Решение по дело №170/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

 

Образувано е по жалба на ИВКОМ ЕООД гр. Стражица, [улица] против Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки –ПНПОМ с изх. № С240004-023-0000352/1.2.2024г. потвърдено с Решение № 29/19.2.2024г. на Г. Н. – Заместник Директор на ТД на НАП В. Търново.

 

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на атакувания административен акт като постановен в нарушение на чл. 35 от АПК във вр. с §2 от ДОПК при неизяснена фактическа обстановка. На следващо място жалбоподателят намира, че издаденият административен акт е нищожен, доколкото в административната преписка не се съдържа обосновано искане на орган по приходите, комуто е възложено извършването на данъчна ревизия. Макар посоченото мотивирано искане да не се връчва на жалбоподателя, задължение на публичния изпълнител е да го провери и да изложи мотиви относно обезпечителната нужда, както и съразмерността на предполагаемия размер на публичните задължения и допуснатото обезпечение. В ПНПОМ обезпечителната нужда е аргументирана единствено с евентуалното затруднено събиране на публичните задължения, което представлява възпроизвеждане на законовия текст на чл. 121, ал.1 от ДОПК. Освен това в ПНПОМ е посочен неверен номер на ЗВР, поради което не е налице висящо ревизионно производство. В него не е посочен произхода на публичните задължения, тяхното основание, като само предполагаемият размер на публичните задължения не може да обоснове обезпечителната нужда, изразяваща се в затрудненото им събиране. Освен това публичният изпълнител не е взел предвид факта, че с друго такова е наложен запор върху МПС с обща застрахователна стойност от 267 000 лева, което е предмет на адм. д. 172/24г. по описа на АСВТ. АО не е извършил преценка по чл. 6 от АПК за съразмерност между очакваното публично задължение и имуществото, върху което са наложени обезпечителни мерки. Като в обобщение посочва, че липсата на мотиви по смисъла на чл. 59, ал.2 от АПК препятства контрола за законосъобразност на оспорвания акт, поради което се явява абсолютно основание за отмяната му.

В о.з. се представлява от адв. П., която поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, тъй като същото е в минимален размер. Относно балансовата стойност на недвижимите имоти, намира, че такава не е поискана от органа по приходите, поради което това не може да утежнява положението на дружеството. Досежно наложеното обезпечение запор върху МПС намира, че застрахователната стойност на МПС е предмет на друго дело, а по отношение неизвършването на опис на МПС - такъв не е насрочен от публичния изпълнител.

 

 

Ответник жалба Заместник Директор ТД на НАП чрез юк Б. оспорва така подадената жалба, като я намира за неоснователна. Публичният изпълнител е изпълнил задълженията си, като е направил преценка преди да издаде акта на всички факти и обстоятелства и същите са обективирани в ПНПОМ. При неговото издаване публичният изпълнител действа в условията на обвързана компетентност, а не на контролиращ орган на публичният изпълнител, и след като прецени, че е налице обезпечителна нужда е длъжен да издаде акт с исканото от ревизиращият екип съдържание. В конкретния казус е доказано наличието на такава обезпечителна нужда предвид големия размер на задълженията, които се очаква да бъдат установени в хода на ревизионното производство и недостатъчното имущество на дружеството. Посочва, че жалбоподателят все още не е предоставил достъп до МПС, за да им бъде извършен опис от публичния изпълнител, както не е представил и справка от счетоводството си относно балансовата стойност на недвижимите имоти. Налице е разлика между застрахователната стойност на МПС, сочена от жалбоподателя и тази приета от публичния изпълнител, доколкото НАП работи с определен застраховател въз основа на договор за обществена поръчка. Въпреки, че това не прави невалидни представените от дружеството застрахователни оценки, то е основание за намаляване на посочената стойност на МПС. Не е налице и твърдяната от жалбоподателя нищожност на ПНПОМ. Административният орган е издал мотивиран акт, като се е съобразил с чл. 6 от АПК, и не е налице твърдяното преобезпечаване . Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

 

Съдът като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Решението на ответника е връчено на 21.2.2024г.., видно от обратната разписка, стр.9. от делото, а жалбата до Административен съд Велико Търново е подадена чрез ответника от 26.2.2024г.., видно от приложения по делото пощенски плик. Следователно същата е подадена в преклузивния срок по чл. 197, ал.1 от ДОПК. С оглед на така изложеното същата се явява процесуално допустима.

 

Разгледана по същество същата е неоснователна.

 

Срещу дружеството жалбоподател е започнала данъчна ревизия, възложена от компетентен орган с издаването на ЗВР № Р-04000423006050-020-001/16.10.2023г., с което е определен нейния срок – тримесечен, ревизиращият екип и предмет на същата – установяване на публични задължения за:Корпоративен данък от 1.1. 2018г-31.12.2018г. и ДДС от 1.1.2018г. до 31.8.2018г. Същата е връчена на жалбоподателя на 18.10.2023г. Със ЗИЗВР № Р-04000423006050-020-002/1.11 2023г.,е изменен предмета на ревизията като проверяваният период е удължен за корпоративен данък до 31.12.2023г., ДДС от 1.09.2023г. до 30.9.2023г. След което със Заповед № Р-04000423006050-023-001/21.2.2024г., производството е спряно на основание чл. 34,ал.1 т. 5 от ДОПК във връзка с молба от дружеството, поради смърт на единствения представляващ и управляващ дружеството за срок от три месеца. На стр. 24 от делото се намира искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-04000423006050-039-001/29.1.2024г от Главен инспектор по приходите Л., определен с горепосочената ЗВР за ръководител на ревизиращия екип. В него е посочено, че жалбоподателят има множество открити банкови сметки, че има вероятност да са налице укрити приходи, поради което ще се установяват допълнителни публични задължения в очакван размер както следва : по ЗДДС 200 000 лева с лихва от 15 000 лева изчислена към 29.1.2024г. и по ЗКПО – 100 000 лева и съответна лихва към същата дата в размер на 10 000 лева.Към искането са приложени справки за имуществото на дружеството –ППС и недвижими имоти и банкови с/ки.

 

Публичният изпълнител е намерил искането за мотивирано и основателно и е наложил исканите предварителни обезпечителни мерки чрез налагане на запор върху МПС с ПНПОМ№ С240004-028-0000321/12.2.2024г , като с искане по чл. 212 от ДОПК до ЗАД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ е поискал застрахователните стойности на МПС стр. 29 от делото. Законосъобразността на това ПНПОМ е предмет на адм.д. 172/24г. по описа на АСВТ.

 

С ПНПОМ № С240004-023-0000352/1.2.2024г е наложил възбрана върху всички недвижими имоти, собственост на дружеството, които съгласно представената справка в о.з. от адв. П. са с балансова стойност от 177 084.76 лева, стр. 49 от делото, и с данъчна оценка в размер на 135 791,30 лева, определена от публичния изпълнител, като по делото няма данни от дружеството да е поискана справка за балансовата стойност на активите. Наложената възбрана е вписана в Служба по вписванията.

 

С писмо без посочена дата публичният изпълнител е насрочил опис на МПС и недвижими имоти, като в преписката липсва както информация за надлежно уведомление за това на жалбоподателя , така и Протокол за извършен такъв.

 

Недоволно от посоченото ПНПОМ дружеството го е оспорило по административен ред, като с Решение № 29/19.2.2024г. на Заместник Директор на ТД на НАП същото е потвърдено. За доказване на неговата компетентност по делото е представена командировъчна Заповед № 268/19.2.2024г. на Директор ТД на НАП и Заповед № ЗЦУ-ОПР-66/4.10.2023г. на ИД на НАП за заместването й от Г. Н., издател на акта. Последният е връчен на жалбоподателя на 21.02.2024г., като в срок срещу него е подадена жалба пред АСВТ.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

 

Съгласно нормата на чл. 197, ал 2 от ДОПК решението, с което се потвърждава наложената обезпечителна мярка, може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция, чийто директор го е издал. От друга страна, нормата на чл.197, ал. 3 от ДОПК определя условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка и са посочени изчерпателно само три хипотези, в които съдът да приеме, че са налице основания за отмяна на наложените обезпечителни мерки: 1/ ако длъжникът предостави обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2/ ако не съществува изпълнително основание; 3/ ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. В конкретния случай от страна на оспорващия не са представени доказателства за предоставено обезпечение от категорията на изрично изброените по първата хипотеза, а и наложените обезпечителни мерки не са от категориите по третата хипотеза. Същевременно, както се посочи по-горе е налице годно основание, тъй като се касае за предполагаеми публични задължения, които биха се установили в хода на започнато ревизионно производство, каквото по делото не се спори, че е налице. Фактът, че в мотивите е посочен грешен номер на ЗВР, с която започва производството не е достатъчен да обоснове отмяна на ПНПОМ, тъй като де факто е налице висящо ревизионно производство, като в о.з. е представена валидната, връчена на жалбоподателя ЗВР. Законодателят допуска обезпечаване на бъдещи задължения, които се установяват със съответен РА, доколкото е започнало ревизионно производство, като единственото изискване в този случай е аналогично с това при изискуеми публични задължения да е налице обезпечителна нужда.

 

Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са ПНПОМ и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно, съдът съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл.168 от АПК във вр. с §2 от ДОПК извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност : наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за форма, правилно приложение на материалния закон и съобразяване с целта на закона.

 

Процесното решение е издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата компетентност, а именно – Зам.Директор на ТД на НАП, град Велико Търново, при доказано отсъствие на титуляра и наличието на оправомощаваща заповед на Изпълнителен директор на НАП. Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл.197, ал 1 от ДОПК 7-дневен срок от получаване на жалбата. В същото, след обсъждане на наведените в жалбата доводи, са изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали издателят да потвърди обжалвания пред него административен акт. Обстоятелството, че изводите, до които е достигнал решаващият орган при преценката на едни или други факти или приложимите законови норми, не съвпадат с тези на задълженото лице, само по себе си не представлява порок, засягащ законосъобразността на оспореното решение.

 

Обжалваното ПНПОМ също е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в ТД на НАП - град Велико Търново, съгласно правомощията му, определени в чл.167 от ДОПК, в предвидената в чл.196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити. В постановлението са изложени всички фактически основания, т.е. юридическите факти, от които публичният изпълнител е почерпил упражнените от него права. Налагането на обезпечителни мерки е направено след получаване на мотивирано искане с цел обезпечаване събирането на предполагаеми публични задължения като големият размер се обосновава със съмнение за наличие на укрити приходи. Преценката за затруднено събиране на горепосочените задължения, произтича от големия предполагаем размер от 325 000 лева, който е съотнесен към цялото имущество на длъжника, чиято стойност е определена от публичния изпълнител въз основа на закона. С оглед на така изложеното съдът намира, че от страна на АО е изпълнено задължението за издаване на акт в съответната форма, съгласно чл. 59, ал.2 от АПК, като в него се съдържат конкретни факти, които да обосновават евентуалното затруднено събиране на публичните вземания, а именно описание на активите и тяхната стойност и размера на предполагаемото вземане. Наистина публичният изпълнител действа в условията на обвързана компетентност, а не като контролен орган на направилия предложението ръководител на ревизиращия екип, но същият следва да провери фактите, сочени от него, които обосновават затруднено събиране на публичните задължения, така и наличието на съразмерност между очакваните публични задължения и стойността на предлаганото за обезпечаване имущество. Именно такава преценка, съдът намира, че е била осъществена от публичния изпълнител.

От посочените от органа фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. В съответствие с чл. 196, ал. 2, т. 5 и т.6 от ДОПК ясно в оспореното ППНОМ е посочен размерът на очакваното публично задължение, както и вида на обезпечителната мярка и имуществото, върху което е наложена обезпечителната мярка. Мотивите за издаване на административен акт (какъвто е и ПНОМ) могат да се съдържат и в приобщените към административната преписка документи (Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК), поради което съдът като съобрази представената от органа преписка, приложеното към нея становището на публичния изпълнител, както и изложеното в решението на директора на ТД на НАП Велико Търново, намира, че в случая не е налице твърдяната от жалбоподателя липса на мотиви, която като нарушение на формата на акта да представлява самостоятелно основание за отмяна на обезпечителната мярка.

Не се установят по делото и допуснати от органа съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават незаконосъобразност на актовете и представляват основания за отмяната им. В рамките на образуваното изпълнително производство въз основа на мотивираното искане на органа по приходите, органът е преценил, че е налице необходимост от налагане на процесните обезпечителни мерки, а Заместник директорът на ТД на НАП Велико Търново в съответствие с чл. 35 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК е обсъдил наведените от жалбоподателя оплаквания, изяснил е релевантните към спора факти и едва тогава ги е отнесъл към приложимите правни норми.

В настоящото производство не се събраха доказателства за несъответствие на оспорените актове с материалния закон и с целта на закона, респ. не са налице обстоятелства, обосноваващи отмяна на наложените обезпечителни мерки.

Разпоредбата на чл.195, ал.2 от ДОПК гласи, че „Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.“.

В рамките на производството по издаване на ПНПОМ публичният изпълнител дължи преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на предполагаемите публични вземания и при съобразяване на условията по чл.121, ал. 3 от ДОПК същият има правомощието да наложи обезпечителните мерки, който въпрос е на оперативна самостоятелност и съгласно нормата на чл. 169 от АПК във вр. с §2 от ДОПК съдът следва да ограничи проверката си само досежно наличието на оперативна самостоятелност и изискването за законосъобразност, като жалбоподателят не се лишава от правото да иска изменение на постановеното обезпечение. В крайна сметка, в административното производство и в съдебното такова от жалбоподателя не са представени доказателства, които да обосноват различна от горната преценка.

 

Определяща за налагането на обезпечителните мерки е обезпечителната нужда, която от своя страна се определя от възможността длъжникът да изпълни задължението си с имуществото, с което разполага и с което ще разполага към датата на изпълнението. Това е невъзможно, когато ревизираното лице към датата на изпълнението не разполага с достатъчно средства, за да го изпълни, защото изначално няма имущество в подходящи размери или в последствие - поради отчуждаването му, няма такова. Преценката за затрудненото събиране на задълженията на жалбоподателя в конкретния случай е направена на база размера на очакваните публични задължения и определената от публичния изпълнител стойност на имуществото му. На основание чл. 121 ал. 2 ДОПК при налагането на ПОМ е приложим реда по чл. 195 ДОПК. От своя страна чл. 195 ал. 6 ДОПК определя задължителна поредност, по която се извършват обезпеченията, а именно по балансовата стойност на активите, а когато такава няма се прилага следната последователност: 1. по данъчната оценка; 2. по застрахователната стойност; 3. по придобивната стойност на вещи – собственост на ФЛ. Същевременно чл. 195 ал. 7 ДОПК вменява изискване обезпеченията да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал. 5.

Правилно от страна на административните органи е посочено, че при липса на балансовата стойност на активите,в случая недвижими имоти, следва да се премине към използване на данъчната им оценка, което те са сторили. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че органът не е изискал балансовата стойност, поради което незаконосъобразно е преминал към следващия ред. Доколкото законодателят е посочил, че за това производство жалбоподателят не се уведомява- чл. 195, ал. 4 от ДОПК, то това означава и че от него не се изискват и доказателства. Изрично в мотивите на потвърдителното решение на Заместник Директор на ТД на НАП е обсъдено възражението, че е налице и друго ПНПОМ- запор върху МПС, като при определяне на застрахователната стойност на същите е ползвано дружество, с което НАП има сключен договор въз основа на приключила процедура за обществена поръчка. Разминаванията в представените от жалбоподателя застрахователни стойности на същите МПС не е толкова съществено, че да формира извод, че същите обезпечават пълния размер на очакваните публични задължения. Доколкото и към настоящия момент липсва Протокол за извършен опис на тези МПС, то правилно органите са преценили, че не може да се твърди, че допуснатото обезпечение е прекалено. При определяне на обезпечителните мерки следва да се отчитат както обезпечителната нужда, така и интересите на длъжника, като не се допуска единствено прекомерно явното и същественото обременяване на длъжника. Правилно административният орган е посочил, че за длъжника съществува възможност да поиска замяна на обезпечението, както и да ползва посочените имоти по предназначението им, поради което неговите права не са съществено засегнати, т.е. не се препятства неговата търговска дейност.

С оглед на така изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че органите не са извършили преценка съобразно чл. 6 от АПК за съразмерност на задълженията и възбраненото имущество.

 

Обезпечителната мярка трябва да съответства на вземането на държавата и при определянето и следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не следва прекомерно да го обременява. Следователно съдът намира, че е спазена и целта на закона. Въпросните мерки биха допринесли за удовлетворяване публичното вземане предвид характера и размера на очаквания в текущата ревизия данък и за да не бъде осуетен или застрашен интересът на фиска. В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност административният орган е преценил установените факти. Обжалваното постановление и Решение са и материално законосъобразни.

 

При този изход на делото с оглед направените искания за присъждане на разноски, съдът намира, че предвид обстоятелството, че делото не е сложно от фактическа и правна страна, следва на ответника да се присъдят разноски по чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер от 300 лв.

Така мотивиран, Административният съд – Велико Търново, осми състав на състав

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ИВКОМ ЕООД гр. Стражица, [улица] против Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки –ПНПОМ с изх. № С240004-023-0000352/1.2.2024г. потвърдено с Решение № 29/19.2.2024г. на Г. Н. – Заместник Директор на ТД на НАП В. Търново.

 

ОСЪЖДА ИВКОМ ЕООД гр. Стражица, [улица] да заплати на ТД на НАП – Велико Търново разноски по делото в размер от 300- триста- лв.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.