№ 3307
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело №
20241110131464 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Застрахователно дружество Евроинс” АД,
срещу ответника „Федекс експрес България“ ЕООД (с предходно фирмено
наименование „ТНТ България“ ЕООД) искове с правно основание чл. 372 ТЗ,
вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 1, т. 1 от Конвенция за Договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за заплащане на сумата 870,69 лева – част от вземане в пълен размер
на 56668,53 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение за липсващи недоставени до крайния пункт
стоки, подробно описани във фактура № 5813/29.09.2023 г. от позиция 1 до
позиция 12 и от позиция 14 до позиция 15, вкл., ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 31.05.2024 г. до окончателното плащане и сумата от
48,70 лева - мораторна лихва за забава за периода от 06.01.2024г. до
30.05.2024г.
Ищецът „Застрахователно дружество Евроинс” АД твърди, че в
качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Товари по време
на превоз“ е заплатил на застрахования „Йота Волт“ ЕООД сумата от 56668,53
лева, представляваща обезщетение за откраднати или изгубени от ответника
превозвач недоставени стоки, подробно описани във фактура №
5813/29.09.2023 г. от позиция 1 до позиция 12 и от позиция 14 до позиция 15,
вкл. Моли съда да уважи предявените искове, претендира присъждане на
разноски.
Ответникът „Федекс експрес България“ ЕООД (с предходно фирмено
наименование „ТНТ България“ ЕООД) в срока по чл.131 ГПК не е депозирал
писмен отговор на исковата молба.
1
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът „Федекс
експрес България“ ЕООД (с предходно фирмено наименование „ТНТ
България“ ЕООД) не оспорва сключването на договора за превоз на товари.
Сочи, че пратката е без декларирана стойност по смисъла на чл. 24 от
Конвенция CMR. Оспорва да са надлежно доказани по делото липси в
пратката. Оспорва да е надлежно доказано настъпване на подлежащо на
обезщетение застрахователно събитие. Оспорва превозвачът да е надлежно
уведомен за открити липси от друго лице, различно от получателя.
Евентуално счита, че дължимото обезщетение е в размер до 10 ЕВРО на кг. С
оглед липсата на обявена стойност на артикулите. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид направеното искане и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По иска по чл. 372 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 1, т. 1 от Конвенция за
Договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, вр. чл.410, ал.
1, т. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже наличие на сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който да
е настъпило събитие, за което ответникът отговаря, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди; наличието на
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на
превозвач – настъпване на вредите по време на превоза, извършван от
ответника в резултат неизпълнение на договорните му задължения,
произтичащи от договора за превоз, както и предявена рекламация пред
превозвача от правоимащото лице.
Не се спори, а и видно от представената от ищеца и приета като
доказателство по делото застрахователна полица №
30700100004863/26.04.2023 г. /лист 26-27 по делото/, налице е валидно
сключено застрахователно правоотношение между ищеца ЗД „Евроинс“ АД в
качеството на застраховател и „Йота волт“ ООД в качеството на застрахован
по застраховка „Товари по време на превоз“ със застрахователно покритие за
периода 27.04.2023 г. – 26.04.2024 г.
Не се спори, а и видно от Товарителница № *********, брой 1 от 2 с
тегло 21 кг., товарителница № *********, брой 2 от 2 с тегло 15,90 кг. и
подробен манифест, на 04.10.2023 г. „Йота волт“ ООД е изпратил от България
до краен клиент Signal Solutions Poland Sp, Полша пратка, състояща се от два
кашона с общо тегло 36,900 кг, съдържаща оборудване за тестване и
измерване на стойност 37357,16 ЕВРО.
Представена е и приета като доказателство по делото фактура №
5813/29.09.2023 г., издадена от производителя Йота волт ЕООД на стойност
37357,16 ЕВРО.
Прието е като доказателство по делото уведомление за щета по
застрахователна полица 30700100004863 от служител на застрахования Йота
волт ЕООД досежно настъпило застрахователно събитие на 12.10.2023 г. Във
2
връзка с образуваната щета № ********** е описано, че по взета от изпращача
TNT пратка на 04.10.2023 г. в 13:15 часа, на 12.10.2023 г. е съобщено, че е
загубена. Посочено, че е загубена част от пратката с тегло 21 кг и размери
68х40х50, съдържаща всички стоки от фактура 5813/29.09.2023 г., с
изключение на посочената в позиция 13 от фактурата, която е доставена
успешно.
Видно от приетите като доказателства по делото опис по щета, докладна
записка, доклад по щета и преводно нареждане, на 11.12.2023 г. ищецът ЗД
„Евроинс“ АД е заплатил по сметка на Йота волт ЕООД сумата 56668,53 лева
по процесната щета № **********.
Приета е като доказателство по делото регресна претенция изх. №
10321/2/03.01.2024 г. изпратена от ищеца и получена от ответника с писмо с
обратна разписка на 05.01.2024 г.
Представена е и от двете страни електронна кореспонденция между
изпращача и превозвача, както и писмо реф. № 263/23.10.2023 г. в което
служител на ответника „Федекс експрес България“ ЕООД (към онзи момент с
фирмено наименование „ТНТ България“ ЕООД) заявява, че във връзка с
пратка *********, изпратена на 04.10.2023 г. от Йота Волт ЕООД, България до
Signal solutions Poland, Полша, пакетът е загубен.
Възникналите между изпращача и ответника превозвач правоотношения
по договори за международен превоз на стоки са в обхвата на Конвенцията за
международен автомобилен превоз на товари /Конвенция CMR/, доколкото
мястото на приемането на стоката за превоз и мястото на доставянето й, се
намират в две различни държави /чл. 1, ал. 1 от Конвенцията/, а именно
Република България и Република Полша. Когато са налице условията за
нейното прилагане, отношенията между страните по договора за
международен автомобилен превоз на стоки се уреждат задължително от
Конвенцията CMR, като страните не разполагат с възможност да уговарят
други клаузи в противоречие с нейните разпоредби – аргумент от чл. 41, т. 1 от
Конвенцията. Разпоредбите на Конвенцията CMR не дерогират нормите на
вътрешното право, съдържащи се в специалните Закон за автомобилните
превози /ЗАПр/ и Търговски закон, уреждащи по аналогичен начин превозния
договор, но тъй като общата нормативна уредба на договора за превоз,
съдържаща се в чл. 367- чл. 378 ТЗ и в Закона за автомобилния превоз /ЗАПр/,
се прилага само доколкото в специални международни и вътрешни актове не
са регламентирани различни правила – чл. 379 ТЗ, в случая приложима към
спорното материално право е именно Конвенцията CMR.
Правните норми на Конвенцията CMR, регламентиращи отговорността
на превозвача при цялостна или частична липса или повреда на стоката от
момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за
забавата при доставянето й, основанията за освобождаване на превозвача от
отговорност и доказателствената тежест, са императивни, поради което в
случая следва да бъдат съобразени при постановяване на решението по
съществото на спора.
Съгласно чл. 17, т. 1 от Конвенцията CMR, превозвачът е отговорен за
3
цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на
приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при
доставянето й. По силата на установената в чл. 20, т. 1 от Конвенцията CMR
оборима презумпция, за изгубена се счита и стоката, която не е доставена до
тридесет дни след изтичане на уговорения срок, или, ако такъв срок не е бил
уговорен, в срок от шестдесет дни от деня на приемането й за превоз от
превозвача. Относно отговорността на превозвача за липса на товара в
хипотезата на чл. 20, т. 1 от Конвенцията CMR съгласно трайната практика на
ВКС, „изгубен“ товар по смисъла на чл. 20, т. 1 не предпоставя самостоятелно
основание за отговорност за обезщетение и по последиците си „изгубен“ е
приравним на „липсващ“ товар по смисъла на чл. 17, т. 1 от Конвенцията .
Превозвачът е задължен да достави на получателя цялата предадена от
изпращача стока в уговорения срок или ако не е уговорен срок, в срока по чл.
19 и чл. 20, т. 1 от Конвенцията CMR. В разпоредбата на чл. 17, т. 2 от
Конвенцията изрично и изчерпателно са посочени основанията, при наличието
на едно от които превозвачът се освобождава от отговорността по т. 1, а
именно, когато липсата, повредата или забавата се дължат на: 1 грешки на
правоимащия /изпращача или получателя/; 2 нареждане на правоимащия
/изпращача или получателя/, което не е резултат на грешка на превозвача; 3
присъщ недостатък на стоката; 4 или обстоятелства, които превозвачът не е
могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. Посочената
правна норма, както и нормата на чл. 18, т. 1 от Конвенцията CMR определят
конкретни правила за поведение, ако превозвачът се позовава на някое от
основанията, освобождаващи го от отговорност за обезщетение, които не
могат да бъдат дерогирани с договорна клауза или клауза в общите условия,
приета в противоречие с тези разпоредби. Такива основанията за
освобождаване от отговорността не се твърдят и не се доказват от събрания по
делото доказателствен материал.
Съгласно чл. 23 от Конвенцията CMR, когато съгласно разпоредбите на
конвенцията превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса,
каквато хипотеза е предвидена в чл. 20, т. 1 от Конвенцията, това обезщетение
се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е
била приета за превоз - т. 1; стойността на стоката се определя по борсовия
курс или при липса на такъв - по текущата цена на пазара, или при липса на
такава- по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество - т. 2;
освен това се връщат изцяло и превозната цена, митническите сборове и
другите разноски по превоза на стоката в случай на цялостна липса и
пропорционално, когато има частична липса; други обезщетения не се дължат-
т. 4; по- големи обезщетения не могат да бъдат търсени, освен в случай на
обявена стойност на стоката или при обявен особен интерес при доставката,
съгласно членове 24 и 26- т. 6.
Безспорно от събрания по делото доказателствен материал, част от
превозваната от ответника „Федекс експрес България“ ЕООД (с предходно
фирмено наименование „ТНТ България“ ЕООД) пратка, състояща се от два
кашона с общо тегло 36,900 кг, съдържаща оборудване за тестване и обявена
стойност 37357,16 ЕВРО, а именно кашон, изпратен с Товарителница №
4
*********, брой 1 от 2 с тегло 21 кг. и размери 68х40х50, не е бил доставен на
получателя Signal Solutions Poland Sp, Полша в посочените в чл. 20 от
Конвенцията CMR срокове. Налице е изрично извънсъдебно признание в тази
насока от служители на ответника в осъществената между изпращача и
превозвача електронна кореспонденция, която не само не е надлежно оспорена
от ответника в преклузивните срокове по ГПК, но също така е представена
като доказателство по делото от самия ответник. Предвид изложеното,
визираната в чл. 20 от Конвенцията CMR оборима презумпция не е оборена,
поради което и превозвачът дължи обезщетение на правоимащото лице –
получател на стоката, в посочения в чл. 23 от Конвенцията размер.
Категорично не се доказа по делото голословното твърдение на
ответника, че получателят е получил стоката, без да е установил състоянието
й съвместно с продавача. Поради изложеното е неприложима в случая
хипотезата на чл. 30 от Конвенцията CMR.
Не може да бъде споделено възражението на ответника за липса на
обявена стойност на стоката, поради незаплащане на допълнително навло.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 23, пар. 1 от Конвенция CMR,
размерът на дължимото обезщетение за пълна липса на стоката по превозния
договор следва да бъде определен съобразно стойността на стоката на мястото
и по времето, когато е била приета за превоз. Тази стойност подлежи на
определяне по текущата цена на пазара на стоките – пар. 2 на чл. 23
Конвенция CMR, която съответства на отразената цена с ДДС в приложената
към товарителницата фактура за продажба на стоките на правоимащия,
издадена на мястото и към момента на приемане на стоката за превоз по
смисъла на конвенцията от изпращача, а именно 37357,16 ЕВРО. Настоящият
състав е категоричен, че изпращачът е заплатил допълнителна цена, доколкото
е обявил в товарителницата стойност на стоката, поради което и превозвачът
носи отговорност до обявения размер.
Неоснователни са възраженията на ответника, че ищецът не е активно
материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за вредите от
превоза. Трайна е съдебната практика, че правоимащите лица по чл. 17, чл. 20,
чл. 23 и сл. от Конвенцията CMR са изпращачът /товародателят/ и/или
получателят на стоката, които са страни по основното правоотношение за
прехвърляне собствеността или държането на товара, т. е. лицата, претърпели
вредата, чийто патримониум е намалял със стойността на повредената при
превоза стока. Още повече – не се твърди и не се установява по делото да е
изплатено обезщетение на получателя на липсващата стока.
Несъстоятелни са възраженията на ответника за отклонение от
регламентираните в застрахователния договор процедури по констатирането
на липсите. Ответникът не може да оспорва изпълнението на
застрахователния договор, доколкото не е надлежна страна по същия.
Безспорно се установи по делото наличие на сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило
събитие, за което ответникът отговаря, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно
5
обезщетение в размер на 56668,53 лева, а именно установените от съда
действителни вреди (предвид частичното доставяне на стоките). Поради което
ищецът е встъпил в правата на удовлетворения застрахован, т. е. има регресно
право да претендира от ответника-превозвач обезщетение за липсата на
товара.
Ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение от 56668,53 лева,
представляващи левова равностойност на 28974,16 евро, каквато е фактурната
цена на част от превозвания от „Федекс експрес България“ ЕООД (с предходно
фирмено наименование „ТНТ България“ ЕООД) товар, приет за изгубен –
съгласно чл. 20 и чл. 23 от Конвенцията CMR. Предвид изложеното
частичният иск за заплащане на сумата 870,69 лева – част от вземане в пълен
размер на 56668,53 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение за недоставени до крайния пункт стоки,
подробно описани във фактура № 5813/29.09.2023 г. от позиция 1 до позиция
12 и от позиция 14 до позиция 15, вкл. се явява изцяло основателен и следва
да бъде уважен.
На основание чл. 214, ал. 2 ГПК и предвид изрично направеното искане
в тази насока, към посочената сума следва да се прибави законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Предвид основателността на главната претенция, основателна се явява и
акцесорната такава за заплащане на мораторна лихва за забава в пълния
претендиран размер от 48,70 лева за периода от 06.01.2024 г. (деня след датата
на получаване на поканата за доброволно изпълнение) до 30.05.2024 г., чийто
размер е изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на онлайн
калкулатор.
При този изход на спора и предвид изрично направеното искане в тази
насока право на разноски възниква за ищцовата страна. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят посочените в списъка по чл.
80 ГПК суми, от които 100,00 лева – държавна такса, 400,00 лева – реално
заплатено адвокатско възнаграждение, 300,00 лева – депозит за вещо лице и
198,00 лева – разходи за превод.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Федекс експрес България“ ЕООД (с предходно фирмено
наименование „ТНТ България“ ЕООД), ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Слатина, ул. Райна Касабова № 2 ДА ЗАПЛАТИ
НА „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43 на
основание чл. 372 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗ, вр. чл. 1, т. 1 от Конвенция за Договора
за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ вр. чл. 410, ал. 1, т.
1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 870,69 лева – част от вземане в пълен
размер на 56668,53 лева, представляваща регресно вземане за платено
6
застрахователно обезщетение по щета № ********** за вредите на
правоимащото лице изпращача „Йота волт“ ООД за липсващи стоки - част от
превозваната от ответника пратка, състояща се от два кашона с общо тегло
36,900 кг, съдържаща оборудване за тестване и обявена стойност 37357,16
ЕВРО, а именно кашон, изпратен с Товарителница № *********, брой 1 от 2 с
тегло 21 кг. и размери 68х40х50, подробно описани във фактура №
5813/29.09.2023 г. от позиция 1 до позиция 12 и от позиция 14 до позиция 15,
вкл., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 31.05.2024 г. до
окончателното плащане, сумата от 48,70 лева – мораторна лихва за забава за
периода от 06.01.2024 г. до 30.05.2024 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 998,00 лева – разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7