№ 36
гр. К. , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ в публично заседание на седми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова
Иванова
Членове:Пламен Ал. Александров
Кирил М. Димов
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно
гражданско дело № 20215100500077 по описа за 2021 година
С решение № 260154 от 2*.12.2020 г., постановено по гр. д. № 1163/ 201*
г.,Районен съд – К. е отхвърлил предявените от М. АС. Ч. от с. К., общ. К., и
З. ЕС. М. от гр. Д.г., против И.. АС. Ч. и В. Б. Ч., идвамата от с. К., общ. К.,
искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на установено спрямо
ответниците, че ищците М. АС. Ч. и З. ЕС. М. са собственици на по 1/5
идеална част от следния недвижим имот, представляващ: поземлен имот с пл.
сн. № 48, кв. 4 по плана на с. К., с площ 832 кв. м., ведно с построената в този
имот двуетажна масивна жилищна сг.а със застроена площ 65 кв.м., състояща
се от: първи етаж - два стаи, коридор, баня и тоалетна, втори етаж - две стаи,
кухня , коридор, килер, баня и тоалетна , при посочени граници.
Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците М.
АС. Ч. и З. ЕС. М., които чрез своя процесуален представител, го обжалват в
срок като неправилно – постановено в противоречие с материалния закон и
необосновано. Излагат се съображения, че въззивниците са собственици по
наследство на по 1/5 идеална част от процесните недвижими имоти – земя и
сг.а, както и че ответниците не са ги придобили по давност, тъй като не са ги
владяли добросъвестно и необезпокоявано повече от десет години. В тази
1
връзка твърдят, че въззиваемите не са манифестирали спрямо тях намерение
за владеене на процесните имоти, поради което първият от тях бил владелец
на своите идеални части и държател на частите на останалите наследници.
Молят съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените
искове. Претендират разноски.
Въззиваемите И.. АС. Ч. и В. Б. Ч., чрез своя представител по
пълномощие, в съдебно заседание оспорват въззивната жалба. Молят съда да
потвърди обжалваното решение и да им присъди направените за въззивната
инстанция разноски.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, констатира следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като
недопустимо.
По делото са били предявени от М. АС. Ч. и З. ЕС. М. пртив И.. АС. Ч. и
В. Б. Ч. искове, с правно основание чл. 108 от ЗС, за установяване
собствеността и предаване владението на 2/5 идеални части – или по 1/5
идеална част за всеки един от ищците, от поземлен имот с пл. сн. № 48, кв. 4
по плана на с. К., с площ 832 кв. м., ведно с построената в този имот
двуетажна масивна жилищна сг.а със застроена площ 65 кв. м., състояща се
от: първи етаж - два стаи, коридор, баня и тоалетна, втори етаж - две стаи,
кухня , коридор, килер, баня и тоалетна, при посочени граници.
Не е спорно по делото, че първият ответник И.. АС. Ч. (въззиваем в тази
инстанция) е брат на ищците М. АС. Ч. и З. ЕС. М. (въззивници) и съпруг на
втората ответница В. Б. Ч. (въззиваема). От приетото по делото като
доказателство удостоверение за наследници № *4/17.07.201* г. и
удостоверение за идентичност на лице с различни имена № *3/17.07.201* г., и
двете издадени от кметство с. К., община К., се установява, че общият на
ищците и първият ответник наследодател (техен баща) Е. М. Р. (А. М. Ч.) е
починал на **,**,**** г. и е оставил за наследници, освен двамата ищци и
първия ответник (негови синове и дъщеря), и Ф. Е. М. (дъщеря) и Ф. Е. М.
(дъщеря).
2
Страните не спорят, че наследодателят А. М. Ч. е стопанисвал и ползвал
процесното дворно място, представляващо поземлен имот с пл. сн. № 48, кв. 4
по плана на с. К., с площ 832 кв. м., както и че през 1*63 г. е построил в него
двуетажна жилищна сг.а и живеел в нея заедно с цялото си семейство,
включително и ищците и първия ответник, като негови деца.
От назначената по делото съдебно – техническа експертиза, която не се
оспорва от страните и се възприема изцяло от съда, се установява, че по
разписните листове към плана на с. К. процесният имот с пл. сн. № 48 е
записан на наследодателя А. М. Ч.. Това се установява и от представената по
делото скица на имот с пл. сн. № 48 в кв. 4 по плана на с. К. от 22.05.1*67 г..
От удостоверение изх. № *4-00-1634-141/06.08.201* г. на община К. се
установява, че за поземлен имот с пл. сн. № 48 в кв. 4 по плана на с. К.,
одобрен със заповед № 888/22.05.1*67 г., за който имот е отреден УПИ
/парцел/ ХІІ-48 в кв. 4 по ПУП на с. К., ведно с построената в имота жилищна
сг.а, записан в разписния лист на А. М. Ч., няма съставен акт за общинска
собственост.
Установено е също така по делото, че с декларация от 24.04.1**8 г.
наследодателят Е. М. Р. (А. М. Ч.) е декларирал като собствен процесния
поземлен имот, ведно с построената в него жилищна сг.а, в община К.. Видно
от нотариален акт за собственост нао недвижим имот по давностно владение
№ 117 от 20.05.2010 г., том І, рег. № 3612, дело № 114/2010 г. по описа на
нотариус с рег. № 251 на НК, въззиваемите И.. АС. Ч. и В. Б. Ч. са признати за
собственици по давностно владение на поземлен имот с пл. сн. № 48, кв. 4 по
плана на с. К., с площ 832 кв. м., ведно с построената в този имот двуетажна
масивна жилищна сг.а със застроена площ 65 кв. м., състояща се от: първи
етаж- два стаи, коридор, баня и тоалетна, втори етаж - две стаи, кухня,
коридор, килер, баня и тоалетна, при посочени граници.
От назначената по делото съдебно – техническа експертиза се установява
също така, че процесните имоти до 2011 г. са били декларирани на името на
наследодателя Е. М. Р., а от 2012 г. са декларирани от въззиваемите И.. АС. Ч.
и В. Б. Ч..
От гореизложеното се установява, че процесния поземлен имот и
изг.ената в него през 1*63 г. двуетажна жилищна сг.а са били собственост на
3
наследодателя на ищците и първия ответник Е. М. Р. (А. М. Ч.), починал на
**,**,**** г. В тази връзка, с оглед твърденията на страните, спорно по
делото е собственици ли са ищците на по 1/5 идеална част от процесния
поземлен имот и изг.ената в него двуетажна жилищна сг.а, на основание
наследствено правоприемство от баща им, респективно – придобили ли са
ответниците по давност собствеността върху процесните земя и сг.а.
Във връзка с горното, по делото е разпитан като свидетел А. К.,
собственик на съседен имот, който установява, че до към 2007-2008 г., когато
дошъл И.Ч. и започнал ремонт, процесната къща била напусната и в плачевно
състояние и никой не се е грижел за нея. Когато първият ответник започнал
ремонта, къщата била пред разпадане, покривът полусрутен, напукани стени.
За вторият етаж имало външно стълбище, което било паднало. Дворът на
къщата бил обитаем от магарета, нямало нищо, било запустяло. И.Ч.
направил цялостен ремонт, започнал от покрива, укрепване на основите,
замазване, изолация, всичко. Направил къщата обитаема. Ремонтните
дейности по къщата започнал към 2007-2008 година. Първият ответник
подновил изцяло всичко, изолации, самото стълбище го доизг.ил, така че вече
е като вътрешно стълбище. В северния край имало изцяло паднала постройка,
която той наново я направил. Облагородил двора, засипал го с пръст, пътеки,
нови дръвчета, лятна кухня. Направил дренаж, бетонен пояс за укрепване на
основите. Той бил специалист в тази област и го направил както трябва.
Изг.или съвместно канализация около 2010-2011 година. Това изграждане на
канализацията се изразявало в това, че първият ответник докарал тръби,
изкопал и ги положил. Свидетелства, че когато И.ен започнал да обитава
къщата, само от края на свидетеля имало ог.а, другата, която е откъм улицата
– източен и южен край, билае паднала. Сега дворното място било ог.ено с
много хубава ог.а откъм югоизточната страна. Ог.ата била бетонна основа с
тухли и облицовка. Сочи, че почти всяка седмица бил там и никога не е
виждал М. (първият ищец). Виждал е две сестри, след като къщата станала
донякъде обитаема, около 2010 -2011 година. Тогава две от сестрите му са
били на гости при него, дори едната свидетелят я закарал до съседно село и
след това повече не ги е виждал. Били на гости на И.ен (първият ответник).
Настанени били в къщата за около 10 дни, не повече. В останалото време,
извън 2010-2011 година, преди и след това, свидетелят не е виждал неговите
4
(на първия ответник) братя и сестри. От краткия контакт със сестрите на И.ен
не бил чувал те да имат претенции към къщата, която е обитавана.
Впечатленията на ищеца били, че къщата остава за ответника И.Ч., което
знаел от покойния му баща, когото познавал.
Разпитаният по делото свидетел Л. Ю. – кмет на с. К. от 2015 г., сочи, че
познава ответниците И.ен и В. откакто се помни, както и познава ищците М. и
З., като последната не помни от кога не я е виждал. Установява, че видял
ищеца М. преди 3-4 години, когато дошъл в селото за адресна регистрация на
дъщеря му. Свидетелят му казал да извикат брат му (ответникът И.Ч.) като
собственик на къщата за да регистрират дъщерята на М. на техния адрес, на
адреса на И.ен. Свидетелства, че бащата на ищците и първия ответник живял
в процесната къща до преди заминаването си, изселването, в Република
Турция заедно с тях през 1**2-*3 година. Тогава баща им отишъл в Турция с
И.ен, като никой не останал да живее в къщата след това. М. също заминал за
Турция. От 1**2-*3 г. никой не живеел в къщата. За много кратко време в
къщата живеел говедар. От 2001 г. Свидетелят имал магазин в селото и не го е
напускал, родом бил от там и живеел там. Сочи, че И.ен и В. започнали да
правят ремонт на къщата през 2006-2007 г. Покривът от западната страна на
къщата бил паднал, както и външното стълбище за втория етаж, нямало ог.а,
домашните животни на съседите влизали в стаите на първия етаж. Къщата
била необитаема когато ответниците И.ен и В. дошли да правят ремонт.
Стопанската постройка била разрушена, паднала, никакви дръвчета, нямало
нищо останало отпред, била запусната къща. Ответниците започнали ремонта
на покрива, оправили стълбището. С течение на времето и досега те правили
ремонт по къщата, като не е виждал друг да прави ремонт. Ответниците
направили в двора лятна кухня, подобрили стълбището, покрили го,
падналият навес го направили наново, ог.а си направили с тухли и дворни
врати. Ог.ата била облицована. Виждал ги как изравняват, засяли райграс,
направили детски кът за внучката. Свидетелства, че видял ищеца М. през
2017 г. за първи път откакто около 1**0 г. заминал за Турция. Когато дошъл
не е заявявал претенции за къщата, въобще не е говорил за нея. Свидетелятн
му казал, че И.ен има нотариален акт, къщата е обитаема, има си адрес и може
да се регистрира, но той трябва да даде съгласието си като собственик. М. се
съгласил и казал да се обадим на брат му да дойде, за да регистрираме на
5
адреса дъщеря му. Свидетелят не е чувал някой друг да има претенции към
тази къща, нито от комшиите, нито от някой друг. Не е виждал някой от
наследниците на Е. М. Р. да идва, да посещава къщата периодично или да
остава да живее.
Разпитаният по делото свидетел Г. А. сочи, че къщата, в която живеят
ответниците И.ен и В., била на бащата на И.ен- бай Е., който живеел в тази
къща, докато замине за Република Турция. И.ен и В. започнали да ремонтират
къщата през 2007 г., като дотогава къщата била в плачевно състояние –
покривът бил срутен, навсякъде имало напукани стени, нямало ог.а,
стълбището било пропаднало, имало една срутена постройка отстрани. Не бил
чувал някой да е имал претенции към къщата. Свидетелят участвал в ремонта
за санирането през 2012 година. Преди това се направил покрива, после
почнали санирането с изолация, направили скеле, залепили стиропор, две
ръце мазилка и направили покрива. В момента къщата на И.ен и В. била
обитаема. В двора направили пътека от бетон, навсякъде изчистили. Сочи, че
в началото през 2007 г. нищо нямало, нямало дръвчета, а сега били засадени.
Ремонтирали навеса в двора, лятна кухня имало отпред и веранда. Мястото
имало ог.а от бетон и било облицовано с декоративни камъни, стълбището
било изг.ено наново с бетон, защото билое пропаднало. Направен бил дренаж
и подпорни стени около къщата, за да не пропадне. Отначало нямало
канализация, след това те (ответниците) са направили такава с комшията.
Свидетелят не е чул някой от брата или сестрите на И.ен да са възразявали
срещу тези ремонти. Не знам дали някой от тях е предявявал претенции за
къщата. Сочи, че преди да почнат ремонта през 2007 г. И.ен и жена му
живеели в Турция. Те идвали всяка година и си правели ремонт. Живеели в
дома на майката на В. и правилиа ремонт.
По искане на ищците по делото са разпитани като свидетели и Е. А., Г. Г.
и Г. М.. Свидетелката А. сочи, че познава ищцата З. и нейната дъщеря.
Живели едно до друго в гр. Д.г. от 1*7* г. до тяхното изселване в Турция през
1*8* г. С дъщерята на З. били приятелки от ученическите си години, а
семействата им били много добри приятели. Поддържали връзка и до ден
днешен. Свидетелства, че когато ищцата (леля З.) и Т. (дъщеря й) идвали в Б.
отсядали у тях. Винаги отделяли време да посещават селото на леля З. – с. К..
Последната им говорила с умиление за тази къща и я е имала за бащина къща,
6
като нейна собствена. Ходили са да наглеждат имота, да почистят г.ината.
Ищецът М. го знаела от малък, от посещенията му при леля З., тогава го е
виждала, а след това вече нямала връзка с него. Къщата била построена от
дядото Е., който имал 5 деца. Години наред ищецът М. живял в тази къща,
както и З.. Сочи, че след 1*8* г. поне два пъти в годината идвали в Б. и
посещавали родното си място. Полагали грижи доколкото им били
възможностите, плевила г.инката, поддържала къщата. З. живяла в къщата, но
свидетелката не знае точно през кои години. Докато бащата на З. починал, те
ходели много често там. Отсядали с децата през лятната ваканция. Когато се
изселили в Турция, идвали много по-рядко. Когато идвали в Б. З. и дъщеря й
Т. отсядали в дома на свидетелката. Мисли, че през 2012 г. З. била доста
време на село. След заминаването си в Турция З. идвала всяка година.
Свидетелства, че е ходила в процесната къща два пъти за кратко, през 1**3-*4
година. Тогава в нея живели дядото и М..
Свидетелят Г. Г. (съученик на сина на ищцата З.М.) сочи, че в момента З.
живеят в И., Република Турция, и като си идват в страната ходят на гости у
свидетеля. Къщата била строена навремето от дядото. Когато З. и синът й си
идвали от Турция в Б. си отивали в къщата. Оставали там по седмица или
месец. Каквото са могли са правили – копали са, плевили са, поддържали са
по нещо. Твърди, че преди 201* г. нямало проблем да остават в къщата по
един месец. Свидетелства, че З. и синът й заминали за Турция през 1*8* г.
Понастоящем къщата имала подобрения, но преди не било така.
Разпитания по делото свидетел Г. М. (приятел на сина на ищцата З.) сочи,
че в процесната къща живеели дядото Е. и децата му. До 201* г. като идвали
някой от братята или З. постоянно отсядали в къщата и се грижели за нея.
Ищците З. и М. също си идвали, като З. си идвала по – често. Твърди, че всяка
година З. си е идвала и е оставала в процесната къща. Всички деца на дядо Е.
са ходили в къщата и са ползвали имота като техен. Нямало някой който да се
е установил трайно в имота. Свидетелства, че З. заминала за Турция през
1**2-*3 година, а след 1**5 г. всяка година си идвала в страната и отсядала в
къщата. Твърди, че никой не живее постоянно в къщата.
По делото са представени и приети като доказателство 4 броя разписки за
получени суми за извършени ремонтни, съответно – сторително – ремонтни
7
работи – от 05.08.2008 г., 20.08.2008 г., 10.04.2012 г. и 05.03.2018 г., и договор
от 04.03.2012 г. за извършване на строителни работи, установяващи изплатени
от ответника И.Ч. суми за извършен ремонт и СМР на покрив на къща в с. К.,
за извършено саниране на къща в с. К. и за СМР за ог.а на двор на къща в с.
К.. Представени са също така и документи – митническа декларация,
платежно нареждане по митническа декларация, превозни билети,
експедиционни бележки и фактура, установяващи заплатени от ответника
И.Ч. материали.
Както се посочи по-горе, по делото не е спорно, че наследодателят А. М.
Ч. (Е. М. Р.) е стопанисвал и ползвал процесното дворно място,
представляващо поземлен имот с пл. сн. № 48, кв. 4 по плана на с. К., с площ
832 кв. м., в който през 1*63 г. е построил двуетажна жилищна сг.а и живеел в
нея заедно с цялото си семейство, включително и ищците и първия ответник,
като негови деца. В тази връзка, от показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява, че наследодателят А. М. Ч. (Е. М. Р.), както и
неговите деца, са заминали да живеят в Република Турция през периода от
1*8* г. (свидетелите Е. А. и Г. Г.) до 1**1-*2-*3 година (свидетелите Л. Ю. и
Г. М.). След заминаването им процесното дворно място е било запустяло, а
къщата необитаема и в лошо състояние – пред разпадане, с полусрутен
покрив, напукани стени, паднало външно стълбище за втория етаж
(свидетелите А. К., Л. Ю. и Г. А.). От показанията на свидетелите К., Ю. и А.
се установява, че в периода 2006 г. – 2008 г. ответникът И.Ч. е започнал
основно да ремонтира процесната къща. В тази връзка, предвид твърденията
на самите ответници, съдът приема, че същият е започнал ремонта на къщата
през 2008 г. От показанията цитираните по – горе свидетели се установява, че
постепенно ответникът И.Ч. е направил цялостен ремонт на къщата –
първоначално е изг.ил нова покривна конструкция, укрепил е основите, като е
направил дренаж и бетонен пояс за укрепването им, направил е измазване,
поставил е изолация, доизг.ил е падналото стълбище, като го е направил
вътрешно, изг.ил е канализация през 2010-2011 г., направил е ог.а на двора с
бетонна основа, тухли и облицовка, облагородил е двора – засипал го с
пръст, засял е райграс, направил е пътеки от бетон, засял е дръвчета, изг.ил е
лятна кухня. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като
същите са очевидци на случващото се през годините – единият от тях е
8
непосредствен съсед на процесния имот от 1**6 г., когато го е купил от
първия ответник чрез общия наследодател на страните, а другите са съседи,
като единият от тях е кмет на с. К. от 2015 г. Освен това показанията на тези
свидетели са последователни и еднопосочни, кореспондиращи както едни с
други, така и с представените по делото писмени доказателства, установящи
сключен договор за строителни дейности и заплатени от ответника И.Ч. суми
за материали и извършени СМР в процесната къща.
Във връзка с гореизложеното, съдът не кредитира показанията на
свидетелите Е. А., Г. Г. и Г. М. в частта им, установяващи нещо различно от
гореприетото. На първо място, в тази им част показанията на свидетелите са
непоследователни и противоречат както сами на себе си, така и на
показанията на свидетелите А. К., Л. Ю. и Г. А., а също и на горецитираните
писмени доказателства, установяващи извършването на ремонт на процесната
къща от 2008 г. нататък и заплащането на суми от ответника И.Ч. за
материали и строително – ремонтните работи в имота. Така например
показанията на свидетелката Е. А., че всяка година преди 2012 г. ищцата З. е
ходила в процесната къща, противоречат на показанията на същата
свидетелка, съгласно които когато ищцата З. и нейната дъщеря Т. идвали от
Република Турция в страната са отсядали у свидетелката. Всъщност,
свидетелката А. заявява, че не знае точно през кои години ищцата З. е живяла
в къщата, като пояснява, че същата е ходила там доста често с децата си
докато баща й почине, а когато се изселили в Турция идвали много рядко. В
тази връзка следва да се посочи, че наследодателят А. М. Ч. (Е. М. Р.) е
починал през 2001 г., а самата свидетелка сочи, че ищцата З. е заминала за
Република Турция през 1*8* г., когато се „изселила“.
Освен това, свидетелите Е. А., Г. Г. и Г. М. не живеят в с. К., нямат преки
наблюдения върху състоянието на къщата и имота през годините и в голямата
им част показанията им касаят преразказани неща от самите ищци. В тази
връзка, свидетелката А. сочи, че е ходила за кратко два пъти в процесната
къща и това е било през 1**3-*4 година.
В останалата им част, показанията на тези свидетели не опровергават
установеното от свидетелите А. К., Л. Ю. и Г. А. за извършените строително –
ремонтни работи в процесния имот от ответника И.Ч. в периода от и след
9
2008 г., като същите пресъздават възприятията на тези свидетели през
различни години до този период и не са конкретни.
Или, от събраните по делото и обсъдени по – горе доказателства се
установява, че най – късно от 2008 г. в продължение на повече от 10 години
ответникът И.Ч. и неговата съпруга В.Ч. са упражнявали непрекъснато и
необезпокоявано от никого фактическа власт върху процесните недвижими
имоти – земя и сг.а, с намерение да ги своят, като това е било демонстрирано
пред въззивниците. С други думи, установява се, че в продължение на повече
от 10 години въззиваемите са владял процесните имоти спокойно,
непрекъснато и необезпокоявано, поради което са ги придобили по давност. В
тази връзка, съдът намира, че въззиваемите са владяли процесната земя и сг.а,
включително първият ответник е владял и частите на останалите
сънаследници, а не е бил техен държател, което се установява от извършените
от него фактически действия, които надхвърлят обикновеното ползване на
имотите, каквито са действията по изграждане на нова покривна конструкция,
укрепване на основите чрез направа на дренаж и бетонен пояс, измазване на
сг.ата, поставяне на изолация, доизграждане на падналото стълбище и
приобщаването му към вътрешната част на сг.ата, изграждане на канализация,
изграждане на ог.а на двора с бетонна основа, тухли и облицовка,
облагородяване на двора, включващо засипване с пръст, засяване на райграс,
направа на пътеки от бетон, засаждане на дръвчета, изграждане на лятна
кухня. Установява се и че тези действия са били възприемани от останалите
наследници на наследодателя А. М. Ч. (Е. М. Р.), в това число от ищците,
които не са се противопоставяли.
Ето защо, съдът приема, че в случая въззиваемите са придобили
собствеността върху процесната земя и сг.а по давност чрез непрекъснато
владение, продължило повече от 10 години, считано от 2008 година. Поради
изложеното, въззивната жалба се явява неоснователна, а решението на
първоинстанционният съд, с което са отхвърлени предявените искове по чл.
108 от ЗС, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото следва да се осъдят въззивниците да заплатят
на въззиваемите направените за въззивната инстанция разноски за адвокат в
размер на *60 лева, съгласно приложените договори за правна защита и
10
съдействие.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260154 от 2*.12.2020 г., постановено по
гр. д. № 1163/201* г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА М. АС. Ч. от с. К., община К., с ЕГН ********** и З. ЕС. М.
от гр. Д.г., област Х., ул. „Х. К.“ 5, с ЕГН **********, да заплатят на И.. АС.
Ч., с ЕГН ********** и В. Б. Ч., с ЕГН **********, и двамата от с. К., община
К., сумата в размер на *60 лева, представляваща направени пред въззивната
инстанция разноски за адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, пред Върховния касационен
съд на Република Б. в едномесечен срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11