№ 1228
гр. Благоевград, 22.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско
дело № 20221200501005 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. № 6574/12.10.2022
г., подадена от С. А. К., чрез адв. Н. Г., против Определение № 673/14.09.2022 г.,
постановено по гр.д. №744/2022 г. по описа на Рaйонен съд - Петрич. В жалбата се
сочи, че атакуваният акт е незаконосъобразен и неправилен. Районният съд не е
съобразил, че най-добрият интерес на детето е да пребивава на територията на
Република България, както родителите, така и детето са български граждани, членовете
на разширеното семейство живеят в България. Ищецът не е бил уведомен за
възражението на ответницата за неподсъдност на спора. Детето е напуснало България
незаконно, тъй като бащата не е бил съгласен за това. Бащата не е бил съгласен то да
остане в Швейцария, а е дал съгласие да пребивава в чужбина заедно с майка си за
десет дни. Майката е била уведомена на 05.06.2022г., че бащата оттегля съгласието си
за пътуване на детето в чужбина, в този смисъл е налице отвличането му. Ето защо
счита, че българският съд е компетентен да разгледа спора относно родителските права
на детето. В допълнение към частната жалба се сочи, че бащата категорично се
противопоставя детето да живее в чужбина. Прави се искане за отмяна на атакувания
акт и връщане делото на Районен съд - Петрич за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Д. И. К., чрез адв. П.
Й.. Прави се искане за потвърждаване на обжалваното определение. Твърди се, че
Районен съд - Петрич не е компетентен да разреши повдигнатия спор, тъй като
малолетното дете има обичайно местопребиваване в Швейцария. За определяне на
международната компетентност е приложима Конвенция за компетентността,
приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с
родителската отговорност и мерките за закрила на децата, според която спорът следва
да се разгледа от съда по обичайното местопребиваване на детето. В допълнение към
допълнителната частна жалба ответницата сочи, че бащата е оттеглил съгласието си за
пътуване на детето в чужбина, но това е сторено след като вече детето е било там и
записано на училище.
Отделно от това е постъпила и частна жалба с вх. № 7614/15.11.2022 г. подадена
от С. А. К., чрез адв. Н. Г., против Определение №781/26.10.22 г., постановено по гр.д.
1
№ 744/22 г. по описа на Районен съд - Петрич, с което ищецът е осъден да заплати
разноски за насрещната страна. Сочи се, че искането за допълване на съдебния акт е
преждевременно направено, тъй като е депозирана жалба против прекратителното
определение. Възнаграждение за адвокат не се дължи, тъй като производството пред
районния съд не се е развило по разглеждане и решаване на правния спор. Прави се
искане за отмяна на определението за разноски.
В писмен отговор по частната жалба ответницата сочи, че атакуваното
определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Искане за разноски е сторено
още с писмения отговор по чл. 131 ГПК, като във всеки акт, с който приключа делото,
следва да се реши и въпросът за разноските.
Съдът, след като се запозна с жалбите и делото, намира следното:
Депозираните жалби са процесуално допустими, доколкото са подадени в срок,
от правно - легитимирана страна, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.
Разгледани по същество жалбите са неоснователни, поради следното:
Производството пред Районен съд - Петрич е образувано на 01.06.2022г. по
искова молба от С. А. К. срещу Д. И. К., с която са предявени искове за родителски
права, местоживеене, режим на лични контакти и издръжка по отношение на
малолетното дете А. К., родено от съвместното съжителство на страните. В исковата
молба ищецът сочи, че от месец октомври 2021г. детето и майката живеят в
Швейцария. Детето било изведено от майката със съгласието на бащата, но само за
десет дни.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, като изрично
е направила възражение за неподведомственост на спора пред българския съд,
доколкото обичайното местопребиваване на детето е в Швейцария. Към писмения
отговор представя доказателства, че е записано на детска градина в Швейцария през
месец май 2022г., представена е нотариално заверена декларация, с която бащата се
съгласява детето да напуска пределите на Република България и да пътува и пребивава
навсякъде в чужбина придружавано от неговата майка. Представени са доказателства
за регистрация на ищцата в чужбина, считано от месец октомври 2021г.
С Определение №673/14.09.22 г., постановено по гр.д. №744/22 г. по описа на
Районен съд - Петрич е прекратено производството по делото поради липса на
международна компетентност на българския съд. Съдът е приел, че обичайното
местопребиваване на детето е в Швейцария, поради което приложение следва да
намери Конвенция за компетентността, приложимото право, признаването,
изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за
закрила на децата, според която спорът следва да се разгледа от съда по обичайно
местопребиваване на детето.
С Определение № 781/26.10.22 г., постановено по гр.д. № 744/2022 г. по описа на
Районен съд - Петрич, прекратителното определение е допълнено като ищецът е
осъден да заплати разноски за ответната страна в размер на 600 лв. – дължимо
адвокатско възнаграждение.
Окръжният съд намира, че атакуваните определения са правилни и
законосъобразни, като съображенията за това са следните:
Касае се за случай с международен елемент, тъй като малолетният А. и неговата
майка от месец октомври 2021г. живеят в Швейцария. Те пребиват там, както към
датата на подаване на исковата молба в съда - 01.06.2022г., така и понастоящем
/липсват данни в обратна насока/. Швейцария не е страна член на ЕС, поради което
Регламент EO № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебните решения по брачни дела и делата, свързани
2
с родителската отговорност не е приложим. Приложима е Конвенция за
компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на
децата, на която правилно се е позовал районният съд. Посочената конвенция е
ратифицирана от България и Швейцария, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 5,
ал. 4 от Конституцията на РБ има предимство пред нормите на вътрешното право.
Съгласно чл. 5, ал 1 от Конвенцията компетентни да вземат мерки за закрила на
детето имат съдебните или административните органи на договарящата държава, в
която детето има обичайно местопребиваване, а съгласно ал. 2 - в случай на промяна
на обичайното местопребиваване на детето в друга договаряща държава,
компетентност имат органите на държавата, в която е новото му обичайно
местопребиваване. Под обичайно местопребиваване следва да се разбира мястото,
където детето е интегрирано в социалната и семейната му страна. В случая от
ангажираните и от двете страни доказателства се установява, че повече от шест месеца
детето и майката живеят в чужбина – Швейцария. Установява се и това, че детето там е
било записано на детска градина, а след това на училище. С оглед на тези данни е
правилен изводът на районната инстанция за това, че обичайното местопребиваване на
детето е в Швейцария. Според цитираната Конвенция основният критерии за
определяне на международно компетентния съд за решаване на въпросите относно
родителските права на детето е неговото обичайно местопребиваване, под което се
разбира мястото, в което то е интегрирано в социална и семейна среда. Не е спорно
между страните, че повече от шест месеца, преди образуване на делото, детето и
майката са в Швейцария. Видно от писмените документи детето е записано на детска
градина, а впоследствие и на училище в чужбина. С оглед на това безспорно
обичайното местопребиваване или мястото, в което детето се е интегрирало в
социалната и семейна среда е в другата държава. Компетентността на съда по
обичайното му местопребиваване е абсолютна и за нея съдът следи служебно, дори и
без да е направено възражение на някоя от страните. Ето защо оплакванията във
въззивната жалба за това, че ищецът не е бил уведомен за стореното възражение за
неподсъдност на спора пред българския съд от ответницата е ирелевантно.
Ирелевантни са и обстоятелствата посочени в жалбата – това, че детето и
родителите са български граждани, това че бащата и разширения кръг от семейството
живеят в България.
Местната подсъдност по чл. 5 е абсолютна, като хипотезите, в които е възможно
да бъде дрогирана са посочени в чл. 8-10. Соените предпоставки обаче не са налице.
Не са налице и предпоставките на чл. 7 от Конвенцията, тъй като по делото няма
данни, а и твърдения в исковата молба, че детето е било незаконно прехвърлено в друга
държава или е задържано незаконно там от единия родител. Както и сам ищецът
посочва в исковата си молба момчето е било изведено от майката въз основа на
нотариално заверена декларация, подписана от него. Същата е оттеглена, но това е
станало след завеждане на исковата молба. Няма данни бащата да се е
противопоставил на извеждането на детето и на пребиваването му в чужбина. В
исковата молба се твърди, че то е доведено от майката през месец февруари 2022г. за
една седмица, в който период детето и бащата са осъществили личен контакт. След
като бащата е бил против детето да живее с майката в чужбина е следвало още тогова
да оттегли декларацията си, а не след подаване на исковата молба. В този смисъл съдът
не приема, че е налице незаконно прехвърляне или незаконно задържане на детето в
Швейцария, каквито са твърденията на жалбоподателя.
С оглед на изложеното по-горе въззивната инстанция намира за правилен
изводът на районния съда за това, че компетентен да разглежда споровете относно
3
родителските права, местоживеенето на детето, личните му контакти и издръжката е
съдът, където дето се намира понастоящем – съдът в Швейцария. Липсва
компетентност на българския съд да разгледа и реши спора, вкл. и по иска за издръжка,
доколкото в случаите на обективно съединяване на иска за издръжка с искове за
родителски права при наличие на международен елемент, какъвто е настоящият
случай, подведомствеността на иска за издръжка следва тази на иска за родителски
права поради връзката между делата и обуславя характер на решението по въпросите
на родителската отговорност спрямо издръжката на детето.
Поради това прекратителното определение на районната инстанция ще следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Ще следва да се потвърди и съдебният акт, с който в полза на ответницата са
присъдени разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Същата е
направила своевременно искане за присъждане на разноски, налице са данни, че са
заплатени. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва
делото съдът се произнася по искането за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК
ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В случая с
определението, с което е прието, че българският съд не е компетентен да се разгледат
споровете за родителски права слага край на правния спор и съобразно чл. 79, ал. 4
ГПК ответницата има право на разноски. Напълно неоснователно е възражението на
жалбоподателя за това, че първо следвало да се изчака развитието по жалбата срещу
прекратителното определение на съда. Съгласно чл. 248, ал. 2 ГПК в срока за
обжалване страната може да направи искане за допълване на съдения акт в частта за
разноските, в противен случай би се преклудирала възможността да стори това по-
късно.
Ето защо ще следва да се потвърди и съдебният акт, с който ищецът е осъден да
заплати разноски на ответницата в размер на 600 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното по-горе, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 673/14.09.2022г., постановено по гр.д. №
744/2022 г. по описа на Районен съд - Петрич.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 781/26.10.2022 г., постановено по гр.д. №
744/2022 г. по описа на Районен съд - Петрич,
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4