№ 32
гр. Бургас, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120204352 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Ю. С. С., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 22-0769-001744 от 25.08.2022 г., издадено от началник сектор „ПП” към
ОД на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 2 от
ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.
Посочва, че в АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 137а ЗДвП, която не
създава правило за поведение на водача, който превозва пътници. Сочи, че такова
задължение за водача се предвижда в санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.
трето, но тази норма не е била посочена в АУАН. Поддържа, че в АУАН и НП не е дадена
една и съща правна квалификация на вмененото на жалбоподателя нарушение. С тези
доводи моли НП да бъде отменено. Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, представлява се от юк. Ж..
Оспорва жалбата и пледира наказателното постановление да бъде потвърдено. Поддържа
депозирано по делото становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
1
На 19.06.2022 г. около 21:50 часа жалбоподателят управлявал в гр. К. по ул. „О.“ в
посока гр. Б. собствения си лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ********. В същото
време свидетелят Т. П. на длъжност мл. автоконтрольор в група „Пътен контрол“ към Второ
РУ, Участък Камено при ОД на МВР – Бургас, заедно със свой колега изпълнявали
служебните си задължения, като се намирали със служебен автомобил на установъчен пункт
на ул. „О.“. Към тях приближил управляваният от жалбоподателя автомобил, като водачът
сменял светлините на фаровете, включително ги изключвал. Това поведение на водача било
забелязано от свидетеля П. и същият решил да спре автомобила за извършване на проверка.
Свидетелят П. спрял лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ******** за извършване на
проверка. Като водач бил установен жалбоподателят Ю. С. С.. При извършване на
проверката свидетелят П. установил, че на задната седалка на автомобила пътували двама
пътника – мъж и жена, които не били поставили обезопасителните колани, с които бил
оборудван автомобилът. Друго нарушение по ЗДвП не било установено. Свидетелят П.
изискал документи за самоличност на пътниците от задната седалка на управлявания от
жалбоподателя автомобил, след което свидетелят П. съставил три броя АУАН един срещу
жалбоподателя, за това, че превозва пътници на задната седалка на автомобила, които не са
ползвали обезопасителни колани и два акта срещу самите пътници. Впоследствие било
издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на свидетеля
П. са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени
доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. АУАН и наказателното постановление
са издадени от компетентни органи (Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. Процесното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено са описани
в пълна степен. В НП изцяло е намерила отражение изложената в АУАН фактическа
обстановка. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението, поддържано в
жалбата за допуснато нарушение при квалифициране на вмененото на жалбоподателя
2
нарушение. В действителност в АУАН е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 137а
ЗДвП. Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП предвижда задължение за водачите и пътниците
в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
От съдържанието на разпоредбата се извежда основното задължение за водачите и
пътниците в моторни превозни средства от определени категории, да ползват
обезопасителни колани докато пътуват в автомобила. При неизпълнение на това
задължение, както от водача, така и от пътниците, в чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП се предвижда
налагане на наказание на водача. Дори да се приеме, че неправилно в АУАН е била посочена
като нарушена от жалбоподателя разпоредбата на чл. 137а ЗДвП, отразената неточност не
представлява съществено нарушение при определяне на правната квалификация на
вмененото на жалбоподателя нарушение. От обстоятелствената част на АУАН става ясно, че
нарушението подробно е описано от актосъставителя от фактическа страна. Посочено е, че
жалбоподателят превозва пътници на задната седалка на автомобила, които не ползват
обезопасителни колани, с които е оборудван управляваният от жалбоподателя автомобил.
АУАН е бил предявен лично на жалбоподателя, който се е запознал със съдържанието му и
описаното подробно от фактическа страна нарушение, като жалбоподателят е подписал
АУАН за нарушител и е вписал възражения срещу съдържащите се в него констатации.
Сочената за нарушена норма на чл. 137а ЗДвП е относима към така описаните в АУАН
фактически обстоятелства, тъй като както се установи по-горе в изложението, предвижда
задължение за пътниците да ползват обезопасителни колани. Впоследствие с издаване на
наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство, АНО е
прецизирал административнонаказателното обвинение на жалбоподателя от правна страна,
като е посочил, че с поведението си жалбоподателят е нарушил чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП. По
този начин напълно е била преодоляна допусната в АУАН неточност на правната
квалификация на нарушението. От фактическа страна съществува пълна идентичност на
описанието на вмененото на жалбоподателя нарушение в АУАН и НП. Жалбоподателят се е
запознал с фактическия състав на нарушението още при съставянето на АУАН, упражнил е
правото си на защита, като в АУАН е вписал възраженията си. Впоследствие е било
издадено наказателното постановлението, в което са били инкорпорирани същите факти,
които са били подведени от АНО под правилната правна квалификация. Разпоредбата на чл.
183, ал. 4, т. 7 ЗДвП е санкционна, като освен параметри на наказанието, съдържа и правило
за поведение на водачите. С издаване на наказателното постановление АНО е извършил
преценка на вменените на жалбоподателя факти и е приложил нормата на чл. 183, ал. 4, т. 7
ЗДвП. В тази връзка и с оглед изложеното, съдът намира, че непосочването на чл. 183, ал. 4,
т. 7 ЗДвП в АУАН не представлява допуснато съществено процесуално нарушение при
съставяне на АУАН, което да води до отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Както се посочи по-горе в изложението нарушението е било описано детайлно от
фактическа страна от актосъставителя. Отделно от това посочената за нарушена разпоредба
на чл. 137а ЗДвП допълва правната квалификация на процесното нарушение, тъй като в нея
е предвидено задължението на пътниците в автомобила да ползват обезаопасителни колани.
3
Т.е. не е налице соченото от жалбоподателя противоречие в правните квалификации на
нарушението от АУАН и НП.
От събраните по делото доказателства и в частност от показанията на актосъставителя
Т. П. по категоричен и несъмнен начин се установи, че на 19.06.2022 г. около 21:50 часа в
гр. К. жалбоподателят е превозвал на задната седалка на управлявания от него автомобил
„Шкода Октавия“ с рег. № ******** двама пътници, които не са ползвали обезопасителни
колани, с които е бил оборудван автомобилът. Съдът напълно кредитира показанията на
актосъставителя П., които са обективни и последователни, като по делото не са събрани
доказателства, които да поставят под съмнение тяхната достоверност.
За извършеното от жалбоподателя нарушение в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т.7
ЗДвП е предвиден фиксиран размер за предвиденото наказание „глоба” от 50 лева, което
изключва възможността както на наказващия орган, така и на настоящия съдебен състав да
извърши преценка и да индивидуализира размера на наказанието. АНО правилно е
приложил посочената санкционна норма като относима и на жалбоподателя е била наложена
глоба именно в размер на 50 лева.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-001744 от 25.08.2022 г.,
издадено от началник сектор „ПП” към ОД на МВР – Бургас, с което на Ю. С. С., ЕГН
**********, на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 2 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба”
в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4