Определение по дело №2015/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3356
Дата: 13 април 2022 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Хрипсиме Киркор Мъгърдичян
Дело: 20221100502015
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3356
гр. София, 13.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Ал. Алексиева
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно частно
гражданско дело № 20221100502015 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК вр. с чл. 32а от Правилника за
вписванията /ПВ/.
С определение с рег.№185 от 10.02.2022 год. съдия по вписванията при СРС е отказал
извършването на нотариално действие по реда на чл. 569, т. 5 ГПК – заличаване на
договорна ипотека на основание чл. 19, ал. 1 ПВ, вписана под акт №51, т.7/2013 год. по
описа на Служба по вписванията, по молба с вх.№7035 от 10.02.2022 год.
За да постанови отказа си /съобщен на 16.02.2022 год./, съдията по вписванията е приел,
че в случая е представено за вписване от нотариус Х.В. съгласие за заличаване на ипотеката,
изхождащо от „К.Т.Б.“ АД /н./ в изискуемата от закона форма /и е внесена следващата се
държавна такса, съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от
Агенцията по вписванията, но не може да бъде извършена проверка дали съгласието
изхожда от кредитора по ипотеката към момента на искането за заличаването й, тъй като
банката е в производство по несъстоятелност, а според чл. 76, ал. 3 ЗБН, продадените чрез
публична продан вземания на банката запазват привилегиите и обезпеченията си, без да е
необходимо вписване в съответните регистри – т.е. не можело да бъде проверено дали е
налице смяна на кредитора.
Срещу горепосоченото определение е подадена на 22.02.2022 год. частна жалба от
нотариус Х.В., с рег.№628 на НК, с оплакване, че е незаконосъобразно. В частната жалба се
поддържа, че нормата на чл. 76, ал. 3 ЗБН нямала отношение към фактическия състав на
заличаването на учредената в полза на банката договорна ипотека, а имала различно
приложно поле – уреждала последиците при извършена в производството по
несъстоятелност продажба на вземане на банката, единствено от гледна точка на спазване на
реда на вписаното обезпечение, при което купувачът встъпвал в правата на банката по
обезпечението. Самото заличаване на ипотеката в полза на обявена в несъстоятелност банка
не разкривало никакви отклонения от общите изисквания на чл. 179 ЗЗД, т.е. необходимо и
1
достатъчно било към молбата за заличаване да се приложи актът, обективиращ съгласието
на кредитора за заличаването, дадено в нотариално заверена форма /като до наличието на
доказателства за противното, следвало да се приеме, че кредиторът е този, в полза на когото
е учредено обезпечението/. Всяко обезпечено вземане можело да бъде прехвърлено чрез
цесия или да промени титуляра си на друго основание, независимо дали кредиторът е банка
/обявена или не в несъстоятелност/ или каквото и да е друго физическо или юридическо
лице, като в някой от тези случаи съдията по вписванията не може да провери „налице ли е
смяна на кредитора“ /освен ако има отбелязване към ипотеката по чл. 171 ЗЗД вр. с чл. 17,
ал. 1, б. „а“ ПВ за прехвърляне на вземането/. Според логиката на съдията по вписванията
при всяко искане за заличаване на ипотека молителят следвало да доказва отрицателния
факт, че кредиторът не е променен на едно или друго основание, а такова доказване, освен
че не било дължимо от закона, било и практически невъзможно – арг. от Тълкувателно
решение № 6 от 15.07.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2013 год., ОСГК. В случая в
молбата за заличаване дори нямало твърдения , че обезпеченият кредитор е прехвърлил
вземането си, нито били налице каквито и да било данни за извършена публична продан на
вземането. При разглеждане на молбата за заличаване на ипотеката следвало да бъде
съобразена единствено нормата на чл. 179 ЗЗД, която не предвиждала доказването на
отрицателния факт, че далият съгласието за заличаване кредитор не е прехвърлил вземането
си.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните
по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в рамките на законоустановения срок
и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписвания съгласно чл. 577, ал. 1
ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Според нормата на чл. 569 ГПК нотариални са производствата по реда на които се
извършват изброените в нормата действия, между които в т. 5 са посочени вписвания,
отбелязвания и тяхното заличаване, в случаите, предвидени в закона. В ПВ, издаден за
прилагане на глава ХІ на ЗС "Вписвания", изрично е въведено правилото, че вписване,
отбелязване и заличаване се допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи.
В т. 6 от Тълкувателно решение №7/2012 год. на ВКС по тълк.дело №7/2012 год.,
ОСГТК, е разяснено, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.
32а, ал. 1 ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на
закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно
изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват
материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона –
вписването /като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и
заличаване/ е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се
разрешават правни спорове. При проверката на формата съдията по вписванията следи само
за спазване на правилото на чл. 3, ал. 1 ПВ, съгласно което се вписват актове, извършени по
2
нотариален ред или с нотариално заверен подпис, но като се отчита, че специален закон
може да урежда и вписване на акт в обикновена писмена форма /например чл. 73, ал. 5 ТЗ/.
В посочената точка от Тълкувателното решение не е разглеждан и разрешен въпроса
каква проверка извършва съдията по вписванията, когато е сезиран с молба за заличаване на
вписването /разрешен е въпросът каква проверка извършва съдията по вписванията при
подадена пред него молба за вписване и в кои случаи може да откаже това вписване/. При
искане за заличаване на вписване, съдията по вписванията следва да провери дали са налице
законови основания за заличаване на това вписване /в този смисъл Определение № 437 от
24.09.2013 год. на ВКС по ч.гр.дело № 5364/2013 год., І г. о., ГК/.
Заличаването на ипотека се извършва: по съгласие на кредитора или въз основа на
влязла в сила съдебно решение – чл. 179, ал. 1 ЗЗД; по искане на купувач на ипотекирания
имот, който е придобил същия въз основа на публична продан – чл. 175, ал. 1 ЗЗД или по
искане на всяко заинтересовано лице, когато са изтекли десет години от датата на вписване
на ипотеката, без последното да е било подновено – чл. 172, ал. 1 ЗЗД.
Вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което
трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма – чл. 179, ал. 1 ЗЗД и чл. 19, ал. 1 ПВ.
Същото според чл. 19, ал. 3 ПВ не представлява подлежащ на вписване акт, а само
удостоверява, че са налице предпоставките за заличаване на ипотеката. Обикновено
съгласието за заличаване на ипотеката се дава след като обезпеченото вземане се погаси на
някое от предвидените в закона основания или при погиване на ипотекирания имот, но не
съществува пречка да бъде дадено и преди този момент, като във втория случай то съдържа
в себе си и отказ от ипотеката. Последица от това съгласие е заличаването на ипотеката,
което съгласно чл. 179, ал. 3, изр. 1 ЗЗД има конститутивно действие и погасява същата
/самото заличаване е техническо действие и реално не то погасява ипотеката, а настъпилите
преди него обстоятелства/. Затова съгласието представлява едностранно изявление на
кредитора имащо характера на такова по смисъла на чл. 44 ЗЗД, който извод следва и от
разпоредбата на чл. 179, ал. 3, изр. 2 ЗЗД.
Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗЗД заличаването става по молба, към която се прилага актът на
съгласието.
Банковата несъстоятелност е уредена със специален закон – Закона за банковата
несъстоятелност /ЗБН/ – уредбата, като такава от публичен интерес, е императивна. Фондът
за гарантиране на влоговете в банките е особена публично-правна институция, създадена по
силата на чл. 7, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, като основните му
правомощия са определени в чл. 39, ал. 1 от ЗБН. Фондът дава предварително разрешение
на синдика за извършването на определени сделки или действия, с което се цели
упражняване на предварителен контрол, постигане на целите на производството по
несъстоятелност и увеличаване и запазване на масата на несъстоятелността, респ. по-пълно
удовлетворяване на кредиторите на банката. Нормата на чл. 39, ал. 1, т. 7 ЗБН /действаща
редакция/ поставя изискване за предварително разрешение от Фонда за извършване на всяка
сделка или действие, чийто имуществен интерес надхвърля 10 00 лв., което разрешение
3
трябва да утвърждава и условията, при които ще бъдат извършени сделките или действията.
Следователно настоящият съдебен състав приема, че в разглеждания случай елемент от
фактическия състав на съгласието на кредитора „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ за
заличаване на ипотеката е разрешението на Фонда за гарантиране на влоговете в банките по
чл. 39, ал. 1, т. 7 ЗБН. Доколкото обаче искането-съгласие на Ангел Николов Донов и
Кристи Христова Маринова – двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на
банката, с нотариална заверка на подписите с рег.№656 от 08.02.2022 год. на нотариус Х.В.,
с рег №628 на НК, не се предхожда от такова разрешение /респ. такова не е представено/, то
отказът на съдията по вписванията да извърши поисканото нотариално действие се явява
законосъобразен.
Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.рег.№18-00-28 от 22.02.2022 год. на
нотариус Х.В., с рег.№628 на НК, срещу определението с рег.№185 от 10.02.2022 год. съдия
по вписванията при СРС, с което е отказано извършването на нотариално действие по реда
на чл. 569, т. 5 ГПК – заличаване на договорна ипотека на основание чл. 19, ал. 1 ПВ,
вписана под акт №51, т.7/2013 год. по описа на Служба по вписванията, по молба с вх.
№7035 от 10.02.2022 год.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от връчването му на жалбоподателя.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4