№ 151
гр. София, 25.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100604066 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК.
С определение от 03.09.2021г., СРС, НО, 101 състав по НЧД №
9246/2021г е отменено постановление на СРП от 10.03.2021г. по пр.пр. №
33277/18г. по описа на СРП, с което е прекратено на наказателното
производство по ДП № 2339/2018 по описа на 06 РУ -СДВР на основание чл.
243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1,т.1 от НПК.
Срещу определението на СРС, в установения от закона срок, е
постъпил протест от прокурор при СРП, с който се иска от въззивната
инстанция отмяна на съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен и
съответно потвърждаване на Постановлението от 10.03.2021г. В протеста се
оспорват изводите на първата инстанция, че постановлението, предмет на
производството по чл.243, ал.4 и сл. от НПК не отговаря на процесуалните
стандарти, поради което не е ясно как е формирано вътрешното убеждение на
прокурора за наличието на основание за прекратяване на наказателното
производство, а именно поради несъставомерност на деянието.
Прокурорът счита, че съдът се е произнесъл по жалба, в която не е
посочен конкретно акта, срещу който е подадена. Твърди се, също, че жалбата
е подадена от ненадлежен субект. Развива се теза, че процесуалният
представител на пострадалия няма самостоятелно право да обжалва
постановлението за прекратяване на наказателното производство, а
1
разгледаната жалба е подписана единствено от него, поради което не може да
се приеме, че пострадалата И. упражнява своите процесуални права.
Посочва се, че при постановяване на съдебния акт съдът е допуснал
процесуални нарушения като не е изложил собствен фактически извод
относно установените според него обстоятелства, което води до неяснота
какво приема за установено. Освен, че определението не съдържа
коментирания задължителен реквизит, съгласно закона, то в случая, предвид,
че постановлението е отменено, поради необоснованост, е било необходимо
съдът да посочи какви фактически изводи е направил въз основа на събрания
доказателствен материал.
Наличието на противоречие в доказателствените източници според
съда не е преодоляно, като са дадени указания за събиране на ново
доказателства, чрез провеждане на нови действия по разследването.
Прокурорът счита, обаче, че тези указания водят до невъзможност на
определението на съда да изпълни целите, предвидени в чл.243,ал.6, т.3 от
НПК.
Посочените от съда противоречия не касаят приетата от прокурора
фактическа обстановка, като се подчертава, че предмет на производството е
намиращите се в имота вещи, а не самият недвижим имот и в този смисъл на
доказване по делото подлежи установява на факта изнесъл ли е Д. тази
движими вещи от жилището и реализирал ли е с това престъпление.
Противоречията между С. и Л. не се отнасят до фактическите изводи
относими към предмета на разследване.
В определението, прокурорът посочва, че не е дадено указания
относно правилното прилагане на закона, което е следвало да бъде направено,
след като съдът е отменил постановлението като неправилно и същевременно
не е посочено къде е допусната грешка в правната преценка на
съставомерността на деянието.
По същество, прокурорът счита, че не е обоснова целта, поради която
съдът иска отстраняване на противоречията между заявеното от С. и Л.
относно познавали ли са се, знаел ли е Д. за фиктивните сделки на И. с
недвижимия имот и установяване на автомобила и шофьора му, в който са
били натоварени част от вещите. Основанието за прекратяване на
наказателното производство е приетата от прокурора несъставомерност на
2
деянието, а не недоказаност т.е. приетото, че събраните по делото
доказателства са достатъчни, за да бъде направен извод за несъставомерност,
като продължаване на разследването, поради тази причина е безпредметно.
Указанието за повторен разпит на Л., за това какво му е споделила И.
за Д. са незаконосъобразни, доколкото са налице първични доказателства
относно тези обстоятелства. Не са необходими и установяване на
обстоятелства дали декларацията и приемо-предавателния протокол, с данни
на С. и Д. отразяват действителни уговорки, тъй като освен, че същото
същите не биха променили изводите и относно липсата на състав на
престъпление по чл.194 от НК .
Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал.8
НПК законосъобразността на обжалваното определение на СРС, с което е
отменено Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното
производство и се запозна със събраните по делото доказателства, прие от
фактическа страна следното:
Досъдебно производство e образувано със съставяне на протокол за
действие по разследване на 04.09.2018г., съгласно чл.212,ал.2 от НПК и се
води за това че на 04.09.2018г. в гр. София, от апартамент, находящ се на ул.
**** са отнети чужди движими вещи - два климатика „Финлукс“, телевизор
„Сони“, телевизор „Самсунг“, абсорбатор „Финлукс“, котлон за вграждане и
фурна „Финлукс“, миялна машина „Аристон“, микровълнова фурна
„Финлукс“, спално легло, гардероб, две нощни шкафчета, две кресла от
владението на Ю. Любомирова И., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да бъдат присвоени – престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
В хода на разследването са извършени оглед на местопроизшществие,
разпити в качеството на свидетели са лицата: Ю. И., Д. Д., В. Л., Т.П., Я. С..
По делото са приобщени справки и решение във връзка с водени граждански
дела, както и други документи.
С Постановление на СРП от 10.03.2021г., е прекратено наказателното
производство основанията чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.
Прокурорът е приел, че не е налице осъществен състав на
престъпление по чл.194, ал.1 от НК по отношение на конкретизираните в
постановлението за прекратяване вещи, тъй като изнасянето на същите от Д.
не може да бъде квалифицирано като кражба. В случай, вещите не са отнети
3
от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да
се присвоят, то липса елемент от състава на престъплението, а именно
отнемането на владението водят до извод за несъставомерност на деянието.
Инкриминираните вещи са били във владение на Д. към периода 01.09.-
04.09.2018г., в какъвто смисъл са налице безспорни доказателствата по
делото.
Коментирани са данни за извършено престъпление по чл.206 от НК,
като отново е прието от обвинението, че не установява състав, тъй като не е
налице задължение Д. да върне вещите, които е владеел. Не се доказва, И. да е
поискала връщане на вещите. Подадената искова молба до съда и връчването
й на лицето не може да бъде прието за уведомяване му в посочения смисъл.
Следвало е да бъде връчена покана за връщане на вещите и при бездействие
от страна на Д. би реализирал деяние по чл.206 от НК.
Прокурорът е обсъдил и данните по делото, че от месец юли 2014г. Д. е
ограничил достъпа на И. до жилището, по повод на което е била заведена
преписка в СРП, с пр.пр. № 45110/2014г, приключила с отказ да се образува
досъдебно производство, поради което и повторна преценка на същите факти
би бил в нарушение на принципа „ non bis in idem“.
Счита се, че не е налице и престъпление по чл.323 от НК, тъй като Д.
не е предприел действия за промяна на фактическите положение с оглед
осъществяване на оспорвано от другиго право. Д. и И. съвместно са ползвали
вещите, до момента в които заедно са живели в имота. И. претендира право на
собственост върху вещите, но Д., които е продължил да ползва вещите след
2014г не променя фактическото положение. Обстоятелството, че същият е бил
изведен от имота и И. е била въведена в същия нямат пряко отношение към
вещите, тъй като изпълнителното основание има отношение към недвижимия
имот. Липсва и правен спор за собствеността на вещите, тъй като правната
претенция на И. по гр. дело № 24826/2018г. на СРС, ГО, 28 състав, е за
обезщетение за незаконно обогатяване, а не за връщане на вещите
Не е налице и престъпление по чл.209 от НК, тъй като не се
установява, тъй като Д. не е създавал невярна представа у И., още по-малко е
налице разпореждане с вещите от И..
Коментира се и престъпление по чл.216 от НК, тъй като дори и да е
налице похабяване на имота, то не се установява същото да е от естество,
4
което да нарушава субстанцията или структурата на вещта.
Изложеното е дало основание на прокурора да приема, че между Д. и
И. са налице неуредени граждански отношения, по които е взел отношение
съда по гражданските дела водени между страните.
Срещу атакуваното Постановление с изложените в него фактически и
правни изводи е постъпила жалба от процесуалния представител на
пострадалата.
С определение от 03.09.2021г. по НЧД № 9246/2021г. на СРС, НО,
101състав е отменено постановление, с което е прекратено наказателно
производство по ДП № 2339/2018г. по описа на 06 РУ -СДВР. За да отмени
постановлението СРС е приел, че същото е необосновано и
незаконосъобразно. След пресъздаване на съдържанието на постановлението
на СРП от фактическа и правна страна, съдът е посочил в определението си,
че не са обсъдени подробно и задълбочено събраните по делото
доказателства, тъй като единствено са посочени действията по разследването
но не са обсъдени в цялост.
В определението е посочено, че са изпълнени указанията,
обективирани в определение на СГС и са проведени разпити на свидетелите
В. Л. и Т.П., като обаче същите не са допринесли за изясняване на
обстоятелства, свързани с предмета на делото. Твърди се, че освен
противоречията между И. и Д. относно това дали Д. е знаел, че сделките с
апартамента са фиктивни и имало ли е уговорки между И. и С., възникват и
нови съществени противоречия, а именно между Л. и С. и Д. от друга страна.
Преразказан е разпита на Л., съгласно който се установява, че поради
проблеми на И. с водено срещу нея наказателно производство, е имало
фиктивна продажба на апартамента. Л. също съобщава, че знае от И., че Д. я е
излъгал.
Следва резюмиране на разпита на С., който съдът намира, че е в
противоречие с този на Л., тъй като според С. същият е закупил имота от П.
чрез пълномощника й Л., като не е имало уговорки за фиктивна сделка.
Твърденията на С., че е отдал жилището под наем на Д., който живеел с
неговата приятелка И., както и че впоследствие Д. е закупил жилището, също
са посочени от съда като несъответстващи на част от показанията, дадени от
Д..
5
Налице според съда е и вътрешно противоречие в показанията на Д.
относно инкриминираните вещи. Коментира се , че в последния си разпит,
същият отрича да е бил в течение на сключените от И. фиктивни сделки и
предварителни уговорки на същата с Л.. По отношение на вещите в имота в
този разпит Д. заявява, че ги е придобил с покупката на имота, за което е бил
съставен нарочен протокол. Тези показания съдът намира, че са в
противоречие с показанията на същия свидетел от 12.09.2018г., съгласно
които се твърди, че И. е споделила за сключените фиктивни сделки и го е
запознала със С., като е поискала от Д. да откупи жилището от него. В
последващ разпит от 23.08.2019г. Д. променя показанията си,като съобщава ,
че е познавал С. и лично той е взел решение да закупи жилището в кв.
Княжево.
Съдът намира дефицит в обсъждането на тези доказателства от
прокурора. Счита за недостатъчна констатацията, че в посочените части
прокурора не им се доверява, тъй като липсва анализ. Съдът критикува
необсъждането на приложените декларация и приемо-предавателен протокол
с данни за С. и Д., като не в постановлението , предмет на проверка, не е
коментирано дали същите отразяват действително уговореното между тях
или са съставени за целите на делото, както и дали С. дава верни показания.
Като пропуск на разследването е посочено , че не е изследван въпроса имали
извършени разпоредителни действия с инкриминираните вещи.;
Липсата на задълбочен анализ в постановлението, според съда е липса
на мотивите и води до самостоятелно основание за отмяна ,тъй като право
невъзможно съдът да ревизира волята на прокурора.
Отделно от посочено, е прието, че е налице непълнота на
доказателствата. Указано е провеждане на допълнителни разпити на Л., в
който да се изясни какво точно му е споделила И. относно Д., свързано със
закупуването на жилището. След което да се прецени необходимостта от
провеждане на очни ставки между С. и Д..
Определението на СРС е протестирано от прокурар при СГП.
След като обсъди фактическата страна на правния спор, настоящият
съдебен състав достигна до следните правни изводи:
6
Протестът по отношение на определението с искане за отмяна му и
потвърждаване на постановлението за прекратяване е процесуално допустим,
депозиран от процесуално легитимиран страна и в рамките на установения от
закона срок.
Касателно твърдяното в протеста, че е налице произнасянето на СРС
по негоден да произведе сезираща функция акт, въззивната инстанция намира
следното: безспорно разпоредбата чл.243, ал. 7 от НПК очертава лица, които
имат право на жалба срещу определението произнесено от
първоинстанционния съд и в тази разпоредба не е посочен изрично
повереника на пострадалото лице. Следва да се вземе предвид особения
статут на пострадалото лице, което в досъдебното производство се явява
квази страна, която макар да не упражнява своите процесуални права в пълен
обем , има права регламентирани в чл.75 от НПК, измежду които и да има и
повереник. Пострадалата И. в хода на досъдебното производство е
упълномощила адв. Я. за свои повереник, / приложено пълномощно л.12 том
1 от ДП/. Именно с оглед представеното пълномощно адв. Я. е депозирал
жалба срещу постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното
производство. Обстоятелството, че жалбата не е подадена лично от
пострадалата или че в същата не е посочено, че пострадалата я подава чрез
своя повереник, не я прави процесуално недопустима. В жалбата конкретно е
записано, че е подадена от поверника на пострадалата И. срещу
постановление за прекратяване на наказателното производство. В случая,
чрез същата се упражнява право на защита, съдържанието, на която е
проверка правилността и законосъобразността на прокурорски акт.
Пострадалата безспорно има правен интерес да бъде контролиран този акт по
предвидения процесуален ред, като именно в съответствие с този интерес
действа повереника й. Ето защо той не реализира права като самостоятелна
страна, а като процесуален представител на доверителя си, поради което
правилно е прието от съда, че следва да се произнесе е по депозираната от
него жалба. Съвсем неоснователно е възражението в протеста, че не е ясно
жалбата срещу което прокурорско постановление е насочена. По делото са
налице две постановления за прекратяване на наказателното производство.
Като първото по време е било предмет на разглеждане по реда на чл.243 от
НПК от две съдебни инстанции. Преграждане на пътя на защита на
пострадалата от съда, само поради обстоятелството, че в жалбата е
7
допусната техническа грешка при посочване датата на създаване на
атакуваното постановление, би било незаконосъобразно. При проява на такъв
формален подход, следва да се укаже на страната конкретизиране на акта с
неговите реквизити, което безспорно би довело, след корекция отново да
произнасяне по същество. По гореизложените съображения доводите,
изложени в протеста относно произнасяне на съда по недопустима жалба, са
неоснователни.
Разгледан по същество, протестът е основателен, по следните
съображения:
Както е посочено и в предходното определение на СГС разпоредбата
на чл.243 от НПК определя правомощието на прокурора да прекрати
наказателното производство при изрично определени от закона предпоставки.
По тази причина и предвид изискването на чл. 199, ал.2 НПК,
постановлението за прекратяване на наказателното производство трябва да
съдържа обоснован анализ на събраните в хода на разследването
доказателства, както и подвеждането им под хипотезата на конкретна правна
норма.
Обратно на становище, обективирано в определението на СРС, че
постановление от 10.05.2021г. за прекратяване на наказателното
производството е необосновано и незаконосъобразно, настоящият съдебен
състав намира, че същото съответства на посочените по- горе законови
изисквания. След връщане на делото на СРП, съгласно Определение по внчд
№ 309/2019г. на СГС, са положени усилия от разследващите органите за
изясняване на обстоятелства от значение за предмета на доказване чрез
проведени разпити в качеството на свидетели на В. Л., Т.П. и допълнителен
разпит на Д., с което по същество са изпълнени дадените от съда указания.
След получаване на делото от прокурора е изготвено атакуваното
постановление, предмет на разглеждане в настоящото производство, с което
воденото наказателното производство за извършено престъпление по чл.194,
ал.1 от НК е прекратено на основание чл.243, ал.1 т.1 вр. чл.24, ал.1 т.1 от
НПК. Изложената от прокурора фактическа обстановка е коректна и
съответна на събраните доказателства.
8
Безспорно по делото се установява, че на 05.12.2011г. И. закупила
недвижим имот, апартамент, с адрес гр. София, ул. ****. Жилището
непосредствено след придобиването му, на 22.12.2011г от И. било продадено
от нея на Т.П.. На същата датата бил сключен и договор между двете лица,
че действителната воля на страните е да не настъпят правни последици от
покупко-продажбата на недвижимия имот.
На 29.11.2012г. Т.П., чрез пълномощника си В. Л. продала имота на Я.
С..
В неустановен момент през 2012г.-2013г, И. подновила връзката си
със Д. Д., който заедно с нея заживял в апартамента .
На 30.04.2014г. Я. С. продал жилището на Д..
През юни 2014г. Д. и И. се разделили и Д. установил самостоятелно
владение върху имота.
И. предявила претенция към Д. във връзка с възстановяване на
владението на жилището.
С решение от 12.04.2017г. по гр.д. № 13610/2014г. на СГС, I ГО, 13
състав, съдът прогласил нищожността на договора за покупко-продажба на
жилище от 22.12.2011г., сключен между И. и П., като със същото решение
признал за установено по отношение на Д., че И. е собственик на недвижимия
имот и го осъдил да й предаде владението. Решението било потвърдено от
САС, ГО, 10 състав с решение № 1802 от 12.07.2018г. по в.гр. дело №
5539/2017г.
На основание чл.404,ал.1 от ГПК на 02.08.2018г, въз основа на
решението бил издаден изпълнителен лист в полза на И., като било
образувано и изпълнително дело при ЧСИ Г.Д..
На 01.09.2018г. пострадалата И. и сестра й С. И. видели Д. да изнася от
сградата, в която се намира жилището различни вещи. На 03.09.2018г. И.
заедно със В. Л. отново наблюдавали изнасяне на вещи от Д..
На 04.09.2018г. бил извършен въвод във владение на И. в имота, при
което пострадалата установила, липсата на следните увреди: два климатика
„Финлукс“, телевизор „Сони“, телевизор „Самсунг“, абсорбатор „Финлукс“,
котлон за вграждане и фурна „Финлукс“, миялна машина „Аристон“,
микровълнова фурна „Финлукс“, спално легло, гардероб, две нощни
9
шкафчета, две кресла
Междувременно на 04.07.2017г. И. предявила претенция пред СГС
касаеща движимите вещи, находящи се в жилището и инкриминирани по
настоящото дело, за което било образувано гр.дело 5535/2017г. на СГС. С
определение от 13.03.2018г. производството е прекратено пред СГС и делото
е изпратено по компетентност на СРС. Постановено е решение по
образуваното гр.дело № 24826/2018г. на СРС, ГО, 28 състав с предмет иск с
правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, като е Д. е осъден да заплати на И. сумата в
размер на 12 260 лв, представляваща обезщетение левовата равностойност на
нейни движими вещи ,както и самата от 7977,06лв обезщетение за лишаване
от правото й на ползване на вещите в периода от 18.07.2014г. до 03.05.2017г.
Към инкриминирания период 01.-04.09.2018г. делото не било приключило.
Изложените факти, прокурорът е посочил въз основа на какви
доказателства е установил, като е коментирал събрания по делото
доказателствен материал в обем, позволяващ формирането на вътрешното му
убеждение относно достоверността им.
Предвид споделянето от настоящия въззивен състав на възприетите от
прокурора факти и съответствието им със събраните доказателства относими
към предмет на делото, са налице основания за прекратяване на
наказателното производство. По делото не са събрани доказателства, от
които да може да бъде формиран извод, че е осъществен състав по отношение
на инкриминираните вещи на престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Макар и да
е изяснено безспорно , че Д. е изнесъл вещите от жилището, то не се
установява, същият да е отнел владението им от И. или друго лице, както и
извършване на присвоителни действия от него страна спрямо вещите.
Прокурорът е посочил, че събраната доказателствена маса е достатъчна и
позволява да бъде направен еднозначен извод за липсата на състав на
престъпление по чл.194 от НК.
Настоящият съдебен състав намира, че формираните правни изводи от
прокурора въз основа на събраните по делото доказателства са правилни. В
хода на разследването е установено, че инкриминираните вещи са били
закупени от пострадалата И., и съответно са се намирали в недвижим имот,
предмет на фиктивна сделка през 2011г между пострадалата и свидетелката
П. и на следващи продажби. Няма съмнение, че свидетелят Д. е ограничил
10
достъпа до ползване на имота на пострадалата И. през юни 2014г., като
същият е продължил да живее до 04.09.2018г., ползвайки го заедно с
намиращите се в него вещи на основания придобиването чрез покупката на
имота през месец април 2014г. от С.. Възприетото от прокурора, че Д. е
изнесъл вещите от жилището, е въз основа на показанията на пострадалата,
които намират потвърждение и в протокол за оглед на местопроизшествие. В
случая , обаче, по делото не са налице доказателства, от които да може да
бъде направен извод за кражба на процесните вещи. Правилно в
постановлението на прокурора е посочено, че за да е налице състав на
престъплението кражба по смисъла на чл.194 и сл. от НК, необходимо е
движими вещи предмет на кражбата да бъдат отнети от владението на
другиго, без неговото съгласие с намерение противозаконно да се
присвоят.Няма спор, че към 01.09.-04.09.2018. Д. е владеел тези вещи и не е
могъл да осъществи отнемането им.
Правилно прокурорът е посочил и липсата на състав на престъпление
по чл.206 от НК, тъй като отново липсва елемент от състава, а именно няма
искане за връщането на вещите. Налице е искова молба в съда с предмет
посочените вещи, което касае изплащане на левовата равностойност на
вещити и обезщетение за ползването им, което е приключило на първа
инстанция с решение в полза на ищцата.
Въззивната инстанция се съгласява с констатацията на СРС в
атакуваното определението за наличието на противоречие в доказателствата
по отношение обстоятелствата , свързани с покупката на жилището, а именно
кое лице с кое са е познавало, кое е присъствал на сделките и по чий съвет са
извършани сделките с недвижимия имот, но всичко това не е относимо към
предмета на доказване по настоящото дело, а именно извършено ли деяние и
същото съставлява ли престъпление. В тази насока, съдът намира, че
разследващите органи са изчерпали процесуалните възможности за
изясняване на коментирания факт, а именно – отстраняване на противоречия,
събиране на доказателства за достоверност на протокол с данни на лицата С.
и Д., както и за извършени разпореждания с вещите, като счита, че по делото
не се съдържа потенциал за събиране на нови доказателства, с оглед на което
приема, че разследващите органи са изпълнили задължението си по чл.14,
ал.1 от НПК и са извършени всички допустими и необходими действия за
разкриване на обективната истина.
11
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че
компетентността на съда в производство по чл.243, ал.4 и сл. от НПК е по
законосъобразността на акта прокурорския акт и неговата обоснованост т.е.
необходимо е да бъде преценено формираните от прокурора изводи
съответстват ли на събрания по делото доказателствен материал и проведено
ли е обективно, всестранно и пълно разследване. Именно съобразявайки
посочените предели на съдебен контрол, въззивната инстанция, намира, че
атакуваното определение на СРС е неправилно и незаконосъобразно. По
същество, основанията, който съдът посочва, за да отмени постановлението
на СРП за прекратяване на наказателното производство са немотивиране на
акта и липсата на преценка на прокурора на доказателствата по делото
относно данни за осъществяване на друго престъпление. Както беше
посочено и по-горе от настоящият състав, дадените указания при
предходното разглеждане на делото в производство по чл.243, ал.4 и сл. от
НПК, са изпълнени в цялост от органите на досъдебното производство. В
процесното постановлението, се съдържат установените от прокурора факти,
които съответстват на събраните доказателства, като не констатират
допуснати процесуални нарушения при оценка им. Въз основа на тях
прокурорът ясно е формирал позицията си относно наличието на
прекратително основание по чл.243, ал.1 т.1 вр. чл.24, ал.1 т.1 от НПК
досежно инкриминираните вещи, като е посочил, че деянията не съдържат
признаци на състав на престъпление по чл.194,ал.1 от НК, поради липса на
доказателства за отнемане на владение и присвоителни действия,
осъществени от Д. и изчерпване на потенциала за събиране на нови
доказателства за установяване обстоятелства от значение за предмета на
делото. В този смисъл съдът намира, че макар и кратко изложеното от
прокурора при съпоставянето и анализ на доказателствата установява ясната
воля на прокурора и обезпечава обоснованост на акт му. Не на последно
място дадените от съда указания за продължаване на разследването и
събраните на доказателства са безпредметни, тъй като нито установяване на
собственика на автомобила, с който Д. е товарил вещите, нито изясняване на
въпроса какво И. е споделяла на С., са от естество да променят фактическите
изводи касаещи деянието, за което е водено досъдебното производство.
Настоящият състав е на позиция, че съдът не разполага с правомощие
12
да даде указания на прокурора за преценка на събраните доказателства с
оглед наличие на данни за извършено друго престъпление от общ характер.
Този извод се налага и от редица решения на ВКС, в този смисъл / Р-368-
2003-І н.о./, в което е посочено, че „съдът не може да измества прокурора по
въпроси, свързани с възникване на основания за започване на разследване по
отношение на други деяния и съответно повдигане на обвинение за тях
изрично”. В случай, че по делото има данни за извършено друго
престъпление, различно от това за което е образувано и водено наказателното
производство и е налице произнасяне, за пострадалия остава възможността да
защити правата си в ново наказателно производство, което може да се
образува от прокурора, защото в този случаи няма да бъде налице
ограничението на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Тази позиция е
основана на изключителното правомощие на прокуратурата по чл. 127, т. 1 от
Конституцията на РБ да разрешава въпросите дали да започне наказателно
производство, срещу кого и за какво престъпление. В противен случай е
налице указание, свързано с решаване на въпроса за правната квалификация
на деянието, за лицето, което трябва да бъде привлечено като обвиняем и за
обема на обвинението, които по естеството си водят до накърняване
независимостта на разследващите органи .
При така изложеното, въззивната инстанция счита, че Определение на
СРС, с което е отменено Постановление на СРП от 10.03.2021г за
прекратяване на наказателното производство на основание чл.243, ал.1,т.1 вр.
чл.24, ал.1 т.1 пр.2 от НПК по ДП № 2339/2018г по описа на 06 РУ -СДВР, пр.
пр. № 33277/18 г., по описа на СРП, следва да бъде отменено
С оглед гореизложеното, и на основание, вр. чл. 243, ал. 8 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Определение от 03.09.2021г по нчд № 9246/2021г. по описа на 101
състав, НО, СРС.
Потвърждава Постановление на СРП от 10.03.2021г за прекратяване на
наказателното производство на основание чл.243, ал.1,т.1 вр. чл.24, ал.1 т.1 пр.2 от
НПК по ДП № 2339/2018г по описа на 06 РУ -СДВР, пр. пр. № 33277/18 г., по описа на
СРП.
13
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14