Р Е Ш Е Н И Е № 137
гр. Монтана, 18 март
2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 18 02 2021
г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря:
ДИМИТРАНА Д. като
разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав, Адм.д. № 442 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от Кодекс за социалното осигуряване КСО/.
Образувано
е по жалба на Н.И.А.,*** против Решение № Ц 2153-11-27 от 24.09.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ - гр. Монтана, с което е потвърдено Разпореждане №
О-11-999-00-********** от 14 08 2020 г. на Ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - град Монтана, с което е прието, че на
лицето не се следва изплащане на обезщетение за временна неработоспособност.
В жалбата твърди,
че за времето на работа във фирмата не е подписвала нито една ведомост.
Изразява неразбиране във връзката с издадените й болнични и проверката във
фирмата. Твърди, че нейн шеф е бил Т.К.П., че при постъпване на работа й е
казано какво трябва да казва и какво не, когато има проверка. Не е виждала и не
познава лицето Б.Г.М.. При проверка от икономическа полиция в обект в жк М*** 2
е било иззето фискалното устройство, компютъра, написан е и акт. Не знае кой
какво казва от фирмата и какво точно се проверява, но смята, че след като е
работила, заради техните лъжи, не следва да й спират болничните. В с.з поддържа
жалбата и моли да се отмени решението и да й се отпусне обезщетение. Счита, че
отговаря на условията за отпускане на обезщетението, защото е работила във
фирмата.
Ответната страна -
Директорът на РУСО Монтана, чрез юрк Каменова в съдебно заседание оспорва
жалбата. Моли съдът да я отхвърли като неоснователна и да потвърди оспореното
Решение на Директора, ведно с разпореждането, което е потвърдено с него. Счита решението за правилно постановено, тъй
като при извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ Монтана са установени
множество лица, за които се желае изплащане на парични обезщетения, а
собственикът на дружеството „С*** ф*** 2017” ООД гр. София е направил
изрично изявление, че не работи с фирмата, не упражнява дейност, не подписва
договори с лицата и не се разпорежда с никакво имущество на фирмата. Извършена
е проверка и от НАП, която е установила, че дружеството има огромни загуби и
данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски. Установен е и контакт
единствено с едно длъжностно лице, което по никакъв начин не е упълномощавано
да представлява дружеството пред ТП на НОИ Монтана, поради което представените
от нея документи не могат да бъдат приети като достоверни, произлизащи от „С***
ф*** 2017” ООД гр. София.
От извършената проверка се потвърждава факта, че дружеството е създадено
единствено с цел да се назначават лица по трудови правоотношения, за да има
фиктивно осигуряване, което да даде право на работниците и служителите да
ползват обезщетение. Не се оспорва наличието на законовия осигурителен стаж за
бременност и раждане. Оспорва се обстоятелството, че лицето няма реално полаган
труд в „С*** ф***
2017” ООД гр. София. Позовава се на КТ, който казва, че лицата се считат
осигурени за общо заболяване и майчинство, ако действително полагат труд, което
е основание за осигуряване. Това, че имат сключен трудов договор и подадено
уведомление по реда на КТ към НАП за регистриране на съответния трудов договор
е елемент на трудово-правното отношение, което не е еднакво с осигурителното
право на лицето. Осигурителното правоотношение възниква, ако има реално
постъпване на работа и реално положен труд, т.е. ако реално работи, а не само
при сключен трудов договор. В случая няма реално отработен труд от лицето, а
просто има сключени трудови договори и съответно подавани данни от декларация
по образец 1. Конкретно г-жа А. от 2018
г. има подавани данни декларация образец 1 от „С*** ф*** 2017” ООД гр. София. При проверката
от контролните органи на НОИ е установено, че тези данни се подават от външна
счетоводна фирма "Б*** 2013" ЕООД, с титуляр Б*** А*** Л*** , която не
е могла да представи информация за собственика на дружеството. Тя има
пълномощно и подава данните единствено въз основа на пълномощното. С оглед на
изложеното моли жалбата да се отхвърли, а оспореното решение на директора на ТП
на НОИ Монтана да се потвърди. В писмени бележки твърди още, че в резултат на
установеното от свидетелските показания на разпитаните свидетели, може да се
направи извод, че първичната разчетно-платежна документация, представена пред
контролния орган на ТП на НОИ - Монтана, е неистинска и не следва да служи за
доказателство за изплащане възнаграждение за положен труд на лицата, наети по
трудови правоотношения. Доказва се и твърдяното от административния орган, че
единственият законен представител на „С*** ф*** 2017" ООД - гр. София, не
управлява и не полага никакъв труд в дружеството, от което следва, че такова
дружество не може да съществува в правния мир, тъй като няма ръководни органи и
лица, организиращи дейността му. Също така може да се направи обоснован извод,
че всички документи, на които е даден вид, че произлизат от това търговско
дружество и са подписани от управителя му Б. Г. М. са неистински и не могат да
служат за годно доказателство за упражняване търговска дейност от същото,
съответно за упражняване на трудова дейност от наетите лица. Информацията
получена от съда с извършените разпити на свидетели не е годно основание за
вземане на решение относно настоящия спор, тъй като установяването на трудов и
осигурител стаж на лицата се извършва единствено по специален ред,
регламентиран в Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
ред. Освен това за нито едно от разпитаните лица, с изключение на управителя Б.М.,
за когото основанието за полагане на труд в това дружество произлиза от закона,
не беше установено валидно трудово правоотношение, както и реално полагане на
труд в „С*** ф***
2017" ООД - гр. София, по едно и също време с жалбоподателката. От
внимателно изследване на дадените от разпитаните лица отговори на поставените
въпроси може да се установи, че същите дават уклончиви и противоречиви
отговори, което също е основаните да не им се дава вяра.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Административен съд
Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните
по делото доказателства и при служебната проверка за законосъобразност на
административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено
следното:
Съгласно справка от
Болничен лист № 1426733 за временна нетрудоспособност поради общо заболяване,
оспорващата Н.И.А. е в отпуск от 29 05 2020 г. до 11 06 2020 г. Болничният лист
е първичен за лицето.
С Разпореждане № О-11-999-00-**********/14
08 2020 г. на ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на
НОИ Монтана – И*** Т*** , на оспорващата е отказано изплащане на парично
обезщетение/помощ за общо заболяване по болничен лист № Е20201426733, което
Разпореждане е потвърдено с оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ.
С оспореното
Решение е потвърдено Разпореждане № О-11-999-00-**********/14 08 2020 г. на
ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Монтана. За
да откаже изплащане на парично обезщетение/помощ за общо заболяване по
представения болничен лист № Е20201426733, АО приема, че при извършването на
проверка при осигурителя „С*** ф*** 2017" ООД - гр. София не е представена
първична документация от лице, надлежно представляващо търговското дружеството,
поради което не може безспорно да се установи изпълнени ли са условията на чл.
10, ал. 1 от КСО във връзка § 1 от ДР на КСО, а именно извършване на трудова
дейност от наетите лица независимо, че същите фигурират в представените разчетно-платежни
ведомости за начислено и изплатено възнаграждение с положен подпис. Тези ведомости,
които са за периода месец 02.2018 г. - месец 03.2020 г., не са подписани от
управител и гл. счетоводител. В оспореното решение е посочено още, че от подаваните
годишни данъчни декларации по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно
облагане (ЗКПО), годишен финансов отчет (ГФО), баланс и отчет за приходи и
разходи за 2018 г., 2019 г., се установява, че дружеството е извършвало дейност
по смисъла на Търговския закон, отчитани са приходи и разходи по смисъла на
Закона за счетоводството, но от същите е видно, че представляващ дружеството е Б.Г.М.,
който като управител, в нарочна декларация от 11.05.2020 г. заявява, че не
извършва и никога не е извършвал действия по управление и представителство на
търговското дружество. До ОД на МВР - Монтана е подаден сигнал, за установяване
кое лице има законово право да извършва разпоредителни и представителни
действия по организиране на търговската дейност и трудово-правните отношения на
„С*** ф*** 2017" ООД, по
който към настоящия момент все още няма завършила проверка.
Съгласно Заповед №
1015-11-125/23 06 2016 г. на Директор на ТП на НОИ Монтана лицето И*** С***
Т*** – Началник на сектор „Краткосрочни плащания”, отдел „Краткосрочни плащания
и контрол” е определена за длъжностно лице да подписва разпореждания за
отпускане, изменяне, отказ, спиране, прекратяване, възобновяване и
възстановяване на парични обезщетения за безработица и за временна
неработоспособност.
Разпитаният по
делото свидетел Т.К. П*** , който е управител и
съдружник в "С*** ф*** 2017" ООД към датата на сключване на тродовият договор с оспорващата,
назначил същата, което е видно от самия трудов договор, дава показания, че всички, които са
започнали 2018 г., ги е назначил той, защото е бил управител. Тогава е
стартирала и дейността на фирмата. Сеща се, както за Н.И., така и за Н. С*** , като
и двете са работили във фирмата. От камерите, каквито има монтирани в обекта в
жк М*** 2, където е работила Н.И., я е виждал да пече и продава закуски.
От разпитаната по
делото свидетелка К.К.К., работила в "С*** Ф*** 2017"
като "управител обект" от месец април 2017 г. до месец август 2019 г.
се установява, че същата познава оспорващата Н.И. А*** . Знае и за друга Н.,
която е работила на дюнера на бул. А*** , а Н.А. е работила на павилиона за
закуски в "М*** 2" и докато е била на работа я е виждала да пече и
продава закуски. Там е работила заедно с Л*** , момичето което също е извикана
за свидетел. Знае, че обекта се води "Павилион М*** 2 – О*** ”, тъй като така
пише на всички разрешителни за този павилион. Виждала е Н. да ходи на работа на
това място. Работила е на смени, по 8 часа и половина. Тя като управител заедно
с работничките, според това кога им е удобно, са изготвяли графиците за смените
- първа или втора смяна.
Разпитаната по
делото свидетелка К.Д.М., работила като управител на хранителния обект от октомври 2019 г. до 25 февруари 2020 г. /след свидетелката К./ установява,
че отдавна, от общи приятели познава Н.И.А.,***. Н. е работила в обект на
фирмата в "М*** 2". Ходила е в този обект и я е виждала да пече и
продава закуски. Не си спомня докато тя е била на работа, Н. да е излизала в
болничен или в отпуск.
Свидетелката С.Г., работила от февруари до средата на юни 2020 г. като
управител на обекта на закуските в "С*** фууд 2017" ООД, също
установява, че Н.А. е работила на павильона за закуски в М*** 2 /О*** /, давала
й е заплата, но повече е контактувала с другата работничка, тъй като Н. в
повечето време до като е работила там е отсъствала от работа. Впоследствие е
разбрала, че е бременна.
Свидетелката Л.К.Р., работила и все още работеща в "С*** Ф*** " установява, че месец
или два след като е започнала работа на павилиона в жк М*** 2 /О*** /, някъде
2016 г. са преместили Н. при нея и с нея са работили на смени. С Н. са сменяли,
когато тя е била първа смяна, Н. е била втора и обратно. Идвала е на работа до
преди да забременее след което е започнала да излиза в болнични. Преди да се
премести при нея Н. е работила на друг павилион на фирмата /пред Крос/.
Свидетелят Б.Г.М. установява, че въпреки че е управител на "С*** Ф*** ".
не се занимава с работещите, тъй като си има хора, които се занимават с това, с
инструктажа и т.н. Не е виждал Н.А., защото не се занимавам реално с дейността
по фирмата и не знае кой работи и какво работи – „не са един и двама”. Документите на фирмата са в София,
където е и счетоводството. Той е с основно образование – завършил 8 клас.
Представят му се документи, които подписва на доверие, без да е наясно какво е
съдържанието на даден документ.
Свидетелят А.М. дава показания, че от 2015 г. не работи във фирмата, но на
приятелски начала е помагал, когато е имал възможност. Когато служители са му
давали болнични ги е предавал на Б. и на счетоводителката, но само като
приносител без да има трудов договор.
По делото са приети
като доказателства още три броя трудови договори, Констативен протокол №
КП-5-11-00760145/28 05 2020 г., Протокол № ПТ-5-11-00752481/11 05 2020 г.,
Справка за декларираните в Персонален регистър и внесени в Приходи суми и
разликите между тях помесечно /по фонд и параграф/, Разпечатка от
информационната система Персонален регистър за лицето Б.М. за 2018 – 2020 г., разпечатка
от фирменото досие на осигурителя, Заповед за възлагане на ревизия, справка от
НАП за регистрираните трудови договори на Н.И.А..
С Разпореждане от 20.10.2020
г. е разпределена доказателствената тежест между страните, дадени са допълнителни
указания, при условията на чл. 171, ал. 4 от АПК и е дадена възможност на
страните да сочат и други доказателства.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Решението е
надлежно получено на 30.09.2020 г., видно от известие за доставяне /л. 7/, а жалбата
е подадена на 08.10.2020 г., видно от поставения при ТП на НОИ Монтана щемпел
/л. 3/, поради което същата се явява подадена в законоустановения 14 дневен
срок. Подадена е от адресата на акта, поради което се явява подадена и от
надлежно легитимирано лице или същата е допустима за разглеждането й по
същество.
Страните не спорят, че оспорващата има
необходимият законово предвиден осигурителен стаж като осигурена за
осигурителния риск, за който е предявен за изплащане болничен лист, аргумент от
оспореното Решение и изрично заявено от процесуалния представител на ответната
страна в с.з. на 12 11 2020 г. /л. 54/, респ. неоспорено до приключване на
съдебното производство.
Спорът между
страните, касае единствено обстоятелството, дали до момента на издадения
болничен лист, оспорващата следва да се счита за осигурено, по смисъла на кодекса,
лице, т.е. дали реално
е полагала труд/упражнявала е трудова дейност в „С*** ф*** 2017” ООД, гр. София, въз основа на
сключен преди това трудов договор със същото дружество, а именно на дата 22 02
2018 г.
Съгласно чл. 10,
ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 /работниците и служителите, независимо от
характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране/
или чл. 4а, ал. 1 /морските лица/ и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Съгласно чл. 40,
ал. 1 от КСО - Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на
парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на
КСО - По смисъла на част първа на този кодекс "Осигурено лице" е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски.
С оглед на така
действащото законодателство и по аргумент от чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО, за да се приеме, че едно лице е „Осигурено” по смисъла на
закона, то за същото следва да се установи наличието на предвидените в закона
кумулативни предпоставки. Тези предпоставки са две и са както следва: 1. Лицето
да подлежи на задължително осигуряване, което означава, че същото следва да е
лице със сключено трудово или служебно правоотношение, тъй като въз основа на
това правоотношение за него се внасят и/или
дължат осигурителни вноски. 2. Да е започнало да упражнява трудова дейност като
работник/служител по това правоотношение. Други изисквания, извън посочените законодателят
не предвижда/не включва в хипотезата на приетата првана норма.
Същевременно извън
качеството на осигурено лице, за да има право на парично обезщетение за
временна неработоспособност, за какъвто осигурителен риск е издаденият болничен
лист, по който е отказано плащане, оспорващата следва да отговаря на още една
законова предпоставка, а именно: да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж
като осигурено за този риск.
При тези законови
условия, настоящият състав приема, че оспорващата подлежи на задължително
осигуряване, тъй като има сключен с дружество „С*** ф*** 2017” трудов
договор, въз основа на който за нея, в качеството й на работник, се дължат
осигурителни вноски /дали същите са внесени е без правно значение/. Трудовият
договор е представен по делото, същият е надлежно регистриран в НАП,
действителен е, респ. обстоятелството по неговото сключване и действие дори не
е спорно, а това, че е частен документ, не го лишава от редовна доказателствена
сила, аргумент от чл. 61-76 от КТ. Същата има и изискуемият минимален осигурителен
стаж от 6 /12/ месеца за временна нетрудоспособност при общо заболяване, респ.
майчинство, т.е. осигурена е за този осигурителен риск, което обстоятелство
също не е спорно или в случая първите две от общо три кумулативни изисквания,
необходими за отпускане на отказаното обезщетение, са налични, установени с
надлежни по закон доказателствени средства – действителен трудов договор /л.
9/, справка от ТД София за неговото регистриране в НАП /л. 308/, констатация по
представена в с.з. трудова книжка и с оглед текста на чл. 12 от Наредба за
трудовата книжка и трудовият стаж, във връзка с чл. 356 от КТ, подавани данни
за осигурителен стаж и доход, в който смисъл е чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. с
чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж като същевременно
наличието на тези доказателства не е оспорено в хода на проведеното съдебно
производство.
Спорно е това
кумулативно изискване, което касае упражняването на трудова дейност, т.е.
реално започване изпълнението на трудови задължения и полагането на обективен
труд по сключеното трудово правоотношение, в конкретния случай за длъжността "продавач-консултант".
Реалното започване
на оспорващата да изпълнява трудовите си задължения в „С*** Ф*** 2017” ООД,
както и продължителното полагане на труд, който е за периода 2018 – 2020 г. /до момента на представяне на болничен лист поради общо заболяване/, безпротиворечиво
и неуклончиво се установява от разпитаните по делото свидетели - К.М., К.К., Т. П*** , Л.Р. и С.Г.. Въз основа на тези показания съдът
приема, че оспорващата е работила на смени, като е имала задължения да пече и
продава закуски, респ. да продава безалкохолни напитки на павилион, стопанисван от дружеството, който се намира в гр. Монтана, жк М***
-О*** , които трудови функции, в своето естество са съответни на заеманата длъжност
– „продавач-консултант”. Съдът приема, че показанията на свидетелите са
допустими, тъй като с тях се установява определено фактическо обстоятелство, а
именно фактът на започване изпълнението на трудовите задължения, което е фактическо
действие, а не правно такова, поради което и за неговото установяване законът
допуска свидетелски показания. Това фактическо действие по реалното упражняване
на труд е различно от юридическото установяване на сключено трудово
правоотношение, което се извършва по реда на Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред или съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели, които освен че не са противоречиви и/или
уклончиви, са логични, последователни, а същевременно са и съответни на
останалите по делото доказателства, в това число и на твърденията на самата
оспорваща, и на сочените от нея факти и обстоятелства. В тази връзка дадените от
свидетелката С.Г. показания, че за времето, за което Н.А. е работила в "С*** ф*** 2017" ООД, не е била от
най-сериозните работнички, то следва да се има предвид, че тази свидетелка е
постъпила на работа едва края на февруари 2020 г., т.е. във време, в което за
оспорващата са настъпили обстоятелства, обуславящи излизането й в болнични, а
именно временна нетрудоспособност в резултат на настъпила бременност, което
обстоятелство също не е спорно между страните, като за него свидетелстват,
както същата свидетелка, така и свидетелката Л.Р., същевременно е и служебно известно
на съда, включително и от адм.д. № 461/2020 г. по описа на Адм Съд Монтана.
Противоречията,
които се установяват от показанията на разпитаните свидетели /конкретно С.Г., Т.П.
и Б.М./, не касаят спорното по делото обстоятелство – обективното упражняване
на труд от Н.А., а обстоятелства свързани с това кое е лицето/кои са лицата,
които извън официалният представляващ Б.М., последният с основно образование, завършил осми клас – по дадените от него показания в о.с.з. на 18 02
2021 г., неофициално управлява/т/ръководи/ят
дружеството, тъй като макар и по документи това лице да е
управител на дружеството, реално нито има капацитета да управлява и
развива/упражнява търговска дейност, нито реално извършва такава. Заявеното от
него в с.з, че подписва на доверие представените му за подпис
документи, без да разбира техният смисъл, навежда на извод за неговото фиктивно/поставено качеството на управител. Тук следва да се отбележи,
че трудовият договор на оспорващата е сключен с предходния управител на
дружеството - свидетелят Т.П., а не със св. Б.М.. Тези обстоятелства обаче, по никакъв начин не могат да обосноват извод,
нито че дружеството не е развивало търговска дейност, която дейност е обективен
факт, нито че оспорващата не е полагала наемен труд, т.е. същите са ирелевантни и не
се отразяват върху трудовите и осигурителни права на оспорващата, респ. не
променят обстоятелствата по реалното и обективно започване на трудова дейност.
По отношение твърденията
на оспорващата, че е работила при същите работодатели, /за свой шеф/работодател
сочи свидетелят Т. П*** /, но под друго наименование на дружеството, които
твърдения не се потвърждават от сключения и представен трудов договор на л. 11
от 2017 г., като това разминаване съдът отдава на обективно възприетите от това
лице обстоятелства, което, обаче не ги прави фактически недостоверни, а само и
единствено правно несъответни. Този извод на съда се подкрепя и от показанията
на свидетелката Л.Р., която в с.з. на 18 02 2021 г. заявява, че Н.А. е
преместена от друг обект на дружеството, който е бил при „Крос”.
Обстоятелството, че
оспорващата не се е подписвала на ведомости за заплати, в който смисъл са и свидетелските
показания на С.Г., също е въпрос, който е без правно значение за породения спор
и не се отразява, както на правото й на получаване на трудово възнаграждение, така
и върху самия обективен факт на неговото получаване, още повече това обстоятелство
да може да промени фактът по изпълняване на трудовите й функции. От значение в тази връзка е, че за установяване качеството на осигурено
лице не следва да се доказва изпълнение на трудови функции за целия период на
сключеното трудово правоотношение, а единствено първоначалното започване по
упражняването на тези функции, което е предпоставка за неговото възникване,
аргумент от чл. 10, ал. 1 от КСО, което в случая е установено.
Действително само и
единствено сключването на трудов договор не е достатъчно, да се придобие
качество на осигурено лице, в който смисъл са основателните възражения на
ответната страна и в който смисъл е и постоянната съдебна практика, но от
съвкупната преценка на всички събрани в хода на делото доказателства може да
бъде направен еднозначен извод, че оспорващата обективно и реално е извършвала
трудова дейност и то за един продължителен период от време. В тази връзка
следва да се отграничи, че предмет на настоящото административно производство
не е действителността на трудовото правоотношение, респ. трудовият стаж и/или осигурителното
правоотношение, респ. осигурителен стаж на оспорващата, а обективно извършените
от нея действия по реално изпълнение на трудови функции съответни на вида и
характера на заеманата длъжност по действително сключеното трудово
правоотношение.
В тази връзка, обстоятелствата,
с които ответната страна обосновава отказът от изплащане на обезщетение за
временна неработоспособност, са ирелевантни за спора, тъй като същите не се включват
в състава на нормата, която изрично и императивно визира всички изискуеми
предпоставки, при наличието на които едно лице има право на парично обезщетение
за временна неработоспособност. В тази връзка възражението, че дружеството,
извършвайки своята търговска дейност, не е внасяло дължимите за своите
работници осигурителни вноски, не е обстоятелство, което да се отрази върху техните
осигурителни права, аргумент от чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР
на с.к. Това, че ведомостите не са подписани от главен счетоводител, не ги
прави неистински, респ. не се отразява върху тяхната меродавност, тъй като
законът не изисква лице с такава длъжност да подписва тези документи. Самите
ведомости за заплати съдържат всички необходими на закона реквизити, под тях
надлежно е поставен подпис на управителя на дружеството, удостоверен и с печата
на същото, поради което и като надлежно изготвени и оформени по законовия за
това ред и правила, служат за установяване на вписаните в тях обстоятелства.
Извън тяхната надлежна доказателствена стойност, съдът отново ще отбележи, че
предмет на настоящото производство, не е трудовият стаж на лицето, нито
неговият осигурителен такъв, което дори не се оспорва, а единствено
обстоятелството дали това лице е упражнявало трудова дейност/трудови функции, а
установяване на последното не се ограничава само и единствено до съставяните платежни
ведомости. Доколко и дали разчетно-платежната документация следва да служи като
доказателство за изплатени трудови възнаграждения за положен труд на лицата,
наети по трудови правоотношения, е въпрос, който стои за разрешаване единствено
между работодателят и работникът, като контролни органи са служителите на
Инспекцията по труда. Не може да бъде споделено и твърдението на процесуалния
представител на ответната страна, че след като управителят на дружеството е
подписал декларация, че не управлява и не полага труд в дружеството, то такова
дружество не може да съществува в правния мир, тъй като няма ръководни органи и
лица, организиращи дейността му. Това от една страна се опровергава от
посоченото в самото решение, че дружеството е развивало търговска дейност, тъй
като същото е подавало годишни данъчни декларации по чл. 92 от Закона за
корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), годишен финансов отчет (ГФО), баланс
и отчет за приходи и разходи за 2018 г., 2019 г., за времето на сключеното
трудово правоотношение с оспорващата, а от друга, такова дружество е обективно
регистрирано в търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ, налична е данъчна
информация от ТД на НАП за развивана от него търговска дейност, в т.ч. и
наличие на регистрирани търговски обекти и ЕКАФП, включително за обект жк М*** 2,
където е работила оспорващата. Или дружеството освен, че обективно съществува в
правния мир, така и обективно извършва и продължава да извършва търговска
дейност по смисъла на Търговския закон, а кой го е ръководил/ръководи е
ирелевантен за настоящия спор въпрос. Неотносими към предмета на спора са и загубите от дейността на това
дружество, натрупаните данъчни и осигурителни задължения, които задължения
нямат връзка и не се отразяват върху осигурителните права на неговите
работници. Възражението, че данните по чл. 5, ал. 4 от КСО се подават по електронен път с КЕП от упълномощено лице „Б*** 2013"
ЕООД с титуляр Б*** А*** Л*** , освен че е законосъобразно, не е правно
релевантно основание за отказ от изплащане на исканото обезщетение.
Обстоятелството, че С.И.Г., същата назначена по трудов договор при осигурителя
на длъжност "Управител на заведение за обществено хранене" и Т.К.П. -
съдружник и служител, не са упълномощени от управителя да подписват и
представляват осигурителя, също не представлява правно релевантно основание,
обосноваващо постановения отказ.
Едва в писмените
бележки, процесуалният представител на ответната страна навежда доводи, неясно
в каква връзка, че установяването на трудов и осигурителен стаж се извършва
единствено по специалния ред установен в Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/. Тези твърдения макар и верни са
неотносими към предмета на настоящото производство, тъй като не трудовият/осигурителен
стаж е бил и е предмет на спор. В тази връзка съдът счита за необходимо да
поясни още нещо, а именно, че самият осигурителен
стаж е обусловен от трудовия такъв, респ. от сключването на друг вид
правоотношение и неговото установяване е допустимо само след доказване
качеството на работник и сключено валидно трудово правоотношение, аргумент от
чл. 7 от ЗУТОССР, каквото трудово правоотношение в настоящия случай е налично,
аргумент от чл. 351 - 356 от КТ, вр. с чл. 12 от Наредбата за трудовата книжка
и трудовия стаж, поради което не се налага неговото установяване при условията
и реда на цитирания закон. Единственото обстоятелство,
поради което на оспорващата е отказано отпускането на обезщетение е, че същата
реално не е полагала труд, тъй като обективно не е изпълнявала трудови функции
по действително сключеното трудово правоотношение, а такова обстоятелство не
беше установено в хода на това съдебно производство. Съдът не приема за фактически
и правно обоснован изводът
на юрк Л. Каменова, че дружеството е създадено единствено, за да назначава лица
по трудови правоотношения, с цел фиктивно осигуряване, което да им дава право
да ползват обезщетение. Този извод освен, че е общо твърдение, некореспондиращ
с доказателствата събрани в хода на делото – писмени и гласни такива, които
поотделно и в тяхната съвкупност установяват, както реално развивана търговска
дейност на дружеството /реално работещи обекти, регистрирани трудови договори и
електронни устройства, подавани данни в НАП и НОИ/, така и реалното полагане на
труд от оспорващата и то в един значително продължителен период от време, преди
да „реши” да се възползва от законовото право за получаване на обезщетение
поради временна нетрудоспособност. Една такава цел би била и е социално неоправдана
за оспорващата.
По отношение на станалите известни обстоятелства,
които навеждат на извод за допуснати незаконосъобразни действия при
извършваната от дружеството дейност, са въпроси, които не са предмет на
настоящото производста, а следва да бъдат установявани от компетентните за това
органи, за което законодателят е предвидил различни
правни механизми, ред и отговорности. В тази връзка, както в оспореното
решение, така и от материалите по делото се установява, че до тези съответни
органи са подадени сигнали и същите извършват следващите се проверки. Като
обобщение, съдът повторно отбелязва, че обстоятелствата, на които се позовава
ответната страна, не са от естество да обосноват извод за неизпълнение на
трудови функции на назначените работници, респ. не могат меродавно да установят
дали едно трудово/осигурително правоотношение е фиктивно или действително.
Същите могат да имат допълнително, но не и главно доказателствено значение, като
в случая единственото обстоятелство, което установяват е това, че дружеството,
в което е работила оспорващата е некоректен данъчен и осигурителен платец, както
и липсата на управленски и ръководни умения от страна на представляващият и управляващият
дружеството.
За този състав на
съда не остава неясна целта и политиката на дружеството, в което е работила
оспорващата, но същите не се отразяват върху нейните, както трудови, така и
осигурителни права и следващото се от тези права, право на обезщетение при
временна неработоспособност, бременност и майчинство.
С оглед на всичко изложено съдът
приема, че по делото по категоричен и несъмнен начин се установява, че Н.А., не
просто е имала сключен трудов договор със „С*** Ф*** 2017” ООД, който да е
формален или фиктивен, обратно същият е реален и по него обективно и реално е
полаган наемен труд, като са изпълнявани трудови функции за продължителен
период от време преди да настъпи осигурителното събитие, за което й се следва парично
обезщетение, а последното е гарантирано нейно законово право.
Предвид
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен
акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в
съответната форма, но в нарушение на материалноправните норми и целта на
закона.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно Решение № Ц 2153-11-27 от
24.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Монтана, с което е потвърдено
Разпореждане № О-11-999-00-********** от 14 08 2020 г. на Ръководител по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - град Монтана.
ИЗПРАЩА преписката на
административния орган за издаване на нов административен акт, в съответния
законов срок и при съобразяване мотивите на настоящото решение по тълкуването и
прилагането на закона.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид чл. 119 от КСО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: