О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…..
гр. Плевен, 22.05.2017 г.
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в закрито заседание, проведено на двадесет
и втори май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 3322
по описа на ПРС за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** срещу *** Х.Х., ЕГН ********** за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение №1044/09.03.2013г. по ч.гр.д. №1629 по описа на ПлРС
за 2017г., VII състав.
При извършване на
служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът констатира
следното:
Издадената заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК подлежи на връчване на длъжника от съда
съобразно чл.411, ал.3 ГПК. Изпратена е призовка на посочения в заявлението
адрес на длъжника. Същата е получена от длъжника на 14.03.2017 г. На 29.03.2017г. е депозирано
възражение от длъжника.
С разпореждане №5148/29.03.2017г.
заповедният съд е дал указания на заявителя за предявяване на установителен иск
относно вземането с оглед постъпилото възражение.
Изложената фактическа обстановка
обуславя следните правни изводи:
Искът с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК е установителен по своя характер и за неговата
допустимост абсолютна положителна процесуална предпоставка е съществуването на
правен интерес за ищеца. За наличието на тази предпоставка съдът, пред който е
висящо делото, следи служебно във всеки един момент от производството.
По конкретния
установителен иск наличието на правен интерес е обусловено от издадена заповед
за изпълнение в полза на ищеца, срещу която в срок е постъпило възражение от
длъжника.
В конкретния случай
безспорно, видно от заповедното дело, е налице първата от цитираните
предпоставки.
Съдът обаче намира,
че депозираното възражение е извън преклузивния срок по чл. 414, ал.2 ГПК.
Видно е, че заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл. 46, ал.1, пр.2, вр. ал.2 ГПК /връчено на бабата на
длъжника/, от който ден е започнал да тече срокът за депозиране на възражението
в съда. По правилото на чл.60, ал.4 ГПК този срок е изтекъл на 28.03.2017г. При
тези изводи, възражението депозирано на 29.03.2017г., което няма данни да е
подадено по-рано по пощата, е извън преклузивния срок и на основание чл.64,
ал.1 ГПК не може да бъде взето предвид от съда при преценката му относно
допустимостта на производството.
Доколкото не е
налице депозирано в преклузивния срок възражение срещу заповедта за изпълнение,
което да породи съответни правни последици, то не съществува и пречка срещу
влизането й в сила и съответно това обуславя липсата на правен интерес за ищеца
от водене на иска, предмет на настоящото дело, тъй като би могъл да се снабди с
изпълнителен лист за вземането си.
Следва да се
отбележи и че настоящият състав на съда не е обвързан от констатацията на
заповедния съд относно срочността на възражението и от дадените указания за
предявяване на установителния иск. Съдът, пред който е висящо производството по
иска, извършва самостоятелна преценка за наличието на всички абсолютни
процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск, включително
подадено ли е в срок възражение срещу заповедта за изпълнение.
Недопустимостта на
предявения иск обуславя връщане на исковата молба и прекратяване на производството
по делото.
Воден от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.
№3322 по описа на Плевенски районен
съд за 2017г., VІІІ състав поради липса на подадено в срок възражение от
длъжника, на основание чл.130 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Плевенски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: