Р Е Ш Е Н И Е
№ 219
гр. Велико
Търново, 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на петнадесети юни
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев адм. д. № 240 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 40 от Закона за
достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба подадена от *** К.М.
от ВТАК, като пълномощник на С.З.М. с ЕГН **********, адрес ******и посочен
адрес за призоваване: ***, срещу отказ за достъп до обществена информация,
обективиран в писмо изх. № 366004-16/ 02.04.2021 г. на директора на Областна
Дирекция на МВР - Велико Търново. Отказът е във връзка с подадено от С.М.
заявление с вх. № 366004-15/ 25.03.3021 г. на ОД на МВР – Велико Търново, с
което е поискано предоставянето на информация за съставените АУАН, електронни
фишове, влезли в сила наказателни постановления и принудителни административни
мерки по ЗДвП на лицето А.Ж.И.. Жалбоподателят развива съображения, че при
издаването на оспорения акт не е спазена установената форма, което би могло да
формира и извод за наличието на мълчалив отказ, както и че самият отказ е в
противоречие на материалноправните разпоредби на закона. Счита, че подаденото
от него заявление съдържа всички реквизити по чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ и в случая
не са налице основанията да бъде отказан достъп до обществена информация,
изрично посочени в чл. 37 от същия закон, както и че исканата информация не
съдържа лични данни. Изтъква, че тази информация касае кандидат за народен
представител, при което е налице надделяващ обществен интерес от получаването
й, поради нуждата обществото да е информирано за лицата, които ще го
представляват и да направи преценка за моралните ценности на тези лица. Намира,
че това е обстоятелство не е съобразено от органа при произнасянето му, като
мотивите за отказа са бланкетни. От съда се иска да отмени оспорения отказ за
предоставяне на обществена информация и преписката да бъде върната на
административния орган за произнасяне по заявлението за достъп до обществена
информация. В съдебното производство жалбоподателят, чрез пълномощника си по
делото поддържа жалбата с направените искания, по изложените в нея съображения
и допълнителни такива, развити в хода на устните състезания и касаещи
обстоятелството, че оспорващото лице е правило журналистически репортажи и е
отразявало предизборните кампании на различни политически партии. Не претендира присъждане на
направените разноски.
Ответникът – началникът на Регионално
управление на образованието - Велико Търново, чрез процесуалният си
представител по делото *** Г., в представени писмени становища и молба, заявява
че жалбата е недопустима. Счита, че в случая липсват както мълчалив, така и
изричен отказ за предоставяне на обществена информация по ЗДОИ, тъй като
подаденото от С.М. заявление не касае такава информация, а писмо изх. №
366004-16/ 02.04.2021 г. на директора на ОД на МВР има единствено уведомителен
характер. Алтернативно развива доводи за неоснователност на жалбата, като сочи,
че исканата от жалбоподателя информация касае единствено лични данни, а ЗДОИ
съдържа изрична забрана за предоставянето на такива по реда за предоставяне на
достъп до обществена информация. Сочи, че получаването на тази информация не би
могло да си състави собствено мнение относно дейността на ОДМВР-В. Търново,
като задължен субект. Не намира и че в случая не е налице надделяващ обществен
интерес, по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, тъй като не се твърди исканата
информация да има някоя от изчерпателно изброените цели по отношение дейността
на ОД на МВР - В. Търново, а извън тези цели е формирането на мнение за
„моралните ценности“ на конкретни физически лица, обратно - произволното
предоставяне на наличната в МВР информация би довело до неоснователно засягане
правната сфера на трети лица и нарушаване на конституционно закрепени права на
същите. С тези доводи, подробно развити в писмените становища, ответникът моли
жалбата да бъде оставена без разглеждане, алтернативно да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Във връзка с проверката на допустимостта
и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С.З.М. е подал заявление до директора на
Областна дирекция на МВР – гр. Велико Търново с вх. № 366004-15/ 25.03.2021 г.
на дирекцията, с което на основание ЗДОИ е поискал да получи следната
информация относно лицето А.Ж.И., посочена в пет точки: 1. Брой съставени
актове за установени административни нарушения по ЗДвП; 2. Брой съставени
електронни фишове по ЗДвП; 3. Брой влезли в сила наказателни постановления за
нарушения по ЗДвП; 4. Брой влезли в сила заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП;
5 за нарушения на кои текстове от ЗДвП са съставени горните АУАН, ел. фишове,
наказателни постановления и ЗПАМ. Като искана
форма на достъп до информацията е посочена по електронна поща. След
получаване на становище от юрисконсулт в дирекцията, на така подаденото
заявление е отговорено с писмо изх. № 366004-16/ 02.04.2021 г. на директора на
ОД на МВР – В. Търново. В писмото е обсъдена допустимостта и основателността на
заявлението на М., като е отбелязано, че исканите от него данни не
представляват „обществена информация“ по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, а единствено
лични данни съгласно дефиницията на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ. Посочено е, че
такава информация засяга правната сфера на трето лице, като същевременно не би
позволила на заявителя да придобие представа за дейността на задължения субект,
каквато е целта на закона. Отбелязано е и че ЗДОИ съдържа изрична забрана за
предоставяне на лични данни по реда за предоставяне на достъп до обществена
информация. Направен е краен извод за неприложимост на ЗДОИ по отношение на
исканата от С.М. информация.
Няма данни кога писмото е връчено на
заявителя, жалбата срещу него пред Административен съд – Велико Търново е
подадена чрез ОД на МВР – Велико Търново, на дата 09.04.2021 г., съгласно
приложена товарителница.
В хода на
съдебното производство от страна на ответната администрация е представена
административната преписка, съдържаща посочените по-горе документи и писмени
коментираните писмени становища по допустимостта на жалбата и по нейната
основателност. От страните не са ангажирани други доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен
интерес от оспорването. Както се посочи, няма данни кога писмо изх. №
366004-16/ 02.04.2021 г. на директора на ОД на МВР – В. Търново е доведено до
знанието на адресата му, но съобразно датата на извеждането му и тази на
подаване на жалбата, оспорването е извършено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ. Освен това в оспореното писмо не е посочен реда и
срока за обжалване, при което приложима в случая е разпоредбата на чл. 140, ал.
1 от АПК. От външна страна жалбата отговаря на изискванията за редовност по чл.
150 и чл. 151 от АПК. Неоснователни са доводите на ответника, че същата е
недопустима, тъй като поисканата от С.М. информация не е обществена и съответно
заявлението не е било разгледано по същество, а писмото на директора на ОД на
МВР не представлява отказ, а има единствено уведомителен характер. Поначало
въпросът дали търсената информация е обществена или не, не засяга допустимостта
на искането, а е предмет на произнасянето по същество в производството по ЗДОИ,
като следва да се отбележи, че именно така в случая е процедирано и от
ответника, който е изложил мотиви относно основателността на заявеното искане,
формално обсъждайки неговата допустимост. Административното производство по
ЗДОИ може да приключи с пълно или частично удовлетворяване на заявлението или с
цялостен отказ, обоснован с разпоредба на чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ, какъвто е
налице в конкретния случай. Съответно актът, приключващ това производство
представлява по своите правни характеристики индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21 от АПК, какъвто е и отказът, обективиран в оспореното
писмо. Характера на административния акт не се определя от външните му белези
или от обективиращата го форма, а от съдържанието му и изразената чрез него
правнозначима воля на издателя. В случая изрично е посочено в уведомителното
писмо, че то е издадено в резултат от отправено заявление за достъп до
информация, като са направени изявления, по същество формулиращи отказване
предоставянето на исканата информация, с аргумент че се касае за лични данни, а
не за обществена информация. Поради това неоснователни са доводите на ответника,
че неговото писмо изх. № 366004-16/ 02.04.2021 г. има единствено уведомителен
характер, както впрочем и изявленията на оспорващото лице, че обжалва мълчалив
отказ по подаденото заявление /последните наред с такива, че обжалва отказа,
обективиран в писмото/. Действително въпросното писмо не съдържа изрично
обособена разпоредителна част, но на практика в него е обективирано решение за
отказ за предоставяне на достъп, със съдържанието по чл. 38 от ЗДОИ, единствено
без посочване на реда за обжалване. По тези съображения съдът намира подадената
от С.М. жалба, за насочена срещу изричен отказ за предоставяне на достъп до
обществена информация, от лице с надлежна процесуална легитимация и в
определения от закона срок, което обуславя нейната допустимост за разглеждане
по същество.
Оспореният индивидуален административен
акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, доколкото
регионалните дирекции на МВР са териториални структури на Министерството на
вътрешните работи – чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, чл. 3, т. 2 и чл. 73, ал. 1 от
Правилника за устройството и дейността на МВР, а съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ
законът „се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или
се съхранява от държавните органи, техните териториални звена ... в Република
България...“. Отказът е издаден в предписаната от чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ писмена
форма и както се посочи, притежава съдържанието по чл. 38 от същия закон, без
посочване на реда за обжалване. Този порок във формата не е съществен,
доколкото има значение единствено за упражняване правото на оспорване срещу
ИАА, което в случая е реализирано в срок. При извършената служебна проверка съдът
намира, че процедурата по издаване на оспорения акт
е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ЗДОИ и АПК, като не са налице процесуални нарушения, засягащи нейната законосъобразност
в цялост.
Относно приложението на материалния
закон:
Съгласно
чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка
информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Съгласно чл. 9 от ЗДОИ обществената информация,
създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и
служебна. Официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните
органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните
правомощия /чл. 10 ЗДОИ/. По аргумент от чл. 11 от ЗДОИ служебна е информацията,
която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както
и по повод дейността на органите и на техните администрации.
В
случая цялата поискана от жалбоподателя информация касае едно физическо лице
/посочено в заявлението с трите му имена/, евентуално установени от органите на
МВР негови нарушения по ЗДвП и наложени му за тях наказания и/или принудителни
административни мерки, като няма спор, че това лице не е служител в МВР.
Разпоредбата
на чл. 5, ал. 2 от ЗДОИ изрично въвежда като изключение от приложимостта на
този закон достъпът до лични данни. Съгласно легалната дефиниция дадена в чл.
4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27
април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването
на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на
Директива 95/46/ЕО, „лични данни“ означава всяка информация, свързана с
идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде
идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде
идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко,
по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за
местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци,
специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това
физическо лице.
Исканите
от С.М. данни за лицето А.Ж.И. изцяло попадат в първата хипотеза от цитираната
дефиниция и като такива, по своя характер не представляват обществена
информация, а както се посочи. При това положение органът законосъобразно е
отказал да предостави заявената информация от жалбоподателя информация, поради
характера на съдържащите се в нея данни. Данните
с които М. е искал да се запознае – брой установени по съответния ред
административни нарушения по ЗДвП на конкретното физическо лице, брой
санкционирани такива нарушения, брой наложени ПАМ и конкретните нарушени
правила за движение по пътищата, не притежават характера на информация,
свързана с обществения живот в страната по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ.
Този вид данни не биха спомогнали с нищо гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на МВР, като задължен по ЗДОИ субект и в този смисъл
не представляват обществена информация, чието предоставяне да се претендира по
реда на този закон.
Жалбоподателят
счита, че в случая е налице хипотезата на надделяващ обществен интерес по смисъла
на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, съгласно която норма „надделяващ обществен интерес“
е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на
злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по
чл. 3 от ЗДОИ. Преценката за наличието на надделяващ обществен интерес обаче се
извършва само в хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ - когато се касае за
предоставяне на достъп до обществена информация, засягаща интересите на трето
лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация.
Макар разкриването на личните му данни несъмнено да засяга интересите на
съответното „трето лице“, последно цитираната норма очевидно не касае такива
данни, доколкото те са поначало изрично изключени от обхвата на понятието
„обществена информация“ /арг. от чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ/. Тоест, хипотезата на
чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ касае случаите, когато се иска достъп до
информация, която би могла да засегне интереси на трето лице, но същевременно
изпълва дефиницията за обществена информация от която, както се посочи, личните
данни са изрично изключени. Ето защо наличието на какъвто и да било обществен
интерес не може да обоснове предоставянето на достъп до такъв тип данни,
обратно – такова предоставяне би било в пряко противоречие с разпоредбите на
чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че за наличието на „надделяващ обществен интерес“ оспорващият се
позовава на обстоятелството, че лицето за което иска информация е било кандидат
за народен представител. Последното обстоятелство не е доказано по делото, нито
е било заявявано пред административния орган, а е посочено за пръв път в
жалбата пред съда. От друга страна, съгласно легалното определение за „надделяващ
обществен интерес“, такъв би бил налице, когато чрез исканата информация се
цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на
прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ, като в случая не се
твърди наличието на никоя от тези изчерпателно изброените хипотези. Или дори да
бъде извършена преценка за наличието на „надделяващ обществен интерес“, такъв
не се установява по отношение на поисканата от С.З.М. информация.
По изложените мотиви, съдът намира, че
отказът за достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. №
366004-16/ 02.04.2021 г. на директора на Областна Дирекция на МВР - Велико
Търново е законосъобразен.
Независимо
от изхода на спора, неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Такова възнаграждение се дължи за процесуално
представителство по съответното дело /Глава четвърта, Раздел IV/ от Наредбата за заплащането на правната
помощ, вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК/, а в настоящото производство процесуално
представителство на ответника не е осъществявано.
Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на С.З.М. с ЕГН **********,
адрес ***5 и посочен адрес за призоваване: ***, чрез *** К. М. от ВТАК, срещу
отказ за достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. № 366004-16/
02.04.2021 г. на директора на Областна Дирекция на МВР - Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: