№………./……..11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
мл.с. НАСУФ ИСМАЛ
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията
Митева
въззивно търговско дело №1330 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна
жалба на „БАНКА ДСК“ЕАД срещу
решение №2253/22.05.2019г., постановено по гр.д. №14508/18г. по описа на ВРС,
41 с-в, с което са били уважени
искове на потребител за установяване на
неравноправен характер на клаузи от договор за кредит и връщане на получената
въз основа на нищожното неравноправно договаряне сборна разлика, платена от
кредитополучател като начислена договорна лихва над дължимия размер по същия
кредит, както и са определени разноски в полза на ищцата.
Въззивникът, чрез юрк. П. се позовава на
допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в
неправилно установени факти, обусловили и неприлагане на материалния закон при
преценка на предмета на договора и обстоятелствата при сключването му и
клаузите относно уговарянето на промени в лихвения процент по предоставен на
потребител кредит за закупуване на жилище. Кредиторът се позовава на клаузи, които
сочи като индивидуално уговорени като преференциални условия по предоставена
финансова услуга, които са останали извън приложното поле на общата
потребителска закрила. Счита, че нормата на чл. 143 т.10 ЗЗП и изричното
изключение по чл. 144 ал.3 т.1 ЗЗП урежда именно изключението, допускащо
банката да запази правото си за променя без предизвестие лихвения процент при
наличие на основателна причина и подходящо уведомяване на клиента. Сочи, че
съдът е пренебрегнал съдържанието на сключения договор, в което били заложени
изключително индивидуално уговорени условия както относно размера на лихвения
процент, така и относно необходимостта от промяната му, вкл. и към по-ниски
размери при изпълнение на критерии за преференциално обслужване. Оспорва
квалифицирането на уговорките за критерия за определяне на лихвата като
неравноправни, като се позовава на обявени
общоприети понятията, като ясни и разбираеми за клиента и независещи от банката
условия и липса на изричната нормативна уредба към този момент, изискваща
уговаряне на точна методика за изменение на лихвата(въведена след сключване на
договора). Позовава се и на поведението на потребителя, пропуснал възможността
за отказ от договора след уведомяването му за настъпилите промени, налагащи
увеличение на вноската. Въззивникът се оплаква за необоснованост и на извода за
нищожност на допълнителните споразумения, с които са уговорени нови размери на
лихвата при отчитане именно на индивидуален интерес на клиента, чрез
предоставяне на облекчения. Сочи и недобросъвестност на потребителя, отказал
предложеното му преструктуриране с намаляване на лихвения процент въпреки
допусната продължителна забава. С тези доводи обосновава неоснователност на
претенция за установяване на нищожност на неравноправни клаузи и обусловеното
от нея присъждане на връщане на събрани неоснователно увеличени размери на
вноски, платени от кредитополучателя.
По същество представителят на банката поддържа същите доводи за
неоснователност на претенциите и пледира отмяна на обжалваното решение и цялостно
отхвърляне на съединените претенции.
Насрещната страна Г.Й.И.,
чрез пълномощника си адв. Л. оспорва жалбата с доводи за правилно установени
факти и прилагане на закона. Позовава се на общата уредба на защита на
потребителя, действаща както към момента на сключване на договора, така и при
последвощото му изменение, като оспорва индивидуалното уговаряне както на
основното съдържание, така и на преференциалните възможности за намаляване на
лихва, препращащи към продукт на кредитора, предоставян на неограничен кръг
потребители. Оспорва довода за ясно формулиране на метода на индексиране на
лихвата с позоваване на критерии, изведени в практиката на съдилищата. Оспорва
позоваването на правото на клиента на отказ от договора като компенсация на
правото за изменение на лихвата, като сочи, че упражняването му поражда
неблагоприятни последици. Възразява срещу позоваването на анексите, като сочи,
че подобно на спогодба по непозволен договор, съгласието на потребителя не може
валидно да произведе действие на индивидуално потвърждаване на начално
неравноправните уговорки и последиците от прилагането им от кредитора. Като
счита оплакванията срещу установената от първата инстанция неравноправност и
правилно приложения закон за неоснователни, моли за потвърждаване на обжалвания
съдебен акт в цялост.
Същите доводи бланкетно се поддържат в писмено становище по същество.
Страните претендират насрещно определяне на разноски за въззивна
инстанция, уточнени в списъци (л.76 и л.70), като въззивникът е оспорил
прекомерния размер на обявените разноски от адвокат, представлявал безплатно въззиваемата
и поискал присъждане на възнаграждение в минимален размер.
По предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният
съд се е произнесъл с определение № 3046/22.08.2018г.
Допълнително с определение в открито заседание на 17.10.2019г е отклонено
искането на въззиваемата за повдигане на преюдициален въпрос относно тълкуване
на директива на ЕС, а понастоящем липсват нови обстоятелства, които да налагат
промяна на това произнасяне.
Решението на първоинстанционния съд е
действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. №
1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявените обективно съединени искове на
кредитополучател, за установяване на неравноправно уговаряне на клаузите от
договор за жилищен кредит сключен на 29.05.2006г, позволяващи на кредитора да
изменя лихвен процент по своя преценка и обусловената от това установяване
претенция за връщане на част от събраните от банката суми, изплатени за
погасяване на вноски, определени по увеличения размер на лихвата от м. август
2013 до м. август 2018г.
Обвързването на насрещните страни с договор,
чието действие продължава, поражда интерес на потребителя да търси отричане на
валидност на определени клаузи, уговорени в негов ущърб по общия ред за
установяване на нищожност. Макар осъдителната претенция на платеца да е
основана на същото установяване, тя правилно е квалифицирана по общото правило
за неоснователно извършени имуществени транзакции(чл. 55 ал.1 пр. 1 ЗЗД), тъй
като специалната норма, уреждаща
реституция на даденото по недействителен договор, съответно по недействителна
част от него (чл. 34 ЗЗД) може да се приложи само по отношение на последици на
основанията, предвидени в чл. 26 – 33 ЗЗД. Въпреки това обаче, за разлика от
по-общата хипотеза на неоснователно даване при липса на основание (когато
ответникът е длъжен да субстанцира основание с възражение), предметът на делото
по осъдителния иск също се покрива с основанията за нарушена закрила на
потребител при сключване на договора, предявени като установителен иск по чл.
146 ЗЗП. Въззивният съд не намира пречки за възникване и упражняване на право
на иск. Постановеното решение е допустимо в обжалваната му част.
Съдът,
след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК,
приема за установено по същество следното от фактическа и правна страна:
Нито в отговора по иска, нито във въззивната
жалба са оспорени фактите по пораждане на отношенията между страните, поради което
за безспорни следва да се възприемат установените от първата инстанция факти: на
29.05.2006г. банката ищец отпуснала кредит в размер на 50 000 лв, договорен за
покупка на жилищен имот (незастроено дворно място) със съдържанието, оповестено
в договор за ипотечен кредит. Длъжницата поела задължение да върне кредита по
погасителен план на равни анютетни вноски, включващи части от главница и
начислена лихва, съответно определена в чл. 6 като годишна лихва фиксирана за
първа година до 1.5% и договорена в плаващ размер, формиран от сбор от базисен
лихвен процент (БЛП) и фиксирана стандартна надбавка 5 пункта, или общо достигнат при договарянето годишен
лихвен процент(ГЛП) от 8.69%. Няма спор, че преференциалната опция в пакета
„ДСК УЮТ“, намаляваща надбавката с 0.5 пункта не е била ползвана от
кредитополучателката. Страните се съгласили по приложението на общите условия
по ипотечните кредити (чл.12), като клиентът е приел право на банката да
променя едностранно тези установени от нея правила, след уведомяване със
съобщения в салоните на банката. При сключване на договора в тези общи условия(
чл. 8.1 от версия 25.04.2006г) освен право на кредитора за измени БЛП не са
били конкретизирани условия при които това право може да се упражни. С нова
редакция на общите условия са били изброени като основания за промяна наличието
на съществено изменение на група показатели (чл. 9.2 от версия 30.08.2010г.).
Едва в Методика, за която няма данни как е била оповестена на потребителя, са
пояснени и критериите за същественост на промените, но не и конкретни техни
количествени измерители (л.74). Няма спор и относно съставения погасителен план
с равни вноски по 199.97лв за първа година и 384.07 лв за остатъка от срока при
отчитане на преференциалната пакетна лихва 8.19%, въз основа на изрична заявка
за ползване на допълнителни услуги, които обаче не са били използвани от този
клиент след началния период.
Спорни са конкретните обстоятелства, при
които страните са постигнали съгласие по това съдържание на условията. Въпреки
указанията за доказване на индивидуалния преговорен процес, респективно
разясняването на предлаганите от
банката условия по лихвите на ипотечното
кредитиране, допълнителни доказателства извън съдържанието на така
коментираните писмени съглашения не са ангажирани. Налага се извод, че между
страните е договорено ползване на типичен за банката кредитен продукт,
разработен като предлаган при общи условия, като възможността на клиента да се
отклонява от тях е изключена още при съставянето на проекта на текста, предлаган
за подпис на клиента в присъствие на кредитен инспектор: с бланкети, подлежащи
на попълване само в частите относно размера на главница, номер на кредитна
сметка и падежна дата. Ето защо съдът приема за категорично установено, че
сделката е сключена при условия, едностранно унифицирани от доставчика за
всички потенциални негови клиенти. За индивидуално договорено може да се приеме
само съдържанието на първата част от кредитния договор, в която са били
посочени конкретни параметри по размера на поискана сума за главница, двата
периода на погасяване и конкретно предложени компоненти на променлив лихвен
процент: референтен БЛП и фиксирана надбавка, определени според индивидуалните
особености на клиента и продукта. Останалата част от съдържанието на този договор
и по-конкретно правото за определяна на ново съдържание на променливия
компонент и неговите параметри не е уговаряно по начин, отразяващ индивидуален
интерес на клиента, а чрез директно препращане към предварително съставени и
неподлежащи на обсъждане общи условия. Именно в тази част от съдържанието на
сделката остават и спорните клаузи, уреждащи промяната на компонента БЛП и
отражението му върху размера на събираната от банката текуща възнаградителна
лихва, включена в анюитетите след първия годишен период.
Назначеното по делото вещо лице, чието
заключение не се оспорва и съдът
кредитира изцяло като съответно на специалните му знания, приложени върху
предоставените от банката счетоводни записвания, е констатирало, че след
изтичането на първа година с фиксирана ниска лихва, първоначално отчетения
лихвен процент от 8.69% точно е съответствал на уговорката за сумиране на
променливия компонент и нормалната надбавка (без намаляването и за неползвана
пакетна услуга). Вещото лице обаче е установило, че този процент е бил променен
още на 10.09.2007г, а в последствие и на 02.04.2008 и 21.10.2008г, въз основа
на решения на Комитет за управление на активите и пасивите на банката за
увеличение на Базовия лихвен процент, приложим към ипотечни кредити на граждани
в лева. Същевременно при съпоставката на увеличенията при всяко от решенията на
банката, завишаващи БЛП с 0.5% или 1 %
вещото лице е констатирало и наличие на обективна динамика на обективни пазарни
показатели, посочени в общите условия.
Допълнително въззивникът се е позовал на
методика, подробно обсъдена от вещото лице, въз основа на която банката
кредитор е извършила тези промени, като
увеличението на БЛП е достигнало до 5.69
%, съответно е приложено по договора за
олихвяване на главницата с 10.69% годишно.
Назначеният по делото експерт е констатирал, че прилаганите от банката
критерии се основават на обективни пазарни показатели (цена на капитала,
лихвени фактори, валутни, инфлационни и нормативни фактори), но съдът
преценява, че само част от тях са базирани на външни за банката събития (оповестяване
на индекси Леония, Софибор, Еония Юрибор и Либор, статистика на БНБ, валутни
курсове и индекси на потребителски цени, нормативни изисквания или
административни рестрикции на БНБ), а друга част са изцяло обусловени от
търговската политика на самата банката (лихвения спред на банката, доходността
на портфейла й, поддържане на изгодни за банката нива на нормата на
възвращаемост на капитала й). Въпреки оповестяване на елементите, отчитани за
мотивиране на конкретния избор на ниво на БЛП от вътрешен за банката орган обаче, не се установява точна формула по която динамиката на тези компонетни се
отчита от банката и каква е относителната тежест на обективните и субективните
компоненти. Констатирани са различни по степени колебания на отделните
компонетни, като липсва математическа зависимост между тези динамики и крайното
решение за нивата на лихвата. Видно е, че през целия период на прилагане на
БЛП, банката е разполагала с възможност да се защитава от неизгодни за нея
промени в пазара само по своя инициатива и без решението й да е ограничено от
фактори, които изцяло са извън неин контрол, като самата методика не е била
оповестена по ясен и разбираем за неексперт начин.
Извън първоначалните уговорки в този договор,
други споразумения за размера и начина
на определяне на лихвата въззвиният съд не установява. В двете споразумения
през 2010г липсва конкретна уговорка за промяна на лихвата, като вещото лице е
установило, че и преди и след тях кредиторът е прилагал вече достигнатото
най-високо ниво на лихвата (10.69%) и този размер е заложен и в новите
погасителни планове. Изрична воля на кредитополучателя да приеме този размер не
може да се изведе от безспорния текст на съглашенията, в които страните са
уговаряли облекчения при изплащането, съответно чрез нови размери на месечните вноски в рамките на шест месеца. В
последното споразумение от 30.11.2010г дори с установителната клауза за
действащата лихва е изрично признато, че това е размер, който не е изменен (новодоговорен),
а формиран въз основа на предходни уговорки. Оплакването на въззивника за
игнориране на тези последващи споразумения като основание за определяне на индивидуален
нов лихвен процент не е основателно. Договарянето на временно намаляване на вноската само поради
изключването на частите от главницата за определен период изобщо не ангажира
съгласието на потребителя по самия размер на лихвата. Липсват и каквито и да
било доказателства, че кредиторът е обсъждал със затруднения си длъжник други
видове облекчения свързани с ниво на процента,
за да се приеме, че договореното облекчение е именно съответно на
индивидуален интерес на потребителя предпочел вариант със съхраняване на тази
вече повишавана с два пункта лихва.
При тези факти съдът съобразява следното:
Общите
правила на банковата дейност( чл. 39 ал.1 и 2 Закон за банките отм.,
действал до 01.01.2007г), към момента на сключване на договора са допускали
банките да оповестят условията си за кредитиране на потребители по начина,
ползван в настоящия казус (с писмени общи условия като „правила за делова
дейност“, връчени на клиента). Специални правила относно потребителско
кредитиране, обезпечено с ипотека са
били въведени едва със Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители
през 2016г, но към сключване на процесния договор този вид кредити се обхващат от
общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне. Такава е била
установена с нормите, гарарантиращи необвързаност на потребителите с неравноправни
клаузи още с чл. 35-37 от Закона за защита на потребителите и за правилата за
търговия отм., действал от 3.07.1999 г. до 10.06.2006 г. и най-общите
достижения на Европейското общностно право, доколкото този закон е бил включен
в националното право на РБългария в изпълнение предприсъединителен ангажимент.
На кредитополучателката следва да бъде
признато качество "потребител" по смисъл на пар. 1 т.1 от ДР на
ЗЗППТ(отм.), тъй като в чл. 2 от
договора с банковата институция е договорено използването на получения кредит
за нужди, различни от професия или занаят – закупуване на дворно място с
възможност за жилищно застрояване. Общата потребителска закрила при договаряне
на търговците с такива лица (чл. 36 ЗЗПТП) предвижда, че неравноправни клаузи наложени на потребителите без възможност да се
отклоняват от условията за ползване на предлаган продукт, няма да са обвързващи
за потребителя, като договорът продължава да действа за страните по останалите
условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи(Решение на
СЕС по дело C-618/10 Banco Espanol de Credito от 14 юни 2012 година). Тази
закрила обаче е обусловена от две предпоставки: потребителски характер на
договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо
правило за всички държави от съюза система на защита се основава на идеята, че
потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и
при финансова услуга) от гледна точка както на преговорните си възможности,
така и на степента си на информираност. В конкретния случай и двата елемента са
установени от съда, което налага и преценка за неравноправност.
Принципно правото за изменение на променливия
лихвен процент несъмнено създава опасност от неравноставеност на страните, тъй
като кредиторът може да съхрани
възможност едностранно да актуализира получаваната от него престация като
увеличава възнаграждението при неблагоприятна за него промяна на икономическите условия, докато
същата възможност за длъжника не е осигурена. Възможността кредитополучателят
да се откаже от договора, ако повишението на лихвата доведе до непосилен за
него размер на вноските не е гарантирана нито в първоначалния договор, нито в
общите условия. Такава възможност е предвидена само при едностранно
превалутиране на кредита, но не и при повишаване на лихвата. Тъй като цялата
главница се усвоява целево, освобождаването на длъжника от договора налага
пълното връщане на целия заем, но в тези случаи кредиторът следва да получи и
допълнително обезщетение. Затова и не може да се приеме, че на потребителя е
осигурена сходна с тази на търговеца възможност да преодолее неизгодните
колебания на пазарните условия като актулизира адекватно стойността на
продължително изпълняваща се престация.
Същевременно съдът споделя доводите на
въззивника, че при дългосрочно кредитиране (в случая 25 години), поради
естествената и предвидима динамика на пазара, абсолютното фиксиране на лихвата
би било в противоречие с добросъвестността, тъй като принципно ще постави една
от страните в положение да понася изцяло риска от обосновано предвидими
обективни промени. За този тип договори не може да не се счита, че уговорката
за някакъв вид изменение на лихвата е
съответна на предвидимите и за двете страни динамики на цените на кредитирането
за дългосрочен период и съответно сама по себе си не поражда значително
несъответствие, а напротив(подобно на валоризационните клаузи) цели да осуети
предвидима нееквивалентност в отношенията между страните, стига да е въведена
като клауза при надлежно разясняване на възможностите за промените и
добросъвестно третиране на двете насрещни страни. Това ясно личи и при отчитане
на въведените в хода на изпълнение на договора нови правила относно
възможностите на доставчиците на финансови услуги( чл. 144 от новия Закон за защита на потребителите)
позволяващи уговаряне на правото на обоснована едностранна промяна на лихвен
процент, но само при насрещна възможност за уведомения потребител да се
освободи от договора, както и при обвързване на цената на услугата само с
обективни и общоизвестни показатели, извън контрола на търговеца. Същите
принципи са съхранени и с най-новата нормативна уредба на ипотечно потребителско
кредитиране като специално установените от законодателя положения за отношения
идентични с процесните, допускат променливи проценти, но само при ясно обявяване
на методиката за формиране на референтния процент ( чл.24 ал.1 т.8 и чл. 25 от
Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители).
В крайна сметка следва да се приеме, че
променливият процент на лихвата е съществен елемент от съдържанието на
дългосрочното ипотечно кредитиране и сам по себе си не изключва
добросъвестността в договарянето, стига промяната на фиксираната погасителна анюитетна
вноска (договорена в размер поносим за клиента, според обявените очаквани трайни
негови доходи) да се отчита по предвидим и за двете страни начин. Такава клауза
принципно би била изключена от потребителска закрила, ако е ясно и разбираемо
уговорена и ако клиентът запазва възможност да ограничи неблагоприятни за себе
си последици (чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО). Без предварително разясняване на факторите, оказващи влияние върху
решението на банката и уточняване на методиката за възпроизвеждане на
динамиката на външните показатели в самия размер на лихвата, дори когато потребителят
е възприел чисто смислово клаузата за поемане на риска, той няма да е в
състояние да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна
клауза върху финансовите си задължения и обвързването му не може да се счита за
добросъвестно предложено и съответно наложено от търговеца- доставчик (подобно
на критериите, възприети за съществените елементи от кредитни договори в дело
С-186/16 и дело С-51/17 СЕС).
В случая в индивидуалния договор е посочен
само начин на определяне на уговорена между страните възнаградителна лихва,
като сбор на променлив (БЛП) и константен елемент (надбавка в два алтернативни
варианта, изцяло зависещи от поведението на клиента). Липсва изобщо определение
за начина, по който променливата (оповестена конкретно в размер на 3.69% към
момента на договарянето) ще се формира и съответно изменя, като е уговорено
само право на банката да обявява нови стойности на този показател, без те да
подлежат на каквото и да е договаряне и без да са конкретизирани условията, при
които банката ще ги администрира. Такова съдържание несъмнено позволява на
банката не само да обоснове размер на лихвата в своя полза като се позове на
някой от възприетите изцяло по нейна преценка икономически показатели, но и по
целесъобразност да определи конкретен размер на променливата само тогава,
когато промяната на пазара я застрашава, а не винаги когато е отчетена някаква обективна
динамика. Дори и в последващите редакции на общите условия условията за
промяната са посочени най-общо, с визиране на обективни пазарни индикатори, но отново
липсва каквато и да е конкретизация на методиката, по която се определя „същественото
изменение“ и връзката между него и точния размер на новия лихвен процент. Дори
и клиентът да е можел да получи информация за всеки от показателите, изследвани
от вещото лице(макар част от тях да са статистически данни на самата банка) като
обосновка на решенията на кредитния комитет, той не би могъл да предвиди точно
с колко пункта ще бъде извършено увеличението. Обстоятелствата, изследвани от
вещото лице категорично изискват специална икономическа подготовка и средният
потребител без специални знания не би могъл да достигне сам до извод за
приложимия лихвен процент, дори и обективно да възприема данни от общодостъпни
информационни източници. Както и да е използвана методиката, възприета от
банката, доколкото липсва точно обвързване на стойността на показателите и новия
БЛП и каква е относителната тежест на всеки от отделните индикатори, сами по себе си тези клаузи не могат да
преодолеят началната неяснота, породена от наложените през 2006г от кредитора
уговорки.„
Оповестяването на приложимия референтен
променлив лихвен процент само като размер, определян едностранно и непрозрачно
по вътрешни правила, изключва ясното осъзнаване на риска от пазарни промени и
отражението му върху общата себестойност на сключения договор като ограничава
съществено неподготвения професионално и относително осведомен, обичайно
наблюдателен потребител да прецени последиците от избора на такъв вид
дългосрочно кредитиране. В тази насока са и указанията по тълкуване на дадените
с Директива 93/13 насоки за съдържанието на националното ни право. Съдът
намира, че така визираните в общите условия критерии за промяна на размера на лихвата като
съществен елемент от правоотношението не са посочени по начин, който да
позволява на потребителя да се ориентира в бъдещите параметри на сделката,
както изисква добросъвестността, наложена от чл. 35 от ЗЗППТотм. В този смисъл
е и наложилата се съдебна практика (решение №236/20.12.2016 по т.д №3082/2015
на ВКС, ІІ т.о; решение №205/7.11.2016г. по т.д.№154/2015г. на ВКС,решение №165/3.12.2016г. по т.д.№1777/2015г. на ВКС,
І т.о.), отнасяща се до договаряне по начин осуетяващ възможност на
кредитополучателите да преценят бъдещата финансова тежест по задължението за
връщане на кредит и позволяващ на
кредитора да увеличава възнаграждението си до непосилен за потребителя размер
без той да има възможност за се освободи от непредвиден при договарянето
ангажимент.
В заключение съдът констатира, че всички оплаквания
на въззивника са неоснователни. Частите от уговорките в чл. 6 от кредитния договор и съответните
клаузи от редакциите на общите условия до 21.10.2008г, когато последно е
завишен лихвения процент, позволяващи едностранно определяне на нивата на променливия
лихвен процент, не са индивидуално уговорени и позволяват поведение, нарушаващо
баланса на правата и задълженията на страните, което е несъвместимо с
добросъвестността. Тези неравноправни уговорки не са породили действие за
потребителя и съответно съдът следва да отчита съдържанието на сделката без
тях(чл. 37 ЗЗППК отм., заместен от чл. 146 ЗЗП), без това да изключва
действието на договора като цяло, тъй като съществения му елемент – начален
лихвен процент и определени според него стойности на равните месечни анюитети
не се засягат от опорочените клаузи, а запазването на договора в
първоначалните, неизменени параметри е съответно на интереса на закриляния
кредитополучател(продължаващ да се ползва от уговорените падежи по дългосрочния
план). В този смисъл е разяснено и значението на потребителската защита при
тълкуване на Директива 93/13/ЕИО в
практиката на СЕС (С92/11, С-421/14, C-415/11 и С 226/12, C-453/10 и C-397/11).
Претенцията за обявяване на неравноправните части от договора за нищожни е основателна.
Въззивният съд достига до изводи аналогични с
изложените в мотивите на първата инстанция и по отношение на обусловената
осъдителна претенция. Категорично е установено, че банката кредитор е приложила
неравноправните клаузи като е начислявала и приспадала внасяните от клиента
суми за погасяване на месечни вноски завишени съответно на увеличения по нейна
преценка лихвен процент. Съответно на правния извод за необвързаност на
потребителя, разликите във вноските, събрани поради увеличението на лихвата над
съответен на действителния размер по погасителен план с приложен процент ГЛП от 8.69% са събрани без основание. Въззивникът
не е направил оплаквания относно установените от първата инстанция въз основа
на неоспореното заключение размери на разликите за процесния период. Съдът
приема тази претенция за изцяло доказана по мотивите, изложени в обжалвания
акт, към които препраща.
Обжалваното решение, с което основателните
искове на въззиваемата са уважени следва
да се потвърди изцяло.
По
разноските:
Поради съвпадащ резултат от разглеждането на
делото по същество, въззивният съд не може да ревизира произнасянето по
отношение на разноските.
Претенцията на въззиваемата страна за
компенсация за разноските, направени за защита по неоснователна жалба следва да
бъде уважена. Пълномощникът на кредитополучателката е заявил в списък по чл. 80 ГПК безплатно
предоставена услуга на стойност общо 1080лв по двата съединени иска. Насрещната
страна е възразила за прекомерност на това възнаграждение.
Действително страната е договорила с представителя си възнаграждение
надхвърлящо нормативен минимум, възлизащ на 899лв, по чл.7 ал.1 т. 4 и ал. 2 т.
3от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определен като сбор от хонорара за неоценяем иск и за обжалваем
интерес от 5378.94лв по оценяемия иск. Към този размер обаче следва да се
добави и данъка от 20%, подлежащ на начисляване и внасяне от регистрирано по
ДДС адвокатско дружество, като така минималната стойност на правната услуга ще
възлезе на 1078.80лв. До този размер следва да бъде определен и хонорар в полза
на адвоката с оглед удостовереното, с изрични съвпадащи волеизявления на
страните по упълномощителната сделка в писмения договор, възлагане на адвокатска услуга за безплатно
представителство на лице с финансови затруднения по чл. 38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №2253/22.05.2019г.,
постановено по гр.д. №14508/18г. по описа на ВРС, 41 с-в.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Московска“ №19 да заплати на Адвокатско дружество „В. и Л.“*** вписано
в регистъра на адвокатските дружества по ф.д. 2/2018г на СГС, чрез адвокат Б.Г.Л.,
сумата от 1078.80лв /хиляда седемдесет и
осем лева и осемдесет стотинки /, като сбор от дължими адвокатски
възнаграждения за защитата по двата иска, безплатно предоставена на въззиваемата
Г.Й.И. по неоснователна жалба, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК вр. 38 ал. 1 т. 2
ЗАдв.
Решението подлежи
на касационно обжалване по реда на глава 22 от ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването на преписа на
страните, само в частта, с която е потвърден неоценяем иск за отричане на
валидност на неравноправни части от уговорки за определяне на променливия
лихвен процент, а в частта по осъдителния иск не подлежи на обжалване по арг.
от чл. 280 ал.3 ГПК.
Решението да се
обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.