ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София,
16.08.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в закрито заседание
на шестнадесети август две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
разгледа
търговско дело № 3096 по описа за 2017г. и взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Н.е.к.“ ЕАД срещу „К.У.П.“ АД, с която при
условията на обективно кумулативно съединяване са предявени: 1) осъдителен иск
за сумата 3 558 841,51 лв. – главница, дължима от ответника за
балансираща енергия на производителите, включени в специалната балансираща
група на ищеца за периода м. 10.2014г. – м. 07.2015г.; 2) осъдителен иск за
сумата 943 599,22 лв. – лихви за забава, изтекли върху главните вземания на
ищеца за балансираща енергия в периода 31.10.2014г. – 10.11.2017г.
С отговора срещу
исковата молба ответникът заявява възражение за неподведомственост на делото
пред съда поради наличието на арбитражна клауза, предвидена в чл. 53 от договор
за изкупуване на електрическа енергия №ЕП-1903/2007г., сключен между ответника
в качеството му производител на електрическа енергия от възобновяеми източници
и ищеца в качеството му на обществен доставчик на електрическа енергия.
С допълнителната
искова молба ищецът оспорва възражението при съображения, че правоотношенията
между страните по цитирания договор за изкупуване на електрическа енергия и
правоотношенията им по повод участието на ответника в балансиращата група на
ищеца имат различен предмет, но и са възникнали на различно основание.
За да се произнесе по
възражението на ответника за арбитражна клауза, съдът взе предвид следното:
С исковата молба са
предявени искове за присъждане на вземания на ищеца срещу ответника,
произтичащи от правоотношения между страните по повод участие на ответника в
балансираща група на ищеца, които според твърденията в исковата молба относно
фактите, от които са възникнали тези правоотношения, но и според приложимите
към тези факти законови и подзаконови нормативни правила, обуславят съществуването
и размера на вземанията на ищеца по предявените искове от възникването и
съдържанието на правоотношенията между страните, учредени с договора за
изкупуване на електрическа енергия №ЕП-1903/2007г.
Изводът безусловно
следва от цитираните и от ищеца разпоредби на чл. 56, ал. 5 и чл. 63, ал. 2 от
Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), според които в хипотезите,
при които производителите на електрическа енергия от възобноявеми източници не
са сключили договор с координатор на балансираща група, производителите се
включват в балансиращите групи с координатори обществения доставчик или
крайните снабдители в зависимост от
сключените договори за изкупуване на електрическа енергия.
Именно съдържанието
на цитираните подзаконови правила на ПТЕЕ, приети в изпълнение на законовата
делегация по чл. 91, ал. 2 и 3 ЗЕ, обусловя и извода, че възникването и
съществуването на правоотношенията между ищеца и ответника, поставени в
основанието на предявените искове, е пряко обусловено от възникването и
съществуването на договор за изкупуване на електрическа енергия между ищеца и
ответника с действие към периода, за който ищецът претендира суми за
балансираща енергия, от което пък следва, че валидното сключване и действието
на договора за изкупуване на електрическа енергия между ищеца и ответника също
представляват част от основанието на предявените в настоящото производство
искове.
С клаузата на чл. 53,
ал. 2 от процесния договор за изкупуване на електрическа енергия
№ЕП-1903/2007г., чието съдържание не е предмет на спор между страните по
делото, но се и установява от самия договор (представен като писмено
доказателство с отговора на ответника, но и с исковата молба на ищеца), е
предвидено, че всички спорове по тълкуването, недействителността, изпълнението
или прекратяването на договора, но и споровете по въпроси, които не са изрично
уговорени в договора или предполагат приспособяването на договора към
нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат отнесени и разрешени от арбитраж ad hoc (правилата относно
учредяването на арбитража са регламентирани в останалите алинеи на чл. 53 от
договора и са достатъчни да обусловят валидност на арбитражната клаузи при
съобразяване на правилата на ЗМТА).
Цитираната арбитражна
клауза регулира и правоотношенията между страните по разрешаване на правния
спор, повдигнат с предявяването на исковете по настоящото дело, тъй като:
1) както се посочи
по-горе, част от основанието на предявените искове включва валидно сключен и
действащ в процесния период договор за изкупуване от ищеца на електрическата
енергия, произведена от ответника, а съгласно изричния текст на цитираната
клауза на чл. 53 от договора между страните споровете им относно валидността,
действието и последиците от този договор са възложени именно на арбитраж,
учреден по правилата на клаузата;
2) нормативните
правила на ЗЕ и ПТЕЕ, в чието приложение ищецът твърди възникнали правоотношения
с ответника по администриране и разпределяне на балансираща енергия,
респективно възникнали вземания срещу ответника за участието му в балансираща
група на ищеца, регламентират тези правоотношения именно като обусловени от
правоотношенията по сключен договор за изкупуване на електрическа енергия
(съгласно чл. 56, ал. 5 и чл. 63, ал. 2 ПТЕЕ в хипотезите, при които производител
не електрическа енергия не е сключил договор с координатор на балансираща
група, правоотношенията му по повод участие в балансираща група възникват с крайния
снабдител или с обществения доставчик съобразно сключения договор за изкупуване
на енергия);
3) правоотношенията
между производител на електрическа енергия и обществения доставчик на енергията
и правоотношенията между производител на електрическа енергия и координатор на
балансиращата група, в която участва производителят (включително в хипотезите
като твърдяната в исковата молба, при които координатор е общественият
доставчик), действително имат различен предмет, тъй като дори и само при
съобразяване на нормативната им уредба предпоставят различни права и задължения
на страните по тях, но доколкото съществуването на втората група правоотношения
е правно, но и икономически обусловено от съществуването на първата група
правоотношения, следва неизбежният извод, че в случаи като процесния, при които
основното правоотношение между страните е възникнало като последица от сключен
договор между страните, а второто правоотношение между същите страни е
възникнало като последица от цитираните по-горе нормативни правила, правата и
задълженията на страните по второто правоотношение възникват и съществуват като
част от нормативното съдържание на договора между страните, с който е учредено
първото (и основно) правоотношение, а именно вече цитирания договор за
изкупуване на електрическа енергия №ЕП-1903/2007г., което пък означава, че предвиденият
в този договор ред за решаване на възникнали спорове между страните е приложим
и по отношение на спора, повдигнат с исковата молба по настоящото дело
(различна би била хипотезата при сключен втори договор между страните, но както
се посочи по-горе в основанието на предявените в производството искове е
поставена именно липсата на сключен такъв договор);
4) обстоятелството,
че към датата на сключване на процесния договор №ЕП-1903/2007г.№ЕП-1903/2007г.
нормативната уредба на правоотношенията им по договора въобще не предвижда правила
относно координирането на балансираща енергия (правилата относно балансиращата
енергия са в действие от 2014г.), не обусловя изводи за неприложимост на
арбитражната клауза в договора по отношение на настоящия спор, тъй като с
клаузата на чл. 53 от договора изрично е предвидено и приложението й към спорове
между страните по договора по въпроси, които касаят приложението на договора
към обстоятелства, възникнали след сключването му, а съдържанието на клаузата
при изясненото по-горе съдържание на правилата чл. 56, ал. 5 и чл. 63, ал. 2
ПТЕЕ, на които ищецът основава предявените искове, включително при тълкуване на
клаузата по правилата на чл. 20 ЗЗД, предпоставя единствения възможен извод, че
волята на страните при сключването й е да предвидят ред за решаване на всички
спорове, възникнали при и по повод на правоотношенията им по договора №ЕП-1903/2007г.№ЕП-1903/2007г.,
в това число и споровете по правата и задълженията им, които са предвидени от
законодателя след сключване на договора, но именно като част от съдържанието на
правоотношенията по този договор.
По изложените
съображения и като последица от възражението на ответника за неподведомственост
на делото, заявено с отговора срещу исковата молба, образуваното исково
производство се явява недопустимо и подлежи на прекратяване, а спорът между
страните, повдигнат с предявените с исковата молба искове, съгласно чл. 53 от
договора №ЕП-1903/2007г.№ЕП-1903/2007г. подлежи на разрешаване от арбитраж,
учреден по правилата на цитираната договорна клауза.
Така мотивиран и на
основание чл. 19, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 1 ГПК, вр. чл. 8, ал. 1 ЗМТА, Софийски
градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д. №3096/2017г. на СГС, ТО, VІ-15 с-в.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: