Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260006
гр.Свищов, 8.07.2022 г.
Свищовският районен съд в публично заседание на
08.06.2022 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря Петя Братанова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 946 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взема предвид:
Производството е по предявени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 200 от КТ .
Ищците В.П.Р., лично и като майка и законен
представител на малолетното дете А.Р.Р., чрез адв.Е.М. *** твърдят, че В.Р. и Р.Р.
са имали сключен граждански брак, от който е родено малолетното дете А..
Навежда се твърдение, че Р. е починал на 22.03.2020 г. в Бургас, като ищците се
явяват негови наследници по закон. Твърди се, че Р. е упражнявал трудови
функции на длъжност „монтажник метални конструкции“ по силата на трудов договор
от 06.01.2020 г. с ****** ООД, в който
била предвидена възможност работникът да бъде командирован за работа на обекти
извън седалището на търговеца. Твърди се, че работодателят бил командировал Р.
в пристанищен терминал Бургас Запад в гр. Бургас въз основа на договор от
07.02.2020 г. между Б.П.Б.ЕАД и ****** ООД като изпълнител, който договор бил с
предмет изпълнение на СМР, включително демонтаж на съществуваща покривна
ламарина и по доставка и монтаж на покривна ламарина за обект ремонт на Магазия
49 и 50 в пристанищен терминал Бургас Запад гр. Бургас. Твърди се, че на Р. били
проведени начален инструктаж, инструктаж на работното място и ежедневен
инструктаж от страна на работодателя. Навежда се твърдение, че на 22.03.2020 г.
по време на изпълнение на трудовите си функции – подмяна на старата подпокривна
ламарина на Магазия 49 с нова, Р. е претърпял инцидент – падане през покривната
конструкция на магазията , на подовата настилка, от височина около 20 метра, след
което последвала смъртта му, с описана причина за смъртта – фрактура на таза и
крайниците, травматичен шок. Посочва се, че констатациите по отношение на
инцидента били обективирани в издаден от НОИ Бургас протокол. Впоследствие произшествието било прието за трудова
злополука. Твърди се, че смъртта на Р. причинила неимуществени вреди на ищцата
и малолетното дете А.. Променил се начинът им на живот. Детето било лишено от
обичта на бащата и подкрепата му. Детето и до момента продължавало да преживява
загубата на единия си родител, дори на моменти отричало, че същият е починал.
Твърди се, че злополуката е предизвикала невротична и личностна реакция на
дистрес у детето, изразяваща се в тревожност и депресия, недоверие към
околните. Твърди се, че детето ползвало социална услуга психолог по силата на
договор за социална услуга. Твърди се, че ищцата В.Р. също тежко понесла
смъртта на съпруга си, преживяла силен шок от загубата му, трудно се справяла с
отглеждането на детето, т.к. до момента разчитала и на помощ от съпруга си.
Изпаднала в обща физическа отпадналост, била подтисната, не се срещала с родители
и приятели, нощем имала нарушени сън, имала сърцебиене, световъртеж, страдала
от липса на апетит. Молят да постанови
решение, с което да бъде осъден
ответникът да заплати на ищците сумата, съответно сумата 150 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди за детето А. и сумата 100 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди на ищцата В.Р., вследствие смъртта на
Р.Р., починал на 22.03.2020 г., ведно със законната лихва от увреждането до
окончателното плащане. Претендират разноски. В хода на устните състезания не
взеха становище.
Ответникът „П.С.“ООД
в законустаневония срок е подал отговор на исковата молба, чрез пълномощника адв. В.В.
***, в който ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.
Заявява, че действително между починалия работник и ответното дружество е имало
трудово правоотношение, не спори, че инцидентът е възникнал при изпълнение на
дейност по длъжностната му характеристика. Твърди се в отговора, че пострадалото
лице Р. е допринесъл за злополуката поради това, че е допуснал груба небрежност
при изпълнение на служебните си задължения – не бил поставил осигурен от
работодателя му обезопасителен колан, каквото предпазно средство е имал
задължението непрекъснато да носи и каквото задължение неговия работодател
изрично му бил вменил, като не бил спазил и проведения инстружкат за спазване
на правилата за безопасност на труда и е бил без предпазен колан. Счита, че претендираните
от ищците неимуществени вреди са завишени по размер, с оглед критерия на чл.52
от ЗЗД-по справедливост. Твърди, че липсват каквито и да било доказателства, а
се излагали бланкетни твърдения, че е настъпило емоционално сътресение в
семейството, несигурност с оглед неговата липса и огромна болка, стрес и
страдание от загубата му, като се имало предвид, че същия е пребивавал извън
страната последните няколко години. Оспорват обстоятелството, че е настъпило
разстройство на психологическото състояние на А.Р. и счита, че смъртта на Р. не
е променила в значителна степен начина на живот на семейството му, нито е
настъпила промяна в отношенията между самите членове на семейството. Твърди, че
ищците недобросъвестно прикривали факта, че са получили застрахователно
обезщетение в размер на 25 620 лева, за всеки от тях или общо от
51 240 лева от ЗД А.Б., като правопораждащия факт един и същ – смъртта на Р.Р..
Поради което счита, че нито правно, нито житейски оправдано било лицата В.П.Р.
и А.Р.Р. да бъдат репарирани – за В.Р. със сумата от 100 000 лева и за А.Р.
със сумата от 150 000 лева. В хода
на устните състезания процесуалният му представител взема становище при
постановяване на решението по делото да бъде отчетена грубата небрежност на
прострадалия при извършване на строително-монтажните дейности, като сам
неспазвайки правилата за здравословни и безопасни условия на труд е станал
причина да падне от височина около 20 м. и да последва смъртта му. Претендира разноски, . В писмена защита
излага подробни съображения за неоснователност и недоказаност на исковете –
счита, че същите били прекомерно завишени и не следвало да се уважават в
претендирания размер, тъй като пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност, проади което и счита, че следвало
определеното обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено с 80 %,
обезщетенията , които се претендирали се явявали завишени, като същите били
непосилни за работодателя на пострадалия
и присъждането им би довело до пълно преустановяване на дейността му. Посочва,
че следвало при определеня на размера на обезщетенията за неимуществени вреди
да бъде отчетено, че пострадалият е работил през голяма част от вречето в чужбина и е бил
разделен от близките си, контактите им са били ограничени, като състоянието на
детето след смъртта на бащата се подобрява, според заключението на
психоло-психиатричната експертиза, последиците от психичната травма не били
преодолени, но проявленията им не били клинично изявени. Взема становище, че
дължимото обезщетение следвало да бъде намалено с полученото от ищците
застрахователно обезщетение по сключения от работодателя договор за
застраховане на работниците и служителите – ищците общо получили застрахователно
обезщетение по застраховка“живот“ в размер на 51 240 лева или по
25 620 лева всяка от ищците, което не се оспорвало от ищците. Моли при постановяване на решението да бъде присъдено на ищците обезщетение за
неимуществени вреди в справедлив размер, при отчитане съпричиняването на
резултата от страна на пострадалия и полученото от ищците застрахователно
обезщетение. Претендира разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за слючен граждански брак по
акт за брак № 0088 от 15.10.2007г. на Община Свищов, ищцата В.П. М.и Р.А.Р. са
сключили граждански брак на 15.10.2007г., като след брака съпругата е приела да
носи фамилия Р.. Установи се, че по
време на брака им е родено малолетното дете А.Р.Р., родена на ***г.. , видно от
удостоверение за раждане по акт за раждане № 0174/12.11.2007г. на Община
Свищов.
Не се спори по делото, че Р.Р. е бил трудови
правоотношения с ответното дружество „П.С.“ ООД с ЕИК ********, със седалище ***,
представлявано от И.Т.Т., на основание сключен на трудов договор №
108/06.01.2020 г. и бил назначен на длъжността „монтажник метални конструкции“.
Дейностите на работника според
длъжностната характеристика били да
извършва подготвителни и спомагателни работи при монтажа на метални
конструкции, уедрено сглобяване на пространствени секции – повдигане,
монтиране, окончателна центровка и закрепване на всички видове метални
конструкции, надлъжно и напречно предвижване на мостове и монтирането им върху
опори, почистване на монтажни съединения и планки при монтажа, почистване на
отпадъци на работните места и площадки. В „П.С.“ ООД на Р.А.Р. са проведени
начален инструктаж, инструктаж на работното място и ежедневен инструктаж
(22.03.2020 г.) Р. е бил запознат с инструкциите и правилата за безопасна
работа, съгласно приложена в трудовото му досие декларация, подписана на
06.01.2020 г.
Приложен по делото е договор за изпълнение на
строителни и монтажни работи от 07.02.2022г. между ответника и Б.П.Б.ЕАД , с
предмет строителни и монтажни работи по
демонтаж на съществуваща покривна ламарина и по доставка и монтаж на покривна
ламарина за обект „Ремонт на Магазия № 49 и Магазия № 50 в Пристанищен терминал
„Бургас Запад“. По повод този договор, е командирован екип от работници, между
които е Р.А.Р. със Заповед № 25/13.03.2020 г. и Заповед № 26/16.03.2020 г. за
участие при извършване подмяна на покривната ламарина с нова на Магазия № 49 и
Магазия № 50 в пристанищен терминал „Бургас Запад“, гр. Бургас.
От Препис – извлечение от акт за смърт № 0365 от 24.03.2020
г., изд. от Община Бургас, се установява, че Р.А.Р. е починал на 22.03.2020 г.
Видно от Съобщение за смърт № 248 от 23.03.2020 г., причина за смъртта е
фрактура на таза и крайници.
Съгласно удостоверение за наследници изх. № АД 06-09-61
от 26.03.2020г. на Кметство с. Ореш, общ. Свищов, ищцата В.П.Р. и А.Р.Р. са
наследници на Р.А.Р., починал на 22.03.2020г…
Представени е протокол № Ц5103-02-3/18.05.2020г. на
НОИ, от който е видно, че във връзка с процесната трудова злополука комисията е
констатирала допуснати нарушения на нормативните актове, както и са установени
лица, допуснали нарушения – „******“ ООД, гр. Свищов. На ответното дружество е
съставен АУАН по Кодекса на труда и комисията е направила предписания, подробно
описани в протокола.
Видно от декларация за трудова злополука вх. № Ц5101-04-4 от
30.03.2020 г. на НОИ, подадена от „******“ ООД, гр. Свищов, е декларирано настъпването на трудова
злополука за Р.А.Р., случила се на 22.03.2020 г. в 08:20 часа на обичайното
работно място по време на изпълнение на служебните задължения, като е посочено,
че е налице фрактура на таза и крайници и смърт.
Представено е разпореждане № Ц5104-04-9 от
04.06.2020 г. на Териториално поделение на НОИ Велико Търново, с което на
основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) декларираната
злополука вх. № Ц5101-04-4 от 30.03.2020 г., станала с Р.А.Р., ЕГН **********
на 22.03.2020 г., от осигурителя „******“ ООД, гр. Свищов и приета за трудова
по чл. 55, ал. 1 КСО. Липса изрично отбелязване, че разпореждането е влязло в
сила, но страните не спорят по отношение на този факт, освен това работодателят
не твърди, че е обжалвал разпореждането и изрично признава, че не оспорва факта
на настъпилата трудова злополука.„
Изискани от Окръжен Следствен Отдел при Окръжна
Прокуратура – град Бургас и приложени по делото като писмени доказателства са заварения копия от експертно заключение от
строително техническа експертиза по ДП № 39/2020 г. по описа на отдела,
назначена с постановление от 12.11.2020 г.; протокол за оглед на труп от
22.03.2020, фотоалбум към оглед на местопроизшествие от 22.03.2020г.., изготвен
по ДП № 39/2020 г. по описа на отдела; протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта на лицето Р.А.Р.; протокол за ДНК
анализ на кръвна проба от лицето Р. Антоново Р.; съдебно медицинска експертиза
за причините на смъртта на лицето Р.А.Р., като от фотоалбума към протокола за оглед се установява
разположението на складовото помещение, разположението на трупа , както и част
от вътрешната страна на покрива на помещението на трупа с два отвора.
Представен е доклад от ОС „Социални дейности“ –
Община Свищов, ЦОП по повод предоставената услуга „Програма за подкрепа и
консултиране на семейства от общността“ на детето А.Р.Р.. В доклада е записано,
че г- жа Р. преживява чувство на скръб с много висока интензивност, като същата
полага усилия да овладява тревожността си най- вече в присъствието на детето. В
проведените занимания с детето, специалистите са отчели тревожност в детето А.,
свързана с моментите на емоционално разстройство на родителя. Изразено е становище, че са постигнати
частични положителни резултати, като за желаната ефективност и устойчивост
работата с детето А. и родителя продължава и към момента, семейството разполага
с необходимия ресурс, проявява отговорно отношение, което е предпоставка за
постигане на желаните резултати от социалната услуга.
От Социален доклад на Дирекция „социално подпомагане“ гр. Свищов
се установява в какви условия живее детето, грижите, които се полагат за него,
подпомагащата среда. В заключителната част на същия е записано,че малолетното
дете А.Р.Р., се отглежда от майката В.П.Р. с помощта и подкрепа от разширения
семеен кръг. За детето е осигурена спокойна и сигурна среда, качествено и
навременно задоволяване на всички потребности, адекватни грижи за здравето и
индивидуално внимание и любов. Според
доклада, за преодоляване негативните последици от преживяната психотравма, за
справяне с чувството на загуба, екипът от специалисти от ЦОП Свищов продължава
работа за подкрепа на детето и майката.
Разпитани по делото бяха свидетелите Ч.М., И.М., Н.Г., М.К., посочени от ищците и свидетелите К.Т.и В.Л., посочени от ответника.
Св. И.М. – първа братовчедка на ищцата В.Р. заяви,
че по време на брака си В. и Р. били изключително задружно и хармонично
семейство, с общи виждания. Видно от показанията й, Р. работел в чужбина по
бригади, за да осигури средства за ремонт на къщата в с. Ореш, където живеели.
След това работил и в гр. Бургас на пристанището като монтажник, била
запозната, че неговата смърт била
свързана с работата му. Знаела, че Р. е паднал от височина около 20 – 30 метра,
подхлъзвайки се на ламарина, както и че не е бил с обезопасителни колани.
Допълва, че с братовчед си коментирали, че имало записи, където се виждало, че
той не бил обезопасен Заявява, че след
смъртта на Р., В. станала изключително плашлива, неконтактна, подтисната, нямала
желание за абсолютно нищо. Детето А. сънувало кошмари, не приемала, че баща й е
починал, неговорела за случая, страняла от децата. Според показанията й, детето
рисувало много добре, но след инцидента всичките й рисунки били черни, без
цветове в тях. Допълва, че А. се
стряскала от тъмното, заявявала, че баща й ще се върне от командировка,
а след инцидента занижила успеха си в училище, нямала желание да учи,
защото само баща й давал стимул за
ученето, тъй като били в много близки отношения с него. Тази свидетелка изнесе,
че А. имала астма и посещавали всяка година санаториум в гр. Трявна, но след
инцидента вече не са ходили. Според заявеното от същата свидетелка, А. избягвала
разговори на други деца, в които те споделяли, че са ходили някъде с родителите
си. Посочва, че В. не работела, той като Р. така смятал за правилно – тя да
бъде домакиня, да го посреща и изпраща. В. й е споделяла, че й е изплатена
застраховка за Р., както й за детето, но били
коментирали размерите на застраховката. Според св. М., В. към момента също не работи,
тъй като не била в състояние да полага
труд.
Св. Ч.М. – брат на
ищцата В. заяви, че Р. и сестра му били отдавна заедно – още от ученическите
години, имали общи принципи, виждания,
отношенията помежду им били пример за него. Изнесе, че Р. се грижел финансово
за семейството, а сестра му - за домакинството. За инцидента научил от баща си,
който му съобщил по телефона, че е станало най – лошото и Р. е паднал от някаква сграда, което била
над 20 метра и е починал. Това било голям шок за цялото семейство, не можел да
повярва. Заяви, че останалите членове от
семейството не били в състояние да организират погребението, затова се заел
той. Според св. М., поведението на Р. на
обекта е било отговорно, което можело да се докаже от записите на камерите в
помещението. Изнесе, че в разговори с Р., същия му споделял, че като нов работник във фирмата, е
поставян на най – рисковите точки, но понеже трябвало да се докаже и не можел
да откаже възложената му работа. Заявява,
че сестра му не работи, помагат й
финансово техните родители, той и бащата на Р.. Посочи, че се чувал всеки ден по телефона със сестра си, тъй като живее в гр. Бургас, при които разговори тя
постоянно плачела, треперела, споделяла му за главоболие , болки в сърцето,
отпадналост, прекарвала почти целия ден на гроба на починалия си съпруг. Още на
деня след погребението той и баща му се заели да намерят психиатър за сестра му
и психолог за нея и детето. Племенницата му била талантливо и будно дете преди
инцидента, рисувала много хубаво - преди рисувала цветя, плодове, папагали, а
след случилото се с баща й „само картини с тъмно небе и гора“, не излизала с
приятели. Този свидетел изнесе, че детето
посещава психолог в ЦОП – Свищов, отказвала да учи, а сестра ме се страхувала, че няма да успее да
даде на детето си образование и възпитанието, което заедно с Р. биха й дали. Видно
от показанията му, сестра му е работила 3 – 4 години в сладкарски цех в гр.
Свищов, но напуснала, защото в един период започнали да й бавят много
заплатите, и средствата, които получавал, не й стигала да си покрива разходите
за транспорт до гр. Свищов, но възнамерявала
сега да се върне на работа отново
там, но имала притеснения, че детето ще остане само след училище. Св. М. заяви
още, че сестра му е получила обезщетение по застраховка „Живот“ след смъртта на
Р., както и такова обезщетение било
изплатено на детето А..
Св. М.К. заяви, че по време на инцидента работел в П.С..
Посочи, че обектът им бил на пристанището в Бургас, където правели покрива на
магазия 49 или 47. Видно от показанията му, сутринта в осем часа в неделя, техническия ръководител Л. ги накарал да се качат горе на покрива, като
изкрещял: „Искам 10 ламарини да слагате за деня“. Качили се сутринта горе, покривът бил влажен и мокър. Той отишъл да
пуска кабел за ток, не можал да видя кой накъде заминал, другите колеги
започнали да вдигат инструменти и чул само едно хлопане, К. тогава извикал,
сочел дупката и казал, че Р. е паднал. Св. К.
се надвесил над дупката и го видял долу. Заяви, че имали колани, но тям
нямало къде да се вържат „ние влачим ламарините по самия покрив“. Обясни, че когато нямало къде да се върже, се викало
кран, но в конкретния случай кран нямало. Същият изнесе, че имали раздадени
колани и те постоянно ги носили с тях, но в случая нямало къде да се вържат
коланите. Имали инструктажна книжка, всеки се разписвал и след това се качвал.
Твърди, че покривът на тази магазия бил много изгнил. Според показанията му,
техническият ръководител не се бил
качвал преди тях да види състоянието на покрива. Допълни, че в деня на
инцидента отишли всички, той бил шофьор на буса и карал всички работници,
тогава всички се качили горе на покрива. Преди да се качат не им било проверено
работното облекло от техническия ръководител. Имали си барака на самото
пристанището, където си държали инструментите, там обличали работното облекло и
се качвали горе, като коланите ги носели
с кофа, защото се качвали по стълба. Изнесе , че на покрива имало конопени
въжета, но тези въжета се ползвали за вдигане на материали, тъй като не ставали
за връзване на колани. Същият заяви, че бил далече от мястото, където паднал Р.,
тези, които са го видели да пада били К.Т.и
Б. Б., като единият бил от едната страна, а другият бил от другата
страна.
Св. Н.Г.
заяви, че в деня на инцидента били на обект Порт Бургас Запад и
извършвали ремонт на съществуващ покрив на складови помещения на пристанището,
на който обект бил и колегата му Р., с когото нощували в една стая. Видно от показанията му,
в този ден се качил последен от групата
и при приготвяне за работа, при навеждането му, с периферното си зрение видял
пропадане на фигура през билото на покрива и като се изправил вече видял, че
там имало един отвор от ламарината, и един от колегите казал: „Р. падна“. Твърди, че една част от покрива била
отремонтирана, а друга част била със старата ламарина. Заявява, че нямали
съответната екипировка за работа на височина, а само жилетки, каска, маска и
очила. Този свидетел изнесе, че на покрива имало някакви обезопасителни колани,
но нямало къде да се захванат с тях. Според него трябвало да има обезопасителни
въжета. Техническият ръководител бил долу на обекта, но не и при тях. Посочи,
че всяка сутрин се разписвали в инструктажна книга, но конкретен инструктаж не
са провеждали, защото всеки знаел за какво става въпрос. На обекта нямало
скелета, нямало направени парапети, нямало мрежи за обезопасяване. Височината на обекта
била 8 етажна сграда и представлявал един огромен покрив с огромна площ, а
покривната конструкция била от ЛТ ламарина. Този свидетел не си спомня техническият
ръководител да ги е запознавал за възможни рискове. Обясни, че покривът бил в
лошо състояние и затова се подменяла амарината. Видно от показанията му е,
че от мястото, където паднал Р. той се
намирал в права линия на някъде 15 метра, а реално били 18 метра, защото бил
скатов покрив. Инцидентът станал по време на подготовката на работа, когато си
вдигали инструмента, което също влиза в работното време, защото били на обекта
вече, а не долу. Преди да се качат горе всеки един от тях бил облечен с
фирменото облекло, жилетка, каска, очила, маска и защитни обувки. Категоричен
е, че по тях не е имало колани. Заяви , че по принцип не използвали обезопасителни
колани, защото тези обезопасителни колани по-скоро им пречели, отколкото да им помагали, защото куките не
били сложени никъде и те висели по тях, влачели се по земята, а спецификата на
работата изисквала динамично движение. Допълни, че техническият ръководител
казал „Сбруи има горе“, и наистина такива
на покрива, но нямало къде да се закачат тези колани и това бил проблема.
Св. К.Т.заяви, че
на датата на инцидента работил в П.С., на длъжност монтажник. Обясни, че
работили на пристанището в Бургас, на покрив на 49 магазия, като сутринта
бригадирът ги събрал, казал им „кой какво ще работи, за колани, очила, каски и
всичко“, разписали се на инструктажа. Преди да се качат на покрива имали
инструктаж и разпределение на задачите, което продължило 30-40 минути,
инструктажа бил и за състоянието на покрива, че е изгнил и за предпазни
средства, след това се разписали на
инструктажа и се качили на покрива. Видно от показанията му, М. опъвал кабели, а той с колегата си говорил
кой какво ще прави. В това време видял Р., който започнал да бяга и изведнъж пропаднал. Това
се случило преди да започнат работа. Обясни, че колегите били седнали на другия
покрив, М. опъвал кабел, а Р. бил в средата, поел инструмента и почнал да бяга,
и когато прескочил на стария покрив, който щели да демонтират, ламарината
пропаднала и той „просто изчезна надолу“,
затова извикал на М. да дойде да види какво е станало. Видно от
показанията му, след това дошла линейка и полиция. Този свидетел посочи, че и той, и Р. не
са били с колани, тъй като коланите били на другия покрив, по- удобно им било да
работят без колани. Според заявеното от
него, свалянето на коланите било по тяхна инициатива, защото така им било
по-удобно да работят. Св. Т. заяви,
че имало 2 въжета по 25 метра, едното с
което вдигали инструмента и другото било на другия покрив с коланите. Посочи, че
покривите били хлъзгави, махазали старата ламарина и слагали новата, стъпвали
на новата ламарина, махали пред тях старата, поставяли нова и така
продължавали. Заяви, че Р. преминал през
старите ламарини, „прибяга, но не съм му броил крачките“ и „тогава той изчезна
със все парчето надолу“. Св. Т. изнес,
че сами, на своя отговорност минавали за по-набързо и по-напряко, имало
инструктаж за това да „не се бяга, да се внимава, да се гледа, че ламарините са
в окаяно състояние, да си гледаме в краката къде да вървим“. Поясни, че 6-7 човека носели една ламарина,
голяма около 11 метра, обръщали я да паднат боклуците, след товя я
носели, правили я на пачки, слагала се новата и веднага се ковяла, за не се
размества. Изнесе, че на въпросната магазия имало въже, на което може да се
закачат коланите, обаче те не го сложили – едното въже било на другия покрив, а
с другото вдигали инструменти, като било възможно да закачат коланите на него,
но не сторили това, защото им било по-удобно да работят без колани. Според
него, на покрива нямало къде да се направят парапети, нямало крана, мрежи не
можело да се сложат, защото постоянно минавали хората и вземали стока отдолу.
Св. В.Л. заяви, че работи в П.С.от 1988г. до
настоящия момент. От 2013 година бил на пристанището на Бургас, изпълнявал предимно ремонтни работи на складове, на
поточни линии и т.н. Заемал е длъжност техник производствени структури, като му
било възложено сутрин да правя инструктажа на хората, да ги напътства за
работа. Видно от показанията му, обектът бил метална конструкция 100 метра дълга, 24 метра
широка и 20 метра висока, като до момента на инцидента били направили 49 метра
от въпросната 49-та магазия. Изнесе, че в деня, в който е станало
произшествието с Р., се събрали сутринта в 08:00 часа, казал им „5-6 приказки
относно безопасността на работа, като най-важното било да внимават, че
ламарината на места е изгнила, да внимават къде стъпват и да вървят само по
новата ламарина“. Поясни, че на 50-та магазия ламарината била нова, стълбата била
на 50-та магазия и те се качвали от там, вървели по 50-та магазия и стъпвали на
49-та на новата ламарина. Видно от показанията му, работниците имали сбруи, въжета на сбруите, защото това било задължително,
имали каски и работни обувки. Заяви, че въжетата били дълги 2 метра и като демонтирали
първата ламарина се хващали за столицата – това, на което лягали ламарините или
първо трябвало да махнат един лист ламарина и да се вържат. Посочи, че за да си
вдигнат инструментите, махали един къс
лист от старата ламарина, който е около метър и половина на два, отваряли
дупка, пускали въже и почвали да вдигат инструментите, човекът който вдига
инструмента стоял на новата ламарина, от която не може да пропадне. Един лист
ламарина бил 9 метра дълъг на 1 метър и тежал около 60 кг. Новата ламарина била
заработена, стегната с болтове и тя не можела да мръдне наникъде. Според
показанията му, в момента на случката те
били във фургона, Р. нямал работа там
където е бил, той е бил горе на билото на старата ламарина, бил е притичал там,
но за какво е притичал след като няма никакво право да стои на старата
ламарина. Този свидетел изнесе, че е предупреждавал работниците, че не трябва
да ходят на старата ламарина, че ако стъпят на старата ламарина те трябва да се
вържат или евентуално ако има съмнение в старата ламарина се слага дублиращ
здрав лист ламарина от старата, така стават два листа един върху друг. Заявява,
че според него само Р. е бил върху старата ламарина, той е притичвал, като това
узнал от работниците.
Видно от заключението на съдебно- техническа
експертиза, изготвено от инж. Е.С.Г. - експерт по здравословни и безопасни
условия на труд, територията, на която
се намира Магазия №49, е предоставена на концесия на „Б.П.Б.” ЕАД, към датата на инцидента сградата е въведена в
експлоатация. Вещото лице е заключил, че за извършените ремонтни работи не се
изисква одобряване на инвестиционен проект и съответно разрешение за строеж -
Чл. 147. (1), ал.З и чл. 151, ал. 1 ,т. 1 от ЗУТ. Заключението на вещото лице
е, че безопасните условия на изпълнение на СМР на височина, съгласно
изискванията на Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи, са посочени в Работа на височина
– чл. 60 ал. 1 - Работи на височина се
извършват, при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез
подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства /например
ограждения, скелета, платформи и/или предпазни/защитни мрежи, чл. 60 ал. 2 –
когато поради характера на работата използването на оборудването и средствата
по ал. 1 е невъзможно, се предвиждат подходящи възможности за достъп с
използването на анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани, захванати
към устойчива и здрава конструкция; чл. 61 Паданията от височани се
предотвратяват чрез приспособления, които са
достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за
крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно
алтернативно решение; чл. 62 ал. 1 – за предотвратяване на риск от падане при
работа на височина, се осигуряват средств аза колективна защита от падане на
хора, инструменти, продукти; чл. 63 ал. 1 – издигането и свалянето на и от
височина на всякакъв вид товари се извършват предимно по механизиран начин, чл.
63 ал. 2 – не се допуска ръчно изпълнение на работите по ал. 1 чрез хвърляне,
ръчно подаване от ръка на ръка или с помощта на въжета, телове, армировъчна
стомана и др. ; чл. 64 – Работните платформи, проходните мостове и стълбите в
границите на строителната площадка се
оразмеряват така, че да имат достатъчна здравина и се обезопасяват и използват
така, че да предпазят хората от падане или от падащи предмети; Изграждане на зидани
и покривни конструкции – чл. 2 Извършването на покривни работи се разрешава от
техническия ръководител с цел осигуряване на ЗБУТ след проверка на здравината
на носещите елементи /ферми, ребра, обшивки и др. / и на местата за закачване
на предпазните колани на работещите. Вещото лице е заключило, че при извършваше
демонтаж и монтаж на покривната ламарина за обект: Ремонт на Магазия №49 и
Магазия №50 в пристанищен терминал „Бургас Запад”, гр. Бургас не са изпълнени
всички мерки по безопасното им извършване/чл. 60, чл.62 и приложение№3 към
чл.2, ал.2 - т.2.1 /. Според вещото лице,
извършваните СМР съответстват на
сключен договор на 07.02.2020г. между „Б.П.Б.” ЕАД- възложител и „П.С.” ООД -
изпълнител. За извършените ремонтни работи не се изисква одобряване на
инвестиционен проект и съответно разрешение за строеж-Чл. 147. (1), ал.З и
чл.151, ал.1,т.1 от ЗУТ. Съгласно гореспоменатият договор между „Б.П.Б.” ЕАД-
възложител и „П.С.” ООД - изпълнител, част V, т.12, изпълнителят трябва да
разработи и представи за съгласуване план по безопасност и осигуряване на
здравето на работниците и служителите, съгласно Наредба 2/2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строително монтажни работи - Чл. 9, като в случая такъв план трябва да се
изработи от изпълнителя на СМР П.С., тъй като не е представен. Вещото лице е дало заключение, че са
нарушени правилата и норми за безопасност на труда при извършване на покривни
работи т.е. работа на височина. Този пропуск е в пряка връзка с настъпилия
инцидент с Р.А.Р.. Според заключението, налице са основни пропуски в чл. 60,
чл.62 и приложение №3 към чл.2, ал.2 - т.2.1 от Наредба №2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при строително -
монтажни работи. Не е спазен и текста на Чл.9 от Наредба 2/2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строително монтажни работи на Съгласно гореспоменатият договор
между „Б.П.Б.” ЕАД- възложител и „П.С.” ООД - изпълнител, част V, т.12,
изпълнителят трябва да разработи и представи за съгласуване план по безопасност
и осигуряване на здравето на работниците и служителите.Техническият ръководител
В. М. Д. не спазва текста на Приложение № 3 към чл. 2, ал. 2 гореспоменатата
Наредба №2. Дадено е заключение, че пострадалият Р.А.Р. също е допуснал нарушение
в строителните норми като е работил на височина без лични предпазни средства и
не е уведомил прекия си ръководител за възможните опасности на работното място
съгласно чл. 29 от Наредба 2/2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи. В
заключението си ВЛ е описал няколко вида колективни предпазни средства
(парапети, осигурителни мрежи,), но тяхното използване трябва да е съобразено
със спецификата на всеки конкретен обект. В съдебно заседание вещото лице Г.
заяви, че в случая се касае за работа на височина и е следвало да има план по
безопасност на работата, който се изготвя от проектант с правоспособност ,
който да каже какви колективни обезопасителни средства трябва да има, какви да
бъдат личните средства за защита. Посочи, че в
случая мрежата не е било
ефективно да се използва, защото първо
не е било празне хале, а и площта е била голяма. Имало и други методи – ангерирани въжета, на
твърди стойки, при съобразяване, че въжето трябва да е по-малко от височината,
което следва до се прецени точно в плана по безопасност на труда, какъвто план
не бил представен. Поясни, че когато се
пада с колан, има натъртвания, но само това, както и заяви, че парапети в
случая нямало да окажат никакво влияние, защото покривът бил ламарина, може да
има пропадане, а парапетите в случая можели да предпасям само от претъркаляне и
от падане от ръба на самата сграда, а в случая лицето пропаднало под краката
си. Заяви, че според него, за
обезопасяване е можело „анкериране на
някакви твърди метални пръти, коит ода са заварени на няколко места и с въжета
между тях, които да са по-малко от 20 метра“. Допълни, че по снимките от огледа
видял, че пострадалия нямал колан, каска също не видял, но тя може и да
хвръкнала. Според него“работниците
просто не е трябвало да се качват горе“ и техническият ръководител е трябвало
да търси начин за обезопасяване на работите.
Работниците са си махнали коланите, но в случая е трябвало някъде да
бъдат закачени колани и ако това е било сторено, пострадалия е нямало да падне
или дори и да е паднал, щял да „провисне“. . Не било установено дали е имало
къде да се закачат коланите. Заяви още, че ако техническият ръководител е казал
на работника да не се върви и бяга през тази част, където са старите ламарини,
това било неспазване на инстурктажа, но това нещо трябвало да му е казано
най-малко при обсъждане на технологичния план, при смяна на тези ламарини.
Допълни, че в конкретния случай е било възможнос с кран или вишка да се
извършват такива дейности, най-малкото да се подават тежките ламарини с кран, а
и е можело самият кран да се използва като място където да се закачат коланите,
и това е следвало на място да се
реши заедно с техническия ръководител.
По изготвената по делото комплекса психолого –
пссихиатрична експертиза, вещите лица
д-р Н.Д. и В.Д. – клиничен психолог са заключили, че след инцидента с Р.Р. у В.Р. са настъпили нарушения в емоционално -
волевата сфера, чиято медицинска характеристика съответства на психиатричното
заболяване „Смесено тревожнодепресивно разстройство „ и се изразяват в
нарушение на съня, лесна уморяемост и липса на енергия, раздразнителност,
тревожност, лесно плачене, очакване на най-лошото, чувство за безнадеждност,
ниско самочувствие. Описали са, че от назначената през м.Юли 2020г. терапия е
имало подобрение, но 3 месеца след спирането симптомите са се появили отново,
което е наложило продължение на лечението, което се провежда и към настоящия
момент. Заключението на вещите лица е, че последиците от психичната травма не
са преодолени към настоящия момент и са довели до промяна в начина и качеството
на живот. Според вещите лица преодоляването на последицата от травмата при
различните индивиди протича по различен начин и за различно дълъг перио,
като не посочват точен времеви период за
освобождаването от негативните преживявания и психологичните последици от
преживяното. Относно състоянието А.Р.Р., вещите лица са дали заключение, че негативните емоции и
изживявания, непосредствено след инцидента са били страх, подтиснатост, мъка и
са били с висок интензитет , но благодарение на личностовите и интелектуални
особености , тези емоции са протекли в рамките на т.н. „нормално скърбене“. Вещите
лица са заключили, че последиците от психичната травма все още не са преодолени,
но проявленията им не са клинично изявени. В съдебно заседание вещото лице Д.
заяви, че при детето преживяванията са
като при по-голямата част от хората, а при майката преживяванията са с
по-голяма продължителност и интензитет, което включва изживяванията в
психиатричната диагноза. В съдебно
заседание вещото лице Х. заяви, че според нея майката е застинала на един от
първите етапи, тя не може да приеме смъртта на съпруга си и смята, че ако
приеме смъртта му, все едно ще загуби връзката с него. Допълни, че според нея,
майката В. изглежда като „че ли съпругът й току-що си е отишъл“, което било
свързано с нейната личност, доколкото съпрузите са били много близки и съпругът
и е бил човека, който се грижи финансово за семейството, главата на
семейството и при загубата му, тя не
знае как да се справя сама с живота.
При така приетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е
безвиновна. За да се уважи този иск, следва да се установи, че страните са били
в трудовоправни отношения, че работникът е претърпял трудова злополука, в
следствие на която е настъпила нетрудоспособност или смърт и причинна връзка
между вредите и злополуката.
Безспорно между страните е, че Р.Р. е бил трудови
правоотношения с ответното дружество „П.С.“ ООД, със седалище ***,
представлявано от И.Т.Т., на основание сключен на трудов договор и бил назначен на длъжността „монтажник
метални конструкции“. От представените по делото писмени доказателства и
показания на разпитани свидетели се установява, че Р. е бил запознат с
длъжностната си характеристика, спецификата на работа, както и че от назначени
от работодателя лица са провеждани ежедневни инструктажи за безопасност на
полагания труд. Установи се, че в деня
на злополуката – 22.03.2020 г. работниците, сред които бил и Р., се събрали на
обекта, около 07:35 – 07:45 сутринта. Св. В.Л. им направил инструктаж и те се
подписали в инструктажната книга. Обсъждали как ще си разпределят задачите.
Част от монтажниците се качили на покрива на магазия 49. Качването се извършило
по стълба на магазия 50, след което монтажниците, движейки се по подменения
покрив на магазия 50, отишли на подменената с нова ламарина част на покрива на
магазия 49. Пострадалият Р.Р. бил горе
на покрива, на старата изгнила ламарина, тя се скъсала и той паднал на пода на
сградата от 20 м височина, като от получените травми- починал. В момента на
злополуката- около 8.20 ч. на 22.03.2020 г., работата за деня, свързана с
подмяна на ламарината, не била започнала.
Пострадалият, без да е установена основателна причина за това-притичал
по старата ламарина, която се скъсала. От показанията на св. Л. е установено,
че монтажниците са били инструктирани да се връзват с въжетата на коланите си, когато
стъпват на старата ламарина. Според него те можели да се връзват на столицата -
П-образен метален профил, на който лягат ламарините както имало и „въжета на
сбруите“. Установи се от показанията на св. К. Т., че работниците на своя глава
минавали напряко и набързо по старата ламарина, не се връзвали с коланите си, тъй като те им
пречели да се придвижват, било им
по-удобно да работят без колани.Св. К. от своя страна заяви, че имали колани,
но там където били, нямало къде да се вържат, влачели ламарините по самия
покрив, нямъло къде да се вържат, имало конопени въжета на покрива, но те се
ползвали за двигане на материали, не за връзване, когато нямало къде да се
вържат, се викал кран, но такъв в случая нямало. Св. Г. потвърди, че на покрива имало
обезопасителни колани, но нямало полза от тях, защото нямало къде да се
захванат, нямало обезопасителни въжета. Същият заяви, че нямало на обекта
скелета, мрежи за обезопасяване. Видно от показанията му „сбруи има горе“, но
нямало къде да се закачат тези колани и това бил проблема. Видно от
заключението на съдебно-техническата експертиза, а и от заявеното от вещото
лице Г. в съдебно заседание, няма разработена оценка на риска, съобразно
условия, а обекта – 20 метров покрив, представлява работа на височана, не е
било нужно да има инвестиционен проект, но е следвало да има план по
безопасност на работата, който се изготвя от проектант с правоспособност. Изрази
в съдебно заседание мнение, че е можело
с анкериране на някакви твърди метални пръти, които да са заварени на
няколко места и с въжета между тях, които да са по-къси от 20 метра, към тях да
се закрепят коланите, а в случая работниците са си махнали коланите, но и е
нямало къде да закачат тези колани, а
ако беше закачен колана пострадалия е нямало да падне, или ако е паднел, щял
само да провисне. Вещото лице е дало заключение, че при извършения демонтаж и
монтаж на покривна ламарина на обект Ремонт на Магазия № 49 и Магазия № 50 в
Пристанищен терминал Бургас Запад, гр. Бургас, не са изпълнени всички мерки по
безопасното им извършване – налице били основни пропуски в чл. 60, чл. 62 и
приложение № 3 към чл. 2 ал. 2 – т. 2.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при строително-монтажни работи – не
е имало ограждения, скелета, платформи или предпазни защитни мрежи , както и не
е предвидено подходящи възможности за
достъп с използването на анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани,
захванати към устойчива и здрава конструкция; не бил спазен текста на чл. 9 от
Наредба 2/2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строително монтажни работи – съгласно сключения
договор между Б.П.Б.ЕАД и П.С. ООД, ответното дружество е следвало да представи
за съгласуване план по безопасност и осигуряване на здравето на работниците и
служителите. Вещото лице е приел, че пострадалият Р. също е допуснал нарушение
в строителните норми като е работил на височина без лични предпазни средства и
не е уведомил прекия си ръководител за възможните опасности на работното място
, съгласно чл. 29 от Наредба 2/2004г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи.
Същият е имал право да откаже изпълнение на своите задължения съгласно чл. 283
от КТ , като в съдебно заседание вещото лице Г. заяви, че Р. е трябвало да
откаже да извърши тези опасни ремонтни работи или поне да поиска да се намерят
мерки за защита, като работника също има задължения върху осигуряването на
здравословен труд.
Не
се спори по делото, а и видно от заключението от съдебно медицинска експертиза,
изготвено по ДП № 39/20 г. прието по делото като писмено доказателство, е налице пряка причинно-следствена връзка между
полученото увреждане и настъпилата след това смърт.
Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на
здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа. В
настоящия случай страните не спорят, увреждането е станало по време на работа
по повод извършваната работа. Злополуката е призната за трудова и регистрирана
по предвидения в чл. 55 от КСО, съгласно Разпореждане № Ц5104-04-9 от 04.06.2020
г. на Териториално поделение на НОИ Велико Търново. Писмените доказателства сочат, а
и не се спори по делото, че увреждането е в пряка причинна връзка с
причинената трудова злополука.
Следователно налице са елементите от фактическия
състав на чл. 200 КТ за ангажиране на отговорността на работодателя.
Отговорността е безвиновна и той отговаря за причинените на работник вреди при
и по повод изпълнение на работата.
Работодателят се позовава на разпоредбата на чл.
201, ал. 1 от КТ, която изключва отговорността му, ако работникът е причинил
увреждането умишлено. Освобождаване от отговорност по чл. 201, ал. 1 КТ настъпва при доказване, че пострадалият е причинил умишлено увреждането - умисълът трябва да е насочен не към нарушение
на установените правила, а към самото увреждане. Това означава, че за да
отпадане отговорността на работодателя изцяло, следва да е установена вина в
работника при двете форми на умисъла - искал или допускал да бъде увреден -
пряк или евентуален умисъл. В настоящия случай от доказателствата по делото не
може да бъде направен извод, че субективното отношение на пострадалия към
настъпилата увреждане и смърт покрива някоя от двете форми на умисъла.
Конкретно не се доказва той да е допускал да бъде увреден като се е съгласил с
евентуалното настъпване на този факт, за да е налице евентуален умисъл от
негова страна. В този смисъл съдът намира за основателни доводите на ответника,
че е налице съпричиняване на резултата от страна на пострадалия, тъй като в
момента на злополуката, Р. се установи, че е бил върху старата ламарина,
притичвал върху нея. Вещото лице Г. от своя страна също дава заключение, че Р.
е допуснал нарушение в строителните норми като е работил на височина без лични
предпазни средства и не е уведомил прекия си ръководител за възможните
опасности на работното място , съгласно чл. 29 от Наредба 2/2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строително монтажни работи. Същият е трябвало да откаже
изпълнение на своите задължения съгласно чл. 283 от КТ , като в съдебно
заседание вещото лице Г. допълни или да поиска да се вземат мерки за
безопасност.
По възражението за допринасяне от страна на
пострадалия за настъпване на трудовата злополука, допускайки груба небрежност.
По принцип груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е неполагане на
дължимата грижа, която би положил и най-небрежният работник, зает със
съответната дейност при подобни условия - при проявена от работника липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност. При приемане наличието на хипотезата на чл. 201, ал.
2 КТ, отговорността може да се намали, но не и изцяло да отпадне, като следва
да се съобрази обективното съотношение на приноса на пострадалия в настъпването
на вредата.
От събраните по делото доказателства по безспорен и
котегоричен начин се установява, че пострадалият при трудова злополука е запознат с длъжностната характеристика и са
проведени съответните инструктажи, съгласно изискванията на нормативната
уредба. На пострадалия са проведени начален инструктаж, инструктаж на работното
място и ежедневен инструктаж от страна на работодател, според свидетелските
показания.
Както се посочи, съпричиняване при трудовата злополука има
винаги, когато работникът извършва работата без необходимото старание и
внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност.
Отговорността на работодателя може да се намали само когато пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е.
проявил е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни
правила за безопасност - когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би
положил при същите обстоятелства. Преценката за положената грижа е в зависимост
от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението
на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в
резултат на кои негови действия е настъпила вредата. Установи се, че ответното
дружество не е изпълнило всички мерки по безопасното извършване на работите на височина– налице
били основни пропуски в чл. 60, чл. 62 и приложение № 3 към чл. 2 ал. 2 – т.
2.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при строително-монтажни работи; не бил спазен текста на чл. 9 от
Наредба 2/2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строително монтажни работи, но също така се установи,
че пострадалия е допуснал нарушение в строителните норми като е работил на
височина без лични предпазни средства и не е уведомил прекия си ръководител за
възможните опасности на работното място , съгласно чл. 29 от Наредба 2/2004г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строително монтажни работи. Същият е трябвало да откаже
изпълнение на своите задължения съгласно чл. 283 от КТ или да изиска да се
вземат мерки за безопасност.
Съпричиняването при допусната груба небрежност има
своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето
на трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са
критериите за определяне на обезщетението. От изложеното следва, че има
съпричиняване на вредоносния резултат при груба небрежност. Обезщетението
следва да бъде намалено с 20 %, поради обстоятелството, че пострадалият е бил без колан, но същевременно дори и и да
е бил с колан, е нямало къде да го закачи, което не е било осигурено като мярка
за безопасност от ответното дружество, притичвал е по старата ламарина,
следвало е да откаже да извърши работа или да поиска да бъдат осигурени мерки
за безопасното й извършване.
Съгласно препращащата норма на чл. 212 КТ правилата
за деликтната отговорност (чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД) намират приложение и при
отговорността по чл. 200 КТ при определяне на обезщетението за неимуществените
вреди.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на трудова злополука при смърт на пострадалия работник, съдът следва да вземе предвид всички установени по делото обстоятелства за конкретния случай, които са от значение за определяне на неговия справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Такъв характер имат обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, възрастта на работника, стреса на близките от внезапното настъпване на смъртта, отношенията в семейството на пострадалия, грижите, които той е полагал за семейството си, преживените страдания от загубата на близкия човек, загубата на морална, емоционална и материална подкрепа. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените морални вреди, настъпили в резултат от вредоносното действие. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички допустими доказателства, които са относими към правно релевантните факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението.
В случая са настъпили най-тежки по своя резултат неимуществени
вреди, подлежащи на
обезщетяване. От разпита на
свидетелите М. и М. , които имат преки впечатления за живота на ищцата В.Р. и починалия Р.Р., става ясно, че отношенията в семейството са били изключително добри, като пострадалия е бил добър човек, в работоспособна възраст, опора за съпругата и детето си, двигателя на семейството. Внезапната му смърт, изпитаният шок и стрес, трудно се преживяват от наследниците и до настоящия момент. Съпругата й загубила основната опора в живота си, смъртта се отразила на
психоемоционалното й състояние и социален живот, установи се от показанията на
свидетелите М. и М., че ищцата В.Р. е отслабнала, употребява лекарства „за да може да понася по някакъв начин дните“
според св. М., не успява да се върне към
обичайния си начин на живот „тя умря с Р.“, не е в състояние да се грижи за
детето, не е в състояние да работи. Св. М. от своя страна заяви, че сестра му
постоянно плачела, имала болки в сърцето, била отпаднала, прекарвала
почтия целия ден на гроба на съпруга си.
Вещите лица по съдебно психолого-психиатричната експертиза са дали заключение,
че при ищцата В.Р. е налице „Смесено
тревожно депресивно разстройство“, изразяващо се в нарушнеие на съня, лесна
уморяемост, липса на енергия, раздразнителност, тревожност, лесно плачене,
чувство на безнадежност, липса на самочувствие, последиците от психичната
травма не са преодолени и са довели до промяна в начина и качеството на живот.
Опора е загубило и детето А., което е малолетно,
разчитало е на помощ и емоционална подкрепа от баща си, дори и в подготовката
на уроците, били много близки, според показанията на св. М., учели заедно английски и решавали задачи, съгласно показанията на
св. М.. И от показанията на двамата свидетелите се установи, че детето А.
рисувало много хубаво, но след смъртта на баща си, рисунките и загубили
цветовете си, били в тъмни цветове. Св. М. заяви, че детето се стряскало, не
приемало че баща й е починал, когато
децата говорели, че са ходили някъде на екскурция, тя стояла отстрани „защото
тя няма с кого да отиде, няма кой да я закара. Тя е с един родител, на нея винаги ще й липсва
бащата и тов този период, в който тя расте и на нея й трябва баща“. Св. М.
също изнесе, че детето вече почти не
излизало. От техните показания се
установи, че детето имало астма и всяка години ходели на санаториум в гр.
Трявна на процедури, но откакто Р. починал, не били ходили „Всичко се промени,
животът се завъртя надолу“ според заявеното от св. М.. Вещите лица по
съдебно-психолого-психиатрична експертиза са заключили, че при детето А.
негативните емоции и изживявания непосредствено след инцидента са били страх,
подтиснатост, мъка и са били с висок интензитет, но благодарение на личностните
и интелектуални особености, същите са потекли в рамките на „нормално скърбене“.
Според вещите лица последиците от психичната травма все още не са преодолени,
но проявленията им не са клинично изявени. С оглед на тези обстоятелства съдът приема, че неимуществените вреди от
загубата на най-близкия човек,
съпруг и баща, са неизмерими с пари - какъвто и размер на
обезщетение да бъде определен, то няма да компенсира вредата. Съдът отчита всичко това и характера на преживените болки, страдания
и душевни терзания на всеки един от ищците, включително и заявеното от вещото лице Д. в
съдебно заседание, че по отношение на ищцата В.Р., тя е „застинала на един от
първите етапи т.е. тя не може да приеме смъртта и не може, смята, че ако приеме
тази смърт, все едно ще загуби връзката със своя съпруг“, което било свързано с
нейната личност и обстоятелството, че двамата са били много близки, че той се е
грижел за парите в домакинствот, бил е главата на семейството и сега тя не може
да се справя сама с живота.
Съдът намира, с оглед събраните по делото
доказателства за репариране на гражданскоправните последици от настъпилата на
22.03.2020 г. смърт на Р.А.Р. при трудова злополука, следва да се определи обезщетение
в размер на 100 000,00 на ищеца А.Р.Р.,
чрез майката и законен представител В.Р., за претърпени болки и страдания
вследствие на настъпилата смърт на баща й Р.А.Р. в резултат на трудова
злополука и обезщетение в размер на 100 000 на ищеца В.П.Р., за претърпени болки
и страдания вследствие на настъпилата смърт на съпруга й Р.А.Р. в резултат на
трудова злополука.
Така дължимото обезщетение следва да се определи на
80 000лв. ( намалена сума от 100 000 с оглед приетото от съда съпричиняване 20
%/20 000 лева/) за ищцата А.Р., чрез майката и законен представител В.Р.. Дължимото
обезщетение следва да се определи на 80
000 лева за ищцата В.Р., като определеното обезщетение от 100 000 лева се
намали с приетото от съда съпричиняване 20 % /20 000лв./.
Не се спори по делото, че всяка от ищците е
получила по 25 620 лева застрахователно обезщетение по застраховка Живот
след смърта на Р.. С оглед възражението на ответника за намаляване на дължимото
обезщетение с получената от ищците сума от застрахователя по сключения договор
за застраховане в размер на 51 240 лева или по 25 620 лева, за всяка и предвид нормата на член 200, ал. 4 от КТ,
съдът намира, това възражение за основателно, поради което дължимото
обезщетение от по 80 000,00 лева за
всяка от ищците следва да бъде намалено
с така получената сума 25 620 лева от всяка от тях, като се присъди обезвреда за претърпени неимуществени
вреди за всяка от ищците в размер на по 54 380
лева, като предявените искове до размер претендирания размер от 150 000
лева обезщетение за неимуществени вреди за А.Р. и до претендирания размер от
100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди за ищцата В.Р., следва да
се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
На основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 212 от КТ на ищците
се дължи законната лихва върху обезщетението от датата на
злополуката-22.03.2020г. до окончателното плащане на обезщетението.
При този изход на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците се дължат разноски за процесуално
представителство, както следва: ответникът дължи съгласно чл. 7, ал.2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно уважените размери на предявените искове възнаграждение за процесуално представителство в размер на
по 2161,40 лева по всеки от исковете, общо
4322,80 лева. Размерът на така определеното от съда възнаграждение е съобразен
с фактическата и правна сложност на делото, с вида на извършените процесуални
действия и с броя на съдебните заседания, като не се оспорва по делото основанието по чл. 38 ал. 1 т. 1-3 от ЗА за
безплатна правна помощ.
По делото е договорено процесуални представителство на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, поради което, възнаграждението следва да бъде
заплатено в полза на адв. Е.М. ***.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответното дружество П.С.“ООД следва да бъде присъдена по съразмерност сумата от
7 474,42 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, която ищцата В.Р. да му заплати, съобразно
отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС-Свищов дължимата държавна такса върху размера на уважените
искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК възлиза на 4350,40
лева, съобразно уважената част от исковете. При този изход на делото ответното дружество
следва да заплати на РС Свищов и направените по делото разноски за вещи лица в
размер на 550,00 лева, както и 5,00 лева такса за издаване на изпълнителен
лист.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „П.С.“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от И.Т.Т. да заплати на В.П.Р. с ЕГН **********,
като майка и законен представител на малолетната А.Р.Р., ЕГН **********,*** сумата от 54380,00 лева
(петдесет и четири хиляди триста и осемдесет лева), представляваща обезщетение
на основание чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени вреди , вследствие на
настъпилата смърт на баща й Р.А.Р. в резултат на трудова злополука, ведно със
лихва от датата на злополуката-22.03.2020 г. до окончателното плащане на сумата,
като предявения иск за неимуществени вреди за разликата над присъдения до пълния
предявен размер от 150 000 лева, отхвърля като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „П.С.“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от И.Т.Т. да заплати на В.П.Р. с ЕГН ********** *** сумата от
54380,00 лева (петдесет и четири
хиляди триста и осемдесет лева), представляваща обезщетение на основание чл.
200 от КТ за претърпени неимуществени вреди, вследствие на настъпилата смърт на
съпруга й Р.А.Р. в резултат на трудова злополука, ведно със лихва от датата на
злополуката-22.03.2020 г. до окончателното плащане на сумата, като предявения
иск за неимуществени вреди за разликата над присъдения до пълния предявен
размер от 100 000 лева, отхвърля като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА,
„П.С.“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от И.Т.Т. да заплати
на адв. Е.М. *** сумата
4 322,80 лева/четири хиляди триста
двадесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по гр. д. 946/2020г. по описа
на Районен съд Свищов.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК В.П.Р., ЕГН ********** *** да заплати на „П.С.“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от И.Т.Т. направените по делото разноски в
размер на 7 474,42 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 от ГПК „П.С.“ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Т.Т. *** ДТ в
размер на 4350,40 лева, съобразно
уважената част от исковете, 550,00 лева – направени по делото разноски за вещи лица, както и 5,00
лева – такса за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: