Р Е Ш Е Н И Е
№1773
гр.
Перник, 06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав, в
открито съдебно заседание на шести
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа гр. д. № 01803
по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – Перник” АД срещу А.Л.Н., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с която е поискано да бъде признато за установено, че дължи сумата от общо 2236,52 лева, от които сумата 2079.26 лв. /две хиляди седемдесет и девет лева и 26 ст./ - главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г. включително, сумата 157,26 лв. /сто петдесет и седем лева и 26 ст./ - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата 2079,26 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи
условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който
ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС),
като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване.
Ответникът чрез пълномощника си –адв. Г. е подал отговор на исковата молба. С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни с конкретни съображения, че не е собственик или ползвател на имота, а от там и потребител на топлинна енергия за битови нужди за същия. Оспорва редовността на воденото от ищеца счетоводство, а от там и доказателствената стойност на извлечението от сметка. Оспорва твърденията на ищеца за доставката на топлинна енергия, както и коректността на отчитането и остойностяването й. Поддържа, че измервателните уреди не са преминали задължителен метерологичен контрол и че в сградата не е въведена система за дялово разпределение. Претендира разноски.
По
делото с оглед изясняване на спорните по делото факти са били назначени и
изслушани по искане на ищеца СИЕ и СТЕ, които са били приети към
доказателствената съвкупност по делото.
В
последното по делото съдебно заседание, процесуалните представители на ищеца и
ответника, поддържат, респ. оспорват исковата претенция. Излагат съображения.
Ангажирани са допълнително и писмени доказателства досежно собствеността на
имота през различни времеви периоди.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация Перник” АД е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу А.Л.Н., с
ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, за
вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е
издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № *****
по описа на съда за 2018 г. на
Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление, като са дадени
указания на ищеца по чл.415 гпк за предявяване на настоящите искове.
Представено е извлечение от вестник “Съперник”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един местен ежедневник.
По
допустимостта:
Предявени са от страна на ищеца обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
По делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от Топлофикация-Перник ЕАД от 2008 г., приети въз основа на Закона за енергетиката (ЗЕ) от съвета на директорите на ищеца и одобрени с решение на ДКЕВР. Съгласно чл. 21 от общите условия измерването на подадената топлинна енергия се извършва непрекъснато през периода на продажба чрез средства за търговско измерване, монтирани на границата на собственост на абонатната станция или на място съгласувано между страните, които са с автономно захранване, като отчитането на средствата за търговско измерване се извършва от продавача ежемесечно по съгласуван между страните график, при което има право да участва и купувачът по договора.
Отношенията между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди през процесния период се уреждат от Закона за енергетика. В случаите, в които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
Исковете са предявени за установяване
вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за
забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на
парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност /като
тези обстоятелства, видно от гореизложеното се установяват от допуснатите по
делото два броя експертизи/.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия, като следва да се посочи, във връзка с възраженията на процесуалния представител на ответника, че не е установено по делото, че ответницата е собственик или ползвател на процесното жилище, че съдът намира следното и във връзка с приетите по делото писмени доказателства в тази насока: заверен препис от Нотариален акт за собственост № **/**** г., Удостоверение за направен отказ от наследство и Удостоверение за наследници на Ю.А.М., и възраженията на процесуалния представител на ответницата: На първо място и във връзка с приетите по делото заключение по двете извършени експертизи по делото- СТЕ и СИЕ, които съдът кредитира и поставя в основата на своите решаващи изводи, относно обследваните факти, то се установява, че до процесния имот и за процесния период, е доставено посоченото количество топлинна енергия, като се касае за топлофициран имот и видно от СИЕ, то задълженията за имота възлизат именно в размер на заявената претенция в исковата молба от ищеца. Така видно от СТЕ, то се установява, че фирмата за дялово разпределение е подновила договора с етажната собственост и е сключен Договор от 20.10.2015 год. за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ в СЕС. Преди това вещото лице е посочило, че дяловото разпределение се е извършвало от фирма „Данувиус“ ЕООД, гр. София, като счита, че системата за „дялово разпределение е въведена преди процесният период. На следващо място в експертизата е посочено, че между топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, /след въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови потребители/ уреждащ взаимоотношенията между тях, както и че през процесния период, топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни, поради което възраженията в тази насока в отговора на исковата молба, съдът намира за неоснователни. Във връзка с количеството на топлинната енергия за СЕС е посочено, че е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост. Вещото лице е извело извод, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалният период. Така заявеното от вещото лице З. по СТЕ, кореспондира и с описаното от вещото лице по СИЕ- П., където в заключението си вещото лице е посочило, че от направените констатации в раздел на заключението експерта установява, че: Задължението за периода от 01.05,2017 г до 30.04.18 г за абонат № ********** А.Л.Н. *** , за доставената, ползвана но незаплатена топлинна енергия е в размер по 2 079,26 лева, общо за процесия недвижим имот каго главница.Законната лихва за забава на месечните плащания за исковия период от датата на възникване на изискуемостта 09,07,2017 г до 27.11.2018 г върху главницата по месеци за топлинна енергия, плюс сумата за дялово разпределение и извършените корекции общо 2079,26 лева лихвата е в размер на 157,26 лева. Падежът на всяко едно месечно задължение е след тридесет дни от издаване на фактурата, като сумата която се сочи, че ответникът дължи кореспондира със заключението на вещото лице, което е посочило изрично и че счетоводството на Дружеството е било водено редовно. Поради изложеното, съдът намира и това възражение на ответната страна за неоснователно такова. При тези изводи, за съда възниква задължение да се произнесе относно възраженията на ответната страна, че ответницата не е била нито собственик, нито ползвател на топлинна енергия досежно процесния имот. Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, досежно този спорен факт, намира това възражение за частично основателно, по следните съображения: по делото са представени, редица писмени доказателства в тази насока, в това число- един брой Нотариален акт №**том *дело *** от ****г., един брой Удостоверение за наследници на името на Л.А.М.и Удостоверение, което се издава на Р.Л.Г., в удостоверение на това, че се отказва от наследството на Л.А.М.починала на 24.09.2017 г. Видно от цитирания нотариален акт /стр.26 и следв./ се установява, че на 28.12.2017 г. пред нотариус М. при ПРС, е била изповядана сделка- дарение на процесния недвижим имот, като ответницата Н. е дарила своя имот на дъщеря си- Л.П.З.. Видно от съдържанието на процесния нотариален акт, ответницата не си е запазила правото на ползване върху процесния имот и следователно, същият без тежести е бил прехвърлен на нейната низходяща, която от този момент е станала собственик на имота е респ. възражението на ответната страна в тази насока е основателно, тоест след като претенцията за заплащане на суми за топлинна енергия за имота е за времето- 01.05.2017г. до 30.04.2018 г. /за главница/, то се установява, че в периода от 01.05.2017 г. до датата на прехвърлянето на имота- 28.12.2017 г., длъжник би следвало да е била ответницата, като извън този период претенцията е неоснователно насочена към нея и следва да бъде отхвърлена. Същевременно обаче видно от представен нотариален акт- №80 от ****година /стр. 63 от делото/, то се установява, че имотът е собствен по чл.55 ЗПИНМ на Л.М., която пък видно от удостоверение за наследници /стр. 65 от делото/, е оставила за свои наследници двете си дъщери, сред които и ответницата, като другата и дъщеря, видно от представено удостоверение за отказ от наследство, се е отказала от наследството на своята наследодателка, и следователно, до датата на прехвърляне на имота от страна на ответницана на нейната дъщеря, съобразно процесния период, то същата е била собственик на имота, и до тази дата е легитимирана да отговаря по претенциите на ищеца. Същевременно този период бива прекъснат още веднъж, а именно със смъртта на наследодателката на ответницата –Л.М., починала на 24.09.2017 г., до които момент- до смъртта си и преди откриване на наследството, то тя се е явявала легитимирана да отговаря за задължението за имота спрямо дружеството. Следователно, пренецията като краен извод, се налага-спярмо ответницата се явява основателна само за времето между 24.09.2017 г. до 28.12.2017 г. или за м.10,11,12 2017 г. Следователно, същата дължи, видно СИЕ сумата от общо- 562,86 лв- главница и лихва за периода в общ размер на -49,93 лв., за които суми претенцията се явява основателна, като за останалия период и сумите, същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, поради гореизложените аргументи.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на иска, ответикът има право на разноски съобразно отхвърлената част на иска.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски, за които е представило списък по чл.80 ГПК /стр. 68/: общо за исковото и за заповедното производство в размер на 509, 46 лева, или съобразно уважената част на иска, ищецът има право на разноски в размер на 139,59 лв.
Ответникът претендира направените по делото разноски, като същият е бил представляван от адв. Г., като същият е представил списък по чл.80 ГПК, съобразно който претендира разноски в размер на 400 лева, като съобразно отхвърлената част на иска, то същият има право на разноски в размер на 290, 40 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Л.Н., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ
на “Топлофикация – Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” сума в размер на
общо 612,79 лева, от които сумата от общо-
562,86 лв- главница за м. 10,11,12. 2017 г./или за периода 24.09.2017 г. до
28.12.2017 / и лихва за забава за м. 10,11,12. 2017 г., в общ размер на
-49,93 лв.., ведно със законната
лихва върху главницата 562,86 лв, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед заизпълнение в съда –11.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е била
издадена заповед по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № ***** по описа на съда за 2018 г. на Пернишки районен съд, за коята част
претенцията се явява основателна и исковете следва да бъдат уважени, като за останалата част за разликата до пълния предявен размер на
главната и акцесорните претенцции,
заявените ИСКОВЕ следва да бъдат ОТХВЪРЛЕНИ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А.Л.Н., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 139,59 лв., разноски в заповедното и в исковото производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА „Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на А.Л.Н., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата от 290,40 лв, съобразно отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № *****
по описа на съда за 2018 г., на
Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
Вярно с оригинала:С.Г.