№ 400
гр. Пловдив, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20225001000323 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „З.а.д. Д.Б:Ж.З.“ АД с ЕИК
********* против решение № 260124 от 03.12.2021 г., постановено по т.д. №
35 по описа за 2021 г. на Х. окръжен съд в частта, с която е:
- осъдено З.а.д. "Д.Б.:Ж.З."“ ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на Т. В.
Х., представлявана от адв. Р.М. от САК, по посочена банкова сметка за
изпълнение на парично задължение IBAN ************************* при
„Б.Д.“ ЕАД, с титуляр на сметката Т. В. Х., сумата в размер на 35 000 лева за
разликата на сумата от 30 000 лева до присъдената сума от 65 000 лева,
представляваща обезщетение по „ГО“ на автомобилистите за претърпени от
Т. В. Х. неимуществени вреди–болки и страдания, и психически стрес,
причинени от получените телесни увреждания, вследствие на ПТП,
настъпило на 16.06.2020 г., в гр.Х., по вина на водача на л.а. „Ф.П.“, с рег.№
*********, с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, за МПС марка и модел „Ф.П.“, с рег.№ *********,
сключена с ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ ЕАД, с полица *******************, валидна
от 01.11.2019 г. до 02.11.2020 г ., ведно със законната лихва за забава по чл.86
от ЗЗД върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 12.08.2020
г. - датата на уведомяването на застрахователното дружество за настъпването
на застрахователното събитие до окончателното изплащане на сумата;
- осъдено З.а.д. "Д.Б.:Ж.З."“ ЕАД да заплати на адв. Р.М., адвокат при
1
Адвокатска колегия - С., с личен №*********** от единния адвокатски
регистър при Висшия адвокатски съвет, с адрес на упражняване на дейността
– гр.С.,ул. „Ц.А.“ №*, ет.* сумата в размер на 2128.75 лева - адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ, съразмерно с
уважената част на иска.
- осъдено З.а.д. "Д.Б.:Ж. и З. ЕАД на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд –
Х., сумата в размер на 2800 лева, в т. ч. ДТ в размер на 2600 лева, определен
съобразно уважената част от предявения иск и 200 лева – възнаграждения за
вещи лица.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания, че решението в
обжалваната от ответника част е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон и с критериите за
справедливост. В подкрепа на жалбата си, ответникът изразява становище, че
вина за настъпване на процесното ПТП имал не водачът на застрахования в
дружеството автомобил „Ф.П.“, а единствено пострадалата, заради
неправилното навлизане и престой на платното за движение. Оспорва се и
размера на присъденото обезщетение за претърпените от пострадалата при
ПТП Т.Х. неимуществени вреди, с доводи, че същият е определен в
противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и тъй като не
съответствал на характера и степента на получените от ищцата телесни
увреждания. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се
постанови друго, с което искът да се отхвърли над посочения размер от
30 000 лева, евентуално – да се намали размера на застрахователното
обезщетение. Ответникът иска да му се присъдят направените деловодни
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищцата Т.Х., в който се изразява становище, че решението на Х. окръжен
съд в обжалваната от застрахователя част е правилно и следва да се потвърди,
като в полза на безплатно представляващия я адвокат се присъди адвокатско
възнаграждение.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
По предявения от Т.Х. против З.а.д. "Д.Б.:Ж. и З. ЕАД осъдителен иск,
за заплащане на застрахователно обезщетение от 120 000 лева за претърпени
неимуществени вреди е установено, че на 16.06.2020 г., ищцата е претърпяла
ПТП в гр. Х., вследствие от което й били причинени различни по вид и
тежест травматични увреждания.
Произшествието е настъпило на посочената дата, около 18.20 часа, в гр.
Х., като водачът на лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № ******** Е.Д., при
извършване на десен завой в посока от ул. „К.“ към ул. „Б.“, завърта рязко
волана надясно, при което губи контрол върху управлението и удря
пешеходката Т.Х., намираща се до лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № *********,
спрял в десния край на платното за движение.
Установено е също, че вина за настъпилото ПТП има единствено
2
водачът на лекия автомобил „Ф.П.“ с рег. № ******** Е.Д.. В тази връзка
Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователно поддържаното
във въззивната жалба от застрахователя становище за липса на причинна
връзка между поведението на Д. и произшествието.
Механизмът на произшествието е установен обективно и технически
обосновано от приетото по делото заключение на САТЕ, както и от
показанията на свидетели, присъствали на инцидента.
Освен това, с влязло в сила решение № 91/06.08.2021 г. по АНД №
795/2021 г. на Районен съд Х., Е.Т. Д. е призната за виновна в това, че на
16.06.2020 г., при управление на МПС - лек автомобил „Ф.П.“, с рег.№
********, нарушила правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.1 от ЗДвП
и предизвикала ПТП, вследствие на което по непредпазливост причинила
средна телесна повреда на Т. В. Х., изразяваща се в причиняване на трайно
затруднение в движението на левия и десния крак / поотделно на всеки един
от двата крака/, което се дължи на счупването на таза в двете му половини –
съставляващо престъпление по чл. 343, ал.1,б.б“ предл. 2,вр. чл.342, ал.1 НК,
за което й е наложено съответното наказание.
Решението на наказателния съд е задължително за гражданския съд,
който разглежда последиците от деянието по отношение на това извършено
ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца - чл. 300 ГПК.
Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил
„Ф.П.“, с рег. № *********, към деня на произшествието е имал сключен
договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
дружество, по застрахователна полица с № ******************* със срок на
валидност до 10.10.2021 г.
Установено е, че вследствие от удара Т.Х. е получила следните
травматични увреждания: множествено счупване на таза със счупване на
предна лява и дясна колона, охлузване на дясна лакътна става и на двете
колене. Травмите са в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Счупването
на таза е причинило трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението
на левия и десния крак, поотделно на всеки едни от двата крака, което се
дължи на счупването на таза в двете му половини. Обичайният срок за
възстановяване е 12 месеца.
Получените вследствие от процесното ПТП увреждания наложили
хоспитализация, наместване на счупването без вътрешна фиксация на
тазовите кости и болнично лечение на пострадалата Х. в продължение на 15
дни. Лечението е било последвано от домашен режим на легло в продължение
на около месец, през който за нея се е грижил съпругът й. В продължение на
10 дни е провеждала рехабилитация в дома си, а след ставането, е ползвала
проходилка в продължение на 30 дни. След помощта на проходилката,
самостоятелното придвижване на пострадалата се възстановява в
продължение на 60 дни. Към датата на изготвяне на заключението на СМЕ,
ищцата е била възстановена напълно, но имала инцидентни болки при
натоварване.
Според показанията на свидетелите, по време на лечението в болницата,
а и при възстановяваването й в домашни условия, ищцата не е могла да се
3
обслужва сама, поради което се налагало обслужването да се извършвало от
близките й. След рехабилитацията и раздвижването, Х. започнала да
придвижва без помощни средства, но по-трудно, в сравнение с периода преди
катастрофата и понастоящем все още не е възстановила напълно в
състоянието преди инцидента. Въпреки възстановяването, от физическите
усилия се изморявала бързо, краката ѝ оттичали, имала постоянни болки.
Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е
налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с
чл. 493, ал. 1 т. 1 КЗ т.е. да се приеме, че предявеният иск е доказан по
основание.
Основният спор между страните се отнася до справедливия размер на
дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.
Определяйки размера на обезщетението, Х.т окръжен съд се е
съобразил с установените по делото обстоятелства относно характера и
степента на понесените от ищцата болки и страдания, които са определящи за
размера на обезщетението, като при установяване на конкретните им
проявления, интензитета и продължителността им, е дал превес на
заключението на медицинска експертиза и автотехническа експертиза, както
и на свидетелските показания.
Освен оспорването отговорността на застрахованата Д., което бе
обсъдено по-горе в решението, ответникът оспорва и размера на присъденото
от първоинстанционния съд обезщетение, изразявайки становище, че същият
е определен в противоречие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и не
съответствал характера и степента на получените от ищцата телесни
увреждания.
Изразеното в тази връзка становище е неоснователно.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД
следва да се изхожда преди от вида, характера и броя на уврежданията;
продължителността и степента на претърпените болки; физическия,
психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността
на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния
период, прогнозата на възстановяване, възрастта на пострадалия и пр.
В случая е безспорно установено, че състоянието на ищцата Х.
вследствие от получените травматични увреждания, лечението и
възстановяването, е било тежко, свързано с изпитване на силни, интензивни
болки и страдания. Освен това, предвид мястото и характера на основното
увреждане – счупване на таза, се е наложило пълно обездвижване на
пострадалата през един продължителен период от време, което значително е
влошило установения й начин на живот и е довело до неблагоприятни
промени – невъзможност за извършване на обичайните ежедневни дейности,
включително и за самообслужване; невъзможност за дълъг период след
катастрофата да се придвижва сама, без усилия и болка.
Освен описаните фактори, при определяне размера на обезщетението следва
да се отчетат и промените в икономическите условия, доколкото също
съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието
4
справедливост. Сравнени с предходните и следващите годината на
увреждането, някои икономически показатели – минимална и средна работна
заплата, както застрахователните лимити за застраховките гражданска
отговорност, бележат постоянен ръст. Средногодишната инфлация за периода
септември 2019 - август 2020 г. спрямо периода септември 2018 - август 2019
г. е 1.8%, т.е. - по-ниска спрямо средногодишната инфлация за предходния
период септември 2018 - август 2019 г., спрямо периода септември 2017 -
август 2018 г., която е 3,2%. Посочените данни в тяхната съвкупност сочи на
тенденция за подобряване на социално-икономически условия и стандарта на
живот в страната към датата на събитието и след това.
Предвид спецификата на конкретния случай, Пловдивският апелативен
съд преценява, че решаващи за размера на обезщетението са както тежестта
на увреждането предвид възрастта на пострадалата, продължителността на
търпените от нея болки и страдания, тяхната степен и интензитет, така и
отражението на тези страдания и върху емоционалното й и психическо
състояние, и върху ежедневието й.
Получените от ищцата увреждания, вследствие процесното ПТП, вида,
степента, интензитета и продължителността на търпените от нея физически и
психически болки и страдания, свързани с получените при произшествието
увреждания, са обсъдени подробно и задълбочено от първоинстанционния
съд, поради което определеното застрахователно обезщетение в размер на
65 000 лева представлява справедлив паричен еквивалент за възмездяването
им.
Постановеното в този смисъл решение на Х. окръжен съд е правилно и
следва да се потвърди.
Относно разноските:
Тъй като ищцата е представлявана от адвокат Р.М. безплатно във
въззивното производство, като договорът за правна защита и съдействие е
сключен при условията на чл. 38, ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата,
съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. разноските за адвокатско
възнаграждение на адвоката следва да се възложат в тежест на
застрахователя. Определено съразмерно с уважената част от иска, съгласно с
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за
това производство възлиза на 1896 лева с включен ДДС.
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260124 от 03.12.2021 г., постановено по
т.д. № 35 по описа за 2021 г. на Х. окръжен съд в частта, с която е:
- осъдено З.а.д. "Д.Б.:Ж.З."“ ЕАД, с ЕИК ********* да заплати на Т. В.
Х., представлявана от адв. Р.М. от САК, по посочена банкова сметка за
изпълнение на парично задължение IBAN ************************* при
„Б.Д.“ ЕАД, с титуляр на сметката Т. В. Х., сумата в размер на 35 000 лева за
разликата над сумата от 30 000 лева до присъдената сума от 65 000 лева,
5
представляваща обезщетение по „ГО“ на автомобилистите за претърпени от
Т. В. Х. неимуществени вреди–болки и страдания и психически стрес,
причинени от получените телесни увреждания, вследствие на ПТП,
настъпило на 16.06.2020 г., в гр.Х. по вина на водач а на л.а. „Ф.П.“, с рег.№
*********, с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, за МПС марка и модел „Ф.П.“, с рег.№ *********,
сключена с ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ ЕАД, с полица *******************, валидна
от 01.11.2019 г. до 02.11.2020 г ., ведно със законната лихва за забава по чл.86
от ЗЗД върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 12.08.2020
г. - датата на уведомяването на застрахователното дружество за настъпването
на застрахователното събитие до окончателното изплащане на сумата;
- осъдено З.а.д. "Д.Б.:Ж.З."“ ЕАД да заплати на адв. Р.М., адвокат при
Адвокатска колегия - С., с личен №*********** от единния адвокатски
регистър при Висшия адвокатски съвет, с адрес на упражняване на дейността
– гр.С.,ул."Ц.А.“ №*, ет.* сумата в размер на 2128.75 лева - адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ,съразмерно с
уважената част на иска.
- осъдено З.а.д. "Д.Б.:Ж. и З. ЕАД на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд –
Х. сумата в размер на 2800 лева, в т. ч. ДТ в размер на 2600 лева определен
съобразно уважената част от предявения иск и 200 лева – възнаграждения за
вещи лица.
ОСЪЖДА З.а.д. "Д.Б.:Ж.З."“ ЕАД, с ЕИК ********* да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., на адв. Р.М. -
адвокат при Адвокатска колегия - С., с личен №*********** от единния
адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет, сумата 1896 лева
адвокатско възнаграждение с включен ДДС, за осъщественото безплатното
представителство и защита на ищцата Т. В. Х. в производството по т.д. № 323
по описа за 2022 г. Пловдивския апелативен съд, съразмерно с уважената част
от иска.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6