№ 959
гр. Плевен, 03.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
СъдебниЙоана Д. Лазарова
заседатели:Крум В. Цветков
при участието на секретаря Д.Н.Б.
и прокурора И. Ст. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Наказателно
дело от общ характер № 20224400200528 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ С. С. И., редовно призован, се явява лично и с
адвокат Х.Б. от САК, с пълномощно от досъдебното производство.
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – град Плевен, редовно призована, се
явява прокурор И. Г..
ПО ДАВАНЕ ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ С. С. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход
на разпоредителното заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Председателят ПОКАНИ страните да вземат отношение по въпросите
по чл. 248 от НПК, които се обсъждат в разпоредителното заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н председател, уважаеми съдебни
заседатели, считам, че делото е подсъдно на Плевенски окръжен съд. Не са
налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са
налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. Доколкото към настоящия момент не е направено искане за
гледане на делото по реда на особените правила, предлагам същото да се
насрочи за гледане по общия ред, а ако бъде направено такова искане, ще
взема отношение. Не са налице основания за разглеждане на делото при
1
закрити врати. Не са налице основания за изменение на мярката за
процесуална принуда. Лично аз нямам искания за събиране на нови
доказателства.
АДВ. Б.: Уважаеми г-н председател, уважаеми съдебни заседатели, по т.
1 считам, че делото е подсъдно на Окръжен съд – гр. Плевен. Считам, че не са
налице основания за неговото прекратяване или спиране по т. 2. По т. 3 обаче
имам възражение за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, най-вече в изготвения обвинителен акт. Съображенията ми затова са
следните:
На първо място, твърди се, че автомобилите, покупката на които е
следвало да бъде налице данъчно облагане, не са ползвани за цели на
дружеството. В обвинителния акт обаче никъде не е написано как
прокуратурата е стигнала до този извод, въз основа на какво. Има едно
изречение, че не са издавани пътни листове и следователно не били ползвани
за нуждите на дружеството. Издаването на пътни листове евентуално би било
една последица от неползването на тези автомобили, а не индиция, че същите
не са били ползвани за нуждите на дружеството. Да не говорим, че може и
тези автомобили никога да не са били употребявани. Т.е. прокуратурата не е
дала яснота на това въз основа на какво е преценила, че тези автомобили не са
използвани за нуждите на дружеството.
На следващо място, използвана е фигурата на посредствен извършител
при описание на престъплението. В същото време никъде не е посочено как
този посредствен извършител, а именно счетоводителят на дружеството е бил
мотивиран от действителния извършител да предприеме едни конкретни
действия. Винаги, когато е налице посредствено извършителство, следва да се
посочва субективната страна на неговите действия. Защо той е извършил
нещо, което в крайна сметка е противоправно и по какъв начин той е бил
мотивиран да извърши това от човека, който според прокуратурата следва да
носи наказателна отговорност.
На следващо място считам, че също води до нарушаване на правото на
защита обстоятелството, че в обвинителния акт е посочено, че е нанесена
щета в размер на 21 000 лева, да не цитирам точно. Тази щета, която е
следствие от едно данъчно престъпление, следва да бъде причинена на
държавата в лицето на Министерство на финансите, от там на НАП. В същото
време по делото няма конституиран пострадал, именно НАП чрез Министъра
на финансите. От там нататък дори да желаем да се възползваме от
привилегирована алинея на чл. 255, а именно възстановяване на паричните
средства, ние няма на кого да ги възстановим и по какъв начин, защото от
материалите по делото е видно, че НАП не претендира тези парични средства.
По този начин ние сме лишени от възможността при преценка на моя
подзащитен да възстанови тези средства на НАП, за да се възползва от
привилегията на последната алинея на чл. 255. В тази връзка от тук нататък
аз не мога да взема становище дали бихме се ползвали от особените правила
2
на НПК и евентуално бихме имали желание да се ползваме от някои от тях,
но при положение, че имаме възможност да възстановим тази щета, за да
минем по облекчения ред.
По всички останали въпроси, визирани в чл. 248 от НПК се
присъединявам към становището на прокуратурата. Не е необходимо
назначаване на резервен съдия, резервни заседатели и т.н. На този етап не
мога да взема становище за ангажиране на допълнителни доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ С. С. И.: Поддържам казаното от защитника си.
Няма какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че възраженията на защитата са
несъстоятелни. На първо място и двата поставени въпроса относно това дали
автомобилите са ползвани за лични нужди или не и как точно е мотивиран
счетоводителят са въпрос на доказване. Нека да не забравяме, че по сега
действащия НПК досъдебното производство е подготвителна фаза на
съдебния процес и в съдебното производство е същинското производство, в
което всички тези обстоятелства ще бъдат изяснени и предмет на доказване
при абсолютна равнопоставеност на двете страни. Съдът ще има възможност
да прецени, защитата ще има възможност да се защитава по така
повдигнатите обвинения и констатации в обвинителния акт в диспозитивната
му част, а съдът ще има обективната възможност да прецени дали са налице
или не тези обстоятелства. Относно конституирането на пострадал, такъв не е
поискан да бъде конституиран. Вредата в размер на посочената в
обвинителния акт сума е установена в съдебното производство чрез
назначената съдебно-икономическа експертиза. Подсъдимият е поканен да
изпълни това задължение в съдебното производство и също считам, че няма
пречка и в който и момент от тук нататък да реши да възстанови тази сума и
да се ползва от привилегиите на чл. 255, ал. 3 и съответно на чл. 78а от НК и
да бъде освободен от наказателна отговорност при възстановяване на тази
сума. Тази сума се дължи към бюджета и няма пречка да бъде внесена по
сметка на републиканския бюджет и по този начин да бъдат изпълнени тези
задължения и да бъдат налице предпоставките за ползване на който и да е от
привелигированите състави. Считам, че това също по никакъв начин не е
нарушило правата му. Какво е отношението на данъчните органи, защо те не
са установили тази щета, е предмет на друго обсъждане и на действия от
други органи. Прокуратурата в това производство не е длъжна да разследва
този процес.
АДВ. Б. /реплика/: Не може да бъде възстановено нещо на някой, който
не го иска, образно казано, тъй като НАП не претендира тази сума. Съгласно
Тълкувателно решение № 2/2002г., обвинителният акт е този, който посочва
всички обстоятелства, за които подсъдимият следва да се защитава, а не
тепърва в съдебна фаза да се сочат обстоятелства, които тепърва ние да
поемаме защита. При тази неяснота това ми беше съображението за връщане
на обвинителния акт.
3
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът намира, че делото е подсъдно на
Плевенски окръжен съд и няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
Съдът намира, че при изготвяне на обвинителния акт прокурорът е
допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия С. С. И..
Поради това съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото да
бъде върнато на прокурора.
С обвинителния акт обвиняемият е предаден на съд за това, че е
извършил престъпление по чл. 255, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2 от НК, при
условията на посредствено извършителство - чрез Е.С.М., счетоводител на ЕТ
„С. И.“.
Според правната доктрина, когато едно лице склони друго лице, което
действа безвиновно, независимо от причината, поради която извършеното не
може да му се вмени във вина, да извърши престъпление, склонителят следва
да отговаря като посредствен извършител за извършеното от оръдието на
престъплението. Професор д-р Н.Д. изтъква, че посредственото
извършителство е възможно, когато използваното като оръдие лице е
наказателно неотговорно, както поради липса на вина, така и поради липса на
противоправност или съставомерност. Посредственото извършителство е
невъзможно само тогава, когато това, което върши оръдието не е деяние.
Съобразно непротиворечивата практика на ВКС на РБ по наказателни
дела, например Решение №332/30.06.1992г. по нак. дело №307/1992г., II нак.
отделение, посрeдствено извършителство има само, когато деецът за
извършване на престъплението използва наказателно неотговорни лица -
например малолетни и невменяеми пълнолетни, които действат като негови
оръдия, без да разбират противоправността и наказуемостта на извършеното.
В конкретния случай в обстоятелствената част на обвинителния акт не
са посочени доказателства, от които да е видно, че свидетелката Е.С.М. е
наказателно неотговорна, тъй като е действала като оръдие на обвиняемия С.
И.. При разпита й на досъдебното производство, М. сочи, че е подала
годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ по електронен път, чрез
електронен подпис на ЕТ „А.Е.С.“, но твърди, че неверните данни относно
данъчния финансов резултат – недекларирането на разходи за годишни
данъчни амортизации по чл. 54, ал. 1 от ЗКПО в размер на 215 477,86 лева,
като при извършеното преобразуване на финансовия резултат за данъчни
цели, от данъчните амортизации на МПС не е приспаднала начислените
разходи за амортизация на общо четири автомобила до пет места, се дължи на
грешка. Тя не сочи да е била склонявана или мотивирана по какъвто и да е
начин от обвиняемия С. И. да подаде годишна данъчна декларация с подобно
съдържание. За склоняването на Е.С.М. да осъществи деянието, за което И. е
предаден на съд, по делото не са приложени доказателства. Ето защо от
4
обстоятелствената част на обвинителния акт не става ясно кога, как, по какъв
начин и с какви конкретни действия И. е склонил М. да извърши
престъпление по чл. 255, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2 от НК, действайки като
негово оръдие. Това има за своя логична и закономерна последица
обстоятелството, че С. И. не е в състояние да разбере за какво престъпление е
привлечен в това качество, а това представлява отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от
НПК.
Неизменна през годините е практиката на ВКС на РБ по наказателни
дела, че обвиненията следва да бъдат ясно и точно формулирани, за да знае
обвиняемият в какво престъпление е обвинен и да организира защитата си.
Съгласно Тълкувателно решение №2/07.10.2002г. по нак. дело №2/2002г. на
ОСНК, в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът
задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността
на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Липсата на
посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до
ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство.
Непосочването в обстоятелствената част на обвинителния акт на начина
на извършване на деянието съобразно същото тълкувателно решение,
съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза,
само ако става въпрос за елементи на престъпния състав, какъвто е и
разглеждания случай, в който непълнотата в обвинителния акт се отнася до
съставомерни признаци на деянието и участието на обвиняемия в него.
Съдът намира, че останалите две възражения на защитника на
подсъдимия С. И. – адв. Х. Б. за връщане на делото в предходната
процесуална фаза са такива по съществото на делото и поради това не могат
да се разглеждат в разпоредителното заседание.
Съдът намира, че в настоящия момент не са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила, за разглеждането на
делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен
заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или преводач на
български жестов език, както и за извършването на съдебни следствени
действия по делегация.
Съдът намира, че мярката за неотклонение на подсъдимия С. С. И. –
„Подписка“, следва да остане същата, тъй като не съществува реална
опасност той да се укрие или да извърши престъпление.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
1. Приема, че делото е подсъдно на Плевенски окръжен съд.
2. Не съществува основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
3. На основание чл. 249, ал. 1, във връзка с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №528/2022г. по описа на
Окръжен съд – гр. Плевен и ВРЪЩА делото на прокурора.
4. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
5. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или преводач на българки жестов език, както
и за извършването на съдебни следствени действия по делегация.
6. ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Подписка“, взета по
отношение на подсъдимия С. С. И. по време на досъдебното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта му, с която съдебното производство се
прекратява и делото се връща на прокурора, както и в частта му, с която
мярката за неотклонение „Подписка“ по отношение на С. И. се потвърждава,
може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативен съд – гр. Велико
Търново по реда на Глава XXII от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 10:35
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6