РЕШЕНИЕ
№ 507
гр. Пловдив, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330207593 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 7/22.01.2020г. на Директор на
РИОСВ-Пловдив, с което на Община Раковски, ЕИК *********, адрес
гр.Раковски, пл.“България“ №1 е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 / две хиляди / лв. за нарушение по
чл.200, ал.1, т.2, вр с чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите /ЗВ/.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно
постановление. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата,
като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е
правилно и законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение
като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно
постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
1
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните, и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за
неговото потвърждение по следните съображения:
Във връзка с функционирането на обект „Индустриалната зона Раковски
– ЛПСОВ“, било издадено от БД ИБР-Пловдив Разрешително №
33710091/29.11.2013г. със собственик и ползвател на обекта Община
„Раковски“. В разрешителното, в частта „Други условия, съобразно
спецификата на обекта“, са поставени условията локалната пречиствателна
станция за отпадъчни води да се поддържа в добро техническо състояние,
като всички битово-фекални води, формирани на площадката, да се
пречистват в нея, преди да се заустят във водоприемника, както и да не се
допуска попадане на утайки във водоприемника.
С Анекс към Договор за стопанисване, поддръжка и експлоатация на
ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги на обособената територия на Пловдивския ВиК
оператор, „Асоциация по ВиК на обособената теротитория на
„Водоснобдяване и канализация“ ЕООД от една страна, и „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, гр. Пловдив, от друга страна, се уговорили считано от
19.06.2017г. Операторът „Водоснобдяване и канализация“ ЕООД да
стопанисва обекта „Пречиствателна станция – модулна“, находящ се в
землището на с. Стряма, общ. Раковски в ПИ № 105219.
На 22.10.2019г. от служители на РИОСВ Пловдив била извършена
планова проверка на обект „Индустриална зона Раковски – ЛПСОВ“ с.
Стряма. За извършената проверка бил съставен Протокол за проверка №
0000811/22.10.2019г. Установило се в хода на проверката, че локалната
пречиствателна станция за отпадъчни води не работи и отпадъчните води от
промишлените предприятия на територията на индустриалната зона заустват
непречистени във водоприемника общински отводнителен канал № 328,
водно тяло BG3MA300R075, поречие р. Марица. Св. Х. взела проби от
съоръжението, които били изпратени за изпитване. На 08.11.2019г. бил
2
изготвен протокол № 10-1270, видно от който пробите съдържат значително
превишаващи стойности на допустимите вещества – неразтворени вещества,
БПК5, ХПК и нефтопродукти, спрямо определените в разрешителното.
Поради това и св. Х. констатирала, че поставените в разрешителното за
заустване условия по отношение техническата и експлоатационната
изправност на пречиствателното съоръжение не били изпълнени. Също така
констатирала, че не била извършена и реконструкция и модернизация на
съществуващите пречиствателни съоръжения за отпадъчни води, нито били
изградени нови пречиствателни съоръжения за битово-фекалните отпадъчни
води.
При това положение на 09.12.2019г. св. В.Х. съставила срещу Община
Раковски АУАН № 78 за това, че Община „Раковски“ нарушава посочените
условия в издаденото разрешително. При съставянето на АУАН присъствал
упълномощен представител на Община „Раковски“ – Л. Ш., която подписала
акта с възражение, че нарушението е извършено от друго лице. Срещу АУАН
било подадено и писмено възражение, което било счетено за неоснователно
от административно-наказващия орган.
Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на актосъставителя В. ИВ. Х., разпитана като свидетел в
настоящото производство, както и от писмените доказателства представени
по делото – Разрешително за ползване № 33710091/29.11.2013г., Анекс от
15.06.2017г., 3 бр. писма, покана, констативен протокол от 20.11.19г.,
Протокол от изпитване №10-1270/08.11.2019г., Протокол от вземане на проби
от 22.10.19г., протокол от проверка от същата дата, , Заповед № РД-
9/10.01.2011г. и Заповед № РД-8/10.1.2011г. Представеното по делото
Разрешително за № 33740172/20.02.2015г. е ирелевантно в настоящия процес,
тъй като касае издаденото разрешително за друг обект, различен от
процесния. В гореизброените доказателства не се съдържат съществени
противоречия, същите се допълват взаимно, поради което и съдът намери, че
установяват фактическата обстановка в пълнота. Тези факти принципно не се
спорят от дружеството жалбоподател, като са обсъдени от фактическа страна
и възраженията във връзка с установяването на твърдяните от жалбоподателя
обстоятелства.
При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна
3
следното:
Компетентността на актосъставителя се установява от Заповед № РД –
154/28.02.2019г., приета на основание чл. 201, ал. 1 от Закона за водите –
раздел Х, т. 1. Компетентността на административнонаказващия орган
произтича от Заповед № РД-8/10.01.2011г., приета на основание чл. 201, ал. 2
от Закона за водите.
При извършената служебна проверка съдът не установи да са били
допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и
НП, които да са съществени по своя характер и да са засегнали правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Описаното в НП нарушение отговаря на посоченото в АУАН. При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34
ЗАНН. АУАН е издаден на 09.12.2019г., за нарушение, извършено на
22.10.2019г., а НП - на 22.01.2020г., тоест преди изтичане на давностните
срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно-наказващият орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 2 вр. чл. 48, ал.
1, т. 11 от Закона за водите. Не се констатира несъответствие между
фактическото описание на нарушението и правната му квалификация в
АУАН. От представеното по делото разрешително се установява, че същото е
издадено на основание чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „Б“ от Закона за водите – за
ползване на водния обект – отводнителен канал № 328 за заустване на
отпадъчни води за експлатация на съществуващ обект – Индустриална зона
Раковски. Същото е издадено от компетентен орган по чл. 52, ал. 1, т. 4 от
Закона за водите, като няма данни срещу параметрите му да е било правено
оспорване по реда на АПК. В разрешителното изрично е предвидено
задължение за ползвателя – Община „Раковски“ ЛПСОВ да се поддържа в
добро техническо състояние, като всички битово фекални отпадъчни води,
формирани на площадката, да се пречистват в нея, преди да се заустят във
водоприемника, както и да не се допуска попадане на утайки във
водоприемника. Заустването на отпадните води следва да става само в
съответствие с издаденото разрешително. При извършената проверка
безспорно се установило, че отпадните води въобще не се пречистват, преди
4
да се заустят във водоприемника, като пречиствателната станция не е била
поддържана в техническо състояние, което да позволи това. Доказателство за
липсата на пречистване на водата е и взетата проба, от която се установява
безспорно, че заустваната вода не покрива индивидуалните емисионни
отграничения, посочени в разрешителното. В последното са посочени
определени нива на вещества и стойности, които не следва да се превишават.
При проверката на 22.10.19г. се установило, че съоръжението не
функционира, като при проведеното изпитване на пробите, посочените в
разрешителното ограничения на стойности на битово-фекалните отпадъчни
води са изключително превишени – за неразтворени вещества – 148
плюс/минус 4 количество при ограничение 35; за БПК5 – 267 плюс/минус 33
количество при ограничение 25; за ХПК – 540 плюс/минус 32 количество при
ограничение 125; за нефтопродукти – 0,9 плюс/минус 0,1 количество при
ограничение 0,3. При констатираната техническа и експлоатационна
неизправност на пречиствателното съоръжение се е стигнало до това
отпадъчни води с горепосочените емисионни стойности да се заустват
непречистени във водоприемника.
Напълно законосъобразно наказателното постановление е издадено
спрямо Община Раковски като ползвател на обекта. Именно тя е собственик
на съоръженията, на нея са издадени необходимите документи – Разрешение
за ползване, и следователно тя следва да следи работния режим на
пречиствателното съоръжение в съответствие с това разрешително. При
неспазване на параметрите на разрешителното, административно-
наказателна отговорност носи именно посочения в чл. 48, ал. 1, т. 11 от
Закона за водите субект – водоползвателят – титуляр по разрешителното.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, използването на водния обект
е с разрешение, доколкото законът предвижда издаване на индивидуален
административен акт като предпоставка за пораждане на правото на
използване – в случая Разрешително за ползване на обект по чл. 46, ал. 1, т. 3,
б. „б“ от Закона за водите. Няма данни и действието на разрешителното да е
било прекратено, включително при условията на чл. 79, ал. 7 от Закона за
водите при изрично заявен отказ от титуляря на разрешителното.
Същевременно, що се касае до управлението на ВиК системите, същото
се осъществява от посочените в чл. 198б от Закона за водите субекти. По
отношение на Пречиствателната станция, управлението се е осъществявало от
5
„Асоциация по ВиК на обособената територия на Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, гр. Пловдив. Същата сключила договор с
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД (Оператор), към който с Анекс от
15.06.2017г. Операторът приел да стопанисва и Пречиствателната станция,
находяща се в с. Стряма, общ. Раковски. Въпреки това, дори задължението за
стопанисване на съоръженията да е прехвърлено на трето лице, Общината
продължава да има качеството водоползвател – титуляр по
разрешителното и следователно тя следва да следи работния режим на
пречиствателното съоръжение в съответствие с това разрешително. Тоест,
няма пречка фактическите действия да се извършват от компетентно трето
лице, но пак Общината следва да контролира неговите действия или
бездействия, така че крайният резултат да не е работа в нарушение на
изискванията за съоръжението и именно тя носи отговорност пред
държавата и в частност пред контролиращите условията по разрешителното
субекти - БДУВ ИБР – Пловдив и РИОСВ - Пловдив. В случай на
неизпълнение на задълженията на Оператора, същите биха могли да породят
за него единствено ангажирането на неговата гражданска отговорност, и то
като проявление на виновното неизпълнение на поетите от него
задължения по сключения договор за стопанисване, поддръжка и
експлоатация на ВиК системите. Наличието или липсата на предпоставки за
ангажирането на гражданска отговорност обаче не е предмет на настоящото
административно-наказателно производство.
На следващо място правилно е приложен законът от наказващия орган в
неговата санкционна част. Санкционната разпоредба, предвиждаща
наказанието за извършеното нарушение, е именно разпоредбата на чл.200,
ал.1, т.2 от ЗВ, доколкото ползването на водния обект се е осъществило в
отклонение от предвидените условия в разрешителното. Правилно е
определено по вид следващото се наказание, а именно имуществена санкция.
Наложената санкция е в минималния предвиден в закона размер от 2000 лв.
Настоящата инстанция намира, че случаят не е маловажен такъв по см.
на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР вр. чл. 28 от ЗАНН. В случая нарушението е формално,
на просто извършване, поради което и липсва предвиден резултат като
съставомерен признак на деянието. Същевременно обаче от него са били
поставени в опасност обществените отношения, свързани с чистотата на
околната среда и по-конкретно с възможността на потребителите да
6
получават пречистена вода, което и обуславя високата обществена опасност
на нарушението. Съдът съобрази и възражението, че от страна на
жалбоподателя са били положени усилия за модернизация и увеличаване на
капацитета на обсъжданата ПСОВ, като счете че същото не може да обоснове
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Издаденото разрешително е от м. ноември
2013г., а извършеното нарушение е от м. октомври 2019г., т.е. близо 6 години
след като Общината е станала титуляр по разрешителното. В изминалия дълъг
период е имала предостатъчно време да приведе съоръжението в съответствие
с изискванията, а в случай, че не е могла, е имала и възможността да се
откаже от него на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВ. Поради това и в
настоящия случай не се разкриват основания за прилагането на института на
маловажния случай.
С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед крайния изход на спора, разноски са дължими от
жалбоподателя на въззиваемата страна.
Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски в
производството при първото разглеждане на делото по АНД № 1547/20г. по
описа на РС-Пловдив, където страната е била представлявана от
юрисконсулт.
Били са поискани разноски и в производството по КАНД № 2177/21 по
описа на АС-Пловдив в съдебното заседание от представляващия я
юрисконсулт, като съдът с решението си изрично е посочил, че съобразно
изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане
на делото съдът следва да се произнесе по отговорността за разноските за
водене на делото и пред касационната инстанция.
В настоящото производство също страната е била представлявана от
юрисконсулт и е направила искане за присъждане на разноски.
Съобразно с чл.63д, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗАНН (а към момента на
разглеждането на АНД № 1547/20г. по описа на РС-Пловдив и КАНД
№ 2177/21 по описа на АС-Пловдив – чл. 63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН), вр.
чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството,
7
както и фактът, че производствата по всяко едно от делата е приключило в
едно съдебно заседание, съдът намери, че следва да се определи в полза на
въззиваемата страна за всяка една от инстанциите юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 80 лева, или общо разноски в размер
на 240 лв., които жалбоподателят Община „Раковски“ да бъде осъдена да
заплати.
Предвид горното, Пловдивският районен съд, Х н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 7/22.01.2020г. на
Директор на РИОСВ-Пловдив, с което на Община „Раковски“, ЕИК
*********, адрес гр.Раковски, пл.“България“ №1 е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 / две хиляди / лв. за нарушение по чл.200, ал.1, т.2,
вр. с чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите /ЗВ/.
ОСЪЖДА Община „Раковски“, ЕИК ********* да заплати на РИОСВ-
Пловдив сума в общ размер на 240 лв., представляваща сторените разноски в
производствата по АНД № 1547/20г. по описа на РС-Пловдив, по КАНД
№ 2177/21г. по описа на АС-Пловдив и по АНД № 7593/21г. по описа на РС-
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8