Р Е Ш
Е Н И Е
№ 342 10.12.2019 год. гр.Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На четвърти декември 2019 год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Г.
ПАШАЛИЕВ
Секретар:Румяна Радева
като разгледа докладваното от
председателя
въззивно гражданско дело № 753 по описа
за 2019 год.
Производството
по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа жалба рег.№ 2854/07.08.2019 год., ,подадена от “***”АД , ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр. В., ***,
срещу решение № 93/11.07.2019 год. по гр.д.№ 148/2019 год. на Районен съд КаВ.,с
което е признато за установено, че Г.А.Г., ЕГН
********** и Х. А. Г., ЕГН **********, двамата с постоянен и настоящ адрес ***,
не дължат на търговското
дружество сума в размер на 3137.11 лв. ,
представляваща допълнително начислена стойност на ел.енергия
по фактура № ********** от 12.11.2018 год. за
периода 01.11.2016 год. до 31.10.2017 год. за обект, находящ се в гр. Ш., ***, клиентски № ***, абонатен № ***.
С доводи, че обжалваното
решение е необосновано и постановено в отклонение от материалния и процесуалния
закон се настоява за отмяната му, като въззивният съд
постанови ново по същество на спора за
цялостно отхвърляне на претенцията по
чл.124 ал.1 от ГПК и такова за присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски за две съдебни инстанции .В обстоятелствената част на жалбата, въззивникът повторно възпроизвежда излаганите пред първата инстанция всички свои
фактически твърдения, оспорвания и правни доводи за неоснователност и
недоказаност на претенцията на клиент на
търговското дружество,както и анализ на промените в нормативната уредба и
формираната трайна съдебна практика.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 30.07.2019 год., жалба
рег.№ 2854/07.08.2019 год. е подадена в
срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .
Въззиваемите страни Г.А.Г. и Х. А. Г. считат жалбата за неоснователна и
настояват да не бъде уважавана,което свое становище са изразили в подаден в
срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК
отговор рег.№ 3617/10.10.2019 год.По същество становището се заключава до
наличие на пряко нарушение на правата на потребителя в случай на отчет по скрит
и недостъпен за потребителя
регистър и извършване на корекционната процедура, противоречаща на разпоредбата на
чл.2 ал.2 от ЗЕ и отменена от Върховния
административен съд.
С въззивната жалба не се
оспорват фактическите констатации в обжалваното решение, а произтичащите от същата правни изводи на ДРС ,поради което въззивният съд следва да основе решението си на
фактическата обстановка,въз основа на която се е произнесъл първоинстанционният
съд,както следва:
Съгласно
протокол от дата 27.04.2016 год. ,служителите на „***” АД и пълномощници
на „” АД – П. Д. П. и А. Ж. Б. са извършили в присъствието на ищеца Г.А.Г.,
монтаж на електромер – средство за търговски измерване (СТИ) с клиентски № ***
и абонатен № ***, на адрес гр. Ш., *** и
в имот,притежаван от ищците по силата на нотариален акт № *** год.. В протокола
освен данните за СТИ : тип, модел, номер на пломба и пр. са посочени фабричния
№ 11140215660922578, и показанията на електромера при монтирането – нощна: 0,
дневна: 0, върхова --. Протоколът е подписан от клиента и служителите на
дружеството извършили монтажа.
На
31.10.2017 год. в 10.15 ч. служители на ***
АД са извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги
електрически инсталации на обект с адрес гр. Ш., ***, в присъствието на
представител на клиента и член на домакинството на клиента – Х. А. Г. – съпруга
и К. А. Г. – майка, които са подписали протокола. В съставения по време на
проверката констативен протокол № 1201916 са посочени отчетените показания на
електромера фабричен № 1114021066092257:
001937,1 kWh по първа /нощна/ тарифа
и 004588,8 kWh по втора /дневна/ тарифа.
Отразено е наличието на държавна пломба
със сигнатура „М 15” и ведомствена „Еnergo-Pro
2046178” на капака на клемния блок. Електромерът е
демонтиран и е монтиран нов с нулеви показания по всички тарифни регистри.
От извършена
метрологична експертиза на средство за измерване,документирана в констативен
протокол № 2024/06.11.2018 год. на БИМ ГД „МИУ” РО В. се установява, че статичен еднофазен двутарифен електромер тип: МЕ 162, производител: „ISKRA”,
идентификационен № 1114021566092257, е в класа на точност, метрологичните
му характеристики съответстват на нормираните, а по външния вид на СТИ
отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния
блок. Размерът на грешката е от - 0,22% до + 2,0%. След софтуерно прочитане на
паметта е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа
електромер ISKRA МЕ 162 трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Действително
потребената енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа: Т3-19405,7 kWh. Установено
е че не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергия.
Въз
основа на така съставения констативен протокол ЕРП „Север” е изготвило
становище за начисление на ел. енергия на основание чл. 50 от ПИКЕЕ за
абонатен№ *** и кл. № ***, за допълнително общо
количество ел.енергия в размер на 19 405 кВТч.
за периода от 01.11.2016 год. до 31.10.2017 год., като електроенергията е разпределена на три
периода. В становището е посочено, че е извършено прочитане на паметта на
електромера, при което е установено точното количество неотчетена
ел.енергия.
От
„***” АД на 12.11.2018 год. е издадена фактура № ********** за
заплащане на електрическа енергия в размер на 19 405 kWh на обща стойност 3 137,11 лв. Фактурата
е изпратена до абоната със съпроводително писмо, в което е посочено, че в
резултат на констатираното неточно измерване на ел. енергия за обект на адрес в
гр. Ш., *** е направено преизчисление на количеството
енергия за клиентски № *** и абонатен№ ***, и е издаден счетоводен документ с №
**********/12.11.2018 год. на стойност 3137,11 лв. със срок на плащане
22.11.2018 год.
Съгласно
заключение вх.№ 2029/03.06.2019 год. на вещото лице Г. Н. по назначената ССЕ се
установява, че въз основа на извършена техническа проверка и
Констативен протокол № 2024/06.11.2018 год. е било одобрено становище за
начисление на електрическа енергия за клиентски № *** от началник „КЕК”/ЕРП
Север. В изпълнение на одобреното становище на 12.11.2018 год. е била издадена
фактура № ********** от ответното дружество на името на Г.А. О. за сумата
3 137,11 лв. с ДДС, представляваща начислена служебно ел.енергия в
общ размер 19405 кВТч за периода от 01.11.2016 год.
до 31.10.2017 год. Фактурата фигурира в регистрите на ответното дружество като
неплатено задължение към 30.05.2019 год.. от кл. № ***.
Извършените изчисления във връзка със служебно начислената/ корекционна
ел.енергия в размер на 19405 кВТч на стойност
3 137,11 лв. със ДДС са аритметично точни.
Съгласно
заключение вх.№ 7320/14.11.2019 год. на вещото лице Е.Й. се установява, че във
фактура № ********** от дата 12.11.2018 год. ,допълнително начисленото количество ел.
енергия от 19405 кВТч за периода от 01.11.2016 год.
до 31.10.2017 год. е било остойностено в размер на 3 137.11 лв. с ДДС по
действащи цени на технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент на краен снабдител .
Решението е незаконосъобразно по следните
съображения:
По делото е безспорно, че ищците са
потребители на доставяна от ответното
дружество електроенергия по силата на договор за продажба при общи условия по
смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ. и в този смисъл имат право да закупуват
електрическа енергия, а ответникът да получи нейната цена, след отчитане на
доставената му електрическа енергия в
обекта находящ се в гр. Ш., ***,където е бил монтиран електромер „ISKRA”,
идентификационен № 1114021566092257.
Спорното
правоотношение се е развило по време, в което ПИКЕЕ /ДВ ,бр.98/2013г./ са
отменени /с изкл.чл.48 – чл.51/ и липсва специална подзаконова уредба за
преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период поради неотчитане и
незаплащане на част от действително потребената
електрическа енергия,измерена в невизуализиран регистър на СТИ,в резултат на
установено софтуерно въздействие върху същото от страна на крайния битов
потребител.
Правоотношението
между електроразпределително дружество и краен потребите на електрическа енергия,възниква
по силата на договор за продажба на електрическа енергия при публично известни
Общи условия,имащи своята специална регламентация в ЗЕ.Тази регламентация
не изключва за неуредените случаи
приложението на общите норми на ЗЗД досежно
задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.В съответствие
с общата норма на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество
енергия, но по грешка то е отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка
от реално дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да
липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 год. и след
отмяната им с решения на ВАС,постановени по административни дела №№ 2385/2016
год. и 3879/2017 год.,в сила съответно от 14.02.2017 год. и 23.11.2018 год./,
този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на
доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Когато потребителят неправомерно въздейства върху
средството за техническо измерване, той дължи да заплати реално потребената електроенергия - ако доставчикът докаже
наличието на потребление и действителния му размер. Извършеното от потребителя
софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване, в резултат на
което част от действително потребената електроенергия
не е отчетена от електроразпределителното дружество, влече като последица
ангажиране на отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя–така решение №150/26.06.2019 год. по гр.д.№
4160/2018 год. на ВКС, трето гражданско отделение.При липса на специална
регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия
поради грешки в отчитането, исковото производство е достатъчна гаранция за равни права на страните и за
защита на добросъвестните крайни потребители –така решение № 124/18.06.2019
год. по гр.д.2991/2018 год. на ВКС, трето гражданско отделение.
Ответникът
е доказал неправомерното вмешателство в софтуера на средството за техническо
измерване, както и извършването му след монтиране на средството в обекта на
абоната /следва от установената параметризация в две
тарифи от производителя и факта, че ответникът, електроразпределителното
дружество и БИМ не разполагат със
софтуера за програмиране/.След като
ответникът, електроразпределителното дружество и БИМ не разполагат с версия на
софтуер,позволяваща въвеждане на нови данни в паметта на електромера,а
предоставеният им от производителя на СТИ софтуер позволява единствено четене
на данните в паметта на електромера следва ,че горните правни субекти не са
имали обективната възможност да „манипулират“ данните в паметта на СТИ и да
въведат по свое усмотрение потребени количества
ел.енергия по тарифа 1.8.3 в паметта на уреда. Горното обуславя
извод,че доказаното софтуерно вмешателство е свързано с противоправно
виновно поведение на абоната. То съставлява
човешка намеса в паметта на електромера и единствената възможна причина за
осъществяването му е виновното поведение на абоната-купувач на електрическа
енергия,като се има предвид, че субектите,които
доставят и продават електрическа енергия и извършвал контрол за
метрологична точност на СТИ,не разполагат с необходимия софтуер за въвеждане на
данни в паметта на СТИ,а реализираната цел /скриване и неотчитане на част от
реално доставената и потребена електрическа енергия/
ползва само купувача –ищец по делото.В резултат на
неправомерното вмешателство доставена в обекта на абоната електроенергия не е отчетена при електроразпределителното
дружество. Стойността на доставеното и потребено количество електрическа енергия подлежи на
заплащане от абоната по сключения договор за продажба на електроенергия в обема,установен от ответното търговско дружество в
регистър 1.8.3. на СТИ .Няма данни наистина ,в кой период от денонощието е
ползвана отчетената в скрития регистър електроенергия, но това е без значение,
предвид, че е остойностена от ответника по цени за
технологични разходи, а те са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа.По отношение продължителността на софтуерното
въздействие поради невъзможността да се установи началният му момент следва да
се посочи,че релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в процесния обект,което в случая е осъществено на 27.04.2016 год.Аргумент в подкрепа на горния
извод е и нормата на чл.55 ал.1 от сега действащите Правила за измерване на
количеството електрическа енергия,издадени от Комисията за енергийно и водно
регулиране /ДВ,бр.35/2019 год./,съгласно която, в случаите, в които
се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на
съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в тези регистри.Така процесният период 01.11.2016 год. до 31.10.2017 год. ,за
който се претендира заплащане на доставената ел.енергия,е след датата на
монтажа и следва да бъде зачетен като обоснован.
На основание чл.271 ал.1 от ГПК обжалваното решение
следва да бъде отменено и спора решен съобразно посоченото по-горе.
С оглед изхода по спора на въззивното
търговско дружество се следват сторените съдебно-деловодни разноски за две
съдебни инстанции.Такива се претендират в размерите ,както следва : по 150 лв.
във всяка една от инстанциите за
възнаграждение на вещо лице;по 1 068 лв. във всяка една от
инстанциите за адвокатско възнаграждение /890 лв. + 178 лв.ДДС/ и ДТ от 62.74 лв. за въззивното
обжалване.Разноските за вещо лице и държавна такса безусловно се дължат в размерите,в
които са направени. Въззиваемата страна е заявила искане по чл.78 ал.5 от ГПК,което
е основателно. По правилото на чл. 7
ал.2 т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения , минимума на възнаграждението за една инстанция е
449.60 лв. ,т.е.заплатеното от въззивника възнаграждение е в двоен размер . Преценката на фактическата и правна сложност на
делото /част от поредица идентични дела,по които адвокатът представлява същото търговско
дружество/ сочат на несъответствие между платеното в двете
инстанции възнаграждение за адвокат и положените от последния усилия при
упражняване на процесуалните права, с оглед и ответната защита /за сравнение
заплатеното от противната страна адвокатско възнаграждение е в размерите от по
500 лв. за всяка инстанция/.С оглед на горното,на въззивника
следва да бъдат присъдени разноски за адвокат в размер от 550 лв. ,с вкл.ДДС.В
заключение,дължими за двете съдебни инстанции
са разноски в общ размер от 1 4 62.74 лв.,като сбор от заплатени
възнаграждение за вещи лица-300 лв.,държавна такса -62.74 лв. и адвокатско
възнаграждение от 1 100 лв.
По изложените съображения,съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение № 93/11.07.2019 год. по
гр.д.№ 148/2019 год. на Районен съд КаВ.,като вместо това п о с т а н о в я в а :
ОТХВЪРЛЯ предявения Г.А.Г., ЕГН ********** и Х. А. Г., ЕГН **********,
двамата с постоянен и настоящ адрес *** иск по чл.124 ал.1
от ГПК за установяване,че не дължат на “***”АД
, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр. В., *** сума в размер на 3137.11 лв. ,
представляваща допълнително начислена стойност на ел.енергия
по фактура № ********** от 12.11.2018 год. за
периода 01.11.2016 год. до 31.10.2017 год. за обект, находящ се в гр. Ш., ***, клиентски № ***, абонатен № ***.
ОСЪЖДА
Г.А.Г., ЕГН ********** и Х. А. Г., ЕГН **********, двамата с постоянен и
настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на “***”АД , ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр. В., *** сумата от 1 462.74 лв.,съставляваща сторени
съдебно-деловодни разноски.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.