№ 75
гр. Варна, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20213110204578 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба на Е.В.Б. в качеството му на представляващ МММ 35 ЕООД против наказателно
постановление № 03-013695/21.07.2021 г. на директора на Дирекция Инспекция по
труда/ДИТ/ гр.Варна, с което на МММ 35 ЕООД е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лева на основание чл.416 ал.5
вр.чл.414 ал.3 от Кодекса на труда за извършено нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с
чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.
С жалбата въззивникът счита наказателното постановление за неправилно и
незаконосъобразно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, поради
което се моли съда да го отмени изцяло, а в условията на евентуалност да намали
размера на наложената имуществена санкция до минималния ѝ размер.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован не се явява, не се
представлява. Преди съдебното заседание е постъпила молба от адвокат Т. И. от
Адвокатска колегия гр.Варна, надлежно упълномощена, с която изразява становище по
същество, моли съда да отмени наказателното постановление, а в условията на
алтернативност да намали размера на наложеното наказание до предвидения в закона
минимален размер и да присъди на жалбоподателя направените разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява
от юрисконсулт Б.Н., редовно упълномощен. Счита, че е доказано, че лицето е
изпълнявало трудови функции, моли съда да потвърди наказателното постановление
като правилно и законосъобразно и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
1
На 01.07.2021 г. служителите от ДИТ-гр.Варна инспектор С.И. и главен
инспектор М.М. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в
МММ 35 ЕООД Булстат 204 342 430, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.Боровец юг, ул.50-та № 48, представлявано от Е.В.Б. ЕГН ********** – управител, с
основна дейност „Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване“, в обект
закусвалня Просвещение в гр.Варна, к.к.Свети Свети Константин и Елена. На
управителя на дружеството Е.Б. е връчена лично призовка/приложено заверено копие/
на 06.07.2021 г. представител на дружество да се яви в ДИТ-гр.Варна и да представи
документи: трудови досиета на работещите лица, трудови досиета на последно
назначени и последно освободени лица, правилник за вътрешен трудов ред, вътрешни
правила за работна заплата, графици за работа, присъствени форми, ведомости за
заплати и други документи, доказващи изплащане на трудовите възнаграждения,
договор със СТМВ, оценка на риска, протоколи от замервания, печат, пълномощно,
инструктажни книги, заповеди, обучения, удостоверения, инструкции, дневник за
трудовите книжки.
Към административно-наказателната преписка е приложено заверено копие от
декларация от Р.П.Н. ЕГН ********** от 01.07.2021 г. в 13:20 часа, в която е посочено,
че работи в дружеството от 01.07.2021 г. на длъжност работник кухня, работно време
от 08:00 до 16:00 часа, месечно трудово възнаграждение 600 лева, няма сключен
трудов или граждански договор, който е подписан от Н..
На 06.07.2021 г. в ДИТ – гр.Варна е извършена проверка по документи в
присъствието на управителя на дружеството Е.В.Б..
Проверяващите установили, че МММ 35 ЕООД в качеството на работодател е
допуснал до работа лицето Р.П.Н. ЕГН **********, да престира труд в полза на МММ
35 ЕООД като изпълнява трудовите функции на длъжност „работник кухня“ с работно
място обект закусвалня Просвещение в гр.Варна, к.к.Свети Свети Константин и Елена,
с определено работно време от 08:00 часа до 16:00 часа и договорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 600 лева месечно, без да е сключен трудов договор в
писмена форма между страните по трудовото правоотношение.
За извършената проверка бил съставен протокол № ПР 2122087/15.07.2021
г./приложено заверено копие/ за извършена проверка на МММ 35 ЕООД, в който няма
отразено констатирано такова нарушение. Протоколът е подписан за работодател от
Е.Б. на 15.07.2021 г.
При документалната проверка от МММ 35 ЕООД бил предоставено заверено
копие от трудов договор № 26/02.07.2021 г. между МММ 35 ЕООД и Р.П.Н. ЕГН
********** за длъжността „работник кухня“ с дата на постъпване 02.07.2021 г. за
неопределено време, с изпитателен срок до 6 месеца, в който е отразено, че на
02.07.2021 г. Н. е получила екземпляр от трудовия договор, подписан от двете страни,
заверено копие от уведомлението до НАП и длъжностна характеристика.
От приложеното заверено копие на справка изх.№ 03388213081343/02.07.2021
г. 14:07 часа на НАП за приети уведомления по чл.62 ал.5 от Кодекса на труда е видно,
че е регистрирано уведомление от МММ 35 ЕООД за сключен трудов договор с Р.П.Н.
ЕГН ********** като работник кухня.
Въз основа на събраните доказателства на 15.07.2021 г. от инспектор С. Б. ИВ.
срещу МММ 35 ЕООД бил съставен акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ № 03-013695/15.07.2021 г./приложен оригинал/ за това, че в
качеството му на работодател на 01.07.2021 г. е допуснал лицето Р.П.Н. ЕГН
2
**********, да престира труд в полза на МММ 35 ЕООД като изпълнява функциите на
длъжност „работник кухня“ с работно място обект закусвалня Просвещение в
гр.Варна, к.к.Свети Свети Константин и Елена, с определено работно време от 08:00
часа до 16:00 часа и договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лева
месечно, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по
трудовото правоотношение. Нарушението е извършено на 01.07.2021 г., към който
момент е следвало да има сключен трудов договор в писмена форма между страните по
трудовото правоотношение. Актосъставителката е квалифицирала нарушение по чл.62
ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от Кодекса на труда. В описа на писмените
материали към АУАН са описани: декларация от лицето Р.П.Н. от 01.07.2021 г. 13:20
часа. АУАН е предявен на 15.07.2021 г. на Е.В.Б., той не записал обяснения или
възражения по констатациите в него, подписал го и му било връчено копие от АУАН.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН няма депозирано писмено възражение срещу
АУАН.
Въз основа на констатациите в акта административно – наказващият орган
издал обжалваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите
констатации в него и правната квалификация на нарушението - по чл.62 ал.1 във връзка
с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда и на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.3 от
Кодекса на труда наложил на МММ 35 ЕООД имуществена санкция в размер на 5 000
лева.
Към административната преписка е приложено заверено копие от
идентификационна карта за дружеството, попълнена лично от управителя Е.Б. на
06.07.2021 г.
В съдебно заседание бе разпитана в качеството на свидетел актосъставителката
С. Б. ИВ.. Според нейните показания при извършване на проверката в обекта
установили лица да полагат труд, на които дали декларации за попълване. Р.Н.
собственоръчно попълнила тази декларация, като преди това била установена в едно от
кухненските помещения да извършва дейност и когато я запитали каква дейност
извършва, тя отговорила, че почиства риба.
Съдът кредитира свидетелските показания на С. Б. ИВ. като обективни и
подкрепени от писмените доказателствени средства по делото.
Според изготвената справка от Търговски регистър МММ 35 ЕООД управител
и едноличен собственик на капитала е Е.В.Б..
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните от в съдебно
заседание гласни доказателства и приложените към административно-наказателната
преписка писмени доказателствени средства, приобщени по реда на чл.283 от НПК,
които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани поради което
съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Наказателното постановление е връчено на Е.В.Б. на 08.09.2021 г., видно от
разписката към него/заверено копие/. Жалбата срещу него е подадена по пощата на
15.09.2021 г., видно от печата върху приложения пощенски плик. Жалбата е
процесуално допустима и е подадена в срок от надлежна страна.
3
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от директора
на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна съгласно изискванията на чл.416 ал.5 от
Кодекса на труда и заповед № З-0011/12.01.2010 г./приложено заверено копие/ на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, в
шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН,
считано от датата на съставяне и връчване на акта. Същото е съобразено с нормата на
чл.57 от ЗАНН, съдържа пълно описание на нарушението, датата, мястото и
обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го
потвърждават. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира
защита. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. Правото на защита е било реализирано с подаване
на жалбата, по която е образувано и настоящото съдебно производство.
Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон,
като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма. Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира
за безспорно установено, че работодателят е допуснал в обекта лицето Р.П.Н. да
престира труд на длъжност „работник кухня“, при определено работно място –
закусвалня Просвещение в гр.Варна, к.к.Свети Свети Константин и Елена, определено
и декларирано от лицето работно време – от 08:00 часа до 16:00 часа и уговорено
трудово възнаграждение 600 лева месечно, също декларирано от лицето, без да е
сключен в писмена форма трудов договор между лицето и работодателя. Това се
установява от събраните гласни и писмени доказателствени средства. В този смисъл се
установява, че МММ 35 ЕООД в качеството му на работодател е нарушило
разпоредбите на чл.62 ал.1 във вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда. За да е съставомерно
вмененото на дружеството нарушение следва от обективна страна да се установи, че
работникът полага труд за работодателя и са налице основните елементи на трудово
правоотношение, а именно: работно място, уговорено трудово възнаграждение,
работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор
между страните по правоотношението.
В случая при анализ на депозираната декларация по чл.402 от Кодекса на
труда, както и събраните по делото гласни доказателства свидетелските - показания на
И., се налага извод за наличие на трудово правоотношение между дружеството и Н..
Данните от декларацията съответстват на установеното при проверката, поради което
няма основание да не се зачетат от съда. Работникът е попълнил лично бланката. При
преценката на естеството на договорните отношения следва да се държи сметка за
действителното съдържание на уговорките между страните и техните съществени
елементи, които ги отличават от другите видове правоотношения.
Нормата на чл.61 ал.1 от Кодекса на труда изисква трудовият договор между
работника и работодателя да бъде сключен преди постъпването на работа, като
нормата на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда предвижда, че трудовия договор се сключва
в писмена форма. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства следва
да се приеме, че липсата на сключен трудов договор между наказаното дружество и Н.
правилно е квалифицирано като нарушение на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда.
Правилно е била ангажирана отговорността на МММ 35 ЕООД в качеството му
на работодател чрез налагане на административно наказание имуществена санкция.
Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната
отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото
4
имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител,
формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът не приема направеното възражение, направено в мотиви към въззивната
жалба и в молбата на адв.И., че изискването на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда за
писмена форма на трудовия договор е удовлетворено дори и да не е съставен
документ, съдържащ двете насрещни волеизявления. Цитирано е Решение № 117 от
07.10.2020 г. на ВКС по гр.дело № 4457/2019 г., III гражданско отделение, но при този
случай е имало молба за назначаване на работа, проект за трудов договор, длъжностна
характеристика. Такива документи в случая не са налице, решението е на граждански
състав на ВКС и не е задължително за наказателния съд.
Съдът приема възражението на въззивника, посочено в мотиви към въззивната
жалба и в молбата на адв.И., че размерът на санкцията е прекомерно завишен и е явно
несправедлив и че липсват мотиви досежно определения размер на наложеното
наказание, нарушението е първо и е отстранено веднага.
Съдът счита, че наложеното наказание имуществена санкция в размер на 5000
лева е завишено и не отговаря на тежестта на нарушението. В административно-
наказателната преписка не са ангажирани доказателства за други нарушения на
дружеството в тази област, поради което съдът приема, че нарушението е извършено за
първи път. В наказателното постановление липсват каквито и да било мотиви досежно
размера на наложеното наказание. Наложена е имуществена санкция, която според
съдът не отговоря на тежестта на административното нарушение, още повече, че от
това нарушение не са последвали имуществени или други щети за работника,
дружеството или държавата, не са посочени отегчаващи отговорността обстоятелства,
поради което съдът счита, че следва да бъде намален размера на имуществената
санкция към предвидения в закона миниум от 1 500 лева и че с така наложеното
наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл.12 от ЗАНН да се предупреди
и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
Съдът счита, че не се касае за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. За да се
приеме, че има маловажен случай на административно нарушение, следва от данните
по делото категорично да се установява, че е налице правонарушение с изключително
ниска степен на обществена опасност, многократно занижена в сравнение със степента
на обществена опасност на останалите административни нарушения от същия вид,
което от своя страна оправдава прилагането на чл.28 от ЗАНН вместо ефективното
налагане на нормативно установената за нарушението санкция. Нищо от възприетите с
решението факти по случая не сочи на подобна заниженост на обществената опасност
на деянието. Налице е обичайното за този вид нарушения неизпълнение на
задължението. Нарушението е в областта на възникване и реализиране на трудови
правоотношения и тяхното документално оформяне и се характеризира с наличието на
обществена опасност. По тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че
не са налице основания за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН и от съда.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН страните имат право на
разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
От процесуалния представител на въззивника с въззивната жалба е направено
искане за присъждане на разноски за адвокатска защита.
Съгласно чл.63д ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
5
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
От процесуалния представител на въззиваемата страна в съдебно заседание е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.63д ал.3 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.143, в който е
посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Липсва обаче
изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на
административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос
съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК приложение намират общите правила
на чл.78 от Гражданско-процесуалния кодекс ГПК/, в който е проведен принципът, че
страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената
част от искането.
Съгласно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа.
Съгласно чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес от 5 000 до 10
000 лева - 580 лв. + 5 % за горницата над 5 000 лв.
Съгласно чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
По силата на Наредбата за заплащането на правна помощ, приета на основание
чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ - чл.27е възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120
лв.
Според чл.63 ал.4 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, а съгласно ал.5 от същия член в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съобразявайки се с всички посочени нормативни разпоредби съдът стига до
6
извода, че в конкретния случай минималния размер на адвокатското възнаграждение за
един адвокат е 580 лева, а минималното юрисконсултско възнаграждение е 80 лева.
Въззивникът направи искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
580 лева, въззиваемата страна направи искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, без да посочва неговия размер. Според спецификата на настоящия
случай – изменение на размера на наложеното с наказателното постановление
наказание, участието на процесуален представител на въззиваемата страна в едно
съдебно заседание с разпит на един свидетел, специфичната материя, изискваща време
и усилия за преглед и усвояване на нормативната база и практиката по нея и
ръководейки се от принципа за разумно остойностяване на положения труд,
прецененото с оглед на правната и фактическа сложност на случая съдът счита, че в
случая справедливо адвокатско възнаграждение за въззивника е в размер на 580 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Настоящето дело е с интерес 5 000 лева, формиран от размера на наложената
глоба. Съобразявайки се с принципа, определен в чл.78 ал.1 от ГПК заплатените
възнаграждения да се заплащат съразмерно с уважената част от иска се достига до
извода, че в случая е уважена част от 70 % от иска на въззивника, съответно 30 % на
ответника. Отнасяйки тази пропорционалност към определените от съда справедливи
възнаграждения се получава адвокатско възнаграждение за въззивника в размер на 406
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 24 лева.
Предвид изложеното съдът прави извода, че атакуваното наказателно
постановление е постановено в съответствие с разпоредбите на закона, същото не
страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо, но следва да бъде
изменено като бъде намален размера на наложеното наказание глоба от 5 000 лева на 1
500 лева.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Изменя наказателно постановление № 03–013695/21.07.2021 г. на директора
на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, с което на МММ 35 ЕООД, Булстат
204 342 430, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Боровец юг, ул.50-та №
48, представлявано от Е.В.Б. ЕГН **********, е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 5000 лева на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от
Кодекса на труда за извършено нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от
Кодекса на труда, като намалява размера на имуществената санкция на 1 500 лева.
Осъжда Дирекция Инспекция по труда гр.Варна да заплати на МММ 35 ЕООД,
Булстат 204 342 430 сумата от 406 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Осъжда МММ 35 ЕООД да заплати на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна
сумата от 24 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна и МММ 35
ЕООД чрез адв.Т. И., че е изготвено решението.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна по
7
реда на глава на глава XII на Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8