Решение по адм. дело №1891/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.145 и сл АПК във вр. с чл.220 ЗМ.

Образувано е по жалба на „Вокимекс“ООД, [ЕИК], гр.Пловдив, [улица], представлявано от управителя О. Ч. К., чрез адв.Гьорев, против решение с рег. № 32-242084 от 07.08.2025 г. към МД с MRN 24BG002002128121R0/04.11.2024 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна.

Твърди се обжалваното решение да е нищожно като постановено от некомпетентен орган, алтернативно се иска отмяната му като незаконосъобразно.

Сочи се, че съгласно решението причината, налагаща промяната на данъчната основа при вноса, са констатирани разходи в 1 бр.фактура, а именно фактура № **********/30.10.2024 г., тъй като същата касае суми за митническо представително и превоз Варна – Пловдив, свързани с доставката на стоките от мястото на въвеждането им на митническата територия на Съюза до местоназначението им в страната без обаче да се излагат мотиви, поради което се приема, че местоназначението на стоките е именно Пловдив, а не пристанището във Варна.

Твърди се, че разходите по въпросната фактура не са свързани с вноса на стоките на територията на Република България, а са изцяло отделна доставка, за която надлежно и законосъобразно е било начислено и заплатено дължимото ДДС. В тази връзка се сочи и противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДДС. Отделно се твърди оспореното решение да е постановено при опорочена форма без в него да се съдържат изложени ясни фактически основания за издаването му, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона.

В крайна сметка се иска отмяната му.

Претендират се разноски.

За ответната страна, Директора на ТД Митница Варна, се заема становище за неоснователност на жалбата. Представя се писмена защита.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства (административната преписка по оспореното решение), достигна до следните изводи:

Предмет на процесното оспорване е решение рег. № 32-242084/07.08.2025г. на Директора на ТД Митница Варна, издадено на основание чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 84, ал.1, т. 2 и чл. 84а от ЗМ, вр. чл. 77, пар. 1, буква „а", вр. чл. 5, т.39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 54, ал.1, чл. 55, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, вр. чл.19, ал. 1 и 7 от ЗМ, вр. чл. 59 от АПК, с което са коригирани данните по митническа декларация (МД) с MRN 24BG002002128121R0/04.11.2024г. и се вземат под отчет допълнителни суми за досъбиране ДДС (В00) в размер на 310,59 лв.

До горния извод, а именно, че следва да се досъбере ДДС в посочения размер, се е стигнало в резултат на извършен последващ контрол на основание чл. 48, във връзка с чл. 12, 15, 46, 47, 51 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ на дружеството „ВОКИМЕКС" ООД, [ЕИК], от отдел „Последващ контрол" на ТД Митница Пловдив в изпълнение на Заповед за възлагане № ЗТД-3000-336/32-1085860/20.11.2024г. на директора на Териториална дирекция Митница Пловдив. Обхватът на проверката е установяване законосъобразността на действията на проверяваното лице при поставянето на стоки под митнически режим „допускане за свободно обръщение", прилагането на мерките на търговската политика в Европейския съюз, както и изпълнение на задължението на проверяваното лице за заплащане и обезпечаване на публичните държавни вземания при поставяне на стоките под съответния режим през периода от 01.12.2021 г. до 20.11.2024 г. включително.

Последващият контрол е завършил с изготвянето на Писмен констативен доклад № [рег. номер]/1/21/06.06.2025г. (32-172143), в който са направени констатации по МД с МRN 24ВG002002128121R0/04.11.2024г., както следва:

С МД с МRN 24ВС002002128121R0/04.11.2024г. вносителят „ВОКИМЕКС" ООД, [ЕИК], е декларирал:

стока № 1 - БЕЗШЕВНИ ТРЪБИ ОТ ЛЕГИРАНА СТОМАНА (А8ТМ АЗ35 / Р9) ; - 406.4мм / 12.7мм / 5.8м - 3 бр.; - 219мм / 12.7мм / 5.8м - 9 бр.; код по Т. **********; бруто тегло - 5520 кг; нето тегло - 5520 кг; декларирана фактурна стойност 28580,96 USD (1.8165 лв. за 1 USD); декларирана непреференциална тарифна квота № 098936 и

стока № 2 - БЕЗШЕВНИ ТРЪБИ ОТ ЛЕГИРАНА СТОМАНА (А8ТМ А335 / Р9) :; - 168.3мм / 10.97мм / 5.8м - 2 бр.; код по Т. **********; бруто тегло - 490 кг; нето тегло - 490 кг; декларирана фактурна стойност 2529,87 USD (1.8165 лв. за 1 USD ); декларирана непреференциална тарифна квота № 098936.

Стоките са с декларирани държава на произход и изпращане Китай. В МД е декларираната непреференциална тарифна квота № 098936 (период на валидност 01.04.2025г. - 30.06.2026г.), която се прилага за стоки с произход Китай и за която е предвидена ставка на мито в размер на 0 % при режим допускане за свободно обръщение в ЕС. Износител на стоките е HUNAN GRЕАТ SТЕЕL РIРЕ СО LTD. Превозени са до РБългария с морски транспорт в контейнер ТЕМU1427440 и декларирано условие на доставка СIF Varna.

Към МД са приложени следните документи:

-N380 (търговска фактура) - GSР24807-С1/01.08.2024г.;

-U005 (сертификат за наименование за произход, издаден от компетентните органи) - 24С4300А0544/50081;

- 1ТSА (анализен сертификат) - GSР24807-СI/01.08.2024г.;

- N380 (търговска фактура) - 27321/30.10.2024г.

В хода на извършения последващ контрол на декларирането, от страна на „ВОКИМЕКС" ООД са предоставени счетоводни справки във формат Ехсеl, заверено копие на годишен финансов отчет, заверени главни книги, оборотни ведомости на всички сметки, оборотни ведомости на сметки от група 40 - доставчици, доставчици по аванси, други дебитори, други кредитори за м. декември 2021 г., 2022 г., 2023 г. и до 20.11.2024г.

При проверка на декларираната пред митническите органи данъчна основа при внос на стоките, поставени под режим допускане за свободно обръщение за проверявания период и осчетоводените разходи за услуги в счетоводните регистри на дружеството са установени разходи, свързани с доставката на стоки, извършени на територията на страната, имащи отношение към определяне на данъчната основа на декларираните стоки. Разходите не са обявени пред митническите органи и не са включени в данъчната основа на МД при поставяне на стоките под режим, в нарушение на разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.

Размерът на констатираните разходи е 1552,93 лв., отразен в 1 бр. фактура № **********/30.10.2024г. с начислен ДДС. Фактура № **********/30.10.2024г. касае извършени разходи + митническо представителство и автопревоз Варна - Пловдив, свързани с доставката на стоките от мястото на въвеждането им на митническата територия на Съюза до местоназначението им в страната.

На основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС на стоките, допуснати за свободно обръщение, е определена нова данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Във връзка с горното е променена данъчната основа за облагане на процесиите стоки стоките, допуснати за свободно обръщение по МД с МRN 24ВG002002128121R0/04.11.2024г. по Фактура № по **********/30.10.2024г. -стойност - 1 552,93 лв., , декларирана данъчна основа - 56 945,06 лв., определена нова данъчна основа - 58 497,99 лв.

Съобразявайки изложеното и на основание чл. 101 от Регламент (ЕС) №952/2013, във връзка с чл. 77, пар. 1 буква „а" Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 54, ал. 1 и чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, административният орган е счел, че за декларираните стоки по МД с МRN 24ВG002002128121R0/04.11.2024г., възниква задължение за допълнително заплащане на държавни вземания, в размер на 310,59 лв. ДДС.

Именно въпросното ДДС за досъбиране е предмет на настоящия съдебен контрол.

На първо място следва да се посочи, че направеното оплакване по жалбата за нищожност на оспореното решение е неоснователно дотолкова доколкото същото е постановено при условията на надлежно установено заместване – заповед на л.60.

Основателни са обаче оплакванията по жалбата за нарушение на материалния закон по допълнителното начисляване на ДДС. В настоящия случай до промяна на данъчната основа се е стигнало, тъй като при последващия контрол митническите органи са констатирали разходи в 1 брой фактура № **********/30.10.2024 г., която касае суми за митническо представителство и автопревоз Варна – Пловдив, свързани с доставката на стоките от мястото на въвеждането им на митническата територия на Съюза до местоназначението им в страната без обаче да се сочат изрични мотиви защо се приема, че местоназначението на стоките е именно Пловдив, а не пристанището във Варна. Напротив, в самото решение изрично е посочено, че декларираното условие на доставка е CIF VARNA. Данъчната основа по силата на чл. 55, ал. 1 е митническата стойност, увеличена доколкото вече не са включени в нея мита, акциз и други такси, както и свързани с вноса разходни като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Дефиницията за „Първо местоназначение“ се съдържа в допълнителните разпоредби на ЗДДС - § 1, т. 72, където е определено като мястото посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато такова място не е посочено в нито един от придружаващите документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за пръв път се претоварват от едно на друго място на територията на страната.

С нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС не се въвежда нов ред за определяне на данъчната основа при внос, а само се внася яснота по въпроса за вида на разходите за услугите, свързани с доставките, които следва да са неразделна част от тяхната данъчна основа при вноса им и осигурява по-пълноценно приложение на чл. 144 от Директива 2006/112/ЕС. От съвкупния анализ на доказателствата действително се установява, че транспортната услуга е извършена след първото „местоназначение“ на стоките, съгласно дефиницията, дадена в т. 72 от цитираната разпоредба, тъй като декларираното условие на доставка е CIF VARNA като първо местоназначение на стоките. Налага се извода, че на пристанище Варна е станало първото претоварване на стоките от едно превозна средство на друго - от морски на сухопътен транспорт. Следователно към митническата декларация следва да бъдат включена разходите за превоза, хамали и митническо оформяне и др. такси до пристанище Варна. В случая е установено, че транспортирането на стоката от пристанище Варна до склада на дружеството, е извършено след освобождаване на стоката за потребление и за нея е оформен режим внос. Данъкът за транспортната услуга на територията на страната се начислява отделно от този за вноса и е в размер 20 на сто и плащането му е осъществено. Транспортните разходни на територията на страната следва да бъдат включени в данъчната основа само ако за цялото превозно разстояние от пристанището до склада е издаден един транспортен документ, в който като местоназначение е посочен склад на дружеството в Пловдив. От изложеното става ясно, че в конкретния случай няма предпоставки за увеличаване на данъчната основа, тъй като предоставената транспортна услуга е извършена след първото местоназначение на стоката и освобождаването ѝ за потребление.

Освен това е недопустимо повторно начисляване на данъка за транспортните разходи в страната, за които има издадена отделна данъчна фактура и вече е платено дължимото ДДС чрез процесното увеличаване на данъчната основа по митническите декларации именно с него.

В този смисъл е трайната практика на ВАС - решение № 8394 от 03.10.2022г. по адм. дело № 9757/2021г. на ВАС, решение № 1932 от 21.02.2023 г. по адм.дело № 4775/2022 г. на ВАС

По тези съображения, жалбата се явява основателна.

Оспореното с нея решение следва да бъде отменено като при този изход на спора на жалбоподателя се следват и претендираните разноски по делото в размер на 50 лева заплатена ДТ. Разноски за адвокат не са доказани за сторени, поради което такива не се и присъждат от съда.

Мотивиран с изложеното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя решение № 32-242084/07.08.2025г. към митническа декларация (МД) с MRN 24BG002002128121R0/04.11.2024 г. на Директора на ТД Митница Варна.

Осъжда А. М. да заплати на „Вокимекс“ООД, [ЕИК], гр.Пловдив, [улица], представлявано от управителя О. Ч. К., разноски по делото в размер на 50 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.