РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Перник, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221700600295 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХІ от НПК.
С обжалваната присъда от 11.05.2022 г. подсъдимият Б. Л. С. с постоянен адрес: ***
и настоящ адрес: *** е признат за невиновен в това, че на *** в дадено от него сведение по
образувана от него преписка по описа на РУ Трън по жалба № 361000-1131/10.07.2021 г.
пред трети лица – служители на РУ Трън е приписал престъпление на Б. Н. С., ЕГН:
**********, с адрес: ***, като твърдял, че е обсебила вещи на братовчед му Н.Б. С. –
престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
Районен съд – Трън е отхвърлил изцяло предявения от Б. Н. С. против Б. Л. С.
граждански иск в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева, представляващ претендирано
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на делото до датата на окончателното изплащане на
сумата, като недоказан. В тежест на Б. С. са възложени сторените разноски в производството
на основание чл.190 от НПК.
Срещу присъдата в законоустановения срок е депозирана жалба от частната
тъжителка Б. С., в която се сочи, че обжалването е по отношение на постановената от
Районен съд – Трън оправдателна присъда във всичките й части, тъй като същата е
недоказана, преднамерена и неправилна, като моли присъдата да бъде отменена и да бъде
постановена нова присъда за виновността на подсъдимото лице Б. Л. С., с ЕГН:**********,
както и да й бъде присъдена сумата по предявения от нея граждански иск. В допълнение по
жалбата тъжителката сочи, че са налице неизяснени доказателства, които Районен съд –
1
Трън възприема за установени и въз основа на които постановява оправдателна присъда
спрямо лицето Б. Л. С.. Твърди се, че от установената по делото фактическа обстановка не
може да се направи категоричен извод за осъществяване на състава на престъплението от
жалбоподателя. Към допълнението към въззивната жалба Б. С. прилага копие от протокол от
15.04.2022 г. по НЧХД № 113/2021 г. по описа на Районен съд гр. Трън и копие от протокол
от 11.05.2022 г. по НЧХД № 113/2021 г. по описа на Районен съд гр. Трън.
Не е постъпило възражение от Б. С. срещу депозираната жалба и допълнението към
нея.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, жалбоподателят Б. С. поддържа
жалбата си по изложените в нея съображения. Пледира за постановяване на осъдителна
присъда, както и за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер.
Защитникът на подсъдимия – адвокат Т., изразява становище в подкрепа на
атакуваната присъда, като счита същата за правилна и законосъобразна и моли да бъде
потвърдена.
Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирано
лице, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След като обсъди доводите в жалбата, както и тезите, изложени от страните в съдебно
заседание и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменяне или отменяне поради
следните съображения:
Настоящият състав на въззивния съд възприема изцяло фактическата обстановка,
приета за установена от районния съд, която е следната:
Подсъдимият Б. С. притежавал имот, находящ се в гр.***, ЕКАТТЕ 73273, общ. ***,
област ***, сграда със застроена площ от 66 кв.м, заедно с 1/16 ид.ч. от поземленият имот, в
който се намира сградата. През 2021 г. Б. С. решил да продаде имота, като за целта
предоставил на своята братовчедка - свидетелката Н.К. ключовете от къщата, за да може
последната да показва имота на потенциални купувачи. Частната тъжителка Б. С. проявила
интерес към имота, поради което осъществила контакт със свидетелката Н. К. за оглед на
имота. Страните се договорили за покупко-продажбата на имота, като за целта на 18.06.2021
г. сключили предварителен договор, в който били очертани параметрите на сделката,
правата и задълженията на страните, както и било договорено, че в срок до 15.07.2021 г.
страните ще сключат окончателен договор. Купувачът Н.Б. (син на частната тъжителка)
заплатил карапо в размер на 1000,00 лева на същата дата. В договора било посочено още, че
продавачът ще предаде владението върху имота на купувача при заплащане на капаро от
последния. Въпреки това, страните се уговорили за срок до две седмици братовчедът на
подсъдимия Б. С. да изнесе свои вещи от имота, тъй като същият ползвал с разрешение на
подсъдимия дълги години част от имота и в него имало много негови вещи. На 09.07.2022 г.
била изповядана сделката пред нотариус в гр.***, като с нотариален акт № ***, том*, рег.
№ ***, дело № 108 от 2021 г. по описа на нотариус Р.Б., рег. № *** с район на действие
гр.***, подсъдимият Б. С. учредил заедно и поотделно пожизнено и безвъзмездно
ограничено вещно право на ползване върху процесния имот. Също така, подсъдимият Б. С.
продал на Н.Б. вещното право на собственост върху имота си.
В деня на изповядване на сделката, след подписване на договора за покупко-
продажба и разплащането, синът на частната тъжителка Н.Б. попитал подсъдимия Б. С.
какво да прави с вещите на Н. С., находящи се в къщата, тъй като същите не били изнесени
все още. Подсъдимият уверил купувачите, че ще се обади по телефона на братовчед си и той
бързо ще изнесе вещите си от имота. Видно от изложеното от свидетелите, както и от
обясненията на подсъдимия, страните не са се уговаряли въпросните вещи да останат
собственост на купувачите. На същата дата - 09.07.2021 г. при опит да изнесе вещите си от
имота, между Н. С. от една страна, и частната тъжителка и сина й от друга страна,
възникнал спор за собствеността на вещите, като последните му забранили да изкарва вещи
2
от имота, тъй като те вече били собственици на къщата, заедно с вещите в нея. В резултат на
конфликта, Б. С. депозирала няколко жалби за осъществени спрямо нея престъпления от
подсъдимия и братовчед му. По повод на една от депозираните жалби била образувана
преписка с рег.№ 361000-1131/10.07.2021г. по описа на РУ-Трън. На 14.07.2021г. от
служители на РУ-Трън било снето обяснение на подсъдимия Б. С., в което той описал, че на
09.07.2021г. реализирали сделка с частната тъжителка, която закупила от него процесния
имот. От сведението се установява още, че подсъдимият не обитавал къщата от повече от 20
години, а същата се стопанисвала и ползвала от братовчед му Н. С., който държал свои
вещи в нея. Описани са вещите, находящи се в имота към датата на сделката, а именно:
газов бойлер в помещение, обособено за баня, газова бутилка за бойлера, шнек с бункер за
пелети и ел. мотор към него, компресор за въздух и неща, които не може да опише. Твърди,
че сделката за продажба на имота трябвало да се осъществи до 15.07.2021г. като за това
обстоятелство бил уведомил братовчед му, като последният следвало да изнесе своите вещи
до тогава. Подсъдимият не уведомил братовчед си, че сделката ще бъде изповядана по-рано,
поради което предполага, че това е причината братовчед му да не е изнесъл всички свои
вещи своевременно. От проведените разговори с тъжителката Б. С. подсъдимият твърди, че
последната била наясно относно собствеността на вещите, находящи се в къщата. В
допълнение, подсъдимият е посочил, че при подписване на предварителния договор за
продажба на имота Б. С. е поискала и получила от подсъдимия ключовете от имота.
Подсъдимият е посочил, че именно предаването на ключа от имота на Б. С. преди
изповядването на сделката е довело до невъзможността братовчед му да изнесе вещите в
определения от подсъдимия срок до 15.07.2021 г. В заключение, в сведението подсъдимият е
посочил, че Б. С. не е давала индикации, че възнамерява да обсеби вещите на Н. С., тъй като
е знаела, че са негова собственост.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, като е
направил съвкупен анализ на доказателствата, събрани в хода на производството. Гласните
доказателства в депозираните показания от свидетелите Н. С., Н.К., Й.И. са подложени на
обективен, задълбочен и всестранен анализ в мотивите към присъдата на Районен съд гр.
Трън, като същите са проверени и съпоставени с останалите доказателства по делото.
Първоинстанционният съд е отчел двоякия характер на обясненията, дадени от подсъдимия
Б. С., като същият правилно ги е кредитирал, доколкото същите са логични, вътрешно
непротиворечиви и кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства. Поради
това, настоящият състав намира за неоснователно възражението в жалбата, че съдът не е
изяснил защо приема за верни твърденията на подсъдимия относно собствеността на
вещите, находящи се в къщата, както и постигнатата договорка относно тях. В мотивите към
присъдата е даден категоричен отговор на въпроса защо тези показания са кредитирани с
доверие и дали те са в състояние по несъмнен и непоколебим начин да докажат
повдигнатото обвинение. Не са открити противоречия между показанията на свидетелите,
които да ги дискредитират като надежден доказателствен източник, а точно обратното –
изложените факти в показанията се потвърждават взаимно. Възприетите в оправдателната
присъда фактически положения са установени в съответствие с изискванията на чл. 13, чл.
14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, като при оценката им не са допуснати логически грешки,
изопачаване на действителното съдържание на доказателствените източници или
едностранчива интерпретация.
От така изложената фактическа обстановка и анализа на доказателствата по делото,
решаващият съдът правилно и законосъобразно е приел, че подсъдимият както от обективна,
така и от субективна страна не е осъществил състава на престъплението по чл.148 ал.2,
вр.ал.1 т.1, вр. с чл.147 ал.1 от НК и съответно е постановил оправдателна присъда.
Първият елемент от обективна страна на престъплението клевета е разгласяването на
позорни обстоятелства. "Разгласяването" като форма на изпълнителното деяние изисква
деецът да е съобщил свои твърдения, зад които застава, като претендира, че тези
обстоятелства са обективен факт /в този смисъл решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. №
1183 / 2015 г. на ВКС, първо наказателно отделение/. Под разгласяване по смисъла на чл.
3
147, ал. 1 от НК следва да се разбира довеждане до знание на поне още едно трето лице на
приписваните неистински позорни обстоятелства. Първоинстанционният съд правилно е
приел, че подсъдимият е дал сведение, в което е посочил, че „Б. С. обсебила вещи,
собственост на братовчед му Н. С.“, като е описал процесните вещи. Правилно съдът е
приел, че това обстоятелство не се оспорва от страните.
Въпреки това, настоящият състав намира, че безспорно е налице основание за
оправдаване на подсъдимия Б. С., а именно: Инкриминираната фраза не попада в обхвата на
престъплението „клевета”, тъй като чрез нея е реализирано правото на свободно изразяване
на мнение, гарантирано от ЕКПЧ и Конституцията на Република България. ЕСПЧ в своята
практика посочва, че твърдения, направени в жалби или показания пред властите, не могат
да се разглеждат като клевета, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят
репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят да упражнят правото си да подават
жалби, да докладват нередности или да търсят помощ от страна на властите. Съдът е
отбелязал, че по този начин се реализира възможност в едно демократично общество,
управлявано от върховенството на закона, частно лице да докладва за нередност в
поведението на длъжностно лице, независимо, че подобни твърдения могат да окажат
негативно влияние върху професионалния статус на длъжностното лице, да подкопаят
авторитета му.
По настоящото дело, подсъдимият е вписал инкриминирания израз, с което е изразил
своето мнение, съмнение, че жалбоподателката е обсебила вещи, знаейки, че същите са на
друго лице. Обстоятелството, че извършената проверка по случая по пр. преписка с рег.№
361000-1131/10.07.2021г. по описа на РУ-Трън не е констатирала, че Б. С. е обсебила
посочените вещи не повлиява негативно на правото му да изкаже мнение, тъй като лицето
може да изказва мнение както с позитивна, така и с негативна насоченост, без значение дали
субективното му виждане съвпада с обективното фактическо положение. Ето защо, като е
упражнил свое право, подсъдимият е действал правомерно, откъдето следва, че за него не
могат да произтекат неблагоприятни правни последици, както и да последва ангажирането
на наказателната и/или гражданската му отговорност.
Доколкото престъплението „клевета“ се извършва с пряк умисъл, то правилно
първоинстанционният съд е приел, че такъв у подсъдимия не се е доказал. За
съставомерността на извършеното по чл. 147, ал. 1 от НК е необходимо позорното
обстоятелство да е неистинско, а приписаното престъпление да не е извършено от
оклеветения, както и деецът да съзнава това. Безспорно е установено от свидетелските
показания, депозирани в хода на производството, че в съзнанието на подсъдимия Б. С. Б. С.
е обсебила вещите, собственост на братовчед му. С оглед на това обстоятелство, той е
депозирал сведението не с цел да оклевети С. за едно неизвършено от нея деяние.
Първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви в тази насока, които е подкрепил с
анализ на свидетелските показания, които настоящият състав възприема.
В допълнение, настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд за
липса на осъществен фактическия състав на вмененото престъпление и относно останалите
му елементи. Следващият съставомерен признак от обективна страна е разгласеното
обстоятелство да е позорно, който факт е от естество да накърни доброто име в обществото,
да компрометира честта и достойнството на оклеветеното лице. Настоящият състав намира,
че в материалите по делото липсват твърдения и доказателства за това дали и по какъв
начин е засегнато доброто име в обществото на тъжителката Б. С. извън изложените от
самата нея твърдения в тъжбата.
На следващо място, фактът на разгласяване на позорното обстоятелство следва да е
достатъчно конкретизиран по съдържание, по времеви и пространствени параметри, както и
по отношение на лицето или лицата, които са негов адресат, така че да може да се извърши
проверка за неговата истинност. Настоящият състав възприема становището на
първоинстанционния съд за липса на конкретизация относно датата, на която се твърди, че е
извършено деянието. В разпоредбата на чл.81 от НПК се съдържат изискванията към
съдържанието на тъжбата като процесуален документ, годен да послужи за иницииране на
4
наказателно производство от частен характер – да е писмена, да съдържа данни за подателя,
за лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението. Обстоятелствата
на престъплението представляват фактическите данни, на които се основава обвинението, в
това число дата на извършване на деянието и дата, на която частният тъжител е узнал за
извършването му, в случаите когато са различни, както и други фактически данни, на базата,
на които е възможно да се прецени допустимостта на тъжбата. Съдебната практика е
последователна в разбирането, че под обстоятелства на престъплението се има предвид
фактическата рамка на наказателното преследване, която се очертава в тъжбата. Тя следва
да съдържа данни за обстоятелствата на престъплението, формулирайки обвинението по
начин, който определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление
и участието на подсъдимия в него. Така се гарантира осъществяване на правото на защита
на подсъдимия и това именно е същността на изискванията към съдържанието на тъжбата (в
този смисъл решение № 173 от 21.01.2021 г. по н. д. № 626/2020 г. на Върховния касационен
съд, трето наказателно отделение). Поради изложеното, настоящият състав намира за
неоснователно възражението на жалбоподателката, че тя е била уведомена за датата на
сведението погрешно и съдът е следвало да уточни същата в хода на процеса. Видно от
материалите по преписка с рег.№ 361000-1131/10.07.2021 г. по описа на РУ-Трън, същата е
образувана по жалба от Б. С., поради което настоящият състав намира, че същата като
страна в производството е имала обективна възможност да се запознава своевременно с
материалите по преписката, следователно да се запознае с всички обстоятелства по даденото
сведение от Б. С.. Възраженията на жалбоподателката в насока, че съдът е следвало да
уточни датата на сведението е неоснователно. По делата от частен характер частният
тъжител е страна в процеса, която предявява обвинението и го поддържа пред съда. Съдът
носи задължение за установяване на обективната истина, но в рамките на фактологията и
правната квалификация, каквито са те по обвинителен акт (или тъжба). В противен случай
съдът би пренебрегнал ролята си на арбитър и би се превърнал в участник в процеса в полза
на някоя от страните. В този смисъл е и решение № 5 от 11.02.2019 г. по н. д. № 1152 / 2018
г. на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение.
Настоящият състав намира присъдата и в гражданскоправната й част за правилна.
Гражданският иск в наказателния процес има акцесорен характер, което обуславя неговата
зависимост от решаването на въпросите по повдигнатото срещу подсъдимото лице
обвинение. Доколкото подсъдимият е оправдан, понеже не е установено описаното в
частната тъжба деяние да е осъществено, то правилно приетият за разглеждане граждански
иск е отхвърлен. С оглед на крайния извод на настоящия състав за правилност на
постановената присъда, то не са налице основания за изменението й в гражданскоправната й
част.
Поради изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна и
законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Водим от изложеното и на основание чл.334, т.6 от НПК, във вр. с чл.338 от НПК,
Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
Потвърждава присъда № 5 от 11.05.2022 г., постановена по НЧХД № 00002/2022 г. по
описа на Районен съд - Трън.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6