№ 4104
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20221100106510 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от Г. В. Г., ЕГН:********** и
адрес:гр.София, ул. „******* чрез адв. Е. С. от САК, срещу К. В. А., с ЕГН:********** и
адрес гр. София, ул. "******* К. Б. А., с ЕГН:********** и адрес:гр. София, ул. *******, и Р.
Б. А., с ЕГН:********** и адрес:гр.София, ул.“*******, с която са предявени искове с
правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, с които се иска ответниците да заплатят
солидарно на ищеца сума в размер на 30 000 лева /тридесет хиляди/, представляваща
продажна цена на дружествени дялове от капитала на „Б.-В." ООД, ЕИК:******* по Договор
за покупко-продажба на дялове от 17.12.2012г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че с Договор за покупко-продажба на дялове от 17.12.2012г. е
прехвърлил на Б. В. А., ЕГН ********** собствените си 25 /двадесети пет/ дяла от капитала
на дружество „Б.-В." ООД, ЕИК *******. Съгласно уговореното в договора, продажната
цена е уговорена на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, платима в срок от 24 /двадесет и четири/
месеца, считано от датата на подписване на договора, а именно 17.12.2012г. За обезпечаване
на вземането купувачът Б. В. А., лично и като пълномощник на брат си К. В. А., е учредил
договора ипотека видно от приложения към исковата молба Нотариален акт № 34, том I, peг.
№ 330, дело № 29/2013г. на Нотариус М.Ц., върху два земеделски имота. Купувачът не е
изпълнил задължението си не само в уговорения срок, но и към настоящия момент.
Доколкото купувачът Б. В. А. е починал на 27.09.2014г., то като ответници по делото са
конституирани децата му К. Б. А. и Р. Б. А..
В законоустановения срок ответникът К. В. А. е подал отговор, с който е завил, че
така предявеният иск е допустим, но следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът твърди, че не е страна по договора за продажба на дружествени дялове и по
никакъв начин не дължи процесна сума. Ответникът не е и наследник на своя брат Б. А..
Ответникът не оспорва, че е дал на своя брат Б. А. пълномощно, с което да бъдат ипотекиран
общи наследствени имоти в полза на ищеца. По този начин е обезпечено вземането на
ищеца по отношение на сумата от 30 000 лева. Въпреки това претенцията за процесната
1
сума следва да бъде насочена към наследниците на Б. А., но не и към К. А.. Последният
може да отговаря до размера на исковата претенция, но единствено и само чрез
ипотекирания имот. Ответникът е направил и възражение за изтекла погасителна давност на
процесните вземания.
В законоустановения срок ответникът К. Б. А. е подал отговор, с който е оспорил
иска по основание и размер, поради което и иска същият да бъде отхвърлен като
неоснователен. Ответникът оспорва да е налице солидарност, тъй като такава не е уговаряна
в договора, а не произтича и от закона. Законът не предвижда солидарност между длъжника
и третото лице, учредило ипотека върху свой имот за обезпечение на чуждото задължение.
Възразява се, че процесното вземане е погасено по давност спрямо ответника К. А..
Петгодишният давностен срок за процесното вземане е изтекъл на 17.12.2019 г. Искът срещу
ответника А. е предявен на 26.08.2022г., когато ищецът е уточнил срещу кои ответници
предявява иска си, като до тази дата са изтекли 7 години и 9 месеца от крайния срок за
плащане на вземането.
В законоустановения срок ответникът Р. Б. А. не е подал отговор на исковата молба.
С протоколно определение от о.с.з. на СГС от 16.11.2023г. е прекратено
производството по делото в частта му спрямо ответника К. В. А., на основание чл.232 ГПК,
поради оттегляне на иска на ищеца.
Производството по делото е продължило срещу другите двама ответници К. и Р. А.и.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че исковете срещу ответниците К. и Р. А.и са допустими и следва да се
произнесе по същество.
По основателността:
Не се спори по делото, а и видно от приетите по делото доказателства, че
ответниците К. Б. А., с ЕГН:**********, и Р. Б. А., с ЕГН:**********, са деца на Б. В. А.,
ЕГН **********, починал на 27.09.2014г.
По делото е приет като доказателство Договор за покупко-продажба на дялове от
17.12.2012г., видно от който ищецът Г. В. Г. е продал на Б. В. А. собствените си 25 /двадесети
пет/ дяла от капитала на дружество „Б.-В." ООД, ЕИК *******. Подписите на страните по
същия договор са заверени от нотариус Румен Д.- с район на действие СРС.
Съгласно уговореното в договора, продажната цена е уговорена на 30 000 /тридесет
хиляди/ лева, платима в срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, считано от датата на
подписване на договора, а именно 17.12.2012г., т.е същата е платима до 17.12.2014г.
За обезпечаване на вземането по договора за продажба на дружествени дялове, Б. В.
А., ЕГН ********** лично и като пълномощник на брат си К. В. А., ЕГН **********, е
учредил договорна ипотека върху недвижими имоти с Нотариален акт № 34, том I, per. №
330, дело № 29/2013г. на Нотариус М.Ц., per. № 626 на НК.
По делото не са наведени твърдения, нито са събрани доказателства за плащане на
продажната цена.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че ищецът е доказал
наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за покупко-продажба на
дялове от 17.12.2012г. Купувачът по договора Б. В. А. е дължал плащане на цената от
30 000лв. до 17.12.2014г., когато е настъпил падежът на плащането.
2
Преди настъпването на падежа за плащане на процесната сума Б. В. А., ЕГН
**********, е починал на 27.09.2014г., поради което и процесното задължение се включва в
пасива на наследството на същия.
Безспорно е установено, че ответниците К. Б. А., с ЕГН:**********, и Р. Б. А., с
ЕГН:**********, са деца на Б. В. А., ЕГН **********, починал на 27.09.2014г. и единствени
негови наследници, които наследяват по 1/ 2 идеална част от неговото наследство, съответно
отговарят за половината от задълженията.
Ответникът К. Б. А. е приела наследството на баща си Б. А. под опис, който е вписан
в особената за това книга на Софийски районен съд на основание чл. 49, ал. 1 ЗН на
26.11.2014г. Имуществото, което е прието под опис се състои от:
-1/ 2 ид.част от къща близнак /южния/ - приземен и надприземен /втори/ етаж, София,
ул, *******, ведно с 2/3 от 1/ 2 ид.част от дворното място, подробно описани в нот.акт №
130, т. LLXLIX, д. 29437/97 СРС;
-1/ 2 ид.част от нива № 038037 от 40.729 дка, с. Градец, общ. Костинброд и
-1/2 ид.част от пасище, мера № 071052 от 9.023 дка, с. Градец, общ. Костинброд -
двата имота подробно описани в Решение № ФРЗ 13/30.06.08 г. ОСЗГ Костинброд.
От приетите по делото заключения на СОЕ е видно, че общата стойност на
наследството, оставено от Б. А. е в размер на 134 470лв., т.е надхвърля исковата сума от
30 000лв.
Когато отговорността произтича от наследяване разпоредбата на чл.60 ЗН установява
правилото, че всеки наследник, който е приел наследството, отговаря за задълженията на
наследството съобразно наследствения си дял. Постоянната съдебна практика приема, че
отговорността на наследниците е разделна, а не солидарна.
Постоянната съдебна практика, намерила израз и в Определение № 336 от 11.04.2019
г. на ВКС по гр. д. № 663/2019 г., IV г. о., ГК, приема, че нормата на чл. 48 ЗН съставлява
законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл.
60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследството. В решение № 165 от 16.09.2013г. по т. д. №
1057/2011 г., II т. о. На ВКС е застъпено разбирането, че за да се ангажира отговорността на
наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели
наследството, като съгласно чл. 60, ал. 2 ЗН приемането на наследството по опис има
защитна функция - да се ограничи отговорността на наследника за задължения на неговия
наследодател само до размера на полученото наследство. Приема се, че кредиторът, който
претендира, че наследник на негов длъжник отговаря за задълженията на наследодателя си,
следва да докаже, че наследникът е приел наследството на длъжника по някой от
предвидените в ЗН начина и от момента на приемането на наследството наследникът
отговаря за задълженията на наследодателя било изцяло, било ограничено - до размера на
полученото наследство, ако го е приел по опис – чл. 60, ал. 2 ЗН.
Предвид горепосочената практика съдът намира, че ответникът К. Б. А. следва да
отговаря до размера на полученото наследство, който в процесния случай надхвърля
исковата сума, а ответникът Р. Б. А. следва да отговаря неограничено.
Съгласно Решение № 15 от 26.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 40/2016 г., III г. о., ГК,
искането за солидарно осъждане се разглежда, а направеното първоначално или след
уточнение искане за разделно осъждане се възприема като евентуално, в който смисъл
практиката е уеднаквена с реш. № 67/2015 гр. д. № 5803/2014 I г. о, по чл. 290 ГПК.
Отхвърлянето на главния иск за солидарно осъждане на ответниците налага разглеждане на
предявените при условията на евентуалност искове за разделно осъждане на всеки един от
тях . Ако уточнения не са направени и не са били изискани от ищеца, поддържал искане за
3
солидарно осъждане, съдът следва да се произнесе и за "по- малкото", но без уточнението
няма основание да счита исковете за разделно предявени до размера на следващата се от
материалния закон съразмерност .
В процесния случай ищецът претендира солидарно осъждане на ответниците за
сумата от 30 000лв. Съдът е оставял исковата молба без движение, като ищецът е продължил
да поддържа солидарно осъждане на ответниците. По изложени по- горе съображения съдът
намира, че при наследяване отговорността на ответниците е разделна, като всеки от тях
отговаря до наследствения си дял.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искът за солидарно осъждане на
ответниците е неоснователен. Поради това и съдът следва да се произнесе с изричен
диспозитив и за „по- малкото искане“ за осъждане на всеки от ответниците да заплати на
ищеца сумата от 30 000лв.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че всеки от двамата наследници
следва да отговаря за задълженията на баща си само до размера на наследствената си част-
до половината от дължимата сума, т.е. до 15 000лв.
Ответникът К. А. е направила валидно възражение за погасяване по давност на
процесното задължение.
При облигационните правоотношения правото на иск възниква от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Процесното вземане е станало изискуемо на 17.12.2014г.
Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. Поради което и петгодишният давностен срок е
изтекъл на 17.12.2019г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искът срещу ответника К. А. искът за
сумата от 15 000лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради изтекла давност, а
за разликата до пълния предявен размер от 30 000лв. като неоснователен.
Предвид гореизложеното искът срещу ответника Р. А. следва да бъде уважен като
основателен за сумата от 15 000лв., като за разликата до пълния предявен размер от
30 000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.86 ЗЗД върху основателната част от иска следва да се присъди
законната лихва от датата на исковата молба- 21.06.2022г. до окончателното плащане на
сумата.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че погасителната давност за
процесните вземания е прекъсната на 16.12.2019г. с подаването на искова молба срещу Б. А.,
въз основа на която е било образувано гр.д.№3031/2022г. на СГС, което впоследствие е било
прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „б“, предл. последно, ако предявеният иск
не бъде уважен, давността не се смята за прекъсната. Давността не се смята за прекъсната и
когато производството по този иск е прекратено “тъй като вследствие прекратяването се
заличават с обратна сила извършените по него процесуални действия и отпадат правните
последици от предявяването на иска. Без значение е дали делото е прекратено служебно от
съда /нередовна искова молба, недопустимост на предявения иск/ или по волята на ищеца
/отказ или оттегляне на иска/“. (Така Решение № 10/24.07.2013 г. по гр.д. № 334/2012 г. на
ВКС, I г.о., и Решение № 135/15.12.2017г. по гр.д. № 4830/2016 г. на ВКС, III г.о.)
По разноските:
Ищецът е доказал разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
експертизи в общ размер на 5250лв. Доколкото са били предявени три субективно съединени
иска, то и съдът намира, че спрямо всеки от субективно съединените исковете са направени
разноски в размер на по 1750лв.
С оглед на уважената част от исковете съдът намира, че следва да осъди ответника Р.
4
А. да заплати на ищеца сумата от 437,50лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника К.
А. следва да се присъди сумата от 1500лв., представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на Г. В. Г., ЕГН:********** и
адрес:гр.София, ул. „******* чрез адв. Е. С. от САК, срещу К. Б. А., с ЕГН:********** и
адрес:гр. София, ул. *******, и Р. Б. А., с ЕГН:********** и адрес:гр.София, ул.“*******, с
правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, с който се иска ответниците да бъдат
осъдени да заплатят солидарно на ищеца сума в размер на 30 000 лева /тридесет хиляди/,
представляваща продажна цена на дружествени дялове от капитала на „Б.-В." ООД,
ЕИК:******* по Договор за покупко-продажба на дялове от 17.12.2012г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на Г. В. Г., ЕГН:********** и
адрес:гр.София, ул. „******* чрез адв. Е. С. от САК, срещу К. Б. А., с ЕГН:********** и
адрес:гр. София, ул. *******, с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, с който се
иска ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 30 000 лева /тридесет хиляди/,
представляваща продажна цена на дружествени дялове от капитала на „Б.-В." ООД,
ЕИК:******* по Договор за покупко-продажба на дялове от 17.12.2012г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба-21.06.2022г. до окончателното плащане на
сумата, като до сумата от 15 000лв. искът е неоснователен поради изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА Р. Б. А., с ЕГН:********** и адрес:гр.София, ул.“*******, да заплати на Г.
В. Г., ЕГН:********** и адрес:гр.София, ул. „*******, чрез адв. Е. С. от САК, основание чл.
79, ал.1 ЗЗД, сума в размер на 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща
наследствената му част от продажната цена на дружествени дялове от капитала на „Б.-В."
ООД, ЕИК:******* по Договор за покупко-продажба на дялове от 17.12.2012г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба -21.06.2022г. до окончателното плащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата му до пълния
предявен размер от 30 000лв.
ОСЪЖДА Р. Б. А., с ЕГН:********** и адрес:гр.София, ул.“*******, да заплати на Г.
В. Г., ЕГН:********** и адрес:гр.София, ул. „*******, чрез адв. Е. С. от САК, сума в размер
на 437,50лв., представляваща направени по делото разноски в съответствие с уважената част
от иска.
ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН:********** и адрес:гр.София, ул. „*******, чрез адв. Е. С. от
САК, да заплати на К. Б. А., с ЕГН:********** и адрес:гр. София, ул. *******, сумата от
1500лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6