№ 926
гр. Перник, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20231720101601 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Евробус транс“ ООД, с ЕИК:
*********, чрез адв. Р. М., против „ТИМ Хидроизолации“ ЕООД, с ЕИК:
*********, с която се иска да бъде признато по отношение на ответника, че
ищцовото дружество е собственик на основание сключен договор за покупко
продажба на МПС с трето за делото лице /дружеството „Пърфект
Продакшънсървис“/ на товарен автомобил марка „***“ и модел „**** ЦДИ“,
регистриран от ищеца на 06.03.2017 г. като автомобилът е с номер на рама
***, двигател № ***, с рег. № ***, а към настоящия момент е с рег. № **** и
номер на рама ****, който товарен автомобил е иззет като веществено
доказателство по ДП № 59/2022 г. по описа на Второ РУ към ОДМВР Перник,
пр.пр. № 424/2022 г. по описа на РП Перник. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът закупил от Германия чрез
дружеството „Пърфект Продакшънсървис“ товарен автомобил марка „***“,
модел „**** ЦДИ“, с номер на рама ***, бял на цвят – като заплатило изцяло
продажната цена от 22 015 евро с ДДС на 27.02.2017 г. Така ищецът получил
автомобила в Германия на 01.03.2017 г. и се снабдил с транзитен номер с
валидност до 15.03.2017 г.
При пристигане в България на 06.03.2017 г. ищцовото дружество
регистрирало автомобила пред КАТ-ПП с номер на рама ***, двигател № ***
и с рег. № *** при цвят бял.
На следващо място се твърди, че на 18.06.2019 г., докато автомобилът
бил в гр. София, ж.к. Студентски град – същият бил противозаконно отнет от
1
неизвестен извършител. За извършената кражба ищецът уведомил 07 РУ на
СДВР и подал сигнал – като било образувано ДП № ЗМ 1064/2019 г., пр.пр.
22380/2019 г.
На 15.02.2022 г. било образувано ДП № 59/2022 г. по описа на Второ РУ
на ОДМВР Перник, пр.пр. 424/2022 г. – доколкото на паркинг пред хале на
дружеството „ТИМ Хидроизолации“ ЕООД бил установен автомобил с
подправени идентификационни номера – а именно т.а. „***“ с рег. № **** и
номер на рама **** – който бил регистриран от ответното дружество в КАТ
Перник.
В хода на досъдебното производство били извършени съответни
експертизи, които установили, че намереният в гр. Перник товарен автомобил
е с пренабити символи на рамата. Бил установен и оригиналният номер на
рамата, а именно *** т.е. съвпадащ с номера на рамата на откраднатия от
ищеца товарен автомобил. Била установена намеса и по отношение номера на
двигателя като се установявало, че номерът е в действителност ***. В тази
връзка и ищецът посочва, че отнетият от него автомобил и този, намерен пред
халето на ответника, били едно и също МПС.
Поради това ищцовото дружество отправило искане до РП Перник за
връщане на МПС. От РП Перник обаче оставили молбата на ищеца без
уважение с аргумент, че ответното дружество също претендирало
собственост върху МПС. В тази връзка и ищецът счита, че има интерес от
настоящото дело.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото чрез адв. Г. Б. е постъпил писмен отговор. В същия се излага
становище, че исковата претенция била ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА.
Посочва се, че действително процесното МПС било иззето от паркинг пред
офиса на ответника във връзка с досъдебно производство. В тази връзка и на
управителя на ответното дружество било обяснено, че МПС е предмет на
престъпление, поради което последният предоставил всички документи по
регистрация и придобиване на товарния автомобил.
Доколкото до края на 2022 г. ответникът нямал информация за МПС
отправил запитване до РП Перник. Обстоятелствата по разследването и в
частност това, че автомобилът бил краден дружеството разбрало едва с
получаване на копие от постановление № 424/06.01.2023 г. за отказ за
връщане на веществени доказателства. Поради това и ответникът твърди, че
спор за собственост пред РП Перник никога не е бил повдиган и такъв не
съществува. Счита, че процесното МПС е собственост на ищеца и няма
претенции към същото като намира, че и в негов интерес е да се установи
извършителят, доколкото самият ответник също бил потърпевш.
Прави се единствено възражение, че ответното дружество не следва да
дължи на ищеца разноски, доколкото с поведението си не е станало повод за
образуване на настоящото дело по никакъв начин.
В хода на производството по делото са изискани и приложени: пр.пр.
424/2022 г.с ДП № 59/2022 г. по описа на Второ РУ на ОДМВР Перник и
2
пр.пр. 22380/2019 г. с ДП № ЗМ 1064/2019 г. на 7 РУ на СДВР.
С определение № 2066/29.06.2023 г. съдът е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че т.а. „***“, модел „****
ЦДИ“ с номер на рама ***, двигател № *** и с рег. № *** съответно т.а. ***“,
модел „**** ЦДИ“ с номер на рама **** и с рег. № **** са едно и също МПС
и това МПС е собственост на ищцовото дружество. Срещу тази констатация
страните не са възразили.
В съдебно заседание по делото, проведено на 11.09.2023 г.,
процесуалният представител на ищцовото дружество прави искане за
постановяване на съдебно решение при признание на иска. Излага подробни
доводи, че на дружеството се дължат разноски, доколкото ответникът с
поведението си бил станал повод за завеждане на делото. Обръща внимание в
тази връзка, че управителят на ответното дружество бил отправил искане за
връщане на процесния автомобил, с което го претендирал като свой.
От своя страна процесуалният представител на ответното дружество –
адв. Б., изрично упълномощен, поддържа направеното признание на иска –
като посочва, че процесното МПС действително било собственост на
ищцовото дружество. Посочва и че управителят на дружеството действително
бил направил искане за връщане на МПС, но това сторил поради
обстоятелството, че до отправяне на искането от страна на РП Перник не му
била предоставена никаква информация относно иззетия му автомобил. След
като с постановление за отказ за връщане на веществено доказателство
ответното дружество било уведомено, че процесният автомобил бил предмет
на престъпление и реално било собственост на друго лице повече никакви
претенции спрямо превозното средство не били заявявани от ответника.
Поради това и последният счита, че МПС следвало да бъде върнато на ищеца
от прокуратурата и обстоятелството, че същата не сторила това, не следвало
да бъде вменявано в отговорност на ответника. По тези съображения
ответникът счита, че не следва да дължи разноски на ищеца, доколкото с
поведението си не бил станал повод за завеждане на делото.
Съдът, след като съобрази предмета на делото и изивленията на
страните, намира че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, като
съображенията за това са следните:
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният
представител на ответника прави изявление, с което поддържа, че признава
иска.
От своя страна процесуалният представител на ищеца прави нарочно
искане за постановяване на решение при признание на иска.
В тази връзка и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът е прекратил
съдебното дирене, като е обявил на страните, че ще се произнесе с решение
при признание на иска.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице кумулативно
изискуемите предпоставки по чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска спрямо ответника без да бъдат обсъждани по
3
същество ангажираните от страните доказателства.
В този смисъл настоящият състав намира за основателна исковата
претенции на „Евробус транс“ ООД срещу „ТИМ Хидроизолации“ ЕООД за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищцовото
дружество е собственик на основание сключен договор за покупко продажба
на МПС с трето за делото лице /дружеството „Пърфект Продакшънсървис“/
на товарен автомобил марка „***“ и модел „**** ЦДИ“, регистриран от
ищеца на 06.03.2017 г. като автомобилът е с номер на рама ***, двигател №
***, с рег. № ***, а към настоящия момент е с рег. № **** и номер на рама
****, който товарен автомобил е иззет като веществено доказателство по ДП
№ 59/2022 г. по описа на Второ РУ към ОДМВР Перник, пр.пр. № 424/2022 г.
по описа на РП Перник.
Горното налага предявеният иск да бъде уважен без съдът да излага
мотиви за това, доколкото е налице признание на иска.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направило само ищцовото дружество. Именно
дължимостта на разноски в полза на ищеца е и основният спорен въпрос по
делото, предвид направеното признание на иска.
Ищцовата страна претендира разноски в размер на общо 2422.80 лева,
от които 544.80 лева – държавна такса, 1500 лева – адвокатско
възнаграждение и 378 лева – разходи за превод и легализация на документи.
Видно от представени по делото платежни нареждания и договор за правна
защита и съдействие, същите са действително извършени.
Претенцията за разноски на ищеца обаче е неоснователна, доколкото е
налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като съображенията за това са
следните:
Съгласно цитираният законов текст ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. Поради това и за приложение на чл. 78, ал. 2 от ГПК са
необходими две предпоставки, които следва да са налице кумулативно:
ответникът да признае иска и да не дал повод за образуване на делото.
В настоящия случай ответникът прави признание на иска още с
отговора на исковата молба, което признание потвърждава и в съдебно
заседание. В тази връзка и първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК
безспорно е налице.
От своя страна съдът намира, че ответникът не е дал повод за
образуване на делото. Това е така, доколкото ответникът макар да е поискал с
молба от 30.12.2022 г. процесният автомобил да му бъде върнат, то го е
сторил със съзнанието, че иска връщане на своя собствена вещ /т.а. с рег. №
**** и номер на рама ****/. Видно от материалите по досъдебното
производство на РП Перник в нито един момент от разследването ответникът
не е бил уведомен за противоправните действия, извършени върху
процесното МПС, изразяващи се в „пренабиване“ на номерата на рамата или
казано иначе ответникът не е бил уведомен, че в хода на разследването е
4
установено, че МПС е предмет на кражба. Поради това и с искането за
връщане на МПС ответникът заявява свои законни права, което не се явява
противоправно, още повече че МПС е било иззето преди повече от 10 месеца
без предоставяне на допълнителна информация. С постановление от
06.01.2023 г. наблюдаващият прокурор е отказал връщане на процесния
автомобил, като едва в това постановление същият е уведомил ответника за
извършената трасологична експертиза, която е установила неправомерното
въздействие върху рамата на МПС. Извън така подадената еднократно молба
и след получаване на посоченото постановление ответникът повече не е
предявявал никакви претенции или искания спрямо процесния автомобил.
Това е така и към образуване на настоящото дело – на 13.04.2023 г. Поради
това и съдът приема, че ответникът не е станал повод за образуване на делото,
с което и втората предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК е налице.
Само за пълнота следва да се отбележи, че в протокола /от 23.02.2022 г./
си за разпит /приложен и от ищеца по делото/ управителят на ответното
дружество посочва „не зная защо превозните средства ми бяха иззети, в тях
имам машини, които ми трябват, за да работя. Моля да ми бъдат върнати.“ От
това изявление обаче не може да се направи нито еднозначен, нито
категоричен извод, че ответникът претендира права именно върху процесното
МПС – доколкото от една страна, видно от материалите по досъдебното
производство на РП Перник са му иззети няколко автомобила, а от друга
страна същият може да се претендира права и върху машините, които твърди,
че се намират в автомобилите, а не върху самите автомобили.
Предвид горното и претенцията за разноски на ищеца следва да бъде
оставена без уважение, за което съгласно трайната съдебна практика нарочен
диспозитив съдът не дължи.
Ответното дружество не претендира разноски, независимо че се
представлява от адвокат.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на „Евробус транс“ ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Тодор
Каблешков № 55А, ет. 2, ап. 4, против „ТИМ Хидроизолации“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Владайско
въстание № 1, „Инкомс Токоизправители“ АД, че ищцовото дружество
„Евробус транс“ ООД е собственик на основание сключен договор за
покупко продажба на МПС с трето за делото лице /дружеството „Пърфект
Продакшънсървис“/ на товарен автомобил марка „***“ и модел „**** ЦДИ“,
регистриран от ищеца „Евробус транс“ ООД на 06.03.2017 г. като
автомобилът е с номер на рама ***, двигател № ***, с рег. № ***, а към
настоящия момент е с рег. № **** и номер на рама ****, който товарен
автомобил е иззет като веществено доказателство по ДП № 59/2022 г. по
описа на Второ РУ към ОДМВР Перник, пр.пр. № 424/2022 г. по описа на РП
5
Перник.
Решението е постановено при условията на признание на иска по
реда на чл. 237 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия
ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6