Решение по дело №454/2023 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: 239
Дата: 18 октомври 2023 г.
Съдия: Димитринка Емилова Купринджийска
Дело: 20233310100454
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. ИС., 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИС., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20233310100454 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 21, ал. 4 Семеен кодекс СК).
Образувано е по постъпила искова молба вх.№ 2165/27.06.2023 г. от С. А.
Б. от гр.ИС., действащ чрез адв.К. М., срещу Д. Е. З. от гр.ИС., с която моли
да се приеме за установено по отношение на ответницата, че ищецът е
изключителен и единствен собственик на поземлен имот с идентификатор
32874.502.1822, находящ се в гр.ИС., ул.“***********“ № 45, ведно с
построената в имота сграда с идентификатор 32874.502.1822.1, подробно
описан в исковата молба, поради пълна трансформация на негово лично
имущество при осъществяване на сделката за закупуване на имота.
Не се претендират разноски.
В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, като бракът
им е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № 495/2022 г. на РС – ИС..
Същевременно на 25.07.2022 г., преди прекратяване на брака, ищецът е
придобил чрез възмездна сделка за покупко-продажба, обективирана в НА №
193/2022 г. на нотариус № 254 на НК, собствеността върху поземлен имот с
идентификатор 32874.502.1822, находящ се в гр.ИС., ул.“***********“ № 45,
ведно с построената в имота сграда с идентификатор 32874.502.1822.1.
Цената, за която е бил купен имота, е в размер на 22 000.00 лв. и е била
заплатена изцяло от ищеца с негови лични средства, получени като дарение
от баща му с няколко банкови превода от чужбина. В тази връзка ответницата
нямала принос в набирането на средствата, поради което и върху възмездно
придобитото с тях по време на брака имущество не е възникнала съпружеска
имуществена общност, респективно след прекратяването на брака с развод
ответницата не била получила и идеална част и не притежавала дял от този
имот.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Упълномощеният от него адв.К.
М. от АК – Разград поддържа исковата молба, като с оглед направеното с
1
писмения отговор от ответницата признание на иска, е поискал съдът да се
произнесе с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК
ответницата Д. З. представя писмен отговор, като заявява, че не оспорва иска
и го признава изцяло ,както и изложените фактически твърдения. Посочва, че
никога не била предявявала претенции към имота, не била оспорвала
едноличната собственост на ищеца с правни и фактически действия и в тази
връзка моли разноските по делото да се възложат изцяло на ищеца на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
В съдебно заседание ответницата не се явява, въпреки, че е редовно
призована.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното: Предявеният
отрицателен установителен иск, с който се цели да се установи, че
ответникът не е носител на вещно право или права, придобити по време на
брака поради липсата на съвместен принос, намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 21, ал. 4 СК.
Предвид обстоятелството, че ответницата е направила признание на
исковите претенции още с писмения си отговор и с оглед изричното искане на
ищецът, заявено в съдебното заседание на 28.09.2023 г., съдът прецени, че
следва да постанови решение при условията на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК - при
признание на иска, което не се мотивира по същество, като иска се уважи
изцяло, тъй като са налице законовите предпоставки за това.
Предвид обстоятелството, че ищецът изрично е заявил чрез процесуалния
си представител в съдебно заседание, че не претендира разноски, съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 21, ал. 4 СК, по
отношение на Д. Е. З., ЕГН: **********, от гр.ИС., че С. А. Б., ЕГН:
**********, от гр.ИС., е изключителен и единствен собственик на Поземлен
имот с КИД 32874.502.1822, област Разград, община ИС., гр.ИС.,
ул.“***********“ № 45, вид собственост Частна, вид територия
Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 654 кв.м., стар номер
1822, квартал 99, парцел ХV, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
20/02.02.2022 г. на Изпълнителен дирактор на АГКК, при съседи на имота –
имоти №№ 32874.502.1821, 32874.502.9203, 32874.502.1823 и 32874.502.1820,
ведно с построената в имота сграда с КИД 32874.502.1822.1, функционално
предназначение Жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи 2, застроена
площ 78 кв.м., поради пълна трансформация на негово лично имущество при
осъществяване на сделката за закупуване на имота.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – ИС.: _______________________
2