О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / 06. 2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ окръжен съд, Гражданско отделение, II-ри състав, в закрито съдебно заседание, проведено на 05.06.2018
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марияна ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:Наталия
НЕДЕЛЧЕВА
Светлана ЦАНКОВА
като
разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева въззивно
гражданско дело №1190 по описа
за 2018 година, съобрази следното:
С решение №2674/30.06.2017г., постановено по гр. дело №6681/2014 година на ВРС, ХХХI-ви състав, изменено с решение
№5244/14.12.2017г., е
допусната съдебна
делба на магазин, находящ
се в гр.Варна, ул."Д-р Пискюлиев" №5 със
застроена площ от 27.25 кв.м, заедно със съответните общи части на сградата,
както и 100.44кв.м. ид.ч. равни на 25.11ид.ч. от дворното
място, върху което е построен от Поземлен имот № 3 в кв.№ 383 по плана на 10
микрорайон на гр. Варна, цялото с площ от 27 9 кв.м. между съделителите
както следва: за М. Александрова А. ЕГН**********-
3/54ид.ч.; за С. А. А.
ЕГН**********- 3/54ид.ч.; за И.С.В. ЕГН**********- 12/54ид.ч.,
за Д.К. Нелднер р.14.0б.1935г. - 6/54ид.ч.;
за Ж. Н. С.-Б.
ЕГН**********- 3/54ид.ч.; за С.Н. С. EГН**********- 3/54ид.ч.,
за Л.К.Д. ЕГН**********-6/54ид.ч.;
за Д.А.П. ЕГН**********
- 9/54ид.ч.; за Николай С.А. от - 9/54ид.ч.,
като съдът е отхвърлил предявените от М. Александрова А. и С.А.А. срещу И.С.В.
искове за прогласяване поради липса на съгласие на дарителя Анка Христова А. за
нищожно на дарение извършено от името на последната в полза на И.С.В. и обективирано в нот.акт №177, т.И,
per.№8770, нот. акт №377/1.12.2011г. на осн.
чл.26, ал.2, пр.З от ЗЗД, както и искове за намаляване на дарствено разпореждане за възстановяване на запазена част обективирано в нот.акт №177, per.№8770, нот.
№377/1.12.2011г. на нотариус с район на действие PC Варна, на осн.
чл.30 от ЗН.
Срещу така постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от М.
АЛЕКСАНДРОВА А. ЕГН ********** и С.А.А. ЕГН ********** срещу решение №2674 от 30.06.2017г., в частта, с която са отхвърлени като неоснователни
предявените от тях искове с правно осн. чл. 30 ЗН,
съответно чл. 31 ЗН за възстановяване на запазената част, намаляване на дарственото разпореждане, извършено от срещу Анка А., и в
частта за разноските. Считат, че решението е неправилно и незаконосъобразно в обжалваните
части, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необосновано. Излагат, че ВРС, в нарушение на константата съдебна
практика е приел, че тежестта за доказване за определяне на наследствената маса
е на общия наследодател, е за ищеца. Считат, че неправилно съдът е приел, че
страните притежават и друг имот „склад”, от който ищците биха могли да получат
своите нарушени запазени части. Твърдят, че съдът не им е указал, че е тяхна доказателствената тежест, а отделно от това счита, че ответниците следва да установяват кои имоти следва да се
включат в наследствената маса. Молят, ако съдът счете, че доказателствената
тежест е тяхна, с определение по реда на чл. 146 ГПК това да им бъде указано.
На следващо място твърдят, че наследствената
маса на общия наследодател се изчерпва с делбения
имот и имота в с. Лукова. Като служебно и без да има спор между страните, съдът
е приел, че наследодателят е притежавал и друг имот, който към момента е
погинал, съдът е нарушил диспозитивното начало в
процеса. Излагат, че с решението си, съдът не е определил запазените и
разполагаемите части, което е в неговата компетентност, тъй като за това са
необходими специални знания, с които в.л. не разполагат. Считат, че запазената част на ищците следва да се
възстанови като се намали дарственото разпореждане. Въззивниците обжалват и допълнителното решение
№2674/30.06.2017г., в частта, с която първоначалното решение е изменено в
частта за разноските. Молят същото да бъде отменено, тъй като не става ясно по
какви мотиви съдът е определил размерът на дължимата държавна такса. По
изложените съображения, в случай, че съдът приеме за съсобствен
само делбения имот, молят да бъде възстановена
запазената част на ищците М.А. и С.А. от имуществото на Анка А., открито на
13.03.2013г., в размер общо на 1/3 ид. част – по 1/6
за всеки, като бъде намалено дарственото
разпореждане, извършено на 01.12.2011г., от Анка А. в полза на и. Вутов от 1/9 ид. част на 1/9 ид. част, а дарственото разпореждане, извършено от Н.К. да бъде
намалено от ½ на 1/9 ид. част. В случай, че
съдът счете, че съществува втори съсобствен имот, то
молят след образуване на една маса от двата имота, да бъде намалено дарственото разпореждане съобразно запазените части на ищците. Молят да бъде допуснат
делба на магазина с площ 27.25 кв.м., ведно с притежаваните 100.44кв.м., при
квотите, посочени в жалбата с оглед хипотезата, която съдът възприеме за
правилна. Молят да бъде отменено и решението в частта за разноските, като
същите бъдат отменени и за разликата над
1/6 до 1/9 ид. част бъдат възложени на ответната
страна.
Срещу
тази въззивна жалбата са постъпили писмени отговори
от И.В., и Д.К., в които се излагат становища за
допустимост, но неоснователност на жалбата. Считат, че решението в обжалваната
му част е валидно и допустимо, правилно,
законосъобразно и обосновано. Твърдят, че не е налице порок, водещ до нищожност
на постановеното решение. Излагат, че при постановяването му, първоинстанционният съд правилно е съобразил разпоредбите
на приложимия процесуален и материален
закон. По изложените съображения молят жалбата да бъде оставена без уважение.
Постъпила
е въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение от Ж.С. и С.С. в частта му досежно определените им квоти от допуснатия до делба
недвижим имот. Въззивниците са
недоволни от тази част на решението, с което не е уважено възражението им за
придобиване по давност на 6/12 от имота и са определени квоти по-малки от тези,
които им се полагат, а именно: претендирали са по 3/12 за всяка от тях, така
както е посочено в отговора, входиран на
23.12.2014г., а делбата е допусната за
по 3/54 ид.части. Считат, че решението
в тази част е неправилно -постановено при нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Своевременно са
навели твърдение, поддържано и по настоящем, че след
реституцията на процесния имот, извършена с
възстановяване на сумата на 03.02.1992г.
и въвод, извършен на 17.02.1992г. СЪВЛАДЕНИЕ при равни квоти са установили
само Н.К. СПАСОВ И С. НИКОЛОВ А., без участието на Л. Спасов, Д.С., Николай А.
и Чавдар А.. Това съвладение е продължило с участие
на правоприемниците на Н. Спасов - Ж.С. и С.С. след
извършено дарение 2011г. до този момент. Твърдят, че ключове от имота получават
С.А. и Н. Спасов, като и фактическото владение е предадено само на тях. Другите
наследници- Л. Спасов ,Д.С., Николай А. и Чавдар А. са знаели за реституцията,
но категорично са отказали да участват във възстановяване на платената продажна
цена, да получат копия на реституционните документи и да получат ключ за имота.
Излагат, че през 1995-1996г. само двамата са
извършили ремонт на магазина, включващ нова мазилка и боядисване на стени и
таван, изливане на бетонов под и поставяне на плочки, смяна на дограма и
поставяне на алуминиеви прозорци и врата към улицата. Ремонтът е извършен
веднага след реституцията, със знанието и без противопоставянето на другите
наследници, без участието им с пари или труд. Дейностите, които са извършени по
ремонта надхвърлят обикновеното ползване и са доказателство за намерението за своене и придобиване по давност на владяния
имот. Н. Спасов и С.А., а след смъртта на втория -неговите наследници са
платили данъците за имота за периода от 1992г. до 2005г., поради отказ на
останалите наследници да своят имота. Считат, че към 2002г. останалите
наследници са изгубили правото на собственост поради придобиването му от
владелците на имота - Н. Спасов и наследници на С.А.. Поради направеното
оспорване на придобивната давност от новоконституираните ответници,
твърдят, че от дата -28.06.2005г. /на
вписания констативен нотариален акт за собственост по давност/ важи презумцията на чл. 69 от ЗС
за владение, на която се позовават. По изложените
съображения считат, че възражението им за придобивна
давност е безспорно доказано и следва да бъде уважено, Предвид изложеното молят
решението на ВРС да бъде отменено в обжалваната част, и вместо него да бъде постановено
ново, с което да бъде допусната делба на описания недвижим имот между следните
страни и квоти: по 1/12 за М.А. и С.А., 4/12 за И.С.В. и по 3/12 за Ж.С. и С.С., като останалите съделители
бъдат изключени от делбата, на основание чл. 34 от ЗС.
Срещу тази въззивна жалба е
постъпил писмен отговор от Д. Нелднер, чрез нейния
особен представител, чрез който жалбата се оспорва. Въззиваемата
страна моли същата да бъде оставен без уважение, а обжалваното решение
–потвърдено като правилно и законосъобразно.
Постъпила
е и въззивна жалба от И.С.В. срещу
решение №2674/30.06.2017г., в частта му, с която са определени квотите на
допуснатия до делба имот. Моли се магазинът с
идентификатор №10135.1503.339.3.5, находящ се в
гр.Варна, ул."Д-р Пискюлиев" №5 на ет.1 в
сграда 3, разположена в поземлен имот №10135.1503.339, със застроена площ от
27,25 кв.м, заедно със съответните ид.части от общите
части на сградата, заедно със 100,44 кв.м ид.части от
Поземлен имот с идентификатор №10135.1503.339, целият с площ от 290 кв.м, да
бъде поделен при квоти както следва: за М. Александрова А.-1/12 ид.части; за С.А.А.-1/12 ид.части; за И.С.В.-4/12 ид.части;
за Ж.Н.С.-Б.-3/12 ид.части и за С.Н.С.-3/12 ид.части.
Счита,
че останалите, допълнително конституирани страни по делото, а именно: Л.К.Д. с ЕГН **********,
Д.А.П. с ЕГН **********, Д.К. Нелднер, родена на ***
год. и Николай С.А. не са придобили части от делбения
имот, поради което следва да бъдат изключени от делбата. Излага се становище,
че в останалата му част, с която са отхвърлени предявените от М. Александрова А.
и С.А.А. искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.З
от ЗЗД, тези с правно основание чл.30 от ЗН, както и същите са осъдени да заплатят д.такси по отхвърлените искове,
решението е правилно и законосъобразно и следва да
бъде оставено в сила.
Жалбоподателката счита, че първоинстанционният
съд неправилно е установил фактическата обстановка по делото, вследствие на
което е направил и неправилни правни изводи. Твърди, че на 17.02.1992 год.
владението върху имота е първоначално е установено от наследодателя на И.С.В.,
Анка Христова А. и Александър Савов А.- С. Николов А. / починал на 22.10.1999
год./. Всички суми във връзка с възстановяване на имота са заплатени именно от С.
Николов А. и Н.К. Спасов, които са установили съвладение
върху имота със съзнанието и намерението, че го държат за себе си при равни
квоти, предвид пълната незаинтересованост на останалите живи наследници на Н.А.
Попов. Всички последващи действия по установяване и
упражняване на фактическа власт върху имота изключват съвладение
съвместно с други наследници на Н.А. Попов. След смъртта на С. Николов А. владението
върху целия имот е осъществявано явно и необезпокоявано от наследниците му И.С.В.,
Анка Христова А. и Александър Савов А., както и от Н.К. Спасов. През целия този
период от 17.02.1992 год. до 01.12.2011 год., когато са извършени дарствените сделки, обективирани
в нот.акт №177 том II рег.№8770 д.№377/2011 год. и нот.акт №176 том II рег.№8769 д.№376/2011 год., а и до
завеждане на настоящото дело никой от останалите наследници на Н.А. Попов,
починал на 03.09.1967 год. / сред които са и новоконституираните
страни по делото/ не е предявявал претенции по отношение на имота, не е
извършвал каквито и да е действия, с които да оспори осъществяваното владение. Жалбоподателката твърди, че от смъртта на своя баща С.
Николов А., починал на 22.10.1999 год. до извършване на дарствената
сделка по нот.акт №177 том II рег.№8770 д.№377/2011
год. е владяла и придобила / по наследство и давност/ 1/6 ид.част
от имота, а след тази дата е придобила/ по наследство, давност и дарение/ и
владее до настоящия момент общо 1/3 ид.част от имота.
По изложените съображения счита, че се делбата следва да бъде допусната при
квоти: за М. Александрова А.-1/12 ид.части; за С.А.А.-1/12 ид.части; за И.С.В.-4/12 ид.части; за Ж.Н.С.-Б.-3/12 ид.части
и за С.Н.С.-3/12 ид.части.
Срещу тази въззивна жалба е постъпил писмен отговор от Д. Нелднер, чрез нейния особен представител, чрез който
жалбата се оспорва. Въззиваемата страна моли същата
да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение –потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Постъпила
е и въззивна жалба на М. АЛЕКСАНДРОВА А. ЕГН ********** и С.А.А., ЕГН ********** срещу решение № 5244 от 14.12.2017 г. в
частта, с която е оставено без уважение искането им за допълване на решение №
2674 от 30.06.2017 г. и вместо него да бъде постановено друго, с което делото
бъде върнато на първоинстанционния съд с указания за
допълване на решение № 2674/30.06.2017 г. като бъде отменен, на основание чл. 587
ал.2 от ГПК, нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти № 36,
том III, рег.№ 5943, дело № 436/2005г. Молят да бъде
отменено изцяло решение № 5244 от 14.12.2017 г. в частта за
разноските,
имащо
характер на определение, с което ищците са осъдени да платят държавна такса „по
исковете за нищожност по 741.20 лева" всеки от тях или, в общ размер на 1
482.40 лева, както и по 80.00 лева всеки от тях за разгледания иск по чл.30 от ЗН. Излагат, че след като съдът е допуснал да се извърши делба между всички конституирани страни
(включително и допълнително конституираните), то той се е съгласил, че в
констативния нотариален акт № 36, том III, рег.№ 5943, дело № 436/2005 не са
правилно признати както съсобствениците, така и действителните квоти между тях.
Първоинстанционният съд е установил, че право на
собственост притежават и наследниците, които не са били включени при
съставянето на нотариалния акт от 2005 г. Считат, че с факта на постановяване
на решение №2674 от 30.09.2017г. и с факта на допускане до делба на имотите между всички конституирани
страни, волята на съда е, че следва да бъде отменен КНА № 36, том III, рег.№ 5943,
дело № 436/2005 г., като в същото време тази воля не е обективирана
в решението, но може да бъде извлечена както от диспозитива,
така и от мотивите на решението. Излага се, че в производството съдът е оставил
без уважение възражението на част от съделителите за
придобиване на правото на собственост по давностно
владение, предвид което жалбоподателите считат, че на основание чл. 587, ал.2 от ГПК, съдът следва
служебно да отмени
констативния
нотариален акт за придобиване право на собственост върху недвижими имоти по давностно владение № 36, том III, рег.№ 5943, дело № 436/2005г.
Считат, че съдът следва да намали договорите за дарение, обективирани
в: 1/ нотариален акт за дарение на недвижим имот № 176, том II, per. № 8769, дело № 376 от 2011 г. по описа на нотариус
Борис Василев (per. № 124 в НК), вписан в СВ-Варна
при АВ под вх. № 27474, акт № 184, том LXXVII, дело 16528/2011 г. от 1/2
до 1/9 ( или по 1/18 ид.ч. за всеки приобретател) и в 2/ нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 177, том II, per. № 8770, дело № 377
от 2011 г. по описа на нотариус Борис Василев (per. №
124 в НК), вписан в СВ-Варна при АВ под вх. № 27454, акт № 171, том LXXVII,
дело 16513/2011 г. от 1/6 на 1/9 ид.ч. читата, че неправилно, първоинстанционният
съд е определил размера на дължимата държавна такса върху 173 220 лева - общата
пазарна оценка на процесните имоти, но неправилно я е
определил върху 1/6 ид.ч., а не върху
1/9 ид.ч., каквато ид.ч. от
правото на собственост е притежавал общия наследодател преди извършване на дарственото разпореждане и с каквато 1/9 ид.ч. би могъл да се разпореди. Съдът е определил
държавната такса върху 1/6 ид.ч., каквато не е
притежавала наследодателката и следователно е могла
да прехвърли само 1/9 ид.ч., каквато е притежавала.
За разликата между 1/6 ид.ч. и 1/9 ид.ч. договора за дарение не е породил действие.
Срещу тази въззивна жалбата са постъпили писмени отговори от И.В., и Д.К.,
в които се излагат становища за нейната неоснователност. Въззиваемите страни молят същата
да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение –потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Съдът, като взе предвид, че
постъпилите въззивни жалби са допустими с оглед
съответното прилагане на чл.262 ГПК, намира, че производството по делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съобразно разясненията, съдържащи се в
т.2 на ТР № 1/09.12.2013, ВКС, ОСГТК по т.д. № 1/2013г., въззивният съд не
следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при
докладване на делото. В случай, че въззивната жалба
съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на
указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални
действия по посочване на относими за делото доказателства,
които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота
или неточност на доклада и дадените указания.
Предвид изложеното, настоящият
състав намира, че в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният
съд не е изпълнил задължението си по чл.
146, ал. 1 ГПК прецизно да разпредели доказателствената
тежест. В определение №1438/2015г. е дал най-общи указания, че ответниците следва да докажат имуществото, което се включва
в наследствената маса на Анка Алекиева.
С
оглед изложените във въззивната жалба оплаквания, че доказателствената тежест не е разпределена, както и предвид
разпоредбата на чл. 31 ЗН, според която, за да се определи разполагаемата част,
както и размерът на запазената част на наследника, се образува една маса от
всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му,
като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2.
След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива
според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по
време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на
подаряване - за движимите. Т.е. за да бъде преценена основателността на
предявения иск следва да се определи размера на запазената и разполагаемата
част от наследството, като се образува наследствена маса и се отчетат направените в полза на ищцата
дарения.
В тази връзка, и на осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, съдът указва на страните, че
ищецът по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН при
универсално наследяване доказва накърняването на запазената си част като
установи само, че е от кръга на наследниците по чл. 29 ЗН. Други факти той не е длъжен да
установява.
Обратно,
ответникът е длъжен да докаже, че е налице достатъчно имущество, което да
покрие запазената част от наследството, както и да посочи цялото имущество на
наследодателя при откриване на наследството в случаите на частно завещателно разпореждане, което се намалява по правилото на
чл. 31 ЗН.
Следователно, на осн.
чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, на ответниците следва да бъде
указано, че в тяхна доказателствена тежест е
посочването и установяването на цялото имущество на наследодателката
Анка христова А. към дата на смъртта ѝ, след което в изпълнение на
разпоредбата на чл. 31 от ЗН, следва да бъде назначена експертиза за определяне
на разполагалата и запазената част на ищците, в качеството им на наследници.
Воден от горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна
жалба вх. № 55537/02.10.2017г. на М.
АЛЕКСАНДРОВА А. ЕГН ********** и С.А.А. ЕГН ********** срещу решение №2674 от 30.06.2017г., в частта, с
която са отхвърлени като неоснователни предявените от тях искове с правно осн. чл. 30 ЗН, съответно чл. 31 ЗН за възстановяване на
запазената част, намаляване на дарственото
разпореждане, извършено от срещу Анка А., и в частта за разноските.
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна
жалба вх. № 43666/02.08.2017г. на Ж.С. и С.С. срещу решение №2674
от 30.06.2017г., в частта му досежно определените им квоти от
допуснатия до делба недвижим имот.
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна
жалба вх. №42243/26.07.2017г. от И.С.В. срещу решение
№2674/30.06.2017г., в частта му, с която са определени квотите на допуснатия до
делба имот.
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна
жалба вх.
№4654/22.01.2018г. на М.
АЛЕКСАНДРОВА А. ЕГН ********** и С.А.А., ЕГН ********** срещу решение №5244 от 14.12.2017 г. в частта, с която е оставено без
уважение искането им за допълване на решение № 2674 от 30.06.2017 г.
На осн.
чл. 145 вр. чл. 146
ГПК задължава ответниците Ж.С., С.С. и И.В. в едноседмичен срок от уведомяването, с писмена молба, с
преписи за останалите страни да посочат всички имоти, които се включват в имуществото на наследодателката Анка Христова А.
към дата на смъртта ѝ, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 31 от ЗН.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 11.07.2018г. от 10.00
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: