РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  РАЙОНЕН СЪД- ДИМИТРОВГРАД

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №  171

13.08.2018 год., гр.Димитровград

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

С участието на секретаря Т. Д., като разгледа докладваното от председателят НАХД № 297 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :

1.      Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.

2.      ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- Н.М.И. е останал недоволен от наказателно постановление(НП) № 15- 0254-000322/ 21.04.2015 г. на Н-к РУП на  МВР- Димитровград, с което за това, че на 12.04.2015 г. в 9:28 часа в гр. Димитровград, ул. Хасковска, до бензиностанция Зара, посока юг , управлявайки лек автомобил „БМВ с ДК№ ***** е извършил виновно следните нарушения : 1) превишава разрешената максимална скорост за населено място от 50 км/ час, движейки се със скорост от 103 км/ час- нарушение на чл. 21, ал.1от ЗДвП, заради което на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП са му наложени наказания  - глоба в размер на 350. 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца; и 2) управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред- нарушение на чл. 150 от ЗДвП на чл. 171, т.4 от ЗДвП, поради което му било наложено наказание на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 300.00 лева . Навежда множество процесуални и материално правни основания против НП. Моли за отмяната му. В с.з. не се явява, чрез писмено становище на представител поддържа жалбата си, излага становище за незаконосъобразност на НП, алтернативно- за частична отмяна на едно от наказанията, поради по- благоприятен закон.

3.      НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН- Н-к РУП на  МВР- Димитровград не взема становище по жалбата.

4.      РП- Димитровград не праща представител и  не взема становище.

Приложим закон.

5.      НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

Чл. 82. (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли: 5. две години за всички останали случаи.

(4) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в алинея 1.

 

Факти по делото.

6.      На 12.04.2015 г. в 9:28 часа в гр. Димитровград, ул. Хасковска, до бензиностанция Зара, посока юг , управлявайки лек автомобил „БМВ с ДК№ *****, жалбоподателят преминал покрай полицейски патрул(св. Д. и К.), снабден с  мобилна система за видеоконтрол TFR1М. Тя отчела скорост на движение от 103 км/ час на автомобила. Жалбоподателят бил спрян, показан му бил резултата. При проверката не представил СУМПС, а при извършена проверка в съответната електронна система, полицаите счели, че то е отнето. Вероятно  те са направили този извод от факта,  че против жалбоподателят е имало издадено  НП №14- 1253- 000551/ 30.05.2014 г., с който имало наложено наказание от „7 месеца“, и отбелязване „променен на първа съдебна инстанция“. Съставен бил акт за установяване на административно нарушение(АУАН) 513905/ 12.04.2015 г., в който било отразено, възприетото. По отношение на отнетото СУМП липсва посочване как това е сторено. АУАН бил подписан от актосъставител, свидетел и жалбоподателят, препис бил връчен на последния в същия момент. Въз основа на този АУАН е издадено и предметното на делото НП  № 15- 0254-000322/ 21.04.2015 г. на Н-к РУП на  МВР- Димитровград, с което за това, че на 12.04.2015 г. в 9:28 часа в гр. Димитровград, ул. Хасковска, до бензиностанция Зара, посока юг , управлявайки лек автомобил „БМВ с ДК№ ***** е извършил виновно следните нарушения : 1) превишава разрешената максимална скорост за населено място от 50 км/ час, движейки се със скорост от 103 км/ час- нарушение на чл. 21, ал.1от ЗДвП, заради което на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП са му наложени наказания  - глоба в размер на 350. 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца; и 2) управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред- нарушение на чл. 150 от ЗДвП на чл. 171, т.4 от ЗДвП, поради което му било наложено наказание на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 300.00 лева. Няма достоверни данни за връчване на това постановление. Липсват данни по делото, как е отнето СУМПС към момента на настоящото деяние, дали има съдебен акт и т.н.

7.      Горната фактическа обстановка се установи от АУАН, показания на свидетели и справка.

Процесуална допустимост.

8.      Жалбата е подадена в срок, от лице, което има право да жали НП, пред компетентен съд и следва да се обсъди по същество.

По същество.

9.      Има нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП.

10. АНО не е посочил как е отнето СУМПС, използваните данни- справка не са достатъчни за този съд да разбере, дали към момента на деянието документа е отнет с влязъл в сила акт, какъв , кога и т.н. АУАН и НП страдат от този порок, който на самостоятелно основание прави НП незаконосъобразно.

11. Неправилен е довода за липса на правоспособност на актосъставителя. Добросъвестността на всеки държавен орган се презумпира. След като липсват доказателства за противното,  съдът не приема, че тук АНО е извършил нарушение.

12. Съдът намира за несъмнено установено, че на 12.04.2015 г. в 9:28 часа в гр. Димитровград, ул. Хасковска, до бензиностанция Зара, посока юг , управлявайки лек автомобил „БМВ с ДК№ ***** е извършил виновно следното нарушение : 1) превишава разрешената максимална скорост за населено място от 50 км/ час, движейки се със скорост от 103 км/ час- нарушение на чл. 21, ал.1от ЗДвП.

13. В тази връзка следва да се цени описанието в АУАН, потвърдено от свидетелите.

14. Въпреки това, жалбоподателят не трябва да бъде наказван, тъй като е налице нереабилитиращо основание за него- изтекла давност по смисъла на чл. 82, ал.4, вр. ал.1,т.5 от НК, надлежно се е позовал на нея в жалбата.

15. По подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове по  чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир. Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение[1].Нормата е приета в случая за материално- правна.

16. В конкретният случай са налице предпоставките на закона за изтичане на абсолютната давност. Това е така, защото за наложените наказания срокът е от 2 години,  а дори и при прекъсване и спиране на този сок, той не може да е по- дълъг от 3 години, т.е. изтекъл е на 21.04.2018 г.(релевантно начало е дата на налагане на наказанието, т.нар. изпълнителна давност). Няма данни да е образувано дело за публично изпълнение, което да изключва нормата на чл. 82, ал.4 от НК.

17. Макар и  да е извършено нарушение, то да е виновно, постановлението трябва да бъде отменено като неправилно.По отношение на нарушението на чл. 150 от ЗДвП в допълнение НП е незаконосъобразно. Останалите доводи на жалбоподателя е безсмислено да се обсъждат, предвид позитивния за него резултат от обжалването.

Мотивиран така, съдът

 

 

 

Р                     Е                     Ш                   И         :

 

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15- 0254-000322/ 21.04.2015 г. на Н-к РУП на  МВР- Димитровград, с което на Н.М.И., ЕГН**********,***, за това, че на 12.04.2015 г. в 9:28 часа в гр. Димитровград, ул. Хасковска, до бензиностанция Зара, посока юг , управлявайки лек автомобил „БМВ с ДК№ ***** е извършил виновно следните нарушения : 1) превишава разрешената максимална скорост за населено място от 50 км/ час, движейки се със скорост от 103 км/ час- нарушение на чл. 21, ал.1от ЗДвП, заради което на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП са му наложени наказания  - глоба в размер на 350. 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца; и 2) управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред- нарушение на чл. 150 от ЗДвП на чл. 171, т.4 от ЗДвП, поради което му било наложено наказание на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 300.00 лева като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване пред ХАС в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: