№ 319
гр. Ловеч , 19.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500190 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от "Профи кредит България" ЕООД, ЕИК
********, седалище и адрес на управление: гр. **********, подадена чрез
юрисконсулт Р.И., против разпореждане от 29.03.2021 г., постановено по ч.
гр. д. № 599/2021 г. по описа на РС-Ловеч. С цитираното разпореждане съдът
е отхвърлил заявлението на "Профи кредит България" ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника Н. Р. Н., ЕГН ********** от гр.**********, за вземания за лихва за
забава в размер на 30.16 лв., начислена от 16.04.2020 г., датата на изпадане на
длъжника в забава до 15.12.2020 г., като за периода от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава с оглед разпоредбата на чл.6 от
ЗМДВИППП и законна лихва в размер на 25.78 лв., дължима от 15.12.2020 г.
до 23.03.2021 г., като за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. не е
начислявана лихва с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП. С
разпореждането ЛРС е отхвърлил и отхвърлил заявлението на "Профи кредит
България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Н. Р. Н. за 114.56 лв. – неплатено
възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст до 15.12.2020 г. и 310.04
1
лв. – неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Флекси до
15.12.2020 г., но в тази част жалбоподателят не обжалва съдебния акт.
Според "Профи кредит България" ЕООД, заповедният съд не е
следвало да извършва преценка за валидност на сделката, от която заявителят
черпи права, като в случая ЛРС е превишил правомощията си и е нарушил
съдопроизводствените правила. Оспорени са изводите на съда за наличието
на предпоставки по чл. 411, ал. 2 и ал. 3 ГПК за отказ да се издаде заповед за
изпълнение за исканите суми, за което са изложени подробни съображения.
Счита, че съдът неправилно е обосновал отказа си за присъждане на сумата
25.78 лв. законна лихва, дължима от 15.12.2020 г. до 23.03.2021 г., като е
заключил, че поради твърдяната недължимост на вноската за пакет от
допълнителни услуги, не се дължат лихва за забава и законна лихва.Твърди,
че лихвата за забава не представлява неравноправна клауза и кредиторът има
право да получи възнаграждение за ползване на кредита извън уговорения
срок.
Моли въззивния съд да отмени разпореждането по ч.гр.д. 599/2021 г.
в обжалваната част, с която се отхвърля заявлението на "Профи кредит
България" ЕООД и да постанови издаването на заповед за изпълнение за
претендираните със заявлението вземания. Претендират се разноските за
настоящото производство – 15 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис от жалбата не е
връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се
разгледа по същество.
Ловешкият окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба,
събраните по делото доказателства и нормативната уредба, намира следното:
Производството по ч. гр. д. № 599/2021 г. по описа на РС-Ловеч е
образувано по подадено от "Профи кредит България" ЕООД заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
2
против длъжника Н. Р. Н. за вземания, дължими по договор за потребителски
кредит № 30041821939 от 10.01.2020 г., а именно: 457.65 лв. – неплатена
главница, 72.93 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода от
15.05.2020 г. до 15.12.2020 г., 114.56 лв. – неплатено възнаграждение за
закупена и ползвана услуга Фаст до 15.12.2020 г., 310.04 лв. – неплатено
възнаграждение за закупена и ползвана услуга Флекси до 15.12.2020 г., 30.16
лв. – лихва за забава от 16.04.2020 г. (датата на изпадане на длъжника в
забава) до 15.12.2020 г., 25.78 лв. – законна лихва от 15.12.2020 г. до
23.03.2021 г., като съгласно чл. 6 ЗМДВИПП не е начислена законна лихва за
периода 13. 03. -13.07.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски от 25.00 лв. за платена държавна такса и 150.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
В заявлението е посочено, че претенцията произтича от сключен
между страните Договор за потребителски кредит № 30041821939 от
10.01.2020 г., подписан при ОУ, неразделна част от него. По силата на
договора на длъжника Н. Р. Н. е отпусната заемната сума, а същият се е
задължила да върне договорената като общо задължение сума за срок от 11
месеца, с месечна вноска по погасителен план от 126.32 лв. и падеж на всяко
15-то число на месеца, както и договорно възнаграждение за изтегления
кредит, като неизплатеното такова е 114.56 лв. за закупена и ползвана услуга
Фаст до 15.12.2020 г. и 310.04 лв. за закупена и ползвана услуга Флекси до
15.12.2020 г. Посочено е, че длъжникът е направил три погасителни вноски и
е изпаднал в забава на 16.04.2020 г. , като същият дължи и лихва за забава в
размер на 30.16 лв. за периода от 16.04.2020 г. до 15.12.2020 г., както и
законна лихва от 15.12.2020 г. до 23.03.2021 г. в размер на 25.78 лв. при
неначисляване на лихва за периода 13. 03. - 13.07.2020 г. съгласно чл. 6
ЗМДВИПП, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК с № 343/29.03.2021 г. за главницата от 457.65 лв., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 24.03.2021 г. до окончателното плащане, 72.93
лв. договорно възнаграждение за периода от 15.05.2020 г. до 15.12.2020 г.,
както и съдебни разноски от 39.36 лв. съобразно с уважената част от
3
заявлението.
С постановеното по делото определение № 220/29.03.2021 г., имащо
характер на разпореждане, ЛРС е отказал издаване на заповед за изпълнение
за останалите претендирани вземания. Това разпореждане е обжалвано пред
въззивния съд единствено в частта за лихвата за забава и законната лихва,
като в останалата част е влязло в сила.
Въззивният съд намира така постановеното от ЛРС разпореждане за
правилно в обжалваната му част.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че заповедният
съд не е следвало да извършва преценка за валидност на договора за
потребителски кредит или отделни негови клаузи. Съгласно разпоредбата на
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, при разглеждане на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, съдът служебно извършва проверка дали искането не е
в противоречие със закона или с добрите нрави. В настоящия случай,
процесният договор за кредит, от който произтича вземането, е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, поради което съдът е
задължен служебно да следи за спазването на неговите разпоредби. Ето защо
не е налице превишаване на правомощията на районния съд и липсва
нарушение на съдопроизводствените правила, като изложените в този смисъл
възражения на жалбоподателя са неоснователни.
За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
вземания за лихва за забава в размер на 30.16 лв., начислена от 16.04.2020 г.,
датата на изпадане на длъжника в забава до 15.12.2020 г. и законна лихва в
размер на 25.78лв., дължима от 15.12.2020 г. до 23.03.2021 г., районният съд е
приел, че същите са изчислявани с оглед общия размер на вноската в размер
на 126.32 лв., а не до размера на вноската по закупения пакет или 46.41 лв.
От приложения по делото погасителен план се установява, че размера
на ежемесечното задължение за главница и лихва за всяка погасителна вноска
е различен, а общият размер на вноската по кредита е 66.32 лв. с изключение
на последната вноска в размер на 66.34 лв. Размерът на вноската по закупения
пакет допълнителни услуги е 60.00 лв. за всеки месец, а общият размер на
месечната вноска е 126.32 лв., а за последния месец декември 2020 г. – 126.34
4
лв. При тези данни съдебният състав счита, че правилно районният съд е
отхвърлил заявлението за издаване заповед за изпълнение за претендираните
суми да лихва за забава и законна лихва, тъй като от заявлението не става
ясно върху какъв размер главница са били начислявани.
С оглед изложените съображения и съвпадане изводите на въззивната
инстанция с тези на заповедния съд, определение № 220/29.03.2021 г. по
ч.гр.д. № 599/2021 г. по описа на РС Ловеч в обжалваната част, имащо
характер на разпореждане, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за разноски в
настоящото производство е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от горното, Ловешкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение /имащо характер на разпореждане/ №
220/29.03.2021 г. по ч.гр.д. № 599/2021 г. по описа на РС Ловеч в частта, с
която е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, срещу
длъжника Н. Р. Н., ЕГН ********** от гр.**********, за вземания за лихва за
забава в размер на 30.16 лв., начислена от 16.04.2020 г., датата на изпадане на
длъжника в забава до 15.12.2020 г. и законна лихва в размер на 25.78 лв.,
дължима от 15.12.2020 г. до 23.03.2021 г., като за периода от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г. не е начислявана лихва с оглед разпоредбата на чл.6 от
ЗМДВИППП.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5