№ 11966
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110100142 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожен на Договор за възлагане на поръчителство от
26.07.2022г., сключен между ищцата и „ФИРМА“ ЕООД, поради липса на основание и
накърняване на добрите нрави, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД за сумата от 50 лева – частичен иск от 1392,60 лева, представляваща недължимо
платена сума по сключен между страните Договор за възлагане на поръчителство от
26.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
03.01.2023г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 26.07.2022г. е сключила „ФИРМА“ ЕАД договор за
потребителски кредит тип „....“ № ...., по силата на който бил предоставен кредитен лимит
6000 лева, при лихвен процент 36%. Съгласно чл.1, ал.2 било уговорено договорът за кредит
да бъде обезпечен с поръчителство от две физически лица, отговарящи на определени
условия, неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка
или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество, поради което между ищеца и
ответника бил сключен договор за възлагане на поръчителство от 26.07.2022г., по силата на
който „ФИРМА“ ЕООД се е задължило да обезпечи пред „ФИРМА“ ЕАД задълженията на
ищеца срещу възнаграждение, платимо разсрочено ведно с месечната погасителна вноска по
кредита. Излага доводи, че кредитодателят по кредитното правоотношение и поръчителят са
свързани лица, поради което следвало в ГПР да се включи възнаграждението по договора за
възлагане на поръчителство, което не било сторено и по този начин бил нарушен чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Твърди, че договорът за възлагане на поръчителство е изначално лишен от
основание, тъй като по силата на това правоотношение, в полза на потребителя не се
предоставя услуга. На следващо място твърди да е налице нищожност на договора за
възлагане на поръчителство поради протИ.речие с добрите нрави, тъй като сключването му
целяло допълнително възнаграждение за заемодателя, което е заобикаляне на разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а освен това възнаграждението било в прекомерно висок размер.
Ответникът оспорва предявения иск. Оспорва допустимостта на иска с аргумент, че
1
не е процесуално легитимиран да отговаря по претенцията, тъй като не е страна по
кредитното правоотношение. Излага доводи, че основанието на сключения между страните
договор за възлагане на поръчителство e обезпечаване задълженията на ищеца по договора
за потребителски кредит, сключен с „ФИРМА“ ЕАД. Оспорва договорът да е сключен в
протИ.речие на добрите нрави и при нееквивалентност на престациите. Счита, че
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК не намират приложение спрямо
договора за възлагане на поръчителство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че е сключил Договор за възлагане на
поръчителство от 26.07.2022г. с ответника, който е нищожен поради това, че е лишен от
правно основание, респ. са накърнени добрите нрави.
По искa с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице валидно правно
основание за получаването, съответно задържане на полученото.
По делото не е спорно, а и същото се установява от представените по делото
доказателства, че на 26.07.2022 г. между ищцата и „ФИРМА“ ЕАД е сключен договор за
потребителски кредит тип „....“ № ...., по силата на който бил предоставен кредитен лимит
6000 лева, при лихвен процент 36%, като в същия ГПР не е посочен. Не оспорват и че на
същата дата за обезпечаване на кредита бил сключен договор за поръчителство между
ответното дружество и ищцата, с който ответникът се задължил да отговаря солидарно за
дълга с ищцата при възнаграждение, което не е фиксирано, а зависи от размера на усвоената
сума.
В чл. 1, ал. 2 от Договора за възлагане на поръчителство е предвидено, че договорът
за поръчителство влиза в сила в момента на неговото подписване, но ще породи действие
само, ако кредитополучателят не предостави обезпечение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от
договора за потребителски кредит. Възнаграждението по договора за поръчителство, следва
да бъде заплащано на части съгласно погасителен план по посочената в чл. 2, ал. 3 банкова
сметка на посредника или в брой в търговските обекти на „Посредника“.
По делото е назначена ССчЕ, която да отговори на въпросите посочени от ищцата в
исковата молба. Вещото лице не е изготвило заключението, тъй като не са му представени
необходимите документи от ответната страна. Съдът е указал на ответника, че следва да
съдейства на вещото лице за изготвянето на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
като му предостави достъп до счетоводството си и предоставят всички поискани от вещото
лице документи, като в противен случай, съдът може да приеме на осн. чл. 161 ГПК за
доказани фактите относно, които ответникът е създал пречки за събиране на допуснатите
доказателства. Въпреки дадените указания ответникът не е предоставил необходимата
информация и документи и ССчЕ не е изготвена, поради което и на осн. чл. 161 ГПК съдът
приема за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснатите доказателства, а именно, че сумите по процесния кредит са усвоени, както и
извършените плащания по същия от ищцата, включително извършените плащания по
договора за възлагане на поръчителство в размер на 1392,60 лева, което се установява и от
представения платежен документ от ищцата.
На първо място, съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец
по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от
ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
2
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се
твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за
заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.
Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския
кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за
наличието на които съдът следи служебно.
В процесния договор за кредит е предвидена привидно алтернатива за избор на
обезпечение, но същата клауза е неравноправна, защото видно и от самата формулировка на
условията – същите са неизпълними за потребител на подобен тип финансови услуги, така и
изрично зависят от преценката на кредитодателя с оглед необходимостта от одобрение от
страна на последния. Така сключеният договор за предоставяне на поръчителство с
юридическо лице, което е свързано с кредитодателя и се намира в облигационни отношения
с него, обуславя извод, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за
индивидуално договаряне, респективно че сключването на въпросния договор не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между
потребителя и търговеца. При горните обстоятелства възниква обосновано съмнение за
типично неравноправно договаряне чрез използване на предварително фиксирани клаузи и
договори, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Предварителното
одобряване от кредитодателя на евентуалния поръчител и отправянето на предложение към
него за сключване на договор за поръчителство, обвързването на падежа на
възнаграждението по този договор с падежа на задълженията по договора за заем,
плащането на това възнаграждение съгласно погасителния план в полза на кредитодателя и
свързаността между двете дружества поражда сериозни съмнения относно
добросъвестността при сключване на договорите за заем и за предоставяне на
поръчителство, които очевидно се намират във взаимна връзка. Може да се направи
обосновано предположение, че със сключването на договора за предоставяне на
поръчителство не се преследва легитимна цел, а единствено оскъпяване на договора за
кредит и заобикаляне на императивните правила на Закона за потребителския кредит
относно максимално допустимите размери на ГПР. Въпреки че договорът за кредит и
договорът за поръчителство формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение, без друга възможна
алтернатива, чрез сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено
от кредитодателя юридическо лице – дружество-поръчител, сключването на договора за
поръчителство в деня, в който е сключен самият договор за кредит, както и от факта, че
дължимите суми по двата договора могат да бъдат заплащани по една и съща банкова
сметка.
От друга страна, следва да бъде посочено, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочване на
действителния процент на ГПР. Текстът на тази норма не следва да се тълкува буквално, а
именно - при посочен ГПР, макар и неправилно определен без подробно описание на
компонентите по него. Нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е
посочен както подробният начин на формиране на ГПР с всички негови компоненти, така и
действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде
въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с
оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на
3
договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до
неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК.
Възнаграждението за поръчител следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се
обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно която
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищеца на възнаграждение за поемане на
поръчителство представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и
която е задължително условие за усвояване на кредита. При включване на уговореното
възнаграждение за поръчител към ГПР по кредитното правоотношение несъмнено би се
стигнало до резултат ГПР да надхвърли нормативно определения размер от път пъти
размера на законната лихва, което обуславя нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По изложените съображения, съдът намира, че този договор влиза в пряко
протИ.речие с изискванията за добросъвестност, нарушава принципа за съответствие на
договорите с добрите нрави и като такъв се явява нищожен, поради което предявения иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на Договор за възлагане
на поръчителство от 26.07.2022 г. е основателен.
Поради недействителността на договор за възлагане на поръчителство от 26.07.2022
г., се налага извод, че сумата от 1392,60 лева е платена при начална липса на основание,
поради което ответникът дължи нейното връщане. Предвид гореизложеното, настоящия
съдебен състав счита, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с право на разноски
разполага ищцата, като следва да й се присъдят разноски в размер на 50,00 лева за внесена
държавна такса.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие ищецът е
уговорил безплатна правна помощ с ЕАД Д.М.. При договор за правна защита и съдействие,
сключен при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, определянето на размера на възнаграждението
е предоставено на съда при приключване на производството. С оглед Решение от 25.01.2024
г. на СЕС по дело С-438/2022 г., настоящият състав приема, че не е обвързан в преценката
си от критериите по НМРАВ при определяне размера на адвокатското възнаграждение. При
това положение за определяне размера на възнаграждението следва да бъде взета предвид
фактическата и правна сложност на делото. Съдът намира, че следва да присъди адвокатско
възнаграждение на ЕАД Д.М. за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ищеца в размер на 400,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за възлагане на поръчителство от
26.07.2022 г., сключен между К. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С. и „ФИРМА“ ЕООД,
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С. да
заплати на К. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
сумата от 50,00 лева, частично от 1392,60 лева, представляваща платена без основание сума
въз основа на нищожен Договор за възлагане на поръчителство от 26.07.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.01.2023 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С. да
заплати на К. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С. на основание 78, ал.1 ГПК сумата от
50,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С. да
заплати на ЕАД Д.М., с БУЛСТАТ: ..... на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. 78, ал.1 ГПК сумата
от 400,00 лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5