№. 743 / 5.12.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
05.12.2019 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV- ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 07.11.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора..............................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 680 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК, във връзка с чл.207 ал.1 т.2 от Кодекса на труда.
Ищецът, „З. А.” АД, вписано в Търговския регистър, ЕИК 1., със седалище и адрес на управление: г. С. у. ". К. №. 2. чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Р.Л. е предявило иск срещу Г.К.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.
В исковата молба се твърди, че на 26.02.2005 г. З. А. АД сключил с ответницата трудов договор №. А60/28.02.2005 г. на основание чл. 70 ал. 1 от Кодекса на труда за изпълнение на длъжността „Организатор по застраховане”. На 01.01.2009 г. е сключено допълнително споразумение на основание чл. 119 от Кодекса на труда, с което ответницата е назначена на длъжността „Регионален застрахователен представител (Управител)”. Съгласно раздел ІІ. т. 3 от връчената на 12.06.2009 г. на ответницата длъжностна характеристика, в задълженията и е вменено съхранението, разходването и точното и своевременно отчитане на паричните средства, постъпили в касата не дружеството.
Във връзка с неизпълнението на посоченото задължение, на 12.07.2016 г. е извършена ревизия на касовата наличност и воденото счетоводство в Агенция Монтана на З. А. АД, като с акт, подписан от ответницата и двама служители в специализирана служба „. контрол” на З. А. АД. е констатирана липса на 37 134.97 лева от касата на Дружеството. Констатацията е направена въз основа на първичната счетоводна документация; съставен е опис на наличните парични средства в касата. Ответницата е признала констатираната липса и е поела задължение липсата да бъде възстановено в срок до 31.10.2016 г. Същия ден ответницата е издала запис на заповед на ищцовото дружество за сумата от 37 134.97 лева.
На 16.07.2016 г. със заповед №. 53 от 13.07.2016 г. на изпълнителния директор на ищеца сключеният трудов договор е прекратен по взаимно съгласие на страните.
На 01.11.2016 г. записът на заповед е предявен на ответницата за плащане.
Тъй като към 24.10.2018 г. сумата по записа не им е платена, подали заявление по чл. 417 от ГПК. Настоящата искова молба се подава в тази връзка и следва да се има предвид, че същата представлява доказателство за предявен иск относно вземането по смисъла на чл. 415, ал. 5 от ГПК и следователно за З. А. АД е задължение само да довнесе дължимата държавна такса. Възражението на ответника е неоснователно и като такова не следва да бъде кредитирано. До момента ответникът не е заплатил търсените суми.
Молят съда да постанови решение, с което да се установи със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи да заплати на З. А. АД София сумата от 37 134.917 лева за установените липси.
Ответникът, Г.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска, като го оспорва изцяло.
Не отрича, че на 12.07.2016г е извършена ревизия на Агенция Монтана. В момента на извършване на ревизията е работела като Управител на агенцията, но сама без служители в офиса. Агенцията имала изнесен офис в г. У. с ръководител Н. П. К.. Офиса също бил закрит и също влязъл заедно с агентите си в портфейла на новата агенция. От края на м. Февруари служителката и напуснала и заминала за Англия, без да спази срока за предизвестие. Независимо, че направила предложение за назначаване на служител в офиса, това и било отказано от г-жа Ц. К. /Изпълнителен Директор на компанията към момента/.
При изпълнение на служебните си задължения се налагало освен преките си задължения като управител, да води каса и касова книга, да плаща в системата ІNЅІЅ отчетите на агентите, да събира отчетите от агентите. Агенцията през този период работела с над 40 броя агенти и брокери. Една част от тях се отчитали касово, а другите но банков път. По-голяма част от агентите живеели н работели извън град Монтана- на територията на областта. Имала и агенти в Община Ружинци, област Видин. Това забавяло периода на отчитане. Налагало се да пътува и лично да събира полици и сметки. Поради голямата и ангажираност и невъзможността и да пътува, / ежедневно в Агенцията се гледали щети по няколко на ден и огледите били на територията на цялата област/, се забавяла с отчитането на полиците.
В деня на извършване на ревизията имало много несъбрани вноски и полици. Не и е дадена възможност и време за събиране и отчитане на полиците. Същевременно на агентите им били изпратени имейли, че агенцията се закрива- преустановява своята дейност. И те били прехвърлени към новата агенция Монтана-2. Било и отнето правото да работи със системата за плащане.
Агенцията била закрита и нейният портфейл от сключени полици и сметки от разсрочени полици бил прехвърлен в новата агенция. Върху нея бил упражнен силен натиск. Служители на компанията на 13 и 14.07.2016г. започнали да изземат архив и всякаква документация без да и дадат възможност за окомплектоване.
Директор „К. м.” в лицето на г-жа И. Н. разпоредила изнасяне на мебели и последните два дни се работело на полеви условия. Документите се трупали в насипно състояние.
В документите по делото са представени осчетоводените полици на приход и комисионната на агентите в разходната част. Осчетоводяването е до 11.07.2016г. Липсват счетоводните операции до 14.07.2016г., когато е закрита агенцията с Решение на Управителния съвет на З. ”Армеен”. Агенцията е закрита на 14.07.2016г и от 15.07.2016г е прехвърлен портфейла й на новата агенция. Касова книга се е водила до 15.07.2016г. Изготвена е оборотна ведомост без разшифровка по елементи на приходната и разходната част. Агенцията е завършила към 30.06.2016г. на печалба и тя е дължима при ликвидация на агенцията.
Съгласно подписаната Запис на заповед от нейна страна е започнало издължаване и са внесени пари по банков път в ЦКБ-АД по посочената банкова сметка. xxx, които са направени не са отразени в материалите по делото. Направените вноски са както следва:
1.20.07.2016 година – 1 200.60 лв.
2.27.07.2016 г. – 65.00 лв.
3.29.07.2016 г. – 2 379.00 лв.
4.09.08.2016 г. – 2 107.00 лв.
5.23.08.2016 г. – 1 185.15 лв.
6.14.09.2016 г. – 2 538.73 лв.
7.28.09.2016 г. – 1 356.10 лв.
8.24.10.2016 г. – 683.08 лв.
Обща сума 11 414.66лв.
От изнесените от нея факти е видно, че има умишлени действия, които да създадат условия за неяснота при прехвърляне на активите на агенция Монтана към новата агенция.
На следващо място по издаденият от нея запис на заповед е внесла сумата от 11 414.66 лева, съгласно вносни бележки по сметка на ищеца. Тези суми по незнайни за нея причини не са отчетени и отново се търсят за заплащане от мен.
Не оспорва, че Записът на заповед го е подписала лично на 12.07.2016 година, когато в офиса и без предупреждения нахлули ревизори на ищеца. Също така записът на заповед и е предявен на същата дата-12.07 2016 година, а не както е посочено в него 01.11.2016 година. На 12.07.2016 година била принудена да подпише не само записа на заповед, но и удостоверяването, че същият и е предявен на 01.11.2016 година, което е видно и от самият запис на заповед. Това прави записът на заповед негоден, тъй като е подписан под натиск и заплаха и отразеното в него обстоятелство, че и е предявен на 01.11.2016 година не отговоря на истината. След като и е прекратено трудовото в деня на извършената ревизия 12.07.2016 година имала несъбрани вноски по сключени полици. На база издадените полици и отразени в системата и наличните пари в касата на Агенция Монтана към 12.07.2016 година е съставен протокол за извършената ревизия и била принудена да подпише въпросния запис на заповед, докато не събере парите от агентите на Агенция Монтана и не ги внесе по сметка на ищеца.
След като приключило всичко по изнасяне на офиса и предаване на документи и имущество, за което няма съставени протоколи за приемо- предаване, започнала да обикаля агентите по населените места и да събира парите от сключените полици. Събрала сумата от 11 414.66 лева и я внесла по сметка на ищеца, за което представя и вносни бележки. Останалата част от сумата не я е събрала, тъй като някой я бил събрал преди нея, за което и потвърдили агентите.
Затова е наложително да се изиска от ищеца да представи всички застрахователни полици, сключени от Агенция Монтана към дата 12.07.2016 година, отразени в системата и списък на тези, които не са били отчетени като платени. Също така следва да се задължи ищеца да представи отразяването в системата на тези полици след 12.07.2016 година дали същите са заплатени, от кого са събрани парите. Защото не може и не е редно да се иска плащане от нея на вече платени полици и събрани пари. Също така след прекратяване на дейността на Агенция Монтана печалбата на Агенцията не е прихваната или поне няма представа това да се с случило. Тази печалба липсва и следва да се представят писмени доказателства относно съдбата на печалбата на Агенцията при нейното прекратяване, тъй като ищеца е можело да я прихване към дължимата сума, а може и да е била прихваната.
Реално записът на заповед е подписан с цел събиране на несъбраните вноски по сключени застраховки. Ищецът не е представил доказателства в тази насока, а само оборотни ведомости. След като ще се ползва от записът на заповед същият е следвало да представи основанието за издаването му, а именно несъбрани вноски по сключени застраховки.
Моли съда да задължи ответника да представи извадка от системата към 12.07.2016 година относно сключени от Агенция Монтана застраховки и не внесени суми по тези застраховки.
Също така да представят доказателства, че и към днешната дата тези застраховки не са платени, а ако са платени от кого са платени, тоест кой е събрал дължимите суми.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Изискано е и приложено частно гражданско дело №. 2604 по описа за 2018 година на Районен съд Монтана.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице И.А., приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, констатациите в експертизата на вещото лице, на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Няма спор по делото, че по силата на Трудов договор №. А60/28.02.2005 г., на основание чл. 70 ал. 1 от Кодекса на труда, между „З. А.” АД, като работодател, Г.К.К. е приела задължението за изпълнение на длъжността „Организатор по застраховане”. На 01.01.2009 г. е сключено допълнително споразумение на основание чл. 119 от Кодекса на труда, с което ответницата е назначена на длъжността „Регионален застрахователен представител (Управител)”. Съгласно раздел ІІ. т. 3 от връчената на 12.06.2009 г. на ответницата длъжностна характеристика, в задълженията и е вменено съхранението, разходването и точното и своевременно отчитане на паричните средства, постъпили в касата не дружеството.
Не се спори и досежно обстоятелството, че на 12.07.2016 г. е извършена ревизия на касовата наличност и воденото счетоводство в Агенция Монтана на З. А. АД. С акт, подписан от ответницата и двама служители в специализирана служба „. контрол” на З. А. АД е констатирана липса на 37 134.97 лева от касата на Дружеството. Констатацията е направена въз основа на първичната счетоводна документация; съставен е опис на наличните парични средства в касата. Ответницата е признала констатираната липса и е поела задължение липсата да бъде възстановено в срок до 31.10.2016 г. Същия ден ответницата е издала запис на заповед на ищцовото дружество за сумата от 37 134.97 лева.
Не се спори и относно факта, че на 16.07.2016 г., със Заповед №. 53 от 13.07.2016 г. на изпълнителния директор на ищеца сключеният трудов договор е прекратен по взаимно съгласие на страните.
На 01.11.2016 г. записът на заповед е предявен на ответницата за плащане. До 24.10.2018 г. сумата по записа не е платена, последвало подаване на заявление по чл. 417 от ГПК, като по частно гражданско дело №. 2604/2018 година на МРС е уважена изцяло претенцията, издадена е заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Длъжникът е направил възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение в предвидения от закона срок, предявен е в едномесечния срок специалния установителен иск.
Направено е искане за признаване за установено към един минал момент съществуване на вземане, а именно към 25.10.2018 година от страна на ищеца към ответника, вследствие на установени липси при наличието на валидно сключен трудов договор, с вменена отговорност относно съхранението, разходването и точното и своевременно отчитане на паричните средства, постъпили в касата не дружеството.
В депозираното от Г.К.К. Възражение, вх.№. 1291 от 30.01.2019 година по частно гражданско дело №. 2604 по описа на Районен съд Монтана за 2018 година, е заявила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК НЕ Е ОСЪДИТЕЛЕН, а е УСТАНОВИТЕЛЕН, съгласно предвидения в чл.422 ГПК процесуален ред.
След успешно проведено заповедно производство и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, е постъпило в срок възражение, производството е по реда за разглеждане на специалния установителен иск, предвиден в чл.422 ГПК.
Производството по чл. 422 ГПК е исково и се развива по общия ред на ГПК, като по отношение на него са приложими всички процесуалните правила, уредени в гл. Втора на ГПК - "Общ исков процес", при съобразяване на спецификите, произтичащи от това, че искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (чл. 422. ал. 1 ГПК), за разлика от общото правило, че искът се счита за предявен от постъпване на исковата молба (чл. 125 ГПК на ГПК). Не намират приложение и правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК, като въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност в същия процес, а за разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК. В този смисъл са и разрешенията, дадени в Тълкувателно решение №. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Особеното при иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК е това, че в полза на ищеца вече има издадена заповед за изпълнение, която е и изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист по вземането му. Заповедта обаче не е влязла в сила, тъй като е подадено в срок възражение и именно поради това кредиторът предявява установителния иск, с който да разреши със сила на присъдено нещо спора относно вземането. При уважен иск (изцяло или частично), заповедта влиза в сила съобразно признатите права на ищеца - кредитор и той вече може да получи изпълнителен лист за тях. Последният, при развито исково производство, се издава въз основа на влязлата в сила заповед, но по разрешен със сила на присъдено нещо правен спор относно съществуването на вземане от ответника в полза на ищеца. Ето защо, няма основание да се приеме, че съществуването на вземане, установено с иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК (процесуалноправната норма не е квалификация на спорното материално право, с което е сезиран съда) не е по "съдебен ред" по см. чл. 211 КТ - процесът е исков, състезателен и решението се ползва със сила на присъдено нещо. От друга страна, както е изяснено и в решение №. 487/26.07.2010 г. на ВКС по г. д. №. 339/2009 г., III г. о., предписаният в разпоредбата на чл. 211 ГПК съдебен ред за осъществяване на пълна имуществена отговорност на работника или служителя към работодателя не означава забрана за доброволно заплащане на вредите от страна на работника или служителя - допустимо е от закона на общо основание, без спазване на особена процедура. Заповедното производство е уредено като съдебна процедура пред съд, която цели заявителят (кредитор) да събере по бърз начин вземането си, по опростен ред, поради липсата на правен спор по него. Ако в двуседмичен срок длъжникът не подаде възражение, тoва значи, че той не оспорва задължението си и въз основа на заповедта. Ето защо, когато вземането на работодателя, за което отговорността на работника/служителя е пълна имуществена, не е спорно, кредиторът може да пристъпи към събирането му направо по този ред. Допълнителен аргумент за това, че заповедното производство е приложимо и за вземанията по см. на чл. 211 КТ е и специално уредената в чл. 417, т. 9 ГПК възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на акт за начет, с която се осъществява пълната имуществена отговорност на отчетник (особеното производство по финансови начети - чл. 299 ГПК от 1951 г., отм., не е уредено в ГПК от 2007 г. или друг нормативен акт). Може да се обобщи, че "съдебен ред" по смисъла на чл. 211 ГПК е общият исков процес, което включва и иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, особеното производство по финансови начети по чл. 299 ГПК от 1951 г. (отм.), издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 ГПК, гражданският иск в наказателния процес. Конкретният случай, след като е установена липса при отчетническа дейност, е издаден Запис на заповед от материално-отговорното лице и заявлението е подадено на основание чл.417 т.10 ГПК.
Пълната имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за липса е приложима само за отчетници. Този състав на увреждане се отнася само за отчетническите трудови функции и е недопустимо прилагането му за работници или служители с други трудови функции. Това следва както от императивния характер на разпоредбата, така и от самата същност на липсата като състояние на неотчетност и недостиг на парични или материални ценности с неустановен произход. Служителите, които нямат задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови и материални ценности, независимо че реално имат достъп до тях, не носят отговорност за липси. Това следва от естеството на имуществената отчетническа отговорност, която е създадена за обезщетяване на работодателя за този недостиг, чиито произход не може да бъде установен. Именно поради това отговорността за ценностите е на лицата, които трябва пряко да боравят с тях и това е сърцевината на длъжностното им качество. Липсващите ценности не могат да бъдат търсени от някой, на който те не са връчени за управление и пазене, макар че е имал досег до тях. Що се касае до лицата, които упражняват непосредствен контрол върху други работници с отчетнически функции, те също не носят отговорност за липси по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ. Те могат евентуално да носят отговорност по чл. 203, ал. 2 от КТ тогава, когато са извършили умишлени действия, увреждащи или подпомагащи увреждането на работодателя.
С иска, предявен с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК, във връзка с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ работодателят реализира правото си установяване съществуване на вземане към един минал момент, от служител, осъществяващ отчетнически функции /функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности/ при констатирана липса в повереното на отчетника имущество. Причинната връзка между липсата (вреда с неизяснен произход) и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя - предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената /чл. 126, т. 8 КТ/ за опазване имуществото на работодателя. Отчетникът обаче разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не се дължи на негови действия или бездействия. Той разполага с правото да въведе възражения за настъпване на липсата поради нормален производствено стопански риск; оправдан стопански риск; на неизбежна отбрана или крайна необходимост /чл. 46 ЗЗД/; поради изпълнение на неправомерна служебна заповед или поради обстоятелства, за които е отговорен работодателят /чл. 83, ал. 1 ЗЗД/, като за доказване на тези възражения са допустими всички доказателствени средства, в т.ч. и свидетелски показания. При възражение за намаляване на обезщетението или за освобождаване на отчетника от отговорност, в негова тежест е да установи, че работодателят не е изпълнил задълженията си по трудовия договор да осигури условия за изпълнение на отчетническата функция по съхранение на имуществото; условия, в съответствие с характера на работата /чл. 127, ал. 1, т. 2 КТ/; да осигури условия, осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените на отчетника стоково-материални ценности. В случая ответникът не ангажира никакви доказателства в подкрепа на изложеното в отговора си.
От заключението на вещото лице и констатациите, направени от него, след извършена проверка в счетоводството на ищеца, което съда възприема изцяло, като дадено компетентно, обективно и без да е заинтересовано от изхода по делото, като го приобщава като доказателство, с категоричност се установи липса на парични средства от осъществената отчетническа дейност на ответницата, като материално отговорно лице. Липсите и излишъците са производни величини, които се установяват чрез равносметка при инвентаризации и ревизии на материално отговорни лица като съпоставка на осчетоводените приходи и разходи по сметките им и установените в момента на проверката наличности, в случая парични средства. Вещото лице е изготвило равносметка като се е ползвало от наличния акт за касова наличност от 12.07.2016 година, съгласно който при проверка на касовата наличност е установена такава в размер на 30.75 лева.
Така от систематизираната информация по приходите и разходите в приложение 1 към експертизата следващата се наличност към 12.07.2016 година е 37 166.02 лева, т.е. в момента на ревизията тази сума е следвало да е налична.
С акта за касова наличност е установена такава от 30.75 лева, то разликата до 37 166.02 лева в размер на 37 135.27 лева представлява липса по смисъла на счетоводното законодателство.
Т.е. безспорно е установена разликата между следващата се по счетоводни документи касова наличност от 37 166.02 лева и установената с акт за касова наличност на 12.07.2016 година наличност от 30.75 лева, в размер на 37 135.27лева и представлява липса на парични средства.
От разпитаният в качеството на свидетел И. С. А., заемащ длъжността Директор на „Д. „. о.” на дружеството – ищец се установи, че Агенцията в град Монтана, където управител е била ответницата през годините много често е формиран отрицателен резултат. Същият е участвал и при извършената ревизия на 12.07.2016 година, когато е констатирана липсата на касата. Поради установената липса е закрита и Агенцията в град Монтана. Свидетелят сочи, че самата Г. е обещала при извършената ревизия доброволно да възстанови липсващата сума.
Не е достатъчно обаче само твърдението на длъжника в заповедното производство, по силата, на което е започнала предвидената процедура по установяване на вземането по исков ред – в тежест на ответника е да установи по безспорен и категоричен начин, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Дори посочените суми, като изплатени след 12.07.2016 година от ответницата не се установи да са по повод издадената Запис на заповед, даже напротив, преводните нареждания се отнасят до плащания на дължими премии по застрахователни полици, платими по банков път, които към 12.07.2016 година не са били осчетоводени.
Съобразено с представените по делото доказателства, съдът намира следното: Ищецът, в качеството си на заявител по заповедното производство е депозирал своето искане пред съда, който със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК е разпоредил заплащане на дължимото така, както е заявено. Едва в исковото производство, след направено възражение и представяне на доказателства, в тежест на страните, съобразно правилото на чл. 154 ГПК, съдът се произнася по основателността на претенцията. При събраните в хода на производството доказателства, съда намира, че ищеца установи по безспорен и категоричен начин вземането си на посоченото основание на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Предвид горното, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото, в тежест на ответника са и направените в хода на производството разноски от ищеца, съобразно приложен списък.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, че към 25.10.2018 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „З. А.” АД, вписано в Търговския регистър, ЕИК 1., със седалище и адрес на управление: г. С. у. ". К. №. 2. за сумата от 37 134.97 лв., представляващи установени липси, за което е издадена Заповед №. 1491 от 26.10.2018 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по частно гражданско дело №. 2604/2018 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Г.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, ДА ЗАПЛАТИ на „З. А.” АД, вписано в Търговския регистър, ЕИК 1., със седалище и адрес на управление: г. С. у. ". К. №. 2. сумата от 742.70 лв. за изплатената държавна такса в заповедното производство.
ОСЪЖДА Г.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, ДА ЗАПЛАТИ на „З. А.” АД, вписано в Търговския регистър, ЕИК 1., със седалище и адрес на управление: г. С. у. ". К. №. 2. сумата от 743.00 лв. за доплатената държавна такса в исковото производство; 600.00 лв. за изплатеното възнаграждение на вещото лице и 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: