Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Кюстендил, 18.06.2019 година
Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито съдебно
заседание проведено на четвърти юни две
хиляди и деветнадесета година от
първи съдебен състав с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
и
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЕВГЕНИЯ
СТАМОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА КИРИЛОВА ,като
разгледа докладваното от председателя ГАЛИНА
МУХТИЙСКА в.гр.д. № 250 по описа на Кюстендилския окръжен съд
за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред въззивната
инстанция на осн.чл.317 ГПК във вр.с
чл.310,т.1 ГПК се движи по реда на глава двадесет и пета на част трета от същия
като особено-бързо производство.То е образувано по въззивна жалба вх.№ 7954/02.
04.2015 г.,с
дата на пощенския плик за изпращането й 29.03.2019 година депозирана чрез адвокат
В.П. от КАК , пълномощник на ответника- работодател „АЗЗУРРА 2008“ ЕООД, ЕИК ------,седалище
и адрес на управление на дейността -гр. Кюстендил,ул***със съдебен адрес:*** против частите на РЕШЕНИЕ
№ 149 ОТ 06.03.2019 г. по гр.д.№ 2068 по описа за 2018 г. на Районен
съд-Кюстендил,с които по предявените против него искове с правно осн.чл.344,ал.1,т.1,т.2
и т.3 КТ, последният във вр.с чл.225,ал.1 КТ на Т.Ц.Г. , ЕГН ********** *** се отменят незаконосъобразните Заповеди № №252/25.09.2018 год.,издадени от управителя на „АЗЗУРРА
2008“ЕООД,ЕИК ------, седалище и адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил,
*** ,за прекратяване на осн.чл.328, ал.1,т.5 от КТ на трудовото им правоотношение за заеманата от нея длъжност „подготвител горница на обувки“
и се възстановява на земаната преди уволнението й длъжност „подготвител горница на обувки“ , отменя се и Заповед № 252/25.09. 2018
год.,изд.от управителя на „АЗЗУРРА 2008“ЕООД,ЕИК ------, седалище и адрес на
управление на дейността-гр.Кюстендил, ул***,с която на осн.чл.328, ал.1,т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между дружеството и ищцата по силата ,на което същата изпълнявала
длъжността „подготвител горница на обувки“ , и е осъдено на осн. чл.225, ал.1 КТ да й заплати сумата
от 2672,40/две хиляди шестотин и седемдесет и два лева и четиридесет
стотинки/, представляваща обезщетение за имуществените й вреди от незаконното прекратяване на трудовото й правоотношение
за времето от
01.10.2018 год. до 28.02.2019 год.,през което е останала без работа, ведно със
законната лихва върху тази сума,считано от 16.10.2018 год. до окончателното й
изплащане.С решението въззивното ЕООД е осъдено
да заплати по сметките на КРС
сумата от 206.89-двеста и шест
лева и осемдесет и девет стотинки ,представляваща държавна такса върху уважената част
на исковите претенции и на ищцата сумата 571,21/петстотин седемдесет и един
лева и двадесет и една стотинки/, представляваща сторените от последната
разноски по воденето на делото, съобразно уважената и отхвърлена част от
исковите претенции. Допуснато е
предварително изпълнение на решението в частта за изплащане на обезщетението.
С доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното
решение в обжалваните му части въззивникът иска от втората инстанция
отмяната им по съображения,че поправката на допусната техническа грешка в изписването на правното
основание по чл.328,ал.1,т.6 КТ в
първата заповед за прекратяване на ТПО
с ищцата ,която е била връчена при отказ
, е причина за издаването на
втората с правилното основание по чл.328,ал.1,т.5 КТ.Позовава се на
неправилност с чл.228, ал.1 КТ в частта му за уважаването иска с
осн.чл.344, .1,т.3 КТ във вр. с чл.225,ал.1 КТ
за сумата 2 672,40 лева / на
база 534,48 лева /.
Решението в частта му за
отхвърлянето на иска с осн.чл.344,ал.1,т. КТ във вр.с чл.225,ал.1 КТ над сумата 2 672,40 лева до сумата 3206,88/три хиляди двеста и шест лева и
осемдесет и осем стотинки/ и за периода
на безработицата от 01.03.2019 год. до
01.04.2019 год. , като необжалвано е влязло в сила.
От въззиваемата не е постъпил в срока по
чл.263,ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба. В хода по същество пред въззивната
инстанция процесуалният й представител
по пълномощие моли да се потвърди първоинстанционното решение.
Кюстендилският окръжен съд, преценявайки на осн.чл.269 ГПК служебно валидността на първоинстанционното решение
,допустимостта на обжалваните части и
правилността им съобразно изложеното в жалбата , за да ги потвърди на осн.чл.271, ал.1,пр.І-во ГПК във вр.с
чл.272 ГПК,взе предвид следното:
РЕШЕНИЕ
№ 149 от 06.03.2019 г. по гр.д.№ 2068 по описа за 2018 г. на Районен
съд-Кюстендил е валиден съдебен акт, тъй като е постановено в правораздавателната му компетентност от негов законен съдебен
състав. То е и допустимо в обжалваните му части за уважаването
на редовно предявените и допустими искове с осн.по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ.
Разгледана по същество, съобразно изложените в нея отменителни основания въззивната жалба на работодателя „АЗЗУРА 2008“ЕООД,ЕИК ------,седалище и адрес на
управление на дейността-гр.Кюстендил,ул***е неоснователна. Решението в
обжалваните му части е правилно и обосновано, и споделяйки фактическите и
правни съображения на районния съд за уважаването на исковете по
чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ-последният във вр. с чл.225,ал.1 КТ въззивната
инстанция ги потвърди. От приетите
в първоинстанционното производство писмени доказателства на л.10 Заповед № №251/25.09.2018
год. за прекратяване ТПО на ищцата
Т.Г. за длъжността ”подготвител
горница на обувки” ,издадена на
основание по чл.328, ал.1,т.6 КТ- работникът не притежава необходимата
квалификация за изпълнение на работата” и на л.11-ти Заповед № №251/25.09.2018 год., с основание за прекратяване на ТПО по чл.328,ал.1,т.5 КТ-липса на качества за
ефективно изпълнение на работата е видно , че работодателят е издал на една дата -25.09.2018 г. двете заповеди с различни правни основания за
прекратяване на ТПО с Т.Г. , а от отбелязаните в тях дати за връчването им и от
показанията на св.Веска Славова се установява ,че на ищцата първо е била връчена заповедта сосн.по
чл.328,ал.1,т.5 КТ-липса на качества. Тя е
немотивирана ,тъй като в нея не са посочени от работодателя конкретните
непритежавани от ищцата качества,които
са необходими за ефективно изпълнение на
работата й на
длъжността ”подготвител горница на обувки” , поради което правилно районният съд е приел,че уволнението й е незаконосъобразно . Правилно
и обосновано е решението му за отмяната
на тази заповед и с
чл.333,ал.1,т.1 КТ, тъй като от удостоверението на
стр.5-та с № ********** за раждане на *** година от ищцата на сина й Ц. Г.Г. е видно,че тя като
майка на дете до тригодишна възраст
се е ползувала от закрила при уволнение, а работодателят
й не спори, че
не е искал на
осн.чл.328,ал.1,т.5 КТ от инспекцията по труда предварително разрешение за
уволнението й, което е условие за законността му. Въззивната инстанция споделя
фактическите и правни съображения на районния съд и за отмяната на втората
заповед издадена под същия номер и на същата дата за прекратяването на ТПО с
ищцата на осн.чл.328,ал.1 т.6 ГПК,-липса на необходимата квалификация за
изпълнение на работата. Тя счита за неоснователни доводите на процесуалния представител
на въззивното ЕООД за неправилност на
решаващите изводи на районния съд за незаконността й,с това,че мотивите на работодателя за издаването й са били да
приведе с нея основанието
за прекратяване на ТПО в съответствие
с предупреждението за освобождаване изх.№ 01 от 21.08.2018 г. , и да корегира
допусната грешка в правното
основание на първата заповед. Правилно е решението на районния за отмяната и на тази заповед за уволнение на ищцата, тъй като работодателят не е имал основание за издаването й,тъй като с
първата заповед вече е бил прекратил ТПО, а и то да съществуваше, липсата на последваща промяна в изискванията за квалификацията на
заеманата й длъжност, също
обосновава изводът му за основателност на иска й по чл.344,ал.1,т.1 КТ и за обявяване незаконността й и отмяната
на уволнението с нея.
Предвид функционалната обусловеност от резултата на спора по
чл.344,ал.1,т.1 КТ за основателността на исковете по чл.344, ал.1,т.2 КТ и
чл.344, ал.1,т.3 КТ във вр.с чл.225,ал.1 КТ въззивната жалба на работодателя
срещу решението на районния съд в
часттите му за тяхното уважаване е неоснователна. Въззивната инстанция с оглед
правилността им го потвърди и в частите на първоинстанционното решение за възстановяване на ищцата
на заеманата преди уволнението й длъжност
”подготвител горница обувки”, и за присъждане на
обезщетение за имуществените вреди
от принудителна безработица за времето от 01.10.2018 год. до
28.02.2019 г., която е доказана с отбелязванията в трудовата й книжка, в размер
на сумата 2672,40 лева/две хиляди шестотин и седемдесет
и два лева и четиридесет стотинки/, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 16.10.2018 г.до изплащането й. Неоснователни
са доводите в жалбата на работодателя
срещу правилността на решението за определяне на дължимата от него сума за обезщетяване на имуществените
вреди на ищцата при базов
месечен размер от 534,48 лева, тъй като съгласно
чл.228,ал.2 КТ обезщетението по
чл.225,ал.1 ГПК и задължителното Тълкувателно решение № 2 от 12.12. 2013 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГК не може да бъде определено под размера на установената МРБ за страната и
добавките към нея, който видно от
приетата СЧЕ е именно в този размер.
Воден от горните съображения,Окръжен
съд-Кюстендил
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решението № 149 от
06.03.2019 г. по гр.д.№ 2068 по описа за 2018 г. на Районен съд-Кюстендил ,в частите за уважаването на исковете по чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок , считано от 18.06. 2019 г. - денят посочен на осн.чл.315, ал.2 ГПК на страните
за обявяването му от съда в проведеното о.с.з. на 04.06.2019 г.
След влизане в сила на решението районният съд
следва на осн.чл.345,ал.1 КТ да съобщи
на ищцата,че може в двуседмичен
срок от получаване на съобщението да заеме
длъжността, на която е възстановена , освен когато този срок не бъде спазен по
уважителни причини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: