РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг
24.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в
публично заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА Н.
при секретаря Марияна Т.,
като разгледа
докладваното от съдията Н. Гр.д.№90
по описа за 2016 година на Червенобрежкия Районен
съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба от С.К.К. с ЕГН **********, адрес ***, С.В.Х.
с ЕГН **********, адрес *** „***, Р.С.Х. с ЕГН **********, адрес ***, В.С.Х. с
ЕГН **********, адрес ***, всички представлявани от адв.
Л.Д.Б. – САК, адрес *** срещу П.П.Г. с ЕГН **********,
адрес ***, В.Я.Я.
с ЕГН **********, адрес: ***, К.Я.Н. с ЕГН **********, адрес: ***, Т.С.Я. с ЕГН
**********, адрес: ***, Х.Х.Я. с ЕГН **********,
адрес: ***, Я.С.И. с ЕГН **********, адрес: ***, К.Т.В. с ЕГН **********, адрес
***, П.Т.Л. с ЕГН **********, адрес: ***, Ч.П.Г. с ЕГН **********, адрес: ***, М.Ф.Я.
с ЕГН **********, адрес: *** , М.К.Б. с ЕГН **********, адрес: ***, Ф.А.Ф. с
ЕГН **********, адрес: ***, Т.Ф.Ф. , ЕГН **********,
адрес: ***, Ц.Г.Я. с ЕГН **********, адрес: ***, М.Т.Я. с ЕГН **********,
адрес: ***, И.М.Я. с ЕГН **********, адрес: ***, С.И.Б. с ЕГН **********,
адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че ищците са законни наследници на К. С.К.Я.
– син на С.К.Я., а ответниците са законни наследници
на Т. К.Я., Т. К.Я. и М. К.Я.. Твърди се, че четиримата братя –С.К.Я., Т. К.Я.,
М. К.Я. и Т. К.Я. са наследодатели на ищците и ответниците.
Посочва се, че на 05.03.1948г. наследодателите в качеството си на страни по
ч.гр.д.№42/1948г. на Кнежански Околийски съд са
сключили съдебна спогодба, в резултат на която при делба на съсобствените
им недвижими имоти били обособени четири дяла за всеки един от съделителите, а в общ дял останали 10 дка. лозя, 46 дка.
ниви и ливади и 18.5 дка гора. Твърди
се, че на наследодателя К. С.К. бил даден дял първи, като същия станал
собственик на недвижими земеделски земи в общ размер 97.830 дка. Дял втори бил
даден на Т. К.Я. и същия получил дял и станал собственик на земеделски имоти в
размер на 90.700 дка. Дял трети бил даден на Т. К.Я. в общ размер на 83.125
дка, а дял четвърти на М. К.Я. – земеделски имоти в общ размер на 83.200 дка.
Твърди се, че на 30.06.1948г. К. С.К.Я. под вх.№129 декларирал притежаваните от
него непокрити земеделски земи, всичко 102.540 дка. по местности както следва:
1. НИВА в местността Юсуфов геран -
27.500 дка. 2.НИВА в м. Юсуфов геран – 23.500 дка, 3. НИВА в м. Търнавски път – 3.140 дка.; 4. НИВА в м. Паняка – 15.200 дка.; 5. НИВА в м. Оградището
– 9.00 дка.; 6. НИВА в м. Лисичи валог – 8.00 дка.; 7. НИВА в м. Динкови колиби
– 1.00 дка.; 8. ЛОЗЕ в м. Лисичи валог – 1.200 дка.; 9. ЛИВА в м. Гостиля –
7.500 дка.; 10. ЛИВА в м. Динкови колиби – 1.00 дка.; 11. БЛАТО в м. Гостиля –
1.00 дка. 12. БЛАТО в м. Динкови колиби – 3.500 дка.; 13. Пустееща земя в м.
Гостиля – 1.00 дка. Твърди се, че всички описани имоти в декларацията били
описани като придобити по наследство. Твърди се, че към момента на образуване
на ТКЗС в гр. Кнежа К. С.К.Я. ги внесъл в ТКЗС като свои придобити по наследство земеделски имоти общо в размер на 102.540
дка. Посочва се в исковата молба, че след влизане в сила на ЗСПЗЗ със
заявление от С.К.К. с вх.№2702 от 1102.1992г. до ПК
гр. Кнежа било поискано правото на собственост върху земеделските имоти внесени
в ТКЗС от наследодателя К. С.К.Я.. Твърди се в исковата молба, че ПК гр.-
Кнежа отказала да се произнесе по заявлението поради обстоятелството, че
60.510 дка земя била възстановена на братята Т., Т. и
М. К. К. съгласно комасационния план на гр.Кнежа от
1946 г. Твърди се, че към този период на ищците не е било известно
обстоятелството за сключена спогодба предмет на ч.гр.д.№42/1948г. и
получаването на дяловете от съделителите на посочения
по-горе. Твърди се, че с решение на ПК Кнежа №46/29.04.1992г., решение
№220К/7.12.1995г. и решение №220/07.12.99 г. , по преписка вх.№227/28.08.1991г.
по заявление на К. М.в Я. , ПК възстановила правото на собственост по първите
две решения в стари реални граници, а по решение от 7.12.1999г. с план за
земеразделяне само на наследниците на Т.,
Т. и М. К. К. , в т.ч. и върху земеделски земи, които
наследодателя на ищците К. С.К.Я. притежавал и внесъл в ТКЗС т.е. правото на собственост
върху същите, неправомерно бяха възстановени на наследниците на Т., Т. и М. К. К.. Твърди се, че К. С.К.Я. е изключителен собственик на земеделски земи
, а именно: 1/НИВА от 22.700 дка, част
от цяла такава от 75.900 дка, находяща се в м. „Паняка”, землището на гр. Кнежа, съставляваща част от
парцел ІІІ, кв. 2020 по комасационния план на гр.
Кнежа при съседи на цялата нива – общински парцел Д.М., М.М.Я.
и път, а съгласно решение №46/29.04.1992г. на ПК гр. Кнежа, част от нива цялата
с площ от 52.790 дка. в м. „Паняка” парцел ІІІ/202 от
комасационния план изработен през 1946 г.; 2/НИВА от
11.200 дка, част от нива с площ 93.500 дка, находяща
се в м. „Юсуфов геран”, съгласно спогодба от 05.03.1948г., съставляващ парцел І
в кв. 36 по комасационния план на гр. Кнежа, при
съседи на цялата нива: брат на Н. и С. Б., н-т е на И. Ц. и от двете страни
път, а съгласно решение №220/7.12.1999г. на ПК Кнежа част от нива цялата с площ
от 93.529 дка. в м. Юсуфов геран, имот №053009 по плана за земеразделяне , при
граници/съседи – и.№000041- полски път на фонд
„Кнежанска община“ партида 1173,
и.№053001-нива на Л. Д. И., имот №053002 – нива на наследници на Х.Г. К.,
и.№053010 – нива на наследници на Ц.Н. И., и.№053004
– нива на наследници на Г.Г.Е., и.№053005-нива на
наследници на И.Е. В., и.№053006-нива на наследници на Е. /Е./ С. Тр.Я. и др.;3/ НИВА от 18.200 дка, цялата от 90.582 дка по
спогодба от 1948 г. в м. Юсуфов геран /Исуфов геран/, съставляваща част от
парцел V кв. 46 по комасационния план на гр. Кнежа,
при съседи на цялата нива: Т. Т. С., И. Е., Е. С..К.,
и път. А съгласно решение №220/99 г. нива от 18.200 дка част от нива цялата с
площ от 69.936 дка, в м. Юсуфов геран в землището на гр. Кнежа, съставляващ
имот №043002 по плана за земеразделяне , при граници /съседи/: и.№0430006, нива
на наследници на Т. Т. С., и.№043007 – нива на наследници на Н. Т. Т.С.,
и.№043001-нива на И.Д. Минчева, и.№043008-нива на наследници на В. И. Д.,
и.№000689-полски път на Фонд Кнежанска община,партида
1173, и. №043003- нива на наследници на
С.,П., Й.,Ц. и Г.г Х..Г.. и.№043004-нива на наследници на Н. м.к. и
.№043005 – нива на наследници на Ц.П.;4/ЛИВАДА от 10.709 /десет декара
седемстотин и девет/ кв.м. в м. „Лисичи валог“, имот №452009 съгласно решение
№220К от 07.12.1995г. , а съгласно Спог.протокол от
05.03.1948 г. дял пети, който се поставя в общ дял на всички съделители при равни права, при граници/съседи: и.№000122
полски път на фонд „Кнежанска община“, и.№452011,
имот на наследници на И. Д. Т., и.№452018 – ливада на наследници на И. Д. Т.,
и.№452010-изостав.тр.насаждения на наследници на И.т
П. Т., и.№452001-ливада на наследници на бр.С. и Т. М. Я., и.№000115-полски път
на фонд „Кнежанска община парт.1173;5/НИВА
от 18.730 дка /осемнадесет декара седемстотин и тридесет кв.м./, част от цяла
такава от 74.945 дка /седемдесет и четири декара деветстотин четиридесет и пет
кв.м./ в м. „Пчелинището“ съгласно спог.протокол от 05.03.1948 г, съставляващ парцел 8 от
квартал 279 по комасационния план на гр. Кнежа при
съседи на цялата: Общински парцел, Н. М. А., Н. Ц. К., а по решение
№46/29.04.1992г. на ПК гр. Кнежа, Нива от 18.730 дка част от Нива цялата с площ
от 56.580 /петдесет и шест декара петстотин и осемдесет/ находящ
се в м. „Конунски дол“ парцел 8/279 по комасационния план на гр. Кнежа;6/ГОРИ от 4.990 /четири
декара четиристотин и деветдесет кв.м./ съгласно решение №46/29.04.1992г. на ПК
гр. Кнежа, в м. „Върбица“ имот по к.п. №83, парцел 22/99а, от комасационния план на гр. Кнежа, а съгласно спог.протокол от 05.03.1948 г. ¼ ид.ч.
от дял 5-ти от гори общо в размер на 18.479 /осемнадесет декара четиристотин
седемдесет и девет кв.м./, от коиот по т.“а“ –гора от
5.760 находяща се в м. „Сребрен“, съставлява парцел
22/99а, съвпада по местоположение и е около размера, посочен в решение
№46/29.04.1992г. на ПК гр. Кнежа;7/ИЗОСТАВЕНИ
ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ от 7.834 /седем декара, осемстотин тридесет и четири
кв.м./ в м. „Лисичи валог имот №451001 по картата на землището, съгласно реишение №220К/076.12.1995г. на ПК гр. Кнежа,
представляваща ¼ ид.част от дял пети, който е
възложен в дял на всички съделители съобразно
спогодителен протокол от 05.03.1948 г. който имот е при граници/съседи:
и.№000122 – полски път на Фонд „Кнежанска община“ ,
и.№000115-полски път на фонд „Кнежанска община“ парт. 1173, и.№451002-ливада на М. Я.к..Твърди се, че
всички гореописани земеделски имоти , поставени в дела на наследодателя на
ищците обуславят извода, че същия е изключителен собственик по силата на
съдебна спогодба от 05.03.1948г., както и на ¼ иделна
част от имотите фигуриращи в същата спогодба оставени в общ дял при равни права
на спогодилите се К. Я., Т., Т. и М. Я. /К./, които
били внесени в ТКЗС. Твърди се още, че с молба вх.№371/26.11.2014г. ищците
поискали от ОбСЗ гр. Кнежа на основание чл. 14 ал.7
от ЗСПЗЗ /поради открити нарушения на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, нови обстоятелства и
писмени доказателства/ да измени или отмени постановените от нея решения.
Твърди се, че искането е направено в предвидения едногодишен срок от
откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства. Твърди се, че
ищците получили отговор от Община Кнежа, в която Общината посочила, че
постановените от нея решения били влезли в сила решения като необжалваеми. Посочва се в исковата молба, че отговора на
Община Кнежа касаело само решения №220 от 7.12.95г. но не и решение
№220/7.12.99г.и решение №46/29.04.92г. Твърди се, че Община Кнежа е оставила
без произнасяне решение №2702/25.06.92г. на С.К.К. в
качеството му на законен наследник на К. С.К.Я.. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците,
че ищците са собственици по наследство на земеделските земи описани по-горе в
качеството на законни наследници на К. С.К.Я. /К./, който е бил собственик на
подробно описаните в исковата молба земеделски имоти към датата на обобществяването им
по силата на сключена спогодба, предмет на ч.гр.д.№42/1948г. на съда в
гр. Кнежа.
С молба с
вх.№1126/08.03.2016г. от адв. Л.Д.Б. индивидуализират
претендираните имоти и с новите граници, а именно: 1/
Нива от 23.312 дка. трета категория в м. „Юсуфов геран“, имот №0-430-22, по
плана за земеразделяне с граници: имот №043021, имот №000689, имот № 043003 ,
имот № 043004, имот № имот №043013, имот №043014, имот №043015,имот № 043016,
Имотът е образуван от имот №043002.
2. Нива от 15.590 дка
трета категория в м. Юсуфов геран, която е имот №053023 по плана за
земеразделяне с граници: имот №053022, имот№ 053013, имот № 053014, имот №
053015, имот № 000009, имот № 000041,. Имотът е образуван от имот №053009.
3. Нива от 25.081 дка,
трета категория находяща се в м. Паняка,
по плана за земеразделяне, имот №202025 с граници: имот №202024, имот №202021,
имот №202026, имот №500170, Имотът е образуван от имот №202003.
4. Нива от 3.790 дка,
пета категория, представляваща имот №649006, по плана за земеразделяне м.
Гостиля при граници: имот №000547, имот №000473, имот №649012, имот №649005.
5. Нива от 2.000 дка.
трета категория, м. Гостиля , имот №656080, по плана за земеразделяне при
граници: имот №656081, имот №656050, имот №656051, имот№656079, имот №000483.
6. Нива от 3.029 дка,
втора категория, представляваща имот №453022, м.Лисичи валог, по плана за
земеразделяне при граници: имот №453023, имот №453004, имот №000123, имотът е
образуван от имот №453005.
7. Изоставени трайни
насаждания от 2.945 дка, втора категория, имот №453024, м. Лисичи валог по
плана за земеразделяне при граници: имот №453023, имот №453006,имот №453025,
имот №000121, имот №453004, образуван от имот №453005.
8. Нива от 0.446 дка,
трета категория, представляваща имот №433015 по плана за земеразделяне с
граници: имот №433002, имот №433003, имот №000663 и имот №000116
С определение
№517/9.11.2016г. са конституирани като ответници по
делото Н.С.Д. и М.С.Д. в качеството на наследници на П.Т.Л..
На основание чл.131 ГПК
препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците.
В срока по чл. 131 са
постъпили отговори от ответниците В.Я., К.Н., Х.Я., Я.И., К.Т. , Ч.Г., М.Я., М.Б., Ф. и Т. Филипови, Ц.Я., И.Я.,
Н.Д. и М. Д., в които същите оспорват
допустимостта и основателността на предявения иск. Излагат възражение за липса
на идентичност на земеделските земи по представения протокол в делбеното производство по дело 42/45г. и земите описани в
решенията за възстановяване правото на собственост на наследниците на Т., Т. и М.
К. К.. Излагат се твърдения, че изложеното в исковата молба, че на ищците не им
е било известно обстоятелството за сключената спогодба в протокол от 5.03.1948г
по ч.гр.д.№42/48г. на Околийски съд Кнежа, както и че ПК Кнежа е отказала да се
произнесе по заявлението на С.К.. Твърди се, че с молба вх.№371/26.11.2014г. до
ОбС Земеделие Кнежа лицето е поискало възстановяване
на земите именно позовавайки се на протокола от 5.03.48 г. Твърди се, че
решение №220К от 7.12.95г. по чл.18ж ал.1 и решение №220 от 7.12.99г. по чл.27
от ППЗСПЗЗ са получени от заявителя на 10.10.2000 г., както и че същите не са
обжалвани и са влезли в законна сила. Ответниците
представлявани от адв. Р.Т. правят възражение за придобивна давност по отношение на земите, като посочват,
че владеят повече от 20 години необезпокоявани процесните
земи. Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск
и осъди ищците да заплатят направените съдебно деловодни разноски.
С определение № 419/14.09.2016г. на основание чл. 229, ал.1 т.2 ГПК
съдът е спрял производството поради настъпила смърт на страна по делото.
С определение от 09.11.2016г. производството е възобновено на
основание чл.230, ал.1 ГПК и като ответници са конституирани Н.С.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, и М.С.Д. с ЕГН **********, адрес: ***.
В съдебно
заседание ищците, редовно призовани, не
се явяват. Представляват се от адв. Б. с пълномощно
по делото, която взема становище в писмени бележки с вх.№ 3273/ 03.07.2018г.
Ответниците П.П.Г., В.Я.Я., К.Я.Н., Я.С.И., М.Ф. Я., Ф.А.Ф.
, Т.Ф.Ф., Ц.Г.Я., М.Т.Я. , К.Т.В., С.И.Б. , Ю.Г.Б., И.Н.Б.,
редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Ответникът Ч.П.Г., Х.Х.Я.,
М.К.Б., И.М.Я., Н.С.Д., М.С.Д., редовно призовани, не се явяват. Представляват
се от адв. Т.,
която взема становище по делото в
писмени бележки с вх.№ 3240/02.07.2018г.
Ответникът М.Н.Ч. се представлява от особен
представител адв. Ф.И. – редовно призован, не се явява.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от заверено копие на удостоверение изх.№
149/09.09. / неизвестна година, завършваща на цифрата 3/ - на л.17 от гр.д.№ 224/13г. по описа на
РС-Кнежа , Общинската поземлена комисия
е издала удостоверение на С.К.Я., че баща му К. С.Я. в декларация за притежавани непокрити
земеделски земи на 30.06.1949г.под вх.№ 129 е декларирал следните земи: 1/ нива
в местността „Юсуфов геран” по наследство – 27,500 дка; 2/ нива в местността
„Юсуфов геран” по наследство – 23,500 дка; 3/ нива на „Търнавски
път” по наследство -3,140 дка; 4/ нива в местността „Паняка”
по наследство – 15,200 дка; 5/ нива в местността „Оградището”
по наследство – 9 дка; 6/ нива в м.”Лисичи Валог” по наследство – 8 дка; 7/нива
в м.”Динкови колиби” по наследство – 1 дка; 8/ лозе в м. „Лисичи валог” по
наследство -1,200 дка; 9/ливада в местността „Гостиля” по наследство – 7,5 дка; 10/ливада в м.
„Лисичи валог” по наследство – 1 дка;
11/ блато в м. „ Гостиля” по наследство – 1 дка; 12/ блато в м.”Динкови колиби”
– по наследство – 3,5 дка; 13/ пустееща земя в м.”Гостиля” по наследство – 1
дка. Към удостоверението е приложено копие на процесната
декларация.
Видно от
заверено копие на Решение № 46/29.04.1992г. на ПК-Кнежа /л. 20 и сл. от гр.д.№
220/15г. по описа на РС-Кнежа включено в гр.д.№ 224/2013г. по описа на
РС-Кнежа, на 29.04.92г. ПК-Кнежа по преписка заявление с вх.№ 227/28.08.1991г. на К. М.в Я.
за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Т., Т. и М. К. К., като възстановила в стари реални граници на
наследниците на Т., Т. и М. К. Конярски определени имоти в парцели от комасационния план от 1946г.
Видно от
заверени копие на Решение №220/07.12.1999г. ПК в гр.Кнежа възстановила правото
на собственост на наследниците на Т., Т. и М. К. К.,***,
въз основа на влязъл в сила план за земеразделяне и протокол №46/29.04.92г. за определяне
категориите на земеделските земи по преписка №227/28.08.1991г. на К. М.в Я.
върху следните земеделски земи: нива от 69,936 дка в м.”Юсуфов геран” – имот №
043002; нива от 93,529 дка в м.”Юсуфов геран” – имот № 053009; нива от 72,244
дка – имот №202003; нива от 0,446 дка в м.”Лисичи валог” – имот № 433015;
изоставени тр.насаждения от 9,787 дка в м. Лисичи
валог – имот № 453005; нива от 3,790 дка в м.”Гостиля” – имот № 649006; нива от
2 дка в м. Гостиля – имот № 656080.
Видно от заверено копие на Решение
№220К/07.12.1999г. ПК в гр.Кнежа възстановила правото на собственост на
наследниците на Т., Т. и М. К. К.,***, върху
определени земеделски земи по преписка №
227/28.08.1991г. , в стари реални граници.
Видно от заверено копие на писмо с изх.№
371/19.12.2014г., прието по делото и неоспорено от страните, ОСЗ-Кнежа
уведомила С.К.К., че със заявление №227/28.08.1991г.
от заявителя К. М.в Я. е заявено възстановяване на правото на собственост върху
земеделски земи на наследниците на братята Т., Т. и М.
К. К., както и че решение №220К/07.12.1995г. по чл.18ж, ал.1 е получено от К. М.в
Я. на 10.10.2000г. и Решение №
220/07.12.1999г. по чл.27 ППЗСПЗЗ е получено от К. М.в Я. на 10.10.2000г., като
същите на се били обжалвани.
Установява се от представеното заверено копие на
протокол от 05.03.1948г., че в хода на ч.гр.д.№ 42/48г. по описа на Околийски
съд Кнежа, образувано по искова молба на К. С.Я. против Т. К.Я., Т. К.Я. и М. К.Я.
за делба на съсобствен недвижим имот на стойност
300,000 лева страните сключили спогодба за разпределение на определени
недвижими имоти. Видно от текстовото изписване на уговорките между страните на
всеки от братята „ му се дава и той
приема да вземе в свой дял следните недвижими имоти”, с посочване на имотите в
дялове.
За
установяване на доказателства относно спорните обстоятелства по делото са
назначени две съдебно технически експертизи.
Видно от заключението на вещото лице С.С. по назначената съдебно техническа експертиза,след проверка в ОСЗ гр. Кнежа , Държавен Архив
гр. Враца и Община Кнежа, вещото лице установило, че К. С.Я.
е внесъл в ТКЗС 60.512 дка.
ниви по
партида №434, съгласно удостоверение изх.№85/22.01.1992г. на Бригада II СЗФБ при Агрофирма „Хибрид“. През 1946 година е създаден
и одобрен комасационния план на гр.
Кнежа, по чиито имотни ведомости
фигурират братята Т., Т. и М.
К. К., а по партида №2251 притежават общо 43.090 дка некомасирана земя и 354.406 дка комасирана земя. /удостоверение изх.№196/22.08.1991г.
на ОбНС
гр. Кнежа/. В имотната ведомост на комасационния план от 1946 г. партида №434 е на Г. Д. Н., а името
на К. С.Я. /К./ изобщо не фигурира в нея.
Извършената доброволна делба на съсобствените
недвижими имоти между К. С.Я., Т. К.Я., Т. К.Я. и М. К.Я. през 1948 година не е била извършена
към момента на изготвяне на
плана за земеразделяне /комасационния план от 1946 година/,
поради което не е отразена и във ведомостите на същия. Видно от становището
на вещото лице, дадено в съдебно заседание, документално от
коя партида в коя се отива
не може да
се установи. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото
лице, поради съответствието с повторната такава, изготвена от вещото лице М.П.И..
Видно от заключението на вещото лице М.И., нито едно от ТКЗС Кнежа не
е преобразувано в Агрофирма
„Хибрид“ – Кнежа и в списъците на учредителите
на четирите стопанства не са
открити имената на Т. К.Я., М. К.Я., К. С.Я., Т. К.Я..
Съгласно удостоверение изх. №196/22.08.1991 г. на ОБнс
ГР. Кнежа братята Т.,
Т. и М. К. К. по имотните ведомости на комасационния
план от 1946 година по партида
№2251 притежават общо
43.090 дка некомасирана земя и 353.406 дка комасирана земя. В удостоверение
изх. №85/22.01.1992г. на Бригада 2 СЗФБ при Агрофирма Хибрид
е описано, че К. С.Я. е внесъл в ТКЗС 60.512 дка ниви по партида
№434.Със заявление вх.№227/28.08.1991г. до Общинска
поземлена комисия гр. Кнежа К. М.в Я. е поискал
да бъде възстановена
собствеността върху земеделски земи в землището на гр.
Кнежа, от които некомасирана
земя 43.090 дка и 353.406 дка комасирана земя или общо
комасирана и некомасирана земя 396.496 дка. С протокол
№46/29.04.1992г. Общинска поземлена комисия възстановява правото на собственост
върху земеделски земи, съгласно комасационния план от 1946 година на наследниците на братята Т., Т. и М. К. К. в размер на 402.496 дка, от които
49.090 дка некомасирана земя и 353.406 дка комасирана земя. Със заявление
вх.№2702/11.02.1992г. С.К.К., наследник на К. С.К. е поискал да му бъдат
възстановени земеделски земи в землището на гр. Кнежа с площ
102.540 дка, по декларация от 30.06.1949 г. Исканата за възстановяване земя е описана в удостоверение №149/09.09.1993г. на Общинска поземлена комисия гр. Кнежа в уверение, че
К. С.Я. е притежавал непокрити
земеделски земи с площ 102.540 дка. Нито един от описаните в удостоверение №196/91г. земеделски
имоти не отговаря като площ,
начин на трайно ползване и категория на някой
от процесните. Вещото лице е категорично, че партидата, с която
К. С.Я. /баща
на С.К.К. /е внесъл земя
в ТКЗС и партидата по комасационния план на гр. Кнежа са различни. Към момента
на изготвяне на плана за
земеразделяне /комасационния
план от 1946 година/ делба от 48г. не е била извършена, поради което не
е отразена и във ведомостите на комасационния план от 1946 година. Видно от заключението
на вещото лице 30
дка са оставени
за лично ползване и поради тази причина земите в декари
не
се припокриват. Нито едно
ТКЗС не е преобразувано в Агрофирма хибрид. Съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице като обективно и безпристрастно, съответстващо на
писмените доказателства по делото / заверено копие на писмо с изх.№ 371/19.12.2014г., заверени копие на Решение №220/07.12.1999г.
, заверено копие на Решение №
46/29.04.1992г. на ПК-Кнежа, заверено копие на протокол от 05.03.1948г. и др./ вкл. на гласните доказателства, съдържащи се
в показанията на св. Васил К..
Видно от показанията на
свидетеля В. С.К., последния присъствал на устни уговорки между тримата братя -
негови братовчеди и техния племенник К. С.К. Н., в който страните се уговорили
земята в ТКЗС да бъде вписана на името на тримата братя – Т., Т. и М. К.. В показанията си свидетеля посочва още, че земя
не е била възстановена на наследниците на С.К., поради обстоятелството, че
същите не са подавали заявление, както и поради факта, че земята била вписана
на името на тримата братя. Същевременно в показанията на свидетеля се установява,
че бащата на К. К., който е починал в Балканската война , оставил трима
наследници – съпруга и двама сина, като последните „имали земи по наследство от дядо К. Я.К.“,
които обработвали. Съдът кредитира показанията на свидетеля като верни и съответстващи на обективната
действителност, но същите не внасят преки доказателства в процеса за
количеството земя , собственост на наследодателя на ищците респ. на бащата на К., Т., Т. и М. Я. и нейното
местоположение.
При установената въз основа на
събраните писмени доказателства фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Предявените искове са за установяване по отношение на ответниците, че към настоящия момент и към момента на
обобществяването на земята в ТКЗС собственик на
земеделските земи, посочени в исковата молба, са К. Я., както и братята му Т., Т. и М. Я. (наследодатели на част от ответниците
по делото), както и към настоящия
момент ищците са собственици на недвижимите имоти по влязъл в сила план за
земеразделяне – 1/ нива от 23.312 дка. трета категория в м. „Юсуфов геран“,
имот №0-430-22, по плана за зезмеразделяне с граници:
имот №043021, имот №000689, имот № 043003 , имот № 043004, имот № имот №043013,
имот №043014, имот №043015,имот № 043016, имот е образуван от имот №043002;
2/нива от 15.590 дка трета категория в м. Юсуфов геран, която е имот №053023 по
плана за земеразделяне с граници: имот №053022, имот№ 053013, имот № 053014,
имот № 053015, имот № 000009, имот № 000041,. Имотът е образуван от имот
№053009;3/ нива от 25.081 дка, трета категория находяща
се в м. Паняка, по плана за земеразделяне, имот
№202025 с граници: имот №202024, имот №202021, имот №202026, имот №500170,
Имотът е образуван от имот №202003;4/ нива от 3.790 дка, пета категория,
представляваща имот №649006, по плана за земеразделяне м. Гостиля при граници:
имот №000547, имот №000473, имот №649012, имот №649005;5/ нива от 2.000 дка.
трета категория, м. Гостиля , имот №656080, по плана за земеразделяне при
граници: имот №656081, имот №656050, имот №656051, имот№656079, имот №000483;
6/нива от 3.029 дка, втора категория, представляваща имот №453022, м.Лисичи
валог, по плана за земеразделяне при граници: имот №453023, имот №453004, имот
№000123, имотът е образуван от имот №453005; 6/ изоставени трайни насаждания от
2.945 дка, втора категория, имот №453024, м. Лисичи валог по плана за
земеразделяне при граници: имот №453023, имот №453006,имот №453025, имот
№000121, имот №453004, образуван от имот №453005; 7/нива от 0.446 дка, трета
категория, представляваща имот №433015 по плана за земеразделяне с граници:
имот №433002, имот №433003, имот №000663 и имот №000116.
Исковата претенция на собственика на имота да установи със сила
на присъдено действителното правно положение в
отношенията между страните вкл. да бъде коригиран влезлия в сила план за
земеразделяне. Уважаването на исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК предполага
установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената
му тежест, че са наследници на собственика на процесните имоти, на соченото основание, както и
интерес от установяването им, който е налице при оспорване правото на
собственост от ответника.
Ищците поддържат, че заедно с ответниците са
собственици по наследство на недвижими имоти – земеделски земи /без да
представят доказателства от кого са придобити по наследство земеделските земи,
в какво количество и на какво основание/, които впоследствие внесли в ТЗКС,
както и че тези земи са възстановени неправилно на Т., Т.
и М. Я., а не и на „четиримата наследодатели„. Признава се от ищците и
пълномощникът им и не се оспорва факта, че за тези земи е налице влязъл в сила план за земеразделяне.
По делото не се установи по безспорен и категоричен начин правото на
собственост на К. Я. / баща на ищеца С.К./ върху какво количество земеделска
земя е имал право на собственост. В представено по гр.д.№ 224/2013г. по описа
на РС-Кнежа заверено копие на удостоверение изх.№ 149/09.09. / неизвестна година,
завършваща на цифрата 3/ - на л.17 от
делото , Общинската поземлена комисия е
издала удостоверение на С.К.Я., че баща му К. С.Я. в декларация за притежавани непокрити
земеделски земи на 30.06.1949г.под вх.№ 129 е декларирал следните земи: 1/ нива
в местността „Юсуфов геран” по наследство – 27,500 дка; 2/ нива в местността
„Юсуфов геран” по наследство – 23,500 дка; 3/ нива на „Търнавски
път” по наследство -3,140 дка; 4/ нива в местността „Паняка”
по наследство – 15,200 дка; 5/ нива в местността „Оградището”
по наследство – 9 дка; 6/ нива в м.”Лисичи Валог” по наследство – 8 дка; 7/нива
в м.”Динкови колиби” по наследство – 1 дка; 8/ лозе в м. „Лисичи валог” по
наследство -1,200 дка; 9/ливада в местността „Гостиля” по наследство – 7,5 дка; 10/ливада в м.
„Лисичи валог” по наследство – 1 дка;
11/ блато в м. „ Гостиля” по наследство – 1 дка; 12/ блато в м.”Динкови колиби”
– по наследство – 3,5 дка; 13/ пустееща земя в м.”Гостиля” по наследство – 1
дка. Към удостоверението е приложено копие на процесната
декларация. По същество издаденото удостоверение от Общинската поземлена комисия не удостоверява наличие на право на
собственост върху посочените земи от страна на К. С.Я. , а удостоверява
направеното волеизявление от страна на лицето. Декларацията по своята същност
представлява частен документ, ползващ се с
формална, но не и материална доказателствена
сила за съдържащите се в нея факти и изявления.
Неоснователността на претенцията на ищците
произтича от липсата на каквито и да е
доказателства, че общият наследодател на ищците и ответниците
„дядо К. Я.К.“- баща на пет сина и две дъщери, е
внесъл зедемеделски земи в образуваното ТКЗС. Не се установи и датата на смъртта на
последния с оглед установяване на датата на възникването на правото на
наследяване от неговите низходящи.
Липсват доказателства за правното основание, от
което произтича правото на собственост на К. С.Я. / баща на С.К.К./ . Единственият документ по делото в тази насока - копие на
удостоверение изх.№85/22.01.1992г. на Бригада II СЗФБ при Агрофирма
„Хибрид“ не удостоверява факта, че лицето е внесло в ТКЗС земи с оглед
заключението на вещото лице И., че нито
едно от ТКЗС Кнежа не е преобразувано в Агрофирма
„Хибрид“ – Кнежа, както и съгласно
документацията на Общинска поземлена комисия гр. Кнежа, според която К. С.Я.К. няма собствена партида в комасационния план и комасационните
ведомости към плана от 1946 г.
Документа, от който черпят права ищците -
заверено копие на протокол от 05.03.1948г. по ч.гр.д.№ 42/48г. по описа на
Околийски съд Кнежа също не удостоверява правото на собственост на ищците вкл.
не представлява доказателство за приключила процедура по съдебна делба чрез
сключване на съдебна спогодба между страните
и разрешаване на спора между тях относно количеството земи, които
притежават, наличието на съсобественост и квотите
между съделителите. Ето защо не може да бъде приет
като пряко доказателство за правото на собственост върху имотите описани
като дял на К. С.Я.. В тази насока
следва да се отчете и формулировката на
протокола – „му се дава и той приема да
вземе в свой дял”, която навежда доводи и за договор за дарение. От документа не
се установява по безспорен и категоричен начин какво количество земя има всеки
от братята, а единствено удостоверява, че същите са направили волеизявление в
тази насока. Липсата на вписване на протокола и съобразяването му с районната
служба по поддържане на кадастъра
гр.Кнежа за произнасяне дали комасираните имоти правилно са били поделени е доказателство за непълен / неосъществен /
фактически състав на договор, поради което не следва да се счита, че
съдебната спогодба е равносилна на удостоверяване на правото на собственост на
всяко от лицата в нея върху земите, посочени в съответния дял. Вещото лице М.И. установява със заключението
си в процеса, че 30 дка
били оставени
за лично ползване на К. Я., което обуславя извод,
че към датата на обобществяването на земите част от собствените на наследодателите на
страните земи са били оставени за лично ползване, а не са били внесени в ТКЗС.
Същевременно наличието на влязъл в сила план за
земеразделяне обуславя извод, че имотите са
възстановени в новите реални граници, независимо къде са се намирали при
образуването на ТКЗС и дали са се обработвали от стопаните им. Ищците респ.техният общ наследодател не са обжалвали решението на поземлената
комисия. Такива доказателства не бяха представени в хода на делото, поради което плана за земеразделяне е влязъл
в сила по отношение новите граници на имотите.
Този факт не се отрича и от ищците.
Неоснователно
е възражението на ищците и техният пълномощник, че е наведено е искане за решаване на спор за
материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ. По начина по който се формулират възраженията на адв. Б. и предмета, който се въвежда за решаване,
искането следва да бъде прието за недопустимо и не следва да бъде разгледано в този смисъл от съда. Практиката
на ВКС е категорична, че ИМОТИТЕ, ВЪЗСТАНОВЕНИ С ПЛАН ЗА ЗЕМЕРАЗДЕЛЯНЕ В НОВИ
РЕАЛНИ ГРАНИЦИ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ПРЕДМЕТ НА СПОР ЗА МАТЕРИАЛНО ПРАВО ПО ЧЛ. 14,
АЛ. 4 ЗСПЗЗ. Това не са бившите имоти на кооператорите преди внасянето им в
ТКЗС. Спорът за материално право по чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ се отнася за имоти, които са съществували преди
образуването на ТКЗС (с индивидуализация също към този момент), като предмет на
доказване е на кого е принадлежал имотът, за да се определи в полза на кои лица
следва да се извърши възстановяването му с оглед на изискването по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ имотите да се
възстановят на собствениците или техните наследници. Спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ
е допустим , когато правото на собственост върху един и същи земеделски имот е
възстановено с решение на ПК по чл.14, ал.1 в съществуващи или възстановими на
терена стари реални граници на различни заявителя /в конкретния случая не са
налице доказателства за заявител К. Я./.
Липсва интерес от установяване принадлежността
на правото на собственост към
одържавяването или включването в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска
организация, когато имотът е възстановен в нови реални граници с план за
земеразделяне, тъй като с това решение
не се възстановява имот, притежаван от заявителя или наследодателя му, а
равностоен имот, поради невъзможност да бъде възстановен притежавания преди
одържавяване. Ако страната счита, че имотът следва да се възстанови в стари
реални граници, а не с план за земеразделяне, правният способ за защита на
интересите є е обжалване първото решението на поземлената комисия, тъй като с
него се взема принципното решение за начина на възстановяване на имотите. Това
в конкретния случай не е сторено. Нещо повече ищците са били уведомени за отказа
на ОС Земеделие да възстанови земи на К. Я. още през 1994г., но отказът на ОСЗ,
инкорпориран в писмото до С.К.К., наследник на К. С.К., не е бил обжалван в законоустановения срок.
Имотите по плана за земеразделяне са с нови
реални граници, при което е без значение къде са се намирали старите имоти
преди образуване на ТКЗС. В случая действително има данни, че наследодателят на
ищците е притежавал определено количество недвижими имоти / без да може съдът
категорично да направи извод, от къде произтича правото на собственост на К. Я.
– наследяване, дарение, продажба, замяна или др.способ/. Нещо повече от
представените по делото преписки по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ е видно, че отделните
наследници - Т., М. и Т. Я. на лично основание като индивидуални собственици са
заявили за възстановяване права върху земеделската земя , а не като наследници
на К. Я.К..
По делото
не бе представено от ищците удостоверение за наследници на общия наследодател
на четиримата братя К., Т., М. и Т. Я. –„дядо К. Я.К.“ по св. показания на В. С.К., който е баща на К. С.К.
/Я./, Т., Т. и М. Я., П.Я., К. К., М.К. и П. Р. М. , както и писмени или гласни доказателства
за правото му на собственост върху конкретни земеделски земи с индивидулизращи
ги белези, както и по какъв начин земите
са били разпределени между низходящите му.
Гореизложеното обуславя
извод,, че ищците по делото не доказаха при условията на пълно и главно
доказване както правното основание, от което произтича правото на собственост
на общия наследодател на ищците, така и на самите ищци върху процесните имоти – към датата на одържавяването и към
настоящия момент, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни и недоказани.
В производството ответниците
И.М.Я., Х.Х.Я. и П.П.Г. са претендирали направени деловодни разноски,
в размер на 750 лв. за адвокатско
възнаграждение за всеки от тях.
Същевременно Н.С.Д., М.С.Д., Ч.П.Г. и М.К.Б. са претендирали деловодни
разноски, но видно от представеното адвокатско възнаграждение, последното е
уговорено между страните в размер по „ т.5
от Наредба №1 на ВАС”, но липсва отбелязване за платена сума вкл. друго
доказателство по делото за направен разход в тази насока, поради което искането
им следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. Аналогично е
становището на съда относно претенцията в отговорите на останалите ответници по делото, в които е направено искане за
присъждане на деловодни разноски, но липсват доказателства за направени такива
разноски.
Ето защо
на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците да бъдат осъдени да ги заплатят.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от С.К.К. с ЕГН **********, адрес ***, С.В.Х. с ЕГН **********,
адрес *** „***, Р.С.Х. с ЕГН **********, адрес: ***, В.С.Х. с ЕГН **********,
адрес: ***, всички представлявани от адв. Л.Д.Б. –
САК, адрес: ***
срещу П.П.Г. с ЕГН **********, адрес: ***, В.Я.Я. с ЕГН **********,
адрес ***, К.Я.Н. с ЕГН **********, адрес ***, Т.С.Я. с ЕГН **********, адрес ***,
Х.Х.Я. с ЕГН **********,***, Я.С.И. с ЕГН **********,
адрес: ***, К.Т.В. с ЕГН **********,
адрес: ***, П.Т.Л. с ЕГН **********,
адрес: ***, Ч.П.Г. с ЕГН **********,
адрес: ***, М.Ф.Я. с ЕГН **********, адрес: *** , М.К.Б.
с ЕГН **********, адрес: ***, Ф.А.Ф. с
ЕГН **********, адрес: ***, Т.Ф.Ф. , ЕГН **********, адрес: ***, Ц.Г.Я.
с ЕГН **********, адрес: ***, М.Т.Я. с ЕГН **********,
адрес: ***, И.М.Я. с ЕГН **********, адрес: ***, С.И.Б.
с ЕГН **********, адрес: *** искове с
правно основание чл.124 ГПК , КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА С.К.К. с ЕГН **********, адрес: ***, С.В.Х.
с ЕГН **********, адрес: *** „***, Р.С.Х. с ЕГН **********, адрес: *** и В.С.Х.
с ЕГН **********, адрес: ***, разделно, да заплатят на всяко от лицата -
И.М.Я. с ЕГН **********, адрес ***, Х.Х.Я. с ЕГН **********,*** и П.П.Г. с
ЕГН **********, адрес: *** сума в размер на 187, 50 / сто осемдесет и седем
лева и петдесет стотинки/ направени деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :