Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 04.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на четвърти октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Галина
Славова,
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 936 по описа
за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявен от ищеца И.П.Т.
против Прокуратурата на Р.България иск
с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени психически болки и страдания и нарушена репутация в резултат от
повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение в извършването на престъпление, по
което воденото срещу него наказателното производство по ДП № 172/2008г. по
описа на ОДМВР-Варна и пр.преписка № 924/2008г. по описа на ВОП е прекратено с
Постановление от 14.05.2018г. на ВОП, включително от наложената му мярка за
неотклонение – „Подписка“, както и във връзка с наложената му забрана да
напускане на пределите на Р.България“ и отнемането на разрешението за носене и употреба на оръжие, както и сумата от 35200 лева, представялваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди изразяващи се в сторени разходи за адвокатска защита по воденото срещу
него наказателно производство по повод повдигнатото му обвинение, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 14.05.2018г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба ищецът И.П.Т. излага, че
на 30.09.2010г. е бил привлечен в качеството на обвиняем по пр.преписка №
924/2008г. на Окръжна прокуратура-Варна за извършени престъпления по чл.257,
ал.1, вр.чл.255, ал.1, предл.2 и чл.256, ал.1, предл.2 от НК. Била му взета
мярка за неотклонение „подписка“ и е наложена забрана да напуска пределите на
Р.България, а също и отнемане на притежавано оръжие, разрешение за носенето и
употребата му. Посочва, че обвинителният акт срещу него е бил внесен в съда на
07.06.2013г. и по него е образувано НОХД № 690/2013г. по описа на ВОС завършило
с осъдителна присъда. С решение по ВНОХД№ 161/2014г. по описа на ВАпС
първоинстанционната присъда била отменена и делото върнато за ново разглеждане.
С присъда по новообразуваното НОХД № 928/2014г. по описа на ВОС ищецът бил
оправдан по повдигнатото обвинение. По повод протест на прокурора се провел
инстанционен контрол по ВНОХД № 130/2015г. по описа на ВАпС, като
оправдателната присъда била потвърдена. Отново по протест на прокурора било
образувано НД № 1209/2015г. по описа на ВКС, по което било постановено решение,
с което е отменено решението на ВАпС и делото е върнато за ново разглеждане.
Във ВАпС същото било образувано като ВНОХД № 167/2016г., по което е постановено
решение, с което първоинстанционната присъда е отменена и делото е върнато на
ОП-Варна поради допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с
обвинителния акт, а с последващо постановление от 25.08.2017г. на прокурор при
ОП-Варна наказателното производство било прекратено поради недоказаност на
обвинението. По жалба на ищеца постановлението преминало през съдебен контрол по
ЧНД № 1111/2017г. на ВОС, с което постановлението за прекратяване било отменено
поради вътрешни противоречия, а на 14.05.2018г. било постановено от ОП-Варна окончателното
постановление за прекратяване на наказателното производство поради това, че
деянието не съставлява престъпление.
Твърди, че в периодът
от 30.09.2010г., когато му е повдигнато обвинението до 14.05.2018г., когато е
прекратено наказателното производство срещу ищеца е претърпял имуществени и
неимуществени вреди. Накърнени били името и авторитетът му в обществото,
поставен бил в условията на дискомфорт във връзка с ограниченията свързани с
наложените му мерки – подписка и забрана да напуска пределите на страната,
загубил уважението на колеги, бизнес партньори и близки и познати, които градил
с години. Почувствал се унизен да му правят снимки като престъпник и да му
снемат отпечатъци; бил лишен от възможността на упражнява хобито си – да
ловува, тъй като му било отнето оръжието. За обезщетяването на тези
неимуществени вреди претендира за присъждане на обезщетение в размер на
30 000 лева. Отделно от това твърди, че е направил разходи за заплащане на
адвокатски възнаграждения по всички водени наказателни дела във връзка с
незаконно повдигнатото му обвинение в размер на общо 35200 лева, които желае да
му бъдат възстановени от ответника. Претенидра сумите на обезщетенията да бъдат
присъдени ведно със законната лихва върху тях считано от 14.05.2018г. до
окончателното изплащане, както и да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131
от ГПК ответникът
Прокуратурата на Р.България, чрез Окръжна
Прокуратура – Варна е депозирала писмен отговор, в който заявява становище за
неоснователност на предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени на
ищеца имуществени и неимуществени вреди. Оспорва исковете по размер поради недоказаност
и противоречие с принципите за справедливо обезщетяване на причинените вреди. Твърди,
че наказателното производство е протекло в разумни срокове с оглед фактическата
му и правна сложност, а спрямо ищецът е била взета най-леката мярка за
неотклонение. Оспорва се също размерът на претендираните имуществени вреди,
като прави възражение за прекомерност на заплатените от ищеца адвокатски
възнаграждения. Прави възражение за неоснователност на претенцията за
присъждане на законна лихва считано от датата на прекратявне на наказателното
производство – 14.05.2018г. до 29.05.2018г., като посочва, че макар
действително постановлението за прекратяване на наказателното производство да е
издадено на 14.05.2018г., същото е било съобщено на ищеца на 21.05.2018г. и е
влязло в сила едва на 29.05.2018г.
В съдебно заседание ищецът И.Т., чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли да бъдат
уважени. Уточнява, че мярката за неотклонение на ищеца „Подписка“ е била
наложена на 30.09.2010г. и не оспорва, че е била отменена на 16.10.2012г. Уточнява,
че забраната на ищеца да напуска пределите на Р.България е действала от
налагането й на 16.10.2012г. до отмяната й на 11.11.2013г. Претендира за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – Прокуратурата на Р.България,
чрез представител на ВОП поддържа заявените в отговора на исковата молба
оспорвания и възражения. Твърди, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди
свързани със загуба на доверие у ищеца, накърняване на доброто му име в
обществото и отдръпване на близките му хора. Счита, че ищецът не е изпитал
по-голям от обичайния за водено срещу определено лице наказателно дело дискомфорт,
като посочва, че същият се свързва главно с предприетите през 2006г. срещу
ищеца и фирмите му действия на Митница-Варна. Посочва, че взетата мярка за
неотклонение е била най-леката и не е причинила на ищеца неудобства, още
повече, че същият сам твърди че по време на наказателното производство е сменил
местоживеенето си. По исковете за имуществени вреди счита че претендираните адвокатски
възнаграждения са прекомерни.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
С постановление
за привличане на обвиняем и вземане за мярка за неотклонение от 30.09.2010г. по
ДП № 172/2008г. по описа
на ОДМВР-Варна И.П.Т. е привлечен в качеството на обвиняем за извършване на
престъпление по чл.257, ал.1 /отм./, вр.чл.255, ал.1, предл.2, вр.чл.26, ал.1,
вр.чл.2, ал.1 от НК; престъпление по чл.257, ал.1, предл.1 /отм./, вр.чл.256,
ал.1, предл.2, вр.чл.26 от НК и вр.чл.2, ал.1 от НК. Със същото постановление И.Т.
е задължен да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване, като
при неизпълнение на тези задължения ще му бъде взета мярка за неотклонение. С
постановление на прокурор при ВОП от 16.10.2012г. по прокурорска преписка №
924/2008г. по описа на ВОП е отменена мярката за неотклонение „Подписка“ взета
по отношение на обвиняемия И.Т. на
30.09.2010г.
С постановление от 16.10.2012г. на
прокурор при ОП-Варна издадено по ДП № 172/2008г. на ОДМВР-Варна е наложена
забрана на обвиняемия по цитираното досъдебно производство И.П.Т. да напуска
пределите на Р.България освен с разрешение на ОП-Варна. С протоколно
определение от 11.11.2013г. по НОХД № 690/2013г. по описа на ВОС е отменена
взетата взетата спрямо И.Т. мярка за процесуална принуда наложена с
постановление по ДП № 172/2008г. на ОД на МВР-Варна “Забрана за напускане на
пределите на Р.България“.
С присъда № 34/15.04.2014г. на ВОС по
НОХД № 690/2013г. подсъдимият И.П.Т. е признат за виновен в извършване на
престъпления по чл.257, ал.1 /отм./, вр.чл.256 /отм./, вр.чл.26 от НК, вр.чл.54
от НК и по чл.257, ал.1 /отм./, вр.чл.255, ал.1 /отм./, вр.чл.26 от НК и му е
наложил наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 4 години, считано от влизане
в сила на присъдата, както и глоба в размер на 6000 лева. По повод проведен
инстанционен контрол на присъдата по НОХД № 690/2013г. по описа на ВОС, с решение
№ 121/08.08.2014г. по ВНОХД № 161/2014г. по описа на ВАпС същата е отменена
изцяло и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на ВОС.
При новото разглеждане на делото, с
присъда № 109/05.12.2014г. на ВОС постановена по НОХД № 982/2014г. е признат за
невиновен и е оправдан по повдигнатите обвинения за извършени престъпления по
чл.257, ал.1 /отм./, вр.чл.256 от НК и по чл.257, ал.1/отм./, вр.чл.255 от НК. С
решение № 133/08.07.2015г. по ВНОХД № 130/2015г. по описа на ВАпС е потвърдена
изцяло присъда № 109 от 05.12.2014г. постановена по НОХД № 982/2014г. по описа
на ВОС. По повод проведен инстанционен контрол на цитираното решение от ВКС, с
решение № 379/11.04.2016г. по нак.дело № 1209/2015г. решение № 133/08.07.2015г.
е отменено и делото е върнато за ново разглеждане.
С решение №
131/20.06.2016г. постановено по ВНОХД № 167/2016г. по описа на ВАпС е отменил
присъда № 109/05.12.2014г. по НОХД № 982/2014г. на ВОС и е върнал делото за
ново разглеждане в Окръжна прокуратура-Варна.
С постановление
от 14.05.2018г. на прокурор при ВОП е прекратено наказателното производство по
ДП № 172/2008г. по описа на ОДМВР-Варна, водено срещу И.П.Т. за престъпление по
чл..257, ал.1 /отм./,
вр.чл.256 /отм./, вр.чл.26, ал.1 от НК и престъпление по чл.257, ал.1 /отм./,
вр.чл.255, ал.1 /отм./, вр.чл.26 от НК. Ищецът е уведомен за издаденото
постановление на 21.05.2018г. видно от представеното известие за доставяне /л.9
от папката на ВОС/.
С решение от 17.05.2013г. на началника на Първо
РПУ-Варна и на основание чл.153, т.6 и чл.155 от ЗОБВВПИ е разпоредил да бъдат
отнети разрешения за носене и употреба и разрешение за съхранение на
гладкоцевно ловно оръжие – разрешение обр.2 № АЛ140133 и разрешение обр.4 № 266/04.03.2012г. издадени от Първо
РПУ-Варна, както и ловна пушка „Круп“ кал.16 № 69802. Ново разрешение №
20180427052 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси е издадено на И.Т. на
10.08.2018г.
Със заповед № 3286з-2798/09.07.2018г.
на Директора на ГД „НП“ е заповядано да се снеме от всички информационни
фондове на МВР полицейската регистрация извършена в ОДМВР-Варна на И.П.Т..
Видно от приложения на л.62 от делото
Договор за правна защита и съдействие сключен през 2011г. между И.П.Т. и адв.М.М.
с предмет – оказване на правна защита и съдействие по наказателно производство
„по ДП № 172/2008г. и по прокурорска преписка № 924/2008г.“ е отбелязано, че е заплатена сума в размер на
5000 лева.
С договор № 2987/21.05.2015г. /л.63/ И.П.Т.
е възложил на АД „Д., А. и Съдружници“ осъществяването на защита на възложителя
по ВНОХД № 130/2015г. по описа наВАпС при договорено възнаграждение от 9600
лева с ДДС. Към договора е издадена фактура № 4053/01.06.2015г. за сумата от
9600 лева, както и извлечения от адвокатската сметка /л.66,67/ удостоверяващи плащането по
цитираната фактура в общ размер на 9600 лева.
С договор за правна защита и
съдействие № 271141/10.06.2015г. /л.68/ И.П.Т. е възложил на адв. Ю.Г.да
извърши защита и процесуално представителство на възложителя по ВНОХД №
130/2015г. по описа наВАпС при договорено възнаграждение от 2500 лева, за които
е отбелязано, че са заплатени в брой.
С договор № 3134/26.09.2015г. /л.69/ И.П.Т.
е възложил на АД „Д., А. и Съдружници“ осъществяването на защита на възложителя
по нак.дело № 1209/2015г. по описа на ВКС при договорено възнаграждение от 7200
лева с ДДС. Към договора е издадена фактура № 4275/29.09.2015г. за сумата от
7200 лева, както и извлечение от адвокатската сметка /л.72/ удостоверяващо плащане на сумата от
7200 лева.
С договор № 3373/10.05.2016г. /л.73/ И.П.Т.
е възложил на АД „Д., А. и Съдружници“ осъществяването на защита на възложителя
по ВНОХД № 167/2016г. по описа на ВАпС при договорено възнаграждение от 8400
лева с ДДС. Към договора е издадена фактура № 4675/10.05.2016г. за сумата от
8400 лева, както и извлечение от адвокатската сметка /л.76/ удостоверяващо плащане на сумата от
8400 лева.
С договор за правна защита и
съдействие № 283439/01.07.2016г. /л.77/ И.П.Т. е възложил на адв. Ю.Г.да
извърши защита и процесуално представителство на възложителя по ВНОХД №
130/2015г. по описа наВАпС при договорено възнаграждение от 1500 лева, за които
е отбелязано, че са заплатени в брой.
Видно от платежно нареждане от 06.07.2016г. И.П.Т. е направил плащане на
сумата от 1000 лева в полза на адв.И.П.М.с посочено основание за плащането –
„Правна защита срещу прокурорска преписка № 924/2008г. на ОП-Варна“.
В хода на
производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е.Д.А.и
С.Х.Т..
Свидетелката А.
посочва, че познава ищеца И.Т. от 1997г., който бил нейн съсед и понастоящем е
нейн работодател в цех за кафе „Санта Фе“ от почти 20 години. Посочва, че
узнала за воденото срещу него наказателно производство от самия И.Т., който
събрал работниците си и ги уведомил, че е обвинен в извършване на престъпление
и те ще бъдат разпитвани като свидетели. Свидетелката посочва, че въпреки това,
отношението на неговите служители /20-21 души/ не се променило, нямало
коментари и никой не допускал, че Т. е извършил престъпление. Самият И.Т. обаче
изпаднал в тежък период – бил под голямо напрежение, станал по-мълчалив,
започнал често да пие лексотан, ставал нервен, когато получавал призовки. До
този момент бил по-приказлив и не употребявал лекарства. До момента на
повдигане на обвинението И.Т. ***, където повечето съседи се интересували какво
се случва около него и дали е в затвора, след което се преместил във вилата си
в к.к.Златни пясъци. Свидетелката посочва, че след повдигнатите обвинения на И.Т.
работата в цеха им намаляла, но няма впечатления дали отливът на клиенти е бил
в следствие на обвиненията или по други причини. Клиентите не знаели за
събитията около И.Т..
От показанията
на св.С.Т.– съпруга на ищеца се установява, че проблемите за съпруга и
започнали през 2006г., във връзка с проверка на документи на Митница Варна по
повод контейнер с кафе, който внасяли от Италия във връзка с бизнеса си. В
периода от 2006г. до 2010г. се водили многобройни административни дела във
връзка с фирмите, чрез които И.Т. развивал бизнеса си. След 2006г. И. започнал
да получава нервни кризи, сърдечни и емоционални. През 2010г. прокуратурата
повдигнала персонално обвинение и лично срещу И. за извършени престъпления, от
който момент за него и за свидетелката настъпил голям стрес, тъй като се
наложило да обяснява положението пред дъщеря си и пред внука си за това дали е
извършил престъпление или не и дали ще влезе в затвора или не. В блока, в който
живеели често идвали полицаи да го търсят, получавали се призовки, което
направило отношението на съседите им подозрително и наложило след около година да
сменят местоживеенето си. След началото на наказателното производство през
2010г. И. станал по-затворен, по-замислен, по-мълчалив, а тревожността му била
много висока. Изпитвал безсилие пред институциите, тъй като бил убеден че не е
извършил престъплението, в което го обвинява прокуратурата и страх от това, че
може да влезе в затвора. След 2006г. във връзка с изпитваното нервно напрежение
започнал да употребява лексотан. Свидетелката посочва, че хората, с които
общува и работниците му не променили отношението си към него, защото му вярвали
и го уважавали. Семейството също никога не променило отношението си към него.
Свидетелката посочва, че по тяхна инициатива са се отдалечили от някой
приятели, защото не знаели как да им обяснят случилото се. Преди около 8 години
И. бил диагностициран със забляване на окото – „разцепване на макулата“, което
налагало лечението да се проведе в чужбина, където имало по-добра техника.
Посочва, че в периода от 2013г. до 2019г. не извършили операция, тъй като
финансите им не го позволявали, а преди 2013г. не поискали разрешение от
Прокуратурата за вдигане на забраната да напуска страната, защото достойството
им не го позволявало. Заболяването на окото се появило в следствие на
претърпения стрес и нервен срив. Негативни промени настъпили и в бизнеса на И.,
тъй като не успявали да поддържат конкурентни цени, поради това че вместо от
Италия, трябвало да купуват кафето от доставчици в България на по-високи цени,
което се отразявало на печалбата. Много клиенти прекратили бизнеса си с тях.
Свидетелката посочва, че причината да преустановят внос на кафе от Италия бил,
че се страхували от „варненската митница“. Свидетелката посочва, че съпругът и бил
потомствен ловец и притежавал разрешение да притежава оръжие и да ловува от
повече от 50 години. Да излезе на лов сред природата бил един от малкото начини
са се разтовари. Поради тази причина лишаването му от тази възможност в
продължение на 8 години му донесло страдание. Притеснявал се също и се
срамувал, че трябва да обяснява на приятелите си от ловната дружина защо не
ходи с тях на лов.
Предвид така установеното от
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Изложената в исковата
молба фактическа обстановка, твърденията
на страната и формулирания въз основа на тях петитум на исковата претенция
обуславят извод за предявени искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите причинени на граждани от органи на следствието, прокуратурата и съда
при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано. В настоящия случай твърденията
на ищеца са за претърпени неимуществени вреди в следствие на това, че срещу него
е повдигнато и поддържано обвинение за извършени престъпления завършило с постановление
за прекратяване. В периода от привличането на ищеца като обвиняем на
30.09.2010г. до постановлението за прекратяване на досъдебното производство по
повдигнатите обвинения – 14.05.2018г. на ВОП за изминали 7г. и 8 месеца, през
които наказателното производство е преминало през 6 инстанции /2 пъти във ВОС,
3 - пъти във ВАпС и веднъж във ВКС/, постановени са 2 присъди, 4 решения и
завършващото прекратително постановление на прокурора.
По време на производството, за период от около
2 години – от 30.09.2010г. до 16.10.2012г. спрямо ищеца е действала мярка за
неотклонение „Подписка“.
Основанието за
ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е
било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му
на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по
НК, а в последствие наказателното производство е било прекратено. По Закона за
отговорността на държавата за вреди /ЗОДОВ/ незаконосъобразността се разглежда
на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в
престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато наказателното
преследване срещу обвиняемият е прекратено поради недоказаност на извършеното
престъпление, както и в хипотеза на постановена оправдателна присъда досежно
фактът дали е извършено престъпление и авторството му.
Съдът след
запознаване с всички събрани по делото доказателства намира, че са налице
всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно –
привличане в качеството му на обвиняем и повдигнато обвинение на ищеца за
извършени престъпления, включително и вземане на мярка за неотклонение и
постановено прекратяване на наказателното производство с постановление на
прокурор. В случая постановлението за прекратяването на досъдебното
производство по повдигнатите срещу И.Т. обвинения е влязло в законна сила на 29.05.2018г.,
след надлежното му уведомяване на 21.05.2018г. и изтичане на 7-дневения срок за
обжалване пред съд.
Липсата на основание
за повдигане на обвинение на ищеца за цитираните състави на НК обуславя извод
за незаконосъобразност и на взетата по отношение на него мярка за неотклонение
„подписка“, а така също и на мерките за процесуална принуда – отнемане на
разрешението за притежаване и използване на оръжие и тази по чл.68 от НПК –
забрана за напускане на пределите на Република България. Тук следва да се има
предвид, че въпреки тежестта на повдигнатите обвинения спрямо ищеца е взета
най-леката мярка за неотклонение „Подписка“, която възлага в тежест на
обвиняемия единствено задължението да не напуска местоживеенето си без
разрешение на съответния орган. От събраните по делото гласни доказателства се
установи, че около година след началото на досъдебното производство, т.е по
време на действие на мярката за неотклонение „подписка“, по субективни подбуди
ищецът и съпругата му са променили местоживеенето си и от жилището си на
ул.“Ал.Дякович“ в гр.Варна се преместили във вилата си в района на к.к.“Златни
пясъци“. Липсват доказателства дали промяната е била предхождана от разрешение
на компетентния орган, но в случая релевантният за спора факт е, че ищецът и
семейството му не са понесли негативни последици от действието на мярката за
неотклонение, предвид на това че са могли да променят местоживеенето си. Отделно
от това мярката за неотклонение „подписка“ не е лишила ищеца от възможността да
се придвижва свободно, да полага труд и да поддържа ежедневните си дейности и
задължения.
Съдът приема, че
макар да представляват призната от закона мярка за процесуална принуда, целяща
да гарантира резултата от дейността на правораздавателните органи, мярката по
чл.68 от НПК – забрана за напускане пределите на Република България в случая не
е довела обективно до мултиплициране на
негативния ефект от незаконно повдигнатото му обвинение. На първо място
същата е действала спрямо ищеца в недълъг период от време – около 1 година и 1
месец /от налагането й на 16.10.2012г. до отмяната и със съдебно определение на
11.11.2013г./, през който не се установи ищецът да е имал неотложна нужда да
пътува извън границите на Р.България, респективно да е бил връщан от границата
при опит да я напусне. Нещо повече, при наличие на основателна причина – от
личен, семеен, здравословен или друг характер, то ищецът е бил в правото си да
сезира компетентния орган, който може да разреши пътуването. По делото не бяха
ангажирани доказателства нито за наличието на такава причина, нито за отказ на
представителите на ответника да разрешат напускането. Що се отнася до
изложеното от свидетелката Т., че съпругът и е следвало да проведе прегледи и
лечение на сериозно офталмологично заболяване в чужбина, което поради забраната
не се случило, то съдът приема, че същото не е поради незаконосъобразните действия
на ответника, а по други – субективни причини – липса на финансови средства /както
заявява самата свидетелка/, собствено бездействие в периода след 2013г. до
2019г., когато едва е извършена медицинската интервенция на ищеца или
неглижиране на нуждата от провеждане на лечение с цел запазване на
„достойството“ /св.Т. “достойството му не позволяваше да се моли на
прокуратурата, да му позволи“/.
При формиране на
извод за наличието на елементите от фактическия състав на иска за репариране на
претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът кредитира в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства. Анализът им показва, че началото на
емоционално-негативните преживявания и стрес за ищеца се отнася към 2006г.,
когато започва административната проверка на Митница-Варна и произтичащите от
нея съдебно-админиостративни производства, касаещи дейността на И.Т. извършвана
чрез търговски дружества. Безспорно повдигането на обвинение за извършване на
престъпления лично срещу ищеца през 2010г. е нов и достатъчно сериозен
стресогенен фактор, който наново е пробудил затихващите негативни преживявания от
събитията през 2006г. Към този момент ищецът е на възраст от 64г., с
ненакърнена лична репутация, работодател ползващ се с авторитет и уважение в
професионалната среда и в близкия социален кръг.
Повдигането на
обвинение за извършени престъпления се е отразило на себеусещането му за чест и
достойство и е довело до пораждане на чувството за срам /пред низходящите си – дъщеря
и внук/, страх от евентуално налагане на наказание, с което ще бъде лишен от
свобода, усещането за необратимост на процеса по загуба на уважение и доверие
/от съседи, служители/. От друга страна по делото не бяха събрани доказателства
за обективна промяна на обществените нагласи
към ищеца - негови близки или
колеги да са променили съществено отношението си към него, да са отбягвали
контакти с него, да са демонстрирали съмнения в качествата и постъпките му.
Напротив, ищецът е продължил да ръководи бизнеса си, ползвайки се с авторитет
сред служителите си, които не допускали, че той може да е извършил
престъпленията, в които е обвинен. Не се установи по категоричен начин негови
клиенти и бизнес партньори да са знаели за воденото срещу него наказателно
производство и да са се оттеглили именно по тази причина. Напротив, установи се
че отливът на клиенти съвпада с годините /след 2010г./, в които в страната
негативното влиянието върху бизнеса на световната икономическа криза бе
най-силно. Нещо повече, в показанията си съпругата на ищеца /св.Т./ посочва, че
преустановяването на вноса на кафе директно от производителите в чужбина /причината за което бил „страхът“ им да
работят с варненската митница/ довело до там, че не успявали да поддържат
конкурентни цени, което логично е много по-вероятната причина за прекратяване
на бизнеса на много от клиентите на ищеца с него, отколкото евентуалното знание
за провежданите срещу него процедури от различните държавни органи. Независимо
от обема на работата, ищецът е продължил
да полага труд, да поддържа работна среда и служители и да реализира доходи за
собствената си и издръжката на семейството си. Установи се единствено, че на
адреса, на който семейството живеело /ул.“Ал.Дякович“/ се появили слухове за
това, че И.Т. ще бъде наказан с лишаване от свобода, което създало неприятни
емоции у него и у най-близките му хора – съпруга, дъщеря и внук, което и
наложило да променят местоживеенето си.
Не се установи
проведеното срещу ищеца наказателно производство да е причинило съществени
здравословни увреждания и неразположения, което да е довело до влошаване на качеството
му на живот. Безспорно събитията в живота на ищеца И.Т. след 2006г. - проверки
от Митническите ограни, ревизия от НАП; Производство инициирано от Комисията за
установяване на имущество придобито от престъпна дейност, повдигнато обвинение
за извършени престъпления са катализирали тревожни състояния у него и са провокирали
проявленията на стрес, нервност и емоционална лабилност, за които свидетелстват
разпитаните свидетели и обясняват потребността за туширане тези симптоми същият
са употребява според нуждата си лекарство – „лексотан“. Тези психосоматични
състояния на ищеца са логична стресова реакция на организма, която обаче не се
установи да е прерастнала или да се е развила в разстройство на психиката,
което да е диагностицирано като психично заболяване налагащо регулярен прием на
медикаменти. Аналогично не се доказа посоченото от свидетелката Т. „нарушение
на макулата“ на окото на ищеца да е в причинно-следствена връзка с повдигнатото
му обвинение, т.е да има стресогенна
генетика. От информацията налична в интернет пространството съдът констатира,
че основен фактор водещ до това заболяване е възрастта и най-често се развива
след 60-65 годишна възраст. В този смисъл съдът приема за подлежащи на
обезщетяване вреди от неправомерно повдигнатото обвинение на ищеца основно тези
свързани с нарушване на психологическия му статус във времето на висящността на
наказателното производство. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
констатираните след началото на досъдебното производство симптоми – нервност,
тревожност, страх неприятни усещания от провежданите под контрола на
Прокуратурата процесуално-следствени действия.
Като елемент от подлежащите на обезщетяване неимуществени
вреди ищецът посочва фактът, че в продължителен период от време е бил лишен от
възможността да държи и употребява ловното си оръжие, предвид наложената му в
този смисъл забрана на 17.05.2013г. Мярката е наложена във връзка с
повдигнатото му обвинение и е действала до приключването на наказателното
производство, а по искане на ищеца едва на 10.08.2018г. е било издадено новото
разрешително. Съдът приема, че лишаването на ищеца от възможността да притежава
и ползва личната си ловна пушка, която съгласно показанията на св.Т. получил от
дядо си като потомствен ловец, също му е причинило негативни преживявания -
ищецът е бил лишен от възможността да упражнява занимание, което му носи
удоволствие, които подлежат на обезщетяване. Тук следва да се отбележи, че
съдът третира като подлежащо на обезщетяване вредоносно поведение не самата
рестриктивна мярка, наложена от началника на РПУ, а фактът, че същата е приложена
именно по повод на незаконно воденото срещу ищеца наказателно досъдебно
производство развиващо се под контрола на Прокуратурата на Р.България.
При формиране на
изводите си досежно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди съдът съблюдава трайно установената съдебна практика – ППВС
№ 4/23.12.1968г. и ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната
по реда на чл.290 от ГПК практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД, съгласно
която понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат
предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди - вида,
характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със
състоянието на ищеца преди него, тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е
за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. -
наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях,
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в
рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида
на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е
отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква
степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо -
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението
за неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ се определя
глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт и в този
смисъл размерът на паричното обезщетение следва да е достатъчно по размер за
репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с
оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не
следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди.
В случая от
ангажираните по делото доказателства се установяват настъпили за ищеца неимуществени
вреди, които са в пряка причинно следствена връзка с проведеното срещу него наказателно
производство, а именно претърпян психически
стрес, душевни болки, страдания свързани с накърненото чувство за неприкосновеност,
страхове свързани с неблагоприятните последици, които повдигнатото обвинение би
оказало върху него и близките му, неудобства свързани с третирането му като
обвиняемо лице, поява на тревожност и неприятни преживявания свързани с
лишаването за дълъг период от време от правото да упражнява хобито си – лов.
Срещу И.Т. са били повдигнати 2 обвинения за
тежки престъпления предвиждащи наказание лишаване от свобода, производствата по
които са прекратени след почти 8 години. Междувременно наказателното
производство е излязло от досъдебната фаза и за период от почти 5 години е
преминавало неколкократно през съдебните инстанции –ВОС /НОХД № 690/2013г. и
НОХД № 982/2014г./, пред ВАпС /ВНОХД № 161/2014г., ВНОХД № 130/2015г. и ВНОХД №
167/2016г./ до ВКС /нак.дело № 1209/2015г./, като ищецът е трябвало 2 пъти да
преживее очакването на постановяване на присъди спрямо него – едната, с която е
признат за виновен по НОХД № 690/2013г. по описа на ВОС и втората, с която е
признат за невиновен по НОХД № 982/2014г. по описа на ВОС. Тези факти отнесени
към човек на възрастта на ищеца, с чисто съдебно минало, без досег с държавната
наказателна репресия, с толкова на брой инстанционни разглеждания на делото е
довело до преживяване на негативни емоции, страх и стрес значително по-големи и
трайни от онези, които обичайно се свърват с участието на едно лице в
наказателно производство. Ищецът безспорно е изпитал срам и неудобство от
опетняване на доброто му име в обществото и най-вече сред близките му – дъщеря
и внук, служителите му, с които е общувал ежедневно и съседите, което е
наложило да промени и мястото си на живеене.
С оглед на всичко
изложено съдът намира, че общото обезщетение за всички доказано претърпените
неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с воденото
срещу ищеца и прекратено наказателно производство е в размер на общо 8000 лева,
който е достатъчен за репарирането им в съответствие с общоприетия критерий за
справедливост и с оглед особеностите на настоящия случай. За разликата до
пълният претендиран размер от 30 000 лева исковата претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. Съдът формира извод за неоснователност на
претенцията за над 8000 лева до пълния претендиран размер от 30 000 лева
отчитайки, че проведеното наказателно производство, извън продължителния период
на висящността му, не е било с висока интензивност на държавна репресия – както
бе посочено спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение
„Подписка“ и до своевременната й отмяна през 2013г. е позволила на ищеца да
продължи с обичайния си начин на живот, трудова дейност и занимания, а
забраната за излизане извън страната е действала около година без данни да е
причинила съществени неудобства. Не се установи понастоящем ищецът да е
диагностициран със заболяване, което да е в причинно-следствена връзка с
повдигнатото му обвинение, както и да е налице доказано негативно въздействие
на наказателните процедури, за които отговорна е прокуратурата по отношение на
бизнеса, семейството и близкия приятелски и социален кръг. Следва да се
отбележи още, че макар наказателното производство да е продължило до 2018г.,
след 05.12.2014г., когато е постановена присъдата по НОХД № 982/2014г. по описа
на ВОС ищецът е бил признат за невиновен, което следва да е намалило
интензитета на негативните му емоции. За пълнота на изложението следва да се
посочи, че по време на висящността на наказателното производство, а и преди
това, ищецът е бил субект и на други репресивни процедури, които са били във
висока степен стресогенни за него –
проведено данъчно-ревизионно производство, множество административни дела
/около 30/, във връзка с действията на Агенция Митници, производство по
установяване на имущество придобито по престъпна дейност, които са насложили
негативни нюанси към претърпените от него неимуществени вреди, но за които
ответникът не може да бъде държан отговорен. В допълнение следва да се посочи
също, че липсат данни за публично разгласяване на досъдебното и съдебно
производство от страна на Прокуратурата, което да е увеличило вредният ефект от
незаконно повдигнатото обвинение.
Съобразно направеното
искане сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея,
която на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД се дължи от деня на непозволеното
увреждане, което за неимуществените вреди е от датата на влизане в сила на
постановлението, с което се слага край на наказателното преследване спрямо
ищеца /т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр. д.
№ 3/2004г., ОСГК/. В случая Постановлението за прекратяване на наказателното
производство на ВОП от 14.05.2018г. е влязло в законна сила по отношение на И.Т.
на 29.05.2018г., поради което същата следва да се присъди от тази дата, а
искането за присъждане от 14.05.2018г. следва да бъде отхвърлено.
По отношение на
исковете за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди, съдът
намира същите за доказани по основание и частично по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, Държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Изразходваните
средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, което е прекратено или е приключило с оправдателна присъда, са
имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия,
тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това
производство.
Ищецът е претендирал за присъждане на сумата от 35200
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в
сторени разходи за адвокатска защита по воденото срещу него наказателно
производство по повод повдигнатото му обвинение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.05.2018г. до окончателното й изплащане.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение по проведените инстанционни производства, позовавайки
се на ТР № 1/2017г.
на ОСГК на ВКС, според което при иск по чл.2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение в размер по-малък от платения
в наказателния процес. В мотивите на решението изрично е посочено, че
обезщетението може да бъде намалено, тогава когато неправомерно обвиненото лице
с поведенеито си е допринесло за настъпване на
вредите по смисла на чл.5 от ЗОДОВ /недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане
и поддържане на незаконното обвинение, недобросъвестно е забавял или опорочавал
процесуални действия, прикривал е определени обстоятелства или е имал друго
недобросъвестно процесуално поведение/ или тогава, когато незаконно обвиненият не е положил дължимата грижа
при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на
обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия
и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В
този смисъл без да е приложима разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът може
да намали обезщетението за имуществени вреди във вид на заплатено по
наказателното производство адвокатско възнаграждение когато установи, че
уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен
размер на дължимото възнаграждение, поради това, че изплатеното в повече няма
за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него.
В случая ищецът претендира и представя
доказателства за сторен разход за заплатено адвокатско възнаграждение в полза
на адв. М.М. за защита по образуваното срещу него досъдебно производство №
172/2008г. и прокурорска преписка 924/2008г. в размер на 5000 лева. След
справка с прижените по делото досъдебно и съдебни производства, съдът
констатира, че адв.М. е представлявал ищеца както по досъдебното
производство съгласно договорът за
правна защита и съдействие от 2011г., така и по образуваните НОХД № 690/2013г.
по описа на ВОС, по което са проведени 7 съдебни заседания, както и по ВНОХД №
161/2014г. по описа на ВАпС. Съдът намира, че с оглед тежестта на повдигнатите
обвинения, броят им, както и фактическата и правна слижност на казуса, а също и
многобройните процесуално-следствени действия, броят и продължителността на
проведените съдебни заседания, договореното от ищеца и заплатено на адв.М.
възнаграждение съответства на обичайното такова, поради което се явява доказана
имуществена вреда за ищеца.
Не
така стои въпроса за договореното и заплатено от ищеца възнаграждение за
процесуално представителство по ВНОХД № 130/2015г. по описа на ВАпС. Доказано
сторените от ищеца разходи само за това производство са в размер на общо 13600
лева /9600 лева – заплатени по договора от 21.05.2015г. в полза на АД „Д., А. и
Съдружници“ и общо 4000 лева – по два договора за правна защита и съдействие
сключени с адв. Ю.Г./. Съдът намира, че стореният разход се явява прекомерен с
оглед интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и
труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата
/въззивното производство е продължило по-малко от 4 месеца, след оправдателна
присъда на ВОС, протекло е само в едно съдебно заседание/. При това положение
съдът намира, че същото следва да бъде намалено до тройния размер на
определеното по реда на чл.13, ал.1 и ал.3 от Наредба 1/2004г. за минималните
размери на адвокатскитя възнаграждения възнаграждение, а именно до 3600 лева.
Аналогично следва да бъдат намалени като несъответни на обичайните разходи за
адвокатско възнаграждение дължимо пред една инстанция с проведено 1 съдебно
заседание и договорените и заплатени от ищеца възнаграждения на адвокатсковото
дружество по НОХД № 1209/2015г. по описа на ВКС – от 7200 лева с ДДС – на 3600
лева и по ВНОХД № 167/2016г. по описа на ВАпС - от 8400 лева – на 3600 лева. В тежест на
ищеца е било да договори възнаграждения за процесуалното представителство на
упълномощените адвокати в размери обичайни за този вид производства,
съобразявайки, че заплатените възнаграждения към АД „Д., А. и Съдружници“ са
между 5 и 7 пъти по-високи от минималните размери посочени в Наредба 1/2004г. Следва
да бъде присъден изцяло като имуществена вреда и стореният разход за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева за осъществената от адв.И.П.М.правна
помощ за процесуални действия по прокурорската преписка № 924/2008г. след
връщането й в прокуратурата с решението по ВНОХД № 167/2016г. по описа на ВАпС.
С оглед изложеното
съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за
претърпените имуществени вреди във вид на заплатено адвокатско възнаграждение
по проведеното наказателно производство в размер на 16800 лева. За разликата до
пълният претендиран размер от 35200 лева искът се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен. Съобразно направеното искане сумата следва да бъде присъдена
ведно със законната лихва считано от влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство срещу ищеца - 29.05.2018г., а
искането за присъждане й от 14.05.2018г. следва да бъде отхвърлено.
Ищецът e
направил искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, като съобразно изхода на спора такива му се следват. Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, ответникът в
производството следва
да заплати на ищеца в пълен размер направените
разноски и внесената държавна такса, а възнаграждението за един адвокат –
съразмерно с уважената част от иска. По делото е
списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита с доказателство за
договорено и заплатено възнаграждение в размер на 4200 лева. На основание чл.78,
ал.1 от ГПК съобразно уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да
бъде присъдена част от претендираното адвокатско възнаграждение в размер на
1597,55 лева, както и заплатената държавна такса от 20 лева, които следва да
бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. "Витоша"
№ 2 ДА ЗАПЛАТИ НА И.П.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** * сумата от 8000 /осем хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени психически болки и страдания, стрeс и нарушена
репутация в резултат от повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение в
извършването на престъпление, по което воденото срещу него наказателното
производство по ДП № 172/2008г. по описа на ОДМВР-Варна и пр.преписка №
924/2008г. по описа на ОП – Варна е прекратено с Постановление от 14.05.2018г.
на ОП-Варна, включително от наложената му мярка за неотклонение – „Подписка“,
както и във връзка с наложената му забрана да напускане на пределите на
Р.България“ и отнемането на разрешението
за носене и употреба на оръжие, ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от 29.05.2018г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 8000 лева до пълния претендиран
размер на 30000 лева, както и искането за присъждане на законна лихва върху
сумата на обезщетението считано от 14.05.2018г.; *сумата от 16800 /шестнадесет
хиляди и осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди изразяващи се в сторени разходи за адвокатска защита по воденото срещу
него наказателно производство по повод повдигнатото му обвинение по ДП №
172/2008г. по описа на ОДМВР-Варна и пр.преписка № 924/2008г. по описа на ОП –
Варна, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.05.2018г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
16800 лева до пълния претендиран размер на 35200 лева, както и искането за
присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението считано от
14.05.2018г., на основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. "Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ
НА И.П.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1617,55 /хиляда шестстотин и седемнадесет и 0,55/ лева – сторени от
ищеца съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски Апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: