М О Т И В И
към присъда по НОХД № 1 690 по описа на Районен съд град Монтана
за 2016 година, трети наказателен състав.
Подсъдимият Б.Ц.Б.
е обвинен от Районна прокуратура град
Монтана в това, че за периода от 01.05.2016г. до 10.05.2016г. в град Монтана в
условията на опасен рецидив и чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот, отнел от владението на П.К.Р. от негов недвижим имот – вила в
землището на град Монтана, местност „Парта” движими вещи: 1 брой електрически
котлон с една плоча, 1 брой рулетка 5 - метрова, черна на цвят, 1 брой стенен
часовник обикновен, сив на цвят, 1 брой фенерче, розово на цвят, 1 брой
картина, 1 брой нож, ръчна изработка с дръжка, като копито на сърна и гравюра
по острието и 1 брой медна пръскачка 15-литрова, всичко на обща стойност 201,00
лева, без съгласието на собственика, с намерение, противозаконно да ги присвои
– престъпление по
чл.196 ал.1 т.2 във връзка с чл.195 ал.1 т.3 във връзка с чл.194 ал.1 и във връзка
с чл.29 ал.1 б.”а” от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното
обвинение и взема становище, че то е доказано по несъмнен начин, за което и
следва да се наложи съответното наказание на подсъдимият при спазване на
изискванията на закона.
Подсъдимият Б.Ц.Б.
се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Служебният му
защитник моли съда да наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства.
Производството се разви при условията
и реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК /чл.371 т.2 от НПК/ - съкратено съдебно
следствие, предшествано от предварително изслушване на страните.
Доказателствата по делото са
писмени. На основание чл.373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът прие,
прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице изпълнило съдебно – оценителната експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Б.Ц.Б. xxx и
постоянният му адрес е в гр.Монтана, ул.”Цар Борис III” № 74А. Към настоящият
момент е в затвора Враца по изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
Осъждан е многократно за извършени престъпления от общ характер – арг.справка
за съдимост рег.№ 1302 от 15.11.2016г, л.24-57 от делото.
Свидетелят П.К.Р. стопанисва вилно
място със съответни постройки в местността „Парта” в землището на град Монтана,
в близост до „Веренишка бензиностанция” със стара номерация 151. Вилата е на
два етажа, с отделни постройки за гараж и лятна кухня, долепени до жилищната
сграда. Също така до лятната кухня има изградена стаичка за работилница. На
10.05.2016г. свидетелят Р. отишъл на вилата и заварил лятната кухня и
работилницата със счупени стъкла и демонтирани метални решетки. В лятната кухня
вещите били разхвърляни в безпорядък. От помещението липсвали електрически
котлон с една плоча, измерителна рулетка - 5 метра, един стенен часовник,
картина с нарисувана камила, едно розово фенерче, нож, ръчна изработка с
дръжка, като копито на сърна и гравюри по острието. Прозорецът на работилницата
също бил счупен с извадена каса, като стъклата и касата били захвърлени на
двора. Отвътре липсвала медна пръскачка.
След извършени
оперативно-издирвателни мероприятия, от страна на РУ на МВР - Монтана бил
установен извършител, в лицето на подсъдимия Б., който проникнал в помещенията
на 09/10.05.2016г., счупвайки стъклата на прозорците и демонтирайки част от
дограмите и отнел вещите, описани от свидетеля Р.. Видно, от приложената
покупко - изплащателна сметка № *********, на 10.05.2016г. Б. е предал на пункт
за изкупуване на отпадъчни метали, собственост на „Трон” ЕООД гр.Монтана
2,500кг. мед, като видно от показанията на свидетеля С.Б.И. - собственик на
пункта, става въпрос за медна гръбна пръскачка, която подсъдимият Б.Б. донесъл
смачкана и деформирана, като за нея му била заплатена сумата от 15,00 лева.
С протокол от 11.05.2016г. подсъдимият
Б. предал доброволно на органите на РУ на МВР - Монтана електрически котлон
с една плоча, измервателна
рулетка с дължина - 5м, стенен часовник, картина с нарисувана камила и розово
фенерче, като се подписал под изявлението си „Вещите ги откраднах от вила във
вилната зона на Монтана, отляво на бензиностанция „Петрол”. Отнетите вещи, с
изключение на ръчно - изработеният нож и медната пръскачка били възстановени на
техния собственик, срещу разписка от 20.05.2016г.
На досъдебното производство е назначена
и изпълнена съдебно – оценителна експертиза, която е изпълнена от вещо лице И.А.П.,
от заключението, на която се установява, че стойността на отнетото, към момента
на извършване на деянието, видно от заключението на съдебно-оценителната
експертиза е възлизала на 201,00 лева, като невъзстановени останали вещи, на
обща стойност-155,00 лева.
Съдът изцяло въприема експертното заключение, като
обективно и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по
делото.
По доказателствата:
Изложената по-горе
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
доказателства в хода на досъдебното производство, а именно: свидетелските
показания на П.К.Р., С.Б.И. и М. В. К., както и заключението на вещо лице И.П.,
както и писмените доказателства приети по реда на чл. 283 от НПК. В тази насока
са и самопризнанията дадени от подсъдимия Б.Б..
При условията на чл.373 ал.4 от НПК
съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направеното самопризнание на подсъдимият и доказателствата от
досъдебното производство, които го подкрепят.
При тази система от преки доказателства съдът приема
горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от
която могат да се обосноват съответните правни изводи:
Подсъдимият Б.Ц.Б. е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянието е пълнолетен
и е бил в състояние на вменяемост. Разбирал е свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководят постъпките си. Бил е в ясно съзнание,
адекватен и подреден.
От обективна страна според
становището на съда, действията на подсъдимият са съставомерни за
осъщественото от него изпълнително деяние на престъплението по чл.196 ал.1 т.2
във връзка с чл.195 ал.1 т.3 във връзка с чл.194 ал.1 от НК във връзка с чл.29
ал.1 б.”а” от НК. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че подсъдимият
е извършил противоправно деяние, като е отнел чужди движими вещи, без знанието
и съгласието на собственика, като това деяние е извършил в условията на опасен
рецидив.
Подсъдимият Б.Ц.Б. е осъждан по 17 влезли
в сила съдебни акта. Последните от осъжданията обуславящи наличието на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, буква „а” от НК са: по НОХД № 30291/ 2011г.
на PC - Монтана в сила от 16.01.2012г. с наложено наказание лишаване от свобода
за срок от две години при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. Наказанието е изтърпяно на 05.06.2013г.
По НОХД № 30249/2014г. на PC -
Монтана в сила от 16.12.2014г. с наложено наказание лишаване от свобода за срок
от две години при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип.
Следва да се отбележи, че с определение по ЧНД № 65/2016г. на ОС –
Враца, подсъдимият Б. е бил условно предсрочно освободен по посочената присъда
с остатък от наказанието 3 /три/ месеца и 8 /осем/ дни, с изпитателен срок от
шест месеца.
От субективна страна подсъдимият е
осъществил всяко едно от престъпленията при пряк умисъл като форма на вината.
Тази форма изхожда от установените факти по делото. Съзнавал е обществено
опасните последици и е търсел настъпването на техния резултат. Подсъдимият е
бил съгласен с общественоопасният характер на поведението си и е целял
настъпването на тези общественоопасни последици. Налице е проявление на
съставомерни признаци за осъществените от него деяния от субективна страна.
При
така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства,
подкрепени от събраните доказателства, както и на основание чл.303 ал.2 от НПК
съдът намира, че обвинението чл. 196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1, т.3 вр. с
чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, буква „а” от НК спрямо подсъдимият Б.Ц.Б. е доказано по
несъмнен начин, поради което съдът го призна за ВИНОВЕН за това, че за че за
периода от 01.05.2016г. до 10.05.2016г. в град Монтана в условията на опасен
рецидив и чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот,
отнел от владението на П.К.Р. от негов недвижим имот – вила в землището на град
Монтана, местност „Парта” движими вещи: 1 брой електрически котлон с една
плоча, 1 брой рулетка 5 - метрова, черна на цвят, 1 брой стенен часовник
обикновен, сив на цвят, 1 брой фенерче, розово на цвят, 1 брой картина, 1 брой
нож, ръчна изработка с дръжка, като копито на сърна и гравюра по острието и 1
брой медна пръскачка 15-литрова, всичко на обща стойност 201,00 лева, без
съгласието на собственика, с намерение, противозаконно да ги присвои.
Причина за извършване на престъплението
са неправилно отношение към чуждата собственост, стремеж за облагодетелстване
по лесен начин.
При определяне на конкретния размер
на наказанието съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства – ниска
стойност на отнетото /201лв, което е под размера на МРЗ за страната/, както и
лошото материално състояние водещо го към тези противоправни деяния. Като
отегчаващо вината обстоятелство съдът взе предвид обстоятелството, че деянието
предмет на настоящето дело е престъпление с висока степен на обществена
опасност. На следващо място, не случайно законодателят отчитайки характера и
степента на обществената опасност на деянието по чл.196 от НК е предвидил праг,
който да служи като ориентир – минимум три години лишаване от свобода.
При така изложените обстоятелства
съдът му определи наказание за извършеното престъпление по чл.196 от НК три
години лишаване от свобода. Съдът съобрази и разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК,
която визира, че при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс
/какъвто е настоящият случай/ съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. Съобразявайки горното и
намалявайки наказанието с една трета /една година/, съдът осъди подсъдимият да
изтърпи наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
По отношение на този подсъдим са
налице законни пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК – същият е с
положителна съдимост. Нещо повече, той е изтърпявал наказание лишаване от
свобода ефективно.
Предвид на това съдът постанови
наложеното му наказание да се изтърпи ефективно като на основание чл.61 т.2 от
Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя “строг”
режим осъдения се настани в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗИНЗП
визира, че „в затворнически общежития от открит тип се настаняват осъдените за
първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления и
осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост”. В конкретният случай
деянието, за което е осъден подсъдимият не е от този тип. Съгласно разпоредбата на чл.60 ал.1 от ЗИНЗП
„Рецидивистите и осъдените, с изключение на тези по чл.59, ал. 1, се настаняват
в затвори и затворнически общежития от закрит тип”. Предвид на гореизложеното
съдът счете, че в конкретният случай намира приложение разпоредбата на чл.61
т.2 от ЗИНЗС, която визира, че „Първоначалният режим за изтърпяване на
наказанието се определя от съда - строг режим - на осъдените, които се настаняват
в затвор или в затворнически общежития от закрит тип.
С така наложеното по вид и размер наказание съдът,
счита, че по отношение на подсъдимия ще може да се постигне целите и задачите
на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително,
предупредително и възпитателно по отношение на тези подсъдими и по отношение на
останалите граждани.
Съдът постанови на основание чл.70 ал.7 от НК
подсъдимият Б.Ц.Б. да изтърпи отделно от наложеното му общо най-тежко наказание
по настоящето дело – две години лишаване от свобода, неизтърпяната част от 3
месеца и 8 дни визирана в определение постановено по ЧНД № 65/ 2016г. по описа
на Окръжен съд – Враца, влязло в законна сила на 16.02.2016г.
Съдът приспадна изтърпяната част от наказанието, ако
има такава.
Съдът счете, че в конкретният случай са налице
условията на чл.25 ал.1 във връзка с чл.23 ал.1 от НК и определи едно общо
наказание по настоящата присъда /НОХД 1690/ 2016г. на МРС/ и НОХД № 837/ 2016г.
по описа на РС - Монтана, влязла в законна сила на 12.07.2016г. Това са две
деяния, които са извършени преди да е имало влязла в законна сила присъда за
което и да е от тях. Първата присъда е влязла в законна сила на 12.07.2016г, а
деянието по настоящето дело е извършено в периода от 01.05.2016г. до
10.05.2016г.
Предвид горното съдът определи общо наказание до
размера на най-тежкото от тях, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.61 т.2 от Закон за изпълнение
на наказанията и задържането под стража първоначален “строг” режим за
изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода”.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.60 ал.1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража наказанието „лишаване от
свобода” да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът увеличи на основание чл.24 от НК определеното
общо най – тежко наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с още ДЕСЕТ МЕСЕЦА
или да изтърпи общо ДВЕ ГОДИНИ и ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се
изтърпи ефективно, при първоначален „строг” режим.
Съдът приспадна на основание чл.25 от НК изтърпяната
част от наказанията по присъдите участвали в групирането.
Предвид изхода на делото подсъдимият Б.Ц.Б. на
основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати направените по водене на делото
разноски в размер на 38.64лв. в полза на ОД на МВР-Монтана, а по сметка на
РС-Монтана сумата от 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
По горните мотиви, съдът се произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: