Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 22.04.2021
Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен
съд първи
граждански състав
На седми април две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана
ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1683 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединените искове е по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр.
с чл. 6 от ЗПФУР, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
Ищцовото дружество – „К.Б.“
ЕООД *** твърди, че на 22.04.2016г. между „*****“ ЕООД, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската си марка „В.“ и Г.З.Т. бил сключен Договор за
кредит № *****, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор бил
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл.
2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно
описана в Общите условия на „*****“ ЕООД и е в съответствие с ЗПФУР и
приложимото законодателство, а именно - кредитополучателят подава заявка за
отпускане на кредит, след регистрация в системата на „В.“ на интернет
страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница
„В.“ предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме,
както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от
ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на
кредитополучателя на интернет страницата на „В.“. Кредитополучателят трябва да
подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона
„Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се счита, че
се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото
те са предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С
подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел
и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски
формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя
и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във
формуляра за заявка банкова сметка***. Съгласно точка 2.2 от Общите условия кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска
допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 15
(петнадесет) минути от изпращането й. За използването на услугата за експресно
разглеждане на заявката се начислява такса за експресно разглеждане, която се
определя спрямо сумата и периода на погасяване на договора за кредит.
В процесния случай, на 22.04.2016г. страните сключили договор за кредит,
фигуриращ в системата на „В.“ под № ***** и явяващ се трети по ред Договор за
кредит между тях. В искането си Г.З.Т. заявила желание да й бъде отпусната сума
в размер 1000.00 лева, като заявила и използването на допълнителната, незадължителна
услуга за експресно разглеждане на заявката. Съгласно заявката и условията по
договора, кредитът бил отпуснат чрез паричен превод посредством И. АД в деня на
сключване на договора за кредит, за период от 30 (тридесет) дни, с падежна дата
- 22.05.2016г. Към уговорената дата на връщане на сумата, кредитополучателят се
задължавал да върне на „*****“ ЕООД сума в общ размер 1240.00 лева, от които:
1000.00 лева - главница; 206.31 лева - такса за експресно разглеждане и 33.69
лева - договорна лихва за периода на отпускане на кредита. С настъпване на
падежа на договора, кредитополучателят се възползва многократно от правото да
удължи срока на връщане на кредита съгласно т.11 от Общите условия, приложими
към Договора за кредит № *****, като крайният срок за връщане на сумата бил
удължен до нова падежна дата - 16.11.2016г.
С настъпване и новата дата на плащане, Г.З.Т. не погасила задълженията си и
изпаднала в забава. Съгласно клаузите на договора, касаещи неизпълнението от
17.11.2016г. (денят следващ падежната дата) „*****“ ЕООД (В.) започва да
начислява наказателна лихва върху непогасената главница, като съгласно
условията на т.13.2. (а), същата се формира от сбора на лихвения процент,
определен в специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен
лихвен процент за просрочие (10.00 % към датата на
сключване на договора). След като изпада в забава, до ответника били изпратени напомнителни писма на адреса му, посочен в Договора за
кредит. В тях се съдържала детайлна информация за просрочения кредит - актуален
размер на задължението, дни просрочие, начислена
наказателна лихва. Съгласно т. 13.4. от Общите условия към Договор за кредит № *****,
разноските за изпращане на писмата били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател, като начисленото се добавяло
към Общата дължима сума. Впоследствие Г.З.Т. извършила частични плащания в общ
размер на 155.20 лева, с които съгласно чл. 9.8 от Общите условия покривала
натрупаната към момента наказателна лихва, отписаните такси за събиране
(изпратени писма) и част от таксата за експресно разглеждане до размер 112.31
лева.
На 23.11.2018г. „*****“ ЕООД, в качеството му на цедент,
сключва с „К.Б.“ ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът
прехвърля на цесионера вземанията си по Договор № *****
в общ размер на 2 174.60 лева, от които: главница – 1000.00 лева;
договорна лихва за периода на отпускане на кредита – 33.69 лева); неустойка
(наказателна лихва) - 1 028.60 лева за периода 17.11.2016г. (денят, следващ
падежната дата) до 22.11.2018г. (датата, предхождаща цесията); такси за
експресно разглеждане – 112.31 лева. Посочените вземания са подробно описани в
Приложение № 1, което било неразделна част от Договора за прехвърляне на
вземания. В изпълнение на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и Договора за прехвърляне на
вземания, „*****“ ЕООД предоставило на „К.Б.“ ЕООД Потвърждение за прехвърляне
на вземания, представляващо Приложение № 5. По силата на сключения договор за
цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът
бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД изпраща уведомление
за цесията чрез препоръчана писмовна пратка
посредством „Български пощи“ ЕАД до адреса, посочен от ответника при
сключването на договора за кредит, която се е върнала с отметка „Преместен”. В
срока на извънсъдебната обработка с г-жа Т. били провеждани телефонни разговори
на телефонен номер **********, в хода на които била уведомена за промяната на
кредитора, уговорени били варианти за разсрочено изплащане на задължението й.
Въпреки това и към настоящия момент плащане по задължението на г-жа Т. не е
постъпило и неизпълнението продължава да е налице. За да бъдат избегнати
евентуални оспорвания от страна на длъжника за факта на уведомяването му за
извършената цесия, към настоящата искова молба прилага заверено копие на
Уведомление за цесия, което да бъде връчено на ответника заедно с останалите
приложения към исковата молба.
Поради изложеното, за „К.Б.“ ЕООД възниква правен интерес от предявяване на
настоящия осъдителен иск, като ищецът претендира единствено сума в размер на
1000.00 лева, представляваща неизплатена главница по договора за кредит и
законна лихва в размер на 201.68 лева, считано от датата на цесията
(23.11.2018г.) до 17.11.2020г., не и цедираната
договорна лихва, наказателна лихва, таксата за експресно разглеждане и отписаните
такси за събиране.
МОЛИ съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответницата да
заплати на ищцовото дружество следните суми, а именно: сумата от 1000.00 лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за кредит № *****, както и
сумата от 201.68 лева, представляваща законна лихва от датата на цесията - 23.11.2018г.
до 17.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира за направените по делото разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер 200.00 лева, като банкова сметка ***, че се присъдят
процесните суми в полза на ищеца е IBAN: ***, BIC: *** „*****“ ЕАД.
Ответницата - Г.З.Т. в определения едномесечен срок не депозира отговор по
смисъла на член 131 от ГПК и не взима становище по предявените искове. В хода
на делото депозира молба, с която признава задълженията си към ищцовото
дружество, като заявява, че към момента не е върнала процесните суми.
В проведеното съдебно заседание ищецът е поискал
постановяване на решение при признание на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността
ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска
постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът
постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че
същото е постановено при признание на иска.
Съдът
намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като изрично ответникът е направил
изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и
т.2 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави, както и е такова, с което страната може да се
разпорежда.
С
оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените обективно
съединените искове с правно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във
вр. с чл. 6 от ЗПФУР, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, за
неизпълнение на парично задължение за основателни и доказани по основание и
размер, като счита, че същите следва да бъде уважени. Ето защо, съдът следва да
постанови настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237,
ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени направените по делото разноски от ищеца в размер на 300.00
лева, от които 100.00 лева – държавна такса за образуване на исковото
производство и 200.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство,
съгласно представения по делото списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 6 от ЗПФУР, във вр. с
чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, Г.З.Т.,
с адрес: *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“
ЕООД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606 със законен
представител Р.В.– Управител, сумата от 1000.00 (хиляда) лева, представляваща
неизплатена главница по Договор за кредит № *****, както и сумата от 201.68
(двеста и един лева и шестдесет и осем стотинки) лева, представляваща законна
лихва от датата на цесията - 23.11.2018г. до 17.11.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на искова молба – 14.12.2020г.
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г.З.Т.,
с адрес: *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *****със
седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606 със законен представител Р.В.–
Управител направените по делото разноски в размер на 300.00 лева.
Банкова сметка ***, по която ответникът може да заплати
присъдените в полза на ищеца суми е - IBAN: ***, BIC: *** „*****“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.