Решение по дело №12363/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 845
Дата: 16 декември 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20211100512363
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 845
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100512363 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12363/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Н. П. Т. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20116776 от 16.05.2021 г по гр.д.№57971/20 г на
СРС , 41-ви състав , в частта , с която е признато за установено по искове с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че Т. дължи на
“Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София сумата от 1488,43 лв. главница , представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г.-30.04.2019 г. за топлоснабден
имот ап.№4, находящ се в гр.София ул.**** , ведно със законната лихва от 11.02.2020 г. до
окончателното плащане ; сумата от 203,62 лв. представляваща законна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. до 03.02.2020 г., и сумата от 29,36
лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода 01.01.2017 г -
30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 11.02.2020 г. до окончателното плащане , за
които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 17.02.2020 г по
ч.гр.д. №7046/2020 г. по описа на СРС , 41 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта
за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС /в посочената част/ , тъй
като потребител за имота е само З.Т. , която е поискала откриване на партида , а самият той
не е поискал откриване на партида .
Въззиваемата страна “Т.С.” ЕАД е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната
1
жалба и иска да се потвърди решението на СРС.
Третото лице “Т.с.с” ЕООД ЕИК ***** гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 11.06.2021 г
и е обжалвано в срок на 23.06.2021 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че съгласно чл.153 ал.1 ЗЕ
„клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Не се спори , че Н.Т. и З.Т. са съсобственици при равни квоти в
процесния имот . Без значение е обстоятелството , че партидата е открита само на името на
З.Т. , а и ответниците не са оспорили да имат облигационна връзка с ищеца . Исковете са
доказани в посочените размери с представените писмени доказателства и комплексната
експертиза .
Решението на СРС е неправилно в обжалваната част .
Липсата на подробен или въобще на отговор на исковата молба не освобождава ищеца от
доказателствената тежест да докаже исковете си , респ.съдът следва да изложи мотиви дали
процесните суми се дължат като обсъди всички налични по делото доказателства .
Според т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 гпо тълк.дело № 2/2017 г., на ОСГК
на ВКС няма пречка да бъде постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл.153 ал.1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от
договора, и този правен субект да дължи цената на доставената топлинна енергия . На още
по-силно основание такъв писмен договор може да се сключи и със
съсобственик/съпритежател на вещно право на ползване върху имота като в такъв случай
задължено лице може да е само този съсобственик/съпритежател .
В процесния случай съсобственикът З.Т. е подала до ищеца молба-декларация за откриване
на партида от 01.03.1999 г . Ответникът е приел искането за сключване на договор като
според комплексната експертиза партида за процесния имот е била открита само на З.Т. и
2
всички документи за доставка на топлинна енергия са издавани на нейно име . Уговорено е
нещо различно от чл.153 ЗЕ , като тази разпоредба намира приложение само при липса на
изричен договор относно доставка на топлинна енергия .
З.Т. е приета като единствен клиент на топлинна енергия за имота , съответно
съсобственикът й /въззивникът/ не е такъв . Действително , преди приемането на
тълкувателното решение съществуваше практика на съдилищата /включително и на някои
състави на ВКС/ , според която разпоредбата на чл.153 ЗЕ се считаше за императивна , а
изброяването в нея – за изчерпателно по отношение на възможните лица - потребители на
топлинна енергия . Тази практика вече не е актуална и не може да служи за ръководство на
съдилищата . Трябва да се прилага в цялост задължителното тълкуване в посоченото
тълкувателно решение на ВКС , а от него следва , че въззивната жалба е основателна .
Решението на СРС трябва да се отмени в обжалваната част и исковете срещу Н.Т. да се
отхвърлят .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20116776 от 16.05.2021 г по гр.д.№57971/20 г на СРС , 41-ви състав ,
в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК
във вр. чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че Н. П. Т. ЕГН ********** от гр.София
дължи на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София сумата от 1488,43 лв. главница , представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г.-30.04.2019 г. за
топлоснабден имот ап.№4, находящ се в гр.София ул.**** , ведно със законната лихва от
11.02.2020 г. до окончателното плащане , сумата от 203,62 лв. представляваща законна лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. до 03.02.2020 г., и
сумата от 29,36 лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода
01.01.2017 г.-30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 11.02.2020 г. до окончателното
плащане , за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
17.02.2020 г по ч.гр.д. №7046/2020 г. по описа на СРС , 41 състав ; както и в частта , в която
Н. П. Т. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на “Т.С.” ЕАД 299,04 лева
разноски пред СРС и 59,29 лева разноски в заповедното производство ; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София , които искове са с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ; да се признае за
установено , че Н. П. Т. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от 1488,43 лв. главница
, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г.-
30.04.2019 г. за топлоснабден имот ап.№4, находящ се в гр.София ул.**** , ведно със
законната лихва от 11.02.2020 г. до окончателното плащане ; сумата от 203,62 лв.
представляваща законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2017 г. до 03.02.2020 г. и сумата от 29,36 лв., представляваща цена на услуга дялово
3
разпределение за периода 01.01.2017 г - 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от
11.02.2020 г. до окончателното плащане , за които суми /частично/ е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 17.02.2020 г по ч.гр.д. №7046/2020 г. по описа на СРС , 41
състав .
Решението е постановено при участието на “Т.с.с” ЕООД ЕИК ***** гр.София като трето
лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** .
Решението не подлежи на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4