№ 45
гр. Дулово,
08.03.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.ДУЛОВО в публично съдебно заседание
на двадесети февруари през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил
Николаев
при секретаря:
Росица Радева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 346 по описа за
2016г. на ДРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск
на осн. чл.124, ал.1 от ГПК, във вр с чл. 79, ал.1 от ЗС, от Ю.М.И., с ЕГН **********,***,
чрез проц. предст. адв. Р. Н.,***, съдебен адрес за връчване на съобщения и
съдебни книжа с. К., ул. „Б.”, № 6, община Силистра, против А.М.И., с ЕГН **********,***;
С.М.И., с ЕГН **********,***; Б.Ф.М., с ЕГН **********,***; С.Ф.С., с ЕГН **********,***
и М.Ф.М., с ЕГН **********,***, ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ПОСЛЕДНИТЕ, ЧЕ ИЩЕЦЪТ Е СТАНАЛ СОБСТВЕНИК ПО НАСЛЕДСТВО И ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ НА
20.000/29.998 ИД. Ч. ОТ НИВА с площ от 29.998 дка, находяща се в землището на
с. Овен, община Дулово, област Силистренска, трета категория, в м. „П.“,
съставляваща имот № ****по плана за земеразделяне при граници/съседи/:имот № ****,
****, ****, землищна граница, като му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В исковата молба
са изложени твърдения, че Ю.М.И. и ответниците А.М.И., С.М.И. и починалата М.М.Б.
са кръвни братя и сестри и са деца на З.Я.У., починала на 03.09.2001 г. и М.И. У.,
починал на 22.01.2008 г. ПК Дулово възстановила собствеността на 15.000 дка
земеделски земи на баща им М.И. У., с които бил оземлен, а на неговия баща -
дядо И. - били възстановени още 15.000 дка или общо баща им имал 30 дка. ПК
Дулово възстановила на наследниците на дядо им по майчина линия Я.М.М.(баща на
майка им З.Я.У.) - 55.998 дка земеделски земи, който е имал три деца: З.Я.У.,
починала на 03.09.2001 г., Н.Я.М.и Р.Я.Б.. Според ищеца, неговите наследници
устно разпределили дяловете, както следва: на З.- дела бил 20.000 дка от нива с
площ 29.998 дка, имот № ***, на Н.дела бил 18.998 дка, от които 9.998 дка от
имот № ****и 9.000 дка от имот № ***, делът на Р.бил 17.000 дка от имот № ***.
Докато били живи родителите им, според ищеца, разпределили собствените си и
наследствени земеделски земи между децата си, както следва: нивите на бащата,
които били общо 30 дка, били разпределени по 5 дка на двете сестри А.М.И. и на М.М.Б.,
а останалите 20 дка получил С.М.И., който прехвърлил 15 дка на сина си М.С., а
на себе си оставил 5 дка. На ищеца Ю.М.И. дали дела на майка му от 20 дка,
които тя имала от баща си Я.М.М.и всеки си работел нивите така, както са ги
дали родителите приживе. Ищецът Ю.М.И. твърди, че от 1999 година до момента
работи като собственик 20 дка земеделски земи, т. е. 20.000/29.998 ид. ч.,
които са част от нива с площ 29.998 дка, находяща се в землището на с. Овен, с
ЕКАТТЕ ***, община Дулово, трета категория, местността „П.”, съставляваща имот
№ ****по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: имот № ****, № ****, № ****,
землищна граница, които са дела на майката З.Я.У.. От 1999 година до 2013
година лично е работил 20 дка от гореописаната нива със съзнанието, че е
собственик, култивира и засява с различни култури, царевица, жито, тикви,
слънчоглед и като собственик е прибирал реколтата, което било известно на
останалите наследници и никой не е предявявал някакви претенции, както и те са
работили своите дялове и той не е предявявал претенции.
Поради това, че
ищецът Ю.М.И. е в напреднала възраст, от 2013 година внесъл земите в „Дагро-91”
ЕООД с. Овен с управител Т.Х. от с.Овен, т. е. с него сключил аренден договор и
от тогава до сега той му изплащал дължимата рента. От 2007 г до 2013 година
всяка година ищецът Ю.М.И. очертавал тези земи и получавал субсидии за тях.
Според ищеца Ю.М.И.,
сестра му А.М.И., брат му С.М.И. и единият от синовете на починалата М.М.Б. са
предявили претенции за неговите земи. Твърди, че от 1999 г. до момента
непрекъснато упражнява фактическата власт върху гореописаните земеделски земи,
като ги свои за себе си и това е известно на останалите наследници, т. е. той е
изменил основанието на владение, като започнал да ги владее само за себе си,
което е в продължение непрекъснато 10 години.
Поддържа иска в
съдебно заседание лично и чрез процесуален представител.
Ответната страна
– А.М.И. и С.М.И.,***, чрез проц.представител, в срока по чл.131 ГПК е
депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Излагат се твърдения, че от приложените доказателства по делото
е видно, че Я.М.М.е наследен от трите си деца - З.Я.У., Н.Я.М.и Р.Я.Б.. З.Я.У.
е наследена от четирите си деца и съпруга, който е починал, т. е. ищецът и
петимата ответници са наследили З.Я.У.. Акцентира, че между страните по делото
не е извършена нито доброволна, нито съдебна делба, от които могат да се
направят категорични изводи, че тяхната майка и баба З.Я.У. е придобила титул
на право на собственост, а тя - З.Я.У. е наследила от своя баща 1/3 (12/36)
идеална част от възстановените земи на наследниците на Я.М.М.. На наследниците
на Я.М.М.са възстановени две ниви: имот № *** - 26.000 дка и имот № ****-
29.998 дка. Посочва се, че липсват удостоверителни документи, доказващи
основателността на иска и прекратяване съсобствеността между наследниците върху
всички имоти. С оглед разпоредбите на чл.5, ал.1 от Закона за наследство,
счита, че наследниците на Я.М.М.са съсобственици на описаните земеделски имоти
както следва: 3/36 идеална част за Ю.М.И.; С.М.И.; А.М.И., Н.Н.Х.; Д.Ю.М.и М.Н.Х.;
1/36 идеална част за Б.Б.А.; Н.Б.А.; Б.Б.М.; Б.Ф.М.; С.Ф.С. и М.Ф.М. и 12/36
идеална част за Р.Я.Б.. Твърди, че е налице несъответствие на претендираната
идеална част 20.000/29.998 ид. части от недвижим имот № ****и това, което
наследява общия наследодател на ищеца З.Я.У. 12/36 ид. ч. и ответниците по
предявения иск. Подчертава, че от приложената справка от ДФЗ е видно, че имот №
****е очертаван от Б.М.Р., Н.Ф.О., Ю.М.И. и Н.Ф.М..
Поддържат
заявеното в отговора и в съдебно заседание лично чрез процесуален представител.
Ответниците Б. Ф.М.,
ЕГН **********,***, С.Ф.С., ЕГН **********,*** и М. Ф. М., ЕГН **********,*** в срока по чл.131 от ГПК не представят писмен
отговор. Б. Ф.М. не се явява в съдебно заседание. С.Ф.С. и М. Ф. М. се
явяват в съдебно заседание и оспорват
исковата претенция.
С протоколно
определение № 214 от 10.05.2017 г. съдът спира производството по делото, на
основание чл.229 от ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт по гр. д.
№57/2017 г. по описа на Районен съд – Дулово. Определението за спиране на
производството е обжалвано от страна на
ищеца с частна жалба и Окръжен съд с определение № 165 от 19.07.2017 г. по . гр. д. № 166 по описа за 2017 г. отменя
определението за спиране на гр. д. № 346/2016 г. и връща делото за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Съдът, след
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
От представеното
Решение № 12/15.04.1999 г. на ОСЗ Дулово, придружено със скици на имотите,
както и удостоверения за данъчна оценка на тези имоти по чл. 264, ал.1 от ДОПК, се установява, че
на наследниците на Я.М.М.е възстановено правото на собственост върху земеделски
земи, находящи се в землището на с. Овен, общ. Дулово, а именно, както следва:
1. Нива от 26.000 дка, трета категория находяща се в местността „***”,
съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне в землището на с. Овен; 2. Нива
с площ от 29.998 дка, трета категория, находяща се в местността „П.”,
съставляваща имот № ****по плана за земеразделяне в землището на с. Овен, община Дулово. Съгласно
удостоверение за наследници на Я.М.М.№
101/27.07.2016 г., изд. от кметство с. Овен,
се установява, че Я.М.М.е починал на 14.02.1981 г. и е оставил следните
наследници - трите си деца, които наследяват по 1/3 ид. части: З.Я.У.-дъщеря,
която починала на 03.09.2001 г., Н.Я.М.-син, който е починал на 13.02.1975 г. и
Р.Я.Б.-дъщеря. З.Я.У. е наследена от: съпруг М.И. У.-починал на 22.01.2008г,
дъщеря М.М.Б.-починала на 09.02.2010 г., ищеца по делото - Ю.М.И., дъщеря А.М.И.
и син-С.М.И.. М.М.Б. е оставила наследници: съпруг Ф.М.Б.-починал на 03.05.2016
г. и децата – ответниците Б. Ф.М., С.Ф.С.
и М. Ф. М.. З.Я.У. е наследила 1/3 ид. части (18.636дка) от възстановените
земеделски земи общо 55.998 дка.
За твърденията в
исковата молба, че ПК Дулово е възстановила собствеността на 15.000 дка
земеделски земи на баща им М.И. У., с които е бил оземлен, а на неговия баща
дядо И. са възстановени още 15.000 дка, ищецът не е представил доказателства,
като е заявил, че те са неформално разпределени приживе от родителите. С оглед
на изловеното в исковата молба, относно неформалното разпределение на
земеделските земи от родителите, не бяха представени писмени доказателства от
ищеца.
С оглед
възраженията на ответника А.М.И. от
нейна страна е представена справка от ДФЗ за очертаване на имот № ****от други
наследници на общия наследодатели.
С Решение № 8 по
гр. дело № 803/2015 г. по описа на Районен съд Дулово, образувано от ищеца С.С.И.
преди настоящото дело и Протоколно определение от 30.03.2017 г. по същото дело
№ 803/2015 г., за теглене на жребий по съдебна делба на възстановени земеделски
земи на И.М. У.-дядо по бащина линия на ищеца и ответниците по настоящото дело
е приключила съдебната делба, като ищеца Ю. получава дял четвърти - Нива площ от 4.052 дка, а ответниците А. - 4.052 дка
и Б. Ф.М., С.Ф.С. и М. Ф. М. получават съсобствен дял от 4.052дка, което
потвърждава становището на ответниците, че
съществува спор относно неправилното разпределение на наследените
земеделски земи.
Образувано е гр.
дело № 57 по описа на Районен съд Дулово за съдебна делба на възстановените
земеделски земи на наследниците на Я.М.М., което е спряно.
По делото са
допуснати и разпитани свидетели, както на ищцовата страна, така и на ответната
страна.
Свидетелят И. З.И.
- роднина на ищеца по сватовство, воден от ищеца, преразказва това, което ищецът е споделил с
него, а именно, че приживе родителите на ищеца и ответниците по делото са
разпределили притежаваните от тях лично и наследените от тях земеделски земи,
като на синовете са предоставили по 20.000 дка, а на дъщерите по 5.000 дка и не
знаят дали е проведена доброволна или съдебна делба на земеделски земи,
наследени от ищеца и ответниците по делото. Той заяви, че нивите са възстановени през 1996 г. и от
тогава тези 20,000 дка се обработват от ищеца и от известно време е чувал, че не могат да се разберат за
нивите. Дядо Я.има и други деца, но свидетеля И. не знае дали те са получили
земи от своя баща. Твърди, че Ю. не е получавал земеделски земи от своя баща,
което е опровергано с решението по гр. дело № 803/2015 г.
Свидетелят Ю.Х.Х.,
воден от ищеца, заяви, че познава страните по делото и техните родители. През
1994 г. е бил член на Ликвидационния съвет
и се занимавал с разпределението на земите, но от решението на ПК-Дулово
е видно, че на наследниците на Я.М.земеделските земи са възстановени през 1999 г.
Твърди, че бащата на ищеца и ответниците е имал общо 30 дка, а майката З.наследила
20 дка от баща си Я., който има 60 дка, което не отговаря на представените
писмени доказателства по делото. В местността „П.“ Ю. работел 20.000 дка,
наследени от майка си З., С. също 20.000 дка разпределени от родителите им, а
на дъщерите по 5.000 дка. Не е чувал да са минавали сделки по доброволна или
съдебна делба. Я.имал и други наследници, но не бил виждал друг да работи тази
нива от 20.000 дка. Ю. дал тези 20.000 дка под наем за да ги обработва Т.от няколко години, който
плаща само на Ю. наема.
За разлика от
показанията на свидетелите на ищцовата страна,
свидетелите на ответната страна дадоха показания за своите собствени
възприятия и тези показания съда
кредитира изцяло, тъй като са логични, непротиворечиви и кореспондират изцяло с
писмения доказателствен материал по делото. Така, съгласно показанията на
свидетеля Г.И. Р.-внук на З.и М., син на ответника А., воден от ответниците,
заяви, че нивите на дядо М. са разделени, а баба З.няма възстановени лично на
нея земи от ОСЗ Дулово, а притежава
земи, наследени от нейните родители. Земите на дядо Я.не са поделени
чрез доброволна или съдебна делба. Отдавна майка му А. и другите наследници
имат проблеми със земите, като са стигнали по съдебен ред да си търсят правата.
Ю. е идвал да ги притеснява за нивите на майка си З., като преди три години
заплашил майка му А..
Свидетелят Ш.Х.С.-син
на ответника С.С. заяви, че знае, че дядо Я.има земи, когато вуйчо му Б. преди
около две години се е снабдил с удостоверение за наследници на Я.и от тогава са
проблемите за земите на дядо Я.. До тогава нямал информация за земите на дядо Я.и
разбрал тогава, че Ю. ги работи.
При така
установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е положителен установителен иск за собственост, поради което
със съдебното решение следва да се даде отговор на въпроса дали ищецът е
собственик на процесните земеделски земи на претендираното от него правно
основание. Претендираното основание върху процесните 20.000/29.998 ид.части от
имот № 23016 от страна на ищеца е
наследяване и давностно владение и тежестта на доказване при този иск е на
ищеца, който следва да установи правата
си, които претендира върху идеалните части от имота.
От своя страна
ответниците по предявения положителен установителен иск могат само да отричат
правото на ищеца, като по предвидения процесуален ред чрез възражения могат да сочат фактите, които
опорочават твърдяното придобивно
основание, като изключват
възникването на правото.
По делото няма
спор, че ищецът се явява наследник на общия наследодател Я.М.М., б. ж. на с. Овен,
общ. Дулово, починал през 1981 г. Няма
спор по отношение и на това, че на наследниците на Я.М.М.с Решение на ПК
гр.Дулово е възстановено правото на собственост върху земеделски земи, находящи
се в землището на с. Овен, общ. Дулово и подробно описани по горе в решението
на ПК. Дотук изложеното дава основание да се счита, че ищецът има право на собственост върху процесните земеделски земи,
отговарящо на неговата наследствена квота - 1/12 (3/36) ид. части.
С оглед на
образуваното гр. дело № 803/2015 г. по описа на ДРС преди настоящата искова
претенция и спряното гр. дело № 57/2017 г.
по описа на ДРС, съдът намира, че е налице правен интерес от защита на
неговите права, поради което предявения положителен установителен иск е
допустим.
Ищецът твърди,
че в негова полза е изтекла общата десет годишна придобивна давност.
В случая безспорно
е установено, че страните по делото са наследници на З.Я.У., но процесните
имоти са възстановени през 1999 г. на наследниците на Я.М.М.и с откриването на
наследството, страните – ищеца и ответниците са придобили равни права – от по
1/12 ид. ч. от процесните имоти, но общият наследодател Я.М.М.има и други
наследници, които не са конституирани като страна в този процес. Налице е
несъответствие на претендираната искова претенция 20.000/29.998 ид. части и това, което наследява тяхната майка З.- 1/3
ид. част от възстановените земи на наследниците на нейния баща Я.М.М., с което
е накърнено правото на собственост по наследяване, предвидено в чл.5 от ЗН за
съсобствениците, наследници на общия наследодател Я.М.М.. Не бяха представени
доказателства по заявеното от ищеца неформално разделяне на наследените
земеделски земи и разпределени от родителите им.
Основен елемент
на фактическия състав на придобивната давност е владението. То се дефинира от
чл. 68 ЗС като „упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
като своя лично или чрез другиго“. Владението се характеризира основно с двата
признака - упражняване фактическа власт върху вещ /обективен/ и това, че лицето,
което държи вещта, я държи като своя /субективен/.
Промяната в
намерението, с което се упражнява фактическата власт върху имота, следва да
бъде демонстрирана по категоричен начин и не може да се предполага. То трябва
да се противопостави на собствениците, като в исковия процес следва да бъде
установено, че противопоставянето е достигнало до знанието им. Промяната в намерението
не трябва да остане скрита, тя трябва да намери външна изява в предприемане на
конкретни действия, тъй като собствеността не се губи при неизползване на
имота.
Активното
поведение трябва да бъде предприето от този, който променя намерението си и от
държател става владелец.
В случая, от
доказателствата по делото се установява, че ищецът не е демонстрирал своене на
претендираните идеални части от имота.
Основното
възражение на ответниците, противопоставено на ищеца, е, че последният не е придобил процесните
земеделски земи, поради изтекла в негова полза придобивна давност.
При наследствени
имоти се смята, че упражнявайки фактическа власт върху целия имот,
сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите
сънаследници, като в този случай, за да се приеме, че владее целия имот - само
и изключително за себе си, е необходимо този сънаследник да е противопоставил
на останалите своето намерение за това. Обикновеното неползване на имота не
води до изгубване на правото на собственост. Неупражняването на фактическа
власт върху съсобствения имот, само по себе си, не представлява отказ от права.
Манифестирането на намерение да се свои целия имот е същественият елемент от
предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно основание. Промяната в намерението, с
което сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота, следва да бъде
демонстрирана по категоричен начин и не може да се предполага. То трябва да се
противопостави на останалите сънаследници, като в исковия процес следва да бъде
установено, че противопоставянето е достигнало до знанието им, но това не беше
доказано от ищеца.
Наследникът,
който се позовава на придобивна давност, трябва, съгласно чл. 154 ГПК, да
докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е
завладял частите на сънаследниците. Промяната в намерението трябва да намери
външна изява в предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на
останалите съсобственици и да показват несъмнено, че наследникът, който
упражнява фактическата власт, отрича техните права върху имота и го държи само
за себе си, тъй като собствеността не се губи при неизползването на имота.
Никой от
разпитаните по делото свидетели не установи факти, с които ищецът да е
обективирал спрямо ответниците намерение да свои имота. Нито от показанията на
разпитаните свидетели, нито от другите, ангажирани по делото доказателства, се
установи съществения елемент от предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно
основание – ищецът да е демонстрирал пред
останалите сънаследници на Я.М.М., намерение да свои претендираната част
от целия имот и да е отблъснал по някакъв начин владението на последните.
Отдаването на част от имота под аренда, за което не е представен договор за
аренда и получаване на арендните вноски, е режим на обикновено управление и е
част от правомощията на съсобственика по чл. 31, ал. 1 от ЗС. Действията, чрез
които се осъществява, не отричат правата на другите съсобственици, поради което
не могат и да обосноват извод за несъмнено владение. В този смисъл е постановени по реда на чл. 290 от ГПК Решение
№ 8, от 19.02. 2014 г., по гр.д. № 5109/2013 г. на II-ро ГО на ВКС.
За субективния елемент на придобивната давност
е от значение намерението, с което се владее вещта, а не причините, поради
които владелецът счита имота за свой. Фактическият състав на чл.79 ЗС изисква
упражняване на фактическа власт в нужния срок и това следва да е непрекъснато,
явно и несмущаващо и с ясно изразено намерение у владелеца за своене на вещта.
Само с осъществяването на посочените условия владелецът придобива в собственост
владеният обект.
От
доказателствата по делото се установи по безспорен и несъмнен начин, че
условията на фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС, а именно, да е изтекъл
предвидения в закона десет годишен период на владеене, което не само следва да
е непрекъснато, но и явно, необезпокоявано и несмущавано от когото и да било,
не са изпълнени от ищеца. Действително,
още в исковата молба ищеца заявява, че владее част от имота, но владението,
основано на предварителни уговорки, без съгласието на всички наследници, не е
добросъвестно. То е мнимо основание и не може да направи владелеца собственик.
Това мнимо основание не е годен акт за пораждане правото на собственост, защото
чл.79 ЗС изисква „годно“ правно основание, за да направи владелеца собственик.
Липсата на фактически действия, чрез които
ищецът да е манифестирал спрямо другите сънаследници субективното си отношение
за своене на процесния имот, както и липсата на доказателства, установяващи, че
останалите сънаследници са разбрали за промененото отношение на владеещия
сънаследник да упражнява фактическата власт само за себе си, дава основание да
се приеме, че не е налице явно и необезпокоявано владение по смисъла на чл.79,
ал.1 ЗС, което да е довело до придобиване на собствеността по давност.
Изложените
съображения обосновават извода на съда, че поради липсата на субективния
елемент на владението за претендирания период ищецът е бил обикновен държател
на имота и не е владял същия, поради което и правото на собственост на същия на
заявеното основание - придобивна давност, не се доказа в претендирания размер.
След внимателна
преценка на всички доказателства по делото, разгледани в съвкупност и тяхната взаимовръзка, съдът счита, че
предявения иск е неоснователен и недоказан и че ищецът не е станал собственик
на процесните идеални части от имот № ****на основание давностно владение.
При този изход
на делото, доколкото има искане от страна на ответниците за заплащане на направените от тях разноски, съдът следва да се произнесе по това искане и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да
осъди ищеца да заплати на ответниците сумата от по 500,00 лв., представляваща заплатено
от ответниците адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Ю.М.И., с ЕГН **********,***, против А.М.И., с ЕГН **********,***; С.М.И., с
ЕГН **********,***; Б.Ф.М., с ЕГН **********,***; С.Ф.С., с ЕГН **********,***
и М.Ф.М., с ЕГН **********,***, иск да се признае
за установено, че Ю.М.И. е
собственик на 20.000/29.998 ид. части от имот № 23016, останала по наследство от
общия наследодател на страните Я.М.М., б. ж. на с. Овен, общ. Дулово, починал
на 22.01.2008 г. и възстановени с Решение № 12/15.04.1999 г. на ОСЗ Дулово като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ю.М.И., с
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на А.М.И., ЕГН ********** *** и на С.М.И., ЕГН**********,***,
сумата от по 500,00 лв. /петстотин лева/ за всеки от тях, представляващи
направени разноски поделото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Силистренски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: