Делото е образувано по повод
постъпил в съда обвинителен акт с рег.индекс 1458/15г.-09.05.2016 г. на Районна
прокуратура – гр. Б., съставен по досъдебно производство №237 ЗМ – 428/2015 г.
по описа на РУ – гр. А. към ОД на МВР – гр.Б..
Обвинителния акт е съставен против В.П.С.: родена на *** г. в гр. С., с
адрес ***, български гражданин, с висше образование, работеща в „***” ЕООД гр. А.,
семейна, неосъждана, ЕГН **********, с обвинение в извършване на престъпление
по чл.194 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.93 т.9 НК,
а именно за това, че на 19.11.2015 г., около 10:50 часа в гр. А., област Б., от
гишето за обслужване на клиенти в банка „ДСК”, отнела чужда движима вещ –
мобилен телефонен апарат марка „Леново”, модел „А6000”, на стойност 236.55
лева, от владението на собственика Я.Р.С.,***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои, като с оглед ниския размер на щетата случаят е
маловажен.
По време на съдебните
прения представителят на Районна прокуратура – гр. А. поддържа обвинението и
пледира за определяне на наказание по вид „глоба” в най-ниския предвиден в
закона размер от 200.00 лева. Същевременно прокурора помоли предявения граждански
иск да бъде уважен в цялост като допустим и основателен.
В процесуалните качества
на частен обвинител и граждански ищец в процеса бе конституирано пострадалото
лице Я.Р.С.. По време на съдебните прения бе изразена солидарност с поисканото
от прокурора и бе поискано уважаване на гражданския иск.
Защитникът на подсъдимата
пледира оправдателна присъда. Бе посочено, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства не
се установява по никакъв начин извършеното деяние описано в обвинителния акт. На
следващо място се посочи, че в настоящото производство с оглед тежестта на доказване
прокуратурата е тази, която следва да представя доказателства и да доказва
обвинителните си теза с годни, относими доказателства по делото и че в конкретния
случай такива не били събрани. Според защитата не са налице елементите от
фактическия състав на престъплението, за което е обвинена подсъдимата, а именно
да е отнела владението на определена вещ от друго лице; да е преместила тази
вещ в пространството и престъплението съответно да е било извършено с
установяване на трайно владение върху тази вещ с намерението на съответното
лице да я присвои противозаконно. На следващо място, според защитата предмета
на престъплението не е индивидуализиран: цвят на телефона, размер, година на
производство, калъф, съответно ако той е бил поставен в него.
Алтернативно защитата
поиска произнасяне на съда на основание чл.9, ал.2 НК, като в тази връзка се
посочи ниската стойност на вещта, която е под размера на минималната работна
заплата за страната, съответно незначителността на вредните последствия, така и
с оглед на всички останали обстоятелства по делото, включително и личността на
подсъдимата, липсата на предходни осъждания, добрите ѝ характеристични
данни. Посочи се и че подсъдимата е лице, което в продължителен период от време
заема материално отговорна длъжност, в изпълнение на която ежедневно борави с
чужди парични средства и е доказвала своята лоялност към работодатели и клиенти,
поради което се ползва с доверие и уважение. Всички тези обстоятелства, според
защитата, представляват основание да се приеме, че степента на обществената
опасност в случая е много по-ниска в сравнение с обикновените случаи.
Най-сетне и като
следващо алтернативно искане защитата поиска, ако при условията на евентуалност
съда пристъпи към определяне на определено по вид и размер наказание, то същото
да бъде определено при наличието на изключителни и многобройни смекчаващи
вината обстоятелства.
Защитата поиска и
отхвърляне на предявения граждански иск.
Подсъдимата С. поиска да
бъде оправдана по повдигнатото ѝ обвинение. По време на целия процес тя
отрича авторство на вмененото ѝ деяние. След приобщаване на изготвен
видеозапис от охранителни камери и гледането му в съдебно заседание, подс.С.
посочи, че не вижда телефона, а предмет в бяло, както и че е 1000 % сигурна, че
в себе си не е имала телефона – предмет на престъплението по обвинението.
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата В.П.С. е родена на *** г. в
гр.С.. Живее в гр. А. на адрес улица "***" №12. Тя българска
гражданка, с висше образование и е трудово ангажирана – работи в „***"
ЕООД, в представителство на това дружество в гр.А.. Отделно от това тя е
омъжена и до настоящото производство не е осъждана.
Подс.С. и св.С. живеят в непосредствена
близост на своите домове – на около 2 минути път. С. се познава със св.С.К. от
2001 г., когато са работили при един и същ работодател. С. посещава редовно
клона на „Банка ДСК“ ЕАД в гр.А. от около две години, защото има задължение по
договор за банков кредит, което погасява. Св.С.К. и подс.С. се познават от
много години, през които втората, като служител на различни юридически лица
посещава банката, за да оперира с парични суми – внасяне, теглене.
Свидетелката и граждански ищец/частен
обвинител Я.Р.С. притежавала мобилен телефонен апарат марка „Леново",
модел "А 6000", с IMEI ***. Телефонният апарат бил закупен от
клон в гр.А. на „Теленор България ЕАД“ с фактура №**********/05.11.2015 г. и с
Договор за лизинг от същата дата, сключен в гр.А. между дружеството и св.С. с
месечна вноска от 10.59 лева при
24-месечен срок на изплащане и крайна стойност 243.57 лева. Телефонният
номер, който бил присвоен на SIM картата към телефонния апарат при
сключването на договора за лизинг бил +359 89 3 805 140, който след
това е предоставен за ползване от детето на С. с друг телефонен апарат чрез
преместване на SIM картата. В телефонния апарат на лизинг
била поставена SIM карта с телефонен номер +359 89
6 460 062 и така св.С. започнала да го ползва.
На 19.11.2015 г., в 10.42:30 часа св.Я.С. посетила клон на "Банка ДСК"
ЕАД, намиращ се в гр. А.. В банката работи вътрешна електронна система за
обслужване на клиенти чрез натискане на бутон на електронно устройство и
изтегляне на талон. При приключване работа на съответното гише за обслужване на
клиенти, служителят на банката натиска бутон „следващ клиент“, при което
електронната система за обслужване на клиенти изговаря номера на талона и
гишето, на което следва лицето да бъде обслужено.
На посочената дата и в 10.42:30 часа пострадалата посетила клона на банката,
изтеглила си талон със съответен номер и
започнала да чака ред. Тъй като разговаряла по телефона, тя излязла от салона
за обслужване на клиенти и при оповестяване на нейния ред по системата, заела
мястото като клиент на гише, обслужвано от св.С.К.. При заемане на гишето св.С.
прекратила водения дотогава телефонен разговор и поставила телефонния апарат и
дамската си чанта от своя лява страна на плота за обслужване до брошури на
банката (10.45:22 часа). Телефонният
апарат бил черен на цвят със златист калъф. По време на обслужването ѝ на
гишето, в 10.45:28 часа, т.е. секунди след като С. заела гишето, в салона за
обслужване на клиенти влязла подс.С., която трябвало да внесе по сметка
определена сума пари – 5 000.00 лева според обясненията ѝ. По същото
време пред офиса ѝ я чакала св.Н.Б., неин клиент. Отново в същия ден
ремонт на покрива и на осветителните тела на офиса извършвал св.Т.И. и сина му И.И..
След като св.С. внесла
пари на гишето и въобще приключила своята работата, тя си тръгнала в 10.47:20
часа, като си взела чантата, но забравила мобилния апарат, където го била
оставила – на плота на гишето до брошури. На гишето тя се забавила точно 2 минути.
След като св.С. започнала да се отдалечава от гишето, без да вземе оставения
на плота свой телефон, същото място заела подс.С.. Това тя сторила в 10.47:28
часа и преди св.К. да приключи работата си по обслужване на св.С. и преди да
натисне бутон „следващ клиент“ на вътрешната оповестителна електронна система на
банката. С. обяснила на К., че много бързала, след което сложила своите неща на
плота на гишето (книжа, полиетиленови „джобове“ с пари и др.под.). След като
сторила това и св.К. започнала да я обслужва, минута и половина след заемането
на гишето и в 10.49:00 часа подс.С. сложила върху забравения телефонен апарат
свои книжа. По време на обслужването ѝ от св.К., подс.С. се облегнала с
левия си лакът на книжата и съответно на намиращия се под тях мобилен телефона
на св.С.. В 10:50:18 часа (според часовите настройки на охранителната система
на банката и камерите ѝ за видеонаблюдение) подс.С. изсипала в торбичка
книжата си поставени на плота на гишето
заедно с телефона на св.С.. Не ги прибрала с подреждане, както са били
при пристигането ѝ на гишето, а ги изсипала със замитащо движение към
разтворена торбичка заедно с телефона на С.. При отдалечаването на С. от гишето
телефона на С. вече не бил на плота. След това и в 10.50:40 часа подсъдимата
напуснала салона за обслужване на клиенти на клона на банката.
В 10.52:18 часа мястото на подс.С. зад гишето заел друг клиент.
След около 4 минути след напускането на сградата на подс.С. и в 10.54:55
часа, разбирайки, че е забравила телефонния си апарат в банковия клон, св.С. се
върнала там. След като видяла, че на гишето има клиент, тя излязла от салона
след около половин минута, т.е. в 10.54:55 часа.
В 10.59:15 часа клиентът на гишето след подс.С. напуснал банката.
В 11.00:34 часа св.С. се върнала за втори път в банката. Запитала
свидетелката К., дали е видяла апарата. С. обяснила на К., че е забравила
апарата си и няма как да се свърже с детето си. Последната набрала от личния си
телефон номера на телефона на С. и ѝ подала апарата, за да се провери
дали изчезналия телефона не е още в салон – 11.01:05 часа. След това К. дори
направила няколко опита, но от отсрещната страна разговорът се прекъсвал. В
11.02:17 часа С. напуснала банката.
К., след като се досетила, че подс.С. посетила гишето непосредствено след С.,
решила да ѝ прозвъни на личния телефон. Провела разговор с подсъдимата и
я попитала за телефона на С. и да не би при посещението си в банката по погрешка да го е взела, но С. казала,
че не е взела никакъв телефон. След това К. продължила да набира номера на С..
От отсрещната страна се вдигнало, но никой не отговорил. К. обаче чула гласа на
подс.С., която разговаряла с някого. Поради това, т.е. защото познала гласа на
подсъдимата, К. изрекла: "В., върни телефона!". След това, връзката
била прекъсната от отсрещната страна. К. опитала отново да се свърже, но
телефонът вече бил изключен. Тези опити на св.К. да се свърже с изчезналия
телефон и предпоследния успешен опит се състояли за времето между 11.02:17 часа
и 11.13:00 часа.
През това време св.С. ходила до офиса на мобилния оператор, към който била
абонат. След това се върнала в банковия клон в 11.13:00 часа, където св.К.
ѝ споменала за позвъняванията до телефона и за това, че чула гласа на
подс.С.. След като напуснала банковия клон в 11.13:45 часа, С. отишла до офиса
на подсъдимата, но при последвалия разговор последната отрекла да е вземала
телефона. С. помолила своя позната да позвъни на изчезналия телефон, но се
оказало, че бил вече изключен. От офиса на подсъдимата, С. се върнала за
четвърти път в банковия клона в 11.24:00 часа и след кратък разговор напуснала
сградата в 11.25:00 часа.
След това С. отишла да полицейското управление в гр.А. и се срещнала със
свидетеля И.Т. – младши полицейски инспектор. Той помолил С. да напише молба и
тя сторила това. След като я изслушал той посетил офиса на подс.С. и я попитал
дали случайно не е взела някакъв телефон, на което тя категорично отвърнала, че
няма такова нещо. По време на разговора със св.С. и св.Т., в офиса на подс.С. и
зад параван, в дъното на помещението се намирал св.Т.И. – поправял осветителни
тела. Синът му И.И. по това време се намирал на покрива на офиса и извършвал
ремонт.
След тази дата св.К. и подс.С. посетили едно и също кафене в гр.А., но не
заедно, а поотделно и самостоятелно. Там С. подпитала К. какво е станало с
телефона и дали се разбрало кой го е взел. При засягането на темата С.
употребила израза: „…защото ти ми каза по
телефона „В., върни телефона!“ При
този употребен от С. израз, св.К. била напълно сигурна, че подсъдимата е взела
телефонния апарат и ѝ казала буквално следното: „В., обърни се към
органите на полиция.“
След около 15 дни след 19.11.2015 г. видеозаписите от охранителните камери
в банката постъпили в полицейското управление след изискване от полицейските
органи. След като ги изгледал, св.Т. призовал отново подс.С.. На 09.12.2015 г.
в 9.50 часа тя се явила при него в полицейското управление в гр.А. и отново
разговарял с нея за изчезналия телефон, но тя отново категорично отрекла да го
е взела. След това двамата изгледали видеозаписа и подс.С. посочила буквално: „Да, възможно е да съм го взела.“, докато
в края на разговора посочила: „Да, взех
го, не ми трябваше и го изхвърлих в коша, не знам в кой кош беше, пия хапчета.“
След това св.Т. започнал да пише сведение на подс.С. на компютър, но след като
преценил, че вероятно се касае за престъпление ѝ предоставил възможност
собственоръчно да стори това писмено. В това сведение тя посочила няколко пъти,
че е откраднала телефона в „Банка ДКС“; че го е харесала; че го е изхвърлила
заедно с хартия, в която била опаковала парите за внасяне в банката; че ако се
наложи ще изплати телефона, който откраднала. След това подс.С. помолила св.Т.
да не уведомява за случилото се нейните работодатели, защото работела от скоро
и щели да я изгонят.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът изгради установеното от фактическа страна въз основа на събраните по
делото доказателства, установени чрез:
Гласни доказателствени средства: показанията на
свидетелите дадени по време на досъдебното и съдебното производство.
Писмени доказателствени средства: Протоколи за разпит
на свидетели; Справки за съдимост и др.
Заключения на вещи лица по изготвените по време на
досъдебното производство оценъчна и техническа експертиза на видеоматериала от
записите на охранителните камери в банката.
Показанията на св.К. са от ключово значение за настоящия случай. От тях
става съвсем ясно как тя започна да звъни първо на противозаконно отнетия
телефон на св.С. и бива постоянно изхвърляна, т.е. разговор всеки път е бил
отказан; как след това позвънява на личния телефон на подс.С. и провежда
разговор с нея, както и как отново позвънява телефона на С., линия е отворена,
т.е. на повикването е отговорено и как чува разговор, в който участва подс.С..
Отделно от това, от тези показания става ясно, че дори да се приеме, че К. се е
объркала и не е чула разговор, в който е участвала С., то при последващо
подпитване от последната в кафене в гр.А. става ясно, че действително
подсъдимата е отговорила на последното позвъняване на телефона на С.. От
показанията на св.К. става ясно и че след като е извикала „В., върни
телефона!“, телефона на С. бил изключен.
От показанията на св.И.Т. става ясно, че подсъдимата първоначално не е
признала авторство на деянието, но след изгледани записите на охранителните
камери в банката, тя направила признание и собственоръчно го написала на
няколко места в сведението си. Показанията и на двамата свидетели са ясни,
логични и не си противоречат. Ето защо не съществува причина съдът да не ги
кредитира. В същото отношение с показанията на тези двама свидетели са и
показанията на пострадалата Я.С. и поради това съдът ги кредитира изцяло.
Специално място следва да се отдели на самия запис от охранителните камери
в банката, който бе приобщен към доказателствата по делото и бе изгледан в
последното по делото съдебно заседание. От заключението на вещото лице по
техническата експертиза става ясно, че няма редактиране (монтаж) в
предоставените му видеозаписи.
Съвсем ясно на тези видеозаписи се вижда как:
-
при приближаване на св.С. към гишето, зад което е
работела св.К., тя оставя предмет в светъл цвят до брошури на плота;
-
как този предмет остава там, когато тя приключва
заетостта си на гишето и излиза от салона за обслужване на клиенти;
-
как този предмет е на същото място, на което го е
оставила С., когато на гишето застава подс.С.;
-
как подс.С. покрива светлия предмет с книжа, които носи
със себе си;
-
как след като със замитащо движение подс.С. прибира в
носена от нея торбичка намиращите се на плота вещи, светлия предмет изчезва и
повече не се вижда на мястото, на което преди това го е оставила С. и го е
заварила С.;
-
как, когато след С. на гишето идва клиент-мъж, предмета
го няма на мястото, на което го е оставила С. и го заварила С.;
-
как нито С., нито С., нито клиента-мъж след нея, до излизането
им от помещението и по време на цялото
им обслужване на гишето не се навеждат, за да вдигнат евентуално паднал на пода
на салона какъвто и да е предмет и най-сетне
-
как преди да заеме мястото си на клиент зад гишето, С. е
допряла този светъл и подобен на плочка продълговат предмет до ухото си и излиза
от салона, след това и непосредствено преди да отиде на гишето тя сваля
предмета от ухото си и как извършва характерното при боравене със смартфони замитащо
движение на свободната си ръка, след което захлупва прикрепен към предмета
капак и оставя вещта на плота на гишето.
От изявлението на подс.С. в съдебно заседание на 08.09.2016 г. и
непосредствено след като видеозаписите бяха изгледани от състава и страните,
става ясно, че тя не възприема светлия предмет като смартфон или мобилен телефон
без физическа (аналогова) клавиатура. За подсъдимата не е ясно дали този
предмет е хартия, хартия или нещо друго.
Тук са необходими малко разяснения.
В съвременната научна методика на изследване основен принцип е т.нар.
„Бръснач на Окам“, формулиран от английския францискански монах и философ-схоластик
Уилям Окам (Wilhelm of Ockham, живял около 1280/1285–1349 г.), но водещ
началото си още от Аристотел и се появява за пръв път през XIX век в трудовете
на английския математик Уилям Хамилтон.
Съгласно този принцип, от множеството теории, които обясняват един и същ
проблем еднакво добре (ceteris paribus), за предпочитане е най-простата, т.е.
тази, която използва най-малко предположения или най-простото обяснение е за
предпочитане, останалите се изрязват като с бръснач.
Поради това и при приложение на „Бръснача на Окам“ в настоящото изложение и
изследване на всички обстоятелства, настоящия състав приема, че предметът,
който е ясно видим на видеозаписа при оставянето му от св.С. на плота на гишето
и който изчезва от полезрението на охранителните камери след оттеглянето на
подс.С. от там след С., е именно само и единствено модерен мобилен телефон без
физически съществуваща клавиатура или без т.нар. аналогова клавиатура, а не
хартия или някакъв друг предмет. Това е така, защото:
-
този предмет е с продълговата и четириъгълна форма и две
от страните му са по-големи от другите две;
-
този предмет св.С. продължително време държи долепен до
едно от ушите си, ръкомаха и очевидно разговаря с някого, като не са налице
данни тя да страда от някакво душевно заболяване, при наличието на което би
могла да влезе в банков салон, да долепи хартия или друг предмет, но не и
смартфон, до ухото си и да имитира разговор с някого;
-
вероятно при изговаряне на номера, който е получила, от
системата за оповестяване, св.С. прекратява разговора си, сваля светлия предмет
от ухото си, извършва характерното замитащо движение по плоската страна на този
предмет и го закрива с капак, свързан с предмета или с негова обвивка.
При посоченото дотук, за настоящия състав светлия предмет, който е
ясно различим на видеозаписите от
охранителните камери, е безспорно смартфон или модерен мобилен телефон, оставен
на гишето на банковия клон от св.С..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така възприетата
фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът намери подсъдимата
В.П.С.: родена на *** г. в гр. С., с адрес ***, български гражданин, с висше
образование, работеща в „***” ЕООД гр. А., семейна, неосъждана, ЕГН ********** за
ВИНОВНА в това, че на 19.11.2015 г., около 10:50 часа в гр. А., област Б., от
гишето за обслужване на клиенти в банка „ДСК”, отнела чужда движима вещ –
мобилен телефонен апарат марка „Леново”, модел „А6000”, на стойност 236.55
лева, от владението на собственика Я.Р.С.,***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои, като с оглед ниския размер на щетата случаят е
маловажен, с което е извършила престъпление по чл.194 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.93
т.9 НК.
От обективна страна:
Изпълнителното деяние на извършеното от подсъдимата С. престъпление се
изразява в противозаконно отнемане на движима вещ, без съгласието на собственика
ѝ.
В настоящия случай механизма на извършеното престъпление от обективна
страна се изразява последователно в:
-
забелязване на забравената вещ на плота на гишето в
салона на банковия клон;
-
изчакване в протежение на минута и половина, продиктувано
от вероятността междувременно и докато С. е обслужвана от К. на гишето, С. да
се върне за забравения свой телефон;
-
своеобразно оглеждане на обстановката в салона за
обслужване на клиенти чрез завъртане няколко пъти на главата на С. наляво и
надясно;
-
затрупване (захлупване) на забравения телефон с
множеството книжа, които С. е носела със себе си и продължаване работата и комуникацията
с банковия служител К., като в един момент е затиснала с левия си лакът
намиращия се отдолу телефон;
-
изсипване на телефона и намиращите се над него книжа в
торбичка чрез замитащо движение по плота на гишето, с което вещта не е пропусната
(прескочена, оставена на място).
След последното действие подс.С. е установила фактическа власт върху
властта. Според часовника на охранителната система на банката, това се е
случило в 10.50:18 часа. След това подс.С. спокойно е напуснала банковия клон и
се е отправила към своя офис.
Ясен белег, че и след достигането на офиса ѝ подс.С. е упражнявала
фактическа власт върху вещта е установеното от показанията на св.С.К.. С риск
за повторение:
-
К. направила няколко опита да набере от личния си телефон
номера на телефона на С., като при всеки опит от отсрещната страна разговорът
се прекъсвал, т.е. лицето, което разполагало с телефонния апарат към този
момент е прекъсвало връзката, действие известно като „изхвърляне на
обаждането“;
-
К., след като се досетила, че подс.С. посетила гишето
не-посредствено след С., решила да ѝ прозвъни на личния телефон. Провела
разговор с подсъдимата и я попитала за телефона на С. и да не би при
посещението си в банката по погрешка
да го е взела, но С. казала, че не е взела никакъв телефон.
-
След това К. продължила да набира номера на С.. От
отсрещната страна връзката била отворена, но никой не отговорил. Въпреки това
обаче К. чула гласа на подс.С., която разговаряла с някого. Поради това, т.е.
защото познала гласа на подсъдимата, К. изрекла: "В., върни
телефона!". След това, връзката била прекъсната от отсрещната страна.
-
След това К. опитала отново да се свърже, но телефонът
вече бил изключен;
-
След случилото се на инкриминираната дата св.К. и подс.С.
посетили едно и също кафене в гр.А., но не заедно, а поотделно и самостоятелно.
Там С. подпитала К. какво е станало с телефона и дали се разбрало кой го е
взел. При засягането на темата С. употребила израза: „…защото ти ми каза по телефона „В., върни телефона!“ При този употребен от С.
израз, св.К. била напълно сигурна, че подсъдимата е взела телефонния апарат и
ѝ казала буквално следното: „В.,
обърни се към органите на полиция.“
Очевидно и безспорно е, че към момента на последователните позвънявания от К.
отнетия телефон се е намирал сред множеството телефони на подс.С.. Очевидно е,
че при последното известно набиране на номера на отнетия телефон от страна на К.,
подс.С. е отворила линията (отговорила на повикването), т.е. че е разполагала с
вещта. Дочутият от св.К. разговор вероятно е бил между подс.С. и св.Н.Б..
Очевидно е на следващо място, че след като това отвръщане на обаждането до
отнетия телефон и предходно осъществения разговор между К. и подс.С. до
известния в банката личен телефонен номер на последната, то отнетата вещ,
личния телефон на подс.С. и самата С. са се намирали по едно и също време на
едно и също място, т.е. че С. е разполагала едновременно най-малко с двата
телефона. Най-сетне, очевидно от подпитванията в кафенето до св.К. е, че подс.С.
съвсем ясно е възприела репликата „В., върни телефона!“, която от своя страна е
била изречена при отговорено обаждане до отнетия телефон.
Независимо от това и предвид прокрадналата се в процеса версия, че след излизането
от банковия клон книжата, между които се намирал отнетия телефон, били
изхвърлени в кош за боклуци до банката, е редно да се посочи, че това
краткотрайно осъществено владение на вещта не означава, че не е извършено
престъплението кражба. Съществува задължителна съдебна практика в тази насока,
съгласно която: „Кражбата е завършена,
щом като виновният е прекъснал предишното владение на вещта, и е установил
свое, макар и краткотрайно, владение върху същата. Не е необходимо крадецът да
е успял да укрие вещта или да се разпореди с нея като със своя собствена, за да
се счита, че кражбата е завършена.“
Отделно от посоченото и с оглед въпросите повдигнати в пледоарията на
защита е редно да се посочи, че обстоятелството, че вещта е била забравена и
оттам липсва владение на св.С., което да е прекъснато от подс.С., е трактовка,
с която настоящия състав не може да се съгласи. В тази връзка също съществува задължителна
съдебна практика, съгласно която: „Забравените
вещи в превозно транспортно средство, в чакалня или други обществени заведения
не следва да се считат за загубени вещи. В тези случаи лицето, което е
забравило вещта, не е прекъснало владението си, тъй като не е лишено от
възможността да упражни фактическа власт върху нея. Отнемането на такава вещ с
намерение да бъде присвоена е кражба.“
Обективен признак на деянието е ниската стойност на противозаконно отнетата
вещ. Съществува задължителна съдебна практика и в тази насока, съгласно която:
„Обществената опасност на деянието при
маловажен случай на кражба е значително по-ниска в сравнение с тази при
обикновените случаи. По-ниската степен на обществена опасност следва да се
определи с оглед малката стойност на предмета на кражбите, от липсата или
незначителността на вредните последици, а така също и с оглед другите обстоятелства,
характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност и взаимна
връзка.“ В настоящия случай
стойността на противозаконно отнетата вещ в далеч под размера на установената
за страната минимална работна заплата, поради което съдът възприе становището
на прокуратурата, че случаят е маловажен именно поради тази ниска стойност. Налице
е също така пълна липса на каквото и да е съдебно минало на подс.С., както и
добрите ѝ характеристични данни. Всички тези обстоятелства (ниската
стойност на противозаконно отнетата вещ, добрите характеристични данни и
липсата на съдебно минало), преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка
обуславят по-ниската степен на обществена опасност, която представляват
деянието и дееца.
От субективна страна:
Престъплението е извършено виновно, при форма на вина „пряк умисъл” по
смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК. Подсъдимата е искала постигането на
престъпния резултат и е направила всичко, за да довърши замисъла си.
В тази част на настоящото изложение е редно да се посочи, че при цялостен
преглед на механизма на извършване на процесното престъпление се наслагва
извода за бързо и спонтанно породена организираност на подс.С. в банковия клон,
окончателно и своеобразно отърваване от противозаконно отнетата вещ (когато
става ясно, че в офиса си е отговорила на обаждане именно до отнетия телефон),
своеобразно влизане в роля на невинна (при подпитването на св.К. ***) и пълната
и последователна линия на тотално отричане на каквото и да е авторство на
престъплението по повдигнатото обвинение. Макар косвено и не пред съда е налице
и признание на авторството пред св.И.Т., след като и двамата са изгледали
видеозаписите от охранителните камери в банката. При това обаче, веднага е
последвало оправдание за наличие на медикаментозно лечение на подс.С., което
почти подсказва (насочва) към някаква невменяемост: „Да, взех го, не ми трябваше и го изхвърлих в коша, не знам в кой кош
беше, пия хапчета.“ За такова състояние на подс.С. през двете фази на
наказателния процес до момента не са събрани никакви доказателства, не са и
направени твърдения в тази посока.
Особеностите в механизма на извършване на процесното престъпление, които
дават основание на съда да направи извод за наличие на пряк умисъл в
подсъдимата са:
-
възползване от забравяне на вещта от св.С. на гишето в
банковия клон;
-
постепенното изчакване дали св.С. междувременно няма да се
върне в банковия клон за забравената си вещ;
-
последователното оглеждане на обстановката (което бе
посочено от подс.С. като резултат от ошипяване на врата ѝ, но за което
заболяване не бяха представени доказателства, както и не бе поискано становище
или заключение дали такова последователно движение на главата наляво-надясно
облекчава болната);
-
последващо затрупване на телефона с листове хартия и
-
последващото им прибиране заедно с телефона в торба чрез
замитащо движение, без да се пропуска отнеманата вещ;
-
последващо подпитване на св.К. ***.
Посочените особености в механизма на извършване на процесното престъпление и
последващи нейни действия, дават основание на съда да приеме, че подс.С. е
действала в условията на пряк умисъл.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Като смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства съдът установи:
-
липсата на предходни осъждания за извършени престъпления,
т.е. липсата въобще на съдебно минало, често посочвано в практиката като „чисто
съдебно минало“;
-
ниската стойност на отнетата вещ – 236.55 лева при
установена минимална за страната работна заплата от 320.00 лева
към инкриминираната дата и 420.00 лева след 01.01.2016 г.;
-
нейните добри
характеристични данни.
Въпреки това, изложените по-горе смекчаващи вината на подс.С. обстоятелства
не са нито изключителни, нито многобройни, за да обусловят приложението на
чл.55 НК.
Като отегчаващи вината на С. обстоятелства съдът отчете:
-
механизма на извършване на процесното престъпление –
възползване от забравяне на вещта, постепенно изчакване (по всяка вероятност дали
св.С. междувременно ще се върне в банковия клон), последващо затрупване на
телефона с листове и последващото им прибиране заедно с телефона в торба;
-
пълното и постоянно отричане на каквото и да е авторство
на престъплението, както и някаква критичност към извършеното;
-
същността на
противозаконно отнетата вещ като такава от изключителна стойност за съвременния
човек.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Несъмнено с извършване на процесното престъпление, подс.С. е нанесла на
пострадалата Я.С. вреди, които безспорно са в размер на 236.55 лева. Върху тази
стойност не се спори, независимо, че вещта е закупена само две седмици преди
инкриминираната дата при договорена лизингова стойност от 254.16 лева, т.е.
вещото лице е преценило, че две седмици използване са довели до намаляване
стойността на противозаконно отнетата вещ със 17.61 лева или с близо 7 % от
стойността на закупуване. Безспорно извършеното престъпление е породило деликт,
произтеклите от който вреди подлежат на обезвреда. Безспорно автора на
престъплението, породило деликта е подс.С., която следва съответно да понесе
гражданскоправната отговорност за деянието си с оглед признаването ѝ за
виновна.
С предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск не се претендират
лихви, поради което не следва съда да се произнася по този въпрос. Не се
претендират и неимуществени вреди, а само имуществени, чийто размер в
претенцията е съобразен с обвинителния акт и заключението на вещото лице по
назначената по времена досъдебното производство оценъчна експертиза.
При така изложеното дотук и не само в настоящия пасаж, съдът намери
предявения граждански иска за напълно основателен и доказан и като такъв го
уважи в цялост.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия:________________________