Мотиви
към присъда № 17 от 13.07.2017 год.
постановена по
НОХД № 101/2017 г. на ДРС
РП - Дулово е
повдигнала обвинение срещу В.А.П., род. на *** ***, ******, адрес за
призоваване: гр. Силистра, обл. Силистра, ул. „*****“ № 3, ЕГН **********, за
престъпление по чл. 217, ал.3, вр. с ал.1 НК.
В хода на
съдебното производство подсъдимият В.А.П. и неговият защитник отправят искане
за провеждане на съкратено съдебно следствие пред първата инстанция при
условията и по реда на делото да бъде разгледано по реда на глава XXVII от НПК – съкратено съдебно следствие при условията
на чл. 371, т. 2 от НПК.
Предвид така
заявеното и съобразявайки разпоредбата на чл.370, ал.2 НПК, беше извършено
предварително изслушване на страните. На подсъдимия В.А.П. бяха разяснени
правата по чл.371 НПК и беше уведомен, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното **мопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще
се ползват при постановяване на присъдата. Същият призна вината си и заяви, че
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съобразявайки,
че направеното от подсъдимия **мопризнание се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, Съдът обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва **мопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Представителят
на РП - Дулово поддържа обвинението така, както е повдигнато - за извършено
престъпление по смисъла на чл. 217, ал.3, вр. с ал.1 НК. Счита същото за доказано
по несъмнен начин. Относно параметрите на наказателната отговорност счита, че
наказанието, което би способствало за постигане целите по чл. 36 НК, е пробация
при приложението на чл. 55 от НК, с налагане на пробационни мерки по преценка
на съда.
Защитникът на
подсъдимия пледира, че ** налице условията за приложението на чл. 55 от НК.
Относно параметрите на наказателната отговорност счита, че справедливият размер
на наказанието пробация би бил шест месеца.
Подсъдимият В.А.П.
признава вината си и моли за налагането на наказание пробация.
От направеното **мопризнание
на подсъдимия, както и от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства, които ги подкрепят, Съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 18.05.2016 г.,
в качеството си на собственик на „Ейнджъл“ ЕООД, гр. Дулово, с ЕИК *********,
св. М.Г.С. е прехвърлила дружествените си дялове на фирмата на подс. В.А.П. ***.
Сделката се е осъществила при нотариус, като веднага след това ** подадени
необходимите документи и заявления за вписване на промените в Агенцията по
вписвания в търговския регистър. Към договора за прехвърляне на дружествения
дял и всички съпътстващи документи е съставен и приемо-предавателен протокол от
20.06.2016 г., с който св. М.Г.С. е предала владението на опи**ните в протокола
движими вещи на новия собственик и управител на дружеството подс. В.А.П.. В
приемо-предавателния протокол фигурират 7 бр. МПС, които ** били оставени на
паркинг срещу бивша тютюнева фабрика, находяща се в промишлена зона „Север“ гр.
Дулово: 1 бр. л. а. „Форд Транзит“, с рег. № ****, пътнически 8+1; 1 бр. л. а. „Форд Транзит“, с рег. № ****,
товарен 2+1; 1 бр. л. а. „Форд Транзит“,
с рег. № ****, товарен 2+1; 1 бр. л. а.
„Форд Транзит“, с рег. № ****, товарен 2+1;
1 бр. л. а. „Форд Транзит 120“, с рег. № ****, товарен 2+1; 1 бр. л. а. „Форд Транзит“, с рег. № ****,
товарен 5+1; 1 бр. л. а. „Фолксваген Па**т“, с рег. № ******. На 20.05.2016 г.
подс. В.А.П. лично е приел всички опи**ни в протокола вещи на място. Св. М.Г.С.
заявява, че не знае къде се намират вещите, тъй като тя ги е предала на подс. В.А.П.,
за което има приемо-предавателен протокол, съставен между тях двамата.
По делото е
приложена експертна справка № 6/09.03.2017 г., видно от която положеният подпис
в приемо-предавателния протокол на реда „приел“ подписът е изпълнен от подс. В.А.П..
Видно и от експертната справка № 5/09.03.2017 г. се установява, че подписът
положен на реда „купувач“ е изпълнен също от подс. В.А.П..
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, взети в тяхната съвкупност
и поотделно.
Съдът кредитира
показанията на разпитаните по делото св. М.Г.С. и св. В.А.Г., експертната
справка № 5/09.03.2017 г. и експертната справка № 5/09.03.2017 г., които ** в
унисон с направените **мопризнания на подс. В.А.П. и в своята съвкупност и
вътрешна непротиворечивост, обрисуват фактическа обстановка, идентична с
изложената в обвинителния акт на РП - Дулово.
Въз основа на
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съдът счита, че подс.
В.А.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 217, ал.3,
вр. с ал.1 НК, тъй като по делото бяха събрани безспорни и категорични
доказателства, от които е видно, че подсъдимият на 20.05.2016 г. в гр. Дулово,
като купувач по договор за прехвърляне на дружествен дял от 18.05.2016 год.,
съзнателно се е разпоредил със запорирани вещи - 7 броя моторни превозни
средства, а именно: 1 бр. л. а. „Форд
Транзит“, с рег. № ****, пътнически 8+1;
1 бр. л. а. „Форд Транзит“, с рег. № ****, товарен 2+1; 1 бр. л. а. „Форд Транзит“, с рег. № ****,
товарен 2+1; 1 бр. л. а. „Форд Транзит“,
с рег. № ****, товарен 2+1; 1 бр. л. а.
„Форд Транзит 120“, с рег. № ****, товарен 2+1;
1 бр. л. а. „Форд Транзит“, с рег. № ****, товарен 5+1; 1 бр. л. а.
„Фолксваген Па**т“, с рег. № ******, оставени му да ги пази с
приемо-предавателен протокол от 20.05.2016 год.
Установеното
фактическо положение сочи да има разпоредителни действия от страна на подс. В.А.П.
по чл. 217, ал. 3 от НК. Това е така, защото от обективна страна престъплението
злоупотреба със запорирана вещ се отнася до неговия предмет, който може да бъде
**мо запорирана вещ. Запорът се отнася единствено до движими вещи. Запорирана е
вещта, по отношение на която има разпореждане на съдия-изпълнител, с което тя
се предназначава за принудително удовлетворяване на едно вземане. С него се
установява забрана за разпореждане с поставената под запор вещ, като тя се
поверява на длъжника или на трето лице, за да я пази до нейната продажба.
Следователно пазачът на такава вещ няма разпоредителна власт, той може
правомерно **мо да пази веща. Независимо от това с какво е обременен предмета
на престъплението, изпълнителното деяние на злоупотребата със запорирана вещ се
осъществява **мо чрез действие, което представлява акт на имуществено разпореждане
с веща. В практиката най често се ка**е до юридическо разпореждане с предмета
на престъплението чрез различни възмездни или безвъзмездни сделки с веща, които
водят до нейното преминаване от фактическата власт на дееца в тази на друг
правен субект. Фактическо разпореждане с предмета на престъплението също е
възможна форма на изпълнителното деяние, като това най-често е възможно под
формата на неправомерно преработване на веща. В хода на съдебното следствие се
установи по безспорен и категоричен начин факта на разпореждане от страна на
подсъдимия. Видно от доказателствения материал, налице е признание от страна на
подсъдимия за тяхното отчуждаване.
От субективна
страна злоупотребата със запорирана вещ е осъществена с пряк умисъл. Подсъдимият
знаел, че вещта е обременена със запор и е съзнавал, че няма разпоредителна
власт над нея. Предвиждал е, че след разпореждането няма да бъде възможно тя да
бъде продадена от съдия-изпълнител.
Въз основа на
изложеното дотук Съдът намери обвинението, повдигнато спрямо подс. В.А.П. за
доказано по несъмнен начин и призна същия за виновен в извършването на
престъпление по смисъла на чл. 217, ал. 3 от НК.
При решаване на
въпросите за индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия,
оцени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената
опасност на деянието, следваща от предвидената в закона наказуемост, е умерено
висока: за престъплението по чл. 217, ал.3 НК е предвидено наказание лишаване
от свобода в размер до три години или глоба от сто до триста лева.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се имат предвид, че с поведението
си подсъдимият е съдействал активно на органите на властта при разкриване на
престъплението. В
хода на досъдебното производство същият е дал обяснения по обвинението, за
което е привлечен към наказателна отговорност. А също и чрез направеното в
рамките на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция **мопризнание.
Отегчаващо отговорността обстоятелство се явява наличие на осъждане след
настъпила реабилитация по право.
Предвид горното
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, изброени по-горе, съдът
прецени, че следва да приложи чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ НК, тъй като и
най-лекото, предвиденото в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Съдът
определи на подсъдимия, на основание чл. 217, ал.3 НК при условията на чл. 58а,
ал.4 и чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ НК наказание пробация, с пробационни мерки
както следва: по чл.42а, ал.2, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ
адрес ***, за срок от ДВЕ ГОДИНИ, с явяване и подписване пред пробационен
служител два пъти седмично; по чл.42а, ал.2, т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ; по чл.42а ал.2 т.6 от НК - безвъзмезден труд в
полза на обществото за срок от ДВЕ ГОДИНИ по 100 ч. всяка година. Съдът намира,
че така определеното наказание по вид и размер е справедливо и изпълнява целите
на наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимия, да му окаже
необходимото сплашващо въздействие и да се въздейства предупредително и върху
останалите членове на обществото.
На основание
чл.309, ал.4 от НПК, съдът счете за необходимо да отмени взетата на досъдебното
производство мярка за неотклонение, а именно „Подписка”.
Ръководен от
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: