РЕШЕНИЕ
№ 8634
гр. С, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110127132 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Т.С.“ ЕАД,
искова молба насочена против Ф. М., с която са предявени обективно кумулативно
съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите както следва: 1390.28лв. – доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г. до обект с
абонатен № **********/236794, представляващ ап. 10, находящ се в /адрес/, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
сумата, 141.25лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 26.04.2022г., 25.79лв. –
стойността на услуга дялово разпределение за периода м.10.2019г. – м.04.2021г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на сумата и 4.18лв. – мораторна лихва за периода 01.12.2019г. – 26.04.2022г.
С протоколно определение от 10.03.2023г., съдът е приел за разглеждане
формулираното от процесуалния представител на ответника възражение за прихващане
на претенцията на ищеца за топлинна енергия с вземане на ответника в размер на
657.25лв. – индивидуализирано в справка на л. 49 по делото.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответникът, като собственик на процесния
апартамент, има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че
съгласно действащите през исковия период общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от изтичане на периода,
за който се отнасят. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се,
че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана
акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери. Сочи,
1
че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от “Т.“ ООД, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 138б ЗЕ.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който исковите претенции се
оспорват по основание и размер. Твърди се, че от страна на ответника не е сключван
договор с ищцовото дружество, оспорва се стойността на доставената топлинна
енергия и остойностяването й, като се твърди че ответникът не е канен да заплати
претендираните суми. В случай, че исковете бъдат доказани по основание и размер се
формулира възражение за прихващане с надвнесена сума в размер на 657.25лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и дялово разпределение за недвижим имот, представляващ ап. 10, находящ се в
гр. С, /адрес/, за който е отреден абонатен № 236794.
От приложеното на л. 10 копие на Нотариален акт за продажба на недвижим
2
имот № 80, том II, рег. № 3410, дело № 127/2013г., се установява, че през исковия
период ответникът Ф. М. е била носител на правото на собственост върху процесното
жилище.
Неоснователно е възражението, че задължен да плати сумите е П.Н.В., който
видно от нотариалния акт при прехвърлянето на собствеността си е запазил вещно
право на ползване, доколкото видно от изготвената справка от НБД „Население“ /л.54/
същият е починал през 2014г., тоест през исковия период качеството потребител на
топлинна енергия е притежавала единствено ответникът Ф. М..
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че за процесния период абонатната
станция е топлозахранвала вход „А“, като общият топломер е отчитан по електронен
път в началото на всеки месец. Експертът е посочил, че от отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи за сметка на топлопреносното дружество. Видно
от заключението през исковия период не е осигурен достъп до имота, за което са
съставени два констативни протокола, поради което за двата отчетни периода има
служебно начислена ТЕ за БГВ на база един брой потребител на топла вода при
служебно определен разход от 140л. на денонощие. Вещото лице е посочило, че
изравнителните сметки, изготвени от „Т.“ ООД, са в съответствие с действащата
Наредба № 16-334, изменение от 01.06.2014г. и Наредба № Е – РД- 04-1/12.03.2020г.
От заключението на вещото лице по изготвената СТЕ се установява, че общият размер
на дължимите се суми за доплащане от изравнителните сметки е 1614.74лв., като
доколкото претенцията е заявена за сумата от 1390.28лв., следва извода, че искът е
изцяло основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
От приложеното на л. 16 по делото копие на Договор № 132/18.09.2002г., се
установява, че между процесната етажна собственост и фирма „Т.“ ООД, е сключен
договор за дялово разпределение, въз основа на взето решение на ЕС /протокол л. 18/.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че
стойността на доставената услуга дялово разпределение за исковия период е 25.79лв.,
като доколкото искът е заявен именно за тази сума претенцията се явява изцяло
основателна, тъй като ответникът не доказа същата да е заплатена.
Съдът намира за неоснователно въведеното възражение за прихващане на
претенцията на ищеца за доставена топлинна енергия с вземане на ответника в размер
3
на 657.25лв., индивидуализирано в справката на л. 49 по делото. Въпросът дали
ответникът има вземане от ищеца в размер на 657.25лв. беше предмет на допуснатата
по делото допълнителна задача към съдебно-счетоводната експертиза, като вещото
лице и в заключението и в проведеното на 12.05.2023г., открито заседание посочи, че
сумата от 657.25лв. е прихваната за заплащане на прогнозни фактури за същия период,
за който се отнася изравнителната сметка, като ответникът нито има да получава
такава сума, нито е заплатил на ищеца сума в такъв размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена, но незаплатена
топлинна енергия се явява основателна, поради следните съображения:
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия
приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. С оглед изложеното следва извода, че ответникът е в
забава за заплащането на дължимите се суми за топлинна енергия за исковия период.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ дължимата се лихва за
забава върху претенцията за доставена, но незаплатена топлинна енергия за исковия
период е 141.26лв., като доколкото акцесорната претенция е заявена за сума в по-малък
размер, а именно 141.25лв., същата се явява изцяло основателна.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение за сумата от 4.18лв. се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлена част на заявените
претенции следва да бъдат разпределени и разноските по делото.
Предявени са искови претенции в общ размер 1561.50лв., уважената част е в
размер на 1557.32лв., респективно отхвърлената част е в размер на 4.18лв., при каквото
съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в размер на 1000.00лв., от които
200.00лв., държавна такса, 700.00лв. – депозит за вещи лица по двете експертизи и
100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 997.32лв.
На ответника следва да се признаят разноски в размер на 900.00лв., от които
800.00лв. – адвокатско възнаграждение и 100.00лв. – депозит за вещо лице.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски
с оглед отхвърлената част на исковете в размер на 2.41лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. М., с постоянен адрес: Г, /АДРЕС/, да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, /АДРЕС/, на основание
4
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва:
1390.28лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019г. –
30.04.2021г. до обект с абонатен № **********/236794, представляващ ап. 10,
находящ се в /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба-
25.05.2022г., до окончателно изплащане на сумата, 141.25лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2020г. – 26.04.2022г. и 25.79лв. – стойността на услуга дялово
разпределение за периода м.10.2019г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба- 25.05.2022г. до окончателно изплащане на сумата,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4.18лв.
– мораторна лихва за периода 01.12.2019г. – 26.04.2022г., върху дяловото
разпределение, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ф. М., с постоянен адрес: Г, /АДРЕС/, на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал. 8 ГПК, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 997.32лв. –
разноски с оглед уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на Ф. М., с постоянен адрес: Г, /АДРЕС/, сумата от 2.41лв. – разноски с
оглед отхвърлената част на исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Т.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5