Р Е Ш Е Н И Е
№
................/30.08.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 654 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от „С.б.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: „К.к. *“ Главна
дирекция, община * срещу ЕТ „Г.И.Д. *“, EИК *, с адрес: гр. * иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 вр. чл. 232,
ал.2 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2403,09 лв., представляваща
остатък от дължима наемна цена за ползване на терени и стълбове за улично
осветление за разполагане на рекламни елементи в периода 27.08.2018 г. –
27.08.2019 г. по Договор за разпространение на реклама рег. № */27.07.2016 г.,
изменен с Анекс рег. № *15.08.2017 г. и Анекс рег. № *30.07.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 29.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата 214,28 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 12.09.2019 г. – 12.03.2020 г. и 13.06.2020 г. -28.10.2020 г., които суми са предмет на Заповед за изпълнение № */13.11.2020 г., издадена
по ч. гр.д. № */2020 г. по описа на ВРС.
В исковата молба
ищеца, чрез юрк. *, излага, че с ответника са страни по Договор за
разпространение на реклама peг. № *27.07.2016 г., изменен с Анекс peг. */15.08.2017
г. и Анекс peг. № */30.07.2018 г. към договора, прекратен поради изтичане срока
на действие към 27.07.2019 г., по силата на който ищецът отдал под наем на
ответника 13 броя рекламно информационни елемента за разполагане на рекламни
форми върху територията на к.к*“, както следва: 1) 2 броя пилони с № 73 и 75 по
схемата за разполагане на РИЕ на територията на к.к. „*“, 2) 11 броя табели по
стълбовете с размери до 1 кв.м., от които 5 броя, нови, които ще бъдат монтирани
на Супермаркет „*; в зона „*” (крайбрежна и вътрешни алеи) и 6 броя табели по
стълбовете на „KFC”. Уговорена била цена от 2088,00 лв. без ДДС за двата
пилона, а за 11 –те бр. табели по осветителните стълбове 1408,00 лв. без ДДС,
или годишна цена от 3496,00 лв. без ДДС или 4195,20 лв. с включен ДДС. Съгласно
чл. 4, ал. 5 от Договор за разпространение на реклама peг. № */27.07.2016 г.
плащанията се извършват на две вноски - първа вноска - 50 % от цената по ал.2 в
срок до 26-ти август на съответната година; втора вноска - 50 % от цената по
ал.2 в срок до 9-ти септември на съответната година. При забава на плащането
била уговорена неустойка в раздел VII в размер на законната лихва за всеки ден
забава. Сочи се, че върепки многократните покани плащане не е постъпило.
Излага, че за наема за периода 27.08.2018 г. до 27.08.2019 г. била издадена
Фактура № */31.12.2018 г. за 4195,20 лв. с ДДС, по която с преводно нареждане №
* от 12.09.2019 г. ответникът погасил сумата от 505,40 лв. Сочи, че забавата на
ответника е настъпила на 12.09.2019 г. Излага, че по ч.гр.д. № 13724/2020 г. в
негова полза е издадена заповед по чл. 410 от ГПК, срещу която ответникът е
възразил в срока по чл. 414 от ГПК. По изложените съображения моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ЕТ „Г.И.Д.
*“ иска като неоснователен. Оспорват се твърденията в
исковата молба, включително авторството на положения за ответника подпис в анекс
№ */30.07.2018 г., включително датата на анекса. Представя като доказателство
три броя подписани и подпечатани от ответника анекса № */30.07.2018 г. с
еднакъв предмет на дейност, обем и изходящ номер, но различни цени за сезон 2018.
Оспорва размерите на главния и акцесорния иск. Сочи, че посочените срокове в
чл. 4.1.2 от анекса са грешни доколкото е посочена годишна наемна цена, а
обектът е сезонен и следва да се определи възнаграждение само за пет месеца -
(юни - октомври) от общо 495 лв. без ДДС, а не 880,00 лв. без ДДС, както е
посочено в анекса. По изложените
съображения се моли за отхвърляне на исковете.
В о.с.з. ищецът поддържа
изразената позиция по спора, чрез юрк. Силвия Димитрова.
В о.с.з. ответникът поддържа
подадения отговор чрез пълномощника Даниел Камбуров – съпруг на едноличния
търговец. Доколкото съдът констатира, че представеното в о.с.з. от 31.05.2021 г.
пълномощно за * е за друго дело, а не настоящото, съдът на основание чл. 101, ал.1 от ГПК следва да укаже на ответника * в едноседмичен срок от получаване на съобщението
да потвърди с писмена молба извършените от негово име, но без представителна
власт проц. действия по делото или да представи надлежно пълномощно за водене
на настоящото дело за *, като при инеизпълнение същите ще се счетат за неизвършени на основание
чл. 101, ал.3 от ГПК, а на страната ще бъде наложена глоба за неизпълнение на
съдебното разпореждане, на основание чл. 89, т.2 от ГПК.
Страните доразвиват доводите си в
писмени защити.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна:
Ответникът
по делото е преставил препис от пълномощно от 01.06.2016 г., с което *, ЕГН ********** е упълномощен от
едноличния търговец да го представлява при водене на преговори за реклама и да
договаря форми, условия и цени със „С.б.“ АД и други фирми, които искат да
рекламират, както на територията на Слънчев бряг, така и по всички канали на
медийната реклама.
По
делото е представен в препис договор за разпространение на реклама от
27.07.2016 г. (л. 18 -25), по силата на чл. 1 от който страните са се съгласили
ищецът възмездно да предостави на ответника правото да извършва
рекламно-информационна дейност, както следва: за 4 бр. РИЕ пилони, 12 бр. РИЕ
табели по стълбовете с размери до 1 кв.м. и 9 бр. прибираеми РИЕ. В чл. 3 е
уговорено, че срокът е на договора е три години от датата на подписване. Уговорено
е в чл. 4., че цената за РИЕ пилон е за една година, за прибиремите РИЕ е за
сезон 2016 г. от 3 месеца, за 4 бр. от табелите по стълбовете за една година, а
за 8 бр. табели за три месеца. В чл. 4, ал.2 е уговорена цена за поставяне на
общо 25 бр. РИЕ от общо 8179,20 лв. с ДДС, а съгласно чл. 5.1. първата вноска
от 50 % от цената се прави до 26.08.2016 г., а втората половина до 09.09.2016
г.
По
делото е представен анекс рег. № */15.08.2017г. към договор за
разпространение на реклама рег. № *27.07.2016 г., в който е вписано, че на 15.08.2017
г. страните са се съгласили да изменят чл. 1 и чл. 4 от договора от 2016 г.,
така, че правото за извършване на РИ дейност се преодставя за разполагане на 2
бр. РИЕ пилони при цена от общо 2040,00 лв. без ДДС за една година, за 8 бр.
табели извън ул. 1-ва 360,00 лв. без ДДС за три месеца и за 4 бр. табели за
720,00 лв. без ДДС за година. Съгласно чл.4 от анекса същия влиза в сила от
27.07.2017 г. и е със срок на действие срока на договора.
По
делото е представен в оригинал (л.75)
анекс от 30.07.2018
г. към договор за разпространение на реклама рег. № */27.07.2016 г. и анекс
рег. № **/15.08.2017
г. към същия договор,
в който е вписано, че на 30.07.2018 г. страните са се съгласили да изменят чл.
1 от договора от 2016 г., така, че правото за извършване на РИ дейност се
преодставя считано от началото на лято 2018 г. за 2 бр. РИЕ пилони, 11 бр. РИЕ
табели. В чл. 4 е направено изменение така, че считано от началото на сезон
лято 2018 г. за 1 бр. РИЕ пилон цената възлиза на 87,00 лв. или годишно 1044,00
лв., а за бр. 2088,00 лв. без ДДС на година, за 5 бр. РИЕ табели по стълбове на
ул. 1-ва годишна цена 880,00 лв. без ДДС и за 6 бр. РИЕ табели по стълбове в
зона „**“ общо 528,00 лв. за месеците юни, юли, август, септември. С чл. 4,
ал.2 общата годишна цена е уговорена на 4195,20 лв., като изрично е уточнено,
че за пилоните и табелите по ул. 1-ва цената е определена за една година, а за
табелите в зона „**“ цената е за месеците, юни, юли, август и септември.
Ищецът
е представил писмо вх. на ищеца рег. № **/10.08.2018 г., изходящо от ответника,
чрез Д.*,
с което е изразено изрично възражение срещу процесния анекс в частта по чл.
4.1.2 и чл. 4.1.3 досежно цените и сроковете за РИЕ табели по стълбове, тъй
като с решение от 28.05.2018 г. на ищеца е пропуснато да бъде определена цена
за месечен наем на РИЕ табели по стълбове – до 1 кв.м., поради което в анекса
наемът бил изчисляван по цени отнасящи се за РИЕ тип билборд от 12 кв.м., което
е 12 пъти по-голямо от табела на стълб. Също така се сочи, че в чл. 4.1.2 и чл.
4.1.3 наемите са изчислявани на годишна база, а рекламираните обекти kfc
и diamond
са сезонни и съответните
рие ще бъдат премахнати в края на сезон, поради което се дължи наем само за
сезона.
Ищецът
е представил по делото хартиен препис и на електронно писмо вх. на ищеца рег. №
**/20.11.2018 г. изпратено от вписания в ТР имейл адрес за кореспондения на
ответника – * до *, *.
Писмото е с тема „Анекс 2018/2019 Sunny beach“ и
е с посочен автор *.
С писмото е изразено несъгласие с клаузите на анекс 2018/2019, като е посочено,
че табелите за стълбовете неправилно са смятани за 6 м. наем, тъй като според
решения на ищеца приети 2018 г. и документ „Форми и цени“, с изх. № **/28.05.2018
г. за сезон се приема период от четири месеца - 01.06 - 30.09, както и поради
обстоятелствата, че табелите са поставени в началото на юни и са свалени на
01.10.2018 г. и че KFC е
работило от 01.06. до 30.08. По изложените аргументи с писмото е направено
искане за актуализация на сумата по анекса.
По
делото е представена фактура № **/31.12.2018 г., с издател ищеца и ответника посочен
като получател. Като стока/услуга, т.е. основание за сделката, във фактурата са
вписани три отделни доставки от търговеца издател – разполагане на РИЕ пилон за
периода 27.08.2018 г. – 27.08.2019 г. – 2 бр. на единична цена без ДДС 1044,00 лв., разполагане
на РИЕ табели по стълбове на ул. * за периода 27.08.2018 г. – 27.08.2019 г. – 5 бр. на единична цена без ДДС
176,00 лв. и разолагане на РИЕ табели по стълбове в зона ** за сезон 2018 г.– 6
бр. на единична цена без ДДС 88,00 лв. Стойността на общата доставка по
фактурата възлиза на 4195,20 лв. с ДДС, а за падеж на задължението е определена
датата 31.12.2018 г.
По
делото са представени платежни нареждания от 30.05.2019 г. и 12.09.2019 г. на
стойност 505,40 лв. и 1689,60 лв. с наредител ответника и ищеца като получател
на сумите и вписано основание „Наем РИЕ“.
По
делото е представена надлежно оформена пощенска разписка за връчено лично на
едноличния търговец на 12.02.2020 г. писмо от ищеца с описани приложения –
фактура № **/31.12.2018 г. и лихвени листи.
Приложено
е писмо до ответника от 01.09.2020 г., с което ищецът го е поканил му заплати
остатъкът дължим съгласно чл. 3 от Анекс № **/30.07.2018 г. възлизащ на 2403,09
лв., както и лихвите от 236,98 лв. към 31.08.2018 г., в срок до 15.09.2020 г.
С
исковата молба са представени и извлечения от счетоводните вписвания на ищеца
по партидата на ответника.
С
отговора на исковата молба са представени три документа наименовани анекс
от 30.07.2018 г.
към договор за разпространение на реклама рег. № **/27.07.2016 г. и анекс
рег. № **/15.08.2017
г. към същия договор,
два от които носят подпис на ищеца, а третия не носи подписи и е със съдържание
идентично на приложения от ищеца оригинал. В екземпляра с ръкописно вписана
дата на сключване 30.07.2018 г. (л. 55-56) общата цена за
поставяне на РИЕ,
идентични по вид, брой и разположение, е договорена на 21916,80 лв. с ДДС за срок
от една година за всички РИЕ, а в този без дата (л. 57-58) е 4248,00 лв. с ДДС,
калкулирана за една година за пилоните и за месеците от май до октомври за
табелите.
С
отговора на исковата молба ответникът е представил Извлечение от счетоводна сметка
401 доставчици от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., в която са налице счетоводни
записи от 29.05.2019 г. и 12.09.2019 г. за две плащания към ищеца по платежен
документ № **/31.12.2018 г. от 1689,60 лв., съответно 505,40 лв.
По
делото е прието като доказателство закючението на допуснатата ССчЕ, изготвено
от вещото лице Д.П., съгласно което по процесния договор са установени плащания
от 1689,60 лв. и 505,40 лв., като лихвата върху остатъка за периода 12.09.2019
г. – 12.03.2020 г. и 13.06.2020 г. – 28.10.2020 г. възлиза на общо 214,28 лв.
Експертът е установил също, че процесната фактура № **/31.12.2018 г. е
осчетоводена при ответника и по нея са извършени плащания от 29.05.2019 г. –
1689,60 лв. и 505,40 лв. на 12.09.2019 г., като включително са осчетоводени
като задължения към ищеца лихви в размер от 173, 63 лв. за периода 01.01.2019
г. – 29.05.2019 г., 82,43 лв. за периода 30.05.2019 г. – 11.09.2019 г. и 74,10
лв. за периода 12.09.2019 г. -31.10.2019 г.
По
делото е прието като доказателство закючението на допуснатата СГЕ, изготвено от
вещото лице Е.А., съгласно което подписът положен ЕТ в представения по делото
оригинал от анекс от 30.07.2018 г. към договор
за разпространение на реклама рег. № **/27.07.2016 г. и анекс
рег. № **/15.08.2017
г. към същия договор
не е положен от *
или *.
Други
релевантни са спора доказателства не са събрани в процеса.
Предвид така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи:
Предявени са обективно-кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр. чл.
79, ал.1 вр. чл. 232, ал.2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
за вземанията по които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
приобщеното ч.гр.д. № 13724/2020 г. по описа на
ВРС. Длъжникът е подал възражение срещу заповедта в срока по чл. 414 от ГПК, поради
което за заявителя е налице правен интерес от водене на установителните претенции
срещу него. Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По предявените искове в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване 1) валидно
възникнало облигационно правоотношение между ищеца и ответника по Договор за разпространение на реклама
peг. № **/27.07.2016 г., изменен с Анекс peг. № **/15.08.2017 г. и Анекс peг. №
**/30.07.2018 г. за наем на 13 бр. рекламно информационни елемента на
територията на к.к.“Слънчев бряг - **“, 2) че е изправна страна по
облигационната връзка,
3) че ответникът е
изпаднал в забава за заплащане на задълженията си по фактурата, както и размера
на главното и акцесорното вземане за забава.
В
случая по делото не е било спорно, а и от представените от ищеца неоспорени, подписани
и от двете страни преписи от Договор за разпространение на реклама peг. № **/27.07.2016
г. и Анекс peг. № **/15.08.2017 г. се установява по безспорен начин, че за
летния сезон 2016 г. и 2017 г. страните са били в договорни правоотношения по
договор за наем по смисъла на чл. 228 от ЗЗД, по силата на който ответникът е
ползвал възмездно търговска площ собственост на ищеца, находяща се на
територията на к.к. Слънчев бряг за разполагане на РИЕ, като с анекса от 2017
са предоговорени видът, броят и наемната цена на РИЕ.
Правният
спор по делото на практика се концентрира около обстоятелството дали страните
са били обвързани и от представения от ищеца с исковата молба последващ анекс
от 30.07.2018 г.
към договора за
разпространение на реклама рег. № **/27.07.2016г. и анекс рег. № **/15.08.2017 г. към същия
договор, респективно с
посочения в анекса размер на наемната цена за разполагане на 13 броя рекламно-информационни
елементи за сезон 2018.
В
тази връзка с оглед предприетото от ответника ЕТ оспорване на подписа положен
за него в анекса от 30.07.2018 г. по делото е открито производство по чл. 193
от ГПК. Изслушаното по делото заключение на СГЕ, което съдът кредитира като
пълно, обективно и компетентно, не е оспорено от страните, и същото сочи, че
подписът положен в анекса за ЕТ не принадлежи нито на физическото лице – ЕТ
Ивелина Камбурова, нито на нейния пълномощник Димитър Камбуров по силата на
приетото по делото пълномощно от 01.06.2016 г. Респективно по делото е
установено, че документът е неистински в частта за положения от ЕТ подпис и
същият не следва да се цени по същество, а да се изключи от доказателствата по
делото и да се изпрати на ВРП.
Въпреки
горното и практическата липса на представен по делото подписан от ответника-търговец писмен анекс от 30.07.2018 г. съдът намира за установено по
безспорен начин по делото наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните именно съгласно уговореното по този анекс, по
следните съображения:
В
теорията и практиката няма спор, че договорът за наем какъвто се явява
процесния е неформален, следователно формата не е елемент от неговия фактически
състав и съществуването или прекратяването му подлежи на доказаване с всички
доказателствени средства.
В
тази връзка практиката на ВКС (Решение № 49/31.3.2011 г. по т.д. № 829/10 г. на
ВКС, II т.о. и Решение № 57/07.06.2011 г. по т.д. № 546/10 г., ВКС, I т.о.) приема, че е допустимо
издаването и приемането на фактура, съдържаща съществените елементи на договора
за наем, обект и наемна цена, както и посочването в нея на търговците, наред с
факта на плащане на наемната цена от наемателя, да удостоверяват постигнатото
между страните съгласие относно съществените елементи на договора.
В случая
ищецът твърди, че именно за задълженията на ответника по анекса от
30.07.2018 г. е издал фактура № **/31.12.2018 г. (л.6).
Видно
от реквизитите на фактурата същите са идентични на съществените елементи именно
на твърдяното с исковата молба облигационно правоотношение съобразно анекса от
30.07.2018 г., доколкото фактурираната с нея доставка към ответника - по вид и
брой на разполагаемите РИЕ, срокът за разполагането им и наемната цена, както за
отделните РИЕ така и общо, кореспондира напълно на твърдяната от ищеца, както и
на текста на самия анекс от 30.07.2018 г., представен от ищеца с исковата
молба.
Същевременно
приетото по делото заключение на ССчЕ сочи, че фактурата от 31.12.2018 г. на
обща стойност 4195,20 лв. с ДДС е осчетоводена от ответника, а по нея са
извършени плащания на 29.05.2019 г. и 12.09.2019 г. В тази част заключението на
вещото лице не е оспорено от ответника, едновременно с което в преклузивните
срокове по ГПК страната не е поискала нова тройна експертиза, посредством която
евентуално да опровергае изводите на експерта по първоначалната, независимо от
липсата на процесуални или други пречки за формулиране на подобно
доказателствено искане към съда. Нещо повече.
Фактът
на осчетоводяване на фактурата в счетоводството на ответника и извършените
плащания по нея се установява пълно и главно именно от представената от
ответника справка извлечение от счетоводна му сметка 401 доставчици, по която
дори са отразени задължения на ЕТ за мораторна лихва върху остатъка от
задължението му към ищеца, които съгласно заключението на ССчЕ, което съдът
намира за пълно, обективно и компетентно, напълно кореспондират на главница от
4195,20 лв. Последният факт според съда представлява конлудентно, но
несъменено, признание на ищеца и за размера на задължението за наем.
Не
на последно място, с писмото от 20.11.2018 г. ответникът изрично е посочил пред
ищеца, че е свалил част от РИЕ на 01.10.2018 г., т.е. признал е, че предметът
на наема – търговските площи, е бил надлежно предоставен за ползване на
наемателя.
Т.е.
доказателствената съвкупност, процесуалното и извънпроцесуалното поведение на ответника, който собствено
представя доказателства за осчетоводяване на фактурата, изършването на плащания
по нея, отразяване на задължения за мораторна лихва върху остатъка и предаване
от наемодателя на наеманата площ, по безспорен начин сочат на признание на наемателя ЕТ за възникването
и размера на задължението му по фактура № **/31.12.2018 г., т.е. по анекса от 30.07.2018 г.,
представен на л. 75 от делото и доказват неговото съществуване именно в
твърдяния от ищеца размер от 4195,20 лв. с ДДС.
До
извод за противното не водят приложените към отговора на исковата молба преписи
от варианти на анекси, доколкото признатото от ответника задължение по фактура
№ **/31.12.2018
г. кореспондира на
договореностите именно в представения от ищеца екземпляр от анекса от
30.07.2018 г. От друга страна фактът на наличие на няколко писмени варианта на
съглашението за разполагане на РИЕ за 2018 г., включително с подписа на ищеца, които
са различни от варианта представен с исковата молба сочи единствено на
наличието на преддоговорни отношения между търговците, но не установява тези
алтернативни варианти да са породили правно действие, при положение, че нито
една страна не се позвава на тях в процеса.
Изводите
на съда не се променят и от предприетото от ответника с писма от 10.08.2018 г.
и 20.11.2018 г. изрично противопоставяне на клаузите на анекса от 30.07.2018 г.
досежно цената и периода на разполагане на РИЕ, доколкото това волеизявление на
търговеца е последвано от осчетоводяване на фактурата от 31.12.2018 г. и
плащанията по нея. Т.е. предприетото от ответника оспорване предхожда признанието
му, с което ЕТ ясно е маниферстирал, че вече се е ползвал от целения със
сделката правен резултат.
В
обобщение съдът намира, че задължението на ответника за заплащане на наемна
цена по анекса от 30.07.2018 г. към договора за наем от 2016 г. в размер от
4195,20 лв. е възникнало валидно и същото е било изискуемо считано от 31.12.2018
г.
След
приспадане на извършените плащания от 29.05.2019 г. и 12.09.2019 г., от които 1792,11
лв. за главница съобразно ССчЕ се формира неизплатен остатък от главницата в
размер на 2403,09 лв. Респективно установителният иск по чл. 232, ал.2 от ЗЗД следва
да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК.
За
да се дължи и заплащане на лихва-обезщетение за забавено плащане върху така
дължимата главница, следва длъжникът да е изпаднал в забава в някоя от
хипотезите на чл. 84 ал.1 или ал.2 от ЗЗД. В случая издадената от ищеца и
осчетоводена от ответника фактура от 31.12.2018 г. е с посочен падеж датата на
издаването на документа. Т.е. на основание чл. 84, ал.1, предл. едно ответникът
наемател изпада в забава за заплащане на наемната цена от 31.12.2018 г. От тази
дата до датата на предявяване на заявлението по чл. 410 от ЗЗД - 28.10.2018 г.
същият дължи, съгласно чл. 86 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 84 ал.1 ЗЗД
лихва-обезщетение за забавено плащане, което според заключнието на ССчЕ възлиза
на сумата 214,28 лв. за период на забава 12.09.2019 г. – 12.03.2020 г. и
13.06.2020 г. -28.10.2020 г. Следователно акцесорният иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД следва да се уважи
изцяло.
По
разноските:
В подаденото заявление по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр.д. № 13724/2020 г. на ВРС завителят, настоящ
ищец, не е направил искане за присъждане на разноски и респективно с издадените
в негова полза разпореждане и заповед по чл. 410 от ГПК такива не са възлагани
в тежест на длъжника ЕТ, настоящ ответник. Поради това съдът намира, че
стореното от ищеца едва с исковата молба искане за присъждане на разноски за
заповедното производство се явява несвоевременно направено, което е
самостоятелно направено съдът да приеме същото за неоснователно. В тази връзка
в мотивите на т. 12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК е посочено,
че е недопустимо ищецът в исковото производство да поиска за първи път
присъждане на разноски за заповедното производство, ако не е направил такова
искане със заявлението, каквато именно е и настоящата хипотеза.
Предвид изхода на спора ищецът е
страната в процеса, която има право ѝ бъдат репарирани сторените
съдебно-деловодни разноски за исковото производство. Доколкото искането на
ищеца за присъждане на разноски за настоящото производство е своевременно
направено с исковата молба, съдът намира, че същото следва да бъде уважено и на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК следва да се присъдят
доказаните по делото разноски от общо 720,61 лв., от които 95,61 лв. за
държавна такса, 475,00 лв. депозити за вещи лица и 150,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение определено в съответствие с Наредба за заплащането на правната
помощ, както и при отчитане на фактическата и правна сложност на делото и вида
и обема на извършените от пълномощника процесуални действия в процеса.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЕТ „Г.И.Д. *“, EИК *, с адрес: гр. *, дължи на „С.б.” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: „*“ Главна дирекция, община * сумата от 2403,09 лв., представляваща остатък от дължима наемна цена за ползване на терени и
стълбове за улично осветление за разполагане на рекламни елементи в периода
27.08.2018 г. – 27.08.2019 г. по Договор за разпространение на реклама рег. № **/27.07.2016
г., изменен с Анекс рег. № **/15.08.2017 г. и Анекс рег. № **/30.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.10.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата 214,28 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 12.09.2019 г. – 12.03.2020 г. и 13.06.2020 г. -28.10.2020
г.,
които суми са предмет на Заповед за изпълнение № */13.11.2020
г., издадена по ч. гр.д. № */2020 г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 вр. чл. 232, ал.2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД
ОСЪЖДА
ЕТ „Г.И.Д. *“, EИК *, с адрес: гр. *, да заплати на „С.б.” АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: „К.к. Слънчев бряг“ Главна дирекция,
община *, сумата 720,61 лв., представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ анекс от
30.07.2018 г. към договор за разпространение на реклама рег. № **/27.07.2016 г.
и анекс рег. № **/15.08.2017 г. към същия договор (л. 75), в частта за
положения подпис за ЕТ „Г.И.Д. *“, EИК *, с адрес: гр. *, ул. * и го ИЗКЛЮЧВА от доказателствата по делото,
на основание чл. 194, ал.2 от ГПК.
ПРЕПИС от решението по делото,
ведно с оригинала на неистинския документ - анекс от 30.07.2018 г. (л. 75) да
се изпрати на Районна прокуратура – Варна, като оригиналът се замести с препис,
върху който да се отрази, че оригиналът е изпратен на ВРП, на основание чл.
194, ал.2, изр. второ от ГПК.
УКАЗВА на ответника ЕТ
„Г.И.Д. *“, EИК *, с адрес: гр. * в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба да
потвърди извършените от негово име, но без представителна власт проц. действия
по делото или да представи надлежно пълномощно за * за водене на настоящото дело, на основание чл. 101, ал.1 от ГПК.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ проц. действия по делото
извършени от пълномощника Даниел Камбуров ще се счетат за неизвършени, на
основание чл. 101, ал.3 от ГПК, а на страната ще бъде наложена глоба за
неизпълнение на съдебното разпореждане, на основание чл. 89, т.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: