Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 12
гр. Ботевград, 21.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Християна Начева, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 1418 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „ЦКБ“ АД срещу М.В.Т.
са предявени обективно кумулативно съединени искове: 1.) с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ – за сумата от 2711,38 лв. –
просрочена главница по Договор за разплащателна сметка и издаване на кредитна
карта MasterCard/VISA
Лидер, с реф. № ********-******от
15.12.2009 г., преподписан на 19.12.2011 г., 10.12.2013 г. и Анекс от
26.05.2015 г.; 2.) с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430, ал.
2 ТЗ – за сумата от 1262,73 лв., представляваща просрочена договорна лихва за
периода от 22.01.2018 г. до 12.02.2019 г.; 3.) с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 60,63 лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 21.01.2019 г. до 12.02.2019 г. вкл., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 418 във вр. с чл. 417 ГПК (13.02.2019 г.) до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена Заповед № 1078/19.02.2019 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист.
В исковата молба се сочи, че на
15.12.2009 г. ответникът, в качеството си на картодържател, сключил с ищеца
Договор за разплащателна сметка и издаване на кредитна карта MasterCard/VISA лидер, с реф. № ********-******от 15.12.2009 г. В
изпълнение на договора банката издала на ответника международна кредитна карта с
месечно таксуване и предоставила за ползване кредитен лимит по картата в размер
на 5000 лв., до който лимит картодържателят имал право да извършва транзакции.
Срокът за ползване на кредитния лимит бил равен на срока на валидност на
картата, а именно 2 години. Действието на договора се продължавало автоматично
за същия срок, ако до първо число на месеца, през който изтича срокът,
картодържателят не уведоми писмено банката, че не желае продължаване на
договора или банката не е взела решение за прекратяване. Уговорено е олихвяване
с лихва за разрешен овърдрафт по кредитни карти при теглене в брой – 15,75 %
годишно, както и лихва за неразрешен овърдрафт, която към датата на подписване
на договора е в размер на 35 %. Картодържателят отговарял солидарно за всички
вземания по договора, заедно с титуляря. Договорът бил продължаван автоматично
през 2011г. и 2013г. През 2015 г. бил подписан анекс, с който срокът на
договора се променил от 2 на 3 години. Впоследствие банката взела решение да не
подновява договора. Договорът изтекъл на 31.05.2018 г. Банката изпратила покана
за доброволно изпълнение до ответника, връчена на 18.01.2019 г. Отв. М.В.Т. не
заплатила задълженията. По същество искането към съда е да се признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца процесните суми.
Претендират се и разноски.
Ответникът е получил препис от
исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Оспорва
исковете като недопустими и неоснователни. Прави възражение за погасяване на
дълга чрез плащане (което е въпрос по основателност, а не по допустимост на
исковете). По същество се иска отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
В откритото съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален
представител, поддържа доводите и исканията си. Подробни аргументи излага в
писмени бележки. Ответникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
От Искане за издаване на кредитна карта Visa/MasterCard от 15.12.2009 г. се установява, че ответницата М.В.Т.
е пожелала да й се издаде фирмена кредитна карта Visa с кредитен лимит от 5000 лв. В качеството си на
картодържател ответницата е декларирала, че е запозната с Общите условия, както
и с Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на ЦКБ АД. В искането
ответницата изрично е удостоверила, че на 15.12.2009 г. е получила карта Visa „Лидер“ с № ****************. Съгласно Декларация при
получаване на банкова карта от 29.12.2011 г. ответницата е удостоверила
получаването на банкова карта със същия номер - № ****************. Съгласно
Декларация при получаване на подновена кредитна карта и ПИН-код от 10.12.2013
г., ответницата е получила нова банкова карта с № 5407----8747, като е предала
старата си карта с изтичаща валидност с № ****************. По отношение на
новоиздадената карта с № 5407480050028747 е поискано блокиране на 08.05.2015
г., поради изгубването на същата. Видно от друго искане от 26.05.2015 г.,
ответницата е пожелала картата с № 5407480050028747 да бъде преиздадена, като
искането й е удовлетворено.
По силата на Договор за разплащателна сметка и
издаване на международна кредитна карта MasterCard/VISA Лидер от 15.12.2009 г. ищецът „Ц. к. б.“ АД се е
съгласил да издаде на „А. Р.“ ООД (титуляр на разплащателна сметка),
представлявано от ответника М.В.Т. (картодържател) международна кредитна карта
с месечно таксуване, с кредитен лимит в размер на 5000 лв. и срок на валидност
на картата 2 години, считано от последния ден на месеца, през който е издадена
картата. В т. 2 от договора се уточнява, че кредитният лимит представлява
предоставен банков кредит, предвиден за ползване чрез издадената карта. Уговорено
е още, че срокът, за който се предоставя кредитът, респ. за който следва да се
погаси, е равен на срока на валидност на картата. Страните по договора са
постигнали съгласие за автоматично подновяване на договора за срок от още две
години и при същите условия, в случай че картодържателят изрично не се е
противопоставил на подновяването в срок до първо число на месеца, през който
изтича валидността на картата, или банката не е взела решение за прекратяване
на договора с изтичане на срока му. Неразделна част от договора са
представените Общи условия за издаване и използване на международни кредитни
карти MasterCard и Visa, включващи
Тарифа за операциите с международни кредитни карти и Лимити при транзакции с
международни кредитни карти MasterCard и Visa.
На 29.12.2011 г. между трите страни „Ц. к. б.“ АД
(кредитор), „А. Р.“ ООД (кредитополучател и титуляр на разплащателна сметка) и М.В.Т.
(картодържател) е подписан нов договор за разплащателна сметка и издаване на
международна кредитна карта MasterCard/VISA Лидер
при идентични с горепосочените условия и отново за срок от две години.
На 10.12.2013 г. тристранният договор е подновен за
втори път за срок от две години и при запазване на всички условия.
Видно от Анекс от 26.05.2015 г. към договора от
01.12.2009 г. страните са постигнали съгласие срокът на валидност на картата да
се промени от две на три години.
Съдът не обсъжда Писмо от 26.03.2018 г. на ищеца, тъй
като същото е ирелевантно за изхода на спора.
С Покана – уведомление за доброволно изпълнение от
17.01.2019 г. до М.В.Т., „А. Р.“ ООД и М. В. М.банката уведомява адресатите, че валидността на процесната карта изтича на
31.05.2018 г., като ЦКБ АД е взела решение с изтичане валидността на картата да
се прекрати и договорът. Сочи се още, че към 16.01.2019 г. задължението по
кредитната карта възлиза общо на 3884,12 лв., от които 2711,38 лв. – главница,
1101,57 лв. – „просрочена“ лихва и 71,17 лв. – „потенциална“ лихва върху
просрочената главница. Поставен е 7-дневен срок за доброволно изпълнение,
считано от получаване на поканата. От приложеното известие за доставяне се
установява, че на 18.01.2019 г. М.В.Т. е получила писмо от ЦКБ АД. Макар да не
може да се направи категоричен, а само вероятностен извод, че е връчена именно
обсъжданата покана за доброволно изпълнение, с оглед липсата на изрично
оспорване от страна на ответника, съдът приема, че поканата – уведомление е
достигнала до знанието на ответницата.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение с ответника; 2.)
изпълнение от страна на ищеца по договора, т. е., че е предоставил сумата по
кредита; 3.) настъпване на изискуемост на вземанията; 4.) основание, период и
размер на всяко от вземанията.
По
допустимостта на исковете
Ответникът е направил възражение за недопустимост на
исковете, поради извършено в хода на производството плащане. Възражението е неоснователно.
Фактът на погасяване на задълженията е въпрос по същество на делото, който не
обуславя допустимост или недопустимост на процеса, а основателност или
неоснователност на предявените искове. Наред с това, правният интерес за
предявяване на иск по чл. 422 ГПК е обусловен от кумулативното наличие на издадена
заповед за изпълнение и депозирано срещу същата възражение в срок. В случая и
двете кумулативно предвидени предпоставки са налице. Ето защо предявените
искове са процесуално допустими.
По основателността
на исковете
Между страните по делото е възникнало валидно кредитно
правоотношение по силата на Договор за разплащателна сметка и издаване на
кредитна карта MasterCard/VISA Лидер, с реф. № ********-******от
15.12.2009 г., преподписан на 19.12.2011 г., 10.12.2013 г. и анексиран на 26.05.2015
г. Договорът е тристранен, сключен е между банката кредитор, „А. Р.“ ООД
(титуляр на разплащателна сметка) и ответницата в качеството й на
картодържател. Титулярят и картодържателят са самостоятелни страни по договора
и солидарни длъжници по всички задължения, произтичащи от договора.
Солидарността им произтича от т. 21 на договора. Във въпросния договор и
приложимите към същия Общи условия са уговорени лихви, които по естеството си
представляват договорна (възнаградителна) и наказателна. По – конкретно в т. 5
на договора, т. 31 и т. 52 от ОУ е уговорено олихвяване с лихва за разрешен
овърдрафт по кредитни карти при теглене в брой – 15,75 % годишно, както и лихва
за неразрешен овърдрафт, която към датата на подписване на договора е в размер
на 35 %.
Ищецът „Ц. к. б.“ АД е изправна страна по договора,
тъй като е предоставил уговорения кредитен лимит от 5000 лв., кредитната карта VISA Лидер за ползването му и уникален ПИН-код за същата.
Този факт се доказва при съвкупната преценка на инкорпорираната в искането за
издаване на карта разписка и последващите декларации, саморъчно попълнени и
подписани от ответницата.
Изискуемостта на процесните вземания е настъпила с
падежирането им на 31.05.2018 г. Първоначалният договор от 2009 г. двукратно
(през 2011 г. и 2013г.) е бил автоматично подновяван за по още две години при
напълно идентични условия. През 2015 г. договорът е бил анексиран, като срокът
му на действие, респ. срокът за погасяване на вземането е променен от две на
три години. По описания начин договорът е изтекъл през 2018 г. поради решение
на банката прекратяването на кредита да настъпи с изтичане на неговия срок,
каквато възможност е предвидена в т. 2 от първоначалния договор и т. 2 от
анекса. Тук е мястото да се отбележи, че прекратяването на договора с изтичане
на срока по решение на банката не изисква последната писмено да уведоми
клиентите си. Въпреки това, ищецът „Ц. к. б.“ АД е изпратил уведомление до ответницата,
в което е инкорпорирана и покана за доброволно изпълнение.
Ответницата единствено в заповедното производство е
възразила срещу исковите претенции с аргумент, че не е титуляр по кредита.
Възражението й е неоснователно, тъй като същата е солидарен длъжник в
качеството си на картодържател, за което подробно съображения бяха развити по –
горе в изложението. От възражението на ответницата в заповедното производство е
изводимо, че същата оспорва претенциите по основание. В исковото производство
ответницата сочи, че е изплатила изцяло „дълга си като картодържател“, с което
„манифестирала достатъчно убедително пред ЦКБ АД клон Етрополе волята си“ и вземането
срещу нея „от момента на заплащането му не съществува“. От формулирането на
отговора на исковата молба е изводимо, че ответницата не оспорва процесните
вземания нито по основание, нито по размер, третира ги като свои, но акцентира,
че ги е погасила в хода на образуваното изпълнително производство и понастоящем
вече не ги дължи на ищеца. Насрещната страна не отрича факта на извършеното
плащане, респ. факта на своето принудително удовлетворяване в рамките на
изпълнителния процес. Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 422 ГПК съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Следователно поради спецификата на установителния иск по чл. 422 ГПК и
обстоятелството, че не се касае за доброволно плащане, а за принудително
такова, съдът не следва да отчита плащането по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК и да
отхвърля исковете.
Поради всичко гореизложено, предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ищецът има право на разноски в исковото и в заповедното производство. Неоснователно
е възражението на ответницата, че със завеждане на настоящото исково
производство ищецът неоснователно я обременява с разноски. Ответницата е дала
повод за иницииране на исковия процес с депозирането на възражение по чл. 414 ГПК, което и понастоящем не е оттеглено.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 592,69 лв. (петстотин деветдесет и два лева и шестдесет и девет
стотинки), представляващи разноски в исковото производство, от които 80,69 лв.
– държавна такса и 512 лв. – адвокатско възнаграждение, както и сумата от 80,69
лв. (осемдесет лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща разноски в
заповедното производство за държавна такса.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК във
вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 79 ЗЗД, че М.В.Т. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, дължи на „Ц. к. б.“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район С., бул. „Ц. ш.“ № *, сумата от 2711,38 лв. (две хиляди седемстотин и единадесет лева и тридесет и осем
стотинки), представляваща просрочена главница по Договор за разплащателна
сметка и издаване на кредитна карта MasterCard/VISA Лидер, с реф. № ********-******от 15.12.2009 г., преподписан на
19.12.2011 г., 10.12.2013 г. и Анекс от 26.05.2015 г.; сумата от 1262,73 лв. (хиляда двеста шестдесет и два
лева и седемдесет и три стотинки), представляваща просрочена договорна
лихва за периода от 22.01.2018 г. до 12.02.2019 г.; сумата от 60,63 лв. (шестдесет лева и шестдесет и три
стотинки), представляваща наказателна лихва за периода от 21.01.2019 г. до
12.02.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.02.2019 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 418 във вр. с чл. 417 ГПК) до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №
1078/19.02.2019 г. по ч. гр. д. № 312/2019 г. по описа на РС – Ботевград за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М.В.Т. с ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на „Ц. к. б.“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., район С., бул. „Ц. ш.“ № *, сумата от 592,69 лв. (петстотин деветдесет и два лева
и шестдесет и девет стотинки), представляващи разноски в исковото
производство, от които 80,69 лв. – държавна такса и 512 лв. – адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 80,69
лв. (осемдесет лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща разноски
в заповедното производство за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :