Решение по дело №2848/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 20
Дата: 9 януари 2023 г. (в сила от 9 януари 2023 г.)
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20225300502848
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Пловдив, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300502848 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №260400/08.07.2022г. на Пловдивския районен съд,
-ти
ХІІ гр. с. постановено по гр. д. № 181/16г., с което се отхвърлят предявените от В.
И. К., ЕГН ********** и Д. С. К., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Пловдив, ул.
*** против Д. К. Т., ЕГН ********** и Н. В. Т., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.
Пловдив, бул. *** установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 59
от ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответниците дължат солидарно
на ищците сумата от 5 (пет) лева като частична от вземане в общ размер на 1 800 лева
– главница, представляваща сума, с която ответниците са се обогатили без основание за
сметка на ищците преминавайки ежедневно с лек автомобил с рег. № *** за периода
01.11.2010г. – 01.05.2011г. през част от поземлен имот с идентификатор 56784.535.35 с
площ от 244 кв. м., заключено между букви А, Б, В и Г и оцветена в зелен цвят на
приложената към исковата молба скица, от който имот ищците притежават ½ идеална
част в режим на СИО, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 06.11.2015г. до окончателното ú изплащане, за
които суми е издадена Заповед № 8181/09.11.2015г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 14667/15г. по описа на ПдРС, V гр. с.
Жалбоподателите В. И. К., ЕГН ********** и Д. С. К., ЕГН ********** молят
1
съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което уважи исковете.
Въззиваемите страни Д. К. Т., ЕГН ********** и Н. В. Т., ЕГН **********
считат жалбата за неоснователна и молят съда я отхвърли. Претендират разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
С Решение № 77/12.10.20г. по гр. д. № 4227/19г. на ВКС ІІ г. о. жалбоподателите
са признати за собственици по отношение на въззиваемите на ½ ид. ч. от процесния
имот в режим на СИО.
Спорът пред въззивната инстанция се свежда до въпроса налице ли е друг иск, с
който въззивниците да се защитят или разполагат единствено с иска по чл. 59, ал.1 от
ЗЗД.
При отговора на този въпрос съдът съобрази, че имотът, в който притежават
жилище въззиваемите е имал достъп до улица, като от 2009 година устройственият
план е изменен и оттогава имотът има достъп до улица единствено през имота на
жалбоподателите. От неоспореното заключение на вещото лице инж. Р. се установява,
че предстои реконструкция на бул. *** и след приключването ú имотът на
възизваемите ще има лице на път. Следователно за отношенията на собствениците на
имоти, свързани с осигуряване на достъп до улица, чрез преминаване през чужди
имоти следва да намери приложение специалната уредба по чл. 190 и следващите от
ЗУТ, тъй като загубата на лице на имота, в който се намира жилището на Т.и е в
резултат на изменение на подробен устройствен план.
Ето защо, съгласно нормата на чл. 191, във връзка с чл. 210 от ЗУТ размерът на
процесното обезщетение следва се определи по администартивен ред и това е редът на
защита на правата на жалбоподателите.
Доколкото искът по чл. 59, ал.1 от ЗЗД е акцесорен и е налице друг път на
защита за ищците, то така предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли, без
да се обсъждат останалите обстоятелства по делото.
Като е достигнал да същия правен извод и е отхвърлил иска, районният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателите следва да заплатят на въъззиваемите
разноски, направени във въззивното разглеждане на делото в размер на 300лв.
Воден от горното съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260400/08.07.2022г. на Пловдивския районен съд,
2
-ти
ХІІ гр. с. постановено по гр. д. № 181/16г.
ОСЪЖДА В. И. К., ЕГН ********** и Д. С. К., ЕГН ********** и двамата с
адрес: гр. Пловдив, ул. *** да заплатят на Д. К. Т., ЕГН ********** и Н. В. Т., ЕГН
********** и двамата с адрес: гр. Пловдив, бул. *** сумата 300 (триста) лева разноски,
направени във въззивното разглеждане на делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3