Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2021г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Добринка Долчинкова
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
адм.дело № 2793/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството по делото е
образувано по жалба на С.Д.Д., ЕГН ********** *** против ЗППАМ № РД-14-2527/27.10.2020г.
на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с която
на основание чл.107 ал.1, във връзка с чл.106а ал.1 т.1 б.“а“, т.4 б.“б“, ал.2
т.1 и т.3 от Закона за автомобилните превози /ЗавП/ са му наложени ПАМ – временно
спиране от движение на товарен автомобил
за срок от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на 1 брой табела с регистрационен №
В **** ВК и отнемане на свидетелството
за регистрация № ****, издадено на 06.10.2016г. , както и временно отнемане на
свидетелството за управление на същия до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца. Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и
незаконосъобразна, постановена при неправилно прилагане на материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила, по съображения подробно изложени
в жалбата; липсват доказателства, че към момента на проверката е извършвал
превоз на товари, още повече, че в съставения АУАН е отразено, че превозното
средство е без товар; липсват мотиви относно срока на налагане на мярката.
Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваната заповед. В
съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа
жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответната страна, редовно
призована не се явява представител в съдебно заседание. В писмото, с което е
изпратена жалбата до съда се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, ако се претендира такова.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
От фактическа и правна
страна се установява следното:
Заповедта е издадена
от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, определен от Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщения за длъжностно лице по реда
на чл. 172, ал. 1, от ЗДвП и от Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация“ по реда на чл. 107, ал. 1 от ЗАвП, съгласно който текст
принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана
заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. В тази връзка по
делото е приложена Заповед № РД-01-43/ 23.01.2020г. Изпълнителния директор на
ИА „АА“ към МТИТС, с която на това основание са упълномощени посочените в нея
длъжностни лица, които могат и следва да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по
чл. 106 и чл. 106а от същия нормативен акт, сред които са и Директорите на
Регионални дирекции на „АА“, какъвто е издателят на процесната заповед. С оглед
така изложеното съдът намира, че процесният ИАА е издаден от компетентен орган,
в изпълнение на предоставените му по закон правомощия.
По делото няма спор,
че на процесната дата – 26.10.2020г., С.Д. е управлявал товарен автомобил “ДАФ
ФТ ХФ ****, категория № 3 с рег.№ В **** ВК, собственост на „МПКарго“ ЕООД. Няма
спор и за това, че той не е притежавал посочените в процесната заповед
документи – удостоверение на ППС за извършване на обещствен превоз на товари на
територията на РБългария или лиценз или лиценз на общоността за обществен
превоз. В заповедта е посочено, че с процесния товарен автомобила на посочената
дата е извършван обществен превоз на товари. Приложен е и АУАН №
280509/26.10.2020г.
Съгласно разпоредбата
на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“, т.4 б.“б“, ал.2 т.1 и т.3 от ЗАвП,
посочени като основания за издаването на акта, за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: … временно спиране от движение на моторно превозно средство до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва
превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността.
Според чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от същия нормативен акт при налично
нарушение се прилага ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници
или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници,
или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година.
В случая заповедта не
съдържа описание на нарушение и нарушена нормативна разпоредба, а описва
определена фактология, без да е посочено, че въз основа на нея се приема, че е
извършено неправомерно деяние, без да се посочи от кого, в какво се изразява то
и коя норма е нарушена. Разпоредбата на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвП изрично
предвижда, че изброените по-долу мерки се прилагат само при наличие на
нарушение, като целта им то да бъде преустановено: „За преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки:…“ Самият АУАН няма доказателствена сила за целите на настоящото
производство, тъй като наличието на нарушение, извършено виновно от определено
лице се установява само с влязло в сила НП. С оглед така изложеното съдът намира,
че по делото не се установява по несъмнен начин, че на 26.10.2020г.
жалбоподателят е осъществявал обществен превоз на товари. Няма данни, че Д. е
извършвал по занятие такава дейност – нито че е превозвал и друг път товари
нито, че е правил това срещу възнаграждение, което включва не само подялба на
разходите, а и печалба, а именно това е търговската цел на занятието, което
отличава търговската дейност от обикновеното гражданско споразумение. Неясно за
съда е по каква причина административният орган намира, че в случая е налице
именно обществен превоз на товари. Нещо
повече в съставения АУАН изрично е посочено, че в момента на проверката
превозното средство е без товар.
Също така немотивиран
се явява определеният размер на ПАМ – административният орган може да наложи
такава мярка от вида на първата – спиране от движение на МПС и отнемане на
свидетелството за регистрацията му, но в един доста широк диапазон – до 12
месеца. В случая не става ясно по каква причина мярката е наложена за
максимално определения срок, след като не се твърди, нито се сочат
доказателства, че с този или друг автомобил адресатът на Заповедта е
осъществявал и друг път такава „дейност“ или че с процесното превозно средство
е била осъществявана изобщо такава дейност по занятие. По отношение на мярката
по пункт № 2 – отнемане на СУМПС на Д., поради липса на конкретно посочване в
какво се състои нарушение не става ясно кога то ще се счита за „отстранено“, за
да му бъде върнат този документ. По тази причина остава налице да се реализира
втората възможност – задържането на свидетелството да е 12 месеца, като този
максимален едногодишен срок не би могъл да бъде намален по никакъв начин, с
оглед тази неяснота. Не може и да се прецени дали мярката не се явява
прекомерно тежка и несъобразена с целта на закона. Не е взето предвид, че към
момента на проверката в превозното средство не е имало товар.
За прилагане на
процесната ПАМ на посоченото правно основание е необходимо да е осъществено
административно нарушение - извършване на обществен превоз на пътници или
товари с пътно превозно средство, без за него да има издадено заверено копие от
лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари,
или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници. Легална дефиниция на понятието "обществен
превоз" се съдържа в §. 1, т. 1 ДР на ЗАвП и представлява превоз,
извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се
извършва с моторно превозно средство.
Превозът на товари
/обществен превоз/ е
превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда
сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и
оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка
с превоза по смисъла на §.1, т. 4 ДР на ЗАвП. Следователно,
за да бъде установено наличието на хипотеза от посочените в заповедта
разпоредби на ЗАвП за извършване на обществен превоз на товари,
административният орган е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има
уговорка за извършване на плащане на услугата превоз с процесния автомобил.
Следва да се има предвид изложеното по-горе, а именно, че заплащането на
услугата превоз е правна фигура, различна от плащането само на част от разхода
за гориво и пътни такси, което става при т. н. споделено пътуване, който разход
е само един от компонентите, формиращ цената на услугата превоз, но двете по
никакъв начин не могат да бъдат еквивалентни. В този смисъл/Решение № 2234/27.02.2015г.
на ВАС по адм. д. № 8892/2014г., VII о.; Решение № 70/05.01.2015г. на ВАС по
адм. д. № 6864/2014г., VII о.; Решение № 92/05.01.2015г. на ВАС по адм. д. №
6724/2014г., VII о./.
С оглед изложеното
съдът намира, че обжалваната заповед следва да бъде отменена като издадена при
съществено нарушение на процесуалните правила и изискване за форма на ИАА и
по-конкретно – за неговото фактическо и правно мотивиране, както и поради липса
на установеност на хипотезата на правната норма, която се сочи като основание
за налагане на ПАМ и, в тази връзка – налично нарушение и на материалния закон.
Предвид изхода на спора искането
на жалбоподателя за разноски е основателно. Съдът следва да
осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – юридическото лице, в
чиято структура е органът – ответник, да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски,
доказани в размер на 10лв.,съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД-14-2527/27.10.2020г.
на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с която
на основание чл.107 ал.1, във връзка с чл.106а ал.1 т.1 б.“а“, т.4 б.“б“, ал.2
т.1 и т.3 от Закона за автомобилните превози /ЗавП/ на С.Д.Д. са наложени ПАМ –
временно спиране от движение на товарен автомобил за срок от 12 месеца чрез
сваляне и отнемане на 1 брой табела с регистрационен № В **** ВК и отнемане на свидетелството за регистрация № ****,
издадено на 06.10.2016г. , както и временно отнемане на свидетелството за
управление на същия до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София да
заплати на С.Д.Д., ЕГН ********** *** сумата от 10лв. /десет/, представляваща
разноски по делото.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: