Р
Е Ш Е Н И Е
№...................
гр. София, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Емилия Вукадинова,
разгледа докладваното от младши съдия
Углярова въззивно гражданско
дело № 12436 по описа за 2019 г. по
описа на СГС,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 15964 от 05.07.2019 г. по описа на СРС, ГО, 81 състав, постановено по гр. д. № 31199/2017 г. ответникът Г. Ф., БУЛСТАТ *******,
с адрес *** е осъден да заплати на М.Ц.С., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ сумата от
5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от ПТП, настъпило на 14.10.2016
г., ведно със законната лихва от 10.04.2017
г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до пълния
педявен размер от 10 000 лв., претендиран
частично от 20 000 лева.
С решението са
присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивницата
– ищца М.Ц.С. обжалва решението в частта за отхвърляне на иска за разликата над
сумата от 5 000 лева до пълния
предявен размер от 10 000 лв., с оплаквания за неправилност и необоснованост. Твърди, че
присъденият размер на обезщетение е занижен, с оглед установените по делото чрез заключението на
приетата СМЕ и събраните гласни доказателства, травматични
увреждания. Сочи, че
травмата е реализирала
медикобиологичния признак – постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като
първите два месеца след ПТП изпитваните болки и неразположение са били с
особено висок интензитет, налагали са щадящ постелен режим, смущавали са съня
й, затруднявали са осъществяването на обикновени битови потребности, за
задоволяване на които се е налагала необходимостта от чужда помощ. С
оглед така заявените доводи, моли съда да отмени решението в обжалваната част и
да постанови друго, с което да уважи предявения иск до пълния предявен размер,
с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Г.Ф.,
в депозирания от нея отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, оспорва въззивната
жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, респ. да
потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение.
Претендира разноски във въззивното производство, за които представя списък по
реда на чл.80 ГПК. Релевира възражение
за прекомерност относно претендираното от въззивника – ищец адвокатско
възнаграждение.
Решението в останалата
част е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в атакуваната част, поради
което съдът следва да разгледа доводите във връзка с неговата правилност.
Съгласно разпоредбата
на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, Гаранционният фонд изплаща обезщетения на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС за претърпени имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на
територията на Република България от моторно превозно средство, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно
превозно средство/.
В
случая горният фактически състав е безспорно установен, с оглед влязлото в сила
решение в частта за уважане на иска, а именно - причинено на 14.10.2016 г. на ищцата
травматично увреждане от неидентифицирано МПС, при което движещият се по лявата лента на дясното платно на ул.
“Каменоделска“ в гр.София с посока от ул.“Малашевска“ към ул.“202- ра“, лек автомобил марка „ Фиат Пунто“ с рег.№ *******,
реализира ПТП с излизащ от бензиностанция „ЕКО“ неизвестен автомобил, който не
спира и напуска мястото на произшествието.
От
заключението на изготвената по делото съдебна автотехническа експертиза,
неоспорена от страните в производството и която съдът кредитира като
компетентно изготвена, се установява, че механизмът на ПТП е страничен
ексцентричен приплъзващ удар с предна лява част на лек автомобил марка „ Фиат Пунто“ с рег.№ ******* в задна (или средна)
лява част на неизвестен автомобил. Посочено е, че причините за инцидента са от
субективен характер – неправилна преценка от страна на водача на неизвестния
атомобил на възможността да извърши безопасна маневра „завиване на ляво“ при
излизане от крайпътен обект при наличието на автомобил, приближаващ обекта.
Прието е, че при наличието на нормална (отлична) видимост към крайпътния обект,
ищцата е могла да възприеме своевременно излизащия на пътното платно от дясната
й страна неизвестен лек автомобил. Ударът в предната лява страна на л.а.
„ Фиат Пунто“ с рег.№ ******* е осъществен поради
пресичане под ъгъл по- малък или равен на 90 градуса спрямо посоката му на
движение направо от извършващия неподсигурена маневра „завиване на ляво“
неизвестен автомобил.
От заключението на
приетата по делото в първоинстанционното
производство СМЕ се установява, че на процесната дата и в резултат на претърпяното ПТП
ищцата е получила мозъчно сътресение и
контузия на теменната област, като травмата се е усложнила от хранично
посттравматично главоболие. Прието е, че мозъчното сътресение без загуба на
съзнанието, контузията на теменната област и настъпилото в пряка причинна
връзка хронично посттравматично главоболие са причинили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. В експертното заключение е посочено също така,
че пострадалата ищца е получила болки със значителен интензитет и хроничен
характер. Относно вписаната диагноза Цервикоартроза, Остеохондроза и Лордоза се
сочи, че същите представляват болестни увреждания в областта на шийния отдел на
гръбначния стълб, като е възможно такива изменения да се развият и след травма
в тази област, но в случая липсва поставена диагноза за травна на шията, която
да позволи шийните изменения да се приемат като резултат от процесното ПТП.
Настоящият съдебен
състав изцяло кредитира по реда на чл. 202 от ГПК и двете заключения по
допуснатите пред Софийски районен съд експертизи – съдебно-медицинска и
автотехническа. Същите са изготвени от експерти, притежаващи необходимите
професионални знания и квалификация, като са съобразени и с целия
доказателствен материал по делото.
Въззивният съд изцяло кредитира и събраните в
първоинстанционното производство показания на свидетеля Л.Р.Т.като дотоверни,
логически издържани и добросъвестно депозирани. Същата е била пряк свидетел на
ежедневието на ищцата и може най-точно да посочи какво е преживяла същата в
следствие на процесното ПТП и как то е повлияло на живота й. Заявеното от нея е
логично, последователно и непротиворечиво.
С оглед приетите
факти по делото, въззивният съд намира от правна страна следното:
С оглед правилото
на чл. 154, ал. 1 от ГПК, за да бъде уважена исковата претенция на ищцата по
чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, същата следва да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти: 1/ предпоставките по чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД – че има вземания за непозволено увреждане срещу водач на МПС,
фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в
причинна връзка от което са произлезли твърдените неимуществени вреди, както и
какъв е техният размер и 2/ обстоятелството, че неимуществените вреди са причинени
на територията на Република България от моторно превозно средство, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно
превозно средство). Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
От съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства и изложените доводи във
въззивната жалба, настоящият състав намира, че спорът във въззивното
производство се концентрира върху въпроса относно размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди. Наличието елементите от фактическия състав
на разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ се установява непротиворечиво от
събраните по делото доказателства. Въз основа на същите категорично се доказва,
че ищцата е пострадала при ПТП на 14.10.2016 г. в гр. София при страничен
ексцентричен приплъзващ удар с предна лява част на лек автомобил марка „ Фиат
Пунто“ с рег.№ ******* в задна (или средна) лява част на неизвестен автомобил,
напуснал местопроизшествието. По безспорен начин
от заключението на съдебно-медицинската експертиза, неоспорена от ответника, са
установени и причинените на ищцата телесни увреждания, както и
продължителността на времето, в което същата е изпитвала болки и техният
интензитет. Доказано при условие на пълно и
главно доказване въз основа на показанията на свидетеля Л.Т.и обстоятелството,
че процесният инцидент е имал отражение и върху нормалния начин на живот и
ежедневие на ищцата. По делото е доказано и че е налице предвидената в чл. 558,
ал. 5 от КЗ предпоставка за предявяване на исковата претенция пред съда, а
именно от Гаранционния Фонд, видно от писмо с изх. № 24-01-54/10.04.2017 г., е
отказано заплащането на обезщетение.
По отношение на
размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
настоящият състав приема следното:
Въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически
затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения
да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС).
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания и пр. Изброяването не е изчерпателно, поради
което в решение № 40 от 18.03.2016 г. по т. д. № 188/2015 г. на ВКС, I т. о. и
в решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, II т. о., е прието,
че справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД предполага намиране от
страна на съда на точния паричен еквивалент на болките и страданията,
емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на пострадалото
лице. Като от значение за определяне на размера на дължимото обезщетение следва
да се съобрази и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането,
обосноваваща общественооправданата мярка за справедливост.
Настоящият съдебен
състав намира, че в случая при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди от първоинстанционния съд са взети предвид всички релевантни обстоятелства - характера,
вида и тежестта на претърпените от ищцата телесни увреждания от
пътно-транспортното произшествие – мозъчното сътресение без загуба на
съзнанието, контузията на теменната област и настъпилото в пряка причинна
връзка посттравматично главоболие са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, вида на проведеното лечение- консервативна
медикаментозна терапия, продължителността на претърпените от ищцата във връзка
с травмите болки и страдания и тяхната интензивност, продължителността на
възстановителния период, начинът на причиняване на телесните увреждания и
обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното
събитие, намерили отражение и в нивата на застрахователните лимити.
Доводите в жалбата, че
при определяне на обезщетение не са взети предвид причинените травматични
увреждания, са необосновани.
Поради съвпадането на
изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния такъв по отношение на
предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а решението на СРС в обжалваната част –потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
При този изход на спора
въззиваемото дружество
има право на разноски, като от процесуалния му представител е релевирано искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в отговора на въззивната жалба.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от
2017 г.), вр. с чл. 273 от ГПК, настоящият състав намира, че съдът е
компетентен да определи размера на юрисконсултското възнаграждение
съобразявайки вида и количеството извършена работа (по аргумент от чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ), като не е обвързан с претенцията на
юридическото лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да
не надвишава максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ. Предвид това и съобразявайки фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира, че размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определен в
размер на 100 лева.
С оглед цената на иска и
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт подлежи на
касационно обжалване.
По горните съображения,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15964 от 05.07.2019 г.
по описа на СРС, ГО, 81 състав, постановено по гр. д. № 31199/2017 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА М.Ц.С., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Г.Ф., БУЛСТАТ *********,
с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 100 лева, представляваща
разноски за процесуално представителство във въззивното производство.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.