№ 424
гр. Русе, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Доротея Мл. Димова-Северинова
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова
Административно наказателно дело № 20254520201178 по описа за 2025
година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С. Д. О., депозирана против Наказателно постановление №
24-1085-001645/28.05.2024 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР- Русе, издадено на основание чл. 53 ЗАНН, с който на жалбоподателя, на основание
чл. 179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева за
нарушение по чл. 38,ал.2 от ЗДвП.
С Решение № 2263/05.08.2025 г на АС-Русе, I кас.с-в по КАНД №
202572000600400/2025 делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на РРС
при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
В жалбата се ангажират твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателното постановление, като в тази насока се моли последното да се
отмени.
В съдебните заседания жалбоподателят, редовно призован не се явява лично. Явява
се адв. Е. К. от АК – Русе, редовно упълномощена. Процесуален представител поддържа
жалбата и моли за нейното уважаване. Твърди, че АУАН-ът не е разпечатан на дата
30.04.2024 г., и че не е предявен на нарушителя. Навежда твърдения, че жалбоподателят на
30.04.2024 г. е посетил по друг повод Сектор „Пътна полиция“ и не се е срещал с
полицейските служители – Ц. и И.. Навежда твърдения, че за свидетел очевидец е посочен
св. Ц.в, за който е установено, че не е такъв, че същият няма качеството на актосъставител, а
е снел самоличността на участниците в процесното ПТП, което съставлявало нарушение на
материалния закон. Моли за отмяната на процесното наказателно постановление.
1
Претендира присъждането в полза на жалбоподателя сторените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, и не изпращат
представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок
– препис от наказателното постановление е връчено на 03.01.2025 г., а жалбата е депозирана
на 17.01.2025 г. с вх.№ 108500-1136/17.01.2025 г., касае подлежащо на обжалване
наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да
бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от
ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Административно-наказателното производство е започнато със съставяне на АУАН
серия GA № 1283419 от 30.04.2024 г. от св. И. А. И. в присъствието на св. Ц. С. Ц. срещу С.
Д. О., ЕГН ********** от с.Беловец, затова, че на 30.04.2024 г. в 07:40 часа гр. Русе, ул.
Независимост пред № 1, управлявал лек автомобил „Опел Корса“, с регистрационен номер
РР9616ВН, негова собственост, като извършил следното нарушение: нарушава правилата за
предимство при извършване на маневра завиване в обратна посока, като не пропуска
насрещно движещият се лек автомобил „Ауди“, рег.№Р5252КТ, в резултат на което го
блъска.Причинява ПТП с материални щети. Като участник в ПТП с горепосоченото МПС
извършва немаловажно нарушение, свързано с правилата за предимство, като нарушението е
допуснато поради незнание и непознаване на нормативната уредба, касаеща безопасността
на движението, формулирана в ЗДвП. При контролен въпрос на водача О.: „Г-н О. при
извършване на маневра завиване в обратна посока, кой е с предимство? Вие, който
извършвате маневрата или завиване в обратна посока или насрещно движещият се
автомобил?“ отговорът на О. бе, че няма такова задължение, тъй като другият водач е
трябвало да го изчака да си извърши маневрата завиване в обратна посока.
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 38,ал.2 от ЗДвП. О. отказал
да подпише и получи АУАН-а. Отказът му бил удостоверен с подпис на Ц..
В законоустановения срок на 02.05.2024 г. пред наказващия орган били депозирани
писмени възражения от О.. В същите възражения жалбоподателят описал, че са му били
предявени два акта, като посочил, че не са му давани никакви документи, не знае бланковите
им номера, но са от дата 30.04.2024 г. и че не е виновен за ПТП.
По възраженията била извършена проверка, след което Началник група, в ОДМВР
Русе, Сектор „Пътна полиция“ въз основа на акта издава обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП
наложил на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на двеста лева.
В процесното наказателно постановление наказващият орган описал фактическа
обстановка напълно идентична с описаната в АУАН, като е счел, че деянието осъществява
състава на чл. 38, ал.2 от ЗДвП.
Наказателното постановление е било връчено на жалб. С. О. на 03.01.2025 г., който го
е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.
От разпита на актосъставителя, свидетелите, и другите приложени по делото
2
писмени доказателства и доказателствени средства, се установи следната фактическа
обстановка:
На 30.04.2024 г., около 07:30 ч. сутринта, С. Д. О. управлявал собствения си лек
автомобил, марка "Опел" с рег. № РР9616ВН, като се движил в дясната лента по ул.
"Независимост" в гр. Русе - посока от УМБАЛ "Канев" към кръстовище с кръгово движение
"Альоша". На около 100 м от същото кръстовище (в близост до №1 на същата улица) решил
да направи маневра - завиване в обратна посока. В същото време, в насрещната лента се
движел друг автомобил - „Ауди“, рег.№Р5252КТ, управляван от свидетеля И. Ш.. Той
възприел, че автомобилът на О. извършва маневра обратен завой и се насочва към неговата
лента за движение поради, което намалил скоростта на управляваното от него МПС.
Автомобилът на О. се намирал в средата между двете ленти. О. предприел задвижване назад
по посока навътре в собствената си лента за движение, а св.Ш. продължи движението си
напред. О. обаче също продължил движението си напред, като не пропуснал насрещно
движещия се автомобил на св. Ш., в резултат на което автомобилът на О. ударил, с дясната
част на предна броня, другия автомобил в областта на лява задна врата и калника. При
разговора между двамата водачи О. отказал попълване на двустранен протокол. Това
принудило св. Ш. да сигнализира за случилото се по телефон сектор „Пътна полиция“. На
място били изпратен свидетелите И. и Ц., служители на Сектор ПП при ОДМВР - Русе.
Длъжностните лица изследвали мястото на произшествието. Св.И. снел устни
обяснения от двамата участници и съставил срещу О. акт за установяване на
административно нарушение по чл. 38, ал. 2 от ЗДвП, който О. отказал да го подпише, като
твърдял, че не той е виновен за възникване на ПТП. Поради това, св.И. му задал контролен
въпрос: кой водач е с предимство при извършване на конкретната маневра и отговорът на О.
му дал основание да заключи, че нарушението е допуснато поради непознаване на правилата
за движение по-конкретно правилата за предимство при завиване в обратна посока и
съставил нов АУАН.
Този АУАН бил съставен на мястото на произшествието на мобилно устройство –
таблет, като същият бил и предявен на жалбоподателя за запознаване със съдържанието му.
Така съставеният акт обаче поради технически проблем не могъл да бъде разпечатан на
място на мобилния принтер. Още при запознаването му със съдържанието му на място жалб.
О. категорично отказал да подпише акта. Поради това служителите И. и Ц. се придвижили
до сектор „Пътна полиция“, където разпечатали така съставения на място процесен АУАН.
По-късно същия ден жалб.С. О. посетил Сектор „Пътна полиция“, при ОДМВР Русе, където
отново жалбоподателят отказал да го подпише, както и да получи екземпляр от същия в този
момент.
Отказът му бил удостоверен с подпис на св.Ц.. По акта постъпили възражения от
жалб.О. /л. 12, 13 АНД 126/2025 г. на РРС/. В тези възражения той описал, че не са му давани
никакви документи и че му обяснено, че двата съставени акта ще бъдат изпратени в Разград
и оттам ще му бъдат връчени, че на място е върнато само СУМПС.
По възраженията била извършена проверка, след която е издадено обжалваното
наказателно постановление № 24-1085-001645/28.05.2024 г. на Началник група в Сектор ПП
при ОДМВР - Русе, с което на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на О.
било наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства – жалба, пълномощно, копия на: НП № 24-1085-001645/28.05.2024, писмо от
06.01.2025 г., писмо от 04.06.2024 г., уведомление от Началник Сектор“ПП“ от 14.05.2024 г.,
справка, възражение от С. О., докладна записка, извлечения от АИС АНД, - 3 бр., справка за
3
нарушител, протокол от ПТП № 1862171/30.04.2024 г., фотоснимки- 3 бр., АУАН Серия GA
№ 1283419, писмо от 09.05.2024 г., ЗППАМ от 08.05.2024 г. и представените и приети по
делото - уведомление вх.№ 27328/28.08.2025 г., ведно с приложение извлечение от страница
от Книга за посетителите и уведомление вх.№ 32123/17.10.2025 ведно с 2 бр. два броя
докладни записки, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите И.
А. И., Ц. С. Ц. и И. Ш..
Тази фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства, като
между повечето от тях не са налице протИ.речия. Съдът кредитира изцяло показанията на
св.И., св. Ц. и св. Ш.
От показанията на св. И. и Ц. се установява констатираното на място на ПТП след
пристигането на служителите на „Пътна полиция“, местоположението на участвалите в ПТП
автомобили, заявеното от двамата им водачи – Ш. и О. по отношение на механизма на
настъпване на ПТП, а именно извършването на маневра завиване в обратна посока от страна
на О., в резултат на която настъпил сблъсък между двата автомобила в лентата за движение
на МПС, управлявано от св.Ш.. От показанията им еднопосочно се установява и
изявлението на О., че той не е бил длъжен да пропусне насрещно движещият се.
Релевираните от защитата възражения, за неизяснена фактическа обстановка съдът не
споделя.
Установява се категорично и еднопосочно, че процесният АУАН-а бил съставен на
мястото на произшествието, както и предявяването му и отказа на жалбоподателя да
подпише протокола за ПТП и АУАН-а. Последните обстоятелства се подкрепят освен
взаимно (от разпитите на тези двама свидетели) и от показанията на св. Ш. и от протокола за
ПТП, докладна записка, както и от съдържанието на възраженията на самия жалбоподател.
Изложеното напълно опровергава възраженията на защитата във връзка в липсата на
предявяване на процесния АУАН.
Св. Ц. подробно и обстоятелствено пред съда разказва обстоятелствата във връзка с
невъзможността съставения на място АУАН да бъде разпечатан, а именно проблем с
мобилния принтер. Сочи, че това е и причината разпечатването на същия АУАН да стане в
сградата на сектор „Пътна полиция“, където го представили за подпис на жалб.О. и го
поканили да вземе екземпляр от същия.
Действително от разпита на св. И. безспорно се установява, съставянето на
процесния АУАН на мястото на нарушението, но не се установява с категоричност защо
АУАН-ът е разпечатан не на мобилния принтер и на мястото на ПТП. Свидетелят уточнява,
че не си спомня, но изказва предположение, че причината за това е, че „най-вероятно
системата се е бъгнала“, и в тези ситуации разпечатването става именно с Сектор „ПП“,
като акта се „вади“ от системата в тези случаи (защото вече е съставен). Фактът, че
свидетелят не си спомням не е укорим, а и е съвсем житейски логически обясним с оглед
ежедневната дейност на контролните органи и голямото количество актове, които съставят.
Същото обстоятелство обаче не съставлява протИ.речие в показанията на двамата свидетели
– И. и Ц., както сочи процесуалният представител на жалбоподателя. Напротив тези на св.
И. са индиция за достоверността на казаното от св.Ц. и по никакъв начин не сочи на
разнопосочност на твърдяното от двамата свидетели по отношение на този факт.
Нещо повече от приетото по делото препис-извлечение от книга на посетителите в
Сектор „Пътна полиция“ е видно, че жалб. О. е бил в сградата на сектора в интервала от
13.15 до 14.00 на 30.04.2024 г., което отделно от посочените по-горе доказателства е
самостоятелна индиция за достоверността на установеното от св. Ц., относно разпечатването
и опитът за връчването на процесния АУАН.
Съдът намира, че изказаното твърдение от процесуалния представител на
жалбоподателя, че в този ден жалб.О. бил посетил сектор „Пътна полиция“, с друга цел – да
4
се срещне с Началника на сектора не намира подкрепа в нито едно доказателство. Същото е
и заявено за първи път след постъпване на препис-извлечението от книгата на посетителите.
От друга страна жалбоподателят дори и да се е срещнал с Началника на Сектор „Пътна
полиция“ точно в този ден по друг повод, същото по никакъв начин не изключва
разпечатването и представянето за подпис на процесния АУАН на жалбоподателя и не
опровергава показанията на св. Ц.. Поради изложеното, съдът намира, че твърдението на
жалбоподателя в тази връзка, изразено от адв. К. представлява защитна версия.
Отделно от изложеното следва да се отбележи, че от съдържанието на възражението
на О. депозирано на 02.05.2024 г., (два дни след 30.04.2024 г.) безспорно се установява
съставянето и предявяването на два акта на мястото на ПТП на 30.04.2024 г. (л. 13 от АНД
№ 126/2024 г. по описа на РРС), Употребеният от него израз „дадоха ми втори акт да
подписвам“, „че съм им казал, че не знам правилника за предимство“ категорично
обективира, знанието на жалбоподателя за какво нарушение му е бил съставен акт.
Липсват каквито и да било данни свидетелите Ц. и И. да са били предубедени по
отношение на жалбоподателя или да са имали специално негативно отношение към него.
Техните показания следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях лично
и непосредствено възприел случилото се след пристигането на място на произшествието,
както и отказът на жалбоподателят да подпише и получи процесния АУАН (на място, а и в
сектор „Пътна полиция“ по отношение на св. Ц.).
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че процесният АУАН е бил
предявен на мястото на нарушението, повторно предявен в сградата на Сектор „Пътна
полиция“ в гр. Русе и връчен на 30.04.2024 г. на същото място. В тази връзка не отговарят
на истината твърденията в писмената защита, че при разпита си св. Ц., заявил, че
жалбоподателят не се бил явил в сектор „Пътна полиция“, напротив -обратното се
установява от разпита на свидетеля, който дори описва детайли, във връзка с този факт.
От показанията на св. Ш. се установява механизма на настъпване на произшествието
както и поведението на жалб. О. преди и след пристигане на полицейските служители,
включително и отказът на същия спрямо полицейските служители и съставените от тях
документи да разпише каквото и да било. Показанията на този свидетел в посочените части
също съдът кредитира изцяло. Същите намират подкрепа в показанията на останалите двама
свидетели, съставената докладна записка и протокола за ПТП.
Доказателствени източници са логични, непротИ.речиви, взаимно допълващи се и
следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват съществени протИ.речия и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
В тази насока съдът съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Съдът възприе
актът за установяване на административно нарушение като доказателство, което на
самостоятелно основание обосновава отговорността на дееца. За нуждите на настоящото
производство следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП предвижда
отразените в редовно издаденият акт за констатации фактически положения да се считат за
установени до доказване на противното. С оглед спецификата на извършваната от
контролните органи дейност и многобройността на осъществяваните от тях проверки,
законодателят в специална норма е установил презумптивната доказателствена сила на
актовете за констатации, съставени при установяване на административни нарушения по
Закона за движение по пътищата. ППВС № 10/1973 г. т. 7 постановява, че
административноказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона
доказателства, тъй като отразените в акта за констатиране на нарушение фактически
констатации не се считат за установени до доказване на противното. Цитираната
задължителна съдебна практика няма отношение към актовете, съставени от длъжностните
лица на службите по контрол на движение по пътищата, именно предвид нарочния текст на
специалния закон - чл. 189 от ЗДвП. ( В този смисъл и Решение № 6205 от 01.07.2004 г. по
5
адм. д. № 1116/2004 г., V отделение на ВАС) Презумптивната доказателствена сила на АУАН
по ЗДвП е въведена с приемането на закона (обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от
1.09.1999 г.) т.е. повече от двадесет години след задължителното тълкуване на ЗАНН,
съдържащо се в ППВС, от което следва правният извод, че т.7 от постановлението е
неприложима за АУАН, съставени по ЗДвП и води до разместване на доказателствената
тежест в административнонаказателното производство от неговото учредяване до
приключването му (със стабилизиране на съответното наказателно постановление). Най-
общо с приемането на текста на чл.189 от ЗДвП законодателят е създал един по-
благоприятен режим за доказване, при констатирани нарушения по ЗДвП, като е разместил
доказателствената тежест в производството по атакуване на наказателните постановления.
Все в тази насока следва да се отчете и факта, че ЗДвП е специален закон, който
въвежда както специални материалноправни норми, така и специални процесуални правила,
които по силата на общото правило (Lex spetiali derogat legi generali) изключват
приложението на общите правила на ЗАНН относно административнонаказателното
производство. От тук per argumentum a fortiori се изключва приложението на общите
тълкувателни норми, съдържащите се ППВС №10/1973 г.
От правна страна:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните
изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно
постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение
всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която
са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз
основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице
протИ.речие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
санкционираното лице.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този
закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон.
Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че
АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – младши автоконтрольор при Сектор
„Пътна полиция“, ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – началник на
група в ОДМВР-Русе, Сектор „Пътна полиция““.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно
постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
Възраженията, изложени от процесуалния представител на жалбоподателя във връзка
с посочването на свидетеля Ц. в процесния АУАН като очевидец, съдът намира за
6
неоснователни поради следното:
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.
Безспорно в настоящото производство се установи, че св. Ц. не е очевидец на процесната
маневра и настъпилото ПТП, а е свидетел при установяване на нарушението. Категорично
същият има качеството свидетел – коректно отразено и в процесния АУАН. Същото
обстоятелство не е спорно и се установява от разпита на тримата свидетели по делото. В
случая актът е съставен и подписан от един свидетел - Ц., присъствал при установяване на
нарушението, а не от свидетел очевидец, което по никакъв начин не накърнява правото на
защита на нарушителя.
Настоящият състав споделя разбирането, че нарушение на процесуалните правила от
категорията на съществените, което винаги води до отмяна на акта, е само онова, което е
довело до невъзможност нарушителя да разбере какво нарушение е извършило и въз основа
на кои норми от действащото законодателство. От самото начало на образуваното
административнонаказателното производство жалб.О. е бил наясно, за какво точно
нарушение се привлича към отговорност (по съображения изложени по-горе), като
възможността да организира своята защита и да оспори както съставения АУАН, така и НП
не е била ограничена. в АУАН е допусната техническа грешка –с неправилно посочване на
качеството на свидетеля Ц. като „очевидец“, не са нарушени правата на жалбоподателя.
Допуснатата нередност в акта е от категорията на посочените в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
според която НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, и не е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Не намира подкрепа и твърдението на защитата, че св. Ц. е действал на място като
актосъставител и при разпита си се е изразявал като такъв, а не като свидетел, като какъвто
в АУАН-а бил посочен. Актосъставител на процесния АУАН е мл.автоконтрольор И. И..
Същото обстоятелство се потвърждава от разпита му, като изказванията на св. Ц. в
множествено число – „поискахме“, „предявихме“, „проверихме“, не води до извода, че той е
актосъставител на процесния АУАН. Съдът не намира, че е налице смесване от правна
страна на двете процесуални качества актосъставител и свидетел. Същото обстоятелство се
установява освен от ползващия се с презумптивната доказателствена сила АУАН и от
приложените по делото (л. 16, 17 и 18) копия от извлечения от АИС АНД.
По вече изложените по-горе съображения съдът намира, че в съответствие с
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът е бил подписан от съставителя и от един от
свидетелите - Ц., посочени в него, и е бил предявен на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато
промени адреса си. Същият е бил връчен при отказ на нарушителя да го подпише, като това
обстоятелство е удостоверено с подписа на един свидетел – този на св. Ц., името му и
точния му адрес, при спазване на изискванията на чл. 43, ал.2 от ЗАНН. Процесният АУАН е
бил предявен на нарушителя на мястото на нарушението и повторно предявен в сградата на
Сектор „Пътна полиция“ в гр. Русе и връчен на 30.04.2024 г. на същото място.
Следва да се отбележи, че същият не е бил съставен в отсъствие на нарушителя,
поради което не е било нужно да бъдат изпълнявани изискванията на чл. 43, ал.4 от ЗАНН.
Наказателното постановление, с което на жалбоподателят на основание чл. 179, ал.2,
вр. чл. 179,ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200
лева за нарушение по чл. 38,ал.2 от ЗДвП, съдът намира, че от събраните в хода на
производството гласни, писмени и веществени доказателства и извършената им оценка,
следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно че
жалбоподателят е осъществил състава на това нарушение, както от обективна, така и от
субективна страна.
7
Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗДвП съдържа императивното задължение за водачите
на МПС при завиване в обратна посока да пропуснат насрещно движещите се пътни
превозни средства. Това неизпълнение се санкционира от разпоредбата на чл. 179, ал. 2 във
вр. ал. 1, т. 5 пр. 4 ЗДвП.
Не се оспорва от нито една от страните, а и разпитаните свидетели по делото
потвърждават, че на процесната дата и час жалбоподателят О. е управлявал лек автомобил
лек автомобил Опел Корса, рег. № РР9616ВН, следователно същият е притежавал качеството
на водач по смисъла на § 6, т. 25 ДР ЗДвП.
От обективна страна жалбоподателят О. е осъществил обективните признаци на
състава на нарушението по чл. 38, ал.2 от ЗДвП, тъй като на 30.04.2024 г. около 07: 30ч. в гр.
Русе, на ул. Независимост пред № 1, като водач на МПС – Опел Корса, рег. № РР9616ВН е
нарушил правилата за предимство, регламентирани в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗДвП
като при предприемане на маневра завиване в обратна посока не е пропуснал насрещно
движещото се МПС – Ауди с рег.№ Р5252КТ, с водач И. Ш., в резултат на което причинил
ПТП с материални щети.
От субективна страна деянието е извършено при евентуален умисъл. Жалб.О. е
съзнавал, че трябва да пропусне насрещно движещия се автомобил, като е допускал
настъпването на произшествието като резултат от извършеното нарушение без да го е целил.
Настоящият съдебен състав не споделя доводът релевиран от защитата, че се касае за
маловажен случай на нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното
нарушение не съдържа белезите по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, а напротив – същото е типично
за нарушения от този вид.
Според посочената разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или неизпълнение на задължение от
съответния вид. Преценката се прави на база фактическите данни на конкретния казус,
отнасящи се до начина на извършване на нарушението, предмета му, вида му,
общественоопасните му последици, наличието на щета, респ. гражданите, данните за
личността на нарушителя, наличието на други нарушения от извършителя и други и всички
други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и морална укоримост
на извършеното.
Обстоятелствата касаещи нарушението: Изпълнителното деяние засяга важни
обществени отношения, свързани с правилата за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване. Самите обществени отношения, свързани с движението по пътищата
имат пряко отношение към сигурността на останалите участници в движението. Само по
себе си деянието предпоставя завишена обществена опасност, доколкото с допускането му се
създава абсолютна предпоставка за ПТП, което е и факт в настоящия случай. Процесното
нарушението е извършено на силно натоварено място – ул. Независимост № 1 в гр. Русе, в
непосредствена близост до УМБАЛ „Канев“, ДКЦ-1 и СБАЛПФЗ Д-р Димитър Граматиков,,
в пиков за болнични заведения час – 07.40 ч. (в който медицинските специалисти се
придвижват до работните си места, а пациентите към кабинетите в лечебните и болничните
заведения), в работен ден – вторник, в момент, в който по процесната улица са преминавали
множество пътни превозни средства и хора. Водачът е следвало да съобрази поведението си
и да извърши такива действия с механизмите за управление на МПС, за да бъде сигурен, че
не би застрашил сигурността на останалите участници в движението предприемайки
въпросната маневра обратен завой. Сигурността за останалите участници в движението в
настоящия случай е била реална, а настъпването на други неблагоприятни последици е било
оставено на абсолютната случайност и доброто стечение на обстоятелствата.
Обстоятелствата касателно личността на нарушителя сочат на незавишена
8
обществена опасност. Въпреки това видно от справка за нарушител, същият е санкциониран
няколко пъти, от момента на придобиване на правоспособност като водач на МПС на
територията на различни области – Плевен, Русе и Разград. Съпътстващото поведение, което
е демонстрирал водачът още при настъпване на ПТП спрямо водачът Ш., както и
последващото спрямо полицейските служители – обективира упорство и липсата на
укоримост към стореното от него.
По гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че процесното
нарушение не следва да се квалифицира като маловажно такова по смисъла на чл. 28, от
ЗАНН, вр. § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, тъй като обществената му опасност не е по- ниска в
сравнение с обикновените случаи на нарушение по ЗДвП от този вид.
По отношение на това нарушение правилно е издирена и приложена съответстващата
му санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която е в
абсолютен размер – 200 лева, какъвто именно размер на административното наказание
"Глоба" е наложен и на жалбоподателя с наказателното и не следва да се обсъжда
справедлИ.стта му.
Поради тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено, а жалбата срещу него – оставена без уважение.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В хода на производството пред настоящата инстанция Началник Група в ОД на МВР-
Русе, Сектор „Пътна полиция“ не е бил представляван и не е направил искане за присъждане
на разноски за процесуално представителство, не е представил доказателства за направени
такива.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 58д, т. 1 от
ЗАНН, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1085-001645/28.05.2024 г.,
издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Русе, издадено на
основание чл. 53 ЗАНН, с който на С. Д. О., на основание чл. 179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 38,ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Русе в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9