Решение по дело №2269/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 27.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІІ-в състав в открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

    Членове: Пепа Тонева

                    Марина Гюрова

 

при секретаря Антоанета Луканова………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ………………съдия Михайлов ….в.гр.дело № 2 269.. по описа

за 2018 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258  от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от А.Т.И., с която обжалва решение № 167 816 от 10.07.2017 г., постановено по гр.д. № 45 477/12 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 50 състав. Твърди че, постановеното решение е бланкетно и съдът не е вникнал в ситуацията и е толерирал изцяло ЧСИ. Твърди, че от 21.09.2012 г. до 29.09.2012 г. има повече от една седмица, в която ЧСИ не е вдигнал запора. Твърди, че виновно е нарушила закона зе несеквестируемостта, както и че е проявила активност едва, след вдигането на шум.  Твърди, че съдията е толерирал ответника, както и че е написал решението с просрочие от 5 дни. Моли за преценка от страна на СГС.

                        С въззивна жалба А.Т.И., Р.И.Д., И.И.Д., Тодор И.Д. и А.А.И., чрез особенния представител оспорват решение № 167 816 от 10.07.2017 г., постановено по гр.д. № 45 477/12 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 50 състав. Инвокират доводи, свързани с действията на ЧСИ, като твърдят, че същата е провела изпълнение върху средства, които са несеквестируеми. Молят съда да вземе предвид приложените по делото писма от МС и от МТСГ от които се установява, че същата е била поставена в положение да пуска жалби за да защити правата си. Твърдят, че морално неоправдано е да се налага запор и да бъдат лишени от средства за преживяване. Молят съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови ново, с което да се уважат претенциите.   

                        Ответника по въззивната жалба ЧСИ С.Б.Х.и третото лице помагач ЗАД „А.Б.“ редовно уведомени не взимат становище по жалбата. Твърдят, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

           Не се спори между страните, а се установява и от решение № 167 816 от 10.07.2017 г., постановено по гр.д. № 45 477/12 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 50 състав, че съдът е отхвърлил предявените искове от А.Т.И., Т.И.Д., Р.И.Д., И.И.Д. и А.А.И. за обезщетение за причинени неимуществени вреди в общ размер на 20 000 лева , от които 10 000 лева за А.И. и по 2 500 лева за Т.Д., Р.Д., И.Д. и А.А. срещу частен съдебен изпълнител С.Б.Х., с район на действие Софийски градски съд, вписана в Камарата на ЧСИ с per. № 863.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че срещу ищцата А.Т.И. е било образувано ИД 20128630402471 по описа на ЧСИ С.Б.Х.с per. № 863.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че в рамките на посоченото производство са били наложени запори на банковите сметки на ищцата А.Т.И. в „Ю.и Е.Д.Б.“ ЕАД по сила на запорно съобщение с Изх.№ 44 317/17.08.2012 г., получено на 12.09.2012 г. и в „О.Б.“ АД по сила на запорно съобщение с Изх. № 44 311/17.08.2012  г., получено на 11.09.2011 г.

           Не се спори между страните а се установява и от доказателствата по делото, че в рамките на посоченото производство, със запорно съобщение с Изх. № 44 297/17.08.2012 г., ЧСИ С.Х.е наложила запор върху трудовото възнаграждение на А.Т.И. за погасяване на задължението на взискателя „С.Б.“ АД, като същото е получено от длъжностно лице в „С.Е.“ЕАД на 13.09.2012 г.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че след налагане на посочените по-горе запори с уведомително писмо от 14.09.2012г„ получено на 18.09.2012 г. от ЧСИ С.Х., „О.Б.“ АД уведомява ответника, че на името на ищеца има открита разплащателна сметка е IBAN ***, както и че на 14.09.2012 г. в изпълнение на наложения запор банката е превела по сметка на ЧСИ сумата от 2.43 лева в уверение, на което е приложено и платежно нареждане.

           Не се спори, а от се установява и от приложената по делото справка за движение на парични потоци по банковата сметка на ищеца в „Ю.и Е.Д.Б.“ ЕАД, че на 20.09.2012 г. по банкова сметка ***.86.лева от страна на банката.

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че със заявление от 21.09.2012 г. ищецът е уведомил ЧСИ С.Х., че по запорираната сметка в „Ю.и Е.Д.Б.“ ЕАД постъпват месечно суми от 140 лева, превеждани от Дирекция „Социално подпомагане“ /месечни помощи за деца/, а по запорираната сметка в „О.Б.“ АД се превеждат суми за трудови възнаграждения и обезщетения за временна неработоспособност и моли за вдигане на наложените запори.

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмо от 20.09.2012 г., получено на 26.09.2012 г. от ответника, „Ю.и Е.Д.Б.“ ЕАД е уведомила ответника, че на името на ищеца има открита банкова сметка, ***, че по същата постъпват преводи от ДСП- Оборище. Не се спори, а се установява и от представеното копие на уведомително писмо, че  след получаването му на 26.09.2012 г., ответникът е разпоредил да бъде частично вдигнат наложения запор, относим към средствата, получавани от ДСП - Съобщение за частично вдигане на запор с Изх. № 48 433/26.09.2012 г„ получено от банката на 27.09.2012 г.

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с молба  ищеца, е поискала да бъде вдигнат запорът на банковите сметки. Молбата е получена на 27.09.2012 г. Като основание е посочено, че ответникът получава удръжки от трудовото възнаграждение, които се превеждат ежемесечно от работодателя.

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че със съобщение за вдигане на запор с изх. № 49 175/29.09.2012 г., получено на 01.10.2012 г. от „Ю.и Е.Д.Б.“ ЕАД, ответникът е наредил да бъде вдигнат незабавно запорът на банковата сметка на ищеца.

           Не се спори, а се установява и от платежно нареждане от 04.10.2012 г., ответникът е възстановил на ищеца сума от 280.29 лева по изпълнително дело № 20128630402471.

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че със съобщение за вдигане на запор с изх. №49 177/29.09.2012 г. получено на 01.10.2012 г. от О.Б. АД ответникът е наредил да бъде вдигнат незабавно запорът на банковата сметка на ищеца.

           От приложените по делото платежни нареждания е видно, че по сметка на ответника са превеждани суми от С.Е. ЕАД, удържани от месечното трудово възнаграждение на ищеца.

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмо с вх. № 2 693/31.01.2013 г. „С.Е.“ ЕАД е уведомило ответника, че вноските, които се превеждат по наложения запор ще са по-ниски, на основание факта, че лицето има 7 запори и 4 деца под 18 години.

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмо с вх. № 33 903/26.07.2013 г. „С.Е.“ ЕАД е уведомило ответника, че не може да извършва удръжки от трудово възнаграждение, доколкото лицето е в неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 години, считано от 12.06.2013 г. до 31.08.2013 г.

           В показанията си свидетеля Н.А., твърди, че през 2012 г., в началото на учебната година на ищцата А.И., която познава от около 15 години, е наложен запор на „детските надбавки“, както и че към 2012 г. ищецът има 5 деца- едно пълнолетно и четири непълнолетни. Твърди, че А.И. посетила свидетелката в дома й в тежко здравословно състояние, не можела да говори. Завела я на лекар. Твърди, че след налагане на запора на А.Т. й се наложило да ходи до много институции, което й причинило голям стрес. Твърди, че жалбите нямали ефект и банковите сметки продължавали да са блокирани, което обстоятелство съдът не кредитира, тъй като видно от приложените по делото доказателства ответната страна е предприела действия по вдигане на запорите след получаване на описаните по-горе молби на ищеца и съобщения от банките. Твърди, че децата мизерствали, като след налагане на запора ищцата рязко влошила здравословното си състояние - придобила хипертония и диабет и два месеца по- късно била освидетелствана. Свидетелката твърди, че за времето на блокиране на сметката А.Т. била принудена да взима кредити за да не мизерстват децата й, буквално да не гладуват.

                        От правна страна:

                        При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

                        Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените от ищците уточнения са предявени субективно съединени искове, с правно основание чл.441 от ГПК, вр.чл.74 от ЗЧСИ, вр.чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия, изразяващи се в налагането на запор върху суми, които са несеквестируеми.  

                        По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

                        По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е процесуално допустима. Подадена е  от оправомощени лица и в установените срокове. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

                        Релевираните в жалбите основания за незаконосъобразност на атакуваното решение са свързани с неправилно възприемане на фактическата обстановка от страна на съда, в жалбата подадена от четиримата ищци. В жалбата подадена от ищеца А.Т.И. не са наведени конкретни основания за незаконосъобразност на атакуваното решение.

                        По отношение на доводите за неправилност на съдебното решение, съдът в настоящия си състав намира, че същите са неоснователни. С разпоредбата на чл.441 законодателят е предвидил отговорността на съдебния изпълнител, за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразни действия при осъществяването на принудителното изпълнение, която се реализира при условията на чл.45 от ЗЗД. По своята същност на обезвреда подлежат онези вреди, които са в пряка причинна връзка с процесуално незаконосъобразното действие или бездействие. Съдебния изпълнител не отговаря за материалноправната незаконосъобразност на изпълнителния процес, изразяваща се в несъществуването на изпълняемото право. За да бъде проведен успешно иск за обезщетение, следва да се установят по безспорен начин наличието на следните факти, представляващи правила за деликтна отговорност: да е налице действие  или бездействие, да е налице вреда, причинна връзка между действието и бездействието. Вината се презюмира, съобразно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, като не е необходимо вредите да са причинени умишлено. В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълното и главно доказване наличието на тези предпоставки, с оглед успешното провеждане на така предявеният иск.  В конкретния случай, в исковата молба са наведени твърдения за извършени неправомерни действия от страна на ЧСИ, изразяващи се в налагането на запор върху несеквестируеми средства по банковите сметки на длъжника.

                        Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон. В конкретния случай релевираните основания за незаконосъобразни действия и бездействия на ответника са свързани с налагането на запор по банкови сметки, по които постъпват суми от ДСП „Оборище“, както и в забавено вдигане на запорите.

    При извършването на тази проверка, настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените незаконосъобразни действия и бездействия от ответника. Съдебният изпълнител няма задължение предварително да проверява дали вземанията, върху които е наложил запор, са несеквестируеми. Ако не е получил необходимата информация от банката, той не знае произхода на средствата по запорираното вземане и не може да зачете несеквестируемостта Задължение за съобразяване на нормата на чл. 446 ГПК възниква след получаване на необходимата информация относно произхода на средствата по запорираното вземане било от третото задължено лице, било от длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата информация от банката /за източника на постъпленията и техния размер/ и от платеца на възнаграждението за труд /за размера на възнаграждението, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски/ и да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума. /в този смисъл са и разясненията по т. 13 от ТР № 2/26.06.15 г. по т.д. № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС/. От събраните по делото доказателства се установи, че веднага след узнаване за произхода на вземането от изпратената му молба, съдебният изпълнител е вдигнал наложените запори, след което е възстановил сумата на ищеца. При това положение не може да се приеме, че ответникът е нарушил цитираната разпоредба.

    С оглед на изложеното по-горе и предвид липсата на първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника – незаконосъобразни действия и бездействия, съдът намира, че не следва да са ангажира отговорността на съдебния изпълнител, а атакуваното решение е правилно и законосъобразно.           

                        Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

 

                                                                                                                         

Р   Е   Ш   И:

 

 

 

                        ПОТВЪРЖДАВА решение № 167 816 от 10.07.2017 г., постановено по гр.д. № 45 477/12 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 50 състав, като правилно и законосъобразно.

                        Решението е постановено при участието на трето лице помагач ЗАД „А.Б.“ АД.

                        Решението  подлежи на касационно обжалване, в тридесет дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните, пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280 от ГПК.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

 

                                                                                                                     

 

 

 

   2.