МОТИВИ към Присъда №167/31.07.2014г. по НОХД №538/2014г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА –
ПЛЕВЕН е повдигнала обвинение срещу К.Н.Т. ЕГН: ********** за това, че на
неустановен ден през периода от 07.07.2012 г. до 22.09.2012 г. в град Плевен
противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел – лек автомобил “***”,
с рег. № *** на стойност 870 лв., собственост на В.К.Б. *** - престъпление по
чл.206 ал.1 НК.
Представителят на РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА - ПЛЕВЕН поддържа така повдигнатото обвинение. Счита същото за
доказано по несъмнен начин. Кредитира показанията на свидетелите В.Б., М.П., С.Р.,
Д.П., Т.П., а тези на ангажираните от страна на защитата свидетели, не намира
за достоверни. Посочва, че не са налице доказателства
за смекчаващи вината обстоятелства, а като отегчаващо такова следва да се имат
предвид предходните осъждания за престъпления от общ характер. В съответствие с
това счита, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, в размер ориентиран около
средата и към максимума на чл.206 ал.1 НК.
Частният обвинител В.К.Б.,
редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв.Р.И. ***. Повереникът
счита обвинението за доказано по несъмнен начин, като поддържа позицията,
заявена от представителя на РП – ПЛЕВЕН. Във връзка с ангажираните от страна на
защитата свидетели счита, че техните показания не са обективни, тъй като същите
лица се намират в близки отношения с подсъдимия. Пледира да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание лишаване
от свобода в размер около средния, предвиден в закона.
Подсъдимият К.Н.Т. се
явява лично и с АДВ. Л.П. ***. Не се признава за виновен и се ползва от правото
да не даде обяснения. Моли Съда да бъде оправдан.
Упълномощеният
защитник счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Представя
анализ на доказателствения материал, като счита, че показанията на свидетелите
на обвинението не следва да бъдат кредитирани, тъй като изхождат от роднини и
близки на пострадалото лице. Посочва, че следва да бъдат кредитирани
показанията на свидетелите, допуснати по искане на защитата и счита техните
показания за обективни. Въз основа на тези показания поддържа, че
инкриминираният лек автомобил в действителност е бил върнат от страна на
подсъдимия, на пострадалия М.П., като впоследствие последният е разглобил
превозното средство и го е предал като метален отпадък /скрап/. Поставя акцент
върху тезата, че показанията на св.Т.П. са необективни, тъй като същият, към
2012г. се е намирал в материална зависимост от чичо си – св.М.П., чиито
показания също намира за противоречиви. Пледира за постановяване на
оправдателна присъда.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и доказателствени средства поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа страна намира за установено следното:
Подсъдимият К.Н.Т. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, с начално образование,
неженен, не работи, осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият Т. и
свидетелят М.П. се познават. През първата половина на 2012г. поддържали близки
отношения. Св.М.П., по това време кадрови военнослужещ, извършвал неформално
автотенекиджийски услуги, а подсъдимият, заедно със св.Н.А., стопанисвали
автоморга на ул. “ГРИВИШКО ШОСЕ” в гр.ПЛЕВЕН. Отношенията между П., от една
страна и подсъдимият и св.А. – от друга, започнали да се влошават след
неуспешно извършена от страна на П. ремонтна работа върху л.а. “***”, собственост
на св.А.. Въпреки че в крайна сметка повредата върху л.а. ”***” била отстранена
успешно, между св.Н.А. и К.Т., от една страна и св.М.П. – от друга, останал
спор за употребените за ремонта парични средства. През месец юни 2012г. на
подсъдимия К.Т. и св.Н.А. станало известно, че св.М.П. се уволнява от армията и
че ще получи обезщетение. Поискали от П. сумата от 500 лева като му отправили
закани, че в противен случай ще му “покажат гераните си”. П. отклонил искането
на К.Т. и Н.А. под предлог, че ще си помисли.
Към началото на м.юли
2012г., св.М.П. управлявал лек автомобил “***”, с рег. № ***, собственост на
негов колега – св.В.К.Б. ***. Последният бил предоставил на св.П. лекия
автомобил по приятелски - за временно ползване, без уговорка за краен срок.
Подсъдимият К.Т. знаел, че л.а. “***”, с рег. № *** е собственост на св.Б.,
когото познавал бегло. На 07.07.2012г. подсъдимият провел телефонен разговор
със св.М.П. и го помолил да му даде лекия автомобил за ден – два, за да си
върши работа. П. не поискал съгласие от св.Б., но преценил, че може да помогне
на подсъдимия по описания начин, поради което се съгласил. Обадил се по
телефона на св.С.Р., с която бил във фактическо съжителство и й казал, че в
дома им в гр.ПЛЕВЕН, ЖК “***” ще дойде подсъдимият, на когото следва да предаде
ключовете за л.а. “***”. В действителност, подсъдимият изпратил св.Т.П.
(племенник на св.М.П.) и лице с неустановена самоличност със собствено име “***”,
които по това време работели в автоморгата. Св.С.Р. предала ключовете за
превозното средство на св.Т.П., който заедно с “***” я транспортирал до дома на
подсъдимия в гр.ПЛЕВЕН, УЛ. “***”. Св. Т.П. предал на подсъдимия ключовете за
автомобила, в който се намирали и полица за сключена застраховка “Гражданска
отговорност”, знак за преминат годишен технически преглед и свидетелство за
регистрация част ІІ (“малък талон”).
Няколко дни по –
късно, св.М.П. провел телефонен разговор с подсъдимия и поискал да му бъде
върнат лекия автомобил. Подсъдимият Т. обяснил на св.П., че превозното средство
му е необходимо за още няколко дни. Св.П. се съгласил с този нов срок.
След изтичането и на
този срок, св.П. отново разговарял по телефона с подсъдимия К.Т. и поискал да
му бъде върнат лекия автомобил. Подсъдимият обаче отговорил уклончиво – че ще
се разбере за превозното средство с неговия собственик – св.Б., с когото се
познавал.
В действителност, през
периода от предоставяне на лекия автомобил (07.07.2012г.) до завръщане на св.П.
от Р.ИТАЛИЯ, където заминал на 06.08.2012г. на сезонна работа (22.09.2012г.),
подсъдимият известно време ползвал превозното средство. На неустановен ден в
този период обаче, променил първоначалното си намерение и решил да държи
автомобила като свой. Поради това, не само не върнал на правоимащото лице, от
което бил получил за ползване превозното средство – св.М.П. или на неговия
собственик св.ВЛ.Б., но наред с това и укрил местонахождението на лекия
автомобил от тези лица, за да може и занапред да се разпорежда с него, както
намери за добре.
Непосредствено преди заминаването
си за Р.ИТАЛИЯ, на 05.08.2012г., св.М.П. отново провел разговор с подсъдимия и
поискал от него да му върне лекия автомобил. Подсъдимият му отговорил по същия
начин, както и в предходния разговор - да не се притеснява, тъй като ще се
разбере за превозното средство със собственика – св.Б.. На 06.08.2012г. св.М.П.
напуснал страната, като се завърнал в РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ на 22.09.2013г.
Междувременно, на неустановен ден в периода 06.08.2012г. - 22.09.2013г.,
свидетелят В.К.Б. случайно се срещнал с подсъдимия и го попитал къде се намира
превозното средство. Подсъдимият отговорил, че заедно със св.М.П. са оставили
л.а. в гараж и че ще го изкарат, когато св.П. се завърне от чужбина, тъй като
същият и без друго имал да връща на подс.Т. парична сума в размер на 500 лева.
При завръщането си от
РЕПУБЛИКА ИТАЛИЯ, св.М.П. научил от своите близки – св.Р. и св.Т.П., че л.а.
все още не е върнат от страна на подсъдимия. На 01.10.2012г. сигнализирал за
случая РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН. Била извършена предварителна проверка и с
постановление от 11.12.2013г. било образувано настоящото наказателно
производство.
В хода на
разследването била извършена съдебно – оценителна експертиза, която дала
заключение, че стойността на л.а. “***”, с рег. № *** през периода 07.07.2012г.
- 22.09.2013г. възлиза на 870 (осемстотин и седемдесет) лева.
С телеграма №5883/13.02.2013Г.
лекият автомобил бил обявен за общодържавно и международно издирване, но същото
не дало резултат.
Възприетата по – горе фактическа
обстановка почива на следните доказателствени материали:
-
показания на свидетелите: М.Т.П. – дадени в хода на
съдебното следствие (частично) и прочетени на основание чл. 281, ал. 5, във вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК; В.К.Б. - дадени в съдебното следствие; С.А.Р. - –
дадени в хода на съдебното следствие (изцяло), както и прочетените на основание
чл. 281, ал. 5, във вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК (отчасти); Т.Р.П. – дадени в
хода на съдебното следствие; Д.М.П. – дадени в хода на съдебното следствие
(изцяло) и прочетени на основание чл. 281, ал. 4, във вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК (частично); Л.О. - дадени в хода на съдебното следствие
-
заключение по съдебно- оценителна експертиза (л.50 - 51 от
ДП);
-
характеристична справка на К.Н.Т. (л.23 от делото), справка за съдимост (л.44 - 47 от делото);
-
справка рег.№11886/2014 на ОДМВР – ПЛЕВЕН (л.53 от делото)
и телеграма №5883/13.02.2013Г. (л.55 от ДП)
-
извлечение от Банка “***” по сметка на М.Т.П. за периода
от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. (л.151 – 168 от делото)
-
препис на Свидетелство за регистрация част І за л.а. “***”,
с рег. № *** (л.35 от ДП)
При задълбоченото
проучване и анализ на доказателствения материал по делото се установяват
противоречия в гласните доказателствени средства, които следва да бъдат
обсъдени. От една страна са свидетелските показания на М.Т.П., С.А.Р., В.К.Б., Т.Р.П.,
Д.М.П. които са с преимуществено обвинителен характер, а от друга -
свидетелските показания на Н.А.А., ***, С. *** И., Ф.И.Т., С.С.П., Д. *** А.,
които са с преимуществено оправдателен характер.
Съдът преценява показанията
на св.М.Т.П., дадени в хода на съдебното следствие като подробни и
последователни. Същият представи обстоен разказ за отношенията си с подсъдимия Т..
Съпоставката на показанията, дадени в хода на съдебното следствие и тези,
дадени в досъдебното производство и приобщени на осн.чл.281 НПК идва да покаже една
принципна трайност в изложената от свидетеля М.П. позиция. Основните
противоречия между едните и другите се свеждат до това кога и при какви условия
е било поискан от страна на подсъдимия и св.А. ЕГН на М.П. и номер на личната
му карта, както и дали и при какви условия е бил заплашван от страна на посочените
две лица св.Т.П.. Съдът счита, че представените от свидетеля обстоятелства във
връзка с отправени закани от страна на подсъдимия и св.Н.А., както и във връзка
с отношенията между Т.П., от една страна и К.Т.
и Н.А. – от друга, нямат пряко отношение към деянието, за което е
повдигнато обвинение с обвинителния акт. Тъй като не се събраха доказателства
за връзка между тези обстоятелства и изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт, Съдът намира, че те имат страничен характер. Поради това, от
една страна, Съдът преценява, че тези противоречия не са от естество да
създадат съмнение в достоверността на показанията на свидетеля, а от друга -
върху тези странични обстоятелства, по – нататък няма да се спира. Същевременно,
по отношение на основните факти, свързани с държането и ползването на л.а. “***”, а именно – неговото предоставяне
за ползване на подсъдимия Т., отправените към последния искания за връщане на
превозното средство и неизпълнението на задължението му да върне същото,
показанията на св.П. както в съдебното, така и в досъдебното производство
бележат последователност. Относно обстоятелствата по предаване на автомобила на
подсъдимия, показанията на св.М П. се потвърждават и от показанията на св.Т.П.
и св.С.Р.; относно факта, че автомобилът, след неговото предаване на К.Т., така
и не е върнат – както от показанията на посочените двама свидетели, също и от
показанията на св.ВЛ.Б., св.Т.П. и св.Д.П., както и от справка рег.№11886/2014
на ОДМВР – ПЛЕВЕН. На следващо място, във връзка с констатираните противоречия в
показанията му свидетелят заяви, че се дължат на изминалия период от време,
както и че заявеното в досъдебното производство по – правилно отразява
действителното положение. Това обяснение Съдът приема за логично, като наред с
това констатира, че показанията на свидетеля М.П., дадени в досъдебното
производство са действително по – обстойни, поради което ги кредитира изцяло.
На свой ред, кредитира тези, дадени в хода на съдебното следствие частично –
доколкото не противоречат на заявеното в разпита в хода на разследването.
Също така
последователни и убедителни са показанията на св.В.К.Б.. Следва да бъде
отбелязано, че не са налице основания неговите показания да бъдат приети за
предубедени или необективни, независимо от приятелските му отношения със св.М.П.
и качеството му на частен обвинител по делото. Напротив, от представения от
свидетеля разказ за обстоятелствата, свързани с л.а. е видно, че същият
добросъвестно излага същите обстоятелства. Б. няма преки възприятия относно
предаването на автомобила от св.П. на подсъдимия, но същевременно от неговите
показания се установява, че по времето, през което М.П. се е намирал извън пределите
на страната, лекият автомобил се е намирал у подсъдимия, с когото Б. се срещнал
и разговарял. При този разговор, не само К.Т. признал, че автомобилът е у него,
но наред с това заявил, че ще бъде изкаран от гаража, където се намира, когато
се върне М.П., тъй като последният и без това имал да му връща пари - 500 лева.
Тези обстоятелства кореспондират с показанията на св.М.П., Т.П. и Д.П.. По
изложените съображения, Съдът кредитира изцяло дадените от св.Б. показания,
дадени в хода на съдебното следствие.
На следващо място,
като достоверни се преценяват и показанията на св.С.Р., дадени в хода на
съдебното следствие. Свидетелката открито призна, че за закани срещу нея и
детето й е научила от св.М.П., с когото фактически съжителства. Следва отново
да бъде подчертано, че този въпрос – за евентуално отправяни закани от страна
на К.Т. и Н.А. спрямо М.П. – е страничен за обстоятелствата, предмет на
изясняване, но добросъвестното отношение на свидетелката при даване на
показанията именно по този деликатен въпрос, е показателно за тяхната
достоверност. Независимо от отношенията й със св.М.П., дадените от св.Р.
показания не будят съмнение в тяхната обективност. При условията на чл. 281,
ал. 5, във вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, бяха прочетени показанията на
свидетелката, дадени в досъдебното производство. Това се наложи преди всичко
във връзка с невъзможността свидетелката да си припомни определени
обстоятелства, както и поради констатираното противоречие относно това доколко
предаването и държането на автомобила е свързано с евентуално упражнено
физическо насилие върху св.М.П.. В предпоследния абзац на показанията, дадени в
хода на разследването (л.32 от ДП), свидетелката сочи, че след предаването на
автомобила, не знае какво е станало със същия, непосредствено след което разказва
за случай, при което М.П. се е върнал вкъщи с главоболие и оплакване, че е бил
бит от страна на К.Т. и Н.А.. От друга страна, в хода на съдебното следствие,
свидетелката разказа по – подробно как е станало предаването на лекия
автомобил, в което е взела лично участие, както и че след предаването е виждала
на няколко пъти подсъдимият да управлява автомобила; също така не изнесе данни
за нанасян побой спрямо М.П.. На свидетелката беше дадена възможност да вземе
отношение по констатираните съществени противоречия, при което тя заяви, че не
може да си спомни добре, но изрази предположение, че изложеното в досъдебното
производство е вярно отразено. Съдът намира, че в показанията от досъдебното
производство, на свидетелката на практика не е дадена възможност да разкаже
подробно именно как е станало предаването на лекия автомобил. Според
показанията на св.М.П. и Т.П., св.Р. е предала ключа към л.а. на св.Т.П.,
който, заедно с лице на име “***” го е откарал до дома на подсъдимия. Именно в
този смисъл са и показанията на св.Р., дадени в хода на съдебното производство.
На следващо място, при разпита в хода на досъдебното производство,
свидетелката, както сама е заявила, е изложила преди всичко обстоятелства,
станали й известни от други лица, преди всичко – св.М.П., докато показанията,
дадени в хода на съдебното следствие, макар и по – малко изчерпателни, съвсем
очевидно предават по – ясно непосредствените й възприятия. Съдът преценява, че
констатираните противоречия при съпоставка на показанията на свидетелката,
дадени в различните процесуални етапи се дължи на различния акцент, който е
поставен в тях: докато в досъдебното производство този акцент е бил поставен,
по преценка на водещия разследването, върху изясняване отношенията между М.П. и
К.Т. по принцип, в съдебното следствие беше обърнато по – голямо внимание на
отношенията, свързани с л.а. “***”, които заемат централно място в предмета на
доказване. Ето защо, Съдът отдава предпочитание на показанията на свидетелката,
дадени в хода на съдебното следствие, а прочетените на осн.чл.281 НПК кредитира
частично, доколкото не им противоречат.
Показанията на св.Т.Р.П.,
Съдът преценява като достоверни. За редица обстоятелства, тези показания
намират потвърждение в показанията на други свидетели по делото – относно
предаване на автомобила на подсъдимия К.Т. (показания на св.М.П., св.С.Р.),
относно обстоятелството, че след известна употреба от страна на К.Т.,
автомобилът е изчезнал (показания на св.М.П., св.С.Р., св.В.Б.), относно предходни
отношения между М.П., К.Т. и Н.А., включително – във връзка с неуспешен ремонт
на автомобил, собственост на А.. Съдът не намира причина да прецени показанията
на св.Т.П. като заинтересовани и предубедени, независимо от близките му
отношения и родствената връзка със св.М.П., поради което и предвид
обстоятелството, че се потвърждават в други доказателствени източници, които
съдът приема като достоверни, ги кредитира.
Показанията на св.Д.П.
се отнасят преди всичко до случай през месец октомври 2012г., при който същата,
заедно със св.Л.О. посетили стопанисваната от подсъдимия Т. автоморга с цел да
вземат със себе си находящият се там като работник, непълнолетен Т.П.. Както
беше посочено, тези обстоятелства са странични спрямо повдигнатото обвинение,
поради което следва да бъдат разгледани единствено доколкото имат връзка със
същото. В този смисъл следва да се отбележи, че свидетелката П. заявява, че й е
известно предоставянето на л.а. от страна на М.П., на подсъдимия. Наред с това
твърди, че при случая, за който разказва, е провела разговор с подсъдимия, при
който К.Т. е заявил, че л.а.”***” се намира в гараж и че ако М.П. му даде
определено количество пари, превозното средство ще бъде върнато. Специално
последното, заявено от свидетелката, влезе в съществено противоречие с нейните
показания, дадени в хода на досъдебното производство, поради което същите бяха
прочетени на основание чл. 281, ал. 4, във вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В тях св.П. е посочила, че на нейния въпрос защо
не връща лекия автомобил, подсъдимият отговорил, че “колата била в гараж”. Свидетелката беше запитана на какво се дължи
противоречието, при което същата заяви, че очевидно е пропуснала да спомене в
хода на разследването, че за освобождаването на автомобила, от страна на К.Т. е
било поставено именно такова условие – да бъдат заплатени определени парични
средства. Следва отново да бъде отбелязано, че при провеждане на разпита на св.П.
(както беше отбелязано и във връзка с показанията на св.Р.), разследващият
полицай не е поставил акцент върху изясняване обстоятелствата, свързани именно
с л.а., като вместо това е отделил внимание на други съпътстващи страните
взаимоотношения. Ето защо, от тази гледна точка, разликата в заявеното от
страна на Д.П. в досъдебното и съдебното производство, има своето обяснение.
Наред с това, необходимо е да бъде изтъкнато, че за отправено изявление от
страна на подсъдимия със сходен смисъл (че л.а.”***” се намира в гараж и че М.П.
има да му дава пари), при друга ситуация, свидетелства и св.В.Б.. На следващо
място, св.Л.О., присъствал на мястото на срещата между Д.П. и К.Т. посочва, че
подсъдимият е заявил на свидетелката, че М.П. му дължи 400 лева, но от друга
страна О. посочва, че не е чул да става дума за лек автомобил. Самият О.
уточнява, че се е намирал на няколко метра от разговарящите и макар че е имал
възможност да чува разговора, не е проявил особен интерес към него и не е
проследил неговото съдържание. Съвкупният анализ на показанията на М.П., ВЛ.Б.,
Л.О. и Д.П. водят до извода, че изложеното в хода на съдебното следствие от
страна на свидетелката се ползва с логичност и достоверност, поради което
следва да бъде кредитирано. От друга страна, показанията й, дадени в хода на досъдебното производство следва да
се имат предвид само доколкото не противоречат на дадените в хода на съдебното
следствие.
Следва да бъде
отбелязано, че съпоставката на показанията на свидетелите М.Т.П., С.А.Р., В.К.Б.,
Т.Р.П., Д.М.П. дадени както непосредствено, така и прочетени от досъдебното
производство, разкрива една принципна последователност в заетата от тях
позиция. Действително, прочитането на предходно дадени показания беше
обусловено от наличието на факти, за които свидетелите заявиха, че не си
спомнят и от констатирането на съществени противоречия. Въпреки това, след
прочитането на показанията им, свидетелите М.П., С.Р., Д.П. дадоха съответни
разбираеми и логични обяснения за това, които Съдът приема за добросъвестни. От
друга страна, налага се да бъде подчертано, че свидетелите от разгледаната
група са единодушни по въпросите, заемащи централно място в предмета на
доказване, в т.ч.:
-
предоставяне на л.а. “***”, с рег. № *** от страна на св.М.П.
на подсъдимия К.Т. за временно ползване
-
липса на връщане на същия л.а. от страна на подсъдимия К.Т.
на св.М.П. или на св.ВЛ.Б.
-
направени от подсъдимия К.Т. изявления, че св.М.П. му
дължи пари, както и че лекият автомобил се намира на съхранение в гараж;
отправени от подсъдимия К.Т. изявления, че автомобилът ще бъде върнат при
заплащане от страна на М.П. на определена парична сума
-
наличие на предходни имуществени отношения (спрямо
предоставянето на л.а. за ползване от страна на К.Т.) между подсъдимия и св.М.П.
– във връзка с автомонтьорска работа и във връзка с неуспешен ремонт на друг
автомобил, собственост на св.Н.А.
Налага се извода, че
показанията на свидетелите М.Т.П., С.А.Р., В.К.Б., Т.Р.П., Д.М.П. се намират в
синхрон помежду си, като взаимно се потвърждават именно по най – важните
обстоятелства от предмета на доказване. Наред с това, налага се да бъде
отбелязано, че в хода на съдебното следствие не се събраха доказателства за
наличието на причини, поради които тази група свидетели биха изнесли
недобросъвестни показания. Вярно е, че в определена степен, налице е
заинтересованост както от страна на св.Б. (собственик на превозното средство),
така и от страна на св.М.П. (предоставил във владение превозното средство на
подсъдимия и в този смисъл – отговорен пред собственика на същото) от изхода на
делото, но отново следва да бъде подчертано, че по основните обстоятелства,
показанията както на тези двама свидетели, така и на останалите свидетели от
разглежданата група, не будят съмнение относно тяхната добросъвестност.
Според показанията на
св.Н.А.А., дадени в хода на съдебното следствие, лично той е присъствал, когато
св.М.П. е отишъл в автоморгата и си е взел л.а. Известно време след това,
когато преминавал покрай жилищния блок на П., св.А. забелязал, че П. разглобява
л.а. Попитал свидетеля по какви причини, на което П. му отвърнал, че ще
заминава за РЕПУБЛИКА ИТАЛИЯ и са му необходими парични средства. Освен това
заявил на св.А., че е закупил на изплащане автомобила за сумата от 500 лева.
Също така, според показанията на Н.А., М.П. не е предоставил инкриминирания
л.а. за ползване на К.Т., а сам го е оставил в автоморгата, стопанисвана от
подсъдимия. Посочва, че тези събития са се случили в края на 2012 г. - началото
на 2013 г. и че се е случвало по това време многократно П. да оставя автомобила
за по няколко дни в автоморгата, обикновено – с ключа към същия, както и че този
автомобил е бил управляван от различни лица. Твърди, че още преди това,
вследствие на некачествен ремонт, извършен от М.П. върху л.а. “***”,
собственост на св.А., е възникнала повреда, която е била отстранена, но П.
останал да му дължи около 200 лева. При поставен въпрос в хода на разпита,
свидетелят посочи, че всъщност преди момента, в който е видял М.П. да
разглобява автомобила, е забелязал същия да се опитва да продаде превозното
средство на автопазар в гр.ПЛЕВЕН.
От друга страна, в
показанията, дадени в хода на досъдебното производство и прочетени на
осн.чл.281 НПК, св.Н.А. е заявил следното:
“Тази кола беше взета от М. за ползване от момче на което
не знам името, само той го е управлявал, в последствие М. ми предложи да закупя
колата, тогава беше напуснал работата си като кадрови войник, каза ми че ще
заминава за Италия, имал осигурена работа там. Аз отказах да купя колата,
знаейки че той не е собственик. Единственото което знам за тази кола е, че М.
беше през последната неделя която го видях на пазара на колите, говореше с две
момчета, разбрах че са от ***, не знам имената им, след час по късно видях
двамата да се движат с тази кола без М.. По късно разбрах че М. е в Италия.”
По – нататък
свидетелят отново променя насоката на показанията си към онова, което очевидно
го интересува най – силно – а именно, че М.П. му е дължал пари от неуспешно
извършения ремонт на л.а. “***”. За констатираните съществени противоречия
обаче, св.Н.А. не беше в състояние да даде разумно обяснение. Първоначално
заяви “Аз съм ходил около 20 пъти сигурно
да давам показания за това нещо и съм викан.”, а впоследствие посочи, че при
първоначалния разпит явно не се е сетил да разкаже как М.П. сам си е взел лекия
автомобил от автоморгата, а впоследствие го е разглобявал пред жилищния си блок.
Щателния анализ на
показанията на св.А. води до извода, че неговите показания са
вътрешнопротиворечиви относно особено съществени обстоятелства, включени в
предмета на доказване. Очевидно недостоверен е времевия период, посочен от
свидетеля в съдебното следствие - края на 2012 г. - началото на 2013 г., тъй
като заминаването на св.П. за ИТАЛИЯ е било в периода 06.08. – 22.09.2012г.; от
друга страна, в досъдебното производство изобщо не е посочил приблизителен
времеви период. Налице е и радикална промяна в неговата версия за случилото се
с лекия автомобил – докато в досъдебното производство представя тезата, че
същият е бил продаден на лица от с.***, в хода на съдебното следствие, особено
показателно, започва свободния си разказ с твърдението, че М.П. не само си е
взел обратно л.а., но и че впоследствие е разглобявал автомобила пред дома си –
версия, която напълно изключва заявеното от свидетеля в хода на досъдебното
производство. Специално във връзка с версията, че М.П. е продал превозното
средство на лица от с.*** следва да бъде отбелязано, че тя е не само изолирана
в целия доказателствен материал, но и твърде недостоверна, тъй като поражда
въпроса по какви причини изобщо М.П. *** с оплакване, че К.Т. отказва да му
върне автомобила.
По – същественият
въпрос, който възниква обаче е на какво се дължи промяната във версиите,
изложени от св.Н.А.. Конкретно този въпрос би могъл да намери убедителен
отговор при съвкупния анализ на оправдателните доказателства по делото,
застъпени в показанията на свидетелите ***, С. *** И., Ф.И.Т., С.С.П., Д. *** А..
Именно в тези доказателствени средства особено настойчиво се прокарва версията,
че М.П. е разглобявал инкриминирания автомобил пред дома си и че го е предал за
скрап. Още тук следва да бъде отбелязано, че тази версия няма как да бъде
споделена. На първо място, тя е напълно нова за наказателното производство и
самият факт, че Н.А. дори не е загатнал за нея в хода на разпита в досъдебното
производство – още повече, че тази версия очевидно обслужва много по – добре
интересите на неговия приятел К. Т. – идва да покаже, че се касае за една
неистина, призвана единствено да създаде за подсъдимия удобна защитна теза. На
второ място, както ще бъде изтъкнато и при самостоятелния анализ на показанията
на ***, С. *** И., Ф.И.Т., С.С.П., Д. *** А., същите са изключително объркани,
неконкретизирани, тенденциозни и като цяло – недостоверни. На трето място,
версията, че М.П. си е получил обратно л.а. и го е разглобил, за да го предаде
за скрап, тъй като са му били необходими парични средства да замине за ИТАЛИЯ, в
случай, че бъде кредитирана, води до една прекомерно нереалистична конструкция
от събития, която е практически парадоксална. Започва с това, че по определен
начин М.П. си е получил от К.Т. л.а. “***”; известно време след това, очевидно
без притеснения, П. предприел разглобяване на превозното средство на публично
място - пред жилищния си блок, при което е бил забелязан, в определени моменти,
от една страна, от св.Н.А., а от друга – от приятелската компания на свидетелите
С. *** И., Ф.И.Т., С.С.П., Д. *** А.; П. е провел разговор с Н.А., при което му
е обяснил, е закупил автомобила и че го разглобява, за да го предава за скрап
(неизвестно защо, при положение, че от гласните доказателства по делото и
експертното заключение следва, че автомобилът е бил в добро техническо
състояние и дори свидетелите на защитата поддържат, че К.Т., независимо от
краткия период на ползване, е извършил ремонтни работи върху същия и му е
монтирал газова уредба); известно време след това, М.П. се похвалил пред св.***,
че сам си е разглобил автомобила, че го е предал за скрап и че ще “нагласи”
подсъдимия; също така, известно време
след това, Т.П. заявил на всеослушание в автоморгата, стопанисвана от
подсъдимия, че М.П. е предал (или – че ще предаде, съобразно различните версии
на свидетелите на защитата) лекия автомобил за скрап; в крайна сметка обаче, на
01.10.2012г. М.П. сигнализирал Прокуратурата с оплакване, че К.Т. отказва да му
върне л.а. “***” и че му упражнява психически и физически тормоз. Изводът от
така лансираната версия е, е М.П. целенасочено и необезпокоявано се е
разпоредил с процесния лек автомобил, след което, също така целенасочено – и
очевидно без ясни причини – е набедил подсъдимия пред РП – ПЛЕВЕН за това, че
отказва да му върне превозното средство. Подобна поредица от събития, която
следва от показанията на Н.А., ***, С. *** И., Ф.И.Т., С.С.П. и Д. *** А.,
Съдът намира за абсурдна. Наред с това, от събраните по делото достоверни
доказателствени материали, разгледани по - горе, подобна теза за развоя на
събитията, очевидно не може да бъде изведена, дори напротив – прокарваното
обстоятелство, че свидетелят М.П. се е нуждаел от парични средства за пътуване
до ИТАЛИЯ, се опровергава и от представеното от същия свидетел извлечение за
движението по сметка в БАНКА “***” за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г.
Коментираната версия, от друга страна, намира адекватно обяснение единствено
при съобразяване на обстоятелството, че всички свидетели, които я застъпват, по
един или друг начин, се намират в приятелски отношения с подсъдимото лице, от
което и следва извода, че се опитват да я поддържат в негова полза – макар и по
твърде неубедителен начин. Ето защо, Съдът не отдава вяра нито на показанията
на Н.А., нито – на тези на свидетелите ***, С. *** И., Ф.И.Т., С.С.П., Д. *** А.,
чиито показания на практика се отнасят единствено до обосноваване на
разгледаната недостоверна версия.
В хода на съдебното
производство бяха проведени очни ставки между св.Н.А. и св.М.П., както и между
св.А. и св.Т.П.. Тези съдебно следствени действия не доведоха да отстраняване
на съществените противоречия в гласните доказателствени средства, тъй като
страните в очните ставки се придържаха към предварително заявените си позиции.
Все пак, в очната ставка със св.Т.П., св.Н.А. допусна още една
непоследователност в твърденията си: вместо първоначално заявеното, че се касае
за събития, развили се в края на 2012 г. - началото на 2013 г., в очната ставка
св.А. посочи, че се касае за началото на 2012г.
По изложените съображения,
Съдът преценява показанията на свидетеля А., дадени както в досъдебното
производство, така и в хода на съдебното следствие, като изключително
неправдоподобни и недобросъвестно дадени -
за което, впрочем свидетелства и твърде странното обяснение, дадено от
свидетеля за констатираните противоречия в показанията му. Поради това, не отдава
вяра на показанията на св.Н.А.. След влизане на присъдата в сила, препис от настоящите
мотиви, от протокола за съдебно заседание на 20.05.2014г. и от протокола за
разпит на свидетеля в досъдебното производство, следва да бъдат изпратени на
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН – за преценка на необходимостта от възбуждане на
наказателно преследване за извършено престъпление по чл.290 НК от страна на св.Н.А..
На следващо място,
според показанията на св.***, в неустановен момент, в качеството на колеги с М.П.
водели неангажиращ разговор. В определен момент П. запитал свидетеля дали
познава подсъдимия К.Т.:
“... и аз му казах, че го познавам, като ми каза “Защото
аз съм взел някакъв автомобил, имам някаква кола съм си я разглобил аз и съм си
я закарал да си я продавам” ... Не знам, на части ли, какво да прави не знам,
някакви такива.”
При задаване на
уточняващи въпроси, свидетелят промени своя разказ по следния начин:
“Говорехме си и той ме попита дали го познавам, че ще го
съди, че М. ще съди К., защото К. му бил взел колата, пък той ми каза, че той
си я е взел и си я разглобил и я е продал. Това е което знам.”
Беше проведена очна
ставка между свидетелите *** и М.Т.П., която не доведе да отстраняване на
съществените противоречия в гласните доказателствени средства, тъй като
страните се придържаха към предварително заявените си позиции. Все пак, св.***
изнесе някои допълнителни сведения именно в това съдебно следствено действие:
“Значи, говорим си и той ми казва “Имам една кола, която
съм я разглобил и съм я закарал”, дали на части я е продал, дали я е закарал на
отпадъци, аз това не го знам и ме попита дали познавам К. и аз му казах, че го
познавам, “Защото имам проблеми там с него”. Аз му казах, че не ме интересува,
а той каза “Аз ще го наглася”. Това са неговите думи, друго нищо не знам и не
мога да кажа.”
Съдът преценява
показанията на св.*** за объркани, неконкретизирани, вътрешно противоречиви,
изключително недостоверни и недобросъвестни. Ето защо, не им отдава вяра, като
същевременно, след влизане на присъдата в сила, препис от настоящите мотиви и
от протокола за съдебно заседание на 20.05.2014г. следва да бъдат изпратени на
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН – за преценка на необходимостта от възбуждане на
наказателно преследване за извършено престъпление по чл.290 НК от страна на св.***.
Според показанията на
свидетеля С. *** И., на неустановен ден преди около две години, подсъдимият К.Т.
е ползвал даден му от свидетеля М.П. л.а. “***”, червено на цвят, като след
това И. отново е виждал М.П. да управлява същия автомобил. Свидетелят твърди,
че по времето, през което К.Т. е ползвал автомобила, му е монтирал газова
уредба – обстоятелство, което се оспори от ч.обв. ВЛ.Б. и неговия повереник,
които заявиха, че л.а. е имал монтирана газова уредба още преди да бъде
предоставен за ползване на М.П.. В тази насока обаче, ч.обв. не представи
надлежни доказателства (л.143 – 147 от делото). Съдът намира, че въпросът дали
инкриминираният автомобил е имал такава газова уредба към момента на
предоставянето му на подсъдимия, за страничен спрямо повдигнатото обвинение,
поради което, не следва да бъде отделно обсъждан. Все пак е необходимо да бъде
отбелязано, че ако се кредитира заявеното в тази насока от страна на СВ.И.,
напълно необяснимо е по какви причини и с какви мотиви би монтирал подсъдимият
газова уредба на автомобил, който е получил за временно ползване – съобразно
показанията на св.М.П. – за няколко дни.
По – нататък
свидетелят И. твърди, че впоследствие е видял М.П. да разглобява л.а.”***” пред
блок 427 в жк “***”:
“Да, мястото го знам. 427-ми мисля, че беше, самия блок
там помня, даже той се хвалеше нали, аз не само аз знам за това нещо, даже
имаше още над четирима човека, които бяха с мен и отделно имаше много мои приятели, с които сме били на това нещо.
Там видяхме, че той разглобява колата и я приготвя за скрап.”
Свидетелят обаче така
и не беше в състояние да отговори по какъв начин е направил извода, че
превозното средство, на първо място, бива разглобявано и на второ – че се
подготвя предаването му за метален отпадък. От уточняващите въпроси стана ясно,
че автомобилът е бил с една свалена гума и е бил на крик, но свидетелят И. сам
е преценил, че не се касае само за смяна на гума. От друга страна, “по –
нататък” бил научил от свидетеля Т.П., че автомобилът е бил предаден за скрап,
като това обстоятелство Т.П. споделил не само пред С.И., а пред цяла група
лица, в т.ч. – свидетелите Ф.Т., С.П., ***, Д.А.. Свидетелят И., наред с това,
отбеляза и друг важен момент:
“наскоро отидох в тази морга където е да видя К..
Говорихме си и той каза, че има повдигнато дело срещу него и аз разпитах само
за информация, но днес, главно днес разбрах за делото, нали дойдох, защото
другото момче Ф.Т., който би трябвало да даде моите показания, които аз ги
дадох в момента, не е можел да дойде, защото е на работа.”
Недоумение буди
твърдението, че Ф.Т. е щял да даде показанията на св.С.И., но същевременно,
това разкрива и твърде ниската убедителност на показанията на св.И.. Същата е
видна и при цялостното им изследване – налице е една фрагментарност,
неконкретизираност и тенденциозност при
изнасяне на обстоятелствата. При проведена очна ставка със св.М.П., св.И.
посочи, че П. “лъже, не е така, както той
казва, защото той беше взел едни пари на заем от К.”; посочи, че П. е
разглобявал лекия автомобил, за да има парични средства за пътуването си до Р.
ИТАЛИЯ, като уточни, че това му е известно от слухове, а впоследствие призна,
че е негово допускане, тъй като “може да
са му трябвали средства за да замине”. От друга страна, при очна ставка със св.Т.П.,
противно на предварително заявеното, И. отбеляза, че не от Т.П. е научил, че
лекият автомобил ще се предава за скрап; впоследствие отново заяви, че именно
от Т.П. знае за това обстоятелство. В хода на тази очна ставка, от страна на
защитата беше поставен въпрос дали на разглобяването на автомобила са
присъствали именно онези лица, пред които впоследствие Т.П. е споделил
намеренията на чичо си за предаване на автомобила за отпадък, при което С.И.
отговори утвърдително. Следва да бъде отбелязано обаче, че до този момент, в
дадените показания на свидетеля не се съдържа нито ясна индиция за наличието на
други лица при тази случка, нито – самоличността на тези лица, което до
определена степен, на самостоятелно основание подкопава тяхната достоверност.
По изложените
съображения, Съдът преценява показанията на св.И. за объркани, неконкретизирани
и твърде неубедителни. Показанията на този свидетел обслужват версия, която,
както беше обосновано по – горе, Съдът преценява като неистинна. Наред с това,
влизат в противоречие с гласни доказателствени средства, на които Съдът отдава
вяра, каквито са показанията на свидетелите М.Т.П., С.А.Р., В.К.Б., Т.Р.П., Д.М.П..
Намира показанията на И. за недобросъвестно дадени и тенденциозни. Ето защо, не
им отдава вяра, като същевременно, след влизане на присъдата в сила, препис от
настоящите мотиви и от протокола за съдебно заседание на 20.05.2014г. следва да
бъдат изпратени на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН – за преценка на необходимостта
от възбуждане на наказателно преследване за извършено престъпление по чл.290 НК
от страна на св.С.И..
Според показанията на свидетеля
Ф.И.Т., през месец юли – август 2013г., подсъдимият К.Т. известно време е
ползвал л.а. “***”, след което автомобилът е бил върнат на св.М.П.:
“След което, може би седмица след това, автомобила беше
разглобен, явно нещо, не знам дали му прави ремонт, дали друго, но няколко дни
след това се видяхме с Т., тъй като се събирахме заедно в автоморгата и го
питахме „нещо има ли проблем с колата” и той каза „не, трябват пари и ще бъде
дадена на скрап”, след което чак сега разбирам за какво става на въпрос.”
Свидетелят
впоследствие уточни (както и св.С.И.), че всъщност е видял, че е свалена една
от гумите на превозното средство и че не е сигурен, дали се касае за
разглобяване или за ремонт. Необходимо е да бъде отблезяно, че като
присъстващи, св.Т. посочва свидетелите СВ.И. и С.П., но не и другите посочени
от свидетеля И. лица – *** и Д.А.. Също така следва да бъде отбелязано, че
впоследствие свидетелят промени показанията си, като заяви, че всъщност Т. му бил казал, че колата е вече предадена за
скрап. Бяха проведени очни ставки между св.Ф.Т. и свидетелите М.П. и Т.П.,
които не доведоха да отстраняване на съществените противоречия в гласните
доказателствени средства, тъй като страните в очните ставки се придържаха към
предварително заявените си позиции. При щателния анализ на показанията на Ф.Т.
Съдът намира, че същите съдържат множество допускания и липса на категоричност
относно съществените по делото обстоятелства; налице е и противоречие дори с
показанията на св.СВ.И., който твърди, че заедно са наблюдавали разглобяване на
л.а. през 2012г., докато според Т. това е станало през лятото на 2013г. Показанията
на Т. обслужват версия, която, както беше обосновано по – горе, Съдът преценява
като неистинна. Наред с това, показанията на свидетеля влизат в противоречие с
гласни доказателствени средства, на които Съдът отдава вяра, каквито са
показанията на свидетелите М.Т.П., С.А.Р., В.К.Б., Т.Р.П., Д.М.П.. По тези
причини Съдът преценява показанията на Ф.Т.
за недобросъвестно дадени и тенденциозни. Ето защо, не им отдава вяра, като
същевременно, след влизане на присъдата в сила, препис от настоящите мотиви и
от протокола за съдебно заседание на 27.06.2014г. следва да бъдат изпратени на
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН – за преценка на необходимостта от възбуждане на
наказателно преследване за извършено престъпление по чл.290 НК от страна на св.Ф.Т..
Сходни с показанията
на Ф.Т. са и тези на св.С.С.П.. Същият обаче, подобно на св.С.И., твърди, че се
касае за 2012г, лятото, когато е наблюдавал как М.П. разглобява пред жилищния
блок л.а. “***”, червено на цвят. Този свидетел посочва като присъствали лица
освен себе си, така също и СВ.И., Ф.Т. и Д.А., но не и посочения от И. ***.
Според С.П., Т.П. е заявил, че лекият автомобил ще бъде предаден за скрап, тъй
като М.П. заминава за Р.ИТАЛИЯ. Бяха проведени очни ставки между св.С.П. и
свидетелите М.П. и Т.П., които не доведоха да отстраняване на съществените
противоречия в гласните доказателствени средства, тъй като страните в очните
ставки се придържаха към предварително заявените си позиции. При щателния
анализ на показанията на СВ.П. Съдът намира, че същите съдържат допускания и
липса на категоричност относно съществените по делото обстоятелства. Същевременно,
показанията на П. обслужват версия, която, както беше обосновано по – горе,
Съдът преценява като неистинна. Наред с това, показанията на свидетеля влизат в
противоречие с гласни доказателствени средства, на които Съдът отдава вяра,
каквито са показанията на свидетелите М.Т.П., С.А.Р., В.К.Б., Т.Р.П., Д.М.П..
По тези причини Съдът преценява
показанията на С.П. за недобросъвестно дадени и тенденциозни. Ето защо,
не им отдава вяра, като същевременно, след влизане на присъдата в сила, препис
от настоящите мотиви и от протокола за съдебно заседание на 27.06.2014г. следва
да бъдат изпратени на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН – за преценка на
необходимостта от възбуждане на наказателно преследване за извършено
престъпление по чл.290 НК от страна на св.С.П..
Твърде близки с
недостоверните показания на СВ.И., СВ.П. и Ф.Т. са и показанията на св.Д. *** А.:
“Това *** беше в мръсно състояние. К. не само веднъж го е
почистил и след това разбрах, че К. е върнал колата на М.. Това го разбрах от К.
и след това, след известно време бяхме четиримата, не знам къде отивахме, бяхме
Ф.Т., С.П. и С.И., сигурно сме ходили към моргата, не знам, както и ще да е и
сме видели тази същата кола, че беше вдигната на крик.”
Прави впечатление
използваното от свидетеля глаголното време (минало неопределено) при свободния
му разказ, което принципно изключва личното участие на разказващия. Свидетелят
коригира тази особеност в показанията си едва след въпрос от страна на
защитата. Св.А. също беше поставен в очни ставки със свидетелите М.П. и Т.П.,
които не доведоха да отстраняване на съществените противоречия в гласните
доказателствени средства, тъй като страните в очните ставки се придържаха към
предварително заявените си позиции. Както и показанията на СВ.И., СВ.П., Ф.Т. и
тези на Д.А. обслужват версия, която, както беше обосновано по – горе, Съдът
преценява като неистинна. Наред с това, показанията на свидетеля влизат в
противоречие с гласни доказателствени средства, на които Съдът отдава вяра,
каквито са показанията на свидетелите М.Т.П., С.А.Р., В.К.Б., Т.Р.П., Д.М.П..
По тези причини Съдът преценява
показанията на С.П. за недобросъвестно дадени и тенденциозни. Ето защо,
не им отдава вяра, като същевременно, след влизане на присъдата в сила, препис
от настоящите мотиви и от протокола за съдебно заседание на 31.07.2014г. следва
да бъдат изпратени на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН – за преценка на
необходимостта от възбуждане на наказателно преследване за извършено
престъпление по чл.290 НК от страна на св.Д.А..
Показанията на св.Л.О.
не се отнасят към никоя от двете групи свидетелски показания. Същият беше
допуснат като свидетел за проверка на показанията на св.Д.П.. Св.О. потвърди
извършването на посещение в автоморгата, стопанисвана от подсъдимия, при което между
св.П. и К.Т. е бил проведен разговор. За изясняване съдържанието на този
разговор обаче, показанията на св.О. не могат да допринесат съществено, тъй
като самият той твърди, че не е проследил активно неговото протичане,
независимо че се е намирал наблизо. Показанията на св.О., съдът намира за
обективни и добросъвестно дадени. Същите потвърждават особеното емоционално
състояние на св.П. при посещението в автоморгата, нейното притеснение от това,
че спрямо нейния внук (Т.П.) се упражнява физическо или психическо насилие (“Тя седя жената на тръни и ми вика “Моля ти
се, дай да слезнем и да видим”), независимо че станало ясно, че такова
насилие не е упражнявано. По този начин, показанията на Л.О. косвено
свидетелстват за достоверността и обективността на показанията на Д.П.. Наред с
това, частично и косвено потвърждават изнесеното от нея за отправена
имуществена претенция от страна на К.Т. спрямо М.П. във връзка с връщането на
л.а. “***”. По изложените причини, Съдът отдава вяра на показанията на св.Л.О..
При така установената
фактическа обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна,
подсъдимият К.Н.Т. ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по
чл.206 ал.1 НК - на неустановен ден през периода от 07.07.2012 г. до 22.09.2012
г. в град Плевен противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел – лек
автомобил “***”, с рег. № *** на стойност 870 лв., собственост на В.К.Б. ***.
От по – горе извършения
анализ е видно, че на 07.07.2012г. св.М.П. е предоставил във владение на
подсъдимия лек автомобил “***”, с рег. № ***. Основание за фактическата власт
на подсъдимия Т. бил неформален, устно сключен договор за заем за послужване,
чийто срок бил определен приблизително – за период от няколко дни. Когато този
срок изтекъл, св.П. провел телефонен разговор с подсъдимия, при което поискал
да му бъде върнат лекия автомобил. От своя страна, К.Т. помолил свидетеля да му
предостави превозното средство за ползване за още няколко дни. Свидетелят се
съгласил, с което устно, неформално бил сключен нов договор за заем за
послужване между същите страни. След изтичането и на новия срок, св.М.П. на два
пъти поискал от подсъдимия (неустановен ден през месец юли или началото на
август 2012г. и на 05.08.2012г.) да му върне превозното средство, но получил
уклончив отговор – че подсъдимият ще се разбере със собственика, св.Б.. От
друга страна обаче, при проведена среща с Б., подсъдимият заявил, че превозното
средство се намира на съхранение в гараж, от който ще бъде освободено при
завръщането на св.М.П. в страната, както и че М.П. има да му дава пари. Видно
е, че е налице съзнателно въздържане от страна на подсъдимия да изпълни
задължението си по договора за заем за послужване – а именно, при липсата на
уговорен срок на ползването, да върне вещта при поискване от страна на
заемодателя (чл.243, 249 ЗЗД). Същевременно, при среща със св.Б., подсъдимият
намерил удобен предлог, за да не върне вещта и на нейния собственик. Лекият
автомобил не бил върнат нито до завръщането на свидетеля М.П. в страната на
22.09.2012г., нито – след това. Следователно, в инкриминирания период от 07.07.2012
г. до 22.09.2012 г. подсъдимият е укрил местонахождението на лекия автомобил, с
което е лишил правоимащите лица – св.М.П. (от своя страна като заемател за
послужване спрямо св.ВЛ.Б.) и св.ВЛ.Б. (като собственик) от възможността да
ползват и се разпореждат с л.а. “***”. От друга страна, отказал да върне
автомобила при отправени искания от страна на св.М.П. преди заминаването му за
Р.ИТАЛИЯ; не върнал същия и на св.Б., с когото се срещнал по време на престоя
на М.П. в Р.ИТАЛИЯ; не върнал превозното средство и по друг начин, независимо
от отсъствието на св.М.П. от страната - например на близки на св.П., с които се
познавал и поддържал връзка. Налага се извода, че от една страна подсъдимият е
укрил местонахождението на автомобила от лицата, имащи право да го владеят и да
се разпореждат с него (действие), а от друга – нито при поискване, нито – по
собствена инициатива е изпълнил задължението си да върне вещта, която е заел
(бездействие). Ето защо Съдът приема, че разгледаните прояви на действие и
бездействие както заедно, така и поотделно представляват форма на фактическо
разпореждане с вещта, предмет на заем за послужване, т.е. налице е престъпно
своене по смисъла на чл.206 ал.1 НК. Обективната страна на деянието и в
частност – фактическото разпореждане с инкриминираната вещ, следват пряко от
показанията на свидетелите М.Т.П. и В.К.Б., препис на Свидетелство за
регистрация част І за л.а. “***”, с рег. № *** и справка рег.№11886/2014 на
ОДМВР – ПЛЕВЕН и телеграма за издирване №5883/13.02.2013Г. Косвено, те следват
от показанията на С.А.Р., Т.Р.П., Д.М.П., Л.О.О..
Изтъкнатите
съображения за обективната съставомерност на деянието се подкрепят и от
съдебната практика по прилагането на чл.206 НК - например Решение № 472 от
19.11.2013 г. по н. д. № 1541/2013 г., н. к., і н. о. на ВКС, Решение № 191 от
25.04.2013 г. по н. д. № 415/2013 г., н. к., іі н. о. на ВКС, Решение № 366 от
08.11.2011 г. по н. д. № 1827/2011 г., н. к., іі н. о. на ВКС, Решение № 608 от
12.07.1991 г. по н. д. № 445/1991 г., i н. о. на ВС и други.
От субективна страна,
деянието на подсъдимия е извършено при условията на пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици – че извършва фактическо разпореждане с инкриминираната вещ, с което
лишава правоимащите лица М.П. и ВЛ.Б. да ползват и се разпореждат със същата и
е целял настъпването на тези последици. Субективната страна на деянието се
установява от доказателствата и доказателствените средства, от които се доказва
и неговата обективна страна. В определен момент през инкриминирания период,
подсъдимият променил първоначалното си намерение да ползва лекия автомобил,
като решил да се възползва от обтегнатите си отношения със св.М.П. и
отсъствието му от страната, за да присвои превозното средство. Особено
красноречиви в тази насока са различните оправдания, които подсъдимият е
обективирал с цел да не върне заетата за послужване вещ: на св.М.П. казал, че
ще се разбере със собственика св.Б., докато на последния заявил, че лекият
автомобил се намира на съхранение в гараж и че ще бъде изваден оттам при
връщането на М.П., който и без това имал да му връща пари. Твърдение със сходно
съдържание, макар и на по – късен етап (м.октомври 2012г.) подсъдимият направил
и пред св.Д.П., което допълнително потвърждава своителното му намерение, макар
че към този момент престъплението е било довършено. Очевидно е, че подсъдимият е
търсел предлог, под който да не върне вещта, включително като е поставял
връщането й в зависимост от изпълнение на определено условие – заплащане на
определена парична сума от страна на М.П. - обстоятелства, сочещи на целта на
подсъдимия да се разпорежда с вещта като със своя, като същевременно лиши от
тази възможност правоимащите лица.
Въз основа на изложените
фактически и правни съображения Съдът намери обвинението за доказано по
несъмнен начин и призна подсъдимия К.Н.Т. ЕГН: ********** за виновен в
извършването на престъпление по чл.206 ал.1 НК – за това, че на неустановен ден
през периода от 07.07.2012 г. до 22.09.2012 г. в град Плевен противозаконно
присвоил чужда движима вещ, която владеел – лек автомобил “***”, с рег. № ***
на стойност 870 лв., собственост на В.К.Б. ***.
При решаване на
въпросите за индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия,
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност
на деянието, следваща от предвидената в закона наказуемост, е висока: за
престъплението по чл. 206 ал.1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода от
една до шест години, т.е. престъплението е тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК.
Личната обществена
опасност на подсъдимия К.Т., следваща от приобщените характеристични данни и
справка за съдимост, се характеризира като умерена към висока– същият има
криминалистическа регистрация и е осъждан неколкократно за различни
престъпления от общ характер, вкл. – лишаване от свобода с приложението на
чл.66 НК.
Като смекчаващо
отговорността обстоятелство, следва да се има предвид стойността на присвоената
вещ. Касае се за МПС на стойност 870 лева – цена, която, сама по себе си не е
ниска за жизнения стандарт в страната, но от друга страна, взета предвид като
стойност, отразяваща функционалното предназначение и техническо състояние на
вещта, следва да се прецени като относително ниска.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство, Съдът взе предвид предходните осъждания за
престъпления от общ характер, които не са имали за подсъдимия необходимия
поправителен, превъзпитателен и превантивен ефект.
Следователно, спрямо
подсъдимия Т. е налице формален баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Същевременно, Съдът намира, че тъй като се касае за престъпление
срещу собствеността, при което основен критерий за степента на обществена
опасност следва да бъде стойността на предмета на престъплението, определяне на
наказанието около средния размер, предвиден в л.206 ал.1 НК, не би било
справедливо. Същевременно, съобразно чл.35 ал.3 НК, наказанието следва да бъде
съответно на престъплението. В съответствие с тези съображения надделя
позицията, че размерът на наказанието лишаване от свобода следва да бъде към
законовия минимум, предвиден в чл.206 ал.1 НК. Ето защо Съдът счете, че
справедливият размер на наказанието на подсъдимия К.Н.Т., при съобразяване на
целите за неговото поправяне, превъзпитание, както и целите на индивидуалната и
генерална превенция, е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА.
На следващо място,
предвид съдимостта на К.Т., така определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т.2 ЗИНЗС следва
да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим в затвор или в затворническо
общежитие от закрит тип.
В съответствие с
изхода на делото, на основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимият К.Н.Т. ЕГН: **********
беше осъден да заплати направените по делото разноски в общ размер на 80 лв.,
както следва: 35 /тридесет и пет/ лв. – по сметка на ОД на МВР – ПЛЕВЕН и 45
/четиридесет и пет/ лв. – по сметка на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
По така изложените мотиви,
Съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: