№ 406
гр. Шумен, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20243630102382 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с
правно основание чл.200, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът С. Б. С., ЕГН **********, с адрес: ***,
съдебен адрес: г***, чрез адв. С. Н. от БАК, твърди, че работи при ответника
„МЕТАРЕКС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от В.С.Т. – управител, като изпълнява длъжността
„Монтьор подемно-транспортна техника", КИД 3832, НКПД 72332009.
Правоотношението между страните възникнало въз основа на Трудов договор
№0146/30.11.2016 г. Сочи се в молбата, че на 01.04.2024 г., около 16:00 ч. при
изпълнение на възложена от работодателя работа на територията на
предприятието в гр. Шумен, местност „Войнишки хан", база „Строителни
войски", хале „Отпадъци", ищецът е претърпял злополука при следния
механизъм на увреждане: при извършване на настройки и проби в процеса на
инсталиране на производствено оборудване - преса за балиране на отпадъци
„РАМ Super 100", при работа на автоматичен режим с отпадъчен РЕТ
материал, при опит да отстрани скъсана тел в устройството за връзване на
балите преработен материал, механизмът за избутването на тел повлякъл
лявата му ръка, при което е получил травматично увреждане „Смазване на
друга неуточнена част на китката и дланта". Длъжностни лица при
компетентното Териториално поделение на Национален Осигурителен
1
Институт - гр. Шумен са извършили разследване на злополуката и за
констатациите от разследването бил съставен Протокол №5103-27-
5/15.05.2024 г. На 01.04.2024 г. получените травматични увреждания са
обработени в „Многопрофилна болница за активно лечение - Шумен" АД
(МБАЛ-Шумен), като е извършено открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, карпални и метакарпални, отворено наместване фрактура
на метакарпус с вътрешна фиксация, механичен и химичен дебримант на
карпални и метакарпални кости, репозиция на фрактурата на трета
метакарпална кост, репозиция и фиксация на лексациите на първа, втора и
трета метакарпални кости, щателна хемостаза. На 08.05.2024 г. в „МБАЛ-
Шумен“ АД била извършена фасциотомия, инцизия на мека тъкан,
премахнати са некротични материи, радикална ексцизия на кожна лезия и
подкожна тъкан на увредената лява ръка. На 22.08.2024 г. в същото болнично
заведение била извършена и частична остеотомия на 3-та метакарпална кост и
проксимална фаланга на 3-ти пръст. С Разпореждане №35283/22.05.2024 г. на
Директор на Териториално поделение - София град на Национален
Осигурителен Институт, злополуката била обявена за трудова по смисъла на
чл.55, ал.1 от КСО. Ищецът бил включен в списъка на застрахованите лица по
Застрахователна полица №580000306523/15.06.2023 г. „Задължителна
застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука" на
ЗК „УНИКА ЖИВОТ” АД, поддържана от работодателя и валидна към датата
на трудовата злополука. Ищецът бил включен и в списъка на застрахованите
лица по Застрахователни полици №290000206523/21.06.2023 г. и
№290000106524 - „Здравна/медицинска/ застраховка „УНИКА за нашето
здраве" на ЗК „УНИКА ЖИВОТ" АД, поддържани от работодателя, и валидни
към датата на трудовата злополука. За трудовата злополука при застрахователя
ЗК „УНИКА ЖИВОТ" АД били заведени Претенция
№580000306523/12.08.2023 г. и Претенция №290000206523/12.08.2023 г., по
които застрахователят е изплатил следните обезщетения: 490.00 лева- за
настъпила временна неработоспособност (по полица №580000306523),
изплатено на 28/08/2024 г.; 258.00 лева, включваща договорения лимит за
медикаменти от 200.00 лв. и разходи за болнично лечение - 58.00 лева; 120.91
лева, включваща разходи за извънболнично лечение - 100.00 лева и закупени
медикаменти - 20.91 лева. В допълнение, на 24.06.2024 г. работодателят бил
изплатил обезщетение по чл.200 от КТ в размер на 511,36 лева, като
2
същевременно е заплатил и медицинските разходи за оперативно и
последващо лечение, превързочни материали и лекарствени средства, и др.
Наред с това, за периода на временна нетрудоспособност в резултат на
настъпилата трудова злополука, ищецът е получавал съответното обезщетение
по КСО, и в този смисъл, претърпените от него имуществени вреди били
напълно обезщетени. Видно от констатациите на извършеното разследване,
подробно описани в Протокол №5103-27-5/15.05.2024 г., работодателят е
възложил на пострадалия служител С. Б. С. да обслужва новоинсталираното
производствено оборудване (машина за балиране модел „РАМ Super 100"),
като е допуснат до работа с оборудването без да му е проведено
специализирано обучение за работа и без да е положил изпит по правилата за
безопасност и здраве при работа; без да му е бил проведен извънреден
инструктаж във връзка с възложената работа; без да е утвърдена от
работодателя и прилагана в предприятието писмена инструкция за безопасна
експлоатация на съответното оборудване. Ищецът счита, че ответното
дружество не е осигурило необходимите условия за безопасно и здравословно
полагане на труд при процесния производствен обект, не му е проведен
инструктаж - нито ежедневен, нито такъв във връзка с работа с
производствено оборудване, не му е осигурено специализирано обучение за
работа с конкретното производствено оборудване. И към настоящия момент
на ищеца се налагало да разчита на помощ от близките и семейството си за
изпълнение на обичайните ежедневни дейности, които изискват ненарушена
фина моторика на увредената ръка. Наред с това и с претърпените болки и
страдания, особено интензивни в процеса на лечението и оперативните
интервенции, ищецът изпитвал постоянно безпокойство, поради обективните
рискове от усложнения, непълно зарастване на раните, потенциална
ампутация на други части от дланта.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 50 000 (петдесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, настъпили в резултат на претърпяна от последния на
01.04.2024 г. трудова злополука при изпълнение на възложена му от ответното
дружество - работодател работа, ведно със законната лихва върху С.стта на
присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането - 01.04.2024 г.,
до окончателното й изплащане. Претендира и разноски.
3
В хода на делото поддържа претенциите си, като прави искане за
увеличение размера на иска, което е уважено, като искът се счита предявен за
сума от 70 000.00 лева.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който заявява, че счита
предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорва изложените в
исковата молба факти и обстоятелства, на които ищецът основава
претенциите си. На следващо място, заявява, че ищецът е допринесъл със свое
поведение за настъпване на злополуката, като излага факти и обстоятелства за
наличие на груба небрежност от страна на ищеца, което сочи като основание
за намаляване отговорността на работодателя.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че по силата на Трудов договор
№0146/30.11.2016 г., ищецът работи при ответното дружество, като изпълнява
длъжността „Монтьор подемно-транспортна техника", КИД 3832, НКПД
72332009 в отдел „База Мътница“, гр. Шумен, местност „Кариерите“. С
Допълнително споразумение от 01.01.2024 г. е изменено основното трудово
възнаграждение на ищеца. Безспорно е, че по време на действие на трудовия
договор, а именно на 01.04.2024 г., около 16:00 ч. при изпълнение на
възложена от работодателя работа на територията на предприятието в гр.
Шумен, местност „Войнишки хан", база „Строителни войски", хале
„Отпадъци", ищецът е претърпял злополука, квалифицирана по съответния
ред и от компетентното длъжностно лице като трудова злополука съгласно
чл.55, ал.1 от КСО. Посочените обстоятелства се потвърждават и от събраните
по делото писмени доказателства- официално заверени преписи от Трудов
договор №0146/30.11.2016 г., Протокол №5103-27-5 от 15.05.2024 г.,
Разпореждане №35283/22.05.2024 г. Няма спор, а се установява и от
приложените по делото документи, че в следствие на злополуката ищецът е
претърпял следните увреждания на здравето: Смазване на друга и неуточнена
част на китката и дланта, други уточнени локални инфенкции на кожата и
подкожната тъкан. Няма спор, а се установява и от приложените по делото
документи /епикризи/, че за лечението на увредената ръка, ищецът е
претърпял няколко операции. От приетото по делото заключение по
извършената СМЕ, по отношение на което съдът няма основания да се
4
съмнява в правилността и обективността, му, се установи, че в следствие на
злополуката ищецът получава изключително тежка по вид, характер и степен
травма на лява длан и пръсти. Меките структури на дланта са премазани.
Екстензорната група сухожилия, т.е. сухожилията, които разгъват пръстите, са
изтръгнати от залавните им места още в областта на горната трета на
предмишницата и на практика са девитализирани (липса на хранене и
всякаква функция). Изкълчени са първа, втора и четвърта метакарпални
(дланни) кости спрямо малките костици на китката. Счупена е третата костица
на китката. Има тотална липса на кожа и меки структури върху костите по
гърба на ръката. Имало е липса на кост по задната повърхност (гърба) на трета
метакарпална кост и основната костица на трети пръст на лявата ръка. Всичко
това е открито с тотална липса на кожа и меки тъкани, с изключително
сериозно замърсяване на наличните останали тъкани. Вещото лице не дава
категоричен отговор относно времето, необходимо за възстановяване здравето
на ищеца. Сочи, че оздравителният процес може да продължи и година, като в
случая под „оздравяване“ следва да се разбира ликвидиране на инфекцията и
запазване на крайника от ампутация. Степента на възстановяване като пълно
възстановяване на ръката и пръстите никога няма да настъпи, тъй като
увредите са дефинитивни, крайни и необратими. Екстензорните сухожилия
липсват, а с течение на времето, което е необходимо за ликвидиране на
инфекцията, малките ставички на пръстите се втърдяват, настъпва
контрактура и движенията се ограничават до липсата на такива. ВЛ дава
категорично заключение, че ръката на ищеца никога в бъдеще няма да
осъществи захват. Към датата на прегледа на ищеца, извършен от ВЛ,
последното заявява, че в следствие на лечението рискът от ампутация на
увредения крайник е отпаднал. От събраните по искане на ищеца гласни
доказателства, показанията на свидетеля И.И., лице, с което ищецът живее на
съпружески начала, се установи, че ищецът е претърпял общо осем операции,
като към датата на разпита се чувствал много зле, имал болки в ръката, не
можел да се обслужва сам.
От така изнесената фактическа обстановка, съдът стигна до следните
правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, за вреди от трудова
злополука, причинили смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов
5
работник или служител има вина за настъпване на увреждането. Посочената
норма установява общите предпоставки на задължението на работодателя да
обезщети работника или служителя за претърпени от него вреди поради
трудова злополука и професионална болест, а именно настъпило увреждане на
здравето или живота на работника или служителя, причината за увреждането
да е трудова злополука или професионална болест и причинна връзка между
увреждането и неблагоприятния резултат, в настоящия случай- временната
неработоспособност. По делото безспорно бе установено, че е настъпила
злополука, която съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от КСО се квалифицира
като трудова, който факт е констатиран от съответното длъжностно лице и по
предвидения законов ред. Безспорно и с оглед на установената фактическа
обстановка, ищецът, в следствие на претърпяната от него трудова злополука, е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдания, настъпили в следствие на увреждането, подлежащи на обезвреда
съгласно нормата на чл.200, ал.3 от КТ. Безспорно в следствие на
увреждането, ищецът е претърпял болки и страдания и във връзка с лечението
му. Претърпял е множество хирургически интервенции, които допълнително
са увеличили страданията му. По делото безспорно се установи, че предвид
настъпилата травма ищецът е ползвал продължителен отпуск, повече от девет
месеца, поради временна неработоспособност. На следващо място, съдът
съобрази факта, че злополуката е предизвикала трайно осакатяване на ищеца,
предвид невъзможността на ръката да възстанови напълно всичките си
функции. От друга страна, с оглед данните по делото, стига до извода, че
злополуката, както и последващите действия по възстановяване на ищеца,
множеството медицински интервенции, страха и притесненията от
възможността инфекцията да се разпространи и да доведе до ампутация на
крайника, са се отразили съществено и върху психическото и емоционално
състояние на ищеца. Безспорно настъпилата злополука е дала негативни
отражения върху психиката на ищеца, имайки предвид неговата възраст,
съпоставена с възможността и желанието му да полага пълноценно труд. Ето
защо при опреД.е размера, водейки се от разпоредбите на чл.212 от КТ, вр. с
чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че следва да се определи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по справедливост, в размер на 70000.00
лева. За да определи този размер съдът се съобрази и с икономическата
обстановка в страната и инфлационните процеси през последните няколко
6
години.
В случая работодателят наведе доводи за недължимост на обезщетение
на ищеца за претърпяната от него трудова злополука, респ. за намаляване на
отговорността му, излагайки твърдения, за съпричиняване от страна ищеца на
вредите, тъй като последният е допуснал груба небрежност. Съгласно текста
на нормата на чл.201, ал.2 от КТ, отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност.
Няма спор, а се установява и от събраните по делото доказателства, че
злополуката е настъпила при изпълнение на възложена от работодателя работа
на територията на предприятието в гр. Шумен, местност „Войнишки хан",
база „Строителни войски", хале „Отпадъци", като при извършване на
настройки и проби в процеса на инсталиране на производствено оборудване -
преса за балиране на отпадъци „РАМ Super 100", при работа на автоматичен
режим с отпадъчен РЕТ материал, ищецът при опит да отстрани скъсана тел в
устройството за връзване на балите преработен материал, механизмът за
избутването на тел повлякъл лявата му ръка, при което е получил
травматичното увреждане. Видно от приетия по делото документ- частно
заверен препис от Заповед от 28.03.2024 г., се установи, че във връзка с
предаването, обучението и въвеждането в експлоатация на производствено
оборудване „преса за балиране на отпадъци, модел „Супер 100“,
работодателят е определил състав от работници и служители, които да бъда
обучени да обслужват оборудването в експлоатационни условия, част от който
състав е и ищецът. От събраните по делото гласни доказателства- показанията
на разпитаните по искане на ответника свидетели, става ясно, че ищецът е бил
определен за работника, който основно да работи с тази машина. Ищецът
присъствал от самото начало на сглобяване и монтаж на машината, като той и
другият човек, определен за работа с машината помагали при монтажа и
наблюдавали целия процес. Монтажът започнал на 28.03.2024 г. и приключил
сутринта на 01.04.2024 г. На посочената дата, под ръководството на
представители на доставчика на машината, работниците, определени да
работят с тази машина били събрани при машината, като им се обяснявало и
показвало как работи машината, как се управлява, какви действия трябва да се
извършат при възникване на авария- „…когато вече представителите решиха,
че всичко е монтирано и извършено, съответно събрахме хората, които ще
7
работят и не само тях, включително и всичките, които бяха в халето, и турците
почнаха да обясняват управлението на самата машина…Междувременно по
време на монтажа, няколко дни преди монтажа всичко беше обяснявано,
включително и на С. и на хората, които бяха там. С. имаше голямо желание за
позицията. Той даже се радваше, че ще бъде на тази позиция. Беше активен,
седеше там, работеше, помагаше с каквото може и питаше постоянно.“- са
изявления на свидетеля М.П. От същите показания става ясно, че ищецът е
бил определен за работа с процесната машина, тъй като имал познания за
подобен вид машини, поради факта, че е работел с подобна преса- „С. го бях
подготвил, защото беше един от добрите работници, за отговорник на тази
машина. Той беше толкова превъзбуден и доволен, че даже се престараваше в
нещата- „Аз ще видя туй, аз ще видя туй.“…С. лично преди това съм го
виждал на таблото, започна да се учи да пуща и да спира машината под
ръководството на турските представители-инженера и чирака. Не е било един
път това обяснение…Не е обяснявано само един път-минават, обясняват и ти
почваш. Бавно и постепенно.“- са изявления на свидетеля М.М. Съдът дава
вяра на така събраните гласни доказателства, тъй като показанията на
свидетелите са ясни, конкретни, взаимно и вътрешно непротиворечиви. От
друга страна, показанията на свидетелите се подкрепят и от останалите,
събрани по делото доказателства. От приетото заключение по извършената
СТЕ, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено,
съотнесено към събраните по делото писмени доказателства, се установи, че
при изпълнение на възложената му от работодателя работа ищецът е нарушил
основни технологични правила при работа с машини с движещи се части, тъй
като ръчни манипулации по време на работа са недопустими. При възникване
на аварийна или необичайна ситуация при работен режим на машината,
последната е следвало да бъде спряна, като се изчака да се спре движението
на всички движещи се части. ВЛ дава категоричен отговор, че по време на
констатираната от ищеца нередност, ако електрическото захранване на
машината е било изключено, респ. машината бъде спряна, злополуката не би
настъпила. Ищецът не е оценил правилно възникналата ситуация с усуканата
тел в машината, като не е преценил бързината, с която „ще оправи“ телта при
включена машина преди механизма за избутване на тел да повлече ръката му.
С това поведение същият е нарушил основни правила за безопасност при
работа с машини, а именно- при настъпила авария и преди да се предприемат
8
някакви действия по отстраняването й, работещата машина да се спре.
Предвид така събраните доказателства, съдът стига до извода, че към момента
на настъпване на злополуката ищецът е допуснал груба небрежност, като е
допринесъл с поведението си за настъпване на злополуката. Съдът счита за
неоснователни доводите на ищцовата страна, че преди злополуката на ищеца
не е извършен съответния инструктаж за работа с машината. От една страна,
от всички доказателства по делото става ясно, че злополуката е настъпила по
време на устен инструктаж за работа с пресата. Безспорно се установи, че
представители на продавача на машината на деня на злополуката, са
обяснявали функциите и начина на работа с пресата. Установи се, че ищецът
неотлъчно е присъствал при тези разяснения, както и по време на монтажа на
машината, като дейно е участвал при монтирането й, респ. е задавал въпроси
във връзка с работния процес с нея. От друга страна, съдът приема, че
злополуката е настъпила след нарушаване от ищеца на основно правило при
работа с машини, въобще, а именно- при налагане отстраняването на някаква
повреда, преди предприемане на действия за това, работещата машина да се
изключи от ел. захранването, т.е. да се спре работата й. На следващо място, от
показанията на разпитания по искане на ищеца свидетел И.И., се установи, че
ищецът е бил извикан от работодателя в деня на злополуката, за да може да му
бъде обяснено как работи машината- „Защото него го гласили да стане на тази
машина и са го извикали да му я показват, но никой не му е казвал какво да
прави, просто само да гледа и да следи какво прави турският гражданин“- са
изявления на тази свидетелка. Предвид тези изявления, съдът стига до извода,
че на ищеца му е било ясно, че единствено следва да слуша обясненията на
лицата, оторизирани да обучават работниците, без да предприема някакви
действия по машината, още повече да отстранява възникнали проблеми.
Според правната теория и съдебната практика груба е небрежността тогава,
когато работникът не е положил грижата, която и най-небрежният бил
положил. По юридическото си съдържание грубата небрежност по ал.2 на
чл.201 от КТ съответства на самонадеяността /съзнаваната небрежност/ по
терминологията на наказателното право. С груба небрежност действа този,
който е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но
лекомислено се е надявал, че той няма да настъпи, или че ще успее да
предотврати неговото настъпване. Ето защо стига до извода, че в случая
ищецът е проявил груба небрежност, тъй като лекомислено се е надявал бързо
9
да оправи усуканата тел при работещата машина, без негативни за здравето му
последствия. Предвид горното, счита, че отговорността на работодателя
следва да бъде намалена, като определя 40% съпричиняване настъпването на
вредите от страна на ищеца.
Касателно възражението на ответника относно приспадане на изплатени
от работодателя и застрахователя суми за обезщетение за претърпени от
ищеца вреди от процесната злополука, съдът счита същото за неоснователно.
Видно от приетите по делото заключения по извършените ССЕ и
допълнителна ССЕ, се установи, че застрахователят и работодателят са
изплатили на ищеца обезщетения за процесната трудова злополука, но
единствено за възстановяване на имуществени вреди /претърпяна загуба и
пропусната полза/, като не са изплащани суми за репариране на
неимуществени вреди от злополуката. Съдът няма основания да се съмнява в
правилността и обективността на заключенията по тези експертизи, тъй като
същите са съобразени със събраните по делото писмени доказателства, а от
друга страна заключенията са приети без някакви възражения от ответника.
Поради изложеното намира, че главният иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сума в размер
на 42 000.00 лева, като за остатъка, до пълния предявен размер се отхвърли,
поради неоснователност. Върху така определеното обезщетение, на основание
чл.86, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, се дължи и обезщетение за забава, в размер на
законната лихва, считано от деня на увреждането, в случая от 01.04.2024 г.
На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответното
дружество следва да заплати държавна такса съразмерно уважените искове
общо в размер на 1 680.00 лева, както и направените разноски за
възнаграждение на вещите лица по допуснатите експертизи, общо в размер на
750.00 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца сума в размер на 3 000.00 лева, представляваща извършените по делото
разноски, съразмерно уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника сума в размер на 360.00 лева, представляваща извършените по
делото разноски съразмерно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МЕТАРЕКС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от В.С.Т. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на
С. Б. С., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: г***, чрез адв. С. Н. от
БАК, сумата от 42 000.00 лева /четиридесет и две хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, в следствие на трудова злополука,
настъпила на 01.04.2024 г. и призната за такава с Разпореждане
№35283/22.05.2024 г. на НОИ ТД София, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на трудовата злополука- 01.04.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и да му заплати сумата от
3 000.00 лева /три хиляди лева/, представляваща извършените по делото
разноски, съразмерно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
в останалата му част, до пълния предявен размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „МЕТАРЕКС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от В.С.Т. – управител, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса
върху уважените искове, в размер на 1 680.00 лева /хиляда шестстотин и
осемдесет лева/, както и направените разноски за възнаграждение на вещо
лице по допуснатите експертизи, в общ размер на 750.00 лева /седемстотин и
петдесет лева/.
ОСЪЖДА С. Б. С., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: г***,
чрез адв. С. Н. от БАК, ДА ЗАПЛАТИ на „МЕТАРЕКС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
В.С.Т. – управител, сумата от 360.00 лева /триста и шестдесет лева/,
представляваща извършените по делото разноски съразмерно отхвърлената
част от исковете
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
12