Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
01.12.2020г. |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
23.09. |
Година |
2020 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Мариана
Гунчева |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Росица
Петрова |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдия
Гунчева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Гр.д.
|
дело номер |
1630 |
по
описа за |
2019 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството е по
чл. 135 , ал.1 от ЗЗД.
Предявена е искова
молба от „Технолукс“ООД гр.Кърджали, в която сочи, че ответникът ЕТ „Слави-С. Г.“***,
представлявано от управителя С. Г.Г. е длъжник на
„Технолукс“ ООД гр.Кърджали, представлявано от И.Д.Б., съгласно Решение
№391/01.08.2019г. по гр.д. №1339/2018г. по описа на РС-Кърджали , с което е
осъден да заплати на „Технолукс“ ООД сумата от 6 300 лева, представляваща
неизпълнено парично задължение за заплащане на един брой преносим компютър,
700.00 лева – адвокатско възнаграждение, 126.00 лева – държавна такса, 100.00
лева – възнаграждение на вещо лице, 126.00 лева – разноски в заповедното
производство и 400.00 лева – адвокатско възнаграждение, или всичко общо дължима
сума от 7 752.00 лева, ведно със законната лихва ,считано от 25.06.2018г. до окончателното изплащане.
Сочи,
че с НА за дарение на недвижим имот №9, том първи, рег. №246, нот.дело №9 от 24.01.2019г. на нотариус с рег. №280 Е.К.,
ответникът ЕТ „Слави-С. Г.“ прехвърлил правото на собственост чрез дарение на
родителите си и ответници по делото Г.М.Г. и П.П.Г. на
следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с ид. №40909.21.64 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Кърджали, одобрени със Заповед № РД-18-66 от
18.10.2006г. на ИД на АК с адрес на имота: гр.Кърджали, местност „ЧАИР ЯНЪ“,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята при неполивни условия 4/четвърта/ с площ 3 500
кв.м., номер на имота по предходен план № 021064, стар идентификатор: няма,
ведно с всички подобрения и приращения в него, при
граници на целия имот, съгласно скица и документ за собственост: ПИ с ид.№40909.21.19, ПИ с ид.№40909.21.69.
Сочи,
че с извършване на договора за дарение, се намалявало имуществото на длъжника,
което увреждало интересите на ищцовото дружество и
поставяло в опасност удовлетворяване на вземането на „Технолукс“ ООД. За да
бъде уважен искът по чл. 135 , ал.1 от ЗЗД следвало да са налице следните
кумулативни предпоставки от сложния фактически състав , а именно – да е налице
вземане на ищеца срещу единия ответник, от което ищецът да извежда качеството
си на кредитор; да е налице увреждащо действие, с което обективно се намалява
имуществото на длъжника или да се затруднява удовлетворяването на кредитор;
длъжникът и неговия контрагент да са знаели за увреждането, произтичащо от
сделката , ако е възмездна.
По
отношение на първия елемент от фактическия състав – качеството на кредитор на
ищеца по иска в практиката на ВКС, обективирана в
съдебни актове , постановени по реда на чл. 290 от ГПК , които съгласно ТР
№2/2010г. на ВКС са задължителни за съда, се приема, че качеството на
кредитор е налице ако ищецът по иска
твърди и съществуването на вземането му произтича от твърдените в исковата
молба факти, като за действителността на вземането не е необходимо същото да е ликвидно и
изискуемо или установено с влязло в сила решение. В процесия случай по силата на решение №391/01.08.2019г. по
гр.д. № 1339/2018г. по описа на КРС ответникът бил осъден да заплати на ищеца
суми в общ размер от 7 752.00 лева. Това вземане било ликвидно и
изискуемо, тъй като било установено със съдебно решение и било налице
неизпълнение от страна на длъжника.
Налице
бил и втория елемент на фактическия състав – съгласно чл. 133 от ЗЗД за
обезпечение вземането на кредитора служи цялото имущество на длъжника и
кредитора има право да избере как да се удовлетвори – дали с обезпечено в
негова полза имущество или друго налично такова. Практиката на ВКС била трайна,
че всяко отчуждаване на имущество от страна на длъжника , представлявало
действие , с което се уврежда кредитора. В процесния
случай договорът за дарение , обективиран с НА за дарение на недвижим имот №9, том първи,
рег. №246, нот.дело №9 от 24.01.2019г. на нотариус с
рег. №280 Е.К., вписан в службата по вписвания при КРС дв.вх.рег.№300
от 24.01.2019г. , акт №9, том 2, дело
№201/19, партидна книга стр.20428,
увреждал ищеца в качеството му на кредитор, тъй като имуществото на
длъжника било намалено и така се увреждали интересите на кредитора. Още повече,
че се касаело за дарение и срещу дареното не била получена насрещна материална престация.
По
отношение на третия елемент – знанието за увреждане на кредитора, с оглед
безвъзмездния характер на сделката – дарение, не било необходимо да се
установява и доказва знание на лицата , с които длъжникът е договарял, още
повече , че надарените лица в случая са неговите родители и знанието се
предполага съгласно чл. 135, ал.2 от ЗЗД.
С
оглед на изложеното моли на основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД да се обяви за
недействителен спрямо ищеца договорът за дарение на недвижим имот, сключен с НА
за дарение на недвижим имот №9, том първи, рег.№246, нот.дело
№9 от 24.01.2019г. на нотариус с рег. № 280 , вписан в службата по вписвания
при КРС дв. вх.рег.№300 от 24.01.2019г., акт №9, том
2, дело 201/19, партидна книга
стр.20428, между ответниците ЕТ „Слави – С. Г.“ , представлявано от
управителя и собственик С. Г. като
дарител и Г.М.Г. и П.П.Г. *** като дарени, с който ЕТ
„Слави – С. Г.“ е ДАРИЛ на Г. и П. Г.
следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид.
№40909.21.64 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кърджали,
одобрени със Заповед № РД-18-66 от 18.10.2006г. на ИД на АК с адрес на имота:
гр.Кърджали, местност „ЧАИР ЯНЪ“, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни
условия 4/четвърта/ с площ 3 500 кв.м., номер на имота по предходен план №
021064, стар идентификатор:няма, ведно с всички подобрения и приращения в него, при граници на целия имот, съгласно
скица и документ за собственост: ПИ с ид.№40909.21.19,
ПИ с ид.№40909.21.69.
В
съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв.
Илия Янев поддържа исковата молба, като моли същата да бъде изцяло уважена и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответниците ЕТ „Слави – С. Г.“ , представляван от
управителя и собственик С. Г., Г.М.Г. и П.П.Г. в представени по
делото отговори оспорват исковата молба.
Съдът,
за да се произнесе, съобрази следното:
От
представено заверено копие на решение № 391/01.08.2019г., постановено по гр.д.
№ 1339/2018г. по описа на КРС, както и от служебна извършена справка по делото
се установява, че същото е образувано на 29.08.2018г. по
предявен от „Технолукс“ ООД гр.Кърджали
против ЕТ „Слави – С. Г.“ иск за установяване на вземането му спрямо ответника
за сумата от 6 300 лева – незаплатена цена на 1 бр. преносим компютър ,
ведно със законната лихва върху тази сума и присъждане на направените по делото
разноски. Ответникът ЕТ „Слави-С. Г.“ е
разбрал за образуваното дело на 01.10.2018г. , когато са му били връчени препис
от исковата молба ведно с приложените доказателства. На 05.12.2018г. е било
проведено първото по делото заседание, на което длъжникът е бил представляван
от адв. М. , който е взел становище по извършения
доклад по чл. 146 от ГПК и направените доказателствени
искания.
На дата
24.01.2019г. едноличният търговец се е разпоредил с притежавано от него
имущество – С НА
за дарение на недвижим имот №9, том първи, рег.№246, нот.дело
№9 от 24.01.2019г. на нотариус с рег. № 280 , вписан в службата по вписвания
при КРС дв. вх.рег.№300 от 24.01.2019г., акт №9, том
2, дело 201/19, партидна книга
стр.20428, сключен между ответниците ЕТ „Слави – С. Г.“ , представляван от
управителя и собственик С. Г. като
дарител и Г.М.Г. и П.П.Г. *** като дарени, е сключил
договор за дарение, по силата на който ЕТ „Слави – С. Г.“ е ДАРИЛ на Г. и П. Г. следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с ид. №40909.21.64 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Кърджали, одобрени със Заповед № РД-18-66 от
18.10.2006г. на ИД на АК с адрес на имота: гр.Кърджали, местност „ЧАИР ЯНЪ“,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята при неполивни условия 4/четвърта/ с площ 3 500
кв.м., номер на имота по предходен план № 021064, стар идентификатор: няма,
ведно с всички подобрения и приращения в него, при
граници на целия имот, съгласно скица и документ за собственост: ПИ с ид.№40909.21.19, ПИ с ид.№40909.21.69.
Образуваното
гр.д. № 1339/2018г. е приключило с постановяване на съдебно решение №
391/01.08.2019г., с което исковата претенция е изцяло уважена и е признато за
установено спрямо едноличния търговец , че има задължение спрямо „Технолукс“
ООД за сумата от 6 300 лева – незаплатена цена на 1 бр. преносим компютър
и е осъден да заплати сторените по делото разноски, или всичко задължения на
обща стойност 7 752 лева. Върху главницата от 6 300 лева е присъдена
и законна лихва , считано от 25.06.2018г. до окончателното изплащане. Решението
е влязло в законна сила на 16.11.2019г..
При
тази фактическа обстановка , съдът приема от правна страна следното:
Искът
по чл.135 ал.1 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор - както на парично, така
и на непарично вземане /ППВС №.1 от 29.03.1965 по г.д.№ 7/1964г./. Касае се за
облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай,
че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото
си и/или затруднява удовлетворението от него - т.е. накърнява „общото
обезпечение на кредитора” /чл.133 ЗЗД/. Целта на иска е да бъдат обявени за
недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда.
Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие -
увреждащата сделка - остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но
се счита за недействителна /т.е. за нестанала/ по отношение на кредитора ищец –
и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към
прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума
на приобретателя. Чрез предявяването на иска се
упражнява едно потестативно право - кредиторът да се
удовлетвори от сумата, получена на публична продан при принудително изпълнение
върху вещта, обект на договора между длъжника и неговия съконтрахент.
Последният понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е
бил недобросъвестен при възмездното й придобиване - действал е със знанието, че
сделката е увреждаща - чл.135 ал.1 предл.2 ЗЗД, или
ако е придобил вещта безвъзмездно; ако иска да се освободи от изпълнението, той
може да плати на кредитора, погасявайки задължението на праводателя
си, като след това търси възмездяване от него /Тълкувателно решение
№.5/29.12.2014 по тълк. д.№.5/13, ОСГТК на ВКС/.
Предвид горните характеристики искът съставлява част от общото обезпечение на
кредиторите, уредено в чл.133 ЗЗД.
По
принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на
увреждащите го актове на длъжника по реда на чл.135 ЗЗД е предпоставено
от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или
ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила
решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува,
ако произтича от твърдените факти /предмет
на делото по чл.135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното
му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго
действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца
като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е
обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да приеме обратното само ако
вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. При
това положение наличието на паралелен процес, който има за предмет признаване
или отричане на вземането на кредитора – т.е. установяване наличието на
действително вземане - е от значение за правилното решаване на спора по отменителния иск по чл.135 ЗЗД /обстоятелството, че
успешното провеждане на иска за вземането не е процесуална предпоставка за
предявяването на Павловия иск, само по себе си не означава, че между двете
производства не е налице връзка на обусловеност/. Признаването или отричането
на вземането ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително има
качество на кредитор с права по чл.135 ЗЗД, респективно върху основателността
на предявения иск. Между двете производства е налице връзка на преюдициалност. Горното е постановено с ТР №2/2017г. от 09.07.2019г. , постановено по
т.д. № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата. В конкретния казус
, с влизане в сила на съдебното решение по гр.д. № 1339/2018г. на КРС се
установява по безспорен и категоричен
начин наличието на твърдяното с исковата молба по делото вземане от
6 300 лева, а освен това, с приключване на делото , за ответника е възникнало
и задължението за възстановяване на ищеца на сторените по делото разноски за
държавни такси по предявяване на иска и за адвокатско възнаграждение. Или по
делото се установи по безспорен начин наличието на ликвидно и изискумо вземане на ищеца спрямо първия ответник, от което
се извежда качеството му на кредитор.
С
извършване на безвъзмедната разпоредителна сделка
(дарение) в полза на втория и третия ответник, обективирана
в НА за дарение на недвижим имот №9, том първи,
рег.№246, нот.дело №9 от 24.01.2019г. на нотариус с
рег. № 280 , вписан в службата по вписвания при КРС дв.
вх.рег.№300 от 24.01.2019г., акт №9, том 2, дело 201/19, партидна книга стр.20428 и прехвърляне собствеността на притежаваните от ищеца
земеделски земи, същият е увредил интересите на кредитора – ищец, тъй като е намалил имуществото си , от което ищецът
има право да се удовлетвори , съгласно чл. 133 от ЗЗД, а с оглед безвъзмездния
характер на сделката (дарения) не е необходимо
да се доказва знание на лицето , с което длъжникът е договарял, още
повече , че втория и третият ответник са майка и баща на С. Г. и знанието им за
увреждане на кредитора се предполага на основание чл. 135, ал.2 от ЗЗД, тоест
налице са и останалите предпоставки на сложния фактически състав на чл. 135 от ЗЗД – извършване от страна на длъжника на увреждащо кредитора действие и
наличие на знание за това от втория и третия ответник, предвид родствената
помежду им връзка.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира иска по чл. 135, ал.1 от ЗЗД за основателен и доказан , поради което следва да бъде изцяло уважен.
При
този изход на делото , следва ответниците да заплатят
на ищеца направените по делото разноски от 60.95 лева – държавна такса и 1
000.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
за недействителен на основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД спрямо
„Технолукс“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Кърджали,
ул.“Булаир“ №27, представлявано от И.Д.Б. с ЕГН ********** договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт за
дарение на недвижим имот №9, том първи, рег. № 246, нот.дело
№ 9 от 24.01.2019г. на нотариус с рег. № 280 Е.К. с район на действие
РС-Кърджали, вписан в Службата по вписвания при КРС дв.вх.
рег.№300 от 24.01.2019г., акт №9, том 2, дело 201/19, партидна книга стр.20428,
с който ЕТ „Слави-С. Г.“ с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.“Стадионска“
бл.8, вх. „Б“, ет.2,ап.21 с управител С. Г.Г. с ЕГН **********
е дарил на Г.М.Г. с ЕГН ********** и П.П.Г. с ЕГН **********,***
следния свой собствен недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с ид. №40909.21.64 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Кърджали, одобрени със Заповед № РД-18-66 от
18.10.2006г. на ИД на АК с адрес на имота: гр.Кърджали, местност „ЧАИР ЯНЪ“,
трайно предназначение на територията:земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята при неполивни условия 4/четвърта/ с площ 3 500
кв.м., номер на имота по предходен план имот № 021064, стар идентификатор:
няма, ведно с всички подобрения и приращения в него,
при граници на целия имот, съгласно скица и документ за собственост: ПИ с ид.№40909.21.19, ПИ с ид.№40909.21.69.
ОСЪЖДА ЕТ „Слави-С. Г.“ с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.“Стадионска“
бл.8, вх. „Б“, ет.2,ап.21 с управител С. Г.Г. с ЕГН **********,
Г.М.Г. с ЕГН ********** и П.П.Г. с ЕГН **********,***
да ЗАПЛАТЯТ на „Технолукс“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Кърджали, ул.“Булаир“ №27, представлявано от И.Д.Б. с ЕГН **********
направените по делото разноски от 60.95
лева – внесена държавна такса и 1
000.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: