№ 49
гр. Разград , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20213300500006 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260016 от 25.09.2020 г. по гр.д № 166/2020 г. по описа на
РС - Кубрат, съдът е постановил следното:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. М. А., ЕГН
**********, с надлежно удостоверени със справка от 09.12.2019 г. рег.
пост./ наст. адрес в с. Савин, общ. Кубрат, обл. Разград, ул. „Хан Кубрат”
№ 41, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. Д.
Г., АК – Разград, вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р
Петър Дертлиев № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Димитър Бончев – изпълнителен директор, като частен
правоприемник по Договор за продажба на вземания(цесия) от 03.05.2019 г.,
по издадена в полза на дружеството срещу него Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 453/ 10.12.2019 г., изд. по ч.гр. дело №
777/ 2019 г. на РС – Кубрат, с която е разпоредено на длъжника – М. М. А.,
ЕГН **********, да плати на ищеца – заявител, неплатени свои задължения:
главница в размер на 1 370.00 (хиляда триста и седемдесет) лева, ведно с
законната лихва върху същата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 09.12.2019 год., до окончателното изпълнение, както и
179.26 (сто седемдесет и девет лева, двадесет и шест ст.) лева -
1
обезщетение за забава начислено за периода от 26.08.2018 г. до 09.12.2019 г.,
всички съставляващи неплатени задължения по Договор за потребителски
кредит № *********/ 19.06.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл
България” – ООД, ЕИК *********, понастоящем „Файненшъл България” –
ЕООД, и М. А., вземанията по който са прехвърлени в полза на дружеството
заявител, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликите, както и
предявените искове за установяване на следните вземания: за разликата от
1 370.00 лева до предявения размер 1495.23 (хиляда четиристотин
деветдесет и пет лева, двадесет и три ст.) лева – главница, ведно с
законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 31.10.2019 г., до окончателното изпълнение; 235.99
(двеста тридесет и пет лева, деветдесет и девет ст.) лева – договорна
лихва за периода 16.09.2017 г. до 25.08.2018 г.; 71.44 (седемдесет и един лева,
четиридесет и четири ст.) лева – такса за оценка на досие; за разликата от
179.26 лева до предявения размер 186.84 (сто осемдесет и шест лева,
осемдесет и четири ст.) лева – обезщетение за забава за периода 16.09.2017
г. до датата на подаване на заявлението в съда, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА М. М. А., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със
справка от 09.12.2019 г. рег. пост./ наст. адрес в с. Савин, общ. Кубрат, обл.
Разград, ул. „Хан Кубрат” № 41, да плати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от Димитър Бончев – изпълнителен директор, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете за
разноски в заповедното производство сумата 146.50 (сто четиридесет и
шест лева, петдесет ст.) лева, и за настоящото производство сумата
639.60(шестстотин тридесет и девет лева, шестдесет ст.) лева.
Недоволен от това решение в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА част е останал
жалбоподателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, който чрез
пълномощника си юрисконсулт Георги Георгиев, го обжалва. Моли
решението в обжалваната част да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, като вместо него се постанови решение, с което исковата
претенция да бъде уважена изцяло. Излага подробни съображения.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна - М. М. А.,
чрез особения си представител адвокат Д.Г. от АК - Разград, депозира отговор
на жалбата. Намира същата за неоснователна и моли в обжалваната част
решението да бъде потвърдено. Излага подробни съображения.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна - М. М.
А., чрез особения си представител адвокат Д.Г. от АК – Разград, е подала и
насрещна въззивна жалба, на осн. чл. 263, ал.2 ГПК, срещу
2
УСТАНОВИТЕЛНАТА част на процесното решение. Моли решението в
обжалваната част да бъде отменено като неправилно, като вместо него се
постанови решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.
Излага подробни съображения.
В срока по чл. 263, ал.3 ГПК, „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, чрез пълномощника си юрисконсулт Георги Георгиев, депозира
отговор на насрещната въззивна жалба. Намира същата за неоснователна и
моли в обжалваната част решението да бъде потвърдено. Излага подробни
съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не се явява представител.
Пълномощникът му юрисконсулт Георги Георгиев, депозира писмена молба,
с която излага допълнителни съображения в подкрепа на жалбата.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява. Не се явява и
редовно призования му особен представител, назначен на осн. чл. 47, ал.6
ГПК, адвокат Д.Г. от АК – Разград. Последната депозира писменна молба, с
която поддържа подадените от нея отговор на въззивната жалба и насрещна
въззивна жалба.
Разградският окръжен след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, но е частично неправилно.
Активната си материална легитимация на кредитор по спорното
насрещно вземане ищецът обосновава с твърдението за сключен договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който е титуляр на всички вземания
срещу ответника, произтичащи от процесния договор за кредит.
Основателността на предявените искове се обуславя от установяването на
следните юридически факти, при проявлението на които възниква процесното
вземане, а именно: 1/. наличие на валиден договор за предоставяне на
потребителски кредит, сключен между ответника и праводателя на ищеца, 2/.
сумата по който е предоставена от кредитора и усвоена от длъжника, 3/.
задълженията на последния за връщане на главницата по кредита и заплащане
на възнаградителна лихва и други такси по договора да не са били изпълнени
на уговорените падежи, т. е. вземанията да са изискуеми; 4/. наличие на
валидни договори, сключен между кредитора по договора за потребителски
кредит и праводателите на ищеца, с предмет прехвърляне на вземанията по
договора за потребителски кредит.
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с
оглед премета на предявените претенции, ищеца следва да установи, че
3
между ответника и неговият праводател, е сключен договор за кредит,
съдържащи твърдените права и задължения /размер, срок, падеж, лихви,
такси, обезщетения и т. н. /, в това число и предаване на заемната сума от
кредитора на кредитополучателят. Следва да установи, че е носител на
вземанията по договора за кредит, който са му надлежно прехвърлени от
кредитора, чрез договор за цесия, за което е уведомен длъжника. На последно
място ищеца следва да установи размера на претенции за главница, лихви и
такси. Ответникът, следва да установи правоизключващите си възражения за
недействителност на процесния договор за цесия или че е изправна страна, т.
е. че е налице погасяване на задължението.
По делото е безспорно установено, че ответникът и „Провидент
Файненшъл България” – ООД, ЕИК *********, понастоящем „Файненшъл
България” – ЕООД са били обвързани от Договор за потребителски кредит №
*********/ 19.06.2017 г., по силата на който клиентът – ответник е получил
сумата 1 750.00 лв., срещу насрещното задължение за връщане на кредита
чрез 60 броя седмични плащания, с падеж на първата на 08.07.2017 г., като 59
вноски в размер на по 36.38 лв. и една вноска в размер на последното плащане
в размер на 36.24 лв., ГЛП 31.82 %, ГПР 48.0 %. В договора е обективиран
общ размер на фиксирана лихва от 345.16 лв., такса за оценка на досие 87.50
лв., като общият размер на дължимата сума по кредита е в размер на 2 182.66
лв. Съгласно чл. 4 от договора, кредитът се предоставя на Клиента в срок от
10 календарн дни от сключванто на договора, чрез банков превод по
банковата сметка предоставена от клиента. В случай, че 10-ят календарен ден
не е работен ден, кредитът ще бъде преведен на клиента на следващия
работен ден. В договора се съдържа банкова сметка на клиента.
Видно от приложените към исковата молба договори за
последователно прехвърляне на вземания и уведомителни писма – л. 14 – л.
40 от делото на РС, вземанията на кредитора по договора са прехвърлени от
страна на „Файненшъл България” – ЕООД в полза на „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК ********* по силата на договор за цесия от
01.07.2017 г. и приложение № 1 /л. 14-18 РС/.
След това вземането е прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт” – АД
в полза на „Агенция за контрол на просрочените задължения” – ООД по
силата на договор за продажба на вземания (цесия) от 31.01.2017 г. и
Приложение 1/01.10.2018 г. /л. 19-28 РС/.
След това вземането е прехвърлено от „Агенция за контрол на
просрочените задължения” ЕООД на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 03.05.2019 г. и приложение 1 от 03.05.2019 г. /л. 26-32 РС/.
Всеки цедент е упълномощавал цесионера да уведоми по реда на чл.
99, ал. 4 ЗЗД длъжника, видно от пълномощните приложени към исковата
молба /л. 33-36 РС/. Уведомителните писма до длъжника с волеизявлението
на цесионерите, в качеството на пълномощници, действащи при
уведомяването от името на цедентите, са приложени към исковата молба,
както и разписка за връчването на длъжника /л. 37-40 РС/.
По възражението на особения представител ответника, че
връчването на уведомление за извършената цесия на особения представител
на длъжника в хода на образуваното съдебно производство не поражда
валидно действие спрямо последния.
При цесията новият кредитор - цесионерът, изразява пред третото лице
4
длъжник - ответника свои самостоятелно права, които той е придобил по
силата на цесията чл. 99, ал. 1 и 2 33Д. Законът изключва възможността
старият кредитор цедента по цедираното вземане да притежава и
представителна власт по това вземане. Договорът за прехвърляне на вземане -
цесия, става перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента
на постигане на съгласие. Това е двустранен договор, който не е формален,
тъй като представлява продажба на вземане, но тук следва да се има предвид
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Така и Решение № 1279 от 12.11.1996 г. по
гр. д. № 29/1996 г., V г. о.
В съдебната практика по чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД безпротиворечиво е
установено правилото, че уведомяването на длъжника не е елемент от
фактическия състав на договора за цесия. Със сключването на такъв договор
вземането преминава от цедента към цесионера. До съобщаването на
длъжника тази последица от договора се отнася само до отношенията между
страните по него – цедент и цесионер. Целта на задължението на цедента да
уведоми длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен
при изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно,
като плати на надлежно легитимирано лице, което е актуалният носител на
вземането към момента на плащането. Следователно длъжникът може да
възразява успешно за липса на уведомяване, само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението (така определение №
987/18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. 867/2011 г., ІV г. о.). Подобно възражение
липсва. Ето защо възражението за неуведомяването на ответника по реда на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД е без правно значение за спора. Горният извод прави
безпредметно обсъждането на въпроса дали връчването на уведомление за
извършената цесия на особения представител на длъжника в хода на
образуваното съдебно производство поражда валидно действие спрямо
последния. Такава е и съдебната практика - Решение № 60 от 7.03.2019 г. на
ОС - Разград по в. гр. д. № 25/2019 г., Решение № 168 от 3.10.2019 г. на ОС -
Разград по в. гр. д. № 213/2019 г., Решение № 4121 от 1.08.2017 г. на ОС -
Благоевград по в. гр. д. № 205/2017 г., Решение № 692 от 12.02.2019 г. на ОС -
Благоевград по в. гр. д. № 998/2018 г., Решение № 295 от 31.03.2020 г. на ОС -
Плевен по в. гр. д. № 97/2020 г., Решение № 113 от 5.02.2020 г. на ОС - Варна
по в. т. д. № 1846/2019 г., Решение № 55 от 17.01.2020 г. на ОС - Варна по в. т.
д. № 1644/2019 г.
Видно от неоспорената справка извлечине от системата на
кредитотдателя-цедент „Файнешънъл България“ ЕООД по процесния договор
е била отпусната на ответника сумата от 1 750 лв. Като на този кредитор не са
заплатени никакви погасителни вноски /л. 83 РС/.
Видно от неоспорената справка в системата на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД за извършени плащания по процеснияя договор, в периода
в който кредитор е било „Изи Асет Мениджмънт“ АД са извършени следните
три плащания: на 13.07.2017г. за сумата 150 лв., на 12.10.2017г. за сумата от
5
150 лв. и на 28.11.2017г. за сумата от 80 лв., или общо 380 лв. /л.84 РС/.
Видно от неоспорените справки на следващите двама цесионери – „Агенция
за контрол на просречени задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, е че при тях не са постъпвали суми по процесния договор за
кредит /л. 85-86/.
По възражението на особения представител на ответника, че
липсват доказателства, че ответникът е получил сумата по кредита.
Действитело, за доказване на факта на предоставяне на кредита са
предоставени само горецитираната справка от кредитодателя „Файнешънъл
България“ ЕООД, в която е отразено отпускането на главницата от 1750 лв. и
справка от системата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в която е отразено
плащане по договора в общ размер на 380 лв.
Тези справки обаче не са били оспорени своевременно от ответната
страна, поради което и на основание чл. 182 ГПК, издадените от
праводателите на ищеца справки могат да бъдат доказателство в негова
полза. Същите дават основание на съда да приеме, че кредитодателят е превел
в полза на ответника сумата по договора за кредит в размер на 1 750 лв., като
ответникът е заплатил само сумата от 380 лв. В този смисъл вж. и Решение №
1631 от 28.12.2009 г. на САС по гр. д. № 2522/2009 г., ГО, 4-ти с-в,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 1096 от 11.11.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 866/2010 г., както и Решение № 225 от 2.07.2018 г. на ОС -
Перник по в. гр. д. № 143/2018 г. Следва да се изтъкне, че особеният
представител на ищеца не само, че не е оспорил горицитираните справки, а в
съдебното заседание в което са били докладвани справките изрично е заявил:
„… аз всъщност оспорвах изцяло по размер вземането, тъй като с исковата
молба действително нямаше представин доказателства както за това, че
сумата е предоставена, така и че в същност са извършени плащания от
ответника по неговия договор за потербителки кредит, в тази връзка
предвид представените документи от ищеца се установява все пак, че
кредита е усвоен и е започнало погасяване на вноските“ /л. 90 РС/.
По възражението на ответника, че в договорите за цесия е налице
заличаване.
Заличаването на част от съдържанието на договора, не води до
неговата недействителност. Действително, част от съдържанието на
договорите за цесия е заличено, но това не препятства установяване на
предмета на договора, който е ясен. Така и Решение № 55 от 17.01.2020 г. на
ОС - Варна по в. т. д. № 1644/2019 г., Решение № 173 от 8.03.2017 г. на ОС -
Варна по в. т. д. № 1774/2016 г., Решение № 537 от 28.07.2017 г. на ОС -
Варна по в. т. д. № 327/2017 г.
По възраженията на ответника за недействителност на
договорите за цесия.
Преписа от Приложение към Договора за прехвърляне на вземание
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочените
задължения” – ЕООД достатъчно ясно и може да бъде разчетено, поради
което възражението за нечетливост е неоснователно. Неоснователни са и
останалите възражения за недействителност на договорите за цесия.
Процесният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл. 9 от
ЗПК, сключен е в изискуемата форма и съдържа всички реквизити на чл. 10 и
чл. 11 ЗПК съгласно действащите към момента на сключването му редакции.
Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя –
6
ищец, че в процесния договор за кредит липсва нарушение на чл. 11, ал.1, т.
10 ЗПК. Такава е и съдебната практика посходни казуси намерила израз в
Решение № 295 от 31.03.2020 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 97/2020 г.,
Решение № 113 от 5.02.2020 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 1846/2019 г.,
Решение № 46 от 6.01.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 1111/2019 г., Решение №
55 от 17.01.2020 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 1644/2019 г.
По възражението на ответника за липса на погасителен план.
Въззивният съд намира следното: В чл.11 ал.1 т.11 ЗПК е въведено
изискване договорът за потребителски кредит да съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Чл.22 ЗПК санкционира липсата на това
изискване с обявяването на недействителността на подобен договор, при
което потребителят следва да върне само получената от него главница – чл.23
от с.з.
Законът за потребителския кредит е приет с цел въвеждане на
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити - §2
от ДР на същия закон. Директивата в чл.10 § 2 б.з) и б.и) въвежда изискването
договорът за кредит да посочва по кратък и ясен начин размера, броя и
периодичността на дължимите погасителни вноски и, когато е уместно, реда
на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването; при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит, правото на потребителя да получи
при поискване и безвъзмездно и по всяко време през целия срок на действие
на договора за кредит извлечение под формата на погасителен план.
Горните разпоредби са предмет на тълкуване от Съда на Европейския
съюз в решение от 9 ноември 2016 година по дело C-42/15 (Home Credit
Slovakia a.s. срещу Klára Bíróová). Съдът е приел, че член 10 § 2 буква з) от
директивата предвижда, че в договора за кредит трябва да се посочат само
размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато
е уместно, редът на разпределение на вноските между различни неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Видно от член 10, параграф 2, буква и) и параграф 3 от посочената директива,
само при наличие на искане от потребителя — което може да бъде направено
през целия срок на действие на договора — кредитодателят е длъжен
безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план.
Предвид ясния текст на тези разпоредби СЕС е приел, че Директива 2008/48
не предвижда изискване договорът за кредит да съдържа подобно извлечение
под формата на погасителен план.
Относно възможността на държавите членки да предвидят такова
7
изискване в националната си правна уредба, СЕС отбелязва, че по отношение
на договорите, които попадат в приложното поле на Директива 2008/48,
държавите членки не могат да приемат непредвидени в тази директива
задължения за страните по договора, когато тя съдържа хармонизирани
разпоредби в съответната област (по аналогия решение от 12 юли 2012 г., SC
Volksbank România, C-602/10, EU:C:2012:443, т. 63 и 64).
Член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 извършва такава
хармонизация, що се отнася до данните, които задължително трябва да бъдат
включени в договора за кредит. Съгласно член 10, параграф 2, буква ф) от
тази директива в договора за кредит трябва ясно и кратко да се излагат
евентуално и другите условия по договора. Целта на тази разпоредба обаче е
да се предвиди изискване договорът, изготвен на хартиен или друг траен
носител, да включва всички клаузи или условия, договорени от страните в
рамките на съществуващите между тях договорни отношения по кредита.
Същевременно въпросната разпоредба не бива да бъде тълкувана като
допускаща държавите членки да предвиждат в националната си правна уредба
изискване договорът за кредит да включва данни, различни от изброените в
член 10, параграф 2 от посочената директива.
Като е изложил горните съображения, Съдът на ЕС е достигнал до
заключението, че член 10, параграф 2, букви з) и и) от Директива 2008/48
трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ
погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се
уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяването на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани
във връзка с член 22, параграф 1 от директивата, не допускат държавата
членка да предвижда такова изискване в националната си правна уредба.
От горното следва, че в случая на липса на погасителен план чл.22
ЗПК не следва да се прилага, съотв. тази липса в договора за потребителски
кредит не води до неговата недействителност. Още повече, че съгл. чл.11 ал.1
т.12 ЗПК във всеки един момент от изпълнението на договора потребителят
може безвъзмездно да поиска извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който да
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на
тези плащания; да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Липсата на погасителен план не води до недействителност на договора
и по този въпрос мотивите на районния съд не съвпадат с тези на въззивния
съд.
В същия дух е и формираната съдбена практика по сходни и/или
идентични казуси – Определение № 351 от 04.11.2020 г. на ОС - Разград по в.
8
ч. гр. д. № 247/2020 г., Решение № 1898 от 9.03.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
12176/2018 г., Решение № 46 от 6.01.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 1111/2019
г., Решение № 32 от 20.02.2020 г. на ОС - Сливен по в. гр. д. № 631/2019 г.
Относно дължимостта на такса за оценка на досието.
Въззивният съд счита, че и клаузата на чл. 3 от процесния договор,
която предвижда заплащането на задължителна такса за оценка на досието, е
нищожна, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 16 ЗПК, която
установява задължението на кредитора да оцени кредитоспособността на
потребителя преди да му предостави кредит. С обсъжданата клауза на
практика се прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от
изпълнението на задължението на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на кандидатстващия за кредит, вменени й с
посочената норма и води до неоправдано допълнително увеличаване на
размера на разходите по кредита. А отделно от това следва да се посочи, че
действията по актуализиране на наличната финансова информация за
потребителя след сключването на договора за потребителски кредит са
свързани с управлението на кредита /управлението на риска/, във връзка с
което кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни на
основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Следователно клаузите в договора за кредит, на които ищецът, в
качеството си на цесионер, основава процесните вземания за такса за оценка
на досие, е нищожна – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. А след като цедентът не е
титуляр на прехвърлените вземания за такси, то договорът за цесия не е
породил транслативен ефект и тези вземания не са преминали в правната
сфера на цесионера – ищец, поради което и последният не се легитимира като
техен носител. Така и Решение № 2526 от 23.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
12001/2019 г., Решение № 1898 от 9.03.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
12176/2018 г., Решение № 46 от 6.01.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 1111/2019
г., Решение № 389 от 15.11.2019 г. на ОС - София по в. гр. д. № 377/2019 г.,
Решение № 113 от 5.02.2020 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 1846/2019 г.
Така съдът приема за установено, че ответникът е получил по
процесния договор кредит в размер на 1 750 лв., като е върнал само сума в
размер на 380 лв. Безспорно установени са по размер договорната лихва от
235.99 лв. за периода 16.09.2017г. – 25.08.2018г., както и лихвата обезщетение
за забава от 186.84 лв. за периода от 16.09.2017г. – 09.12.2019г. /датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/.
Според приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2017 г., ОСГТК, условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл. 76, ал. и 2 ЗЗД се прилагат, когато липсва уговорка
между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на
изпълнението. В случай, че длъжникът не е направил избор кое от няколкото
еднородни задължения погасява, погасяването задължително се извършва по
реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е
установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните
задължения, включително паричните. Условието е да съществуват няколко
задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по
основание и размер. За погасяване на паричните задължения приложение
намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при
недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал.
2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от
посочените елементи /в частност главница и лихви/. Разпоредбата предвижда
9
еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а
непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид
уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б.
"в" ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата. При
плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако
длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1,
изр. 2 и 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се
изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по
обременителност задължение по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията
са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него
следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако
задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се
погасяват съразмерно – всяко от тях по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В частност съобразно клаузата на чл. 9, ал. 2 от процесния договор,
редът за разпределение на плащанията, които не са достатъчни да покрият
непогасените задължения е следният: 1/ законната лихва за забава, ако такава
е приложима; 2/ такса за услуга "Кредит у дома"; 3/ такса за оценка на
досието; 4/ лихва; 5/ обезщетение в случай на пълно предсрочно погасяване
на кредита и 6/ главница. Същевременно въззивният съд приема, че
кредиторът /цедент/ не би могъл да осъществи прихващане на изпълнението с
несъществуващите задължения за такси, поради което със заплатената от
ответника сума в общ размер на 380 лв. е възможно погасяване само на
валидно възникналите задължения за лихвата представлавяща обезщетение
забава – изцяло в размер на 186.84 лв., какото и частично договорната лихва –
същата след частичното погасяване се дължи в размер 42.83 лв. /380-
186.84=193.16; 235.99-193.16=42.83/, с оглед липсата на твърдения за
предсрочно изпълнение на задължението за заплащане на седмични вноски –
виж и чл. 32, ал. 1 ЗПК.
В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че ищецът се
легитимира като кредитор на вземане за главница която той претендира в
размер на 1 495.23 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане – 09.12.2019г., както и на вземане за договорна
лихва в размер 42.83 лв. за периода от 16.09.2017г. до 25.08.2018г., до които
релевираните претенции се явяват основателни и следва да бъдат уважени. В
останалата част исковете трябва да бъдат отхвърлени.
Ето защо, обжалваното решението следва да бъде отменено в частта
му, в която с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за разликата над 1 370 лв. до размера от 1 495.23 лв. – главница по
договора за потребителски паричен кредит, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 09.12.2019г. до окончателното изплащане, за
сумата от 42.83 лв. – възнаградителна лихва за периода от 16.09.2017г. –
25.08.2018г. Следва да бъде отменено и в частта му с която исковата
претенция е уважена относно сумата от 179.26 лв. – представляваща
обезщетение за забава за периода от 26.08.2018г. до 09.12.2019г.
Следва да се постанови решение с което исковите претeнции бъдат
уважени за разликата над 1 370 лв. до размера от 1 495.23 лв. – главница по
договора за потребителски паричен кредит, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 09.12.2019г. до окончателното изплащане, за
сумата от 42.83 лв. – възнаградителна лихва за периода от 16.09.2017г. –
10
25.08.2018г. Относно сумата от 179.26 лв. – представляваща обезщетение за
забава за периода от 26.08.2018г. до 09.12.2019г. исковата претенция следва
да се отхвърли като неосноватена и недоказана.
Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и в частта
му, в която ответника е осъден да заплати на ищеца разноски за
първоинстанционното производство за разликата над 596.06 лв., както и
разноски за заповедното производство за разликата над 145.18 лв.
В останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските във въззивното производство:
На въззивника – ищец следва да се присъдят разноски в размер на
сумата 336.30 лв. за настоящата инстанция, съразмерно с уважената част от
исковитепретенции, на осн. чл. 78, ал. 1 във вр. чл. 81 във вр. с чл. 273 ГПК.
За разликата до петендирания размер от 435 лв. искането за присъждане на
разноски следва да се отхвърли като неоснователно.
По държавната такса за въззивното обжалване от особения
представител на ответника.
Съгласно мотивите на т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, особеният представител, не дължи
държавна такса, тъй като същата се дължи от представляваната от него
страна, която не е освободена от заплащането й. Дължимата държавна такса
по чл. 18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК следва да бъде присъдена от съда с настоящия акт и се
възложи на жалбоподателя с оглед изхода по спора. Ето защо,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Разград дължимата държавна
такса за обжалване пред въззивната инстанция, сърамерно с отхвърлената
част от жалбата. Такава е и константната съдебна практика намерила израз в
Определение № 34 от 24.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2260/2018 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 570 от 10.12.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 1461/2018 г.,
Определение № 493 от 5.10.2016 г. на ПАС по в. ч. гр. д. № 512/2016 г.,
Определение № 181 от 6.03.2019 г. на ОС - Добрич по в. ч. гр. д. № 145/2019
г. и Решение № 624 от 5.07.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 756/2019 г.
Поради гореизложеното, на осн. чл.18, ал.1 ТДТГПК, с оглед изхода
на делото, жалбоподателят - ответник следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград,
сумата от 30.77 лв. представляваща дължимата държавна такса за обжалване
пред въззивната инстанция, съразмерно с отхвърлената част от жалбата му.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемото дружество "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД следва да бъде осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Разград държавната
такса в размер на 0.23 лева, дължима по въззивната жалба от ответника,
съразмерно с уважената част от жалбата му, депозирана от назначения от
съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. Така и Решение №
4650 от 30.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 10053/2019 г. и Решение № 261766
от 14.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 5002/2020 г.
Относно държавната такса за служебно издаване на изпълнителен
лист:
11
Съгласно чл. 405, ал.6 ГПК: „За присъдени суми в полза на
държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.
Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: „По молба за издаване
на изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на
такъв, се събира такса 5 лв.”
Ето защо, на основание чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят и
държавна такса от 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист
за сумите присъдени в полза на бюджета на съдебната власт.
Така мотивиран, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260016 от 25.09.2020 г. по гр.д № 166/2020 г. по
описа на РС – Кубрат, в следните части:
В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че М. М. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес обл. Разград, общ. Кубрат, с. Савин, ул. Хан
Кубрат № 41 и настоящ адрес обл. Разград, общ. Разград, с. Топчии, ул.
Славяни № 7 дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, следните суми: 179.26 (сто седемдесет и девет лева, двадесет
и шест ст.) лева - обезщетение за забава начислено за периода от 26.08.2018 г.
до 09.12.2019 г., както и в частта за разноските за горницата над сумата 145.18
лева до 146.50 лв., представляваща разноски в заповедното производство и за
горницата над 596.06 лв. до 639.60 лв. представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство,
В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* срещу М. М. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес обл. Разград, общ. Кубрат, с. Савин, ул. Хан
Кубрат № 41 и настоящ адрес обл. Разград, общ. Разгард, с. Топчии, ул.
Славяни № 7 кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за:
за разликата над 1 370.00 лева до предявения размер 1495.23 (хиляда
четиристотин деветдесет и пет лева, двадесет и три ст.) лева – главница,
ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 31.10.2019 г., до окончателното
изпълнение;
сумата 42,83 (четиридесет и два лева и осемдесет и три ст.) лева –
договорна лихва за периода 16.09.2017 г. до 25.08.2018 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 453 от 10.12.2019 г., по ч.гр. дело № 777/ 2019 г. на РС –
Кубрат,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
12
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* срещу М. М. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес обл. Разград, общ. Кубрат, с. Савин, ул. Хан
Кубрат № 41 и настоящ адрес обл. Разград, общ. Разград, с. Топчии, ул.
Славяни № 7, кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. М. А., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на
ищеца АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********:
- сумата представляваща разлика над 1 370,00 лева до предявения
размер 1495,23 (хиляда четиристотин деветдесет и пет лева, двадесет и
три ст.) лева – главница, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 31.10.2019 г., до окончателното
изпълнение,
- 42,83 (четиридесет и два лева и осемдесет и три ст.) лева –
договорна лихва за периода 16.09.2017 г. до 25.08.2018 г.,
дължими по Договор за потребителски кредит №
*********/19.06.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България” –
ООД, ЕИК *********, понастоящем „Файненшъл България” – ЕООД, и М. М.
А., ЕГН **********, вземанията по който са прехвърлени в полза на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 453 от 10.12.2019 г., по ч.гр. дело № 777/ 2019 г. на РС – Кубрат.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260016 от 25.09.2020 г. по гр.д №
166/2020 г. по описа на РС – Кубрат, в останалата обжалвана част – с която
иска за главница е уважен до размера на сумата от 1 370,00 лева, ведно с
законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 31.10.2019 г., до окончателното изпълнение; с която е
отвърлен иска за разликата над 42,83 лв. до 235,99 лв. – договорна лихва за
периода 16.09.2017 г. до 25.08.2018 г.; с която е отхвърлен иска за разликата
над 179,26 лева до предявения размер 186,84 лева – обезщетение за забава за
периода 16.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; с която е
отхвърлен иска за сумата от 71,44 лева – такса за оценка на досие; както и в
частта му за разноските - до размера на сумата от 145,18 лв. представляваща
разноски в заповедното производство и до размера на сумата 596,06 лв.
представляваща разноски в първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 във вр. чл. 81 във вр. с чл. 273 ГПК, М.
М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес обл. Разград, общ. Кубрат, с.
Савин, ул. Хан Кубрат № 41 и настоящ адрес обл. Разград, общ. Разград, с.
Топчии, ул. Славяни № 7 да заплати на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1335, р-н Люлин, ж.к. Люлин - 10, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25,
офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представител: Димитър Бориславов
Бончев, сумата 336,30 лв. /триста тридесет и шест лева и тридесет
стотинки/ – разноски за въззивната инстанция, като отхвърля искането за
разликата до претендирания размер от 435 лв., като неоснователно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1335, р-н Люлин, ж.к. Люлин - 10, бул. Д-р Петър
Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представител: Димитър
Бориславов Бончев, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд – Разград, в банка “Уникредит Булбанк”АД, клон
Разград, пл.”Момина чешма” № 1, BIC – UNCRBGSF, IBAN:
13
BG37UNCR75273111623001, следните суми:
- 0,23 лева /двадесет и три стотинки лева/ – представляваща
държавна такса за обжалване пред въззивна инстанция в производството по
в.гр.д. № 6/2021 г. по описа на Окръжен съд - Разград, на основание чл. 77
ГПК във вр. чл. 18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК,
- 5 лева /пет лева/ - представляваща държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр.
чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, М. М. А., ЕГН **********,
с постоянен адрес обл. Разград, общ. Кубрат, с. Савин, ул. Хан Кубрат № 41 и
настоящ адрес обл. Разград, общ. Разград, с. Топчии, ул. Славяни № 7 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд
– Разград, в банка “Уникредит Булбанк”АД, клон Разград, пл.”Момина
чешма” № 1, BIC – UNCRBGSF, IBAN: BG37UNCR75273111623001, следните
суми:
- 30,77 лева /тридесет лева и седемдесет и седем стотинки лева/
– представляваща държавна такса за обжалване пред въззивна инстанция в
производството по в.гр.д. № 6/2021 г. по описа на Окръжен съд - Разград, на
основание чл. 77 ГПК във вр. чл. 18, ал.1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК,
- 5 лева /пет лева/ - представляваща държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр.
чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14